|
петък 07 февруари 2025
03 февруари 2025 - 09 февруари 2025
Февруари 2025

"ARIA – Опера в Киното"
Cinema City ARIA – Опера в Киното
Сезон 2024 – 2025
Тур из Европа
Пътешествие из най-големите оперни театри в Европа на киноекран в България. От ноември 2024 г. до март 2025 г. най-добрите оперни изпълнения в света идват в поредица от прожекции в Cinema City от престижната Виенска държавна опера и водещите оперни фестивали в Европа, включително фестивал "Арена ди Верона" и Фестивалът в Залцбург.
С превод на български и английски език.
"Тоска"/ Пучини – Фестивал "Арена ди Верона"
Една от най-драматичните и вълнуващи опери на Пучини – "Тоска", пристига на огромната сцена на фестивала "Арена ди Верона". Сопраното Соня Йончева, призната за една от най-добрите изпълнителки на Тоска в нашето време, заедно с харизматичния тенор Виторио Григоло, представят трагичната двойка, заплетена в мрежа от страсти и политически интриги.
Режисьор – Уго де Ана
Диригент – Франческо Иван Чампа
"Отело"/ Верди – Виенска държавна опера
Шекспир среща Верди в това мрачно психологическо произведение. "Отело" е история за разрушителната ревност с тенора Йонас Кауфман в главната роля. Баритонът Лудвиг Тезие блести като злодея Яго, а Рейчъл Уилис-Соренсен впечатлява като нежната и трагична Дездемона. Тази продукция на Виенската държавна опера предава интензивната драма на предателство и отмъщение.
Диригент – Alexander Soddy
Режисьор – Adrian Noble
"Макбет"/ Верди – Фестивал в Залцбург
Власт, амбиция и трагедия оживяват в "Макбет" на Верди, базиран на безсмъртната творба на Шекспир.
Блестящото сопрано Асмик Григорян прави впечатляващ дебют като лейди Макбет, докато Владислав Сулимски създава мощен образ на безмилостния главен герой.
Тази продукция на Фестивала в Залцбург носи модерен и мрачен поглед върху класическата история.
Диригент – Philippe Jordan
Режисьор – Krzysztof Warlikowski
"Любовен Еликсир"/ Доницети – Виенска държавна опера
Тази вълнуваща история разказва за простия селски момък Неморино, който търси начин да спечели сърцето на своята любима с помощта на мистериозен любовен еликсир. Лека мелодична музика и моменти на дълбока емоция правят това представление на Виенската държавна опера истинско удоволствие.
Певци:
Maria Nazarova – Адрина
Bodgan Volkov – Неморино
Alex Esposito – Дулкамара
Диригент – Gianluca Capuano
Режисьор – Otto Schenk "Хофманови разкази"/ Офенбах – Фестивал в Залцбург
"Хофманови разкази" на Офенбах повеждат на магическо пътешествие през трагичните любови на романтичния писател. В уникалната режисура на Мариам Клемон за Фестивала в Залцбург, операта балансира между реалността и фантазията, докато Хофман среща куклата Олимпия, певицата Антония и куртизанката Жулиета.
Под диригентството на Марк Минковски и с участието на Виенската филхармония.
Певци:
Benjamin Bernheim – Хофман
Kathryn Lewek – Стела/ Олимпия/ Антония/ Джулиета
Christian Van Horn – Линдорф/ Копелиус/ Д-р Чудо/ Дапертутто
Сезон 2024 – 2025
Тур из Европа
Пътешествие из най-големите оперни театри в Европа на киноекран в България. От ноември 2024 г. до март 2025 г. най-добрите оперни изпълнения в света идват в поредица от прожекции в Cinema City от престижната Виенска държавна опера и водещите оперни фестивали в Европа, включително фестивал "Арена ди Верона" и Фестивалът в Залцбург.
С превод на български и английски език.
"Тоска"/ Пучини – Фестивал "Арена ди Верона"
Една от най-драматичните и вълнуващи опери на Пучини – "Тоска", пристига на огромната сцена на фестивала "Арена ди Верона". Сопраното Соня Йончева, призната за една от най-добрите изпълнителки на Тоска в нашето време, заедно с харизматичния тенор Виторио Григоло, представят трагичната двойка, заплетена в мрежа от страсти и политически интриги.
Режисьор – Уго де Ана
Диригент – Франческо Иван Чампа
"Отело"/ Верди – Виенска държавна опера
Шекспир среща Верди в това мрачно психологическо произведение. "Отело" е история за разрушителната ревност с тенора Йонас Кауфман в главната роля. Баритонът Лудвиг Тезие блести като злодея Яго, а Рейчъл Уилис-Соренсен впечатлява като нежната и трагична Дездемона. Тази продукция на Виенската държавна опера предава интензивната драма на предателство и отмъщение.
Диригент – Alexander Soddy
Режисьор – Adrian Noble
"Макбет"/ Верди – Фестивал в Залцбург
Власт, амбиция и трагедия оживяват в "Макбет" на Верди, базиран на безсмъртната творба на Шекспир.
Блестящото сопрано Асмик Григорян прави впечатляващ дебют като лейди Макбет, докато Владислав Сулимски създава мощен образ на безмилостния главен герой.
Тази продукция на Фестивала в Залцбург носи модерен и мрачен поглед върху класическата история.
Диригент – Philippe Jordan
Режисьор – Krzysztof Warlikowski
"Любовен Еликсир"/ Доницети – Виенска държавна опера
Тази вълнуваща история разказва за простия селски момък Неморино, който търси начин да спечели сърцето на своята любима с помощта на мистериозен любовен еликсир. Лека мелодична музика и моменти на дълбока емоция правят това представление на Виенската държавна опера истинско удоволствие.
Певци:
Maria Nazarova – Адрина
Bodgan Volkov – Неморино
Alex Esposito – Дулкамара
Диригент – Gianluca Capuano
Режисьор – Otto Schenk "Хофманови разкази"/ Офенбах – Фестивал в Залцбург
"Хофманови разкази" на Офенбах повеждат на магическо пътешествие през трагичните любови на романтичния писател. В уникалната режисура на Мариам Клемон за Фестивала в Залцбург, операта балансира между реалността и фантазията, докато Хофман среща куклата Олимпия, певицата Антония и куртизанката Жулиета.
Под диригентството на Марк Минковски и с участието на Виенската филхармония.
Певци:
Benjamin Bernheim – Хофман
Kathryn Lewek – Стела/ Олимпия/ Антония/ Джулиета
Christian Van Horn – Линдорф/ Копелиус/ Д-р Чудо/ Дапертутто
Фестивали и чествания

"Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век"
Настоящата изложба проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм. Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ „Б. Георгиев“ – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор: Любен Домозетски
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм. Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ „Б. Георгиев“ – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор: Любен Домозетски
Изложби

ALEXANDER DENKOV’S ILLUSTRATIONS FOR HOMER’S ‘THE ILIAD’ BY NARODNA KULTURA PUBLISHING HOUSE, 1969
Kvadrat 500, 4th floor
Alexander Denkov (1925–1972) was an artist with a short lifespan, but an extremely rich, meaningful, and prolific oeuvre. He was most productive in the genres of illustration and book design, although his unabating energy also flowed into cinema and the theatre: he was the scenographer for the theatrical performances ‘The Iron Oil Lamp’ and ‘The Bells of Prespa’; and the production designer of films including ‘The Law of the Sea’, ‘The Sun and the Shadow’, ‘Stars’, and ‘The Five from Moby Dick’. His contribution to the development of science fiction illustration remains significant, while his curiosity for hidden natural beauties and his extreme nature made him one of the pioneers of diving and cave exploration in Bulgaria.
In 1969, Denkov produced his remarkable illustrations for Homer’s epic poem, ‘The Iliad’. Respecting the theory that this art visualised the word, enriching the author’s text, the artist transformed one of the most ancient literary works into images. The illustrations draw the reader into the atmosphere of Hellenic culture. The distinctive iconography and stylistics of the art of that time were interpreted to excellence, yet without being deprived of a personal style and individual expression. Through the contrast of the black lines with the white paper, he built perfect compositions, in which the strokes of differing intensity and density are predominant. This play between airiness and definiteness creates a feeling of dynamics of the image and density of tones and halftones. The works are part of the National Gallery’s extensive graphic stock.
Team
Curator: Dr Tanya Staneva
Restorer: Kristina Beleva
Graphic designer: Dimitrina Nenova
Translation into English: Nigrita Davis
Avgust Spasov
Iliya Shapkaroski
Alexander Denkov (1925–1972) was an artist with a short lifespan, but an extremely rich, meaningful, and prolific oeuvre. He was most productive in the genres of illustration and book design, although his unabating energy also flowed into cinema and the theatre: he was the scenographer for the theatrical performances ‘The Iron Oil Lamp’ and ‘The Bells of Prespa’; and the production designer of films including ‘The Law of the Sea’, ‘The Sun and the Shadow’, ‘Stars’, and ‘The Five from Moby Dick’. His contribution to the development of science fiction illustration remains significant, while his curiosity for hidden natural beauties and his extreme nature made him one of the pioneers of diving and cave exploration in Bulgaria.
In 1969, Denkov produced his remarkable illustrations for Homer’s epic poem, ‘The Iliad’. Respecting the theory that this art visualised the word, enriching the author’s text, the artist transformed one of the most ancient literary works into images. The illustrations draw the reader into the atmosphere of Hellenic culture. The distinctive iconography and stylistics of the art of that time were interpreted to excellence, yet without being deprived of a personal style and individual expression. Through the contrast of the black lines with the white paper, he built perfect compositions, in which the strokes of differing intensity and density are predominant. This play between airiness and definiteness creates a feeling of dynamics of the image and density of tones and halftones. The works are part of the National Gallery’s extensive graphic stock.
Team
Curator: Dr Tanya Staneva
Restorer: Kristina Beleva
Graphic designer: Dimitrina Nenova
Translation into English: Nigrita Davis
Avgust Spasov
Iliya Shapkaroski
Exhibitions

PICASSO | Graphics from the National Gallery Collection
Hall 24, Kvadrat 500
The gallery collection includes twenty-one graphic works by Picasso (1881–1973), thematically linked to his, and other authors’, literary texts, and with personal experiences and insights. They reveal the great artist’s passion for and virtuosity in drawing, achieved through the possibilities of lithography, etching, engraving and aquatint in a free expression of the material, of black and white areas, and strokes.
Between January 1957 and August 1959, adopting the method of automatic writing, Picasso composed the poem, ‘The Burial of the Count of Orgaz’ (El entierro del conde de Orgaz). The title refers to the eponymous painting by the Spanish artist El Greco (1541–1614). At his estate in Mougins, France, in 1966 and 1967, Picasso produced twelve copper plates for etchings to accompany the lyrics. The anthology, with an introduction by Rafael Alberti, was published in 1969 in a limited edition of 263 copies, with 220 containing the original etchings, of which the current exhibition presents seven.
The ‘Sable mouvant’ (Quicksand) Series (1965) includes ten works illustrating a poem of the same title by the poet Pierre Reverdy (1889–1960), of which the gallery possesses four. By participating in this project, Picasso expressed his tribute in memoriam to his great friend and figure in modern literature of the 20th century. The artist destroyed the plates after the print run was completed.
According to Picasso’s biographers, he received an invitation from the poet Louis Aragon to produce a poster for the upcoming World Peace Congress in Paris in April 1949. Thus was born the emblematic dove—one of the brightest symbols of the international peace movement in post-war Europe. This popular colour lithograph, created in 1952, is also exhibited.
The National Gallery is launching a series of exhibitions at Kvadrat 500, with the aim of introducing the public to the richly diverse museum depository for foreign graphics, housing works by Francisco Goya, Eugène Carrière, Auguste Rodin, Henri Fantin-Latour, Auguste Renoir, Henri de Toulouse-Lautrec, Henri Matisse, Marc Chagall, and Roy Lichtenstein, among many others.
The gallery collection includes twenty-one graphic works by Picasso (1881–1973), thematically linked to his, and other authors’, literary texts, and with personal experiences and insights. They reveal the great artist’s passion for and virtuosity in drawing, achieved through the possibilities of lithography, etching, engraving and aquatint in a free expression of the material, of black and white areas, and strokes.
Between January 1957 and August 1959, adopting the method of automatic writing, Picasso composed the poem, ‘The Burial of the Count of Orgaz’ (El entierro del conde de Orgaz). The title refers to the eponymous painting by the Spanish artist El Greco (1541–1614). At his estate in Mougins, France, in 1966 and 1967, Picasso produced twelve copper plates for etchings to accompany the lyrics. The anthology, with an introduction by Rafael Alberti, was published in 1969 in a limited edition of 263 copies, with 220 containing the original etchings, of which the current exhibition presents seven.
The ‘Sable mouvant’ (Quicksand) Series (1965) includes ten works illustrating a poem of the same title by the poet Pierre Reverdy (1889–1960), of which the gallery possesses four. By participating in this project, Picasso expressed his tribute in memoriam to his great friend and figure in modern literature of the 20th century. The artist destroyed the plates after the print run was completed.
According to Picasso’s biographers, he received an invitation from the poet Louis Aragon to produce a poster for the upcoming World Peace Congress in Paris in April 1949. Thus was born the emblematic dove—one of the brightest symbols of the international peace movement in post-war Europe. This popular colour lithograph, created in 1952, is also exhibited.
The National Gallery is launching a series of exhibitions at Kvadrat 500, with the aim of introducing the public to the richly diverse museum depository for foreign graphics, housing works by Francisco Goya, Eugène Carrière, Auguste Rodin, Henri Fantin-Latour, Auguste Renoir, Henri de Toulouse-Lautrec, Henri Matisse, Marc Chagall, and Roy Lichtenstein, among many others.
Exhibitions

The Wall Vol. 5: Filipina Stamenkova REFLECTIONS
Kvadrat 500 Atrium Entrance at 95, Vasil Levski Blvd.
Curator: Martin Kostashki
The fifth edition of the National Gallery project, ‘The Wall’, presents ‘Reflections’, a site-specific installation by artist Filipina Stamenkova.
The mirror is a unique object, and an aspect of a deeply personal experience within the space where we find ourselves. What we see changes as we move—much like the sequence of frames in a film, an experience based on the principle of anamorphosis.
The artist explains: ‘When visitors reach this wall, they see themselves reflected in the mirror and thus occupy a central place in the installation. In the context of architecture and exteriors, mirrors retain the magical ability to bend, distort, expand and transform images and, through them, our perception of those images and our relationship with the living space. A sometimes pleasant, sometimes surprising or even comforting, often strange and confusing experience, the act of capturing oneself in a reflective surface is so fundamental to our continued assessment. The mirrored surface is strangely passive, yet intrusive and energetic, not only because it reflects the environment and the people around but, because of the very nature of its reflective quality, it transforms the way we see the world that surrounds us.’
When viewers see themselves reflected in a work, art immediately inspires a pronounced interest and creates a magical fascination similar to that in the myth of Narcissus.
The scale of the mirrored sculptural installation expands the visual space of the Kvadrat 500 Atrium, adding another aspect to its entry into the inner life of the gallery—by changing it and creating a new space.
The installation was designed and built by Woood Makerspace, a shared workplace for people with ideas who are skilful with their hands, with tools, and who have an aptitude for engineering. A place for bold projects, design developments and creative workshops in ceramics and woodcarving, the atelier is well known for its production in Georgia, Morocco, South Africa, as well as throughout Europe. To this day, a condition for accepting a commission is that it be complex and require brainstorming and creativity. The Woood brand is also popular for its work with the fashion giant Louis Vuitton, for which it has produced various façade and interior installations for the brand’s boutiques in London, Paris, Tokyo, and other cities. In Bulgaria, Woood is widely known for a number of projects relating to urban causes: the Imp-Act Agency’s Christmas decoration, the hidden letters of the Reading Sofia Foundation, as well as for initiatives developing the capital’s tourist image of the, in partnership with Sofia Airport and soSofia.com, the independent platform for city symbols.
The project was made possible with the financial support of the Lachezar Tsotsorkov Foundation.
Media partner: BTA / Bulgarian News Agency.
Curator: Martin Kostashki
The fifth edition of the National Gallery project, ‘The Wall’, presents ‘Reflections’, a site-specific installation by artist Filipina Stamenkova.
The mirror is a unique object, and an aspect of a deeply personal experience within the space where we find ourselves. What we see changes as we move—much like the sequence of frames in a film, an experience based on the principle of anamorphosis.
The artist explains: ‘When visitors reach this wall, they see themselves reflected in the mirror and thus occupy a central place in the installation. In the context of architecture and exteriors, mirrors retain the magical ability to bend, distort, expand and transform images and, through them, our perception of those images and our relationship with the living space. A sometimes pleasant, sometimes surprising or even comforting, often strange and confusing experience, the act of capturing oneself in a reflective surface is so fundamental to our continued assessment. The mirrored surface is strangely passive, yet intrusive and energetic, not only because it reflects the environment and the people around but, because of the very nature of its reflective quality, it transforms the way we see the world that surrounds us.’
When viewers see themselves reflected in a work, art immediately inspires a pronounced interest and creates a magical fascination similar to that in the myth of Narcissus.
The scale of the mirrored sculptural installation expands the visual space of the Kvadrat 500 Atrium, adding another aspect to its entry into the inner life of the gallery—by changing it and creating a new space.
The installation was designed and built by Woood Makerspace, a shared workplace for people with ideas who are skilful with their hands, with tools, and who have an aptitude for engineering. A place for bold projects, design developments and creative workshops in ceramics and woodcarving, the atelier is well known for its production in Georgia, Morocco, South Africa, as well as throughout Europe. To this day, a condition for accepting a commission is that it be complex and require brainstorming and creativity. The Woood brand is also popular for its work with the fashion giant Louis Vuitton, for which it has produced various façade and interior installations for the brand’s boutiques in London, Paris, Tokyo, and other cities. In Bulgaria, Woood is widely known for a number of projects relating to urban causes: the Imp-Act Agency’s Christmas decoration, the hidden letters of the Reading Sofia Foundation, as well as for initiatives developing the capital’s tourist image of the, in partnership with Sofia Airport and soSofia.com, the independent platform for city symbols.
The project was made possible with the financial support of the Lachezar Tsotsorkov Foundation.
Media partner: BTA / Bulgarian News Agency.
Exhibitions

WARS
The Palace
Time and again the world is experiencing armed conflicts; they continue to provide a recurring background for numerous decisions, actions and reactions. So different from the notion of ‘culture’, wars and art have co-existed since the dawn of time. Art is a powerful tool for depicting wars, capable of recreating both their grandeur and their devastating consequences depending on the period, the artist’s point of view and the political context.
For this exhibition, the National Gallery has selected works from its collection that reflect the suffering experienced by everyone: by direct participants in those wars, and by their ‘collateral victims’. In this visual narrative, there is no place for scenes of triumph, heroisation or praise of valour. Nor are there the features of a ‘just war’ or a collective will for victory. ‘The Disasters of War’, Francisco Goya’s great and unbiased cycle, produced more than 200 years ago, is the invisible reference point for the selection now on exhibition.
These artworks were created during different periods: they relate to a number of wars, and the experience of their artists was also diverse. Some had themselves participated in acts of warfare, others had witnessed them closely and in real time; for yet others, war changed their lives or took away what was most precious. Through the language of art, the focus is on specific events; the emphasis is on fear and pain, and the depiction not only of destruction, but also of innermost experience, emotional dissonance, psychological trauma. Mythology and history, abstract compositions and symbolic elements express the horror and confusion caused to every person affected by each war.
The works on display were largely created by artists of reputation, but also by those who had rarely taken part even in exhibitions on historical thematics. The images originate from various geographical locations, while the reasons for their creation may remain almost unknown, even forgotten, but indelibly held in the mind. Ultimately, art possesses the power to shape public perceptions of war, foster empathy, and contribute to a dialogue on its causes, consequences, and morality.
Iaroslava Boubnova and Nikolay Ushtavaliiski, exhibition curators.
Media partner: БТА / Bulgarian News Agency
Time and again the world is experiencing armed conflicts; they continue to provide a recurring background for numerous decisions, actions and reactions. So different from the notion of ‘culture’, wars and art have co-existed since the dawn of time. Art is a powerful tool for depicting wars, capable of recreating both their grandeur and their devastating consequences depending on the period, the artist’s point of view and the political context.
For this exhibition, the National Gallery has selected works from its collection that reflect the suffering experienced by everyone: by direct participants in those wars, and by their ‘collateral victims’. In this visual narrative, there is no place for scenes of triumph, heroisation or praise of valour. Nor are there the features of a ‘just war’ or a collective will for victory. ‘The Disasters of War’, Francisco Goya’s great and unbiased cycle, produced more than 200 years ago, is the invisible reference point for the selection now on exhibition.
These artworks were created during different periods: they relate to a number of wars, and the experience of their artists was also diverse. Some had themselves participated in acts of warfare, others had witnessed them closely and in real time; for yet others, war changed their lives or took away what was most precious. Through the language of art, the focus is on specific events; the emphasis is on fear and pain, and the depiction not only of destruction, but also of innermost experience, emotional dissonance, psychological trauma. Mythology and history, abstract compositions and symbolic elements express the horror and confusion caused to every person affected by each war.
The works on display were largely created by artists of reputation, but also by those who had rarely taken part even in exhibitions on historical thematics. The images originate from various geographical locations, while the reasons for their creation may remain almost unknown, even forgotten, but indelibly held in the mind. Ultimately, art possesses the power to shape public perceptions of war, foster empathy, and contribute to a dialogue on its causes, consequences, and morality.
Iaroslava Boubnova and Nikolay Ushtavaliiski, exhibition curators.
Media partner: БТА / Bulgarian News Agency
Exhibitions

Българо-италианска изложба Vibration. The fluid movement of a human body
До 28 февруари галерия "Мисията" представя българо-италианска изложба Vibration. The fluid movement of a human body. Изложбата е сътрудничество между българския художник Николай Делиянев, който работи и твори в Италия от години, и неговите двама италиански колеги Франческо Патане и Тарим Татусик (истинско име Филипо де Лука).
"Движението е неизменна част от съществуването на човека и света. Чрез него ние комуникираме невербално и се свързваме на едно по-дълбоко вибрационно ниво. В настоящата изложба Vibration. The fluid movement of a human body взаимодействието на трите различни стила на работа на авторите ще ни потопи в едно задълбочено изследване на човешкото тяло и неговите плавни движения. Един разговор за вибрациите, които излъчва човека и изкуството, което може да им придаде видимост. Изкуството е средство за израз на емоции, емоции предизвикващи трепет, отразяващи дълбоки вътрешни състояния, които чрез цвят и техника резонират с публиката." – споделя кураторът на изложбата Доротея Янева, изкуствовед.
Изложбата е част от програмата по отбелязване на 20-годишнината от създаването на Държавния културен институт, може да бъде разгледана от понеделник до петък, от 10.00 ч. до 17.00 ч.
"Движението е неизменна част от съществуването на човека и света. Чрез него ние комуникираме невербално и се свързваме на едно по-дълбоко вибрационно ниво. В настоящата изложба Vibration. The fluid movement of a human body взаимодействието на трите различни стила на работа на авторите ще ни потопи в едно задълбочено изследване на човешкото тяло и неговите плавни движения. Един разговор за вибрациите, които излъчва човека и изкуството, което може да им придаде видимост. Изкуството е средство за израз на емоции, емоции предизвикващи трепет, отразяващи дълбоки вътрешни състояния, които чрез цвят и техника резонират с публиката." – споделя кураторът на изложбата Доротея Янева, изкуствовед.
Изложбата е част от програмата по отбелязване на 20-годишнината от създаването на Държавния културен институт, може да бъде разгледана от понеделник до петък, от 10.00 ч. до 17.00 ч.
Изложби

ВОЙНИ
Двореца
Отново и отново светът преживява военни конфликти, те продължават да бъдат повтарящ се фон на множество видове решения, действия, реакции. Толкова различни по отношение на понятието „култура“, войните и изкуството съществуват още от най-стари времена. Изкуството е мощно средство за изобразяване на войните, умее да пресъздава както величието, така и опустошителните им последици в зависимост от периода, гледната точка на художника и политическия контекст.
За тази изложба Националната галерия е подбрала онези произведенията от колекцията си, в които се говори за страданията, изживявани от всички – и от войните, директни участници, и от „страничните жертви“. В този визуален разказ не намират място сцените на триумф, героизацията и възхвалата на доблестта. Няма ги и характеристиките на „справедливата война“ или колективната воля за победа. „Ужасите на войната“ – великият и справедлив цикъл на Франсиско Гоя, създаден преди повече от 200 години, е незримият ориентир на изложбената селекция.
Представените творби са създадени през различни периоди, свързани са с различни войни, както е различен и опитът на авторите им. Някои от тях сами са участвали в бойни действия, други са ги видели отблизо и в реално време, при трети войната е променила живота им или им е отнела най-скъпото.
Чрез езика на изкуството са фиксирани конкретни събития, акцентира се върху страха и болката, отразени са разрушенията, но и вътрешните преживявания, емоционалният дисонанс, психологическите травми.
Митологията и историята, абстрактните композиции и символните елементи изразяват ужаса и объркването, причинени на всеки засегнат от всяка война.
Включените произведения са създадени и от много известни художници, но и от такива, които рядко са участвали дори в изложбите с историческа тематика.
Образите са родени в различни географски точки, а поводите за създаването им могат да се окажат почти непознати, дори забравени, но неизтриваеми в съзнанието. В крайна сметка изкуството има силата да формира общественото възприятие за войната, да насърчава съпричастността и да допринася за диалога относно нейните причини, последици и морал. Куратори на изложбата са Ярослава Бубнова и Николай Ущавалийски.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Отново и отново светът преживява военни конфликти, те продължават да бъдат повтарящ се фон на множество видове решения, действия, реакции. Толкова различни по отношение на понятието „култура“, войните и изкуството съществуват още от най-стари времена. Изкуството е мощно средство за изобразяване на войните, умее да пресъздава както величието, така и опустошителните им последици в зависимост от периода, гледната точка на художника и политическия контекст.
За тази изложба Националната галерия е подбрала онези произведенията от колекцията си, в които се говори за страданията, изживявани от всички – и от войните, директни участници, и от „страничните жертви“. В този визуален разказ не намират място сцените на триумф, героизацията и възхвалата на доблестта. Няма ги и характеристиките на „справедливата война“ или колективната воля за победа. „Ужасите на войната“ – великият и справедлив цикъл на Франсиско Гоя, създаден преди повече от 200 години, е незримият ориентир на изложбената селекция.
Представените творби са създадени през различни периоди, свързани са с различни войни, както е различен и опитът на авторите им. Някои от тях сами са участвали в бойни действия, други са ги видели отблизо и в реално време, при трети войната е променила живота им или им е отнела най-скъпото.
Чрез езика на изкуството са фиксирани конкретни събития, акцентира се върху страха и болката, отразени са разрушенията, но и вътрешните преживявания, емоционалният дисонанс, психологическите травми.
Митологията и историята, абстрактните композиции и символните елементи изразяват ужаса и объркването, причинени на всеки засегнат от всяка война.
Включените произведения са създадени и от много известни художници, но и от такива, които рядко са участвали дори в изложбите с историческа тематика.
Образите са родени в различни географски точки, а поводите за създаването им могат да се окажат почти непознати, дори забравени, но неизтриваеми в съзнанието. В крайна сметка изкуството има силата да формира общественото възприятие за войната, да насърчава съпричастността и да допринася за диалога относно нейните причини, последици и морал. Куратори на изложбата са Ярослава Бубнова и Николай Ущавалийски.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Изложби

Вилиам Китанов. Графичен дизайн
СБХ, Шипка 6, 1 C
Ако вземем предвид дългата и богата творческа биография на Вилиам Китанов, може би ще ни се стори необичайно, че това е първата му самостоятелна изложба въобще. Но както той казва, „Графичният дизайнер рядко прави изложби вероятно защото неговата работа достига до зрителя по други, по-бързи пътища.“
Съществената част от тази юбилейна за автора изложба включва освен запазения знак и 120 графични страници от списание MD International (излиза от 2005), на чиято графична концепция и рубрики той е автор. „Тези предимно черно-бели страници имат някакъв графичен виц и са начало на представянето на всеки дизайнер“, казва той.
Представени са и близо 70 запазени марки от периода от 1978 до днес, 20 пощенски марки, както и корици на книги и списания, глави за печатни издания и заглавки.
Ако вземем предвид дългата и богата творческа биография на Вилиам Китанов, може би ще ни се стори необичайно, че това е първата му самостоятелна изложба въобще. Но както той казва, „Графичният дизайнер рядко прави изложби вероятно защото неговата работа достига до зрителя по други, по-бързи пътища.“
Съществената част от тази юбилейна за автора изложба включва освен запазения знак и 120 графични страници от списание MD International (излиза от 2005), на чиято графична концепция и рубрики той е автор. „Тези предимно черно-бели страници имат някакъв графичен виц и са начало на представянето на всеки дизайнер“, казва той.
Представени са и близо 70 запазени марки от периода от 1978 до днес, 20 пощенски марки, както и корици на книги и списания, глави за печатни издания и заглавки.
Изложби

Временна изложба „Нови постъпления 2024“
На 19 юни 2024 г. се открива се временна изложба „Нови постъпления“, в която се представят най-добрите образци от дарения и теренни сборове, обогатили фондовете на музея през изтеклата година.
Сред тях са: рубини от Полярен Урал и от България – от района на гр. Джебел, топази от Нигерия, богата колекция ахати, силицизирани дървета и корали от Източните Родопи, изкопаема смола – копал от Индонезия, минерали от Витоша и Плана планина, флуорити от Великобритания, Монголия и България, минерални образци от находища за злато в Зимбабве и на остров Мадагаскар, самородна мед от района на Кюстендил. Експонирани са и новите за музея минерални видове: розенит, новачекит, тосканит, карбонатцианотрихит. Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2025 г.
Сред тях са: рубини от Полярен Урал и от България – от района на гр. Джебел, топази от Нигерия, богата колекция ахати, силицизирани дървета и корали от Източните Родопи, изкопаема смола – копал от Индонезия, минерали от Витоша и Плана планина, флуорити от Великобритания, Монголия и България, минерални образци от находища за злато в Зимбабве и на остров Мадагаскар, самородна мед от района на Кюстендил. Експонирани са и новите за музея минерални видове: розенит, новачекит, тосканит, карбонатцианотрихит. Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2025 г.
Изложби

Галерия "Васка Емануилова": Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
Галерия "Васка Емануилова"
Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
19 ноември 2024 г. – 11 февруари 2025 г.
Откриване: 19 ноември, 18.00 ч.
"Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата" е изложба, която проследява пластичните търсения на автора в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век.
Къпещи се, тоалет, размисъл и свян – голите скулптурни тела в различни състояния непосредствено кореспондират с неговите рисунки от този период.
В експозицията се включват и няколко по-ранни произведения, които дават по-пълна представа за творчеството на художника, учил декоративни изкуства и скулптура в удожествената академия през 30-те години на XX век.
Интересът на автора е фокусиран върху движението на обемите в пространството и третирането на материала.
"Голотата никога не е цел на художника, нито пък стремеж за показване на най-хубавото голо тяло, а средство за изразяване на една нравствена, религиозна или естетична художествена идея в рамките на една идеология и нравственост за дадена епоха или среда.", мотивира своето изкуство художникът в изследването си "Голотата в изкуството" от 1940 г.
В основата на изложбата е дарението от скулптури и рисунки, направено от наследниците и семейството на Николай Владов – Шмиргела. Включени са тридесет и две произведения, като двадесет и четири от тях са дарение от наследниците на СГХГ. Тези произведения обогатяват колекцията на Софийска градска художествена галерия и помагат за нашето разбиране на многостранната личност на Николай Шмиргела – скулптор, изследовател на изкуството, писател, общественик, защитник на редица каузи и колекционер.
Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
19 ноември 2024 г. – 11 февруари 2025 г.
Откриване: 19 ноември, 18.00 ч.
"Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата" е изложба, която проследява пластичните търсения на автора в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век.
Къпещи се, тоалет, размисъл и свян – голите скулптурни тела в различни състояния непосредствено кореспондират с неговите рисунки от този период.
В експозицията се включват и няколко по-ранни произведения, които дават по-пълна представа за творчеството на художника, учил декоративни изкуства и скулптура в удожествената академия през 30-те години на XX век.
Интересът на автора е фокусиран върху движението на обемите в пространството и третирането на материала.
"Голотата никога не е цел на художника, нито пък стремеж за показване на най-хубавото голо тяло, а средство за изразяване на една нравствена, религиозна или естетична художествена идея в рамките на една идеология и нравственост за дадена епоха или среда.", мотивира своето изкуство художникът в изследването си "Голотата в изкуството" от 1940 г.
В основата на изложбата е дарението от скулптури и рисунки, направено от наследниците и семейството на Николай Владов – Шмиргела. Включени са тридесет и две произведения, като двадесет и четири от тях са дарение от наследниците на СГХГ. Тези произведения обогатяват колекцията на Софийска градска художествена галерия и помагат за нашето разбиране на многостранната личност на Николай Шмиргела – скулптор, изследовател на изкуството, писател, общественик, защитник на редица каузи и колекционер.
Изложби

ИЗПОВЕДТА НА АПОСТОЛА
Мултимедийна експозиция, посветена на 150-годишнината от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.
На мащабна видео стена, с използване на холографска технология, се излъчва възстановка на съдебния процес срещу Апостола на свободата и се „съживяват“ важни моменти от неговия живот. В образа на Васил Левски се превъплъщава Веселин Плачков. Участват и актьорите Иван Тренев, Любов Павлова, Румен Иванов, Александър Георгиев, Бисер Маринов и Никола Додов. Сценарист е Нели Димитрова, режисьор – Димитър Гочев, оператори – Симеон Парашкевов и Димитър Гочев, композитор – Атанас Гендов, музикални изпълнители – Пирина Веселинова, Евгени Господинов и Квартет „Светоглас“, анимация и мапинг – senzor studio, аудио миксинг и постпродукция – Христо Карагьозов, креативен продуцент – Иво Милев, изпълнителен продуцент – Цветослав Борисов.
Експозицията е създадена от Националната галерия и Общобългарския комитет „Васил Левски“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата и с дарения от Фондация „Лъчезар Цоцорков”, „Кауфланд България“ ЕООД, „Аурубис България“ АД, „Вазовски машиностроителни заводи“ АД – Сопот и родолюбиви българи.
Квадрат 500, вход от бул. „Васил Левски“ 95
Работно време:
Вторник – неделя, от 10:00 до 18:00 часа
Прожекции – през 30 минути, начало в 10:00 часа
За резервации на групи до 20 души: 0879 834 025
БЕЗПЛАТЕН ВХОД
На мащабна видео стена, с използване на холографска технология, се излъчва възстановка на съдебния процес срещу Апостола на свободата и се „съживяват“ важни моменти от неговия живот. В образа на Васил Левски се превъплъщава Веселин Плачков. Участват и актьорите Иван Тренев, Любов Павлова, Румен Иванов, Александър Георгиев, Бисер Маринов и Никола Додов. Сценарист е Нели Димитрова, режисьор – Димитър Гочев, оператори – Симеон Парашкевов и Димитър Гочев, композитор – Атанас Гендов, музикални изпълнители – Пирина Веселинова, Евгени Господинов и Квартет „Светоглас“, анимация и мапинг – senzor studio, аудио миксинг и постпродукция – Христо Карагьозов, креативен продуцент – Иво Милев, изпълнителен продуцент – Цветослав Борисов.
Експозицията е създадена от Националната галерия и Общобългарския комитет „Васил Левски“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата и с дарения от Фондация „Лъчезар Цоцорков”, „Кауфланд България“ ЕООД, „Аурубис България“ АД, „Вазовски машиностроителни заводи“ АД – Сопот и родолюбиви българи.
Квадрат 500, вход от бул. „Васил Левски“ 95
Работно време:
Вторник – неделя, от 10:00 до 18:00 часа
Прожекции – през 30 минути, начало в 10:00 часа
За резервации на групи до 20 души: 0879 834 025
БЕЗПЛАТЕН ВХОД
Изложби

ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера
Квадрат 500
Националната галерия и a/political представят:
„ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера“ Откриване: 26 ноември, вторник, 18.00 – 20.00 часа
В изложбата „ИЗТОК / ЗАПАД“ Андрей Молодкин и Сантяго Сиера са обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация. И двамата художници са широко известни със сериозни провокации срещу общественото и политическо статукво днес, чрез творби, понякога носещи рискове за самите автори...
Политическото изкуство като това на Молодкин и Сиера има особено значение в критични за обществото моменти, като апелира не толкова към естетически ориентирания поглед на зрителя, колкото към цялото общество в стремеж да го извади от навиците и клишетата. Предизвикателно, шокиращо и агресивно, то е задължителен коректив на демокрацията.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Националната галерия и a/political представят:
„ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера“ Откриване: 26 ноември, вторник, 18.00 – 20.00 часа
В изложбата „ИЗТОК / ЗАПАД“ Андрей Молодкин и Сантяго Сиера са обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация. И двамата художници са широко известни със сериозни провокации срещу общественото и политическо статукво днес, чрез творби, понякога носещи рискове за самите автори...
Политическото изкуство като това на Молодкин и Сиера има особено значение в критични за обществото моменти, като апелира не толкова към естетически ориентирания поглед на зрителя, колкото към цялото общество в стремеж да го извади от навиците и клишетата. Предизвикателно, шокиращо и агресивно, то е задължителен коректив на демокрацията.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Изложби

ИЛЮСТРАЦИИТЕ НА АЛЕКСАНДЪР ДЕНКОВ КЪМ ОМИРОВАТА „ИЛИАДА“ НА ИЗДАТЕЛСТВО „НАРОДНА КУЛТУРА”, 1969
Квадрат 500, 4 етаж
Александър Денков (1925–1972) е сред творците с кратък житейски път, но с изключително богато, смислено и продуктивно творчество. Работи в областта на илюстрацията и книжното оформление, но нестихващата му енергия се влива и в киното и театъра, където е сценограф на постановките „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“, художник-постановчик на филмите „Законът на морето“, „Слънцето и сянката“, „Звезди“, „Петимата от Моби Дик“ и др. Значителен е неговият принос в развитието на научнофантастичната илюстрация. Любопитството към скритите природни красоти и екстремната му натура го превръщат в един от пионерите на водолазния спорт в България и пещерното проучване.
През 1969 Денков създава забележителните си илюстрации към Омировата епическа поема „Илиада”.
Изповядващ убеждението, че това изкуство онагледява словото, обогатявайки авторовия текст, художникът претворява в образи едно от най-древните литературни произведения. Илюстрациите въвличат читателя в атмосферата на елинската култура. Характерната иконография и стилистика на изкуството от онова време са интерпретирани до съвършенство, без да са лишени от личен почерк и индивидуално звучене. Чрез контраста на черните линии върху белия лист са изградени съвършени композиции, в които преобладават щрихите с различен интензитет и плътност. Тази игра между ефирност и категоричност създава усещане за динамика на изображението и богатство на тонове и полутонове.
Творбите са част от богатия графичен фонд на Националната галерия.
Екип:
Куратор: Д-р Таня Станева
Реставратор: Кристина Белева
Графичен дизайнер: Димитрина Ненова
Превод на английски език: Нигрита Дейвис
Август Спасов
Илия Шапкароски
Александър Денков (1925–1972) е сред творците с кратък житейски път, но с изключително богато, смислено и продуктивно творчество. Работи в областта на илюстрацията и книжното оформление, но нестихващата му енергия се влива и в киното и театъра, където е сценограф на постановките „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“, художник-постановчик на филмите „Законът на морето“, „Слънцето и сянката“, „Звезди“, „Петимата от Моби Дик“ и др. Значителен е неговият принос в развитието на научнофантастичната илюстрация. Любопитството към скритите природни красоти и екстремната му натура го превръщат в един от пионерите на водолазния спорт в България и пещерното проучване.
През 1969 Денков създава забележителните си илюстрации към Омировата епическа поема „Илиада”.
Изповядващ убеждението, че това изкуство онагледява словото, обогатявайки авторовия текст, художникът претворява в образи едно от най-древните литературни произведения. Илюстрациите въвличат читателя в атмосферата на елинската култура. Характерната иконография и стилистика на изкуството от онова време са интерпретирани до съвършенство, без да са лишени от личен почерк и индивидуално звучене. Чрез контраста на черните линии върху белия лист са изградени съвършени композиции, в които преобладават щрихите с различен интензитет и плътност. Тази игра между ефирност и категоричност създава усещане за динамика на изображението и богатство на тонове и полутонове.
Творбите са част от богатия графичен фонд на Националната галерия.
Екип:
Куратор: Д-р Таня Станева
Реставратор: Кристина Белева
Графичен дизайнер: Димитрина Ненова
Превод на английски език: Нигрита Дейвис
Август Спасов
Илия Шапкароски
Изложби

