ВЕЛИКДЕН (Възкресение Христово)
Католици, протестанти и арменци празнуват Великден на 1 април 2018 г., православните християни – на 8 април 2018 г.
В християнската религия на Възкресение Христово се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.
Подготовката за честването на Възкресението започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Тя е последната седмица от живота на Исус Христос. Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с Неговото възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича велик - Велики понеделник, Велики вторник ... Тя е последната седмица на Великия пост и на всеки ден от нея се извършват специални църковни служби. Тази седмица завършва с Великден.
Православният Великден
6 април – Велики петък, 7 април - Велика събота и 8 април Възкресение Христово - Пасха
На Велики Петък сутринта се изнася Светата плащеница, а вечерта се отслужва Опело Христово.
На Велика събота сутринта се отслужва Св. Василиева литургия, а вечерта – от 23:30 ч. започва Пасхалното богослужение. На Велика събота християните съпреживяват Тишината на Бога – това е денят на Бога. Само на православния Великден всяка година се случва едно от чудесата - слизането на Благодатния огън в Eрусалим в параклиса на мястото, където е бил погребан Христос. От църквата "Възкресение Христово" на Божи гроб със специални фенери частица от пламъка се пренася и осветява и много български църкви – в София и през 2018 г той ще бъде донесен с правителствен самолет на Велика събота. В Първия ден на Възкресение Христово от 11:00 ч. се отслужва Пасхална вечерня с четене на Евангелието на различни езици, във втория и третия ден на Възкресение Христово – празнични литургии. Всички вярващи могат да вземат молитвено участие или да запишат имената си за споменаване по време на Опелото Христово и на трите пасхални литургии.
Традицията на боядисване на яйца произтича от преданието за първото великденско яйце: Мария Магдалена поднесла яйца на император Тиберий и му казала за възкръсването на Христос. Императорът й поставил условие, че ще повярва на това, ако яйцето от кокошка, което тя държала, станело червено, а то станало. Затова червеният цвят за великденските яйца е основен. Великденските яйца се сваряват и боядисват в четвъртък или събота преди Великден. И могат да се консумират едва когато настъпи самият Великден, в неговото навечерие и през седмицата след това. В София и в България се меси вкусен великденски козунак.
Според католическите обичаи в София стара традиция е яйцата да се скриват от децата и те трябва да ги намерят на сутринта на Великден. Могат да се сложат в кошница, покрита с истинска или декорационна слама, която наподобява гнездото на птица. Великденската трапеза е отрупана с вкусни ястия от агнешко месо, свежи салати, сладкиши и козунаци.