Църковни празници

На 6 декември Българската православна църква чества паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден) - един от най-големите зимни празници. Свети Николай е почитан и от католици, и от православни християни. В народната традиция този светец е покровител на рибарите и моряците, помощник и на всички страдащи, защитник на невинните, крепител на слабите със словото на истината и вярата. На този ден празнуват и банкерите. Независимо дали член на семейството носи или не името на светеца, на този ден всяко християнско семейство в България празнува и на трапезата се приготвя риба - най-често шаран.
В София има два храма, които носят името на светеца – малката старинна църква „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ в центъра на столицата, на улица „Калоян“ № 8, срещу Софийската Света митрополия. Другият храм с името на светеца е в столичния квартал „Връбница“.

Бъдни вечер е празник, посветен на семейството, на дома, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството. Традицията и при католици, и при православни повелява преди да се нареди празничната трапеза, на Бъдни вечер стопанинът на къщата да запали специален пън в огнището - бъдник, който гори през цялата нощ. Вечерта на 24 декември ястията на трапезата задължително са постни, както и трябва да са 9 на брой при католиците, а нечетен брой – 7, 9 или 11 – най-често при православните. При католиците и в някои части на България при православните християни се приготвя и Боговица – празничната пита, в която е скрита паричка. Смята се, че на когото тя се падне, ще бъде здрав и с късмет през следващата година. След вечерята ястията на масата не се прибират, а се оставят през цялата нощ. При католиците се поставя задължително и по един прибор, който не се използва - за близки, които са се споминали. На Бъдни вечер католиците винаги приемат някого в семейството си – човек, който е сам. Тази традиция е характерна и за повечето православни християнски семейства.

Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните. Датата на Рождество е фиксирана – на нея празнуват православни, католици, протестанти... В календара на Православната църква Рождество Христово е вторият по важност празник. На този ден се празнува раждането на Господ по плът, началото на спасението на хората. С появата на първата вечерна звезда на небето след Бъдни вечер в храмове по целия свят започва тържествената рождественска литургия. На нея се припомнят старозаветни пророчества и събития, свързани с раждането на Спасителя. Така е и в София. Празникът е продължение на Бъдни вечер, а в народната традиция започва с обичая коледуване в първите часове на 25 декември. В него участват само мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари. По стар български обичай се прави коледуването в Железница - на Бъдни вечер коледари обикалят къщите и наричат за здраве и плодородие в дома, а стопаните ги даряват с коледарски краваи и храна.
На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него се поднасят много ястия, приготвени от свинско месо.
Имен ден празнуват Христо, Божин, Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Кристиян и други.
26 декември - вторият ден на Коледа - е посветен на почитането на Пресвета Богородица и при православни, и при католици.
На 27 декември и при православни, и при католици се чества Св. Първомъченик и архидякон Стефан - Стефановден, с който завършват Коледните празници.