Изложба "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век"
Софийска градска художествена галерия
Изложбата може да бъде разгледана до 16 февруари 2025 г. Тя проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм.
Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ "Б. Георгиев" – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век" е Любен Домозетски.
Изложбата може да бъде разгледана до 16 февруари 2025 г. Тя проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм.
Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ "Б. Георгиев" – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век" е Любен Домозетски.
Изложби

Изложбата "Изкуството помага" на Живко Седларски в помощ на недоносените деца
галерия "София" на Столична библиотека
Българският скулптор Живко Седларски, който през последните 33 години живее във Франция, организира благотворителна изложба „Изкуството помага“ в помощ на недоносените деца. Официалното откриване на изложбата с рисунки акрил и пластики е на 29 януари от 16.00 ч. в галерия "София" на Столична библиотека.
Експозицията е отворена за посещения до 9 февруари 2025 г.
Запазена марка на популярния артист са авангардни рокли-скулптури от стомана, за които казва, че са "мода, която не се облича". Приходите от изложбата "Изкуството помага" ще бъдат дарени за Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом" в знак на признателност към екипа за положените грижи за най- малкия внук на Живко Седларски, който се ражда по- рано и се налага да остане в Интензивно отделение на клиниката.
"Моето внуче Боян се роди преждевременно в болница "Майчин дом" през лятото на 2024 г. Много тревоги и безсънни нощи имахме, докато детенцето не събра сили и не качи килограми. Всички ме успокояваха, но притесненията си останаха. Тогава реших с част от творбите, които показахме в галерия "Мисията" на Министерство на външните работи, да направим отделна изложба, като всички картини ще се обявят за продажба и 100% от приходите ще отидат за Клиниката по неонатология в "Майчин дом". Благодарение на грижите и професионализма на неонатолозите в болницата, детето расте и се развива чудесно. Благодарни сме на целия екип от акушер-гинеколози, неонатолози, акушерки.", споделя Живко Седларски.
"Винаги, когато имам възможност, помагам за различни каузи. Миналата година в Рен, Франция, средствата от моя изложба отидоха за отделението в държавната болница, което се бори с ендометриозата.", допълва скулпторът.
"Изключително благодарни сме за инициативата на г-н Живко Седларски и за неговото решение да организира благотворителна изложба в подкрепа на недоносените деца. Средствата, които ще бъдат събрани, ще ни помогнат в нашата ежедневна работа, като ни предоставят възможности за усъвършенстване на грижите за малките пациенти. Благодарим на г-н Седларски за неговата съпричастност и за това, че дава пример за ангажираност към социално отговорни каузи.
Тази изложба е не само израз на благодарност, но и на признателност за професионализма и отдадеността на екипа ни.", коментира доц. д-р Лилия Вакрилова, началник на Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом".
Живко Седларски е български скулптор, роден на 16.09.1958 г. в Елхово. Син е на живописеца Кольо Седларски, началник на студио "Военни художници". Завършва Техникума по керамика и стъкло в София, а после и скулптура в Националната художествена академия. Специализира в Художествената академия в Берлин, Германия. Неговите произведения са в музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Белгия, Германия, Испания, Швейцария, САЩ, Ливан, Китай и други страни по света. През 2019 г. в Монте Карло негови творби са представени редом с произведения на ренесансовите майстори Рубенс, Тинторето и Тиеполо.
Българският скулптор Живко Седларски, който през последните 33 години живее във Франция, организира благотворителна изложба „Изкуството помага“ в помощ на недоносените деца. Официалното откриване на изложбата с рисунки акрил и пластики е на 29 януари от 16.00 ч. в галерия "София" на Столична библиотека.
Експозицията е отворена за посещения до 9 февруари 2025 г.
Запазена марка на популярния артист са авангардни рокли-скулптури от стомана, за които казва, че са "мода, която не се облича". Приходите от изложбата "Изкуството помага" ще бъдат дарени за Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом" в знак на признателност към екипа за положените грижи за най- малкия внук на Живко Седларски, който се ражда по- рано и се налага да остане в Интензивно отделение на клиниката.
"Моето внуче Боян се роди преждевременно в болница "Майчин дом" през лятото на 2024 г. Много тревоги и безсънни нощи имахме, докато детенцето не събра сили и не качи килограми. Всички ме успокояваха, но притесненията си останаха. Тогава реших с част от творбите, които показахме в галерия "Мисията" на Министерство на външните работи, да направим отделна изложба, като всички картини ще се обявят за продажба и 100% от приходите ще отидат за Клиниката по неонатология в "Майчин дом". Благодарение на грижите и професионализма на неонатолозите в болницата, детето расте и се развива чудесно. Благодарни сме на целия екип от акушер-гинеколози, неонатолози, акушерки.", споделя Живко Седларски.
"Винаги, когато имам възможност, помагам за различни каузи. Миналата година в Рен, Франция, средствата от моя изложба отидоха за отделението в държавната болница, което се бори с ендометриозата.", допълва скулпторът.
"Изключително благодарни сме за инициативата на г-н Живко Седларски и за неговото решение да организира благотворителна изложба в подкрепа на недоносените деца. Средствата, които ще бъдат събрани, ще ни помогнат в нашата ежедневна работа, като ни предоставят възможности за усъвършенстване на грижите за малките пациенти. Благодарим на г-н Седларски за неговата съпричастност и за това, че дава пример за ангажираност към социално отговорни каузи.
Тази изложба е не само израз на благодарност, но и на признателност за професионализма и отдадеността на екипа ни.", коментира доц. д-р Лилия Вакрилова, началник на Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом".
Живко Седларски е български скулптор, роден на 16.09.1958 г. в Елхово. Син е на живописеца Кольо Седларски, началник на студио "Военни художници". Завършва Техникума по керамика и стъкло в София, а после и скулптура в Националната художествена академия. Специализира в Художествената академия в Берлин, Германия. Неговите произведения са в музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Белгия, Германия, Испания, Швейцария, САЩ, Ливан, Китай и други страни по света. През 2019 г. в Монте Карло негови творби са представени редом с произведения на ренесансовите майстори Рубенс, Тинторето и Тиеполо.
Изложби

Инсталация Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето
в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей
Започва монтирането на временната арт инсталация „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ на Красимир Терзиев, финансирана по програма "Навън" на Столичната община. Творбата ще бъде разположена в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей. Около инсталацията е предвидена и програма от тематични събития.
Това съобщиха пред медии на 15 април заместник-кметът на София Яна Генова и художникът Красимир Терзиев.
"През тази година продължаваме Програмата "Навън" на Столичната община. На мястото на бившия мавзолей предоставяме възможност за артистични намеси и инсталации в градска среда." – каза заместник-кметът по култура на София Яна Генова. "Инсталацията ще бъде място за събития и няма да е изолирана от живота на преминаващите граждани." – добави тя. Намерението на Красимир Терзиев е да създаде място, на което човек може мислено да се освободи от инерцията на ежедневието. Да седне и да размишлява за миналото, за нерешените проблеми и травми от него, но и да помисли за визия за бъдещето.
"Текстът е свързан както с историческата натовареност на това място – бившия мавзолей, така и с особения момент на съвременността, в който пребиваваме. Едно от основните ми желания беше да не повтарям модела на монумента, който създава дистанция между зрителя и произведението, а по-скоро да привлека и приобщя публиката, за да стане част от проекта." – обясни Красимир Терзиев, който е преподавател по Културна антропология в Софийския университет.
Творбата на Красимир Терзиев е избрана през 2022 г. във второто издание на Програма „Навън“ на Столичната община сред 8 други предложения. В 13-членната комисия за разглеждане на кандидатурите са участвали експерти от Софийската градска художествена галерия, Националната художествена академия, Министерството на културата, Обществено-експертния съвет по устройство на територията, по градски дизайн и реклама и независими външни експерти. Председател на комисията е проф. Георги Янков, а в състава влизат Аделина Филева, арх. Бойка Къдрева, Димитър Стоянович, д-р Илия Мечков, доц. Михаил Груев, Любен Генов, Полина Стефанова, арх. Йоана Петкова, Любен Домозетски, Илинка Чергарова, Гергана Мудова и Лъчезар Бояджиев. Проектът е гласуван и от Столичния общински съвет, след обществено обсъждане с граждани и представители на културната общност.
Програма „Навън“ на Столичната община е създадена през 2018 г. с решение на Столичния общински съвет за подкрепа на временни художествени инсталации в градска среда и в подкрепа на Стратегията за развитие на София. Целта ѝ е да обживи и придаде нов смисъл на едно от историческите "бели петна" в центъра на столицата – площадката на бившия мавзолей.
Инсталацията „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ ще остане част от градската среда на столицата една година.
Започва монтирането на временната арт инсталация „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ на Красимир Терзиев, финансирана по програма "Навън" на Столичната община. Творбата ще бъде разположена в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей. Около инсталацията е предвидена и програма от тематични събития.
Това съобщиха пред медии на 15 април заместник-кметът на София Яна Генова и художникът Красимир Терзиев.
"През тази година продължаваме Програмата "Навън" на Столичната община. На мястото на бившия мавзолей предоставяме възможност за артистични намеси и инсталации в градска среда." – каза заместник-кметът по култура на София Яна Генова. "Инсталацията ще бъде място за събития и няма да е изолирана от живота на преминаващите граждани." – добави тя. Намерението на Красимир Терзиев е да създаде място, на което човек може мислено да се освободи от инерцията на ежедневието. Да седне и да размишлява за миналото, за нерешените проблеми и травми от него, но и да помисли за визия за бъдещето.
"Текстът е свързан както с историческата натовареност на това място – бившия мавзолей, така и с особения момент на съвременността, в който пребиваваме. Едно от основните ми желания беше да не повтарям модела на монумента, който създава дистанция между зрителя и произведението, а по-скоро да привлека и приобщя публиката, за да стане част от проекта." – обясни Красимир Терзиев, който е преподавател по Културна антропология в Софийския университет.
Творбата на Красимир Терзиев е избрана през 2022 г. във второто издание на Програма „Навън“ на Столичната община сред 8 други предложения. В 13-членната комисия за разглеждане на кандидатурите са участвали експерти от Софийската градска художествена галерия, Националната художествена академия, Министерството на културата, Обществено-експертния съвет по устройство на територията, по градски дизайн и реклама и независими външни експерти. Председател на комисията е проф. Георги Янков, а в състава влизат Аделина Филева, арх. Бойка Къдрева, Димитър Стоянович, д-р Илия Мечков, доц. Михаил Груев, Любен Генов, Полина Стефанова, арх. Йоана Петкова, Любен Домозетски, Илинка Чергарова, Гергана Мудова и Лъчезар Бояджиев. Проектът е гласуван и от Столичния общински съвет, след обществено обсъждане с граждани и представители на културната общност.
Програма „Навън“ на Столичната община е създадена през 2018 г. с решение на Столичния общински съвет за подкрепа на временни художествени инсталации в градска среда и в подкрепа на Стратегията за развитие на София. Целта ѝ е да обживи и придаде нов смисъл на едно от историческите "бели петна" в центъра на столицата – площадката на бившия мавзолей.
Инсталацията „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ ще остане част от градската среда на столицата една година.
Изложби

Леденият парк в центъра на София вече работи
Княжеска градина, София
Леденият парк ICE PARK SOFIA вече е открит.
Пързалката е позиционирана отново в центъра на София, в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на тази във Виена, с ледено поле от близо 4 декара, което е половин футболно игрище. Трите големи площадки са свързани с широки заледени алеи с дължина 800 метра и това ще превърне пързалянето в приключение. Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки и придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците. Софийският „Айс Парк“ ще бъде най-голямото такова съоръжение на Балканския полуостров.
Цената е 20 лв. за 2 часа
Цена за наем на кънки за една сесия - 5 лв.
Работното време е всеки ден от 11:00 до 22:00 часа с четири двучасови сесии ежедневно - 11:00–13:00 часа, 14:00–16:00 часа, 17:00–19:00 часа и 20:00–22:00 часа с едночасова почивка за почистване на леда.
Леденият парк ICE PARK SOFIA вече е открит.
Пързалката е позиционирана отново в центъра на София, в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на тази във Виена, с ледено поле от близо 4 декара, което е половин футболно игрище. Трите големи площадки са свързани с широки заледени алеи с дължина 800 метра и това ще превърне пързалянето в приключение. Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки и придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците. Софийският „Айс Парк“ ще бъде най-голямото такова съоръжение на Балканския полуостров.
Цената е 20 лв. за 2 часа
Цена за наем на кънки за една сесия - 5 лв.
Работното време е всеки ден от 11:00 до 22:00 часа с четири двучасови сесии ежедневно - 11:00–13:00 часа, 14:00–16:00 часа, 17:00–19:00 часа и 20:00–22:00 часа с едночасова почивка за почистване на леда.
Спортни събития

ПИКАСО | Графики от колекцията на Националната галерия
Квадрат 500, 24 зала
Колекцията на Националната галерия съдържа двадесет и един графични листа от Пикасо (1881–1973), тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. В тях е разкрита страстта и виртуозността на големия художник към рисунката, постигнати с възможностите на литографията, офорта, гравюрата и акватинтата в свободно изявявяне на материала, на черните и бели пространства и щриха.
Между януари 1957 и август 1959, чрез метода на автоматичното писане, Пикасо създава поемата „Погребението на граф Оргаз“ (El entierro del conde de Orgaz). Заглавието препраща към едноименната картина на испанския художник Ел Греко (1541–1614).
През 1966 и 1967 в имението си в Мужен, Франция, Пикасо изпълнява към текста дванайсет медни плочи за офорт. Книгата, с предговор от Рафаел Алберти, излиза през 1969 в ограничен тираж от 263 екземпляра, от които 220 са придружени от оригиналните гравюри. В настоящата изложба са представени 7 от тях.
Серията „Подвижни пясъци“ (1965), от която галерията притежава 4 листа, включва десет творби към стихотворение със същото заглавие на поета Пиер Реверди (1889 – 1960). С участието си в този проект Пикасо изразява почитта си към паметта на своя голям приятел и личност в модерната литература на ХХ век.
Графичните плочи са били унищожени от художника след отпечатването на тиража.
Според биографите на Пикасо, той получава покана от поета Луи Арагон да създаде плакат за предстоящия в Париж през април 1949 Световен конгрес на мира. Така се ражда емблематичният гълъб – един от най-ярките символи на международното движение за мир в следвоенна Европа. В изложбата е показана популярната цветна литография, създадена през 1952.
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби в Квадрат 500, чиято цел е да запознае публиката с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика, в който се съхраняват произведения на Франсиско Гоя, Йожен Кариер, Огюст Роден, Анри Фантен-Латур, Огюст Реноар, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Анри Матис, Марк Шагал, Рой Лихтенщайн и др.
Колекцията на Националната галерия съдържа двадесет и един графични листа от Пикасо (1881–1973), тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. В тях е разкрита страстта и виртуозността на големия художник към рисунката, постигнати с възможностите на литографията, офорта, гравюрата и акватинтата в свободно изявявяне на материала, на черните и бели пространства и щриха.
Между януари 1957 и август 1959, чрез метода на автоматичното писане, Пикасо създава поемата „Погребението на граф Оргаз“ (El entierro del conde de Orgaz). Заглавието препраща към едноименната картина на испанския художник Ел Греко (1541–1614).
През 1966 и 1967 в имението си в Мужен, Франция, Пикасо изпълнява към текста дванайсет медни плочи за офорт. Книгата, с предговор от Рафаел Алберти, излиза през 1969 в ограничен тираж от 263 екземпляра, от които 220 са придружени от оригиналните гравюри. В настоящата изложба са представени 7 от тях.
Серията „Подвижни пясъци“ (1965), от която галерията притежава 4 листа, включва десет творби към стихотворение със същото заглавие на поета Пиер Реверди (1889 – 1960). С участието си в този проект Пикасо изразява почитта си към паметта на своя голям приятел и личност в модерната литература на ХХ век.
Графичните плочи са били унищожени от художника след отпечатването на тиража.
Според биографите на Пикасо, той получава покана от поета Луи Арагон да създаде плакат за предстоящия в Париж през април 1949 Световен конгрес на мира. Така се ражда емблематичният гълъб – един от най-ярките символи на международното движение за мир в следвоенна Европа. В изложбата е показана популярната цветна литография, създадена през 1952.
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби в Квадрат 500, чиято цел е да запознае публиката с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика, в който се съхраняват произведения на Франсиско Гоя, Йожен Кариер, Огюст Роден, Анри Фантен-Латур, Огюст Реноар, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Анри Матис, Марк Шагал, Рой Лихтенщайн и др.
Изложби

Прием на проектни предложения за разделите "Стратегически събития" и "Значими събития" на програма "Календар на културните събития на Столичната община за 2025 г."
От 00.00 ч. на 18 януари до 24.00 ч. на 10 февруари на 2025 г. (24 календарни дни) се приемат проектни предложения за разделите "Стратегически събития" и "Значими събития" на програма "Календар на културните събития на Столичната община за 2025 г.
Предложенията се приемат само по електронен път тук - https://kultura.sofia.bg/calendar/
Календарът на културните събития обхваща фестивали, прояви, чествания, инициативи и събития, които се реализират на територията и с безвъзмездната финансова и/или логистична подкрепа на Столичната община през 2025 г. Те ще се реализират в раздели:
- „Стратегически събития“,
- „Значими събития“,
- “Лятна програма”,
- „Събития на Столичните райони“,
- „Събития на Столична община“.
Кандидатстващите събития за раздел „Стратегически събития“ трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към три от приоритетите от Стратегията:
- Творческа икономика,
- Творческо развитие,
- Творческа интернационализация,
като съответстват и на поне една от прилежащите към всеки един от тях цели, а ако е приложимо – и към Стратегията „София – творчески град на киното – 2017 – 2027“.
От тях се очаква и да предоставят „План за развитие и дългосрочна перспектива на събитието“. Остава задължителното условието събитието да има реализирани поне 5 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, кандидатстващи за раздел „Значими събития“, трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към поне един от приоритетите от Стратегията – Творческа икономика, Творческо развитие, Творческа интернационализация, като съответстват на поне една от прилежащите към него цели, както и да имат реализирани най-малко 3 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, одобрени за финансиране чрез Календара на културните събития на Столичната община през 2025 г., трябва да демонстрират и докажат ангажимент към поне една от хоризонталните теми на Програмата:
- Екологична съзнателност, устойчивост и „зелени“ подходи при организирането и провеждането на събития;
- Насърчаване на социалното и културно сближаване в общността;
- Насърчаване провеждането на културни събития в периферни райони в столицата;
- Развитие на културната грамотност на деца и младежи и засилване на връзките между културата и образованието.
През 2025 г. раздел „Лятна програма“ ще осигури повече възможности за достъп до културни събития и културна изява в периферни райони с въвеждането на условието за задължителна реализация на събития в локация/иизвън централна градска част с прогнозна максимална сума за проектно финансиране в размер на 10 000.00 лв. „Събития на Столична община“ ще се реализира в три сесии до изчерпване на бюджета на програмата, както следва:
- Сесия I – месец март;
- Сесия II – месец юни;
- Сесия III – месец септември.
Раздел „Открити сцени – логистична и/или финансова подкрепа" отпада от Календара.
Условията, процедурите, изискуемите документи и актуалните формуляри за кандидатстване вижте тук -https://kultura.sofia.bg/calendar/
Предложенията се приемат само по електронен път тук - https://kultura.sofia.bg/calendar/
Календарът на културните събития обхваща фестивали, прояви, чествания, инициативи и събития, които се реализират на територията и с безвъзмездната финансова и/или логистична подкрепа на Столичната община през 2025 г. Те ще се реализират в раздели:
- „Стратегически събития“,
- „Значими събития“,
- “Лятна програма”,
- „Събития на Столичните райони“,
- „Събития на Столична община“.
Кандидатстващите събития за раздел „Стратегически събития“ трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към три от приоритетите от Стратегията:
- Творческа икономика,
- Творческо развитие,
- Творческа интернационализация,
като съответстват и на поне една от прилежащите към всеки един от тях цели, а ако е приложимо – и към Стратегията „София – творчески град на киното – 2017 – 2027“.
От тях се очаква и да предоставят „План за развитие и дългосрочна перспектива на събитието“. Остава задължителното условието събитието да има реализирани поне 5 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, кандидатстващи за раздел „Значими събития“, трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към поне един от приоритетите от Стратегията – Творческа икономика, Творческо развитие, Творческа интернационализация, като съответстват на поне една от прилежащите към него цели, както и да имат реализирани най-малко 3 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, одобрени за финансиране чрез Календара на културните събития на Столичната община през 2025 г., трябва да демонстрират и докажат ангажимент към поне една от хоризонталните теми на Програмата:
- Екологична съзнателност, устойчивост и „зелени“ подходи при организирането и провеждането на събития;
- Насърчаване на социалното и културно сближаване в общността;
- Насърчаване провеждането на културни събития в периферни райони в столицата;
- Развитие на културната грамотност на деца и младежи и засилване на връзките между културата и образованието.
През 2025 г. раздел „Лятна програма“ ще осигури повече възможности за достъп до културни събития и културна изява в периферни райони с въвеждането на условието за задължителна реализация на събития в локация/иизвън централна градска част с прогнозна максимална сума за проектно финансиране в размер на 10 000.00 лв. „Събития на Столична община“ ще се реализира в три сесии до изчерпване на бюджета на програмата, както следва:
- Сесия I – месец март;
- Сесия II – месец юни;
- Сесия III – месец септември.
Раздел „Открити сцени – логистична и/или финансова подкрепа" отпада от Календара.
Условията, процедурите, изискуемите документи и актуалните формуляри за кандидатстване вижте тук -https://kultura.sofia.bg/calendar/
Бизнес събития

Св. мъченик Трифон (Трифоновден)
Българската православна църква тържествено чества Трифоновден на 1 февруари. Свети Трифон е мъченик, светец-лечител, живял през III в. в Малоазийската провинция Фригия, смятана за една от прародините на лозата и виното.Той е покровител на лозари, кръчмари и градинари, а в народния календар на българите празникът на Свети Трифон се свързва с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване с надеждата всяка лоза да дава повече вино. На Трифоновден стопанките ставали рано, омесвали прясна пита, пълнели кокошка с ориз и я изпичали. По традиция те правели още тутманик, препечен суджук и пържени яйца, наливали бъклица с вино и всичко приготвено слагали в нова шарена торба. С пълната торба мъжете тръгвали за лозята да подрежат лозовите насаждения. Според обичая стопаните отрязвали от своето лозе по няколко пръчки и поливали отрязаното място с вино. Свежите пръчки свивали на венче, с което украсявали калпака си.
Църковни празници

Софийска градска художествена галерия: Изложба "Текла Алексиева. Енциклопедия на необозримото"
През последните няколко години интересът към творчеството на Текла Алексиева се засили и бяха организирани множество изложби, свързани с различни аспекти от изкуство ѝ. В основата на този нов интерес стоят илюстрациите на художничката, създадени за кориците на книгите от научно-фантастичната поредица "Галактика". През 2024 г. Текла Алексиева навършва 80 години. Софийска градска художествена галерия е единствената музейна институция, притежаваща картини на авторката, придобити през 80-те години на ХХ век.
Тези два факта се превърнаха в основен повод за организирането на изложба с ретроспективен характер.
Водещата идея в този проект е събирането и представянето на възможно повече произведения от многообразното творчество на художничката от средата на 70-те години до днес. Амбицията на изложбата е да възпроизведе картография на множеството разклонения в творчеството ѝ, обединени от отчетливо разпознаваем почерк и визуален език. Текла Алексиева е сред малкото художници с опит в много голям диапазон визуални изкуства и съответните техники, материали и изразни средства. Творческата й биография включва живопис, стенопис, илюстрация и оформление на книги, печатна графика, анимация, стъклопис, гоблен. Може би най-интересният въпрос при изследването на Текла Алексиева е как влиянието и авторитета на нейните образи се отразява върху чувствителността на различни поколения – предимно сред младите през 80-те години на XX век, но и сред младото поколение днес. Това е причината в работния екип да бъде включен Никола Андреев, студент специалност "Скулптура" в НХА, като асистент и "служебен зрител", представител на 20-годишните днес. Ролята му е да споделя мисли за творчеството на Текла Алексиева и да коментира кураторската работа от позицията на своето поколение.
Експозицията обединява над 120 творби и е съпътствана от каталог.
Тези два факта се превърнаха в основен повод за организирането на изложба с ретроспективен характер.
Водещата идея в този проект е събирането и представянето на възможно повече произведения от многообразното творчество на художничката от средата на 70-те години до днес. Амбицията на изложбата е да възпроизведе картография на множеството разклонения в творчеството ѝ, обединени от отчетливо разпознаваем почерк и визуален език. Текла Алексиева е сред малкото художници с опит в много голям диапазон визуални изкуства и съответните техники, материали и изразни средства. Творческата й биография включва живопис, стенопис, илюстрация и оформление на книги, печатна графика, анимация, стъклопис, гоблен. Може би най-интересният въпрос при изследването на Текла Алексиева е как влиянието и авторитета на нейните образи се отразява върху чувствителността на различни поколения – предимно сред младите през 80-те години на XX век, но и сред младото поколение днес. Това е причината в работния екип да бъде включен Никола Андреев, студент специалност "Скулптура" в НХА, като асистент и "служебен зрител", представител на 20-годишните днес. Ролята му е да споделя мисли за творчеството на Текла Алексиева и да коментира кураторската работа от позицията на своето поколение.
Експозицията обединява над 120 творби и е съпътствана от каталог.
Изложби

Стената Vol. 5: Филипина Стаменкова ОТРАЖЕНИЯ
Квадрат 500, Атриум
Куратор: Мартин Косташки
Вход от бул. „Васил Левски“
Петото издание на проекта „Стената“ на Националната галерия представя сайт-спесифик инсталацията „Отражения“ на художничката Филипина Стаменкова.
Огледалото е уникален предмет и аспект на едно много лично преживяване в рамките на мястото, в което се намираме. Това, което виждаме, се променя, докато се движим – подобно на последователността в сцените на филм. Преживяване, основаващо се на принципа на анаморфозата.
Авторката споделя: „Когато посетителите стигнат до тази стена, виждат себе си отразени в огледалото и така заемат централно място в инсталацията. В контекста на архитектурата и екстериора, огледалата запазват магическата способност да огъват, изкривяват, разширяват и преобразуват образите, а чрез тях и нашето възприятие за тях и връзката ни с обитаемото пространство. Понякога приятно, понякога изненадващо или дори успокояващо, често странно и объркващо преживяване, актът на улавяне на себе си в отразяваща повърхност е толкова фундаментален за нашата постоянна оценка. Огледалната повърхност е странно пасивна, но натрапчива и енергична, не само защото отразява околната среда и хората около себе си, но защото поради самото естество на отразяващото си качество трансформира начина, по който виждаме света, който ни заобикаля.“
Когато зрителите видят себе си, отразени в произведение, изкуството незабавно предизвиква особен интерес и създава магично очарование, подобно на мита за Нарцис. Мащабът на огледалната скулптурна инсталация разширява визуалното пространство на атриума в Квадрат 500, което е друг аспект на навлизането му във вътрешния живот на галерията — променя го и създава ново пространство.
Инсталацията е проектирана и изработена от ателие Woood – споделено място за работа на хора с идеи, които умеят да боравят с ръцете си, с инструменти и, които имат инженерна мисъл. Място за смели проекти, дизайнерски разработки и творчески работилници по керамика и дърворезба. Ателието е известно със своята продукция в Грузия, Мароко, ЮАР, както и в цяла Европа. И до днес условие за приемане на дадена поръчка е тя да бъде комплексна и да изисква брейнсторминг и креативност. Марката Woood става популярна и покрай работата си за модния гигант Louis Vuitton, за който произвежда различни фасадни и интериорни инсталации за бутиците на марката в Лондон, Париж, Токио и др. В България Woood са широко познати с работата си по редица проекти, свързани с градски каузи – коледната украса с кауза на агенция Imp-Act, скритите букви на фондация „Прочети София“, както и с инициативи, развиващи туристическия имидж на столицата, в партньорство с летище София и независимата платформа за градски символи soSofiа.com.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Куратор: Мартин Косташки
Вход от бул. „Васил Левски“
Петото издание на проекта „Стената“ на Националната галерия представя сайт-спесифик инсталацията „Отражения“ на художничката Филипина Стаменкова.
Огледалото е уникален предмет и аспект на едно много лично преживяване в рамките на мястото, в което се намираме. Това, което виждаме, се променя, докато се движим – подобно на последователността в сцените на филм. Преживяване, основаващо се на принципа на анаморфозата.
Авторката споделя: „Когато посетителите стигнат до тази стена, виждат себе си отразени в огледалото и така заемат централно място в инсталацията. В контекста на архитектурата и екстериора, огледалата запазват магическата способност да огъват, изкривяват, разширяват и преобразуват образите, а чрез тях и нашето възприятие за тях и връзката ни с обитаемото пространство. Понякога приятно, понякога изненадващо или дори успокояващо, често странно и объркващо преживяване, актът на улавяне на себе си в отразяваща повърхност е толкова фундаментален за нашата постоянна оценка. Огледалната повърхност е странно пасивна, но натрапчива и енергична, не само защото отразява околната среда и хората около себе си, но защото поради самото естество на отразяващото си качество трансформира начина, по който виждаме света, който ни заобикаля.“
Когато зрителите видят себе си, отразени в произведение, изкуството незабавно предизвиква особен интерес и създава магично очарование, подобно на мита за Нарцис. Мащабът на огледалната скулптурна инсталация разширява визуалното пространство на атриума в Квадрат 500, което е друг аспект на навлизането му във вътрешния живот на галерията — променя го и създава ново пространство.
Инсталацията е проектирана и изработена от ателие Woood – споделено място за работа на хора с идеи, които умеят да боравят с ръцете си, с инструменти и, които имат инженерна мисъл. Място за смели проекти, дизайнерски разработки и творчески работилници по керамика и дърворезба. Ателието е известно със своята продукция в Грузия, Мароко, ЮАР, както и в цяла Европа. И до днес условие за приемане на дадена поръчка е тя да бъде комплексна и да изисква брейнсторминг и креативност. Марката Woood става популярна и покрай работата си за модния гигант Louis Vuitton, за който произвежда различни фасадни и интериорни инсталации за бутиците на марката в Лондон, Париж, Токио и др. В България Woood са широко познати с работата си по редица проекти, свързани с градски каузи – коледната украса с кауза на агенция Imp-Act, скритите букви на фондация „Прочети София“, както и с инициативи, развиващи туристическия имидж на столицата, в партньорство с летище София и независимата платформа за градски символи soSofiа.com.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби

Стефка Аройо. Морето, празници, танци
СБХ, Шипка 6, 1 B
Живопис и рисунки
Дългоочаквана и съкровена среща с един от синовете ѝ в началото на 2024 изважда Стефка Аройо от творческата летаргия, обхванала я през последните години, и устремно възражда желанието ѝ да рисува. Не за изложба, а да живее като художник, да рисува. (Нейната предходна самостоятелна изложба е през 2014 в столичната галерия „Арте“. И тогава е посрещната с голям интерес заради продължителното ѝ отсъствие от художествената сцена в България.)
„Усетих, че участвам в живото на живота, не знаех, че ще се получи, че ще стигна до тази изложба. Моите пътувания и живота в различни страни ми дадоха основата на този подем от последната година – великолепието на нещо сътворено, не разрушенията и войните, а другата част, която прави човека разумен.“
В изложбата в зала 1В Аройо представя всичките 19 картини, нарисувани от началото на 2024, и 7 по-стари творби. Като свързващо звено между по-далечния период в творчеството ѝ и най-новите картини, тя представя три картини, притежание на Националната галерия – „Натюрморт с ваза“, „Нашите съседи“ и „Нестинарка“.
Живопис и рисунки
Дългоочаквана и съкровена среща с един от синовете ѝ в началото на 2024 изважда Стефка Аройо от творческата летаргия, обхванала я през последните години, и устремно възражда желанието ѝ да рисува. Не за изложба, а да живее като художник, да рисува. (Нейната предходна самостоятелна изложба е през 2014 в столичната галерия „Арте“. И тогава е посрещната с голям интерес заради продължителното ѝ отсъствие от художествената сцена в България.)
„Усетих, че участвам в живото на живота, не знаех, че ще се получи, че ще стигна до тази изложба. Моите пътувания и живота в различни страни ми дадоха основата на този подем от последната година – великолепието на нещо сътворено, не разрушенията и войните, а другата част, която прави човека разумен.“
В изложбата в зала 1В Аройо представя всичките 19 картини, нарисувани от началото на 2024, и 7 по-стари творби. Като свързващо звено между по-далечния период в творчеството ѝ и най-новите картини, тя представя три картини, притежание на Националната галерия – „Натюрморт с ваза“, „Нашите съседи“ и „Нестинарка“.
Изложби

Цар Борис III личност и държавник. 130 години от рождението му
Национален исторически музей
Цар Борис ІІІ управлява България в обстановка на остри политически и социални конфликти, възникнали след две национални катастрофи, изгубени национални идеали и световна стопанска криза. Монархът преодолява трудностите, пред които се изправя и стабилизира държавата. Цар Борис налага разумна и предпазлива външна политика и има безспорни заслуги за връщането на Южна Добруджа в пределите на България през есента на 1940 г.
Националният исторически музей отбелязва 130-та годишнина от рождението на владетеля с изложба „Цар Борис ІІІ. Личност и държавник“, която се осъществява с партньорството на Държавна агенция „Архиви“ и Националния политехнически музей.
Без политизиране на историческия разказ, временната експозиция представя в хронологичен ред значими за родната история оригинални документи и уникални предмети, накити, наградни отличия, униформи и др. Те илюстрират жизнения път на цар Борис – раждане, покръстване, пълнолетие, встъпване на престола, женитба, управление на страната.
Фотографиите – обективно свидетелство на времето, отразяват частния живот и държавническата дейност на монарха, любовта му към природата, науката и техниката, неговата популярност сред народа.
Юбилейната изложба е опит да очертае безпристрастно и достоверно сложната и многостранна личност на цар Борис ІІІ.
Цар Борис ІІІ управлява България в обстановка на остри политически и социални конфликти, възникнали след две национални катастрофи, изгубени национални идеали и световна стопанска криза. Монархът преодолява трудностите, пред които се изправя и стабилизира държавата. Цар Борис налага разумна и предпазлива външна политика и има безспорни заслуги за връщането на Южна Добруджа в пределите на България през есента на 1940 г.
Националният исторически музей отбелязва 130-та годишнина от рождението на владетеля с изложба „Цар Борис ІІІ. Личност и държавник“, която се осъществява с партньорството на Държавна агенция „Архиви“ и Националния политехнически музей.
Без политизиране на историческия разказ, временната експозиция представя в хронологичен ред значими за родната история оригинални документи и уникални предмети, накити, наградни отличия, униформи и др. Те илюстрират жизнения път на цар Борис – раждане, покръстване, пълнолетие, встъпване на престола, женитба, управление на страната.
Фотографиите – обективно свидетелство на времето, отразяват частния живот и държавническата дейност на монарха, любовта му към природата, науката и техниката, неговата популярност сред народа.
Юбилейната изложба е опит да очертае безпристрастно и достоверно сложната и многостранна личност на цар Борис ІІІ.
Изложби

LYUBEN DIMITROV (1904–2000)
Kvadrat 500
Lyuben Dimitrov is not only a figure notable for his rich oeuvre in Bulgarian decoratively monumental sculpture of the 20th century, but also a kind of school for the synthesis between that sculpture and architecture.
Over 60 works produced by the artist between 1929 and 1986 are to be found in Sofia and around Bulgaria: figurative and decorative sculptural decoration of public buildings, monuments, portraits of famous intellectuals. Between 1939 and 1975, he lectured at the National Academy of Arts.
Institutions in Sofia for which the sculptor worked included the Central Cooperative Bank at 2, Ivan Vazov St. (1929); the Seventh Secondary School at 28, Tsar Ivan Shishman St. (1938); the Bulgarian National Bank (1939); the Ministry of the Interior (1939); the Ministry of Defence (1941–42); the Sts Cyril and Methodius Public Library (1942–43); and the building on the junction of Princess Maria Louisa Blvd. and Exarch Joseph Street (1961). For St Kliment Ohridski Sofia University, he designed the pair of lions at the entrance to the library (1932) and the figural cartouches on the southern (1954) and northern (1979–83) wings. During the major reconstruction of the Ivan Vazov National Theatre between 1972 and 1976, he sculpted the bifigural compositions above the four corners of the viewing tract, the figures for the niches in the side façades and two free-standing allegorical figures for the Balcony I foyer. In 1985, six allegorical figures sheltered in niches were installed on the façade of the then National Gallery of Foreign Art (today, Kvadrat 500).
Among Lyuben Dimitrov’s emblematic works is the bifigural composition titled ‘All Quiet on Shipka’, created for the interior of the ossuary on the historic peak (1957). To celebrate the centenary of the heroic events of August 1877, a decorative wall with relief compositions was completed along the steps leading up to Shipka Peak. A monument to Hadji Dimitar (1961) was also erected in the same region of the Balkan Mountains, in the Buzludzha locality. Other works around Bulgaria include ‘The Surrender of Osman Pasha’, a relief at Yasen Railway Station, near Pleven (1965); the allegorical figure on horseback at the entry point to Gabrovo (1966); the figures on the bridge over the Banska River in Kyustendil (1969); the monument to Ivaylo’s Warriors in the Demir Kapia locality near Kotel (1972); and that of Panayot Volov in the centre of Shumen (1978–84).
The exhibition also features seven easel works owned by the National Gallery, the Sofia City Art Gallery, the Kazanlak Art Gallery, and the artist’s heirs. Several of the listed monumental sculptures will be displayed as photographs.
Media Partner: BTA / Bulgarian News Agency
Vessela Christova-Radoeva, exhibition curator
Lyuben Dimitrov is not only a figure notable for his rich oeuvre in Bulgarian decoratively monumental sculpture of the 20th century, but also a kind of school for the synthesis between that sculpture and architecture.
Over 60 works produced by the artist between 1929 and 1986 are to be found in Sofia and around Bulgaria: figurative and decorative sculptural decoration of public buildings, monuments, portraits of famous intellectuals. Between 1939 and 1975, he lectured at the National Academy of Arts.
Institutions in Sofia for which the sculptor worked included the Central Cooperative Bank at 2, Ivan Vazov St. (1929); the Seventh Secondary School at 28, Tsar Ivan Shishman St. (1938); the Bulgarian National Bank (1939); the Ministry of the Interior (1939); the Ministry of Defence (1941–42); the Sts Cyril and Methodius Public Library (1942–43); and the building on the junction of Princess Maria Louisa Blvd. and Exarch Joseph Street (1961). For St Kliment Ohridski Sofia University, he designed the pair of lions at the entrance to the library (1932) and the figural cartouches on the southern (1954) and northern (1979–83) wings. During the major reconstruction of the Ivan Vazov National Theatre between 1972 and 1976, he sculpted the bifigural compositions above the four corners of the viewing tract, the figures for the niches in the side façades and two free-standing allegorical figures for the Balcony I foyer. In 1985, six allegorical figures sheltered in niches were installed on the façade of the then National Gallery of Foreign Art (today, Kvadrat 500).
Among Lyuben Dimitrov’s emblematic works is the bifigural composition titled ‘All Quiet on Shipka’, created for the interior of the ossuary on the historic peak (1957). To celebrate the centenary of the heroic events of August 1877, a decorative wall with relief compositions was completed along the steps leading up to Shipka Peak. A monument to Hadji Dimitar (1961) was also erected in the same region of the Balkan Mountains, in the Buzludzha locality. Other works around Bulgaria include ‘The Surrender of Osman Pasha’, a relief at Yasen Railway Station, near Pleven (1965); the allegorical figure on horseback at the entry point to Gabrovo (1966); the figures on the bridge over the Banska River in Kyustendil (1969); the monument to Ivaylo’s Warriors in the Demir Kapia locality near Kotel (1972); and that of Panayot Volov in the centre of Shumen (1978–84).
The exhibition also features seven easel works owned by the National Gallery, the Sofia City Art Gallery, the Kazanlak Art Gallery, and the artist’s heirs. Several of the listed monumental sculptures will be displayed as photographs.
Media Partner: BTA / Bulgarian News Agency
Vessela Christova-Radoeva, exhibition curator
Exhibitions

