Национален и официални празници

22 септември е официален празник на България - на тази дата през 1908 г. България - една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след петвековно османско владичество. С манифест на българския княз Фердинанд на 22 септември 1908 г. в град Велико Търново е обявена Независимостта на България. Така са отхвърлени последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта, а след това и Великите сили признават официално българската независимост.

На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители.
Отдаваме почит към делото на книжовниците, просветителите, както и борците за свобода и независимост, които са съхранили духа и ценностите на българския народ през вековете. Датата 1-ви ноември е обявена за празник преди точно 100 години - през 1922 г., от министъра на просвещението.
Откъс от стихотворението на Иван Вазов
„Не се гаси туй,
що не гасне“
Едната светлина е вячна —
една във хаоса грамадни!
Със нея тоя свят се начна,
със нея няма да пропадне.
Във мрачен гроб фърлете нея —
тя повеч блясък ще се пръсне,
убийте я във Прометея —
тя във Волтера ще възкръсне.
И ако слънцето изчезне
от тия небеса приветни,
то някой в ада ще да влезне,
главня да вземе, да ни светне!
На 1 ноември Столичната община организира тържествено събитие за отбелязване Деня на народните будители и 300 години от рождението на Паисий Хилендарски.
Честването ще се проведе от 13:00 часа пред паметника на Паисий Хилендарски в градинката на ул. "Московска" (до храм „Александър Невски“). Ще участват артистите Василка Сугарева и Христо Чешмеджиев, които ще изпълнят стихотворения, посветени на Паисий Хилендарски от Иван Вазов и Евтим Евтимов. В събитието ще участва и Гвардейският представителен духов оркестър.
Слово ще произнесе писателката Здравка Евтимова.
На 1 ноември от 11:00 часа ще се открие изложбата „Моите будители“. Тя представя някои от най-изявените български творци от различни сфери на изкуството, изследователи, преподаватели, спортисти, визионери. Те са малка, но значима част от съвременните будители, които вдъхновяват с постиженията си. Личните послания на благодарност към личностите, събудили любовта към знанието и стремежа към развитие, са събрани в изложбата „Моите будители“, която ще бъде разположена в Галерията на открито в Градската градина пред Народния театър „Иван Вазов“ и ще бъде открита на 1 ноември – Деня на народните будители в 11.00 ч.

Бъдни вечер е празник, посветен на семейството, на дома, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството. Традицията и при католици, и при православни повелява преди да се нареди празничната трапеза, на Бъдни вечер стопанинът на къщата да запали специален пън в огнището - бъдник, който гори през цялата нощ. Вечерта на 24 декември ястията на трапезата задължително са постни, както и трябва да са 9 на брой при католиците, а нечетен брой – 7, 9 или 11 – най-често при православните. При католиците и в някои части на България при православните християни се приготвя и Боговица – празничната пита, в която е скрита паричка. Смята се, че на когото тя се падне, ще бъде здрав и с късмет през следващата година. След вечерята ястията на масата не се прибират, а се оставят през цялата нощ. При католиците се поставя задължително и по един прибор, който не се използва - за близки, които са се споминали. На Бъдни вечер католиците винаги приемат някого в семейството си – човек, който е сам. Тази традиция е характерна и за повечето православни християнски семейства.

Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните. Датата на Рождество е фиксирана – на нея празнуват православни, католици, протестанти... В календара на Православната църква Рождество Христово е вторият по важност празник. На този ден се празнува раждането на Господ по плът, началото на спасението на хората. С появата на първата вечерна звезда на небето след Бъдни вечер в храмове по целия свят започва тържествената рождественска литургия. На нея се припомнят старозаветни пророчества и събития, свързани с раждането на Спасителя. Така е и в София. Празникът е продължение на Бъдни вечер, а в народната традиция започва с обичая коледуване в първите часове на 25 декември. В него участват само мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари. По стар български обичай се прави коледуването в Железница - на Бъдни вечер коледари обикалят къщите и наричат за здраве и плодородие в дома, а стопаните ги даряват с коледарски краваи и храна.
На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него се поднасят много ястия, приготвени от свинско месо.
Имен ден празнуват Христо, Божин, Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Кристиян и други.
26 декември - вторият ден на Коледа - е посветен на почитането на Пресвета Богородица и при православни, и при католици.
На 27 декември и при православни, и при католици се чества Св. Първомъченик и архидякон Стефан - Стефановден, с който завършват Коледните празници.