Изложби

От 01 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
Вход с музейни билети

Вход с музейни билети

Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.

Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.

Добивът на мед в Европа започва от Балканите, край Стара Загора и това е наша национална гордост.
„Медта – древна и съвременна“ е тема на временната експозиция, която се откри в Националния музей „Земята и хората“. Експозицията е във връзка с участието на музея като партньор в Националната научна програма „Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие“ на МОН.
Включени са образци от: древния рудодобив и металургия; руди от изчерпаните, експлоатираните внаши дни и потенциалните находища на мед у нас; рециклиране и безотпадни технологии.
За децата, които първи ще разгледат експозицията, сме подготвили изненада – ще могат да държат в ръцете си малки късчета руда от различни български находища, от които се добива мед.
Изложбата ще продължи до 31 декември 2026 г.
Вход с музейни билети

Ако искате да се полюбувате на скритата красота на минералите – луминесценцията, заповядайте в НМ „Земята и хората“! В постоянната експозиция „Минерали на Земята“ е аранжирана нова витрина със специално осветление, която по атрактивен начин показва как минералите реагират на ултравиолетова светлина с различна дължина на вълната.
Светлинното шоу ще управлявате сами! Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

Най-новата експозиция в НМ“Земята и хората“, на тема „Природно изкуство от халцедон“, е провокирана от дарения преди няколко години образец халцедон от Ганка и Величко Кръстеви от гр.Кърджали, наречен от тях „Ангелско крило“.
Във витрината са представени образци от Източни Родопи с разнообразни и причудливи форми, в които с малко въображение се откриват различни пластики – истински произведения на изкуството: „Морска вълна“, „Пещерно езеро“, „Окото“, „Духчето“, „Пещерата“, „Драперии“, „Ледени цветя“, „Морски анемонии“ и т.н.
Изложбата може да бъде посетена от 1 април.
Вход с музейни билети.

Национална галерия / Двореца
Националната галерия притежава една от най-големите и представителни колекции от творби на Лика Янко (1928–2001). Това става възможно благодарение на дарителския жест, който художничката прави още приживе. След две мащабни експозиции през 2002 и 2011, базиращи се на максимално пълна хронология, настоящата изложба насочва фокуса на внимание към проблемите на ранното й творчество.
В избора на заглавието „Пътуване към образа“ виждаме възможност да се вербализират двата основни проблема пред изложбата. Първият е свързан с десетилетието, в което се разполагат тези произведения – 1960-те. Лика Янко е в началото на своя път и именно през образите и топосите на веществения свят тя търси своята истина за изкуството. От друга страна, в това „пътуване“ към себе си художничката не е сама. Спонтанно, по-скоро като игрово действие, или напълно осъзнато като тих бунт спрямо нормативите на официалното изкуство, една малка група художнички поставят началото на ежегодни неформални пленери из Родопите, околностите на Мелник, Карланово и др. Сред тях са Ваня Дечева, Дора Кънчева, Олга Вълнарова, Мими Веселинова, Райна Вунчева, Костадинка Цветкова, Жени Механджийска… Нямаме непосредствени доказателства за обща тяхна естетическа платформа, но заставайки пред живописните им творби, с голяма доза сигурност можем да реконструираме настроенията, които са ги владели и източниците, които са следвали.
Изложбата поставя на фокус един проблем от историята на българското изкуство, който до момента е единствено „скициран“, без да бъде подкрепен с нужната визуализация и професионален коментар.
Изложбата няма претенцията за изчерпателност по тази тема. В нея само се очертават общите силуети на имена, събития и художествени факти, които не са детайлно проучени и анализирани. Те обитават онези отстранени спрямо официалната линия гранични или крайни зони, в които все още доминира отсъствие, мълчание и недостатъчност, но без които цялостната картина на българската художествената история няма да бъде пълна и завършена.

РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч. 
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй. 
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.

"Изкуство на глас в Националната галерия" представя серия от публични разговори и поставя акцент върху някои от новите изложби в календара на Националната галерия. Техни водещи са философът, журналист и преподавател Николай Колев и поетът, драматург и литературен критик Стефан Иванов.
През философската, културологичната и дори литературната оптика срещите с художници, куратори и изкуствоведи ще разкрият творческата логика зад произведенията, художествените методи, историческите и социални контексти, връзките между традиция и иновация.
"Изкуство на глас в Националната галерия" се провежда всеки месец и е със свободен достъп, реализира се с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура".
28 май, 18.00 ч., Национална галерия – Двореца (пл."Княз Александър I" №1)
Разговор за творчеството на Лика Янко по повод изложбата „Пътуване към образа“. Вход свободен.
Водещи – Стефан Иванов и Николай Колев. С участието на кураторите Николай Ущавалийски и Ива Велева.
Разговор, посветен на българската художничка Лика Янко, нейното ранно творчество, възможните художествени връзки и влияния в него.
Изложбата "Пътуване към образа" може да бъде разгледана в Двореца до 5 септември 2026 г. "Националната галерия притежава една от най-големите и представителни колекции от творби на Лика Янко (1928–2001). Това става възможно благодарение на дарителския жест, който художничката прави още приживе. След две мащабни експозиции през 2002 и 2011, базиращи се на максимално пълна хронология, настоящата изложба насочва фокуса на внимание към проблемите на ранното ѝ творчество.
В избора на заглавието "Пътуване към образа" виждаме възможност да се вербализират двата основни проблема пред изложбата. Първият е свързан с десетилетието, в което се разполагат тези произведения – 1960-те. Лика Янко е в началото на своя път и именно през образите и топосите на веществения свят тя търси своята истина за изкуството. От друга страна, в това "пътуване" към себе си художничката не е сама. Спонтанно, по-скоро като игрово действие, или напълно осъзнато като тих бунт спрямо нормативите на официалното изкуство, една малка група художнички поставят началото на ежегодни неформални пленери из Родопите, околностите на Мелник, Кърланово и др. Сред тях са Ваня Дечева, Дора Кънчева, Олга Вълнарова, Мими Веселинова, Райна Вунчева, Костадинка Цветкова, Жени Механджийска… Нямаме непосредствени доказателства за обща тяхна естетическа платформа, но заставайки пред живописните им творби, с голяма доза сигурност можем да реконструираме настроенията, които са ги владели и източниците, които са следвали.
Изложбата поставя на фокус един проблем от историята на българското изкуство, който до момента е единствено "скициран", без да бъде подкрепен с нужната визуализация и професионален коментар."
Куратори: Николай Ущавалийски и Ива Велева, Национална галерия