ЛЮБЕН ДИМИТРОВ (1904 – 2000)
Квадрат 500
Любен Димитров е не само забележително с богатото си творчество име в декоративно-монументалната българска скулптура през ХХ век, но и своеобразна школа за синтеза между нея и архитектурата.
Над 60 са произведенията на художника в София и страната, реализирани между 1929 и 1986 – фигурална и декоративна скулптурна украса на обществени сгради, паметници, портрети на известни интелектуалци. В продължение на няколко десетилетия – от 1939 до 1975 – той е преподавател в Националната художествена академия.
Сред обектите в София, за които работи скулпторът, са банката на ул. „Иван Вазов“ 2 (1929), 7 ЕСПУ на ул. „Цар Иван Шишман“ 28 (1938), БНБ (1939), МВР (1939), МНО (1941 – 1942), Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1942 – 1943), сградата на ъгъла на бул. „Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“ (1961). За Софийския университет „Св. Климент Охридски“ той създава лъвските фигури пред библиотеката (1932) и фигуралните картуши за южното (1954) и северното крило (1979 – 1983). При основната реконструкция на Народния театър „Иван Вазов“ през 1972 – 1976 изпълнява двуфигурните композиции над четирите ъгъла на зрителния тракт, фигурите за нишите в страничните фасади и две свободностоящи алегорични фигури за фоайето на Първи балкон. През 1985 на фасадата на тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство (днес Квадрат 500) са поставени шест приютени в ниши алегорични фигури.
Емблематично произведение на Любен Димитров е двуфигурната композиция „На Шипка всичко е спокойно“ в костницата на историческия връх (1957). По повод на 100-годишнината от героичните събития през август 1877 е реализирана и декоративна стена с релефни композиции покрай стълбите към връх Шипка.
В същия район на Стара планина, в местността Бузлуджа, се намира и паметникът на Хаджи Димитър (1961). Други творби в страната са релефът „Предаването на Осман паша“ при гара Ясен край Плевен (1965), алегоричната конна фигура на входа на Габрово (1966), фигурите на моста на р. Банска в Кюстендил (1969), паметникът на Ивайловите войни в местността Демиркапия край Котел (1972), паметникът на Панайот Волов в центъра на Шумен (1978 – 1984).
Изложбата включва седем кавалетни произведения, собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък и наследниците на художника. Част от изброените монументални скулптури ще бъдат представени под формата на фотографии.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Весела Христова-Радоева, куратор на изложбата
Любен Димитров е не само забележително с богатото си творчество име в декоративно-монументалната българска скулптура през ХХ век, но и своеобразна школа за синтеза между нея и архитектурата.
Над 60 са произведенията на художника в София и страната, реализирани между 1929 и 1986 – фигурална и декоративна скулптурна украса на обществени сгради, паметници, портрети на известни интелектуалци. В продължение на няколко десетилетия – от 1939 до 1975 – той е преподавател в Националната художествена академия.
Сред обектите в София, за които работи скулпторът, са банката на ул. „Иван Вазов“ 2 (1929), 7 ЕСПУ на ул. „Цар Иван Шишман“ 28 (1938), БНБ (1939), МВР (1939), МНО (1941 – 1942), Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1942 – 1943), сградата на ъгъла на бул. „Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“ (1961). За Софийския университет „Св. Климент Охридски“ той създава лъвските фигури пред библиотеката (1932) и фигуралните картуши за южното (1954) и северното крило (1979 – 1983). При основната реконструкция на Народния театър „Иван Вазов“ през 1972 – 1976 изпълнява двуфигурните композиции над четирите ъгъла на зрителния тракт, фигурите за нишите в страничните фасади и две свободностоящи алегорични фигури за фоайето на Първи балкон. През 1985 на фасадата на тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство (днес Квадрат 500) са поставени шест приютени в ниши алегорични фигури.
Емблематично произведение на Любен Димитров е двуфигурната композиция „На Шипка всичко е спокойно“ в костницата на историческия връх (1957). По повод на 100-годишнината от героичните събития през август 1877 е реализирана и декоративна стена с релефни композиции покрай стълбите към връх Шипка.
В същия район на Стара планина, в местността Бузлуджа, се намира и паметникът на Хаджи Димитър (1961). Други творби в страната са релефът „Предаването на Осман паша“ при гара Ясен край Плевен (1965), алегоричната конна фигура на входа на Габрово (1966), фигурите на моста на р. Банска в Кюстендил (1969), паметникът на Ивайловите войни в местността Демиркапия край Котел (1972), паметникът на Панайот Волов в центъра на Шумен (1978 – 1984).
Изложбата включва седем кавалетни произведения, собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък и наследниците на художника. Част от изброените монументални скулптури ще бъдат представени под формата на фотографии.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Весела Христова-Радоева, куратор на изложбата
Изложби

HÄNSEL UND GRETEL
Opera for children by Engelbert Humperdinck
Main Hall
Performed in Bulgarian
Main Hall
Performed in Bulgarian
Music and Dance Events

ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ
Опера за деца от Енгелберт Хумпердинк
Времетраене: 01:00
Голяма зрителна зала
Изпълнява се на български език
Времетраене: 01:00
Голяма зрителна зала
Изпълнява се на български език
Музикално и танцово изкуство

THE THREE FAIRIES AND THE SLEEPING BEAUTY
Musical by Dimitar Kostantsaliev
Chamber hall
Chamber hall
Music and Dance Events

Музикално и танцово изкуство

„Чими“ – куклен спектакъл на театър „Васил Друмев – Шумен“ за деца над 3 години
Чими е един от героите от сборника на Борис Априлов
„Приключенията на Лиско“, а кукленият режисьор Мария Банова го съживява на сцената в детското представление „Чими“.
Какво е страх?
Страхът е реална или измислена опасност.
Страхът е НЕЩО, което не познаваш.
Страхът е НЕЩО, което твоята фантазия ражда.
А, понякога страхът е НЕЩО безобидно, малко, сладко и ДОСАДНО.
Страхът може да бъде и СМЕШЕН.
Чими ще ви даде още много интересни предположения за страха!
Драматизацията по текста на Борис Априлов е направен от Мария Банова
Режисура и сценография: Мария Банова
Музика: Валерия Крачунова- Попова
Участват: Катрин Лалова, Росен Караджов, Виктория Стрильова
Зала „Елит”, 18:30 ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход с билети: деца - 6 лв., възрастни - 9 лв.
„Приключенията на Лиско“, а кукленият режисьор Мария Банова го съживява на сцената в детското представление „Чими“.
Какво е страх?
Страхът е реална или измислена опасност.
Страхът е НЕЩО, което не познаваш.
Страхът е НЕЩО, което твоята фантазия ражда.
А, понякога страхът е НЕЩО безобидно, малко, сладко и ДОСАДНО.
Страхът може да бъде и СМЕШЕН.
Чими ще ви даде още много интересни предположения за страха!
Драматизацията по текста на Борис Априлов е направен от Мария Банова
Режисура и сценография: Мария Банова
Музика: Валерия Крачунова- Попова
Участват: Катрин Лалова, Росен Караджов, Виктория Стрильова
Зала „Елит”, 18:30 ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход с билети: деца - 6 лв., възрастни - 9 лв.
Театри

Music and Dance Events

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО
Балет от Пьотър Илич Чайковски
Времетраене 3:20 Антракти 3
Голяма зрителна зала
Времетраене 3:20 Антракти 3
Голяма зрителна зала
Музикално и танцово изкуство

Гостуващо представление, за възрастни Шоуто „SuperSilly“на Improduce Me!
Супер Сили е импровизационно театрално шоу, което ще ви потопи в свят на герои с уникални суперсили! Всеки спектакъл е напълно различен, защото историите, героите и техните свръхспособности се създават в момента, на сцената, с помощта на публиката.
Забавление, неочаквани обрати и много хумор ви очакват в това динамично и креативно представление, където всичко е възможно, а граници няма!
Форма за запазване на места: https://bit.ly/SuperSilly
Капацитетът на залата: 50 места
Продължителност: 60-90 мин.
Зала „Сириус“, 19:30ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход с билети: 15,00 лв.
Забавление, неочаквани обрати и много хумор ви очакват в това динамично и креативно представление, където всичко е възможно, а граници няма!
Форма за запазване на места: https://bit.ly/SuperSilly
Капацитетът на залата: 50 места
Продължителност: 60-90 мин.
Зала „Сириус“, 19:30ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход с билети: 15,00 лв.
Театри

"ARIA – Опера в Киното"
Cinema City ARIA – Опера в Киното
Сезон 2024 – 2025
Тур из Европа
Пътешествие из най-големите оперни театри в Европа на киноекран в България. От ноември 2024 г. до март 2025 г. най-добрите оперни изпълнения в света идват в поредица от прожекции в Cinema City от престижната Виенска държавна опера и водещите оперни фестивали в Европа, включително фестивал "Арена ди Верона" и Фестивалът в Залцбург.
С превод на български и английски език.
"Тоска"/ Пучини – Фестивал "Арена ди Верона"
Една от най-драматичните и вълнуващи опери на Пучини – "Тоска", пристига на огромната сцена на фестивала "Арена ди Верона". Сопраното Соня Йончева, призната за една от най-добрите изпълнителки на Тоска в нашето време, заедно с харизматичния тенор Виторио Григоло, представят трагичната двойка, заплетена в мрежа от страсти и политически интриги.
Режисьор – Уго де Ана
Диригент – Франческо Иван Чампа
"Отело"/ Верди – Виенска държавна опера
Шекспир среща Верди в това мрачно психологическо произведение. "Отело" е история за разрушителната ревност с тенора Йонас Кауфман в главната роля. Баритонът Лудвиг Тезие блести като злодея Яго, а Рейчъл Уилис-Соренсен впечатлява като нежната и трагична Дездемона. Тази продукция на Виенската държавна опера предава интензивната драма на предателство и отмъщение.
Диригент – Alexander Soddy
Режисьор – Adrian Noble
"Макбет"/ Верди – Фестивал в Залцбург
Власт, амбиция и трагедия оживяват в "Макбет" на Верди, базиран на безсмъртната творба на Шекспир.
Блестящото сопрано Асмик Григорян прави впечатляващ дебют като лейди Макбет, докато Владислав Сулимски създава мощен образ на безмилостния главен герой.
Тази продукция на Фестивала в Залцбург носи модерен и мрачен поглед върху класическата история.
Диригент – Philippe Jordan
Режисьор – Krzysztof Warlikowski
"Любовен Еликсир"/ Доницети – Виенска държавна опера
Тази вълнуваща история разказва за простия селски момък Неморино, който търси начин да спечели сърцето на своята любима с помощта на мистериозен любовен еликсир. Лека мелодична музика и моменти на дълбока емоция правят това представление на Виенската държавна опера истинско удоволствие.
Певци:
Maria Nazarova – Адрина
Bodgan Volkov – Неморино
Alex Esposito – Дулкамара
Диригент – Gianluca Capuano
Режисьор – Otto Schenk "Хофманови разкази"/ Офенбах – Фестивал в Залцбург
"Хофманови разкази" на Офенбах повеждат на магическо пътешествие през трагичните любови на романтичния писател. В уникалната режисура на Мариам Клемон за Фестивала в Залцбург, операта балансира между реалността и фантазията, докато Хофман среща куклата Олимпия, певицата Антония и куртизанката Жулиета.
Под диригентството на Марк Минковски и с участието на Виенската филхармония.
Певци:
Benjamin Bernheim – Хофман
Kathryn Lewek – Стела/ Олимпия/ Антония/ Джулиета
Christian Van Horn – Линдорф/ Копелиус/ Д-р Чудо/ Дапертутто
Сезон 2024 – 2025
Тур из Европа
Пътешествие из най-големите оперни театри в Европа на киноекран в България. От ноември 2024 г. до март 2025 г. най-добрите оперни изпълнения в света идват в поредица от прожекции в Cinema City от престижната Виенска държавна опера и водещите оперни фестивали в Европа, включително фестивал "Арена ди Верона" и Фестивалът в Залцбург.
С превод на български и английски език.
"Тоска"/ Пучини – Фестивал "Арена ди Верона"
Една от най-драматичните и вълнуващи опери на Пучини – "Тоска", пристига на огромната сцена на фестивала "Арена ди Верона". Сопраното Соня Йончева, призната за една от най-добрите изпълнителки на Тоска в нашето време, заедно с харизматичния тенор Виторио Григоло, представят трагичната двойка, заплетена в мрежа от страсти и политически интриги.
Режисьор – Уго де Ана
Диригент – Франческо Иван Чампа
"Отело"/ Верди – Виенска държавна опера
Шекспир среща Верди в това мрачно психологическо произведение. "Отело" е история за разрушителната ревност с тенора Йонас Кауфман в главната роля. Баритонът Лудвиг Тезие блести като злодея Яго, а Рейчъл Уилис-Соренсен впечатлява като нежната и трагична Дездемона. Тази продукция на Виенската държавна опера предава интензивната драма на предателство и отмъщение.
Диригент – Alexander Soddy
Режисьор – Adrian Noble
"Макбет"/ Верди – Фестивал в Залцбург
Власт, амбиция и трагедия оживяват в "Макбет" на Верди, базиран на безсмъртната творба на Шекспир.
Блестящото сопрано Асмик Григорян прави впечатляващ дебют като лейди Макбет, докато Владислав Сулимски създава мощен образ на безмилостния главен герой.
Тази продукция на Фестивала в Залцбург носи модерен и мрачен поглед върху класическата история.
Диригент – Philippe Jordan
Режисьор – Krzysztof Warlikowski
"Любовен Еликсир"/ Доницети – Виенска държавна опера
Тази вълнуваща история разказва за простия селски момък Неморино, който търси начин да спечели сърцето на своята любима с помощта на мистериозен любовен еликсир. Лека мелодична музика и моменти на дълбока емоция правят това представление на Виенската държавна опера истинско удоволствие.
Певци:
Maria Nazarova – Адрина
Bodgan Volkov – Неморино
Alex Esposito – Дулкамара
Диригент – Gianluca Capuano
Режисьор – Otto Schenk "Хофманови разкази"/ Офенбах – Фестивал в Залцбург
"Хофманови разкази" на Офенбах повеждат на магическо пътешествие през трагичните любови на романтичния писател. В уникалната режисура на Мариам Клемон за Фестивала в Залцбург, операта балансира между реалността и фантазията, докато Хофман среща куклата Олимпия, певицата Антония и куртизанката Жулиета.
Под диригентството на Марк Минковски и с участието на Виенската филхармония.
Певци:
Benjamin Bernheim – Хофман
Kathryn Lewek – Стела/ Олимпия/ Антония/ Джулиета
Christian Van Horn – Линдорф/ Копелиус/ Д-р Чудо/ Дапертутто
Фестивали и чествания

"Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век"
Настоящата изложба проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм. Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ „Б. Георгиев“ – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор: Любен Домозетски
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм. Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ „Б. Георгиев“ – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор: Любен Домозетски
Изложби

ALEXANDER DENKOV’S ILLUSTRATIONS FOR HOMER’S ‘THE ILIAD’ BY NARODNA KULTURA PUBLISHING HOUSE, 1969
Kvadrat 500, 4th floor
Alexander Denkov (1925–1972) was an artist with a short lifespan, but an extremely rich, meaningful, and prolific oeuvre. He was most productive in the genres of illustration and book design, although his unabating energy also flowed into cinema and the theatre: he was the scenographer for the theatrical performances ‘The Iron Oil Lamp’ and ‘The Bells of Prespa’; and the production designer of films including ‘The Law of the Sea’, ‘The Sun and the Shadow’, ‘Stars’, and ‘The Five from Moby Dick’. His contribution to the development of science fiction illustration remains significant, while his curiosity for hidden natural beauties and his extreme nature made him one of the pioneers of diving and cave exploration in Bulgaria.
In 1969, Denkov produced his remarkable illustrations for Homer’s epic poem, ‘The Iliad’. Respecting the theory that this art visualised the word, enriching the author’s text, the artist transformed one of the most ancient literary works into images. The illustrations draw the reader into the atmosphere of Hellenic culture. The distinctive iconography and stylistics of the art of that time were interpreted to excellence, yet without being deprived of a personal style and individual expression. Through the contrast of the black lines with the white paper, he built perfect compositions, in which the strokes of differing intensity and density are predominant. This play between airiness and definiteness creates a feeling of dynamics of the image and density of tones and halftones. The works are part of the National Gallery’s extensive graphic stock.
Team
Curator: Dr Tanya Staneva
Restorer: Kristina Beleva
Graphic designer: Dimitrina Nenova
Translation into English: Nigrita Davis
Avgust Spasov
Iliya Shapkaroski
Alexander Denkov (1925–1972) was an artist with a short lifespan, but an extremely rich, meaningful, and prolific oeuvre. He was most productive in the genres of illustration and book design, although his unabating energy also flowed into cinema and the theatre: he was the scenographer for the theatrical performances ‘The Iron Oil Lamp’ and ‘The Bells of Prespa’; and the production designer of films including ‘The Law of the Sea’, ‘The Sun and the Shadow’, ‘Stars’, and ‘The Five from Moby Dick’. His contribution to the development of science fiction illustration remains significant, while his curiosity for hidden natural beauties and his extreme nature made him one of the pioneers of diving and cave exploration in Bulgaria.
In 1969, Denkov produced his remarkable illustrations for Homer’s epic poem, ‘The Iliad’. Respecting the theory that this art visualised the word, enriching the author’s text, the artist transformed one of the most ancient literary works into images. The illustrations draw the reader into the atmosphere of Hellenic culture. The distinctive iconography and stylistics of the art of that time were interpreted to excellence, yet without being deprived of a personal style and individual expression. Through the contrast of the black lines with the white paper, he built perfect compositions, in which the strokes of differing intensity and density are predominant. This play between airiness and definiteness creates a feeling of dynamics of the image and density of tones and halftones. The works are part of the National Gallery’s extensive graphic stock.
Team
Curator: Dr Tanya Staneva
Restorer: Kristina Beleva
Graphic designer: Dimitrina Nenova
Translation into English: Nigrita Davis
Avgust Spasov
Iliya Shapkaroski
Exhibitions

PICASSO | Graphics from the National Gallery Collection
Hall 24, Kvadrat 500
The gallery collection includes twenty-one graphic works by Picasso (1881–1973), thematically linked to his, and other authors’, literary texts, and with personal experiences and insights. They reveal the great artist’s passion for and virtuosity in drawing, achieved through the possibilities of lithography, etching, engraving and aquatint in a free expression of the material, of black and white areas, and strokes.
Between January 1957 and August 1959, adopting the method of automatic writing, Picasso composed the poem, ‘The Burial of the Count of Orgaz’ (El entierro del conde de Orgaz). The title refers to the eponymous painting by the Spanish artist El Greco (1541–1614). At his estate in Mougins, France, in 1966 and 1967, Picasso produced twelve copper plates for etchings to accompany the lyrics. The anthology, with an introduction by Rafael Alberti, was published in 1969 in a limited edition of 263 copies, with 220 containing the original etchings, of which the current exhibition presents seven.
The ‘Sable mouvant’ (Quicksand) Series (1965) includes ten works illustrating a poem of the same title by the poet Pierre Reverdy (1889–1960), of which the gallery possesses four. By participating in this project, Picasso expressed his tribute in memoriam to his great friend and figure in modern literature of the 20th century. The artist destroyed the plates after the print run was completed.
According to Picasso’s biographers, he received an invitation from the poet Louis Aragon to produce a poster for the upcoming World Peace Congress in Paris in April 1949. Thus was born the emblematic dove—one of the brightest symbols of the international peace movement in post-war Europe. This popular colour lithograph, created in 1952, is also exhibited.
The National Gallery is launching a series of exhibitions at Kvadrat 500, with the aim of introducing the public to the richly diverse museum depository for foreign graphics, housing works by Francisco Goya, Eugène Carrière, Auguste Rodin, Henri Fantin-Latour, Auguste Renoir, Henri de Toulouse-Lautrec, Henri Matisse, Marc Chagall, and Roy Lichtenstein, among many others.
The gallery collection includes twenty-one graphic works by Picasso (1881–1973), thematically linked to his, and other authors’, literary texts, and with personal experiences and insights. They reveal the great artist’s passion for and virtuosity in drawing, achieved through the possibilities of lithography, etching, engraving and aquatint in a free expression of the material, of black and white areas, and strokes.
Between January 1957 and August 1959, adopting the method of automatic writing, Picasso composed the poem, ‘The Burial of the Count of Orgaz’ (El entierro del conde de Orgaz). The title refers to the eponymous painting by the Spanish artist El Greco (1541–1614). At his estate in Mougins, France, in 1966 and 1967, Picasso produced twelve copper plates for etchings to accompany the lyrics. The anthology, with an introduction by Rafael Alberti, was published in 1969 in a limited edition of 263 copies, with 220 containing the original etchings, of which the current exhibition presents seven.
The ‘Sable mouvant’ (Quicksand) Series (1965) includes ten works illustrating a poem of the same title by the poet Pierre Reverdy (1889–1960), of which the gallery possesses four. By participating in this project, Picasso expressed his tribute in memoriam to his great friend and figure in modern literature of the 20th century. The artist destroyed the plates after the print run was completed.
According to Picasso’s biographers, he received an invitation from the poet Louis Aragon to produce a poster for the upcoming World Peace Congress in Paris in April 1949. Thus was born the emblematic dove—one of the brightest symbols of the international peace movement in post-war Europe. This popular colour lithograph, created in 1952, is also exhibited.
The National Gallery is launching a series of exhibitions at Kvadrat 500, with the aim of introducing the public to the richly diverse museum depository for foreign graphics, housing works by Francisco Goya, Eugène Carrière, Auguste Rodin, Henri Fantin-Latour, Auguste Renoir, Henri de Toulouse-Lautrec, Henri Matisse, Marc Chagall, and Roy Lichtenstein, among many others.
Exhibitions

The Wall Vol. 5: Filipina Stamenkova REFLECTIONS
Kvadrat 500 Atrium Entrance at 95, Vasil Levski Blvd.
Curator: Martin Kostashki
The fifth edition of the National Gallery project, ‘The Wall’, presents ‘Reflections’, a site-specific installation by artist Filipina Stamenkova.
The mirror is a unique object, and an aspect of a deeply personal experience within the space where we find ourselves. What we see changes as we move—much like the sequence of frames in a film, an experience based on the principle of anamorphosis.
The artist explains: ‘When visitors reach this wall, they see themselves reflected in the mirror and thus occupy a central place in the installation. In the context of architecture and exteriors, mirrors retain the magical ability to bend, distort, expand and transform images and, through them, our perception of those images and our relationship with the living space. A sometimes pleasant, sometimes surprising or even comforting, often strange and confusing experience, the act of capturing oneself in a reflective surface is so fundamental to our continued assessment. The mirrored surface is strangely passive, yet intrusive and energetic, not only because it reflects the environment and the people around but, because of the very nature of its reflective quality, it transforms the way we see the world that surrounds us.’
When viewers see themselves reflected in a work, art immediately inspires a pronounced interest and creates a magical fascination similar to that in the myth of Narcissus.
The scale of the mirrored sculptural installation expands the visual space of the Kvadrat 500 Atrium, adding another aspect to its entry into the inner life of the gallery—by changing it and creating a new space.
The installation was designed and built by Woood Makerspace, a shared workplace for people with ideas who are skilful with their hands, with tools, and who have an aptitude for engineering. A place for bold projects, design developments and creative workshops in ceramics and woodcarving, the atelier is well known for its production in Georgia, Morocco, South Africa, as well as throughout Europe. To this day, a condition for accepting a commission is that it be complex and require brainstorming and creativity. The Woood brand is also popular for its work with the fashion giant Louis Vuitton, for which it has produced various façade and interior installations for the brand’s boutiques in London, Paris, Tokyo, and other cities. In Bulgaria, Woood is widely known for a number of projects relating to urban causes: the Imp-Act Agency’s Christmas decoration, the hidden letters of the Reading Sofia Foundation, as well as for initiatives developing the capital’s tourist image of the, in partnership with Sofia Airport and soSofia.com, the independent platform for city symbols.
The project was made possible with the financial support of the Lachezar Tsotsorkov Foundation.
Media partner: BTA / Bulgarian News Agency.
Curator: Martin Kostashki
The fifth edition of the National Gallery project, ‘The Wall’, presents ‘Reflections’, a site-specific installation by artist Filipina Stamenkova.
The mirror is a unique object, and an aspect of a deeply personal experience within the space where we find ourselves. What we see changes as we move—much like the sequence of frames in a film, an experience based on the principle of anamorphosis.
The artist explains: ‘When visitors reach this wall, they see themselves reflected in the mirror and thus occupy a central place in the installation. In the context of architecture and exteriors, mirrors retain the magical ability to bend, distort, expand and transform images and, through them, our perception of those images and our relationship with the living space. A sometimes pleasant, sometimes surprising or even comforting, often strange and confusing experience, the act of capturing oneself in a reflective surface is so fundamental to our continued assessment. The mirrored surface is strangely passive, yet intrusive and energetic, not only because it reflects the environment and the people around but, because of the very nature of its reflective quality, it transforms the way we see the world that surrounds us.’
When viewers see themselves reflected in a work, art immediately inspires a pronounced interest and creates a magical fascination similar to that in the myth of Narcissus.
The scale of the mirrored sculptural installation expands the visual space of the Kvadrat 500 Atrium, adding another aspect to its entry into the inner life of the gallery—by changing it and creating a new space.
The installation was designed and built by Woood Makerspace, a shared workplace for people with ideas who are skilful with their hands, with tools, and who have an aptitude for engineering. A place for bold projects, design developments and creative workshops in ceramics and woodcarving, the atelier is well known for its production in Georgia, Morocco, South Africa, as well as throughout Europe. To this day, a condition for accepting a commission is that it be complex and require brainstorming and creativity. The Woood brand is also popular for its work with the fashion giant Louis Vuitton, for which it has produced various façade and interior installations for the brand’s boutiques in London, Paris, Tokyo, and other cities. In Bulgaria, Woood is widely known for a number of projects relating to urban causes: the Imp-Act Agency’s Christmas decoration, the hidden letters of the Reading Sofia Foundation, as well as for initiatives developing the capital’s tourist image of the, in partnership with Sofia Airport and soSofia.com, the independent platform for city symbols.
The project was made possible with the financial support of the Lachezar Tsotsorkov Foundation.
Media partner: BTA / Bulgarian News Agency.
Exhibitions

WARS
The Palace
Time and again the world is experiencing armed conflicts; they continue to provide a recurring background for numerous decisions, actions and reactions. So different from the notion of ‘culture’, wars and art have co-existed since the dawn of time. Art is a powerful tool for depicting wars, capable of recreating both their grandeur and their devastating consequences depending on the period, the artist’s point of view and the political context.
For this exhibition, the National Gallery has selected works from its collection that reflect the suffering experienced by everyone: by direct participants in those wars, and by their ‘collateral victims’. In this visual narrative, there is no place for scenes of triumph, heroisation or praise of valour. Nor are there the features of a ‘just war’ or a collective will for victory. ‘The Disasters of War’, Francisco Goya’s great and unbiased cycle, produced more than 200 years ago, is the invisible reference point for the selection now on exhibition.
These artworks were created during different periods: they relate to a number of wars, and the experience of their artists was also diverse. Some had themselves participated in acts of warfare, others had witnessed them closely and in real time; for yet others, war changed their lives or took away what was most precious. Through the language of art, the focus is on specific events; the emphasis is on fear and pain, and the depiction not only of destruction, but also of innermost experience, emotional dissonance, psychological trauma. Mythology and history, abstract compositions and symbolic elements express the horror and confusion caused to every person affected by each war.
The works on display were largely created by artists of reputation, but also by those who had rarely taken part even in exhibitions on historical thematics. The images originate from various geographical locations, while the reasons for their creation may remain almost unknown, even forgotten, but indelibly held in the mind. Ultimately, art possesses the power to shape public perceptions of war, foster empathy, and contribute to a dialogue on its causes, consequences, and morality.
Iaroslava Boubnova and Nikolay Ushtavaliiski, exhibition curators.
Media partner: БТА / Bulgarian News Agency
Time and again the world is experiencing armed conflicts; they continue to provide a recurring background for numerous decisions, actions and reactions. So different from the notion of ‘culture’, wars and art have co-existed since the dawn of time. Art is a powerful tool for depicting wars, capable of recreating both their grandeur and their devastating consequences depending on the period, the artist’s point of view and the political context.
For this exhibition, the National Gallery has selected works from its collection that reflect the suffering experienced by everyone: by direct participants in those wars, and by their ‘collateral victims’. In this visual narrative, there is no place for scenes of triumph, heroisation or praise of valour. Nor are there the features of a ‘just war’ or a collective will for victory. ‘The Disasters of War’, Francisco Goya’s great and unbiased cycle, produced more than 200 years ago, is the invisible reference point for the selection now on exhibition.
These artworks were created during different periods: they relate to a number of wars, and the experience of their artists was also diverse. Some had themselves participated in acts of warfare, others had witnessed them closely and in real time; for yet others, war changed their lives or took away what was most precious. Through the language of art, the focus is on specific events; the emphasis is on fear and pain, and the depiction not only of destruction, but also of innermost experience, emotional dissonance, psychological trauma. Mythology and history, abstract compositions and symbolic elements express the horror and confusion caused to every person affected by each war.
The works on display were largely created by artists of reputation, but also by those who had rarely taken part even in exhibitions on historical thematics. The images originate from various geographical locations, while the reasons for their creation may remain almost unknown, even forgotten, but indelibly held in the mind. Ultimately, art possesses the power to shape public perceptions of war, foster empathy, and contribute to a dialogue on its causes, consequences, and morality.
Iaroslava Boubnova and Nikolay Ushtavaliiski, exhibition curators.
Media partner: БТА / Bulgarian News Agency
Exhibitions

Българо-италианска изложба Vibration. The fluid movement of a human body
До 28 февруари галерия "Мисията" представя българо-италианска изложба Vibration. The fluid movement of a human body. Изложбата е сътрудничество между българския художник Николай Делиянев, който работи и твори в Италия от години, и неговите двама италиански колеги Франческо Патане и Тарим Татусик (истинско име Филипо де Лука).
"Движението е неизменна част от съществуването на човека и света. Чрез него ние комуникираме невербално и се свързваме на едно по-дълбоко вибрационно ниво. В настоящата изложба Vibration. The fluid movement of a human body взаимодействието на трите различни стила на работа на авторите ще ни потопи в едно задълбочено изследване на човешкото тяло и неговите плавни движения. Един разговор за вибрациите, които излъчва човека и изкуството, което може да им придаде видимост. Изкуството е средство за израз на емоции, емоции предизвикващи трепет, отразяващи дълбоки вътрешни състояния, които чрез цвят и техника резонират с публиката." – споделя кураторът на изложбата Доротея Янева, изкуствовед.
Изложбата е част от програмата по отбелязване на 20-годишнината от създаването на Държавния културен институт, може да бъде разгледана от понеделник до петък, от 10.00 ч. до 17.00 ч.
"Движението е неизменна част от съществуването на човека и света. Чрез него ние комуникираме невербално и се свързваме на едно по-дълбоко вибрационно ниво. В настоящата изложба Vibration. The fluid movement of a human body взаимодействието на трите различни стила на работа на авторите ще ни потопи в едно задълбочено изследване на човешкото тяло и неговите плавни движения. Един разговор за вибрациите, които излъчва човека и изкуството, което може да им придаде видимост. Изкуството е средство за израз на емоции, емоции предизвикващи трепет, отразяващи дълбоки вътрешни състояния, които чрез цвят и техника резонират с публиката." – споделя кураторът на изложбата Доротея Янева, изкуствовед.
Изложбата е част от програмата по отбелязване на 20-годишнината от създаването на Държавния културен институт, може да бъде разгледана от понеделник до петък, от 10.00 ч. до 17.00 ч.
Изложби

ВОЙНИ
Двореца
Отново и отново светът преживява военни конфликти, те продължават да бъдат повтарящ се фон на множество видове решения, действия, реакции. Толкова различни по отношение на понятието „култура“, войните и изкуството съществуват още от най-стари времена. Изкуството е мощно средство за изобразяване на войните, умее да пресъздава както величието, така и опустошителните им последици в зависимост от периода, гледната точка на художника и политическия контекст.
За тази изложба Националната галерия е подбрала онези произведенията от колекцията си, в които се говори за страданията, изживявани от всички – и от войните, директни участници, и от „страничните жертви“. В този визуален разказ не намират място сцените на триумф, героизацията и възхвалата на доблестта. Няма ги и характеристиките на „справедливата война“ или колективната воля за победа. „Ужасите на войната“ – великият и справедлив цикъл на Франсиско Гоя, създаден преди повече от 200 години, е незримият ориентир на изложбената селекция.
Представените творби са създадени през различни периоди, свързани са с различни войни, както е различен и опитът на авторите им. Някои от тях сами са участвали в бойни действия, други са ги видели отблизо и в реално време, при трети войната е променила живота им или им е отнела най-скъпото.
Чрез езика на изкуството са фиксирани конкретни събития, акцентира се върху страха и болката, отразени са разрушенията, но и вътрешните преживявания, емоционалният дисонанс, психологическите травми.
Митологията и историята, абстрактните композиции и символните елементи изразяват ужаса и объркването, причинени на всеки засегнат от всяка война.
Включените произведения са създадени и от много известни художници, но и от такива, които рядко са участвали дори в изложбите с историческа тематика.
Образите са родени в различни географски точки, а поводите за създаването им могат да се окажат почти непознати, дори забравени, но неизтриваеми в съзнанието. В крайна сметка изкуството има силата да формира общественото възприятие за войната, да насърчава съпричастността и да допринася за диалога относно нейните причини, последици и морал. Куратори на изложбата са Ярослава Бубнова и Николай Ущавалийски.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Отново и отново светът преживява военни конфликти, те продължават да бъдат повтарящ се фон на множество видове решения, действия, реакции. Толкова различни по отношение на понятието „култура“, войните и изкуството съществуват още от най-стари времена. Изкуството е мощно средство за изобразяване на войните, умее да пресъздава както величието, така и опустошителните им последици в зависимост от периода, гледната точка на художника и политическия контекст.
За тази изложба Националната галерия е подбрала онези произведенията от колекцията си, в които се говори за страданията, изживявани от всички – и от войните, директни участници, и от „страничните жертви“. В този визуален разказ не намират място сцените на триумф, героизацията и възхвалата на доблестта. Няма ги и характеристиките на „справедливата война“ или колективната воля за победа. „Ужасите на войната“ – великият и справедлив цикъл на Франсиско Гоя, създаден преди повече от 200 години, е незримият ориентир на изложбената селекция.
Представените творби са създадени през различни периоди, свързани са с различни войни, както е различен и опитът на авторите им. Някои от тях сами са участвали в бойни действия, други са ги видели отблизо и в реално време, при трети войната е променила живота им или им е отнела най-скъпото.
Чрез езика на изкуството са фиксирани конкретни събития, акцентира се върху страха и болката, отразени са разрушенията, но и вътрешните преживявания, емоционалният дисонанс, психологическите травми.
Митологията и историята, абстрактните композиции и символните елементи изразяват ужаса и объркването, причинени на всеки засегнат от всяка война.
Включените произведения са създадени и от много известни художници, но и от такива, които рядко са участвали дори в изложбите с историческа тематика.
Образите са родени в различни географски точки, а поводите за създаването им могат да се окажат почти непознати, дори забравени, но неизтриваеми в съзнанието. В крайна сметка изкуството има силата да формира общественото възприятие за войната, да насърчава съпричастността и да допринася за диалога относно нейните причини, последици и морал. Куратори на изложбата са Ярослава Бубнова и Николай Ущавалийски.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Изложби

Вилиам Китанов. Графичен дизайн
СБХ, Шипка 6, 1 C
Ако вземем предвид дългата и богата творческа биография на Вилиам Китанов, може би ще ни се стори необичайно, че това е първата му самостоятелна изложба въобще. Но както той казва, „Графичният дизайнер рядко прави изложби вероятно защото неговата работа достига до зрителя по други, по-бързи пътища.“
Съществената част от тази юбилейна за автора изложба включва освен запазения знак и 120 графични страници от списание MD International (излиза от 2005), на чиято графична концепция и рубрики той е автор. „Тези предимно черно-бели страници имат някакъв графичен виц и са начало на представянето на всеки дизайнер“, казва той.
Представени са и близо 70 запазени марки от периода от 1978 до днес, 20 пощенски марки, както и корици на книги и списания, глави за печатни издания и заглавки.
Ако вземем предвид дългата и богата творческа биография на Вилиам Китанов, може би ще ни се стори необичайно, че това е първата му самостоятелна изложба въобще. Но както той казва, „Графичният дизайнер рядко прави изложби вероятно защото неговата работа достига до зрителя по други, по-бързи пътища.“
Съществената част от тази юбилейна за автора изложба включва освен запазения знак и 120 графични страници от списание MD International (излиза от 2005), на чиято графична концепция и рубрики той е автор. „Тези предимно черно-бели страници имат някакъв графичен виц и са начало на представянето на всеки дизайнер“, казва той.
Представени са и близо 70 запазени марки от периода от 1978 до днес, 20 пощенски марки, както и корици на книги и списания, глави за печатни издания и заглавки.
Изложби

Временна изложба „Нови постъпления 2024“
На 19 юни 2024 г. се открива се временна изложба „Нови постъпления“, в която се представят най-добрите образци от дарения и теренни сборове, обогатили фондовете на музея през изтеклата година.
Сред тях са: рубини от Полярен Урал и от България – от района на гр. Джебел, топази от Нигерия, богата колекция ахати, силицизирани дървета и корали от Източните Родопи, изкопаема смола – копал от Индонезия, минерали от Витоша и Плана планина, флуорити от Великобритания, Монголия и България, минерални образци от находища за злато в Зимбабве и на остров Мадагаскар, самородна мед от района на Кюстендил. Експонирани са и новите за музея минерални видове: розенит, новачекит, тосканит, карбонатцианотрихит. Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2025 г.
Сред тях са: рубини от Полярен Урал и от България – от района на гр. Джебел, топази от Нигерия, богата колекция ахати, силицизирани дървета и корали от Източните Родопи, изкопаема смола – копал от Индонезия, минерали от Витоша и Плана планина, флуорити от Великобритания, Монголия и България, минерални образци от находища за злато в Зимбабве и на остров Мадагаскар, самородна мед от района на Кюстендил. Експонирани са и новите за музея минерални видове: розенит, новачекит, тосканит, карбонатцианотрихит. Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2025 г.
Изложби

Галерия "Васка Емануилова": Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
Галерия "Васка Емануилова"
Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
19 ноември 2024 г. – 11 февруари 2025 г.
Откриване: 19 ноември, 18.00 ч.
"Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата" е изложба, която проследява пластичните търсения на автора в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век.
Къпещи се, тоалет, размисъл и свян – голите скулптурни тела в различни състояния непосредствено кореспондират с неговите рисунки от този период.
В експозицията се включват и няколко по-ранни произведения, които дават по-пълна представа за творчеството на художника, учил декоративни изкуства и скулптура в удожествената академия през 30-те години на XX век.
Интересът на автора е фокусиран върху движението на обемите в пространството и третирането на материала.
"Голотата никога не е цел на художника, нито пък стремеж за показване на най-хубавото голо тяло, а средство за изразяване на една нравствена, религиозна или естетична художествена идея в рамките на една идеология и нравственост за дадена епоха или среда.", мотивира своето изкуство художникът в изследването си "Голотата в изкуството" от 1940 г.
В основата на изложбата е дарението от скулптури и рисунки, направено от наследниците и семейството на Николай Владов – Шмиргела. Включени са тридесет и две произведения, като двадесет и четири от тях са дарение от наследниците на СГХГ. Тези произведения обогатяват колекцията на Софийска градска художествена галерия и помагат за нашето разбиране на многостранната личност на Николай Шмиргела – скулптор, изследовател на изкуството, писател, общественик, защитник на редица каузи и колекционер.
Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
19 ноември 2024 г. – 11 февруари 2025 г.
Откриване: 19 ноември, 18.00 ч.
"Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата" е изложба, която проследява пластичните търсения на автора в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век.
Къпещи се, тоалет, размисъл и свян – голите скулптурни тела в различни състояния непосредствено кореспондират с неговите рисунки от този период.
В експозицията се включват и няколко по-ранни произведения, които дават по-пълна представа за творчеството на художника, учил декоративни изкуства и скулптура в удожествената академия през 30-те години на XX век.
Интересът на автора е фокусиран върху движението на обемите в пространството и третирането на материала.
"Голотата никога не е цел на художника, нито пък стремеж за показване на най-хубавото голо тяло, а средство за изразяване на една нравствена, религиозна или естетична художествена идея в рамките на една идеология и нравственост за дадена епоха или среда.", мотивира своето изкуство художникът в изследването си "Голотата в изкуството" от 1940 г.
В основата на изложбата е дарението от скулптури и рисунки, направено от наследниците и семейството на Николай Владов – Шмиргела. Включени са тридесет и две произведения, като двадесет и четири от тях са дарение от наследниците на СГХГ. Тези произведения обогатяват колекцията на Софийска градска художествена галерия и помагат за нашето разбиране на многостранната личност на Николай Шмиргела – скулптор, изследовател на изкуството, писател, общественик, защитник на редица каузи и колекционер.
Изложби

ИЗПОВЕДТА НА АПОСТОЛА
Мултимедийна експозиция, посветена на 150-годишнината от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.
На мащабна видео стена, с използване на холографска технология, се излъчва възстановка на съдебния процес срещу Апостола на свободата и се „съживяват“ важни моменти от неговия живот. В образа на Васил Левски се превъплъщава Веселин Плачков. Участват и актьорите Иван Тренев, Любов Павлова, Румен Иванов, Александър Георгиев, Бисер Маринов и Никола Додов. Сценарист е Нели Димитрова, режисьор – Димитър Гочев, оператори – Симеон Парашкевов и Димитър Гочев, композитор – Атанас Гендов, музикални изпълнители – Пирина Веселинова, Евгени Господинов и Квартет „Светоглас“, анимация и мапинг – senzor studio, аудио миксинг и постпродукция – Христо Карагьозов, креативен продуцент – Иво Милев, изпълнителен продуцент – Цветослав Борисов.
Експозицията е създадена от Националната галерия и Общобългарския комитет „Васил Левски“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата и с дарения от Фондация „Лъчезар Цоцорков”, „Кауфланд България“ ЕООД, „Аурубис България“ АД, „Вазовски машиностроителни заводи“ АД – Сопот и родолюбиви българи.
Квадрат 500, вход от бул. „Васил Левски“ 95
Работно време:
Вторник – неделя, от 10:00 до 18:00 часа
Прожекции – през 30 минути, начало в 10:00 часа
За резервации на групи до 20 души: 0879 834 025
БЕЗПЛАТЕН ВХОД
На мащабна видео стена, с използване на холографска технология, се излъчва възстановка на съдебния процес срещу Апостола на свободата и се „съживяват“ важни моменти от неговия живот. В образа на Васил Левски се превъплъщава Веселин Плачков. Участват и актьорите Иван Тренев, Любов Павлова, Румен Иванов, Александър Георгиев, Бисер Маринов и Никола Додов. Сценарист е Нели Димитрова, режисьор – Димитър Гочев, оператори – Симеон Парашкевов и Димитър Гочев, композитор – Атанас Гендов, музикални изпълнители – Пирина Веселинова, Евгени Господинов и Квартет „Светоглас“, анимация и мапинг – senzor studio, аудио миксинг и постпродукция – Христо Карагьозов, креативен продуцент – Иво Милев, изпълнителен продуцент – Цветослав Борисов.
Експозицията е създадена от Националната галерия и Общобългарския комитет „Васил Левски“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата и с дарения от Фондация „Лъчезар Цоцорков”, „Кауфланд България“ ЕООД, „Аурубис България“ АД, „Вазовски машиностроителни заводи“ АД – Сопот и родолюбиви българи.
Квадрат 500, вход от бул. „Васил Левски“ 95
Работно време:
Вторник – неделя, от 10:00 до 18:00 часа
Прожекции – през 30 минути, начало в 10:00 часа
За резервации на групи до 20 души: 0879 834 025
БЕЗПЛАТЕН ВХОД
Изложби

ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера
Квадрат 500
Националната галерия и a/political представят:
„ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера“ Откриване: 26 ноември, вторник, 18.00 – 20.00 часа
В изложбата „ИЗТОК / ЗАПАД“ Андрей Молодкин и Сантяго Сиера са обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация. И двамата художници са широко известни със сериозни провокации срещу общественото и политическо статукво днес, чрез творби, понякога носещи рискове за самите автори...
Политическото изкуство като това на Молодкин и Сиера има особено значение в критични за обществото моменти, като апелира не толкова към естетически ориентирания поглед на зрителя, колкото към цялото общество в стремеж да го извади от навиците и клишетата. Предизвикателно, шокиращо и агресивно, то е задължителен коректив на демокрацията.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Националната галерия и a/political представят:
„ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера“ Откриване: 26 ноември, вторник, 18.00 – 20.00 часа
В изложбата „ИЗТОК / ЗАПАД“ Андрей Молодкин и Сантяго Сиера са обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация. И двамата художници са широко известни със сериозни провокации срещу общественото и политическо статукво днес, чрез творби, понякога носещи рискове за самите автори...
Политическото изкуство като това на Молодкин и Сиера има особено значение в критични за обществото моменти, като апелира не толкова към естетически ориентирания поглед на зрителя, колкото към цялото общество в стремеж да го извади от навиците и клишетата. Предизвикателно, шокиращо и агресивно, то е задължителен коректив на демокрацията.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Изложби

ИЛЮСТРАЦИИТЕ НА АЛЕКСАНДЪР ДЕНКОВ КЪМ ОМИРОВАТА „ИЛИАДА“ НА ИЗДАТЕЛСТВО „НАРОДНА КУЛТУРА”, 1969
Квадрат 500, 4 етаж
Александър Денков (1925–1972) е сред творците с кратък житейски път, но с изключително богато, смислено и продуктивно творчество. Работи в областта на илюстрацията и книжното оформление, но нестихващата му енергия се влива и в киното и театъра, където е сценограф на постановките „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“, художник-постановчик на филмите „Законът на морето“, „Слънцето и сянката“, „Звезди“, „Петимата от Моби Дик“ и др. Значителен е неговият принос в развитието на научнофантастичната илюстрация. Любопитството към скритите природни красоти и екстремната му натура го превръщат в един от пионерите на водолазния спорт в България и пещерното проучване.
През 1969 Денков създава забележителните си илюстрации към Омировата епическа поема „Илиада”.
Изповядващ убеждението, че това изкуство онагледява словото, обогатявайки авторовия текст, художникът претворява в образи едно от най-древните литературни произведения. Илюстрациите въвличат читателя в атмосферата на елинската култура. Характерната иконография и стилистика на изкуството от онова време са интерпретирани до съвършенство, без да са лишени от личен почерк и индивидуално звучене. Чрез контраста на черните линии върху белия лист са изградени съвършени композиции, в които преобладават щрихите с различен интензитет и плътност. Тази игра между ефирност и категоричност създава усещане за динамика на изображението и богатство на тонове и полутонове.
Творбите са част от богатия графичен фонд на Националната галерия.
Екип:
Куратор: Д-р Таня Станева
Реставратор: Кристина Белева
Графичен дизайнер: Димитрина Ненова
Превод на английски език: Нигрита Дейвис
Август Спасов
Илия Шапкароски
Александър Денков (1925–1972) е сред творците с кратък житейски път, но с изключително богато, смислено и продуктивно творчество. Работи в областта на илюстрацията и книжното оформление, но нестихващата му енергия се влива и в киното и театъра, където е сценограф на постановките „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“, художник-постановчик на филмите „Законът на морето“, „Слънцето и сянката“, „Звезди“, „Петимата от Моби Дик“ и др. Значителен е неговият принос в развитието на научнофантастичната илюстрация. Любопитството към скритите природни красоти и екстремната му натура го превръщат в един от пионерите на водолазния спорт в България и пещерното проучване.
През 1969 Денков създава забележителните си илюстрации към Омировата епическа поема „Илиада”.
Изповядващ убеждението, че това изкуство онагледява словото, обогатявайки авторовия текст, художникът претворява в образи едно от най-древните литературни произведения. Илюстрациите въвличат читателя в атмосферата на елинската култура. Характерната иконография и стилистика на изкуството от онова време са интерпретирани до съвършенство, без да са лишени от личен почерк и индивидуално звучене. Чрез контраста на черните линии върху белия лист са изградени съвършени композиции, в които преобладават щрихите с различен интензитет и плътност. Тази игра между ефирност и категоричност създава усещане за динамика на изображението и богатство на тонове и полутонове.
Творбите са част от богатия графичен фонд на Националната галерия.
Екип:
Куратор: Д-р Таня Станева
Реставратор: Кристина Белева
Графичен дизайнер: Димитрина Ненова
Превод на английски език: Нигрита Дейвис
Август Спасов
Илия Шапкароски
Изложби

Изложба "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век"
Софийска градска художествена галерия
Изложбата може да бъде разгледана до 16 февруари 2025 г. Тя проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм.
Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ "Б. Георгиев" – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век" е Любен Домозетски.
Изложбата може да бъде разгледана до 16 февруари 2025 г. Тя проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм.
Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ "Б. Георгиев" – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век" е Любен Домозетски.
Изложби

Изложбата "Изкуството помага" на Живко Седларски в помощ на недоносените деца
галерия "София" на Столична библиотека
Българският скулптор Живко Седларски, който през последните 33 години живее във Франция, организира благотворителна изложба „Изкуството помага“ в помощ на недоносените деца. Официалното откриване на изложбата с рисунки акрил и пластики е на 29 януари от 16.00 ч. в галерия "София" на Столична библиотека.
Експозицията е отворена за посещения до 9 февруари 2025 г.
Запазена марка на популярния артист са авангардни рокли-скулптури от стомана, за които казва, че са "мода, която не се облича". Приходите от изложбата "Изкуството помага" ще бъдат дарени за Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом" в знак на признателност към екипа за положените грижи за най- малкия внук на Живко Седларски, който се ражда по- рано и се налага да остане в Интензивно отделение на клиниката.
"Моето внуче Боян се роди преждевременно в болница "Майчин дом" през лятото на 2024 г. Много тревоги и безсънни нощи имахме, докато детенцето не събра сили и не качи килограми. Всички ме успокояваха, но притесненията си останаха. Тогава реших с част от творбите, които показахме в галерия "Мисията" на Министерство на външните работи, да направим отделна изложба, като всички картини ще се обявят за продажба и 100% от приходите ще отидат за Клиниката по неонатология в "Майчин дом". Благодарение на грижите и професионализма на неонатолозите в болницата, детето расте и се развива чудесно. Благодарни сме на целия екип от акушер-гинеколози, неонатолози, акушерки.", споделя Живко Седларски.
"Винаги, когато имам възможност, помагам за различни каузи. Миналата година в Рен, Франция, средствата от моя изложба отидоха за отделението в държавната болница, което се бори с ендометриозата.", допълва скулпторът.
"Изключително благодарни сме за инициативата на г-н Живко Седларски и за неговото решение да организира благотворителна изложба в подкрепа на недоносените деца. Средствата, които ще бъдат събрани, ще ни помогнат в нашата ежедневна работа, като ни предоставят възможности за усъвършенстване на грижите за малките пациенти. Благодарим на г-н Седларски за неговата съпричастност и за това, че дава пример за ангажираност към социално отговорни каузи.
Тази изложба е не само израз на благодарност, но и на признателност за професионализма и отдадеността на екипа ни.", коментира доц. д-р Лилия Вакрилова, началник на Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом".
Живко Седларски е български скулптор, роден на 16.09.1958 г. в Елхово. Син е на живописеца Кольо Седларски, началник на студио "Военни художници". Завършва Техникума по керамика и стъкло в София, а после и скулптура в Националната художествена академия. Специализира в Художествената академия в Берлин, Германия. Неговите произведения са в музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Белгия, Германия, Испания, Швейцария, САЩ, Ливан, Китай и други страни по света. През 2019 г. в Монте Карло негови творби са представени редом с произведения на ренесансовите майстори Рубенс, Тинторето и Тиеполо.
Българският скулптор Живко Седларски, който през последните 33 години живее във Франция, организира благотворителна изложба „Изкуството помага“ в помощ на недоносените деца. Официалното откриване на изложбата с рисунки акрил и пластики е на 29 януари от 16.00 ч. в галерия "София" на Столична библиотека.
Експозицията е отворена за посещения до 9 февруари 2025 г.
Запазена марка на популярния артист са авангардни рокли-скулптури от стомана, за които казва, че са "мода, която не се облича". Приходите от изложбата "Изкуството помага" ще бъдат дарени за Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом" в знак на признателност към екипа за положените грижи за най- малкия внук на Живко Седларски, който се ражда по- рано и се налага да остане в Интензивно отделение на клиниката.
"Моето внуче Боян се роди преждевременно в болница "Майчин дом" през лятото на 2024 г. Много тревоги и безсънни нощи имахме, докато детенцето не събра сили и не качи килограми. Всички ме успокояваха, но притесненията си останаха. Тогава реших с част от творбите, които показахме в галерия "Мисията" на Министерство на външните работи, да направим отделна изложба, като всички картини ще се обявят за продажба и 100% от приходите ще отидат за Клиниката по неонатология в "Майчин дом". Благодарение на грижите и професионализма на неонатолозите в болницата, детето расте и се развива чудесно. Благодарни сме на целия екип от акушер-гинеколози, неонатолози, акушерки.", споделя Живко Седларски.
"Винаги, когато имам възможност, помагам за различни каузи. Миналата година в Рен, Франция, средствата от моя изложба отидоха за отделението в държавната болница, което се бори с ендометриозата.", допълва скулпторът.
"Изключително благодарни сме за инициативата на г-н Живко Седларски и за неговото решение да организира благотворителна изложба в подкрепа на недоносените деца. Средствата, които ще бъдат събрани, ще ни помогнат в нашата ежедневна работа, като ни предоставят възможности за усъвършенстване на грижите за малките пациенти. Благодарим на г-н Седларски за неговата съпричастност и за това, че дава пример за ангажираност към социално отговорни каузи.
Тази изложба е не само израз на благодарност, но и на признателност за професионализма и отдадеността на екипа ни.", коментира доц. д-р Лилия Вакрилова, началник на Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом".
Живко Седларски е български скулптор, роден на 16.09.1958 г. в Елхово. Син е на живописеца Кольо Седларски, началник на студио "Военни художници". Завършва Техникума по керамика и стъкло в София, а после и скулптура в Националната художествена академия. Специализира в Художествената академия в Берлин, Германия. Неговите произведения са в музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Белгия, Германия, Испания, Швейцария, САЩ, Ливан, Китай и други страни по света. През 2019 г. в Монте Карло негови творби са представени редом с произведения на ренесансовите майстори Рубенс, Тинторето и Тиеполо.
Изложби

Инсталация Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето
в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей
Започва монтирането на временната арт инсталация „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ на Красимир Терзиев, финансирана по програма "Навън" на Столичната община. Творбата ще бъде разположена в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей. Около инсталацията е предвидена и програма от тематични събития.
Това съобщиха пред медии на 15 април заместник-кметът на София Яна Генова и художникът Красимир Терзиев.
"През тази година продължаваме Програмата "Навън" на Столичната община. На мястото на бившия мавзолей предоставяме възможност за артистични намеси и инсталации в градска среда." – каза заместник-кметът по култура на София Яна Генова. "Инсталацията ще бъде място за събития и няма да е изолирана от живота на преминаващите граждани." – добави тя. Намерението на Красимир Терзиев е да създаде място, на което човек може мислено да се освободи от инерцията на ежедневието. Да седне и да размишлява за миналото, за нерешените проблеми и травми от него, но и да помисли за визия за бъдещето.
"Текстът е свързан както с историческата натовареност на това място – бившия мавзолей, така и с особения момент на съвременността, в който пребиваваме. Едно от основните ми желания беше да не повтарям модела на монумента, който създава дистанция между зрителя и произведението, а по-скоро да привлека и приобщя публиката, за да стане част от проекта." – обясни Красимир Терзиев, който е преподавател по Културна антропология в Софийския университет.
Творбата на Красимир Терзиев е избрана през 2022 г. във второто издание на Програма „Навън“ на Столичната община сред 8 други предложения. В 13-членната комисия за разглеждане на кандидатурите са участвали експерти от Софийската градска художествена галерия, Националната художествена академия, Министерството на културата, Обществено-експертния съвет по устройство на територията, по градски дизайн и реклама и независими външни експерти. Председател на комисията е проф. Георги Янков, а в състава влизат Аделина Филева, арх. Бойка Къдрева, Димитър Стоянович, д-р Илия Мечков, доц. Михаил Груев, Любен Генов, Полина Стефанова, арх. Йоана Петкова, Любен Домозетски, Илинка Чергарова, Гергана Мудова и Лъчезар Бояджиев. Проектът е гласуван и от Столичния общински съвет, след обществено обсъждане с граждани и представители на културната общност.
Програма „Навън“ на Столичната община е създадена през 2018 г. с решение на Столичния общински съвет за подкрепа на временни художествени инсталации в градска среда и в подкрепа на Стратегията за развитие на София. Целта ѝ е да обживи и придаде нов смисъл на едно от историческите "бели петна" в центъра на столицата – площадката на бившия мавзолей.
Инсталацията „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ ще остане част от градската среда на столицата една година.
Започва монтирането на временната арт инсталация „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ на Красимир Терзиев, финансирана по програма "Навън" на Столичната община. Творбата ще бъде разположена в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей. Около инсталацията е предвидена и програма от тематични събития.
Това съобщиха пред медии на 15 април заместник-кметът на София Яна Генова и художникът Красимир Терзиев.
"През тази година продължаваме Програмата "Навън" на Столичната община. На мястото на бившия мавзолей предоставяме възможност за артистични намеси и инсталации в градска среда." – каза заместник-кметът по култура на София Яна Генова. "Инсталацията ще бъде място за събития и няма да е изолирана от живота на преминаващите граждани." – добави тя. Намерението на Красимир Терзиев е да създаде място, на което човек може мислено да се освободи от инерцията на ежедневието. Да седне и да размишлява за миналото, за нерешените проблеми и травми от него, но и да помисли за визия за бъдещето.
"Текстът е свързан както с историческата натовареност на това място – бившия мавзолей, така и с особения момент на съвременността, в който пребиваваме. Едно от основните ми желания беше да не повтарям модела на монумента, който създава дистанция между зрителя и произведението, а по-скоро да привлека и приобщя публиката, за да стане част от проекта." – обясни Красимир Терзиев, който е преподавател по Културна антропология в Софийския университет.
Творбата на Красимир Терзиев е избрана през 2022 г. във второто издание на Програма „Навън“ на Столичната община сред 8 други предложения. В 13-членната комисия за разглеждане на кандидатурите са участвали експерти от Софийската градска художествена галерия, Националната художествена академия, Министерството на културата, Обществено-експертния съвет по устройство на територията, по градски дизайн и реклама и независими външни експерти. Председател на комисията е проф. Георги Янков, а в състава влизат Аделина Филева, арх. Бойка Къдрева, Димитър Стоянович, д-р Илия Мечков, доц. Михаил Груев, Любен Генов, Полина Стефанова, арх. Йоана Петкова, Любен Домозетски, Илинка Чергарова, Гергана Мудова и Лъчезар Бояджиев. Проектът е гласуван и от Столичния общински съвет, след обществено обсъждане с граждани и представители на културната общност.
Програма „Навън“ на Столичната община е създадена през 2018 г. с решение на Столичния общински съвет за подкрепа на временни художествени инсталации в градска среда и в подкрепа на Стратегията за развитие на София. Целта ѝ е да обживи и придаде нов смисъл на едно от историческите "бели петна" в центъра на столицата – площадката на бившия мавзолей.
Инсталацията „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ ще остане част от градската среда на столицата една година.
Изложби

Леденият парк в центъра на София вече работи
Княжеска градина, София
Леденият парк ICE PARK SOFIA вече е открит.
Пързалката е позиционирана отново в центъра на София, в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на тази във Виена, с ледено поле от близо 4 декара, което е половин футболно игрище. Трите големи площадки са свързани с широки заледени алеи с дължина 800 метра и това ще превърне пързалянето в приключение. Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки и придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците. Софийският „Айс Парк“ ще бъде най-голямото такова съоръжение на Балканския полуостров.
Цената е 20 лв. за 2 часа
Цена за наем на кънки за една сесия - 5 лв.
Работното време е всеки ден от 11:00 до 22:00 часа с четири двучасови сесии ежедневно - 11:00–13:00 часа, 14:00–16:00 часа, 17:00–19:00 часа и 20:00–22:00 часа с едночасова почивка за почистване на леда.
Леденият парк ICE PARK SOFIA вече е открит.
Пързалката е позиционирана отново в центъра на София, в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на тази във Виена, с ледено поле от близо 4 декара, което е половин футболно игрище. Трите големи площадки са свързани с широки заледени алеи с дължина 800 метра и това ще превърне пързалянето в приключение. Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки и придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците. Софийският „Айс Парк“ ще бъде най-голямото такова съоръжение на Балканския полуостров.
Цената е 20 лв. за 2 часа
Цена за наем на кънки за една сесия - 5 лв.
Работното време е всеки ден от 11:00 до 22:00 часа с четири двучасови сесии ежедневно - 11:00–13:00 часа, 14:00–16:00 часа, 17:00–19:00 часа и 20:00–22:00 часа с едночасова почивка за почистване на леда.
Спортни събития

ПИКАСО | Графики от колекцията на Националната галерия
Квадрат 500, 24 зала
Колекцията на Националната галерия съдържа двадесет и един графични листа от Пикасо (1881–1973), тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. В тях е разкрита страстта и виртуозността на големия художник към рисунката, постигнати с възможностите на литографията, офорта, гравюрата и акватинтата в свободно изявявяне на материала, на черните и бели пространства и щриха.
Между януари 1957 и август 1959, чрез метода на автоматичното писане, Пикасо създава поемата „Погребението на граф Оргаз“ (El entierro del conde de Orgaz). Заглавието препраща към едноименната картина на испанския художник Ел Греко (1541–1614).
През 1966 и 1967 в имението си в Мужен, Франция, Пикасо изпълнява към текста дванайсет медни плочи за офорт. Книгата, с предговор от Рафаел Алберти, излиза през 1969 в ограничен тираж от 263 екземпляра, от които 220 са придружени от оригиналните гравюри. В настоящата изложба са представени 7 от тях.
Серията „Подвижни пясъци“ (1965), от която галерията притежава 4 листа, включва десет творби към стихотворение със същото заглавие на поета Пиер Реверди (1889 – 1960). С участието си в този проект Пикасо изразява почитта си към паметта на своя голям приятел и личност в модерната литература на ХХ век.
Графичните плочи са били унищожени от художника след отпечатването на тиража.
Според биографите на Пикасо, той получава покана от поета Луи Арагон да създаде плакат за предстоящия в Париж през април 1949 Световен конгрес на мира. Така се ражда емблематичният гълъб – един от най-ярките символи на международното движение за мир в следвоенна Европа. В изложбата е показана популярната цветна литография, създадена през 1952.
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби в Квадрат 500, чиято цел е да запознае публиката с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика, в който се съхраняват произведения на Франсиско Гоя, Йожен Кариер, Огюст Роден, Анри Фантен-Латур, Огюст Реноар, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Анри Матис, Марк Шагал, Рой Лихтенщайн и др.
Колекцията на Националната галерия съдържа двадесет и един графични листа от Пикасо (1881–1973), тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. В тях е разкрита страстта и виртуозността на големия художник към рисунката, постигнати с възможностите на литографията, офорта, гравюрата и акватинтата в свободно изявявяне на материала, на черните и бели пространства и щриха.
Между януари 1957 и август 1959, чрез метода на автоматичното писане, Пикасо създава поемата „Погребението на граф Оргаз“ (El entierro del conde de Orgaz). Заглавието препраща към едноименната картина на испанския художник Ел Греко (1541–1614).
През 1966 и 1967 в имението си в Мужен, Франция, Пикасо изпълнява към текста дванайсет медни плочи за офорт. Книгата, с предговор от Рафаел Алберти, излиза през 1969 в ограничен тираж от 263 екземпляра, от които 220 са придружени от оригиналните гравюри. В настоящата изложба са представени 7 от тях.
Серията „Подвижни пясъци“ (1965), от която галерията притежава 4 листа, включва десет творби към стихотворение със същото заглавие на поета Пиер Реверди (1889 – 1960). С участието си в този проект Пикасо изразява почитта си към паметта на своя голям приятел и личност в модерната литература на ХХ век.
Графичните плочи са били унищожени от художника след отпечатването на тиража.
Според биографите на Пикасо, той получава покана от поета Луи Арагон да създаде плакат за предстоящия в Париж през април 1949 Световен конгрес на мира. Така се ражда емблематичният гълъб – един от най-ярките символи на международното движение за мир в следвоенна Европа. В изложбата е показана популярната цветна литография, създадена през 1952.
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби в Квадрат 500, чиято цел е да запознае публиката с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика, в който се съхраняват произведения на Франсиско Гоя, Йожен Кариер, Огюст Роден, Анри Фантен-Латур, Огюст Реноар, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Анри Матис, Марк Шагал, Рой Лихтенщайн и др.
Изложби

Прием на проектни предложения за разделите "Стратегически събития" и "Значими събития" на програма "Календар на културните събития на Столичната община за 2025 г."
От 00.00 ч. на 18 януари до 24.00 ч. на 10 февруари на 2025 г. (24 календарни дни) се приемат проектни предложения за разделите "Стратегически събития" и "Значими събития" на програма "Календар на културните събития на Столичната община за 2025 г.
Предложенията се приемат само по електронен път тук - https://kultura.sofia.bg/calendar/
Календарът на културните събития обхваща фестивали, прояви, чествания, инициативи и събития, които се реализират на територията и с безвъзмездната финансова и/или логистична подкрепа на Столичната община през 2025 г. Те ще се реализират в раздели:
- „Стратегически събития“,
- „Значими събития“,
- “Лятна програма”,
- „Събития на Столичните райони“,
- „Събития на Столична община“.
Кандидатстващите събития за раздел „Стратегически събития“ трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към три от приоритетите от Стратегията:
- Творческа икономика,
- Творческо развитие,
- Творческа интернационализация,
като съответстват и на поне една от прилежащите към всеки един от тях цели, а ако е приложимо – и към Стратегията „София – творчески град на киното – 2017 – 2027“.
От тях се очаква и да предоставят „План за развитие и дългосрочна перспектива на събитието“. Остава задължителното условието събитието да има реализирани поне 5 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, кандидатстващи за раздел „Значими събития“, трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към поне един от приоритетите от Стратегията – Творческа икономика, Творческо развитие, Творческа интернационализация, като съответстват на поне една от прилежащите към него цели, както и да имат реализирани най-малко 3 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, одобрени за финансиране чрез Календара на културните събития на Столичната община през 2025 г., трябва да демонстрират и докажат ангажимент към поне една от хоризонталните теми на Програмата:
- Екологична съзнателност, устойчивост и „зелени“ подходи при организирането и провеждането на събития;
- Насърчаване на социалното и културно сближаване в общността;
- Насърчаване провеждането на културни събития в периферни райони в столицата;
- Развитие на културната грамотност на деца и младежи и засилване на връзките между културата и образованието.
През 2025 г. раздел „Лятна програма“ ще осигури повече възможности за достъп до културни събития и културна изява в периферни райони с въвеждането на условието за задължителна реализация на събития в локация/иизвън централна градска част с прогнозна максимална сума за проектно финансиране в размер на 10 000.00 лв. „Събития на Столична община“ ще се реализира в три сесии до изчерпване на бюджета на програмата, както следва:
- Сесия I – месец март;
- Сесия II – месец юни;
- Сесия III – месец септември.
Раздел „Открити сцени – логистична и/или финансова подкрепа" отпада от Календара.
Условията, процедурите, изискуемите документи и актуалните формуляри за кандидатстване вижте тук -https://kultura.sofia.bg/calendar/
Предложенията се приемат само по електронен път тук - https://kultura.sofia.bg/calendar/
Календарът на културните събития обхваща фестивали, прояви, чествания, инициативи и събития, които се реализират на територията и с безвъзмездната финансова и/или логистична подкрепа на Столичната община през 2025 г. Те ще се реализират в раздели:
- „Стратегически събития“,
- „Значими събития“,
- “Лятна програма”,
- „Събития на Столичните райони“,
- „Събития на Столична община“.
Кандидатстващите събития за раздел „Стратегически събития“ трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към три от приоритетите от Стратегията:
- Творческа икономика,
- Творческо развитие,
- Творческа интернационализация,
като съответстват и на поне една от прилежащите към всеки един от тях цели, а ако е приложимо – и към Стратегията „София – творчески град на киното – 2017 – 2027“.
От тях се очаква и да предоставят „План за развитие и дългосрочна перспектива на събитието“. Остава задължителното условието събитието да има реализирани поне 5 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, кандидатстващи за раздел „Значими събития“, трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към поне един от приоритетите от Стратегията – Творческа икономика, Творческо развитие, Творческа интернационализация, като съответстват на поне една от прилежащите към него цели, както и да имат реализирани най-малко 3 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, одобрени за финансиране чрез Календара на културните събития на Столичната община през 2025 г., трябва да демонстрират и докажат ангажимент към поне една от хоризонталните теми на Програмата:
- Екологична съзнателност, устойчивост и „зелени“ подходи при организирането и провеждането на събития;
- Насърчаване на социалното и културно сближаване в общността;
- Насърчаване провеждането на културни събития в периферни райони в столицата;
- Развитие на културната грамотност на деца и младежи и засилване на връзките между културата и образованието.
През 2025 г. раздел „Лятна програма“ ще осигури повече възможности за достъп до културни събития и културна изява в периферни райони с въвеждането на условието за задължителна реализация на събития в локация/иизвън централна градска част с прогнозна максимална сума за проектно финансиране в размер на 10 000.00 лв. „Събития на Столична община“ ще се реализира в три сесии до изчерпване на бюджета на програмата, както следва:
- Сесия I – месец март;
- Сесия II – месец юни;
- Сесия III – месец септември.
Раздел „Открити сцени – логистична и/или финансова подкрепа" отпада от Календара.
Условията, процедурите, изискуемите документи и актуалните формуляри за кандидатстване вижте тук -https://kultura.sofia.bg/calendar/
Бизнес събития

Софийска градска художествена галерия: Изложба "Текла Алексиева. Енциклопедия на необозримото"
През последните няколко години интересът към творчеството на Текла Алексиева се засили и бяха организирани множество изложби, свързани с различни аспекти от изкуство ѝ. В основата на този нов интерес стоят илюстрациите на художничката, създадени за кориците на книгите от научно-фантастичната поредица "Галактика". През 2024 г. Текла Алексиева навършва 80 години. Софийска градска художествена галерия е единствената музейна институция, притежаваща картини на авторката, придобити през 80-те години на ХХ век.
Тези два факта се превърнаха в основен повод за организирането на изложба с ретроспективен характер.
Водещата идея в този проект е събирането и представянето на възможно повече произведения от многообразното творчество на художничката от средата на 70-те години до днес. Амбицията на изложбата е да възпроизведе картография на множеството разклонения в творчеството ѝ, обединени от отчетливо разпознаваем почерк и визуален език. Текла Алексиева е сред малкото художници с опит в много голям диапазон визуални изкуства и съответните техники, материали и изразни средства. Творческата й биография включва живопис, стенопис, илюстрация и оформление на книги, печатна графика, анимация, стъклопис, гоблен. Може би най-интересният въпрос при изследването на Текла Алексиева е как влиянието и авторитета на нейните образи се отразява върху чувствителността на различни поколения – предимно сред младите през 80-те години на XX век, но и сред младото поколение днес. Това е причината в работния екип да бъде включен Никола Андреев, студент специалност "Скулптура" в НХА, като асистент и "служебен зрител", представител на 20-годишните днес. Ролята му е да споделя мисли за творчеството на Текла Алексиева и да коментира кураторската работа от позицията на своето поколение.
Експозицията обединява над 120 творби и е съпътствана от каталог.
Тези два факта се превърнаха в основен повод за организирането на изложба с ретроспективен характер.
Водещата идея в този проект е събирането и представянето на възможно повече произведения от многообразното творчество на художничката от средата на 70-те години до днес. Амбицията на изложбата е да възпроизведе картография на множеството разклонения в творчеството ѝ, обединени от отчетливо разпознаваем почерк и визуален език. Текла Алексиева е сред малкото художници с опит в много голям диапазон визуални изкуства и съответните техники, материали и изразни средства. Творческата й биография включва живопис, стенопис, илюстрация и оформление на книги, печатна графика, анимация, стъклопис, гоблен. Може би най-интересният въпрос при изследването на Текла Алексиева е как влиянието и авторитета на нейните образи се отразява върху чувствителността на различни поколения – предимно сред младите през 80-те години на XX век, но и сред младото поколение днес. Това е причината в работния екип да бъде включен Никола Андреев, студент специалност "Скулптура" в НХА, като асистент и "служебен зрител", представител на 20-годишните днес. Ролята му е да споделя мисли за творчеството на Текла Алексиева и да коментира кураторската работа от позицията на своето поколение.
Експозицията обединява над 120 творби и е съпътствана от каталог.
Изложби

Стената Vol. 5: Филипина Стаменкова ОТРАЖЕНИЯ
Квадрат 500, Атриум
Куратор: Мартин Косташки
Вход от бул. „Васил Левски“
Петото издание на проекта „Стената“ на Националната галерия представя сайт-спесифик инсталацията „Отражения“ на художничката Филипина Стаменкова.
Огледалото е уникален предмет и аспект на едно много лично преживяване в рамките на мястото, в което се намираме. Това, което виждаме, се променя, докато се движим – подобно на последователността в сцените на филм. Преживяване, основаващо се на принципа на анаморфозата.
Авторката споделя: „Когато посетителите стигнат до тази стена, виждат себе си отразени в огледалото и така заемат централно място в инсталацията. В контекста на архитектурата и екстериора, огледалата запазват магическата способност да огъват, изкривяват, разширяват и преобразуват образите, а чрез тях и нашето възприятие за тях и връзката ни с обитаемото пространство. Понякога приятно, понякога изненадващо или дори успокояващо, често странно и объркващо преживяване, актът на улавяне на себе си в отразяваща повърхност е толкова фундаментален за нашата постоянна оценка. Огледалната повърхност е странно пасивна, но натрапчива и енергична, не само защото отразява околната среда и хората около себе си, но защото поради самото естество на отразяващото си качество трансформира начина, по който виждаме света, който ни заобикаля.“
Когато зрителите видят себе си, отразени в произведение, изкуството незабавно предизвиква особен интерес и създава магично очарование, подобно на мита за Нарцис. Мащабът на огледалната скулптурна инсталация разширява визуалното пространство на атриума в Квадрат 500, което е друг аспект на навлизането му във вътрешния живот на галерията — променя го и създава ново пространство.
Инсталацията е проектирана и изработена от ателие Woood – споделено място за работа на хора с идеи, които умеят да боравят с ръцете си, с инструменти и, които имат инженерна мисъл. Място за смели проекти, дизайнерски разработки и творчески работилници по керамика и дърворезба. Ателието е известно със своята продукция в Грузия, Мароко, ЮАР, както и в цяла Европа. И до днес условие за приемане на дадена поръчка е тя да бъде комплексна и да изисква брейнсторминг и креативност. Марката Woood става популярна и покрай работата си за модния гигант Louis Vuitton, за който произвежда различни фасадни и интериорни инсталации за бутиците на марката в Лондон, Париж, Токио и др. В България Woood са широко познати с работата си по редица проекти, свързани с градски каузи – коледната украса с кауза на агенция Imp-Act, скритите букви на фондация „Прочети София“, както и с инициативи, развиващи туристическия имидж на столицата, в партньорство с летище София и независимата платформа за градски символи soSofiа.com.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Куратор: Мартин Косташки
Вход от бул. „Васил Левски“
Петото издание на проекта „Стената“ на Националната галерия представя сайт-спесифик инсталацията „Отражения“ на художничката Филипина Стаменкова.
Огледалото е уникален предмет и аспект на едно много лично преживяване в рамките на мястото, в което се намираме. Това, което виждаме, се променя, докато се движим – подобно на последователността в сцените на филм. Преживяване, основаващо се на принципа на анаморфозата.
Авторката споделя: „Когато посетителите стигнат до тази стена, виждат себе си отразени в огледалото и така заемат централно място в инсталацията. В контекста на архитектурата и екстериора, огледалата запазват магическата способност да огъват, изкривяват, разширяват и преобразуват образите, а чрез тях и нашето възприятие за тях и връзката ни с обитаемото пространство. Понякога приятно, понякога изненадващо или дори успокояващо, често странно и объркващо преживяване, актът на улавяне на себе си в отразяваща повърхност е толкова фундаментален за нашата постоянна оценка. Огледалната повърхност е странно пасивна, но натрапчива и енергична, не само защото отразява околната среда и хората около себе си, но защото поради самото естество на отразяващото си качество трансформира начина, по който виждаме света, който ни заобикаля.“
Когато зрителите видят себе си, отразени в произведение, изкуството незабавно предизвиква особен интерес и създава магично очарование, подобно на мита за Нарцис. Мащабът на огледалната скулптурна инсталация разширява визуалното пространство на атриума в Квадрат 500, което е друг аспект на навлизането му във вътрешния живот на галерията — променя го и създава ново пространство.
Инсталацията е проектирана и изработена от ателие Woood – споделено място за работа на хора с идеи, които умеят да боравят с ръцете си, с инструменти и, които имат инженерна мисъл. Място за смели проекти, дизайнерски разработки и творчески работилници по керамика и дърворезба. Ателието е известно със своята продукция в Грузия, Мароко, ЮАР, както и в цяла Европа. И до днес условие за приемане на дадена поръчка е тя да бъде комплексна и да изисква брейнсторминг и креативност. Марката Woood става популярна и покрай работата си за модния гигант Louis Vuitton, за който произвежда различни фасадни и интериорни инсталации за бутиците на марката в Лондон, Париж, Токио и др. В България Woood са широко познати с работата си по редица проекти, свързани с градски каузи – коледната украса с кауза на агенция Imp-Act, скритите букви на фондация „Прочети София“, както и с инициативи, развиващи туристическия имидж на столицата, в партньорство с летище София и независимата платформа за градски символи soSofiа.com.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби

Стефка Аройо. Морето, празници, танци
СБХ, Шипка 6, 1 B
Живопис и рисунки
Дългоочаквана и съкровена среща с един от синовете ѝ в началото на 2024 изважда Стефка Аройо от творческата летаргия, обхванала я през последните години, и устремно възражда желанието ѝ да рисува. Не за изложба, а да живее като художник, да рисува. (Нейната предходна самостоятелна изложба е през 2014 в столичната галерия „Арте“. И тогава е посрещната с голям интерес заради продължителното ѝ отсъствие от художествената сцена в България.)
„Усетих, че участвам в живото на живота, не знаех, че ще се получи, че ще стигна до тази изложба. Моите пътувания и живота в различни страни ми дадоха основата на този подем от последната година – великолепието на нещо сътворено, не разрушенията и войните, а другата част, която прави човека разумен.“
В изложбата в зала 1В Аройо представя всичките 19 картини, нарисувани от началото на 2024, и 7 по-стари творби. Като свързващо звено между по-далечния период в творчеството ѝ и най-новите картини, тя представя три картини, притежание на Националната галерия – „Натюрморт с ваза“, „Нашите съседи“ и „Нестинарка“.
Живопис и рисунки
Дългоочаквана и съкровена среща с един от синовете ѝ в началото на 2024 изважда Стефка Аройо от творческата летаргия, обхванала я през последните години, и устремно възражда желанието ѝ да рисува. Не за изложба, а да живее като художник, да рисува. (Нейната предходна самостоятелна изложба е през 2014 в столичната галерия „Арте“. И тогава е посрещната с голям интерес заради продължителното ѝ отсъствие от художествената сцена в България.)
„Усетих, че участвам в живото на живота, не знаех, че ще се получи, че ще стигна до тази изложба. Моите пътувания и живота в различни страни ми дадоха основата на този подем от последната година – великолепието на нещо сътворено, не разрушенията и войните, а другата част, която прави човека разумен.“
В изложбата в зала 1В Аройо представя всичките 19 картини, нарисувани от началото на 2024, и 7 по-стари творби. Като свързващо звено между по-далечния период в творчеството ѝ и най-новите картини, тя представя три картини, притежание на Националната галерия – „Натюрморт с ваза“, „Нашите съседи“ и „Нестинарка“.
Изложби

Цар Борис III личност и държавник. 130 години от рождението му
Национален исторически музей
Цар Борис ІІІ управлява България в обстановка на остри политически и социални конфликти, възникнали след две национални катастрофи, изгубени национални идеали и световна стопанска криза. Монархът преодолява трудностите, пред които се изправя и стабилизира държавата. Цар Борис налага разумна и предпазлива външна политика и има безспорни заслуги за връщането на Южна Добруджа в пределите на България през есента на 1940 г.
Националният исторически музей отбелязва 130-та годишнина от рождението на владетеля с изложба „Цар Борис ІІІ. Личност и държавник“, която се осъществява с партньорството на Държавна агенция „Архиви“ и Националния политехнически музей.
Без политизиране на историческия разказ, временната експозиция представя в хронологичен ред значими за родната история оригинални документи и уникални предмети, накити, наградни отличия, униформи и др. Те илюстрират жизнения път на цар Борис – раждане, покръстване, пълнолетие, встъпване на престола, женитба, управление на страната.
Фотографиите – обективно свидетелство на времето, отразяват частния живот и държавническата дейност на монарха, любовта му към природата, науката и техниката, неговата популярност сред народа.
Юбилейната изложба е опит да очертае безпристрастно и достоверно сложната и многостранна личност на цар Борис ІІІ.
Цар Борис ІІІ управлява България в обстановка на остри политически и социални конфликти, възникнали след две национални катастрофи, изгубени национални идеали и световна стопанска криза. Монархът преодолява трудностите, пред които се изправя и стабилизира държавата. Цар Борис налага разумна и предпазлива външна политика и има безспорни заслуги за връщането на Южна Добруджа в пределите на България през есента на 1940 г.
Националният исторически музей отбелязва 130-та годишнина от рождението на владетеля с изложба „Цар Борис ІІІ. Личност и държавник“, която се осъществява с партньорството на Държавна агенция „Архиви“ и Националния политехнически музей.
Без политизиране на историческия разказ, временната експозиция представя в хронологичен ред значими за родната история оригинални документи и уникални предмети, накити, наградни отличия, униформи и др. Те илюстрират жизнения път на цар Борис – раждане, покръстване, пълнолетие, встъпване на престола, женитба, управление на страната.
Фотографиите – обективно свидетелство на времето, отразяват частния живот и държавническата дейност на монарха, любовта му към природата, науката и техниката, неговата популярност сред народа.
Юбилейната изложба е опит да очертае безпристрастно и достоверно сложната и многостранна личност на цар Борис ІІІ.
Изложби

LYUBEN DIMITROV (1904–2000)
Kvadrat 500
Lyuben Dimitrov is not only a figure notable for his rich oeuvre in Bulgarian decoratively monumental sculpture of the 20th century, but also a kind of school for the synthesis between that sculpture and architecture.
Over 60 works produced by the artist between 1929 and 1986 are to be found in Sofia and around Bulgaria: figurative and decorative sculptural decoration of public buildings, monuments, portraits of famous intellectuals. Between 1939 and 1975, he lectured at the National Academy of Arts.
Institutions in Sofia for which the sculptor worked included the Central Cooperative Bank at 2, Ivan Vazov St. (1929); the Seventh Secondary School at 28, Tsar Ivan Shishman St. (1938); the Bulgarian National Bank (1939); the Ministry of the Interior (1939); the Ministry of Defence (1941–42); the Sts Cyril and Methodius Public Library (1942–43); and the building on the junction of Princess Maria Louisa Blvd. and Exarch Joseph Street (1961). For St Kliment Ohridski Sofia University, he designed the pair of lions at the entrance to the library (1932) and the figural cartouches on the southern (1954) and northern (1979–83) wings. During the major reconstruction of the Ivan Vazov National Theatre between 1972 and 1976, he sculpted the bifigural compositions above the four corners of the viewing tract, the figures for the niches in the side façades and two free-standing allegorical figures for the Balcony I foyer. In 1985, six allegorical figures sheltered in niches were installed on the façade of the then National Gallery of Foreign Art (today, Kvadrat 500).
Among Lyuben Dimitrov’s emblematic works is the bifigural composition titled ‘All Quiet on Shipka’, created for the interior of the ossuary on the historic peak (1957). To celebrate the centenary of the heroic events of August 1877, a decorative wall with relief compositions was completed along the steps leading up to Shipka Peak. A monument to Hadji Dimitar (1961) was also erected in the same region of the Balkan Mountains, in the Buzludzha locality. Other works around Bulgaria include ‘The Surrender of Osman Pasha’, a relief at Yasen Railway Station, near Pleven (1965); the allegorical figure on horseback at the entry point to Gabrovo (1966); the figures on the bridge over the Banska River in Kyustendil (1969); the monument to Ivaylo’s Warriors in the Demir Kapia locality near Kotel (1972); and that of Panayot Volov in the centre of Shumen (1978–84).
The exhibition also features seven easel works owned by the National Gallery, the Sofia City Art Gallery, the Kazanlak Art Gallery, and the artist’s heirs. Several of the listed monumental sculptures will be displayed as photographs.
Media Partner: BTA / Bulgarian News Agency
Vessela Christova-Radoeva, exhibition curator
Lyuben Dimitrov is not only a figure notable for his rich oeuvre in Bulgarian decoratively monumental sculpture of the 20th century, but also a kind of school for the synthesis between that sculpture and architecture.
Over 60 works produced by the artist between 1929 and 1986 are to be found in Sofia and around Bulgaria: figurative and decorative sculptural decoration of public buildings, monuments, portraits of famous intellectuals. Between 1939 and 1975, he lectured at the National Academy of Arts.
Institutions in Sofia for which the sculptor worked included the Central Cooperative Bank at 2, Ivan Vazov St. (1929); the Seventh Secondary School at 28, Tsar Ivan Shishman St. (1938); the Bulgarian National Bank (1939); the Ministry of the Interior (1939); the Ministry of Defence (1941–42); the Sts Cyril and Methodius Public Library (1942–43); and the building on the junction of Princess Maria Louisa Blvd. and Exarch Joseph Street (1961). For St Kliment Ohridski Sofia University, he designed the pair of lions at the entrance to the library (1932) and the figural cartouches on the southern (1954) and northern (1979–83) wings. During the major reconstruction of the Ivan Vazov National Theatre between 1972 and 1976, he sculpted the bifigural compositions above the four corners of the viewing tract, the figures for the niches in the side façades and two free-standing allegorical figures for the Balcony I foyer. In 1985, six allegorical figures sheltered in niches were installed on the façade of the then National Gallery of Foreign Art (today, Kvadrat 500).
Among Lyuben Dimitrov’s emblematic works is the bifigural composition titled ‘All Quiet on Shipka’, created for the interior of the ossuary on the historic peak (1957). To celebrate the centenary of the heroic events of August 1877, a decorative wall with relief compositions was completed along the steps leading up to Shipka Peak. A monument to Hadji Dimitar (1961) was also erected in the same region of the Balkan Mountains, in the Buzludzha locality. Other works around Bulgaria include ‘The Surrender of Osman Pasha’, a relief at Yasen Railway Station, near Pleven (1965); the allegorical figure on horseback at the entry point to Gabrovo (1966); the figures on the bridge over the Banska River in Kyustendil (1969); the monument to Ivaylo’s Warriors in the Demir Kapia locality near Kotel (1972); and that of Panayot Volov in the centre of Shumen (1978–84).
The exhibition also features seven easel works owned by the National Gallery, the Sofia City Art Gallery, the Kazanlak Art Gallery, and the artist’s heirs. Several of the listed monumental sculptures will be displayed as photographs.
Media Partner: BTA / Bulgarian News Agency
Vessela Christova-Radoeva, exhibition curator
Exhibitions

ЛЮБЕН ДИМИТРОВ (1904 – 2000)
Квадрат 500
Любен Димитров е не само забележително с богатото си творчество име в декоративно-монументалната българска скулптура през ХХ век, но и своеобразна школа за синтеза между нея и архитектурата.
Над 60 са произведенията на художника в София и страната, реализирани между 1929 и 1986 – фигурална и декоративна скулптурна украса на обществени сгради, паметници, портрети на известни интелектуалци. В продължение на няколко десетилетия – от 1939 до 1975 – той е преподавател в Националната художествена академия.
Сред обектите в София, за които работи скулпторът, са банката на ул. „Иван Вазов“ 2 (1929), 7 ЕСПУ на ул. „Цар Иван Шишман“ 28 (1938), БНБ (1939), МВР (1939), МНО (1941 – 1942), Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1942 – 1943), сградата на ъгъла на бул. „Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“ (1961). За Софийския университет „Св. Климент Охридски“ той създава лъвските фигури пред библиотеката (1932) и фигуралните картуши за южното (1954) и северното крило (1979 – 1983). При основната реконструкция на Народния театър „Иван Вазов“ през 1972 – 1976 изпълнява двуфигурните композиции над четирите ъгъла на зрителния тракт, фигурите за нишите в страничните фасади и две свободностоящи алегорични фигури за фоайето на Първи балкон. През 1985 на фасадата на тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство (днес Квадрат 500) са поставени шест приютени в ниши алегорични фигури.
Емблематично произведение на Любен Димитров е двуфигурната композиция „На Шипка всичко е спокойно“ в костницата на историческия връх (1957). По повод на 100-годишнината от героичните събития през август 1877 е реализирана и декоративна стена с релефни композиции покрай стълбите към връх Шипка.
В същия район на Стара планина, в местността Бузлуджа, се намира и паметникът на Хаджи Димитър (1961). Други творби в страната са релефът „Предаването на Осман паша“ при гара Ясен край Плевен (1965), алегоричната конна фигура на входа на Габрово (1966), фигурите на моста на р. Банска в Кюстендил (1969), паметникът на Ивайловите войни в местността Демиркапия край Котел (1972), паметникът на Панайот Волов в центъра на Шумен (1978 – 1984).
Изложбата включва седем кавалетни произведения, собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък и наследниците на художника. Част от изброените монументални скулптури ще бъдат представени под формата на фотографии.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Весела Христова-Радоева, куратор на изложбата
Любен Димитров е не само забележително с богатото си творчество име в декоративно-монументалната българска скулптура през ХХ век, но и своеобразна школа за синтеза между нея и архитектурата.
Над 60 са произведенията на художника в София и страната, реализирани между 1929 и 1986 – фигурална и декоративна скулптурна украса на обществени сгради, паметници, портрети на известни интелектуалци. В продължение на няколко десетилетия – от 1939 до 1975 – той е преподавател в Националната художествена академия.
Сред обектите в София, за които работи скулпторът, са банката на ул. „Иван Вазов“ 2 (1929), 7 ЕСПУ на ул. „Цар Иван Шишман“ 28 (1938), БНБ (1939), МВР (1939), МНО (1941 – 1942), Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1942 – 1943), сградата на ъгъла на бул. „Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“ (1961). За Софийския университет „Св. Климент Охридски“ той създава лъвските фигури пред библиотеката (1932) и фигуралните картуши за южното (1954) и северното крило (1979 – 1983). При основната реконструкция на Народния театър „Иван Вазов“ през 1972 – 1976 изпълнява двуфигурните композиции над четирите ъгъла на зрителния тракт, фигурите за нишите в страничните фасади и две свободностоящи алегорични фигури за фоайето на Първи балкон. През 1985 на фасадата на тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство (днес Квадрат 500) са поставени шест приютени в ниши алегорични фигури.
Емблематично произведение на Любен Димитров е двуфигурната композиция „На Шипка всичко е спокойно“ в костницата на историческия връх (1957). По повод на 100-годишнината от героичните събития през август 1877 е реализирана и декоративна стена с релефни композиции покрай стълбите към връх Шипка.
В същия район на Стара планина, в местността Бузлуджа, се намира и паметникът на Хаджи Димитър (1961). Други творби в страната са релефът „Предаването на Осман паша“ при гара Ясен край Плевен (1965), алегоричната конна фигура на входа на Габрово (1966), фигурите на моста на р. Банска в Кюстендил (1969), паметникът на Ивайловите войни в местността Демиркапия край Котел (1972), паметникът на Панайот Волов в центъра на Шумен (1978 – 1984).
Изложбата включва седем кавалетни произведения, собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък и наследниците на художника. Част от изброените монументални скулптури ще бъдат представени под формата на фотографии.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Весела Христова-Радоева, куратор на изложбата
Изложби

Percussion Stories with Forti
Chamber Hall
Solоist/s
David Krumov
Vencislava Asenova
Antonii Tsachev
Solоist/s
David Krumov
Vencislava Asenova
Antonii Tsachev
Music and Dance Events

Ударни истории с Форти
Камерна зала
Солист/и
Давид Крумов
Венцислава Асенова
Антоний Цачев
Солист/и
Давид Крумов
Венцислава Асенова
Антоний Цачев
Музикално и танцово изкуство

Music and Dance Events

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО
Балет от Пьотър Илич Чайковски
Времетраене 3:20 Антракти 3
Голяма зрителна зала
Времетраене 3:20 Антракти 3
Голяма зрителна зала
Музикално и танцово изкуство

„Къщичка край езерото“ - театър за бебета /0-3 години/ и техните семейства
Японски стил и хармония в преживяване за сетивата: музика, музикални инструменти, светлини, аромати, материи, цветове и форми съобразени с детското развитие от 0 до 3 години.
Минималистичен сюжет от живота на обитателите в езерото и кръговрата на живота.
Основата на театъра за бебета е, кратки сцени с изчистени действия, подкрепени с минималистична и цветна визия /провокира зрението/, хармонична музика /провокира слуха/, бавно темпо на действие /провокира вниманието/, аромати /провокира обонянието/ и позитивно заредени актьори.
Автор, режисьор и сценограф: Мария Банова
Композитор: доцент Валерия Крачунова - Попова
Участват: Яница Халачева и Йоан Попов
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерства на Културата и партньорство на Фестивал ТОРИ театър за бебета
Продължителност на представлението: 35 мин.
Зала 3, 16:30 ч., ОКИ ДК „Красно село”
Допустимост на публиката е до 25 бебета с родител.
Побързайте да запазите своя билет!
Вход с билети: родител с едно бебе - 25 лв., родител с две бебета - 35 лв.
Минималистичен сюжет от живота на обитателите в езерото и кръговрата на живота.
Основата на театъра за бебета е, кратки сцени с изчистени действия, подкрепени с минималистична и цветна визия /провокира зрението/, хармонична музика /провокира слуха/, бавно темпо на действие /провокира вниманието/, аромати /провокира обонянието/ и позитивно заредени актьори.
Автор, режисьор и сценограф: Мария Банова
Композитор: доцент Валерия Крачунова - Попова
Участват: Яница Халачева и Йоан Попов
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерства на Културата и партньорство на Фестивал ТОРИ театър за бебета
Продължителност на представлението: 35 мин.
Зала 3, 16:30 ч., ОКИ ДК „Красно село”
Допустимост на публиката е до 25 бебета с родител.
Побързайте да запазите своя билет!
Вход с билети: родител с едно бебе - 25 лв., родител с две бебета - 35 лв.
Театри

„Пипи дългото чорапче“ – спектакъл по мотиви на едноименното произведение на Астрид Линдгрен на театър „Карлсон” за деца над 4 г.
„Пипи Дългото чорапче“ е представление, по едноименния роман на Астрид Лингрен.
Интерпретацията е като приказка, която учи как сам да си направиш щастие.
Любимата детска героиня си създава приятелства, вярва в мечтите и запознава всички останали с един щур и наситен с приключения свят.
Малки и големи се запленяват от нейната искреност и вече не се страхуват да поискат повече, за да получат повече от онова, което ни предлага живота всеки ден!
Много мъдростпрозира в детските думи, макар да са изречени простичко и леко.
Наситени цветни картини се допълват като пъзел и ни показват, че всички отговори се съдържат в самите нас, стига да си задаваме правилните въпроси!
Трябва да сме сигурни, че с образи като Пипи, Томи и Аника, както и Учителката, Полицаят и Пекарката, няма как да ни е скучно!
постановка: Наталия Дукова
сценична адаптация: Красимира Методиева
сценография и кукли: Рада Петрова – Андонова
музика: Димо Стоянов – Pif
дизайн: Ели Димитрова – LOVellyDESIGN
Участват: Неделчо Неделчев; Милена Мавродиева
Зала „Елит”, 18:30 ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход с билети: деца - 6 лв., възрастни - 9 лв.
Интерпретацията е като приказка, която учи как сам да си направиш щастие.
Любимата детска героиня си създава приятелства, вярва в мечтите и запознава всички останали с един щур и наситен с приключения свят.
Малки и големи се запленяват от нейната искреност и вече не се страхуват да поискат повече, за да получат повече от онова, което ни предлага живота всеки ден!
Много мъдростпрозира в детските думи, макар да са изречени простичко и леко.
Наситени цветни картини се допълват като пъзел и ни показват, че всички отговори се съдържат в самите нас, стига да си задаваме правилните въпроси!
Трябва да сме сигурни, че с образи като Пипи, Томи и Аника, както и Учителката, Полицаят и Пекарката, няма как да ни е скучно!
постановка: Наталия Дукова
сценична адаптация: Красимира Методиева
сценография и кукли: Рада Петрова – Андонова
музика: Димо Стоянов – Pif
дизайн: Ели Димитрова – LOVellyDESIGN
Участват: Неделчо Неделчев; Милена Мавродиева
Зала „Елит”, 18:30 ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход с билети: деца - 6 лв., възрастни - 9 лв.
Театри

"ARIA – Опера в Киното"
Cinema City ARIA – Опера в Киното
Сезон 2024 – 2025
Тур из Европа
Пътешествие из най-големите оперни театри в Европа на киноекран в България. От ноември 2024 г. до март 2025 г. най-добрите оперни изпълнения в света идват в поредица от прожекции в Cinema City от престижната Виенска държавна опера и водещите оперни фестивали в Европа, включително фестивал "Арена ди Верона" и Фестивалът в Залцбург.
С превод на български и английски език.
"Тоска"/ Пучини – Фестивал "Арена ди Верона"
Една от най-драматичните и вълнуващи опери на Пучини – "Тоска", пристига на огромната сцена на фестивала "Арена ди Верона". Сопраното Соня Йончева, призната за една от най-добрите изпълнителки на Тоска в нашето време, заедно с харизматичния тенор Виторио Григоло, представят трагичната двойка, заплетена в мрежа от страсти и политически интриги.
Режисьор – Уго де Ана
Диригент – Франческо Иван Чампа
"Отело"/ Верди – Виенска държавна опера
Шекспир среща Верди в това мрачно психологическо произведение. "Отело" е история за разрушителната ревност с тенора Йонас Кауфман в главната роля. Баритонът Лудвиг Тезие блести като злодея Яго, а Рейчъл Уилис-Соренсен впечатлява като нежната и трагична Дездемона. Тази продукция на Виенската държавна опера предава интензивната драма на предателство и отмъщение.
Диригент – Alexander Soddy
Режисьор – Adrian Noble
"Макбет"/ Верди – Фестивал в Залцбург
Власт, амбиция и трагедия оживяват в "Макбет" на Верди, базиран на безсмъртната творба на Шекспир.
Блестящото сопрано Асмик Григорян прави впечатляващ дебют като лейди Макбет, докато Владислав Сулимски създава мощен образ на безмилостния главен герой.
Тази продукция на Фестивала в Залцбург носи модерен и мрачен поглед върху класическата история.
Диригент – Philippe Jordan
Режисьор – Krzysztof Warlikowski
"Любовен Еликсир"/ Доницети – Виенска държавна опера
Тази вълнуваща история разказва за простия селски момък Неморино, който търси начин да спечели сърцето на своята любима с помощта на мистериозен любовен еликсир. Лека мелодична музика и моменти на дълбока емоция правят това представление на Виенската държавна опера истинско удоволствие.
Певци:
Maria Nazarova – Адрина
Bodgan Volkov – Неморино
Alex Esposito – Дулкамара
Диригент – Gianluca Capuano
Режисьор – Otto Schenk "Хофманови разкази"/ Офенбах – Фестивал в Залцбург
"Хофманови разкази" на Офенбах повеждат на магическо пътешествие през трагичните любови на романтичния писател. В уникалната режисура на Мариам Клемон за Фестивала в Залцбург, операта балансира между реалността и фантазията, докато Хофман среща куклата Олимпия, певицата Антония и куртизанката Жулиета.
Под диригентството на Марк Минковски и с участието на Виенската филхармония.
Певци:
Benjamin Bernheim – Хофман
Kathryn Lewek – Стела/ Олимпия/ Антония/ Джулиета
Christian Van Horn – Линдорф/ Копелиус/ Д-р Чудо/ Дапертутто
Сезон 2024 – 2025
Тур из Европа
Пътешествие из най-големите оперни театри в Европа на киноекран в България. От ноември 2024 г. до март 2025 г. най-добрите оперни изпълнения в света идват в поредица от прожекции в Cinema City от престижната Виенска държавна опера и водещите оперни фестивали в Европа, включително фестивал "Арена ди Верона" и Фестивалът в Залцбург.
С превод на български и английски език.
"Тоска"/ Пучини – Фестивал "Арена ди Верона"
Една от най-драматичните и вълнуващи опери на Пучини – "Тоска", пристига на огромната сцена на фестивала "Арена ди Верона". Сопраното Соня Йончева, призната за една от най-добрите изпълнителки на Тоска в нашето време, заедно с харизматичния тенор Виторио Григоло, представят трагичната двойка, заплетена в мрежа от страсти и политически интриги.
Режисьор – Уго де Ана
Диригент – Франческо Иван Чампа
"Отело"/ Верди – Виенска държавна опера
Шекспир среща Верди в това мрачно психологическо произведение. "Отело" е история за разрушителната ревност с тенора Йонас Кауфман в главната роля. Баритонът Лудвиг Тезие блести като злодея Яго, а Рейчъл Уилис-Соренсен впечатлява като нежната и трагична Дездемона. Тази продукция на Виенската държавна опера предава интензивната драма на предателство и отмъщение.
Диригент – Alexander Soddy
Режисьор – Adrian Noble
"Макбет"/ Верди – Фестивал в Залцбург
Власт, амбиция и трагедия оживяват в "Макбет" на Верди, базиран на безсмъртната творба на Шекспир.
Блестящото сопрано Асмик Григорян прави впечатляващ дебют като лейди Макбет, докато Владислав Сулимски създава мощен образ на безмилостния главен герой.
Тази продукция на Фестивала в Залцбург носи модерен и мрачен поглед върху класическата история.
Диригент – Philippe Jordan
Режисьор – Krzysztof Warlikowski
"Любовен Еликсир"/ Доницети – Виенска държавна опера
Тази вълнуваща история разказва за простия селски момък Неморино, който търси начин да спечели сърцето на своята любима с помощта на мистериозен любовен еликсир. Лека мелодична музика и моменти на дълбока емоция правят това представление на Виенската държавна опера истинско удоволствие.
Певци:
Maria Nazarova – Адрина
Bodgan Volkov – Неморино
Alex Esposito – Дулкамара
Диригент – Gianluca Capuano
Режисьор – Otto Schenk "Хофманови разкази"/ Офенбах – Фестивал в Залцбург
"Хофманови разкази" на Офенбах повеждат на магическо пътешествие през трагичните любови на романтичния писател. В уникалната режисура на Мариам Клемон за Фестивала в Залцбург, операта балансира между реалността и фантазията, докато Хофман среща куклата Олимпия, певицата Антония и куртизанката Жулиета.
Под диригентството на Марк Минковски и с участието на Виенската филхармония.
Певци:
Benjamin Bernheim – Хофман
Kathryn Lewek – Стела/ Олимпия/ Антония/ Джулиета
Christian Van Horn – Линдорф/ Копелиус/ Д-р Чудо/ Дапертутто
Фестивали и чествания

"Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век"
Настоящата изложба проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм. Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ „Б. Георгиев“ – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор: Любен Домозетски
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм. Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ „Б. Георгиев“ – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор: Любен Домозетски
Изложби

ALEXANDER DENKOV’S ILLUSTRATIONS FOR HOMER’S ‘THE ILIAD’ BY NARODNA KULTURA PUBLISHING HOUSE, 1969
Kvadrat 500, 4th floor
Alexander Denkov (1925–1972) was an artist with a short lifespan, but an extremely rich, meaningful, and prolific oeuvre. He was most productive in the genres of illustration and book design, although his unabating energy also flowed into cinema and the theatre: he was the scenographer for the theatrical performances ‘The Iron Oil Lamp’ and ‘The Bells of Prespa’; and the production designer of films including ‘The Law of the Sea’, ‘The Sun and the Shadow’, ‘Stars’, and ‘The Five from Moby Dick’. His contribution to the development of science fiction illustration remains significant, while his curiosity for hidden natural beauties and his extreme nature made him one of the pioneers of diving and cave exploration in Bulgaria.
In 1969, Denkov produced his remarkable illustrations for Homer’s epic poem, ‘The Iliad’. Respecting the theory that this art visualised the word, enriching the author’s text, the artist transformed one of the most ancient literary works into images. The illustrations draw the reader into the atmosphere of Hellenic culture. The distinctive iconography and stylistics of the art of that time were interpreted to excellence, yet without being deprived of a personal style and individual expression. Through the contrast of the black lines with the white paper, he built perfect compositions, in which the strokes of differing intensity and density are predominant. This play between airiness and definiteness creates a feeling of dynamics of the image and density of tones and halftones. The works are part of the National Gallery’s extensive graphic stock.
Team
Curator: Dr Tanya Staneva
Restorer: Kristina Beleva
Graphic designer: Dimitrina Nenova
Translation into English: Nigrita Davis
Avgust Spasov
Iliya Shapkaroski
Alexander Denkov (1925–1972) was an artist with a short lifespan, but an extremely rich, meaningful, and prolific oeuvre. He was most productive in the genres of illustration and book design, although his unabating energy also flowed into cinema and the theatre: he was the scenographer for the theatrical performances ‘The Iron Oil Lamp’ and ‘The Bells of Prespa’; and the production designer of films including ‘The Law of the Sea’, ‘The Sun and the Shadow’, ‘Stars’, and ‘The Five from Moby Dick’. His contribution to the development of science fiction illustration remains significant, while his curiosity for hidden natural beauties and his extreme nature made him one of the pioneers of diving and cave exploration in Bulgaria.
In 1969, Denkov produced his remarkable illustrations for Homer’s epic poem, ‘The Iliad’. Respecting the theory that this art visualised the word, enriching the author’s text, the artist transformed one of the most ancient literary works into images. The illustrations draw the reader into the atmosphere of Hellenic culture. The distinctive iconography and stylistics of the art of that time were interpreted to excellence, yet without being deprived of a personal style and individual expression. Through the contrast of the black lines with the white paper, he built perfect compositions, in which the strokes of differing intensity and density are predominant. This play between airiness and definiteness creates a feeling of dynamics of the image and density of tones and halftones. The works are part of the National Gallery’s extensive graphic stock.
Team
Curator: Dr Tanya Staneva
Restorer: Kristina Beleva
Graphic designer: Dimitrina Nenova
Translation into English: Nigrita Davis
Avgust Spasov
Iliya Shapkaroski
Exhibitions

PICASSO | Graphics from the National Gallery Collection
Hall 24, Kvadrat 500
The gallery collection includes twenty-one graphic works by Picasso (1881–1973), thematically linked to his, and other authors’, literary texts, and with personal experiences and insights. They reveal the great artist’s passion for and virtuosity in drawing, achieved through the possibilities of lithography, etching, engraving and aquatint in a free expression of the material, of black and white areas, and strokes.
Between January 1957 and August 1959, adopting the method of automatic writing, Picasso composed the poem, ‘The Burial of the Count of Orgaz’ (El entierro del conde de Orgaz). The title refers to the eponymous painting by the Spanish artist El Greco (1541–1614). At his estate in Mougins, France, in 1966 and 1967, Picasso produced twelve copper plates for etchings to accompany the lyrics. The anthology, with an introduction by Rafael Alberti, was published in 1969 in a limited edition of 263 copies, with 220 containing the original etchings, of which the current exhibition presents seven.
The ‘Sable mouvant’ (Quicksand) Series (1965) includes ten works illustrating a poem of the same title by the poet Pierre Reverdy (1889–1960), of which the gallery possesses four. By participating in this project, Picasso expressed his tribute in memoriam to his great friend and figure in modern literature of the 20th century. The artist destroyed the plates after the print run was completed.
According to Picasso’s biographers, he received an invitation from the poet Louis Aragon to produce a poster for the upcoming World Peace Congress in Paris in April 1949. Thus was born the emblematic dove—one of the brightest symbols of the international peace movement in post-war Europe. This popular colour lithograph, created in 1952, is also exhibited.
The National Gallery is launching a series of exhibitions at Kvadrat 500, with the aim of introducing the public to the richly diverse museum depository for foreign graphics, housing works by Francisco Goya, Eugène Carrière, Auguste Rodin, Henri Fantin-Latour, Auguste Renoir, Henri de Toulouse-Lautrec, Henri Matisse, Marc Chagall, and Roy Lichtenstein, among many others.
The gallery collection includes twenty-one graphic works by Picasso (1881–1973), thematically linked to his, and other authors’, literary texts, and with personal experiences and insights. They reveal the great artist’s passion for and virtuosity in drawing, achieved through the possibilities of lithography, etching, engraving and aquatint in a free expression of the material, of black and white areas, and strokes.
Between January 1957 and August 1959, adopting the method of automatic writing, Picasso composed the poem, ‘The Burial of the Count of Orgaz’ (El entierro del conde de Orgaz). The title refers to the eponymous painting by the Spanish artist El Greco (1541–1614). At his estate in Mougins, France, in 1966 and 1967, Picasso produced twelve copper plates for etchings to accompany the lyrics. The anthology, with an introduction by Rafael Alberti, was published in 1969 in a limited edition of 263 copies, with 220 containing the original etchings, of which the current exhibition presents seven.
The ‘Sable mouvant’ (Quicksand) Series (1965) includes ten works illustrating a poem of the same title by the poet Pierre Reverdy (1889–1960), of which the gallery possesses four. By participating in this project, Picasso expressed his tribute in memoriam to his great friend and figure in modern literature of the 20th century. The artist destroyed the plates after the print run was completed.
According to Picasso’s biographers, he received an invitation from the poet Louis Aragon to produce a poster for the upcoming World Peace Congress in Paris in April 1949. Thus was born the emblematic dove—one of the brightest symbols of the international peace movement in post-war Europe. This popular colour lithograph, created in 1952, is also exhibited.
The National Gallery is launching a series of exhibitions at Kvadrat 500, with the aim of introducing the public to the richly diverse museum depository for foreign graphics, housing works by Francisco Goya, Eugène Carrière, Auguste Rodin, Henri Fantin-Latour, Auguste Renoir, Henri de Toulouse-Lautrec, Henri Matisse, Marc Chagall, and Roy Lichtenstein, among many others.
Exhibitions

The Wall Vol. 5: Filipina Stamenkova REFLECTIONS
Kvadrat 500 Atrium Entrance at 95, Vasil Levski Blvd.
Curator: Martin Kostashki
The fifth edition of the National Gallery project, ‘The Wall’, presents ‘Reflections’, a site-specific installation by artist Filipina Stamenkova.
The mirror is a unique object, and an aspect of a deeply personal experience within the space where we find ourselves. What we see changes as we move—much like the sequence of frames in a film, an experience based on the principle of anamorphosis.
The artist explains: ‘When visitors reach this wall, they see themselves reflected in the mirror and thus occupy a central place in the installation. In the context of architecture and exteriors, mirrors retain the magical ability to bend, distort, expand and transform images and, through them, our perception of those images and our relationship with the living space. A sometimes pleasant, sometimes surprising or even comforting, often strange and confusing experience, the act of capturing oneself in a reflective surface is so fundamental to our continued assessment. The mirrored surface is strangely passive, yet intrusive and energetic, not only because it reflects the environment and the people around but, because of the very nature of its reflective quality, it transforms the way we see the world that surrounds us.’
When viewers see themselves reflected in a work, art immediately inspires a pronounced interest and creates a magical fascination similar to that in the myth of Narcissus.
The scale of the mirrored sculptural installation expands the visual space of the Kvadrat 500 Atrium, adding another aspect to its entry into the inner life of the gallery—by changing it and creating a new space.
The installation was designed and built by Woood Makerspace, a shared workplace for people with ideas who are skilful with their hands, with tools, and who have an aptitude for engineering. A place for bold projects, design developments and creative workshops in ceramics and woodcarving, the atelier is well known for its production in Georgia, Morocco, South Africa, as well as throughout Europe. To this day, a condition for accepting a commission is that it be complex and require brainstorming and creativity. The Woood brand is also popular for its work with the fashion giant Louis Vuitton, for which it has produced various façade and interior installations for the brand’s boutiques in London, Paris, Tokyo, and other cities. In Bulgaria, Woood is widely known for a number of projects relating to urban causes: the Imp-Act Agency’s Christmas decoration, the hidden letters of the Reading Sofia Foundation, as well as for initiatives developing the capital’s tourist image of the, in partnership with Sofia Airport and soSofia.com, the independent platform for city symbols.
The project was made possible with the financial support of the Lachezar Tsotsorkov Foundation.
Media partner: BTA / Bulgarian News Agency.
Curator: Martin Kostashki
The fifth edition of the National Gallery project, ‘The Wall’, presents ‘Reflections’, a site-specific installation by artist Filipina Stamenkova.
The mirror is a unique object, and an aspect of a deeply personal experience within the space where we find ourselves. What we see changes as we move—much like the sequence of frames in a film, an experience based on the principle of anamorphosis.
The artist explains: ‘When visitors reach this wall, they see themselves reflected in the mirror and thus occupy a central place in the installation. In the context of architecture and exteriors, mirrors retain the magical ability to bend, distort, expand and transform images and, through them, our perception of those images and our relationship with the living space. A sometimes pleasant, sometimes surprising or even comforting, often strange and confusing experience, the act of capturing oneself in a reflective surface is so fundamental to our continued assessment. The mirrored surface is strangely passive, yet intrusive and energetic, not only because it reflects the environment and the people around but, because of the very nature of its reflective quality, it transforms the way we see the world that surrounds us.’
When viewers see themselves reflected in a work, art immediately inspires a pronounced interest and creates a magical fascination similar to that in the myth of Narcissus.
The scale of the mirrored sculptural installation expands the visual space of the Kvadrat 500 Atrium, adding another aspect to its entry into the inner life of the gallery—by changing it and creating a new space.
The installation was designed and built by Woood Makerspace, a shared workplace for people with ideas who are skilful with their hands, with tools, and who have an aptitude for engineering. A place for bold projects, design developments and creative workshops in ceramics and woodcarving, the atelier is well known for its production in Georgia, Morocco, South Africa, as well as throughout Europe. To this day, a condition for accepting a commission is that it be complex and require brainstorming and creativity. The Woood brand is also popular for its work with the fashion giant Louis Vuitton, for which it has produced various façade and interior installations for the brand’s boutiques in London, Paris, Tokyo, and other cities. In Bulgaria, Woood is widely known for a number of projects relating to urban causes: the Imp-Act Agency’s Christmas decoration, the hidden letters of the Reading Sofia Foundation, as well as for initiatives developing the capital’s tourist image of the, in partnership with Sofia Airport and soSofia.com, the independent platform for city symbols.
The project was made possible with the financial support of the Lachezar Tsotsorkov Foundation.
Media partner: BTA / Bulgarian News Agency.
Exhibitions

WARS
The Palace
Time and again the world is experiencing armed conflicts; they continue to provide a recurring background for numerous decisions, actions and reactions. So different from the notion of ‘culture’, wars and art have co-existed since the dawn of time. Art is a powerful tool for depicting wars, capable of recreating both their grandeur and their devastating consequences depending on the period, the artist’s point of view and the political context.
For this exhibition, the National Gallery has selected works from its collection that reflect the suffering experienced by everyone: by direct participants in those wars, and by their ‘collateral victims’. In this visual narrative, there is no place for scenes of triumph, heroisation or praise of valour. Nor are there the features of a ‘just war’ or a collective will for victory. ‘The Disasters of War’, Francisco Goya’s great and unbiased cycle, produced more than 200 years ago, is the invisible reference point for the selection now on exhibition.
These artworks were created during different periods: they relate to a number of wars, and the experience of their artists was also diverse. Some had themselves participated in acts of warfare, others had witnessed them closely and in real time; for yet others, war changed their lives or took away what was most precious. Through the language of art, the focus is on specific events; the emphasis is on fear and pain, and the depiction not only of destruction, but also of innermost experience, emotional dissonance, psychological trauma. Mythology and history, abstract compositions and symbolic elements express the horror and confusion caused to every person affected by each war.
The works on display were largely created by artists of reputation, but also by those who had rarely taken part even in exhibitions on historical thematics. The images originate from various geographical locations, while the reasons for their creation may remain almost unknown, even forgotten, but indelibly held in the mind. Ultimately, art possesses the power to shape public perceptions of war, foster empathy, and contribute to a dialogue on its causes, consequences, and morality.
Iaroslava Boubnova and Nikolay Ushtavaliiski, exhibition curators.
Media partner: БТА / Bulgarian News Agency
Time and again the world is experiencing armed conflicts; they continue to provide a recurring background for numerous decisions, actions and reactions. So different from the notion of ‘culture’, wars and art have co-existed since the dawn of time. Art is a powerful tool for depicting wars, capable of recreating both their grandeur and their devastating consequences depending on the period, the artist’s point of view and the political context.
For this exhibition, the National Gallery has selected works from its collection that reflect the suffering experienced by everyone: by direct participants in those wars, and by their ‘collateral victims’. In this visual narrative, there is no place for scenes of triumph, heroisation or praise of valour. Nor are there the features of a ‘just war’ or a collective will for victory. ‘The Disasters of War’, Francisco Goya’s great and unbiased cycle, produced more than 200 years ago, is the invisible reference point for the selection now on exhibition.
These artworks were created during different periods: they relate to a number of wars, and the experience of their artists was also diverse. Some had themselves participated in acts of warfare, others had witnessed them closely and in real time; for yet others, war changed their lives or took away what was most precious. Through the language of art, the focus is on specific events; the emphasis is on fear and pain, and the depiction not only of destruction, but also of innermost experience, emotional dissonance, psychological trauma. Mythology and history, abstract compositions and symbolic elements express the horror and confusion caused to every person affected by each war.
The works on display were largely created by artists of reputation, but also by those who had rarely taken part even in exhibitions on historical thematics. The images originate from various geographical locations, while the reasons for their creation may remain almost unknown, even forgotten, but indelibly held in the mind. Ultimately, art possesses the power to shape public perceptions of war, foster empathy, and contribute to a dialogue on its causes, consequences, and morality.
Iaroslava Boubnova and Nikolay Ushtavaliiski, exhibition curators.
Media partner: БТА / Bulgarian News Agency
Exhibitions

Българо-италианска изложба Vibration. The fluid movement of a human body
До 28 февруари галерия "Мисията" представя българо-италианска изложба Vibration. The fluid movement of a human body. Изложбата е сътрудничество между българския художник Николай Делиянев, който работи и твори в Италия от години, и неговите двама италиански колеги Франческо Патане и Тарим Татусик (истинско име Филипо де Лука).
"Движението е неизменна част от съществуването на човека и света. Чрез него ние комуникираме невербално и се свързваме на едно по-дълбоко вибрационно ниво. В настоящата изложба Vibration. The fluid movement of a human body взаимодействието на трите различни стила на работа на авторите ще ни потопи в едно задълбочено изследване на човешкото тяло и неговите плавни движения. Един разговор за вибрациите, които излъчва човека и изкуството, което може да им придаде видимост. Изкуството е средство за израз на емоции, емоции предизвикващи трепет, отразяващи дълбоки вътрешни състояния, които чрез цвят и техника резонират с публиката." – споделя кураторът на изложбата Доротея Янева, изкуствовед.
Изложбата е част от програмата по отбелязване на 20-годишнината от създаването на Държавния културен институт, може да бъде разгледана от понеделник до петък, от 10.00 ч. до 17.00 ч.
"Движението е неизменна част от съществуването на човека и света. Чрез него ние комуникираме невербално и се свързваме на едно по-дълбоко вибрационно ниво. В настоящата изложба Vibration. The fluid movement of a human body взаимодействието на трите различни стила на работа на авторите ще ни потопи в едно задълбочено изследване на човешкото тяло и неговите плавни движения. Един разговор за вибрациите, които излъчва човека и изкуството, което може да им придаде видимост. Изкуството е средство за израз на емоции, емоции предизвикващи трепет, отразяващи дълбоки вътрешни състояния, които чрез цвят и техника резонират с публиката." – споделя кураторът на изложбата Доротея Янева, изкуствовед.
Изложбата е част от програмата по отбелязване на 20-годишнината от създаването на Държавния културен институт, може да бъде разгледана от понеделник до петък, от 10.00 ч. до 17.00 ч.
Изложби

ВОЙНИ
Двореца
Отново и отново светът преживява военни конфликти, те продължават да бъдат повтарящ се фон на множество видове решения, действия, реакции. Толкова различни по отношение на понятието „култура“, войните и изкуството съществуват още от най-стари времена. Изкуството е мощно средство за изобразяване на войните, умее да пресъздава както величието, така и опустошителните им последици в зависимост от периода, гледната точка на художника и политическия контекст.
За тази изложба Националната галерия е подбрала онези произведенията от колекцията си, в които се говори за страданията, изживявани от всички – и от войните, директни участници, и от „страничните жертви“. В този визуален разказ не намират място сцените на триумф, героизацията и възхвалата на доблестта. Няма ги и характеристиките на „справедливата война“ или колективната воля за победа. „Ужасите на войната“ – великият и справедлив цикъл на Франсиско Гоя, създаден преди повече от 200 години, е незримият ориентир на изложбената селекция.
Представените творби са създадени през различни периоди, свързани са с различни войни, както е различен и опитът на авторите им. Някои от тях сами са участвали в бойни действия, други са ги видели отблизо и в реално време, при трети войната е променила живота им или им е отнела най-скъпото.
Чрез езика на изкуството са фиксирани конкретни събития, акцентира се върху страха и болката, отразени са разрушенията, но и вътрешните преживявания, емоционалният дисонанс, психологическите травми.
Митологията и историята, абстрактните композиции и символните елементи изразяват ужаса и объркването, причинени на всеки засегнат от всяка война.
Включените произведения са създадени и от много известни художници, но и от такива, които рядко са участвали дори в изложбите с историческа тематика.
Образите са родени в различни географски точки, а поводите за създаването им могат да се окажат почти непознати, дори забравени, но неизтриваеми в съзнанието. В крайна сметка изкуството има силата да формира общественото възприятие за войната, да насърчава съпричастността и да допринася за диалога относно нейните причини, последици и морал. Куратори на изложбата са Ярослава Бубнова и Николай Ущавалийски.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Отново и отново светът преживява военни конфликти, те продължават да бъдат повтарящ се фон на множество видове решения, действия, реакции. Толкова различни по отношение на понятието „култура“, войните и изкуството съществуват още от най-стари времена. Изкуството е мощно средство за изобразяване на войните, умее да пресъздава както величието, така и опустошителните им последици в зависимост от периода, гледната точка на художника и политическия контекст.
За тази изложба Националната галерия е подбрала онези произведенията от колекцията си, в които се говори за страданията, изживявани от всички – и от войните, директни участници, и от „страничните жертви“. В този визуален разказ не намират място сцените на триумф, героизацията и възхвалата на доблестта. Няма ги и характеристиките на „справедливата война“ или колективната воля за победа. „Ужасите на войната“ – великият и справедлив цикъл на Франсиско Гоя, създаден преди повече от 200 години, е незримият ориентир на изложбената селекция.
Представените творби са създадени през различни периоди, свързани са с различни войни, както е различен и опитът на авторите им. Някои от тях сами са участвали в бойни действия, други са ги видели отблизо и в реално време, при трети войната е променила живота им или им е отнела най-скъпото.
Чрез езика на изкуството са фиксирани конкретни събития, акцентира се върху страха и болката, отразени са разрушенията, но и вътрешните преживявания, емоционалният дисонанс, психологическите травми.
Митологията и историята, абстрактните композиции и символните елементи изразяват ужаса и объркването, причинени на всеки засегнат от всяка война.
Включените произведения са създадени и от много известни художници, но и от такива, които рядко са участвали дори в изложбите с историческа тематика.
Образите са родени в различни географски точки, а поводите за създаването им могат да се окажат почти непознати, дори забравени, но неизтриваеми в съзнанието. В крайна сметка изкуството има силата да формира общественото възприятие за войната, да насърчава съпричастността и да допринася за диалога относно нейните причини, последици и морал. Куратори на изложбата са Ярослава Бубнова и Николай Ущавалийски.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Изложби

Вилиам Китанов. Графичен дизайн
СБХ, Шипка 6, 1 C
Ако вземем предвид дългата и богата творческа биография на Вилиам Китанов, може би ще ни се стори необичайно, че това е първата му самостоятелна изложба въобще. Но както той казва, „Графичният дизайнер рядко прави изложби вероятно защото неговата работа достига до зрителя по други, по-бързи пътища.“
Съществената част от тази юбилейна за автора изложба включва освен запазения знак и 120 графични страници от списание MD International (излиза от 2005), на чиято графична концепция и рубрики той е автор. „Тези предимно черно-бели страници имат някакъв графичен виц и са начало на представянето на всеки дизайнер“, казва той.
Представени са и близо 70 запазени марки от периода от 1978 до днес, 20 пощенски марки, както и корици на книги и списания, глави за печатни издания и заглавки.
Ако вземем предвид дългата и богата творческа биография на Вилиам Китанов, може би ще ни се стори необичайно, че това е първата му самостоятелна изложба въобще. Но както той казва, „Графичният дизайнер рядко прави изложби вероятно защото неговата работа достига до зрителя по други, по-бързи пътища.“
Съществената част от тази юбилейна за автора изложба включва освен запазения знак и 120 графични страници от списание MD International (излиза от 2005), на чиято графична концепция и рубрики той е автор. „Тези предимно черно-бели страници имат някакъв графичен виц и са начало на представянето на всеки дизайнер“, казва той.
Представени са и близо 70 запазени марки от периода от 1978 до днес, 20 пощенски марки, както и корици на книги и списания, глави за печатни издания и заглавки.
Изложби

Временна изложба „Нови постъпления 2024“
На 19 юни 2024 г. се открива се временна изложба „Нови постъпления“, в която се представят най-добрите образци от дарения и теренни сборове, обогатили фондовете на музея през изтеклата година.
Сред тях са: рубини от Полярен Урал и от България – от района на гр. Джебел, топази от Нигерия, богата колекция ахати, силицизирани дървета и корали от Източните Родопи, изкопаема смола – копал от Индонезия, минерали от Витоша и Плана планина, флуорити от Великобритания, Монголия и България, минерални образци от находища за злато в Зимбабве и на остров Мадагаскар, самородна мед от района на Кюстендил. Експонирани са и новите за музея минерални видове: розенит, новачекит, тосканит, карбонатцианотрихит. Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2025 г.
Сред тях са: рубини от Полярен Урал и от България – от района на гр. Джебел, топази от Нигерия, богата колекция ахати, силицизирани дървета и корали от Източните Родопи, изкопаема смола – копал от Индонезия, минерали от Витоша и Плана планина, флуорити от Великобритания, Монголия и България, минерални образци от находища за злато в Зимбабве и на остров Мадагаскар, самородна мед от района на Кюстендил. Експонирани са и новите за музея минерални видове: розенит, новачекит, тосканит, карбонатцианотрихит. Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2025 г.
Изложби

Галерия "Васка Емануилова": Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
Галерия "Васка Емануилова"
Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
19 ноември 2024 г. – 11 февруари 2025 г.
Откриване: 19 ноември, 18.00 ч.
"Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата" е изложба, която проследява пластичните търсения на автора в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век.
Къпещи се, тоалет, размисъл и свян – голите скулптурни тела в различни състояния непосредствено кореспондират с неговите рисунки от този период.
В експозицията се включват и няколко по-ранни произведения, които дават по-пълна представа за творчеството на художника, учил декоративни изкуства и скулптура в удожествената академия през 30-те години на XX век.
Интересът на автора е фокусиран върху движението на обемите в пространството и третирането на материала.
"Голотата никога не е цел на художника, нито пък стремеж за показване на най-хубавото голо тяло, а средство за изразяване на една нравствена, религиозна или естетична художествена идея в рамките на една идеология и нравственост за дадена епоха или среда.", мотивира своето изкуство художникът в изследването си "Голотата в изкуството" от 1940 г.
В основата на изложбата е дарението от скулптури и рисунки, направено от наследниците и семейството на Николай Владов – Шмиргела. Включени са тридесет и две произведения, като двадесет и четири от тях са дарение от наследниците на СГХГ. Тези произведения обогатяват колекцията на Софийска градска художествена галерия и помагат за нашето разбиране на многостранната личност на Николай Шмиргела – скулптор, изследовател на изкуството, писател, общественик, защитник на редица каузи и колекционер.
Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
19 ноември 2024 г. – 11 февруари 2025 г.
Откриване: 19 ноември, 18.00 ч.
"Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата" е изложба, която проследява пластичните търсения на автора в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век.
Къпещи се, тоалет, размисъл и свян – голите скулптурни тела в различни състояния непосредствено кореспондират с неговите рисунки от този период.
В експозицията се включват и няколко по-ранни произведения, които дават по-пълна представа за творчеството на художника, учил декоративни изкуства и скулптура в удожествената академия през 30-те години на XX век.
Интересът на автора е фокусиран върху движението на обемите в пространството и третирането на материала.
"Голотата никога не е цел на художника, нито пък стремеж за показване на най-хубавото голо тяло, а средство за изразяване на една нравствена, религиозна или естетична художествена идея в рамките на една идеология и нравственост за дадена епоха или среда.", мотивира своето изкуство художникът в изследването си "Голотата в изкуството" от 1940 г.
В основата на изложбата е дарението от скулптури и рисунки, направено от наследниците и семейството на Николай Владов – Шмиргела. Включени са тридесет и две произведения, като двадесет и четири от тях са дарение от наследниците на СГХГ. Тези произведения обогатяват колекцията на Софийска градска художествена галерия и помагат за нашето разбиране на многостранната личност на Николай Шмиргела – скулптор, изследовател на изкуството, писател, общественик, защитник на редица каузи и колекционер.
Изложби

ИЗПОВЕДТА НА АПОСТОЛА
Мултимедийна експозиция, посветена на 150-годишнината от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.
На мащабна видео стена, с използване на холографска технология, се излъчва възстановка на съдебния процес срещу Апостола на свободата и се „съживяват“ важни моменти от неговия живот. В образа на Васил Левски се превъплъщава Веселин Плачков. Участват и актьорите Иван Тренев, Любов Павлова, Румен Иванов, Александър Георгиев, Бисер Маринов и Никола Додов. Сценарист е Нели Димитрова, режисьор – Димитър Гочев, оператори – Симеон Парашкевов и Димитър Гочев, композитор – Атанас Гендов, музикални изпълнители – Пирина Веселинова, Евгени Господинов и Квартет „Светоглас“, анимация и мапинг – senzor studio, аудио миксинг и постпродукция – Христо Карагьозов, креативен продуцент – Иво Милев, изпълнителен продуцент – Цветослав Борисов.
Експозицията е създадена от Националната галерия и Общобългарския комитет „Васил Левски“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата и с дарения от Фондация „Лъчезар Цоцорков”, „Кауфланд България“ ЕООД, „Аурубис България“ АД, „Вазовски машиностроителни заводи“ АД – Сопот и родолюбиви българи.
Квадрат 500, вход от бул. „Васил Левски“ 95
Работно време:
Вторник – неделя, от 10:00 до 18:00 часа
Прожекции – през 30 минути, начало в 10:00 часа
За резервации на групи до 20 души: 0879 834 025
БЕЗПЛАТЕН ВХОД
На мащабна видео стена, с използване на холографска технология, се излъчва възстановка на съдебния процес срещу Апостола на свободата и се „съживяват“ важни моменти от неговия живот. В образа на Васил Левски се превъплъщава Веселин Плачков. Участват и актьорите Иван Тренев, Любов Павлова, Румен Иванов, Александър Георгиев, Бисер Маринов и Никола Додов. Сценарист е Нели Димитрова, режисьор – Димитър Гочев, оператори – Симеон Парашкевов и Димитър Гочев, композитор – Атанас Гендов, музикални изпълнители – Пирина Веселинова, Евгени Господинов и Квартет „Светоглас“, анимация и мапинг – senzor studio, аудио миксинг и постпродукция – Христо Карагьозов, креативен продуцент – Иво Милев, изпълнителен продуцент – Цветослав Борисов.
Експозицията е създадена от Националната галерия и Общобългарския комитет „Васил Левски“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата и с дарения от Фондация „Лъчезар Цоцорков”, „Кауфланд България“ ЕООД, „Аурубис България“ АД, „Вазовски машиностроителни заводи“ АД – Сопот и родолюбиви българи.
Квадрат 500, вход от бул. „Васил Левски“ 95
Работно време:
Вторник – неделя, от 10:00 до 18:00 часа
Прожекции – през 30 минути, начало в 10:00 часа
За резервации на групи до 20 души: 0879 834 025
БЕЗПЛАТЕН ВХОД
Изложби

ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера
Квадрат 500
Националната галерия и a/political представят:
„ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера“ Откриване: 26 ноември, вторник, 18.00 – 20.00 часа
В изложбата „ИЗТОК / ЗАПАД“ Андрей Молодкин и Сантяго Сиера са обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация. И двамата художници са широко известни със сериозни провокации срещу общественото и политическо статукво днес, чрез творби, понякога носещи рискове за самите автори...
Политическото изкуство като това на Молодкин и Сиера има особено значение в критични за обществото моменти, като апелира не толкова към естетически ориентирания поглед на зрителя, колкото към цялото общество в стремеж да го извади от навиците и клишетата. Предизвикателно, шокиращо и агресивно, то е задължителен коректив на демокрацията.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Националната галерия и a/political представят:
„ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера“ Откриване: 26 ноември, вторник, 18.00 – 20.00 часа
В изложбата „ИЗТОК / ЗАПАД“ Андрей Молодкин и Сантяго Сиера са обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация. И двамата художници са широко известни със сериозни провокации срещу общественото и политическо статукво днес, чрез творби, понякога носещи рискове за самите автори...
Политическото изкуство като това на Молодкин и Сиера има особено значение в критични за обществото моменти, като апелира не толкова към естетически ориентирания поглед на зрителя, колкото към цялото общество в стремеж да го извади от навиците и клишетата. Предизвикателно, шокиращо и агресивно, то е задължителен коректив на демокрацията.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Изложби

ИЛЮСТРАЦИИТЕ НА АЛЕКСАНДЪР ДЕНКОВ КЪМ ОМИРОВАТА „ИЛИАДА“ НА ИЗДАТЕЛСТВО „НАРОДНА КУЛТУРА”, 1969
Квадрат 500, 4 етаж
Александър Денков (1925–1972) е сред творците с кратък житейски път, но с изключително богато, смислено и продуктивно творчество. Работи в областта на илюстрацията и книжното оформление, но нестихващата му енергия се влива и в киното и театъра, където е сценограф на постановките „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“, художник-постановчик на филмите „Законът на морето“, „Слънцето и сянката“, „Звезди“, „Петимата от Моби Дик“ и др. Значителен е неговият принос в развитието на научнофантастичната илюстрация. Любопитството към скритите природни красоти и екстремната му натура го превръщат в един от пионерите на водолазния спорт в България и пещерното проучване.
През 1969 Денков създава забележителните си илюстрации към Омировата епическа поема „Илиада”.
Изповядващ убеждението, че това изкуство онагледява словото, обогатявайки авторовия текст, художникът претворява в образи едно от най-древните литературни произведения. Илюстрациите въвличат читателя в атмосферата на елинската култура. Характерната иконография и стилистика на изкуството от онова време са интерпретирани до съвършенство, без да са лишени от личен почерк и индивидуално звучене. Чрез контраста на черните линии върху белия лист са изградени съвършени композиции, в които преобладават щрихите с различен интензитет и плътност. Тази игра между ефирност и категоричност създава усещане за динамика на изображението и богатство на тонове и полутонове.
Творбите са част от богатия графичен фонд на Националната галерия.
Екип:
Куратор: Д-р Таня Станева
Реставратор: Кристина Белева
Графичен дизайнер: Димитрина Ненова
Превод на английски език: Нигрита Дейвис
Август Спасов
Илия Шапкароски
Александър Денков (1925–1972) е сред творците с кратък житейски път, но с изключително богато, смислено и продуктивно творчество. Работи в областта на илюстрацията и книжното оформление, но нестихващата му енергия се влива и в киното и театъра, където е сценограф на постановките „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“, художник-постановчик на филмите „Законът на морето“, „Слънцето и сянката“, „Звезди“, „Петимата от Моби Дик“ и др. Значителен е неговият принос в развитието на научнофантастичната илюстрация. Любопитството към скритите природни красоти и екстремната му натура го превръщат в един от пионерите на водолазния спорт в България и пещерното проучване.
През 1969 Денков създава забележителните си илюстрации към Омировата епическа поема „Илиада”.
Изповядващ убеждението, че това изкуство онагледява словото, обогатявайки авторовия текст, художникът претворява в образи едно от най-древните литературни произведения. Илюстрациите въвличат читателя в атмосферата на елинската култура. Характерната иконография и стилистика на изкуството от онова време са интерпретирани до съвършенство, без да са лишени от личен почерк и индивидуално звучене. Чрез контраста на черните линии върху белия лист са изградени съвършени композиции, в които преобладават щрихите с различен интензитет и плътност. Тази игра между ефирност и категоричност създава усещане за динамика на изображението и богатство на тонове и полутонове.
Творбите са част от богатия графичен фонд на Националната галерия.
Екип:
Куратор: Д-р Таня Станева
Реставратор: Кристина Белева
Графичен дизайнер: Димитрина Ненова
Превод на английски език: Нигрита Дейвис
Август Спасов
Илия Шапкароски
Изложби

Изложба "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век"
Софийска градска художествена галерия
Изложбата може да бъде разгледана до 16 февруари 2025 г. Тя проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм.
Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ "Б. Георгиев" – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век" е Любен Домозетски.
Изложбата може да бъде разгледана до 16 февруари 2025 г. Тя проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм.
Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ "Б. Георгиев" – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век" е Любен Домозетски.
Изложби

Изложбата "Изкуството помага" на Живко Седларски в помощ на недоносените деца
галерия "София" на Столична библиотека
Българският скулптор Живко Седларски, който през последните 33 години живее във Франция, организира благотворителна изложба „Изкуството помага“ в помощ на недоносените деца. Официалното откриване на изложбата с рисунки акрил и пластики е на 29 януари от 16.00 ч. в галерия "София" на Столична библиотека.
Експозицията е отворена за посещения до 9 февруари 2025 г.
Запазена марка на популярния артист са авангардни рокли-скулптури от стомана, за които казва, че са "мода, която не се облича". Приходите от изложбата "Изкуството помага" ще бъдат дарени за Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом" в знак на признателност към екипа за положените грижи за най- малкия внук на Живко Седларски, който се ражда по- рано и се налага да остане в Интензивно отделение на клиниката.
"Моето внуче Боян се роди преждевременно в болница "Майчин дом" през лятото на 2024 г. Много тревоги и безсънни нощи имахме, докато детенцето не събра сили и не качи килограми. Всички ме успокояваха, но притесненията си останаха. Тогава реших с част от творбите, които показахме в галерия "Мисията" на Министерство на външните работи, да направим отделна изложба, като всички картини ще се обявят за продажба и 100% от приходите ще отидат за Клиниката по неонатология в "Майчин дом". Благодарение на грижите и професионализма на неонатолозите в болницата, детето расте и се развива чудесно. Благодарни сме на целия екип от акушер-гинеколози, неонатолози, акушерки.", споделя Живко Седларски.
"Винаги, когато имам възможност, помагам за различни каузи. Миналата година в Рен, Франция, средствата от моя изложба отидоха за отделението в държавната болница, което се бори с ендометриозата.", допълва скулпторът.
"Изключително благодарни сме за инициативата на г-н Живко Седларски и за неговото решение да организира благотворителна изложба в подкрепа на недоносените деца. Средствата, които ще бъдат събрани, ще ни помогнат в нашата ежедневна работа, като ни предоставят възможности за усъвършенстване на грижите за малките пациенти. Благодарим на г-н Седларски за неговата съпричастност и за това, че дава пример за ангажираност към социално отговорни каузи.
Тази изложба е не само израз на благодарност, но и на признателност за професионализма и отдадеността на екипа ни.", коментира доц. д-р Лилия Вакрилова, началник на Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом".
Живко Седларски е български скулптор, роден на 16.09.1958 г. в Елхово. Син е на живописеца Кольо Седларски, началник на студио "Военни художници". Завършва Техникума по керамика и стъкло в София, а после и скулптура в Националната художествена академия. Специализира в Художествената академия в Берлин, Германия. Неговите произведения са в музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Белгия, Германия, Испания, Швейцария, САЩ, Ливан, Китай и други страни по света. През 2019 г. в Монте Карло негови творби са представени редом с произведения на ренесансовите майстори Рубенс, Тинторето и Тиеполо.
Българският скулптор Живко Седларски, който през последните 33 години живее във Франция, организира благотворителна изложба „Изкуството помага“ в помощ на недоносените деца. Официалното откриване на изложбата с рисунки акрил и пластики е на 29 януари от 16.00 ч. в галерия "София" на Столична библиотека.
Експозицията е отворена за посещения до 9 февруари 2025 г.
Запазена марка на популярния артист са авангардни рокли-скулптури от стомана, за които казва, че са "мода, която не се облича". Приходите от изложбата "Изкуството помага" ще бъдат дарени за Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом" в знак на признателност към екипа за положените грижи за най- малкия внук на Живко Седларски, който се ражда по- рано и се налага да остане в Интензивно отделение на клиниката.
"Моето внуче Боян се роди преждевременно в болница "Майчин дом" през лятото на 2024 г. Много тревоги и безсънни нощи имахме, докато детенцето не събра сили и не качи килограми. Всички ме успокояваха, но притесненията си останаха. Тогава реших с част от творбите, които показахме в галерия "Мисията" на Министерство на външните работи, да направим отделна изложба, като всички картини ще се обявят за продажба и 100% от приходите ще отидат за Клиниката по неонатология в "Майчин дом". Благодарение на грижите и професионализма на неонатолозите в болницата, детето расте и се развива чудесно. Благодарни сме на целия екип от акушер-гинеколози, неонатолози, акушерки.", споделя Живко Седларски.
"Винаги, когато имам възможност, помагам за различни каузи. Миналата година в Рен, Франция, средствата от моя изложба отидоха за отделението в държавната болница, което се бори с ендометриозата.", допълва скулпторът.
"Изключително благодарни сме за инициативата на г-н Живко Седларски и за неговото решение да организира благотворителна изложба в подкрепа на недоносените деца. Средствата, които ще бъдат събрани, ще ни помогнат в нашата ежедневна работа, като ни предоставят възможности за усъвършенстване на грижите за малките пациенти. Благодарим на г-н Седларски за неговата съпричастност и за това, че дава пример за ангажираност към социално отговорни каузи.
Тази изложба е не само израз на благодарност, но и на признателност за професионализма и отдадеността на екипа ни.", коментира доц. д-р Лилия Вакрилова, началник на Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом".
Живко Седларски е български скулптор, роден на 16.09.1958 г. в Елхово. Син е на живописеца Кольо Седларски, началник на студио "Военни художници". Завършва Техникума по керамика и стъкло в София, а после и скулптура в Националната художествена академия. Специализира в Художествената академия в Берлин, Германия. Неговите произведения са в музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Белгия, Германия, Испания, Швейцария, САЩ, Ливан, Китай и други страни по света. През 2019 г. в Монте Карло негови творби са представени редом с произведения на ренесансовите майстори Рубенс, Тинторето и Тиеполо.
Изложби

Инсталация Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето
в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей
Започва монтирането на временната арт инсталация „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ на Красимир Терзиев, финансирана по програма "Навън" на Столичната община. Творбата ще бъде разположена в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей. Около инсталацията е предвидена и програма от тематични събития.
Това съобщиха пред медии на 15 април заместник-кметът на София Яна Генова и художникът Красимир Терзиев.
"През тази година продължаваме Програмата "Навън" на Столичната община. На мястото на бившия мавзолей предоставяме възможност за артистични намеси и инсталации в градска среда." – каза заместник-кметът по култура на София Яна Генова. "Инсталацията ще бъде място за събития и няма да е изолирана от живота на преминаващите граждани." – добави тя. Намерението на Красимир Терзиев е да създаде място, на което човек може мислено да се освободи от инерцията на ежедневието. Да седне и да размишлява за миналото, за нерешените проблеми и травми от него, но и да помисли за визия за бъдещето.
"Текстът е свързан както с историческата натовареност на това място – бившия мавзолей, така и с особения момент на съвременността, в който пребиваваме. Едно от основните ми желания беше да не повтарям модела на монумента, който създава дистанция между зрителя и произведението, а по-скоро да привлека и приобщя публиката, за да стане част от проекта." – обясни Красимир Терзиев, който е преподавател по Културна антропология в Софийския университет.
Творбата на Красимир Терзиев е избрана през 2022 г. във второто издание на Програма „Навън“ на Столичната община сред 8 други предложения. В 13-членната комисия за разглеждане на кандидатурите са участвали експерти от Софийската градска художествена галерия, Националната художествена академия, Министерството на културата, Обществено-експертния съвет по устройство на територията, по градски дизайн и реклама и независими външни експерти. Председател на комисията е проф. Георги Янков, а в състава влизат Аделина Филева, арх. Бойка Къдрева, Димитър Стоянович, д-р Илия Мечков, доц. Михаил Груев, Любен Генов, Полина Стефанова, арх. Йоана Петкова, Любен Домозетски, Илинка Чергарова, Гергана Мудова и Лъчезар Бояджиев. Проектът е гласуван и от Столичния общински съвет, след обществено обсъждане с граждани и представители на културната общност.
Програма „Навън“ на Столичната община е създадена през 2018 г. с решение на Столичния общински съвет за подкрепа на временни художествени инсталации в градска среда и в подкрепа на Стратегията за развитие на София. Целта ѝ е да обживи и придаде нов смисъл на едно от историческите "бели петна" в центъра на столицата – площадката на бившия мавзолей.
Инсталацията „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ ще остане част от градската среда на столицата една година.
Започва монтирането на временната арт инсталация „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ на Красимир Терзиев, финансирана по програма "Навън" на Столичната община. Творбата ще бъде разположена в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей. Около инсталацията е предвидена и програма от тематични събития.
Това съобщиха пред медии на 15 април заместник-кметът на София Яна Генова и художникът Красимир Терзиев.
"През тази година продължаваме Програмата "Навън" на Столичната община. На мястото на бившия мавзолей предоставяме възможност за артистични намеси и инсталации в градска среда." – каза заместник-кметът по култура на София Яна Генова. "Инсталацията ще бъде място за събития и няма да е изолирана от живота на преминаващите граждани." – добави тя. Намерението на Красимир Терзиев е да създаде място, на което човек може мислено да се освободи от инерцията на ежедневието. Да седне и да размишлява за миналото, за нерешените проблеми и травми от него, но и да помисли за визия за бъдещето.
"Текстът е свързан както с историческата натовареност на това място – бившия мавзолей, така и с особения момент на съвременността, в който пребиваваме. Едно от основните ми желания беше да не повтарям модела на монумента, който създава дистанция между зрителя и произведението, а по-скоро да привлека и приобщя публиката, за да стане част от проекта." – обясни Красимир Терзиев, който е преподавател по Културна антропология в Софийския университет.
Творбата на Красимир Терзиев е избрана през 2022 г. във второто издание на Програма „Навън“ на Столичната община сред 8 други предложения. В 13-членната комисия за разглеждане на кандидатурите са участвали експерти от Софийската градска художествена галерия, Националната художествена академия, Министерството на културата, Обществено-експертния съвет по устройство на територията, по градски дизайн и реклама и независими външни експерти. Председател на комисията е проф. Георги Янков, а в състава влизат Аделина Филева, арх. Бойка Къдрева, Димитър Стоянович, д-р Илия Мечков, доц. Михаил Груев, Любен Генов, Полина Стефанова, арх. Йоана Петкова, Любен Домозетски, Илинка Чергарова, Гергана Мудова и Лъчезар Бояджиев. Проектът е гласуван и от Столичния общински съвет, след обществено обсъждане с граждани и представители на културната общност.
Програма „Навън“ на Столичната община е създадена през 2018 г. с решение на Столичния общински съвет за подкрепа на временни художествени инсталации в градска среда и в подкрепа на Стратегията за развитие на София. Целта ѝ е да обживи и придаде нов смисъл на едно от историческите "бели петна" в центъра на столицата – площадката на бившия мавзолей.
Инсталацията „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ ще остане част от градската среда на столицата една година.
Изложби

Леденият парк в центъра на София вече работи
Княжеска градина, София
Леденият парк ICE PARK SOFIA вече е открит.
Пързалката е позиционирана отново в центъра на София, в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на тази във Виена, с ледено поле от близо 4 декара, което е половин футболно игрище. Трите големи площадки са свързани с широки заледени алеи с дължина 800 метра и това ще превърне пързалянето в приключение. Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки и придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците. Софийският „Айс Парк“ ще бъде най-голямото такова съоръжение на Балканския полуостров.
Цената е 20 лв. за 2 часа
Цена за наем на кънки за една сесия - 5 лв.
Работното време е всеки ден от 11:00 до 22:00 часа с четири двучасови сесии ежедневно - 11:00–13:00 часа, 14:00–16:00 часа, 17:00–19:00 часа и 20:00–22:00 часа с едночасова почивка за почистване на леда.
Леденият парк ICE PARK SOFIA вече е открит.
Пързалката е позиционирана отново в центъра на София, в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на тази във Виена, с ледено поле от близо 4 декара, което е половин футболно игрище. Трите големи площадки са свързани с широки заледени алеи с дължина 800 метра и това ще превърне пързалянето в приключение. Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки и придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците. Софийският „Айс Парк“ ще бъде най-голямото такова съоръжение на Балканския полуостров.
Цената е 20 лв. за 2 часа
Цена за наем на кънки за една сесия - 5 лв.
Работното време е всеки ден от 11:00 до 22:00 часа с четири двучасови сесии ежедневно - 11:00–13:00 часа, 14:00–16:00 часа, 17:00–19:00 часа и 20:00–22:00 часа с едночасова почивка за почистване на леда.
Спортни събития

ПИКАСО | Графики от колекцията на Националната галерия
Квадрат 500, 24 зала
Колекцията на Националната галерия съдържа двадесет и един графични листа от Пикасо (1881–1973), тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. В тях е разкрита страстта и виртуозността на големия художник към рисунката, постигнати с възможностите на литографията, офорта, гравюрата и акватинтата в свободно изявявяне на материала, на черните и бели пространства и щриха.
Между януари 1957 и август 1959, чрез метода на автоматичното писане, Пикасо създава поемата „Погребението на граф Оргаз“ (El entierro del conde de Orgaz). Заглавието препраща към едноименната картина на испанския художник Ел Греко (1541–1614).
През 1966 и 1967 в имението си в Мужен, Франция, Пикасо изпълнява към текста дванайсет медни плочи за офорт. Книгата, с предговор от Рафаел Алберти, излиза през 1969 в ограничен тираж от 263 екземпляра, от които 220 са придружени от оригиналните гравюри. В настоящата изложба са представени 7 от тях.
Серията „Подвижни пясъци“ (1965), от която галерията притежава 4 листа, включва десет творби към стихотворение със същото заглавие на поета Пиер Реверди (1889 – 1960). С участието си в този проект Пикасо изразява почитта си към паметта на своя голям приятел и личност в модерната литература на ХХ век.
Графичните плочи са били унищожени от художника след отпечатването на тиража.
Според биографите на Пикасо, той получава покана от поета Луи Арагон да създаде плакат за предстоящия в Париж през април 1949 Световен конгрес на мира. Така се ражда емблематичният гълъб – един от най-ярките символи на международното движение за мир в следвоенна Европа. В изложбата е показана популярната цветна литография, създадена през 1952.
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби в Квадрат 500, чиято цел е да запознае публиката с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика, в който се съхраняват произведения на Франсиско Гоя, Йожен Кариер, Огюст Роден, Анри Фантен-Латур, Огюст Реноар, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Анри Матис, Марк Шагал, Рой Лихтенщайн и др.
Колекцията на Националната галерия съдържа двадесет и един графични листа от Пикасо (1881–1973), тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. В тях е разкрита страстта и виртуозността на големия художник към рисунката, постигнати с възможностите на литографията, офорта, гравюрата и акватинтата в свободно изявявяне на материала, на черните и бели пространства и щриха.
Между януари 1957 и август 1959, чрез метода на автоматичното писане, Пикасо създава поемата „Погребението на граф Оргаз“ (El entierro del conde de Orgaz). Заглавието препраща към едноименната картина на испанския художник Ел Греко (1541–1614).
През 1966 и 1967 в имението си в Мужен, Франция, Пикасо изпълнява към текста дванайсет медни плочи за офорт. Книгата, с предговор от Рафаел Алберти, излиза през 1969 в ограничен тираж от 263 екземпляра, от които 220 са придружени от оригиналните гравюри. В настоящата изложба са представени 7 от тях.
Серията „Подвижни пясъци“ (1965), от която галерията притежава 4 листа, включва десет творби към стихотворение със същото заглавие на поета Пиер Реверди (1889 – 1960). С участието си в този проект Пикасо изразява почитта си към паметта на своя голям приятел и личност в модерната литература на ХХ век.
Графичните плочи са били унищожени от художника след отпечатването на тиража.
Според биографите на Пикасо, той получава покана от поета Луи Арагон да създаде плакат за предстоящия в Париж през април 1949 Световен конгрес на мира. Така се ражда емблематичният гълъб – един от най-ярките символи на международното движение за мир в следвоенна Европа. В изложбата е показана популярната цветна литография, създадена през 1952.
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби в Квадрат 500, чиято цел е да запознае публиката с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика, в който се съхраняват произведения на Франсиско Гоя, Йожен Кариер, Огюст Роден, Анри Фантен-Латур, Огюст Реноар, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Анри Матис, Марк Шагал, Рой Лихтенщайн и др.
Изложби

Прием на проектни предложения за разделите "Стратегически събития" и "Значими събития" на програма "Календар на културните събития на Столичната община за 2025 г."
От 00.00 ч. на 18 януари до 24.00 ч. на 10 февруари на 2025 г. (24 календарни дни) се приемат проектни предложения за разделите "Стратегически събития" и "Значими събития" на програма "Календар на културните събития на Столичната община за 2025 г.
Предложенията се приемат само по електронен път тук - https://kultura.sofia.bg/calendar/
Календарът на културните събития обхваща фестивали, прояви, чествания, инициативи и събития, които се реализират на територията и с безвъзмездната финансова и/или логистична подкрепа на Столичната община през 2025 г. Те ще се реализират в раздели:
- „Стратегически събития“,
- „Значими събития“,
- “Лятна програма”,
- „Събития на Столичните райони“,
- „Събития на Столична община“.
Кандидатстващите събития за раздел „Стратегически събития“ трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към три от приоритетите от Стратегията:
- Творческа икономика,
- Творческо развитие,
- Творческа интернационализация,
като съответстват и на поне една от прилежащите към всеки един от тях цели, а ако е приложимо – и към Стратегията „София – творчески град на киното – 2017 – 2027“.
От тях се очаква и да предоставят „План за развитие и дългосрочна перспектива на събитието“. Остава задължителното условието събитието да има реализирани поне 5 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, кандидатстващи за раздел „Значими събития“, трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към поне един от приоритетите от Стратегията – Творческа икономика, Творческо развитие, Творческа интернационализация, като съответстват на поне една от прилежащите към него цели, както и да имат реализирани най-малко 3 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, одобрени за финансиране чрез Календара на културните събития на Столичната община през 2025 г., трябва да демонстрират и докажат ангажимент към поне една от хоризонталните теми на Програмата:
- Екологична съзнателност, устойчивост и „зелени“ подходи при организирането и провеждането на събития;
- Насърчаване на социалното и културно сближаване в общността;
- Насърчаване провеждането на културни събития в периферни райони в столицата;
- Развитие на културната грамотност на деца и младежи и засилване на връзките между културата и образованието.
През 2025 г. раздел „Лятна програма“ ще осигури повече възможности за достъп до културни събития и културна изява в периферни райони с въвеждането на условието за задължителна реализация на събития в локация/иизвън централна градска част с прогнозна максимална сума за проектно финансиране в размер на 10 000.00 лв. „Събития на Столична община“ ще се реализира в три сесии до изчерпване на бюджета на програмата, както следва:
- Сесия I – месец март;
- Сесия II – месец юни;
- Сесия III – месец септември.
Раздел „Открити сцени – логистична и/или финансова подкрепа" отпада от Календара.
Условията, процедурите, изискуемите документи и актуалните формуляри за кандидатстване вижте тук -https://kultura.sofia.bg/calendar/
Предложенията се приемат само по електронен път тук - https://kultura.sofia.bg/calendar/
Календарът на културните събития обхваща фестивали, прояви, чествания, инициативи и събития, които се реализират на територията и с безвъзмездната финансова и/или логистична подкрепа на Столичната община през 2025 г. Те ще се реализират в раздели:
- „Стратегически събития“,
- „Значими събития“,
- “Лятна програма”,
- „Събития на Столичните райони“,
- „Събития на Столична община“.
Кандидатстващите събития за раздел „Стратегически събития“ трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към три от приоритетите от Стратегията:
- Творческа икономика,
- Творческо развитие,
- Творческа интернационализация,
като съответстват и на поне една от прилежащите към всеки един от тях цели, а ако е приложимо – и към Стратегията „София – творчески град на киното – 2017 – 2027“.
От тях се очаква и да предоставят „План за развитие и дългосрочна перспектива на събитието“. Остава задължителното условието събитието да има реализирани поне 5 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, кандидатстващи за раздел „Значими събития“, трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към поне един от приоритетите от Стратегията – Творческа икономика, Творческо развитие, Творческа интернационализация, като съответстват на поне една от прилежащите към него цели, както и да имат реализирани най-малко 3 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, одобрени за финансиране чрез Календара на културните събития на Столичната община през 2025 г., трябва да демонстрират и докажат ангажимент към поне една от хоризонталните теми на Програмата:
- Екологична съзнателност, устойчивост и „зелени“ подходи при организирането и провеждането на събития;
- Насърчаване на социалното и културно сближаване в общността;
- Насърчаване провеждането на културни събития в периферни райони в столицата;
- Развитие на културната грамотност на деца и младежи и засилване на връзките между културата и образованието.
През 2025 г. раздел „Лятна програма“ ще осигури повече възможности за достъп до културни събития и културна изява в периферни райони с въвеждането на условието за задължителна реализация на събития в локация/иизвън централна градска част с прогнозна максимална сума за проектно финансиране в размер на 10 000.00 лв. „Събития на Столична община“ ще се реализира в три сесии до изчерпване на бюджета на програмата, както следва:
- Сесия I – месец март;
- Сесия II – месец юни;
- Сесия III – месец септември.
Раздел „Открити сцени – логистична и/или финансова подкрепа" отпада от Календара.
Условията, процедурите, изискуемите документи и актуалните формуляри за кандидатстване вижте тук -https://kultura.sofia.bg/calendar/
Бизнес събития

Стената Vol. 5: Филипина Стаменкова ОТРАЖЕНИЯ
Квадрат 500, Атриум
Куратор: Мартин Косташки
Вход от бул. „Васил Левски“
Петото издание на проекта „Стената“ на Националната галерия представя сайт-спесифик инсталацията „Отражения“ на художничката Филипина Стаменкова.
Огледалото е уникален предмет и аспект на едно много лично преживяване в рамките на мястото, в което се намираме. Това, което виждаме, се променя, докато се движим – подобно на последователността в сцените на филм. Преживяване, основаващо се на принципа на анаморфозата.
Авторката споделя: „Когато посетителите стигнат до тази стена, виждат себе си отразени в огледалото и така заемат централно място в инсталацията. В контекста на архитектурата и екстериора, огледалата запазват магическата способност да огъват, изкривяват, разширяват и преобразуват образите, а чрез тях и нашето възприятие за тях и връзката ни с обитаемото пространство. Понякога приятно, понякога изненадващо или дори успокояващо, често странно и объркващо преживяване, актът на улавяне на себе си в отразяваща повърхност е толкова фундаментален за нашата постоянна оценка. Огледалната повърхност е странно пасивна, но натрапчива и енергична, не само защото отразява околната среда и хората около себе си, но защото поради самото естество на отразяващото си качество трансформира начина, по който виждаме света, който ни заобикаля.“
Когато зрителите видят себе си, отразени в произведение, изкуството незабавно предизвиква особен интерес и създава магично очарование, подобно на мита за Нарцис. Мащабът на огледалната скулптурна инсталация разширява визуалното пространство на атриума в Квадрат 500, което е друг аспект на навлизането му във вътрешния живот на галерията — променя го и създава ново пространство.
Инсталацията е проектирана и изработена от ателие Woood – споделено място за работа на хора с идеи, които умеят да боравят с ръцете си, с инструменти и, които имат инженерна мисъл. Място за смели проекти, дизайнерски разработки и творчески работилници по керамика и дърворезба. Ателието е известно със своята продукция в Грузия, Мароко, ЮАР, както и в цяла Европа. И до днес условие за приемане на дадена поръчка е тя да бъде комплексна и да изисква брейнсторминг и креативност. Марката Woood става популярна и покрай работата си за модния гигант Louis Vuitton, за който произвежда различни фасадни и интериорни инсталации за бутиците на марката в Лондон, Париж, Токио и др. В България Woood са широко познати с работата си по редица проекти, свързани с градски каузи – коледната украса с кауза на агенция Imp-Act, скритите букви на фондация „Прочети София“, както и с инициативи, развиващи туристическия имидж на столицата, в партньорство с летище София и независимата платформа за градски символи soSofiа.com.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Куратор: Мартин Косташки
Вход от бул. „Васил Левски“
Петото издание на проекта „Стената“ на Националната галерия представя сайт-спесифик инсталацията „Отражения“ на художничката Филипина Стаменкова.
Огледалото е уникален предмет и аспект на едно много лично преживяване в рамките на мястото, в което се намираме. Това, което виждаме, се променя, докато се движим – подобно на последователността в сцените на филм. Преживяване, основаващо се на принципа на анаморфозата.
Авторката споделя: „Когато посетителите стигнат до тази стена, виждат себе си отразени в огледалото и така заемат централно място в инсталацията. В контекста на архитектурата и екстериора, огледалата запазват магическата способност да огъват, изкривяват, разширяват и преобразуват образите, а чрез тях и нашето възприятие за тях и връзката ни с обитаемото пространство. Понякога приятно, понякога изненадващо или дори успокояващо, често странно и объркващо преживяване, актът на улавяне на себе си в отразяваща повърхност е толкова фундаментален за нашата постоянна оценка. Огледалната повърхност е странно пасивна, но натрапчива и енергична, не само защото отразява околната среда и хората около себе си, но защото поради самото естество на отразяващото си качество трансформира начина, по който виждаме света, който ни заобикаля.“
Когато зрителите видят себе си, отразени в произведение, изкуството незабавно предизвиква особен интерес и създава магично очарование, подобно на мита за Нарцис. Мащабът на огледалната скулптурна инсталация разширява визуалното пространство на атриума в Квадрат 500, което е друг аспект на навлизането му във вътрешния живот на галерията — променя го и създава ново пространство.
Инсталацията е проектирана и изработена от ателие Woood – споделено място за работа на хора с идеи, които умеят да боравят с ръцете си, с инструменти и, които имат инженерна мисъл. Място за смели проекти, дизайнерски разработки и творчески работилници по керамика и дърворезба. Ателието е известно със своята продукция в Грузия, Мароко, ЮАР, както и в цяла Европа. И до днес условие за приемане на дадена поръчка е тя да бъде комплексна и да изисква брейнсторминг и креативност. Марката Woood става популярна и покрай работата си за модния гигант Louis Vuitton, за който произвежда различни фасадни и интериорни инсталации за бутиците на марката в Лондон, Париж, Токио и др. В България Woood са широко познати с работата си по редица проекти, свързани с градски каузи – коледната украса с кауза на агенция Imp-Act, скритите букви на фондация „Прочети София“, както и с инициативи, развиващи туристическия имидж на столицата, в партньорство с летище София и независимата платформа за градски символи soSofiа.com.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби

Стефка Аройо. Морето, празници, танци
СБХ, Шипка 6, 1 B
Живопис и рисунки
Дългоочаквана и съкровена среща с един от синовете ѝ в началото на 2024 изважда Стефка Аройо от творческата летаргия, обхванала я през последните години, и устремно възражда желанието ѝ да рисува. Не за изложба, а да живее като художник, да рисува. (Нейната предходна самостоятелна изложба е през 2014 в столичната галерия „Арте“. И тогава е посрещната с голям интерес заради продължителното ѝ отсъствие от художествената сцена в България.)
„Усетих, че участвам в живото на живота, не знаех, че ще се получи, че ще стигна до тази изложба. Моите пътувания и живота в различни страни ми дадоха основата на този подем от последната година – великолепието на нещо сътворено, не разрушенията и войните, а другата част, която прави човека разумен.“
В изложбата в зала 1В Аройо представя всичките 19 картини, нарисувани от началото на 2024, и 7 по-стари творби. Като свързващо звено между по-далечния период в творчеството ѝ и най-новите картини, тя представя три картини, притежание на Националната галерия – „Натюрморт с ваза“, „Нашите съседи“ и „Нестинарка“.
Живопис и рисунки
Дългоочаквана и съкровена среща с един от синовете ѝ в началото на 2024 изважда Стефка Аройо от творческата летаргия, обхванала я през последните години, и устремно възражда желанието ѝ да рисува. Не за изложба, а да живее като художник, да рисува. (Нейната предходна самостоятелна изложба е през 2014 в столичната галерия „Арте“. И тогава е посрещната с голям интерес заради продължителното ѝ отсъствие от художествената сцена в България.)
„Усетих, че участвам в живото на живота, не знаех, че ще се получи, че ще стигна до тази изложба. Моите пътувания и живота в различни страни ми дадоха основата на този подем от последната година – великолепието на нещо сътворено, не разрушенията и войните, а другата част, която прави човека разумен.“
В изложбата в зала 1В Аройо представя всичките 19 картини, нарисувани от началото на 2024, и 7 по-стари творби. Като свързващо звено между по-далечния период в творчеството ѝ и най-новите картини, тя представя три картини, притежание на Националната галерия – „Натюрморт с ваза“, „Нашите съседи“ и „Нестинарка“.
Изложби

Цар Борис III личност и държавник. 130 години от рождението му
Национален исторически музей
Цар Борис ІІІ управлява България в обстановка на остри политически и социални конфликти, възникнали след две национални катастрофи, изгубени национални идеали и световна стопанска криза. Монархът преодолява трудностите, пред които се изправя и стабилизира държавата. Цар Борис налага разумна и предпазлива външна политика и има безспорни заслуги за връщането на Южна Добруджа в пределите на България през есента на 1940 г.
Националният исторически музей отбелязва 130-та годишнина от рождението на владетеля с изложба „Цар Борис ІІІ. Личност и държавник“, която се осъществява с партньорството на Държавна агенция „Архиви“ и Националния политехнически музей.
Без политизиране на историческия разказ, временната експозиция представя в хронологичен ред значими за родната история оригинални документи и уникални предмети, накити, наградни отличия, униформи и др. Те илюстрират жизнения път на цар Борис – раждане, покръстване, пълнолетие, встъпване на престола, женитба, управление на страната.
Фотографиите – обективно свидетелство на времето, отразяват частния живот и държавническата дейност на монарха, любовта му към природата, науката и техниката, неговата популярност сред народа.
Юбилейната изложба е опит да очертае безпристрастно и достоверно сложната и многостранна личност на цар Борис ІІІ.
Цар Борис ІІІ управлява България в обстановка на остри политически и социални конфликти, възникнали след две национални катастрофи, изгубени национални идеали и световна стопанска криза. Монархът преодолява трудностите, пред които се изправя и стабилизира държавата. Цар Борис налага разумна и предпазлива външна политика и има безспорни заслуги за връщането на Южна Добруджа в пределите на България през есента на 1940 г.
Националният исторически музей отбелязва 130-та годишнина от рождението на владетеля с изложба „Цар Борис ІІІ. Личност и държавник“, която се осъществява с партньорството на Държавна агенция „Архиви“ и Националния политехнически музей.
Без политизиране на историческия разказ, временната експозиция представя в хронологичен ред значими за родната история оригинални документи и уникални предмети, накити, наградни отличия, униформи и др. Те илюстрират жизнения път на цар Борис – раждане, покръстване, пълнолетие, встъпване на престола, женитба, управление на страната.
Фотографиите – обективно свидетелство на времето, отразяват частния живот и държавническата дейност на монарха, любовта му към природата, науката и техниката, неговата популярност сред народа.
Юбилейната изложба е опит да очертае безпристрастно и достоверно сложната и многостранна личност на цар Борис ІІІ.
Изложби

LYUBEN DIMITROV (1904–2000)
Kvadrat 500
Lyuben Dimitrov is not only a figure notable for his rich oeuvre in Bulgarian decoratively monumental sculpture of the 20th century, but also a kind of school for the synthesis between that sculpture and architecture.
Over 60 works produced by the artist between 1929 and 1986 are to be found in Sofia and around Bulgaria: figurative and decorative sculptural decoration of public buildings, monuments, portraits of famous intellectuals. Between 1939 and 1975, he lectured at the National Academy of Arts.
Institutions in Sofia for which the sculptor worked included the Central Cooperative Bank at 2, Ivan Vazov St. (1929); the Seventh Secondary School at 28, Tsar Ivan Shishman St. (1938); the Bulgarian National Bank (1939); the Ministry of the Interior (1939); the Ministry of Defence (1941–42); the Sts Cyril and Methodius Public Library (1942–43); and the building on the junction of Princess Maria Louisa Blvd. and Exarch Joseph Street (1961). For St Kliment Ohridski Sofia University, he designed the pair of lions at the entrance to the library (1932) and the figural cartouches on the southern (1954) and northern (1979–83) wings. During the major reconstruction of the Ivan Vazov National Theatre between 1972 and 1976, he sculpted the bifigural compositions above the four corners of the viewing tract, the figures for the niches in the side façades and two free-standing allegorical figures for the Balcony I foyer. In 1985, six allegorical figures sheltered in niches were installed on the façade of the then National Gallery of Foreign Art (today, Kvadrat 500).
Among Lyuben Dimitrov’s emblematic works is the bifigural composition titled ‘All Quiet on Shipka’, created for the interior of the ossuary on the historic peak (1957). To celebrate the centenary of the heroic events of August 1877, a decorative wall with relief compositions was completed along the steps leading up to Shipka Peak. A monument to Hadji Dimitar (1961) was also erected in the same region of the Balkan Mountains, in the Buzludzha locality. Other works around Bulgaria include ‘The Surrender of Osman Pasha’, a relief at Yasen Railway Station, near Pleven (1965); the allegorical figure on horseback at the entry point to Gabrovo (1966); the figures on the bridge over the Banska River in Kyustendil (1969); the monument to Ivaylo’s Warriors in the Demir Kapia locality near Kotel (1972); and that of Panayot Volov in the centre of Shumen (1978–84).
The exhibition also features seven easel works owned by the National Gallery, the Sofia City Art Gallery, the Kazanlak Art Gallery, and the artist’s heirs. Several of the listed monumental sculptures will be displayed as photographs.
Media Partner: BTA / Bulgarian News Agency
Vessela Christova-Radoeva, exhibition curator
Lyuben Dimitrov is not only a figure notable for his rich oeuvre in Bulgarian decoratively monumental sculpture of the 20th century, but also a kind of school for the synthesis between that sculpture and architecture.
Over 60 works produced by the artist between 1929 and 1986 are to be found in Sofia and around Bulgaria: figurative and decorative sculptural decoration of public buildings, monuments, portraits of famous intellectuals. Between 1939 and 1975, he lectured at the National Academy of Arts.
Institutions in Sofia for which the sculptor worked included the Central Cooperative Bank at 2, Ivan Vazov St. (1929); the Seventh Secondary School at 28, Tsar Ivan Shishman St. (1938); the Bulgarian National Bank (1939); the Ministry of the Interior (1939); the Ministry of Defence (1941–42); the Sts Cyril and Methodius Public Library (1942–43); and the building on the junction of Princess Maria Louisa Blvd. and Exarch Joseph Street (1961). For St Kliment Ohridski Sofia University, he designed the pair of lions at the entrance to the library (1932) and the figural cartouches on the southern (1954) and northern (1979–83) wings. During the major reconstruction of the Ivan Vazov National Theatre between 1972 and 1976, he sculpted the bifigural compositions above the four corners of the viewing tract, the figures for the niches in the side façades and two free-standing allegorical figures for the Balcony I foyer. In 1985, six allegorical figures sheltered in niches were installed on the façade of the then National Gallery of Foreign Art (today, Kvadrat 500).
Among Lyuben Dimitrov’s emblematic works is the bifigural composition titled ‘All Quiet on Shipka’, created for the interior of the ossuary on the historic peak (1957). To celebrate the centenary of the heroic events of August 1877, a decorative wall with relief compositions was completed along the steps leading up to Shipka Peak. A monument to Hadji Dimitar (1961) was also erected in the same region of the Balkan Mountains, in the Buzludzha locality. Other works around Bulgaria include ‘The Surrender of Osman Pasha’, a relief at Yasen Railway Station, near Pleven (1965); the allegorical figure on horseback at the entry point to Gabrovo (1966); the figures on the bridge over the Banska River in Kyustendil (1969); the monument to Ivaylo’s Warriors in the Demir Kapia locality near Kotel (1972); and that of Panayot Volov in the centre of Shumen (1978–84).
The exhibition also features seven easel works owned by the National Gallery, the Sofia City Art Gallery, the Kazanlak Art Gallery, and the artist’s heirs. Several of the listed monumental sculptures will be displayed as photographs.
Media Partner: BTA / Bulgarian News Agency
Vessela Christova-Radoeva, exhibition curator
Exhibitions

ЛЮБЕН ДИМИТРОВ (1904 – 2000)
Квадрат 500
Любен Димитров е не само забележително с богатото си творчество име в декоративно-монументалната българска скулптура през ХХ век, но и своеобразна школа за синтеза между нея и архитектурата.
Над 60 са произведенията на художника в София и страната, реализирани между 1929 и 1986 – фигурална и декоративна скулптурна украса на обществени сгради, паметници, портрети на известни интелектуалци. В продължение на няколко десетилетия – от 1939 до 1975 – той е преподавател в Националната художествена академия.
Сред обектите в София, за които работи скулпторът, са банката на ул. „Иван Вазов“ 2 (1929), 7 ЕСПУ на ул. „Цар Иван Шишман“ 28 (1938), БНБ (1939), МВР (1939), МНО (1941 – 1942), Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1942 – 1943), сградата на ъгъла на бул. „Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“ (1961). За Софийския университет „Св. Климент Охридски“ той създава лъвските фигури пред библиотеката (1932) и фигуралните картуши за южното (1954) и северното крило (1979 – 1983). При основната реконструкция на Народния театър „Иван Вазов“ през 1972 – 1976 изпълнява двуфигурните композиции над четирите ъгъла на зрителния тракт, фигурите за нишите в страничните фасади и две свободностоящи алегорични фигури за фоайето на Първи балкон. През 1985 на фасадата на тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство (днес Квадрат 500) са поставени шест приютени в ниши алегорични фигури.
Емблематично произведение на Любен Димитров е двуфигурната композиция „На Шипка всичко е спокойно“ в костницата на историческия връх (1957). По повод на 100-годишнината от героичните събития през август 1877 е реализирана и декоративна стена с релефни композиции покрай стълбите към връх Шипка.
В същия район на Стара планина, в местността Бузлуджа, се намира и паметникът на Хаджи Димитър (1961). Други творби в страната са релефът „Предаването на Осман паша“ при гара Ясен край Плевен (1965), алегоричната конна фигура на входа на Габрово (1966), фигурите на моста на р. Банска в Кюстендил (1969), паметникът на Ивайловите войни в местността Демиркапия край Котел (1972), паметникът на Панайот Волов в центъра на Шумен (1978 – 1984).
Изложбата включва седем кавалетни произведения, собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък и наследниците на художника. Част от изброените монументални скулптури ще бъдат представени под формата на фотографии.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Весела Христова-Радоева, куратор на изложбата
Любен Димитров е не само забележително с богатото си творчество име в декоративно-монументалната българска скулптура през ХХ век, но и своеобразна школа за синтеза между нея и архитектурата.
Над 60 са произведенията на художника в София и страната, реализирани между 1929 и 1986 – фигурална и декоративна скулптурна украса на обществени сгради, паметници, портрети на известни интелектуалци. В продължение на няколко десетилетия – от 1939 до 1975 – той е преподавател в Националната художествена академия.
Сред обектите в София, за които работи скулпторът, са банката на ул. „Иван Вазов“ 2 (1929), 7 ЕСПУ на ул. „Цар Иван Шишман“ 28 (1938), БНБ (1939), МВР (1939), МНО (1941 – 1942), Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1942 – 1943), сградата на ъгъла на бул. „Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“ (1961). За Софийския университет „Св. Климент Охридски“ той създава лъвските фигури пред библиотеката (1932) и фигуралните картуши за южното (1954) и северното крило (1979 – 1983). При основната реконструкция на Народния театър „Иван Вазов“ през 1972 – 1976 изпълнява двуфигурните композиции над четирите ъгъла на зрителния тракт, фигурите за нишите в страничните фасади и две свободностоящи алегорични фигури за фоайето на Първи балкон. През 1985 на фасадата на тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство (днес Квадрат 500) са поставени шест приютени в ниши алегорични фигури.
Емблематично произведение на Любен Димитров е двуфигурната композиция „На Шипка всичко е спокойно“ в костницата на историческия връх (1957). По повод на 100-годишнината от героичните събития през август 1877 е реализирана и декоративна стена с релефни композиции покрай стълбите към връх Шипка.
В същия район на Стара планина, в местността Бузлуджа, се намира и паметникът на Хаджи Димитър (1961). Други творби в страната са релефът „Предаването на Осман паша“ при гара Ясен край Плевен (1965), алегоричната конна фигура на входа на Габрово (1966), фигурите на моста на р. Банска в Кюстендил (1969), паметникът на Ивайловите войни в местността Демиркапия край Котел (1972), паметникът на Панайот Волов в центъра на Шумен (1978 – 1984).
Изложбата включва седем кавалетни произведения, собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък и наследниците на художника. Част от изброените монументални скулптури ще бъдат представени под формата на фотографии.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Весела Христова-Радоева, куратор на изложбата
Изложби

"ARIA – Опера в Киното"
Cinema City ARIA – Опера в Киното
Сезон 2024 – 2025
Тур из Европа
Пътешествие из най-големите оперни театри в Европа на киноекран в България. От ноември 2024 г. до март 2025 г. най-добрите оперни изпълнения в света идват в поредица от прожекции в Cinema City от престижната Виенска държавна опера и водещите оперни фестивали в Европа, включително фестивал "Арена ди Верона" и Фестивалът в Залцбург.
С превод на български и английски език.
"Тоска"/ Пучини – Фестивал "Арена ди Верона"
Една от най-драматичните и вълнуващи опери на Пучини – "Тоска", пристига на огромната сцена на фестивала "Арена ди Верона". Сопраното Соня Йончева, призната за една от най-добрите изпълнителки на Тоска в нашето време, заедно с харизматичния тенор Виторио Григоло, представят трагичната двойка, заплетена в мрежа от страсти и политически интриги.
Режисьор – Уго де Ана
Диригент – Франческо Иван Чампа
"Отело"/ Верди – Виенска държавна опера
Шекспир среща Верди в това мрачно психологическо произведение. "Отело" е история за разрушителната ревност с тенора Йонас Кауфман в главната роля. Баритонът Лудвиг Тезие блести като злодея Яго, а Рейчъл Уилис-Соренсен впечатлява като нежната и трагична Дездемона. Тази продукция на Виенската държавна опера предава интензивната драма на предателство и отмъщение.
Диригент – Alexander Soddy
Режисьор – Adrian Noble
"Макбет"/ Верди – Фестивал в Залцбург
Власт, амбиция и трагедия оживяват в "Макбет" на Верди, базиран на безсмъртната творба на Шекспир.
Блестящото сопрано Асмик Григорян прави впечатляващ дебют като лейди Макбет, докато Владислав Сулимски създава мощен образ на безмилостния главен герой.
Тази продукция на Фестивала в Залцбург носи модерен и мрачен поглед върху класическата история.
Диригент – Philippe Jordan
Режисьор – Krzysztof Warlikowski
"Любовен Еликсир"/ Доницети – Виенска държавна опера
Тази вълнуваща история разказва за простия селски момък Неморино, който търси начин да спечели сърцето на своята любима с помощта на мистериозен любовен еликсир. Лека мелодична музика и моменти на дълбока емоция правят това представление на Виенската държавна опера истинско удоволствие.
Певци:
Maria Nazarova – Адрина
Bodgan Volkov – Неморино
Alex Esposito – Дулкамара
Диригент – Gianluca Capuano
Режисьор – Otto Schenk "Хофманови разкази"/ Офенбах – Фестивал в Залцбург
"Хофманови разкази" на Офенбах повеждат на магическо пътешествие през трагичните любови на романтичния писател. В уникалната режисура на Мариам Клемон за Фестивала в Залцбург, операта балансира между реалността и фантазията, докато Хофман среща куклата Олимпия, певицата Антония и куртизанката Жулиета.
Под диригентството на Марк Минковски и с участието на Виенската филхармония.
Певци:
Benjamin Bernheim – Хофман
Kathryn Lewek – Стела/ Олимпия/ Антония/ Джулиета
Christian Van Horn – Линдорф/ Копелиус/ Д-р Чудо/ Дапертутто
Сезон 2024 – 2025
Тур из Европа
Пътешествие из най-големите оперни театри в Европа на киноекран в България. От ноември 2024 г. до март 2025 г. най-добрите оперни изпълнения в света идват в поредица от прожекции в Cinema City от престижната Виенска държавна опера и водещите оперни фестивали в Европа, включително фестивал "Арена ди Верона" и Фестивалът в Залцбург.
С превод на български и английски език.
"Тоска"/ Пучини – Фестивал "Арена ди Верона"
Една от най-драматичните и вълнуващи опери на Пучини – "Тоска", пристига на огромната сцена на фестивала "Арена ди Верона". Сопраното Соня Йончева, призната за една от най-добрите изпълнителки на Тоска в нашето време, заедно с харизматичния тенор Виторио Григоло, представят трагичната двойка, заплетена в мрежа от страсти и политически интриги.
Режисьор – Уго де Ана
Диригент – Франческо Иван Чампа
"Отело"/ Верди – Виенска държавна опера
Шекспир среща Верди в това мрачно психологическо произведение. "Отело" е история за разрушителната ревност с тенора Йонас Кауфман в главната роля. Баритонът Лудвиг Тезие блести като злодея Яго, а Рейчъл Уилис-Соренсен впечатлява като нежната и трагична Дездемона. Тази продукция на Виенската държавна опера предава интензивната драма на предателство и отмъщение.
Диригент – Alexander Soddy
Режисьор – Adrian Noble
"Макбет"/ Верди – Фестивал в Залцбург
Власт, амбиция и трагедия оживяват в "Макбет" на Верди, базиран на безсмъртната творба на Шекспир.
Блестящото сопрано Асмик Григорян прави впечатляващ дебют като лейди Макбет, докато Владислав Сулимски създава мощен образ на безмилостния главен герой.
Тази продукция на Фестивала в Залцбург носи модерен и мрачен поглед върху класическата история.
Диригент – Philippe Jordan
Режисьор – Krzysztof Warlikowski
"Любовен Еликсир"/ Доницети – Виенска държавна опера
Тази вълнуваща история разказва за простия селски момък Неморино, който търси начин да спечели сърцето на своята любима с помощта на мистериозен любовен еликсир. Лека мелодична музика и моменти на дълбока емоция правят това представление на Виенската държавна опера истинско удоволствие.
Певци:
Maria Nazarova – Адрина
Bodgan Volkov – Неморино
Alex Esposito – Дулкамара
Диригент – Gianluca Capuano
Режисьор – Otto Schenk "Хофманови разкази"/ Офенбах – Фестивал в Залцбург
"Хофманови разкази" на Офенбах повеждат на магическо пътешествие през трагичните любови на романтичния писател. В уникалната режисура на Мариам Клемон за Фестивала в Залцбург, операта балансира между реалността и фантазията, докато Хофман среща куклата Олимпия, певицата Антония и куртизанката Жулиета.
Под диригентството на Марк Минковски и с участието на Виенската филхармония.
Певци:
Benjamin Bernheim – Хофман
Kathryn Lewek – Стела/ Олимпия/ Антония/ Джулиета
Christian Van Horn – Линдорф/ Копелиус/ Д-р Чудо/ Дапертутто
Фестивали и чествания

"Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век"
Настоящата изложба проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм. Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ „Б. Георгиев“ – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор: Любен Домозетски
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм. Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ „Б. Георгиев“ – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор: Любен Домозетски
Изложби

ALEXANDER DENKOV’S ILLUSTRATIONS FOR HOMER’S ‘THE ILIAD’ BY NARODNA KULTURA PUBLISHING HOUSE, 1969
Kvadrat 500, 4th floor
Alexander Denkov (1925–1972) was an artist with a short lifespan, but an extremely rich, meaningful, and prolific oeuvre. He was most productive in the genres of illustration and book design, although his unabating energy also flowed into cinema and the theatre: he was the scenographer for the theatrical performances ‘The Iron Oil Lamp’ and ‘The Bells of Prespa’; and the production designer of films including ‘The Law of the Sea’, ‘The Sun and the Shadow’, ‘Stars’, and ‘The Five from Moby Dick’. His contribution to the development of science fiction illustration remains significant, while his curiosity for hidden natural beauties and his extreme nature made him one of the pioneers of diving and cave exploration in Bulgaria.
In 1969, Denkov produced his remarkable illustrations for Homer’s epic poem, ‘The Iliad’. Respecting the theory that this art visualised the word, enriching the author’s text, the artist transformed one of the most ancient literary works into images. The illustrations draw the reader into the atmosphere of Hellenic culture. The distinctive iconography and stylistics of the art of that time were interpreted to excellence, yet without being deprived of a personal style and individual expression. Through the contrast of the black lines with the white paper, he built perfect compositions, in which the strokes of differing intensity and density are predominant. This play between airiness and definiteness creates a feeling of dynamics of the image and density of tones and halftones. The works are part of the National Gallery’s extensive graphic stock.
Team
Curator: Dr Tanya Staneva
Restorer: Kristina Beleva
Graphic designer: Dimitrina Nenova
Translation into English: Nigrita Davis
Avgust Spasov
Iliya Shapkaroski
Alexander Denkov (1925–1972) was an artist with a short lifespan, but an extremely rich, meaningful, and prolific oeuvre. He was most productive in the genres of illustration and book design, although his unabating energy also flowed into cinema and the theatre: he was the scenographer for the theatrical performances ‘The Iron Oil Lamp’ and ‘The Bells of Prespa’; and the production designer of films including ‘The Law of the Sea’, ‘The Sun and the Shadow’, ‘Stars’, and ‘The Five from Moby Dick’. His contribution to the development of science fiction illustration remains significant, while his curiosity for hidden natural beauties and his extreme nature made him one of the pioneers of diving and cave exploration in Bulgaria.
In 1969, Denkov produced his remarkable illustrations for Homer’s epic poem, ‘The Iliad’. Respecting the theory that this art visualised the word, enriching the author’s text, the artist transformed one of the most ancient literary works into images. The illustrations draw the reader into the atmosphere of Hellenic culture. The distinctive iconography and stylistics of the art of that time were interpreted to excellence, yet without being deprived of a personal style and individual expression. Through the contrast of the black lines with the white paper, he built perfect compositions, in which the strokes of differing intensity and density are predominant. This play between airiness and definiteness creates a feeling of dynamics of the image and density of tones and halftones. The works are part of the National Gallery’s extensive graphic stock.
Team
Curator: Dr Tanya Staneva
Restorer: Kristina Beleva
Graphic designer: Dimitrina Nenova
Translation into English: Nigrita Davis
Avgust Spasov
Iliya Shapkaroski
Exhibitions

PICASSO | Graphics from the National Gallery Collection
Hall 24, Kvadrat 500
The gallery collection includes twenty-one graphic works by Picasso (1881–1973), thematically linked to his, and other authors’, literary texts, and with personal experiences and insights. They reveal the great artist’s passion for and virtuosity in drawing, achieved through the possibilities of lithography, etching, engraving and aquatint in a free expression of the material, of black and white areas, and strokes.
Between January 1957 and August 1959, adopting the method of automatic writing, Picasso composed the poem, ‘The Burial of the Count of Orgaz’ (El entierro del conde de Orgaz). The title refers to the eponymous painting by the Spanish artist El Greco (1541–1614). At his estate in Mougins, France, in 1966 and 1967, Picasso produced twelve copper plates for etchings to accompany the lyrics. The anthology, with an introduction by Rafael Alberti, was published in 1969 in a limited edition of 263 copies, with 220 containing the original etchings, of which the current exhibition presents seven.
The ‘Sable mouvant’ (Quicksand) Series (1965) includes ten works illustrating a poem of the same title by the poet Pierre Reverdy (1889–1960), of which the gallery possesses four. By participating in this project, Picasso expressed his tribute in memoriam to his great friend and figure in modern literature of the 20th century. The artist destroyed the plates after the print run was completed.
According to Picasso’s biographers, he received an invitation from the poet Louis Aragon to produce a poster for the upcoming World Peace Congress in Paris in April 1949. Thus was born the emblematic dove—one of the brightest symbols of the international peace movement in post-war Europe. This popular colour lithograph, created in 1952, is also exhibited.
The National Gallery is launching a series of exhibitions at Kvadrat 500, with the aim of introducing the public to the richly diverse museum depository for foreign graphics, housing works by Francisco Goya, Eugène Carrière, Auguste Rodin, Henri Fantin-Latour, Auguste Renoir, Henri de Toulouse-Lautrec, Henri Matisse, Marc Chagall, and Roy Lichtenstein, among many others.
The gallery collection includes twenty-one graphic works by Picasso (1881–1973), thematically linked to his, and other authors’, literary texts, and with personal experiences and insights. They reveal the great artist’s passion for and virtuosity in drawing, achieved through the possibilities of lithography, etching, engraving and aquatint in a free expression of the material, of black and white areas, and strokes.
Between January 1957 and August 1959, adopting the method of automatic writing, Picasso composed the poem, ‘The Burial of the Count of Orgaz’ (El entierro del conde de Orgaz). The title refers to the eponymous painting by the Spanish artist El Greco (1541–1614). At his estate in Mougins, France, in 1966 and 1967, Picasso produced twelve copper plates for etchings to accompany the lyrics. The anthology, with an introduction by Rafael Alberti, was published in 1969 in a limited edition of 263 copies, with 220 containing the original etchings, of which the current exhibition presents seven.
The ‘Sable mouvant’ (Quicksand) Series (1965) includes ten works illustrating a poem of the same title by the poet Pierre Reverdy (1889–1960), of which the gallery possesses four. By participating in this project, Picasso expressed his tribute in memoriam to his great friend and figure in modern literature of the 20th century. The artist destroyed the plates after the print run was completed.
According to Picasso’s biographers, he received an invitation from the poet Louis Aragon to produce a poster for the upcoming World Peace Congress in Paris in April 1949. Thus was born the emblematic dove—one of the brightest symbols of the international peace movement in post-war Europe. This popular colour lithograph, created in 1952, is also exhibited.
The National Gallery is launching a series of exhibitions at Kvadrat 500, with the aim of introducing the public to the richly diverse museum depository for foreign graphics, housing works by Francisco Goya, Eugène Carrière, Auguste Rodin, Henri Fantin-Latour, Auguste Renoir, Henri de Toulouse-Lautrec, Henri Matisse, Marc Chagall, and Roy Lichtenstein, among many others.
Exhibitions

The Wall Vol. 5: Filipina Stamenkova REFLECTIONS
Kvadrat 500 Atrium Entrance at 95, Vasil Levski Blvd.
Curator: Martin Kostashki
The fifth edition of the National Gallery project, ‘The Wall’, presents ‘Reflections’, a site-specific installation by artist Filipina Stamenkova.
The mirror is a unique object, and an aspect of a deeply personal experience within the space where we find ourselves. What we see changes as we move—much like the sequence of frames in a film, an experience based on the principle of anamorphosis.
The artist explains: ‘When visitors reach this wall, they see themselves reflected in the mirror and thus occupy a central place in the installation. In the context of architecture and exteriors, mirrors retain the magical ability to bend, distort, expand and transform images and, through them, our perception of those images and our relationship with the living space. A sometimes pleasant, sometimes surprising or even comforting, often strange and confusing experience, the act of capturing oneself in a reflective surface is so fundamental to our continued assessment. The mirrored surface is strangely passive, yet intrusive and energetic, not only because it reflects the environment and the people around but, because of the very nature of its reflective quality, it transforms the way we see the world that surrounds us.’
When viewers see themselves reflected in a work, art immediately inspires a pronounced interest and creates a magical fascination similar to that in the myth of Narcissus.
The scale of the mirrored sculptural installation expands the visual space of the Kvadrat 500 Atrium, adding another aspect to its entry into the inner life of the gallery—by changing it and creating a new space.
The installation was designed and built by Woood Makerspace, a shared workplace for people with ideas who are skilful with their hands, with tools, and who have an aptitude for engineering. A place for bold projects, design developments and creative workshops in ceramics and woodcarving, the atelier is well known for its production in Georgia, Morocco, South Africa, as well as throughout Europe. To this day, a condition for accepting a commission is that it be complex and require brainstorming and creativity. The Woood brand is also popular for its work with the fashion giant Louis Vuitton, for which it has produced various façade and interior installations for the brand’s boutiques in London, Paris, Tokyo, and other cities. In Bulgaria, Woood is widely known for a number of projects relating to urban causes: the Imp-Act Agency’s Christmas decoration, the hidden letters of the Reading Sofia Foundation, as well as for initiatives developing the capital’s tourist image of the, in partnership with Sofia Airport and soSofia.com, the independent platform for city symbols.
The project was made possible with the financial support of the Lachezar Tsotsorkov Foundation.
Media partner: BTA / Bulgarian News Agency.
Curator: Martin Kostashki
The fifth edition of the National Gallery project, ‘The Wall’, presents ‘Reflections’, a site-specific installation by artist Filipina Stamenkova.
The mirror is a unique object, and an aspect of a deeply personal experience within the space where we find ourselves. What we see changes as we move—much like the sequence of frames in a film, an experience based on the principle of anamorphosis.
The artist explains: ‘When visitors reach this wall, they see themselves reflected in the mirror and thus occupy a central place in the installation. In the context of architecture and exteriors, mirrors retain the magical ability to bend, distort, expand and transform images and, through them, our perception of those images and our relationship with the living space. A sometimes pleasant, sometimes surprising or even comforting, often strange and confusing experience, the act of capturing oneself in a reflective surface is so fundamental to our continued assessment. The mirrored surface is strangely passive, yet intrusive and energetic, not only because it reflects the environment and the people around but, because of the very nature of its reflective quality, it transforms the way we see the world that surrounds us.’
When viewers see themselves reflected in a work, art immediately inspires a pronounced interest and creates a magical fascination similar to that in the myth of Narcissus.
The scale of the mirrored sculptural installation expands the visual space of the Kvadrat 500 Atrium, adding another aspect to its entry into the inner life of the gallery—by changing it and creating a new space.
The installation was designed and built by Woood Makerspace, a shared workplace for people with ideas who are skilful with their hands, with tools, and who have an aptitude for engineering. A place for bold projects, design developments and creative workshops in ceramics and woodcarving, the atelier is well known for its production in Georgia, Morocco, South Africa, as well as throughout Europe. To this day, a condition for accepting a commission is that it be complex and require brainstorming and creativity. The Woood brand is also popular for its work with the fashion giant Louis Vuitton, for which it has produced various façade and interior installations for the brand’s boutiques in London, Paris, Tokyo, and other cities. In Bulgaria, Woood is widely known for a number of projects relating to urban causes: the Imp-Act Agency’s Christmas decoration, the hidden letters of the Reading Sofia Foundation, as well as for initiatives developing the capital’s tourist image of the, in partnership with Sofia Airport and soSofia.com, the independent platform for city symbols.
The project was made possible with the financial support of the Lachezar Tsotsorkov Foundation.
Media partner: BTA / Bulgarian News Agency.
Exhibitions

WARS
The Palace
Time and again the world is experiencing armed conflicts; they continue to provide a recurring background for numerous decisions, actions and reactions. So different from the notion of ‘culture’, wars and art have co-existed since the dawn of time. Art is a powerful tool for depicting wars, capable of recreating both their grandeur and their devastating consequences depending on the period, the artist’s point of view and the political context.
For this exhibition, the National Gallery has selected works from its collection that reflect the suffering experienced by everyone: by direct participants in those wars, and by their ‘collateral victims’. In this visual narrative, there is no place for scenes of triumph, heroisation or praise of valour. Nor are there the features of a ‘just war’ or a collective will for victory. ‘The Disasters of War’, Francisco Goya’s great and unbiased cycle, produced more than 200 years ago, is the invisible reference point for the selection now on exhibition.
These artworks were created during different periods: they relate to a number of wars, and the experience of their artists was also diverse. Some had themselves participated in acts of warfare, others had witnessed them closely and in real time; for yet others, war changed their lives or took away what was most precious. Through the language of art, the focus is on specific events; the emphasis is on fear and pain, and the depiction not only of destruction, but also of innermost experience, emotional dissonance, psychological trauma. Mythology and history, abstract compositions and symbolic elements express the horror and confusion caused to every person affected by each war.
The works on display were largely created by artists of reputation, but also by those who had rarely taken part even in exhibitions on historical thematics. The images originate from various geographical locations, while the reasons for their creation may remain almost unknown, even forgotten, but indelibly held in the mind. Ultimately, art possesses the power to shape public perceptions of war, foster empathy, and contribute to a dialogue on its causes, consequences, and morality.
Iaroslava Boubnova and Nikolay Ushtavaliiski, exhibition curators.
Media partner: БТА / Bulgarian News Agency
Time and again the world is experiencing armed conflicts; they continue to provide a recurring background for numerous decisions, actions and reactions. So different from the notion of ‘culture’, wars and art have co-existed since the dawn of time. Art is a powerful tool for depicting wars, capable of recreating both their grandeur and their devastating consequences depending on the period, the artist’s point of view and the political context.
For this exhibition, the National Gallery has selected works from its collection that reflect the suffering experienced by everyone: by direct participants in those wars, and by their ‘collateral victims’. In this visual narrative, there is no place for scenes of triumph, heroisation or praise of valour. Nor are there the features of a ‘just war’ or a collective will for victory. ‘The Disasters of War’, Francisco Goya’s great and unbiased cycle, produced more than 200 years ago, is the invisible reference point for the selection now on exhibition.
These artworks were created during different periods: they relate to a number of wars, and the experience of their artists was also diverse. Some had themselves participated in acts of warfare, others had witnessed them closely and in real time; for yet others, war changed their lives or took away what was most precious. Through the language of art, the focus is on specific events; the emphasis is on fear and pain, and the depiction not only of destruction, but also of innermost experience, emotional dissonance, psychological trauma. Mythology and history, abstract compositions and symbolic elements express the horror and confusion caused to every person affected by each war.
The works on display were largely created by artists of reputation, but also by those who had rarely taken part even in exhibitions on historical thematics. The images originate from various geographical locations, while the reasons for their creation may remain almost unknown, even forgotten, but indelibly held in the mind. Ultimately, art possesses the power to shape public perceptions of war, foster empathy, and contribute to a dialogue on its causes, consequences, and morality.
Iaroslava Boubnova and Nikolay Ushtavaliiski, exhibition curators.
Media partner: БТА / Bulgarian News Agency
Exhibitions

Българо-италианска изложба Vibration. The fluid movement of a human body
До 28 февруари галерия "Мисията" представя българо-италианска изложба Vibration. The fluid movement of a human body. Изложбата е сътрудничество между българския художник Николай Делиянев, който работи и твори в Италия от години, и неговите двама италиански колеги Франческо Патане и Тарим Татусик (истинско име Филипо де Лука).
"Движението е неизменна част от съществуването на човека и света. Чрез него ние комуникираме невербално и се свързваме на едно по-дълбоко вибрационно ниво. В настоящата изложба Vibration. The fluid movement of a human body взаимодействието на трите различни стила на работа на авторите ще ни потопи в едно задълбочено изследване на човешкото тяло и неговите плавни движения. Един разговор за вибрациите, които излъчва човека и изкуството, което може да им придаде видимост. Изкуството е средство за израз на емоции, емоции предизвикващи трепет, отразяващи дълбоки вътрешни състояния, които чрез цвят и техника резонират с публиката." – споделя кураторът на изложбата Доротея Янева, изкуствовед.
Изложбата е част от програмата по отбелязване на 20-годишнината от създаването на Държавния културен институт, може да бъде разгледана от понеделник до петък, от 10.00 ч. до 17.00 ч.
"Движението е неизменна част от съществуването на човека и света. Чрез него ние комуникираме невербално и се свързваме на едно по-дълбоко вибрационно ниво. В настоящата изложба Vibration. The fluid movement of a human body взаимодействието на трите различни стила на работа на авторите ще ни потопи в едно задълбочено изследване на човешкото тяло и неговите плавни движения. Един разговор за вибрациите, които излъчва човека и изкуството, което може да им придаде видимост. Изкуството е средство за израз на емоции, емоции предизвикващи трепет, отразяващи дълбоки вътрешни състояния, които чрез цвят и техника резонират с публиката." – споделя кураторът на изложбата Доротея Янева, изкуствовед.
Изложбата е част от програмата по отбелязване на 20-годишнината от създаването на Държавния културен институт, може да бъде разгледана от понеделник до петък, от 10.00 ч. до 17.00 ч.
Изложби

ВОЙНИ
Двореца
Отново и отново светът преживява военни конфликти, те продължават да бъдат повтарящ се фон на множество видове решения, действия, реакции. Толкова различни по отношение на понятието „култура“, войните и изкуството съществуват още от най-стари времена. Изкуството е мощно средство за изобразяване на войните, умее да пресъздава както величието, така и опустошителните им последици в зависимост от периода, гледната точка на художника и политическия контекст.
За тази изложба Националната галерия е подбрала онези произведенията от колекцията си, в които се говори за страданията, изживявани от всички – и от войните, директни участници, и от „страничните жертви“. В този визуален разказ не намират място сцените на триумф, героизацията и възхвалата на доблестта. Няма ги и характеристиките на „справедливата война“ или колективната воля за победа. „Ужасите на войната“ – великият и справедлив цикъл на Франсиско Гоя, създаден преди повече от 200 години, е незримият ориентир на изложбената селекция.
Представените творби са създадени през различни периоди, свързани са с различни войни, както е различен и опитът на авторите им. Някои от тях сами са участвали в бойни действия, други са ги видели отблизо и в реално време, при трети войната е променила живота им или им е отнела най-скъпото.
Чрез езика на изкуството са фиксирани конкретни събития, акцентира се върху страха и болката, отразени са разрушенията, но и вътрешните преживявания, емоционалният дисонанс, психологическите травми.
Митологията и историята, абстрактните композиции и символните елементи изразяват ужаса и объркването, причинени на всеки засегнат от всяка война.
Включените произведения са създадени и от много известни художници, но и от такива, които рядко са участвали дори в изложбите с историческа тематика.
Образите са родени в различни географски точки, а поводите за създаването им могат да се окажат почти непознати, дори забравени, но неизтриваеми в съзнанието. В крайна сметка изкуството има силата да формира общественото възприятие за войната, да насърчава съпричастността и да допринася за диалога относно нейните причини, последици и морал. Куратори на изложбата са Ярослава Бубнова и Николай Ущавалийски.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Отново и отново светът преживява военни конфликти, те продължават да бъдат повтарящ се фон на множество видове решения, действия, реакции. Толкова различни по отношение на понятието „култура“, войните и изкуството съществуват още от най-стари времена. Изкуството е мощно средство за изобразяване на войните, умее да пресъздава както величието, така и опустошителните им последици в зависимост от периода, гледната точка на художника и политическия контекст.
За тази изложба Националната галерия е подбрала онези произведенията от колекцията си, в които се говори за страданията, изживявани от всички – и от войните, директни участници, и от „страничните жертви“. В този визуален разказ не намират място сцените на триумф, героизацията и възхвалата на доблестта. Няма ги и характеристиките на „справедливата война“ или колективната воля за победа. „Ужасите на войната“ – великият и справедлив цикъл на Франсиско Гоя, създаден преди повече от 200 години, е незримият ориентир на изложбената селекция.
Представените творби са създадени през различни периоди, свързани са с различни войни, както е различен и опитът на авторите им. Някои от тях сами са участвали в бойни действия, други са ги видели отблизо и в реално време, при трети войната е променила живота им или им е отнела най-скъпото.
Чрез езика на изкуството са фиксирани конкретни събития, акцентира се върху страха и болката, отразени са разрушенията, но и вътрешните преживявания, емоционалният дисонанс, психологическите травми.
Митологията и историята, абстрактните композиции и символните елементи изразяват ужаса и объркването, причинени на всеки засегнат от всяка война.
Включените произведения са създадени и от много известни художници, но и от такива, които рядко са участвали дори в изложбите с историческа тематика.
Образите са родени в различни географски точки, а поводите за създаването им могат да се окажат почти непознати, дори забравени, но неизтриваеми в съзнанието. В крайна сметка изкуството има силата да формира общественото възприятие за войната, да насърчава съпричастността и да допринася за диалога относно нейните причини, последици и морал. Куратори на изложбата са Ярослава Бубнова и Николай Ущавалийски.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Изложби

Вилиам Китанов. Графичен дизайн
СБХ, Шипка 6, 1 C
Ако вземем предвид дългата и богата творческа биография на Вилиам Китанов, може би ще ни се стори необичайно, че това е първата му самостоятелна изложба въобще. Но както той казва, „Графичният дизайнер рядко прави изложби вероятно защото неговата работа достига до зрителя по други, по-бързи пътища.“
Съществената част от тази юбилейна за автора изложба включва освен запазения знак и 120 графични страници от списание MD International (излиза от 2005), на чиято графична концепция и рубрики той е автор. „Тези предимно черно-бели страници имат някакъв графичен виц и са начало на представянето на всеки дизайнер“, казва той.
Представени са и близо 70 запазени марки от периода от 1978 до днес, 20 пощенски марки, както и корици на книги и списания, глави за печатни издания и заглавки.
Ако вземем предвид дългата и богата творческа биография на Вилиам Китанов, може би ще ни се стори необичайно, че това е първата му самостоятелна изложба въобще. Но както той казва, „Графичният дизайнер рядко прави изложби вероятно защото неговата работа достига до зрителя по други, по-бързи пътища.“
Съществената част от тази юбилейна за автора изложба включва освен запазения знак и 120 графични страници от списание MD International (излиза от 2005), на чиято графична концепция и рубрики той е автор. „Тези предимно черно-бели страници имат някакъв графичен виц и са начало на представянето на всеки дизайнер“, казва той.
Представени са и близо 70 запазени марки от периода от 1978 до днес, 20 пощенски марки, както и корици на книги и списания, глави за печатни издания и заглавки.
Изложби

Временна изложба „Нови постъпления 2024“
На 19 юни 2024 г. се открива се временна изложба „Нови постъпления“, в която се представят най-добрите образци от дарения и теренни сборове, обогатили фондовете на музея през изтеклата година.
Сред тях са: рубини от Полярен Урал и от България – от района на гр. Джебел, топази от Нигерия, богата колекция ахати, силицизирани дървета и корали от Източните Родопи, изкопаема смола – копал от Индонезия, минерали от Витоша и Плана планина, флуорити от Великобритания, Монголия и България, минерални образци от находища за злато в Зимбабве и на остров Мадагаскар, самородна мед от района на Кюстендил. Експонирани са и новите за музея минерални видове: розенит, новачекит, тосканит, карбонатцианотрихит. Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2025 г.
Сред тях са: рубини от Полярен Урал и от България – от района на гр. Джебел, топази от Нигерия, богата колекция ахати, силицизирани дървета и корали от Източните Родопи, изкопаема смола – копал от Индонезия, минерали от Витоша и Плана планина, флуорити от Великобритания, Монголия и България, минерални образци от находища за злато в Зимбабве и на остров Мадагаскар, самородна мед от района на Кюстендил. Експонирани са и новите за музея минерални видове: розенит, новачекит, тосканит, карбонатцианотрихит. Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2025 г.
Изложби

Галерия "Васка Емануилова": Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
Галерия "Васка Емануилова"
Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
19 ноември 2024 г. – 11 февруари 2025 г.
Откриване: 19 ноември, 18.00 ч.
"Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата" е изложба, която проследява пластичните търсения на автора в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век.
Къпещи се, тоалет, размисъл и свян – голите скулптурни тела в различни състояния непосредствено кореспондират с неговите рисунки от този период.
В експозицията се включват и няколко по-ранни произведения, които дават по-пълна представа за творчеството на художника, учил декоративни изкуства и скулптура в удожествената академия през 30-те години на XX век.
Интересът на автора е фокусиран върху движението на обемите в пространството и третирането на материала.
"Голотата никога не е цел на художника, нито пък стремеж за показване на най-хубавото голо тяло, а средство за изразяване на една нравствена, религиозна или естетична художествена идея в рамките на една идеология и нравственост за дадена епоха или среда.", мотивира своето изкуство художникът в изследването си "Голотата в изкуството" от 1940 г.
В основата на изложбата е дарението от скулптури и рисунки, направено от наследниците и семейството на Николай Владов – Шмиргела. Включени са тридесет и две произведения, като двадесет и четири от тях са дарение от наследниците на СГХГ. Тези произведения обогатяват колекцията на Софийска градска художествена галерия и помагат за нашето разбиране на многостранната личност на Николай Шмиргела – скулптор, изследовател на изкуството, писател, общественик, защитник на редица каузи и колекционер.
Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
19 ноември 2024 г. – 11 февруари 2025 г.
Откриване: 19 ноември, 18.00 ч.
"Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата" е изложба, която проследява пластичните търсения на автора в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век.
Къпещи се, тоалет, размисъл и свян – голите скулптурни тела в различни състояния непосредствено кореспондират с неговите рисунки от този период.
В експозицията се включват и няколко по-ранни произведения, които дават по-пълна представа за творчеството на художника, учил декоративни изкуства и скулптура в удожествената академия през 30-те години на XX век.
Интересът на автора е фокусиран върху движението на обемите в пространството и третирането на материала.
"Голотата никога не е цел на художника, нито пък стремеж за показване на най-хубавото голо тяло, а средство за изразяване на една нравствена, религиозна или естетична художествена идея в рамките на една идеология и нравственост за дадена епоха или среда.", мотивира своето изкуство художникът в изследването си "Голотата в изкуството" от 1940 г.
В основата на изложбата е дарението от скулптури и рисунки, направено от наследниците и семейството на Николай Владов – Шмиргела. Включени са тридесет и две произведения, като двадесет и четири от тях са дарение от наследниците на СГХГ. Тези произведения обогатяват колекцията на Софийска градска художествена галерия и помагат за нашето разбиране на многостранната личност на Николай Шмиргела – скулптор, изследовател на изкуството, писател, общественик, защитник на редица каузи и колекционер.
Изложби

ИЗПОВЕДТА НА АПОСТОЛА
Мултимедийна експозиция, посветена на 150-годишнината от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.
На мащабна видео стена, с използване на холографска технология, се излъчва възстановка на съдебния процес срещу Апостола на свободата и се „съживяват“ важни моменти от неговия живот. В образа на Васил Левски се превъплъщава Веселин Плачков. Участват и актьорите Иван Тренев, Любов Павлова, Румен Иванов, Александър Георгиев, Бисер Маринов и Никола Додов. Сценарист е Нели Димитрова, режисьор – Димитър Гочев, оператори – Симеон Парашкевов и Димитър Гочев, композитор – Атанас Гендов, музикални изпълнители – Пирина Веселинова, Евгени Господинов и Квартет „Светоглас“, анимация и мапинг – senzor studio, аудио миксинг и постпродукция – Христо Карагьозов, креативен продуцент – Иво Милев, изпълнителен продуцент – Цветослав Борисов.
Експозицията е създадена от Националната галерия и Общобългарския комитет „Васил Левски“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата и с дарения от Фондация „Лъчезар Цоцорков”, „Кауфланд България“ ЕООД, „Аурубис България“ АД, „Вазовски машиностроителни заводи“ АД – Сопот и родолюбиви българи.
Квадрат 500, вход от бул. „Васил Левски“ 95
Работно време:
Вторник – неделя, от 10:00 до 18:00 часа
Прожекции – през 30 минути, начало в 10:00 часа
За резервации на групи до 20 души: 0879 834 025
БЕЗПЛАТЕН ВХОД
На мащабна видео стена, с използване на холографска технология, се излъчва възстановка на съдебния процес срещу Апостола на свободата и се „съживяват“ важни моменти от неговия живот. В образа на Васил Левски се превъплъщава Веселин Плачков. Участват и актьорите Иван Тренев, Любов Павлова, Румен Иванов, Александър Георгиев, Бисер Маринов и Никола Додов. Сценарист е Нели Димитрова, режисьор – Димитър Гочев, оператори – Симеон Парашкевов и Димитър Гочев, композитор – Атанас Гендов, музикални изпълнители – Пирина Веселинова, Евгени Господинов и Квартет „Светоглас“, анимация и мапинг – senzor studio, аудио миксинг и постпродукция – Христо Карагьозов, креативен продуцент – Иво Милев, изпълнителен продуцент – Цветослав Борисов.
Експозицията е създадена от Националната галерия и Общобългарския комитет „Васил Левски“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата и с дарения от Фондация „Лъчезар Цоцорков”, „Кауфланд България“ ЕООД, „Аурубис България“ АД, „Вазовски машиностроителни заводи“ АД – Сопот и родолюбиви българи.
Квадрат 500, вход от бул. „Васил Левски“ 95
Работно време:
Вторник – неделя, от 10:00 до 18:00 часа
Прожекции – през 30 минути, начало в 10:00 часа
За резервации на групи до 20 души: 0879 834 025
БЕЗПЛАТЕН ВХОД
Изложби

ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера
Квадрат 500
Националната галерия и a/political представят:
„ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера“ Откриване: 26 ноември, вторник, 18.00 – 20.00 часа
В изложбата „ИЗТОК / ЗАПАД“ Андрей Молодкин и Сантяго Сиера са обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация. И двамата художници са широко известни със сериозни провокации срещу общественото и политическо статукво днес, чрез творби, понякога носещи рискове за самите автори...
Политическото изкуство като това на Молодкин и Сиера има особено значение в критични за обществото моменти, като апелира не толкова към естетически ориентирания поглед на зрителя, колкото към цялото общество в стремеж да го извади от навиците и клишетата. Предизвикателно, шокиращо и агресивно, то е задължителен коректив на демокрацията.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Националната галерия и a/political представят:
„ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера“ Откриване: 26 ноември, вторник, 18.00 – 20.00 часа
В изложбата „ИЗТОК / ЗАПАД“ Андрей Молодкин и Сантяго Сиера са обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация. И двамата художници са широко известни със сериозни провокации срещу общественото и политическо статукво днес, чрез творби, понякога носещи рискове за самите автори...
Политическото изкуство като това на Молодкин и Сиера има особено значение в критични за обществото моменти, като апелира не толкова към естетически ориентирания поглед на зрителя, колкото към цялото общество в стремеж да го извади от навиците и клишетата. Предизвикателно, шокиращо и агресивно, то е задължителен коректив на демокрацията.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Изложби

ИЛЮСТРАЦИИТЕ НА АЛЕКСАНДЪР ДЕНКОВ КЪМ ОМИРОВАТА „ИЛИАДА“ НА ИЗДАТЕЛСТВО „НАРОДНА КУЛТУРА”, 1969
Квадрат 500, 4 етаж
Александър Денков (1925–1972) е сред творците с кратък житейски път, но с изключително богато, смислено и продуктивно творчество. Работи в областта на илюстрацията и книжното оформление, но нестихващата му енергия се влива и в киното и театъра, където е сценограф на постановките „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“, художник-постановчик на филмите „Законът на морето“, „Слънцето и сянката“, „Звезди“, „Петимата от Моби Дик“ и др. Значителен е неговият принос в развитието на научнофантастичната илюстрация. Любопитството към скритите природни красоти и екстремната му натура го превръщат в един от пионерите на водолазния спорт в България и пещерното проучване.
През 1969 Денков създава забележителните си илюстрации към Омировата епическа поема „Илиада”.
Изповядващ убеждението, че това изкуство онагледява словото, обогатявайки авторовия текст, художникът претворява в образи едно от най-древните литературни произведения. Илюстрациите въвличат читателя в атмосферата на елинската култура. Характерната иконография и стилистика на изкуството от онова време са интерпретирани до съвършенство, без да са лишени от личен почерк и индивидуално звучене. Чрез контраста на черните линии върху белия лист са изградени съвършени композиции, в които преобладават щрихите с различен интензитет и плътност. Тази игра между ефирност и категоричност създава усещане за динамика на изображението и богатство на тонове и полутонове.
Творбите са част от богатия графичен фонд на Националната галерия.
Екип:
Куратор: Д-р Таня Станева
Реставратор: Кристина Белева
Графичен дизайнер: Димитрина Ненова
Превод на английски език: Нигрита Дейвис
Август Спасов
Илия Шапкароски
Александър Денков (1925–1972) е сред творците с кратък житейски път, но с изключително богато, смислено и продуктивно творчество. Работи в областта на илюстрацията и книжното оформление, но нестихващата му енергия се влива и в киното и театъра, където е сценограф на постановките „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“, художник-постановчик на филмите „Законът на морето“, „Слънцето и сянката“, „Звезди“, „Петимата от Моби Дик“ и др. Значителен е неговият принос в развитието на научнофантастичната илюстрация. Любопитството към скритите природни красоти и екстремната му натура го превръщат в един от пионерите на водолазния спорт в България и пещерното проучване.
През 1969 Денков създава забележителните си илюстрации към Омировата епическа поема „Илиада”.
Изповядващ убеждението, че това изкуство онагледява словото, обогатявайки авторовия текст, художникът претворява в образи едно от най-древните литературни произведения. Илюстрациите въвличат читателя в атмосферата на елинската култура. Характерната иконография и стилистика на изкуството от онова време са интерпретирани до съвършенство, без да са лишени от личен почерк и индивидуално звучене. Чрез контраста на черните линии върху белия лист са изградени съвършени композиции, в които преобладават щрихите с различен интензитет и плътност. Тази игра между ефирност и категоричност създава усещане за динамика на изображението и богатство на тонове и полутонове.
Творбите са част от богатия графичен фонд на Националната галерия.
Екип:
Куратор: Д-р Таня Станева
Реставратор: Кристина Белева
Графичен дизайнер: Димитрина Ненова
Превод на английски език: Нигрита Дейвис
Август Спасов
Илия Шапкароски
Изложби

Изложба "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век"
Софийска градска художествена галерия
Изложбата може да бъде разгледана до 16 февруари 2025 г. Тя проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм.
Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ "Б. Георгиев" – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век" е Любен Домозетски.
Изложбата може да бъде разгледана до 16 февруари 2025 г. Тя проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм.
Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ "Б. Георгиев" – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век" е Любен Домозетски.
Изложби

Изложбата "Изкуството помага" на Живко Седларски в помощ на недоносените деца
галерия "София" на Столична библиотека
Българският скулптор Живко Седларски, който през последните 33 години живее във Франция, организира благотворителна изложба „Изкуството помага“ в помощ на недоносените деца. Официалното откриване на изложбата с рисунки акрил и пластики е на 29 януари от 16.00 ч. в галерия "София" на Столична библиотека.
Експозицията е отворена за посещения до 9 февруари 2025 г.
Запазена марка на популярния артист са авангардни рокли-скулптури от стомана, за които казва, че са "мода, която не се облича". Приходите от изложбата "Изкуството помага" ще бъдат дарени за Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом" в знак на признателност към екипа за положените грижи за най- малкия внук на Живко Седларски, който се ражда по- рано и се налага да остане в Интензивно отделение на клиниката.
"Моето внуче Боян се роди преждевременно в болница "Майчин дом" през лятото на 2024 г. Много тревоги и безсънни нощи имахме, докато детенцето не събра сили и не качи килограми. Всички ме успокояваха, но притесненията си останаха. Тогава реших с част от творбите, които показахме в галерия "Мисията" на Министерство на външните работи, да направим отделна изложба, като всички картини ще се обявят за продажба и 100% от приходите ще отидат за Клиниката по неонатология в "Майчин дом". Благодарение на грижите и професионализма на неонатолозите в болницата, детето расте и се развива чудесно. Благодарни сме на целия екип от акушер-гинеколози, неонатолози, акушерки.", споделя Живко Седларски.
"Винаги, когато имам възможност, помагам за различни каузи. Миналата година в Рен, Франция, средствата от моя изложба отидоха за отделението в държавната болница, което се бори с ендометриозата.", допълва скулпторът.
"Изключително благодарни сме за инициативата на г-н Живко Седларски и за неговото решение да организира благотворителна изложба в подкрепа на недоносените деца. Средствата, които ще бъдат събрани, ще ни помогнат в нашата ежедневна работа, като ни предоставят възможности за усъвършенстване на грижите за малките пациенти. Благодарим на г-н Седларски за неговата съпричастност и за това, че дава пример за ангажираност към социално отговорни каузи.
Тази изложба е не само израз на благодарност, но и на признателност за професионализма и отдадеността на екипа ни.", коментира доц. д-р Лилия Вакрилова, началник на Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом".
Живко Седларски е български скулптор, роден на 16.09.1958 г. в Елхово. Син е на живописеца Кольо Седларски, началник на студио "Военни художници". Завършва Техникума по керамика и стъкло в София, а после и скулптура в Националната художествена академия. Специализира в Художествената академия в Берлин, Германия. Неговите произведения са в музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Белгия, Германия, Испания, Швейцария, САЩ, Ливан, Китай и други страни по света. През 2019 г. в Монте Карло негови творби са представени редом с произведения на ренесансовите майстори Рубенс, Тинторето и Тиеполо.
Българският скулптор Живко Седларски, който през последните 33 години живее във Франция, организира благотворителна изложба „Изкуството помага“ в помощ на недоносените деца. Официалното откриване на изложбата с рисунки акрил и пластики е на 29 януари от 16.00 ч. в галерия "София" на Столична библиотека.
Експозицията е отворена за посещения до 9 февруари 2025 г.
Запазена марка на популярния артист са авангардни рокли-скулптури от стомана, за които казва, че са "мода, която не се облича". Приходите от изложбата "Изкуството помага" ще бъдат дарени за Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом" в знак на признателност към екипа за положените грижи за най- малкия внук на Живко Седларски, който се ражда по- рано и се налага да остане в Интензивно отделение на клиниката.
"Моето внуче Боян се роди преждевременно в болница "Майчин дом" през лятото на 2024 г. Много тревоги и безсънни нощи имахме, докато детенцето не събра сили и не качи килограми. Всички ме успокояваха, но притесненията си останаха. Тогава реших с част от творбите, които показахме в галерия "Мисията" на Министерство на външните работи, да направим отделна изложба, като всички картини ще се обявят за продажба и 100% от приходите ще отидат за Клиниката по неонатология в "Майчин дом". Благодарение на грижите и професионализма на неонатолозите в болницата, детето расте и се развива чудесно. Благодарни сме на целия екип от акушер-гинеколози, неонатолози, акушерки.", споделя Живко Седларски.
"Винаги, когато имам възможност, помагам за различни каузи. Миналата година в Рен, Франция, средствата от моя изложба отидоха за отделението в държавната болница, което се бори с ендометриозата.", допълва скулпторът.
"Изключително благодарни сме за инициативата на г-н Живко Седларски и за неговото решение да организира благотворителна изложба в подкрепа на недоносените деца. Средствата, които ще бъдат събрани, ще ни помогнат в нашата ежедневна работа, като ни предоставят възможности за усъвършенстване на грижите за малките пациенти. Благодарим на г-н Седларски за неговата съпричастност и за това, че дава пример за ангажираност към социално отговорни каузи.
Тази изложба е не само израз на благодарност, но и на признателност за професионализма и отдадеността на екипа ни.", коментира доц. д-р Лилия Вакрилова, началник на Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом".
Живко Седларски е български скулптор, роден на 16.09.1958 г. в Елхово. Син е на живописеца Кольо Седларски, началник на студио "Военни художници". Завършва Техникума по керамика и стъкло в София, а после и скулптура в Националната художествена академия. Специализира в Художествената академия в Берлин, Германия. Неговите произведения са в музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Белгия, Германия, Испания, Швейцария, САЩ, Ливан, Китай и други страни по света. През 2019 г. в Монте Карло негови творби са представени редом с произведения на ренесансовите майстори Рубенс, Тинторето и Тиеполо.
Изложби

Инсталация Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето
в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей
Започва монтирането на временната арт инсталация „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ на Красимир Терзиев, финансирана по програма "Навън" на Столичната община. Творбата ще бъде разположена в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей. Около инсталацията е предвидена и програма от тематични събития.
Това съобщиха пред медии на 15 април заместник-кметът на София Яна Генова и художникът Красимир Терзиев.
"През тази година продължаваме Програмата "Навън" на Столичната община. На мястото на бившия мавзолей предоставяме възможност за артистични намеси и инсталации в градска среда." – каза заместник-кметът по култура на София Яна Генова. "Инсталацията ще бъде място за събития и няма да е изолирана от живота на преминаващите граждани." – добави тя. Намерението на Красимир Терзиев е да създаде място, на което човек може мислено да се освободи от инерцията на ежедневието. Да седне и да размишлява за миналото, за нерешените проблеми и травми от него, но и да помисли за визия за бъдещето.
"Текстът е свързан както с историческата натовареност на това място – бившия мавзолей, така и с особения момент на съвременността, в който пребиваваме. Едно от основните ми желания беше да не повтарям модела на монумента, който създава дистанция между зрителя и произведението, а по-скоро да привлека и приобщя публиката, за да стане част от проекта." – обясни Красимир Терзиев, който е преподавател по Културна антропология в Софийския университет.
Творбата на Красимир Терзиев е избрана през 2022 г. във второто издание на Програма „Навън“ на Столичната община сред 8 други предложения. В 13-членната комисия за разглеждане на кандидатурите са участвали експерти от Софийската градска художествена галерия, Националната художествена академия, Министерството на културата, Обществено-експертния съвет по устройство на територията, по градски дизайн и реклама и независими външни експерти. Председател на комисията е проф. Георги Янков, а в състава влизат Аделина Филева, арх. Бойка Къдрева, Димитър Стоянович, д-р Илия Мечков, доц. Михаил Груев, Любен Генов, Полина Стефанова, арх. Йоана Петкова, Любен Домозетски, Илинка Чергарова, Гергана Мудова и Лъчезар Бояджиев. Проектът е гласуван и от Столичния общински съвет, след обществено обсъждане с граждани и представители на културната общност.
Програма „Навън“ на Столичната община е създадена през 2018 г. с решение на Столичния общински съвет за подкрепа на временни художествени инсталации в градска среда и в подкрепа на Стратегията за развитие на София. Целта ѝ е да обживи и придаде нов смисъл на едно от историческите "бели петна" в центъра на столицата – площадката на бившия мавзолей.
Инсталацията „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ ще остане част от градската среда на столицата една година.
Започва монтирането на временната арт инсталация „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ на Красимир Терзиев, финансирана по програма "Навън" на Столичната община. Творбата ще бъде разположена в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей. Около инсталацията е предвидена и програма от тематични събития.
Това съобщиха пред медии на 15 април заместник-кметът на София Яна Генова и художникът Красимир Терзиев.
"През тази година продължаваме Програмата "Навън" на Столичната община. На мястото на бившия мавзолей предоставяме възможност за артистични намеси и инсталации в градска среда." – каза заместник-кметът по култура на София Яна Генова. "Инсталацията ще бъде място за събития и няма да е изолирана от живота на преминаващите граждани." – добави тя. Намерението на Красимир Терзиев е да създаде място, на което човек може мислено да се освободи от инерцията на ежедневието. Да седне и да размишлява за миналото, за нерешените проблеми и травми от него, но и да помисли за визия за бъдещето.
"Текстът е свързан както с историческата натовареност на това място – бившия мавзолей, така и с особения момент на съвременността, в който пребиваваме. Едно от основните ми желания беше да не повтарям модела на монумента, който създава дистанция между зрителя и произведението, а по-скоро да привлека и приобщя публиката, за да стане част от проекта." – обясни Красимир Терзиев, който е преподавател по Културна антропология в Софийския университет.
Творбата на Красимир Терзиев е избрана през 2022 г. във второто издание на Програма „Навън“ на Столичната община сред 8 други предложения. В 13-членната комисия за разглеждане на кандидатурите са участвали експерти от Софийската градска художествена галерия, Националната художествена академия, Министерството на културата, Обществено-експертния съвет по устройство на територията, по градски дизайн и реклама и независими външни експерти. Председател на комисията е проф. Георги Янков, а в състава влизат Аделина Филева, арх. Бойка Къдрева, Димитър Стоянович, д-р Илия Мечков, доц. Михаил Груев, Любен Генов, Полина Стефанова, арх. Йоана Петкова, Любен Домозетски, Илинка Чергарова, Гергана Мудова и Лъчезар Бояджиев. Проектът е гласуван и от Столичния общински съвет, след обществено обсъждане с граждани и представители на културната общност.
Програма „Навън“ на Столичната община е създадена през 2018 г. с решение на Столичния общински съвет за подкрепа на временни художествени инсталации в градска среда и в подкрепа на Стратегията за развитие на София. Целта ѝ е да обживи и придаде нов смисъл на едно от историческите "бели петна" в центъра на столицата – площадката на бившия мавзолей.
Инсталацията „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ ще остане част от градската среда на столицата една година.
Изложби

Леденият парк в центъра на София вече работи
Княжеска градина, София
Леденият парк ICE PARK SOFIA вече е открит.
Пързалката е позиционирана отново в центъра на София, в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на тази във Виена, с ледено поле от близо 4 декара, което е половин футболно игрище. Трите големи площадки са свързани с широки заледени алеи с дължина 800 метра и това ще превърне пързалянето в приключение. Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки и придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците. Софийският „Айс Парк“ ще бъде най-голямото такова съоръжение на Балканския полуостров.
Цената е 20 лв. за 2 часа
Цена за наем на кънки за една сесия - 5 лв.
Работното време е всеки ден от 11:00 до 22:00 часа с четири двучасови сесии ежедневно - 11:00–13:00 часа, 14:00–16:00 часа, 17:00–19:00 часа и 20:00–22:00 часа с едночасова почивка за почистване на леда.
Леденият парк ICE PARK SOFIA вече е открит.
Пързалката е позиционирана отново в центъра на София, в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на тази във Виена, с ледено поле от близо 4 декара, което е половин футболно игрище. Трите големи площадки са свързани с широки заледени алеи с дължина 800 метра и това ще превърне пързалянето в приключение. Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки и придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците. Софийският „Айс Парк“ ще бъде най-голямото такова съоръжение на Балканския полуостров.
Цената е 20 лв. за 2 часа
Цена за наем на кънки за една сесия - 5 лв.
Работното време е всеки ден от 11:00 до 22:00 часа с четири двучасови сесии ежедневно - 11:00–13:00 часа, 14:00–16:00 часа, 17:00–19:00 часа и 20:00–22:00 часа с едночасова почивка за почистване на леда.
Спортни събития

ПИКАСО | Графики от колекцията на Националната галерия
Квадрат 500, 24 зала
Колекцията на Националната галерия съдържа двадесет и един графични листа от Пикасо (1881–1973), тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. В тях е разкрита страстта и виртуозността на големия художник към рисунката, постигнати с възможностите на литографията, офорта, гравюрата и акватинтата в свободно изявявяне на материала, на черните и бели пространства и щриха.
Между януари 1957 и август 1959, чрез метода на автоматичното писане, Пикасо създава поемата „Погребението на граф Оргаз“ (El entierro del conde de Orgaz). Заглавието препраща към едноименната картина на испанския художник Ел Греко (1541–1614).
През 1966 и 1967 в имението си в Мужен, Франция, Пикасо изпълнява към текста дванайсет медни плочи за офорт. Книгата, с предговор от Рафаел Алберти, излиза през 1969 в ограничен тираж от 263 екземпляра, от които 220 са придружени от оригиналните гравюри. В настоящата изложба са представени 7 от тях.
Серията „Подвижни пясъци“ (1965), от която галерията притежава 4 листа, включва десет творби към стихотворение със същото заглавие на поета Пиер Реверди (1889 – 1960). С участието си в този проект Пикасо изразява почитта си към паметта на своя голям приятел и личност в модерната литература на ХХ век.
Графичните плочи са били унищожени от художника след отпечатването на тиража.
Според биографите на Пикасо, той получава покана от поета Луи Арагон да създаде плакат за предстоящия в Париж през април 1949 Световен конгрес на мира. Така се ражда емблематичният гълъб – един от най-ярките символи на международното движение за мир в следвоенна Европа. В изложбата е показана популярната цветна литография, създадена през 1952.
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби в Квадрат 500, чиято цел е да запознае публиката с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика, в който се съхраняват произведения на Франсиско Гоя, Йожен Кариер, Огюст Роден, Анри Фантен-Латур, Огюст Реноар, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Анри Матис, Марк Шагал, Рой Лихтенщайн и др.
Колекцията на Националната галерия съдържа двадесет и един графични листа от Пикасо (1881–1973), тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. В тях е разкрита страстта и виртуозността на големия художник към рисунката, постигнати с възможностите на литографията, офорта, гравюрата и акватинтата в свободно изявявяне на материала, на черните и бели пространства и щриха.
Между януари 1957 и август 1959, чрез метода на автоматичното писане, Пикасо създава поемата „Погребението на граф Оргаз“ (El entierro del conde de Orgaz). Заглавието препраща към едноименната картина на испанския художник Ел Греко (1541–1614).
През 1966 и 1967 в имението си в Мужен, Франция, Пикасо изпълнява към текста дванайсет медни плочи за офорт. Книгата, с предговор от Рафаел Алберти, излиза през 1969 в ограничен тираж от 263 екземпляра, от които 220 са придружени от оригиналните гравюри. В настоящата изложба са представени 7 от тях.
Серията „Подвижни пясъци“ (1965), от която галерията притежава 4 листа, включва десет творби към стихотворение със същото заглавие на поета Пиер Реверди (1889 – 1960). С участието си в този проект Пикасо изразява почитта си към паметта на своя голям приятел и личност в модерната литература на ХХ век.
Графичните плочи са били унищожени от художника след отпечатването на тиража.
Според биографите на Пикасо, той получава покана от поета Луи Арагон да създаде плакат за предстоящия в Париж през април 1949 Световен конгрес на мира. Така се ражда емблематичният гълъб – един от най-ярките символи на международното движение за мир в следвоенна Европа. В изложбата е показана популярната цветна литография, създадена през 1952.
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби в Квадрат 500, чиято цел е да запознае публиката с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика, в който се съхраняват произведения на Франсиско Гоя, Йожен Кариер, Огюст Роден, Анри Фантен-Латур, Огюст Реноар, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Анри Матис, Марк Шагал, Рой Лихтенщайн и др.
Изложби

Прием на проектни предложения за разделите "Стратегически събития" и "Значими събития" на програма "Календар на културните събития на Столичната община за 2025 г."
От 00.00 ч. на 18 януари до 24.00 ч. на 10 февруари на 2025 г. (24 календарни дни) се приемат проектни предложения за разделите "Стратегически събития" и "Значими събития" на програма "Календар на културните събития на Столичната община за 2025 г.
Предложенията се приемат само по електронен път тук - https://kultura.sofia.bg/calendar/
Календарът на културните събития обхваща фестивали, прояви, чествания, инициативи и събития, които се реализират на територията и с безвъзмездната финансова и/или логистична подкрепа на Столичната община през 2025 г. Те ще се реализират в раздели:
- „Стратегически събития“,
- „Значими събития“,
- “Лятна програма”,
- „Събития на Столичните райони“,
- „Събития на Столична община“.
Кандидатстващите събития за раздел „Стратегически събития“ трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към три от приоритетите от Стратегията:
- Творческа икономика,
- Творческо развитие,
- Творческа интернационализация,
като съответстват и на поне една от прилежащите към всеки един от тях цели, а ако е приложимо – и към Стратегията „София – творчески град на киното – 2017 – 2027“.
От тях се очаква и да предоставят „План за развитие и дългосрочна перспектива на събитието“. Остава задължителното условието събитието да има реализирани поне 5 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, кандидатстващи за раздел „Значими събития“, трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към поне един от приоритетите от Стратегията – Творческа икономика, Творческо развитие, Творческа интернационализация, като съответстват на поне една от прилежащите към него цели, както и да имат реализирани най-малко 3 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, одобрени за финансиране чрез Календара на културните събития на Столичната община през 2025 г., трябва да демонстрират и докажат ангажимент към поне една от хоризонталните теми на Програмата:
- Екологична съзнателност, устойчивост и „зелени“ подходи при организирането и провеждането на събития;
- Насърчаване на социалното и културно сближаване в общността;
- Насърчаване провеждането на културни събития в периферни райони в столицата;
- Развитие на културната грамотност на деца и младежи и засилване на връзките между културата и образованието.
През 2025 г. раздел „Лятна програма“ ще осигури повече възможности за достъп до културни събития и културна изява в периферни райони с въвеждането на условието за задължителна реализация на събития в локация/иизвън централна градска част с прогнозна максимална сума за проектно финансиране в размер на 10 000.00 лв. „Събития на Столична община“ ще се реализира в три сесии до изчерпване на бюджета на програмата, както следва:
- Сесия I – месец март;
- Сесия II – месец юни;
- Сесия III – месец септември.
Раздел „Открити сцени – логистична и/или финансова подкрепа" отпада от Календара.
Условията, процедурите, изискуемите документи и актуалните формуляри за кандидатстване вижте тук -https://kultura.sofia.bg/calendar/
Предложенията се приемат само по електронен път тук - https://kultura.sofia.bg/calendar/
Календарът на културните събития обхваща фестивали, прояви, чествания, инициативи и събития, които се реализират на територията и с безвъзмездната финансова и/или логистична подкрепа на Столичната община през 2025 г. Те ще се реализират в раздели:
- „Стратегически събития“,
- „Значими събития“,
- “Лятна програма”,
- „Събития на Столичните райони“,
- „Събития на Столична община“.
Кандидатстващите събития за раздел „Стратегически събития“ трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към три от приоритетите от Стратегията:
- Творческа икономика,
- Творческо развитие,
- Творческа интернационализация,
като съответстват и на поне една от прилежащите към всеки един от тях цели, а ако е приложимо – и към Стратегията „София – творчески град на киното – 2017 – 2027“.
От тях се очаква и да предоставят „План за развитие и дългосрочна перспектива на събитието“. Остава задължителното условието събитието да има реализирани поне 5 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, кандидатстващи за раздел „Значими събития“, трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към поне един от приоритетите от Стратегията – Творческа икономика, Творческо развитие, Творческа интернационализация, като съответстват на поне една от прилежащите към него цели, както и да имат реализирани най-малко 3 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, одобрени за финансиране чрез Календара на културните събития на Столичната община през 2025 г., трябва да демонстрират и докажат ангажимент към поне една от хоризонталните теми на Програмата:
- Екологична съзнателност, устойчивост и „зелени“ подходи при организирането и провеждането на събития;
- Насърчаване на социалното и културно сближаване в общността;
- Насърчаване провеждането на културни събития в периферни райони в столицата;
- Развитие на културната грамотност на деца и младежи и засилване на връзките между културата и образованието.
През 2025 г. раздел „Лятна програма“ ще осигури повече възможности за достъп до културни събития и културна изява в периферни райони с въвеждането на условието за задължителна реализация на събития в локация/иизвън централна градска част с прогнозна максимална сума за проектно финансиране в размер на 10 000.00 лв. „Събития на Столична община“ ще се реализира в три сесии до изчерпване на бюджета на програмата, както следва:
- Сесия I – месец март;
- Сесия II – месец юни;
- Сесия III – месец септември.
Раздел „Открити сцени – логистична и/или финансова подкрепа" отпада от Календара.
Условията, процедурите, изискуемите документи и актуалните формуляри за кандидатстване вижте тук -https://kultura.sofia.bg/calendar/
Бизнес събития

Стената Vol. 5: Филипина Стаменкова ОТРАЖЕНИЯ
Квадрат 500, Атриум
Куратор: Мартин Косташки
Вход от бул. „Васил Левски“
Петото издание на проекта „Стената“ на Националната галерия представя сайт-спесифик инсталацията „Отражения“ на художничката Филипина Стаменкова.
Огледалото е уникален предмет и аспект на едно много лично преживяване в рамките на мястото, в което се намираме. Това, което виждаме, се променя, докато се движим – подобно на последователността в сцените на филм. Преживяване, основаващо се на принципа на анаморфозата.
Авторката споделя: „Когато посетителите стигнат до тази стена, виждат себе си отразени в огледалото и така заемат централно място в инсталацията. В контекста на архитектурата и екстериора, огледалата запазват магическата способност да огъват, изкривяват, разширяват и преобразуват образите, а чрез тях и нашето възприятие за тях и връзката ни с обитаемото пространство. Понякога приятно, понякога изненадващо или дори успокояващо, често странно и объркващо преживяване, актът на улавяне на себе си в отразяваща повърхност е толкова фундаментален за нашата постоянна оценка. Огледалната повърхност е странно пасивна, но натрапчива и енергична, не само защото отразява околната среда и хората около себе си, но защото поради самото естество на отразяващото си качество трансформира начина, по който виждаме света, който ни заобикаля.“
Когато зрителите видят себе си, отразени в произведение, изкуството незабавно предизвиква особен интерес и създава магично очарование, подобно на мита за Нарцис. Мащабът на огледалната скулптурна инсталация разширява визуалното пространство на атриума в Квадрат 500, което е друг аспект на навлизането му във вътрешния живот на галерията — променя го и създава ново пространство.
Инсталацията е проектирана и изработена от ателие Woood – споделено място за работа на хора с идеи, които умеят да боравят с ръцете си, с инструменти и, които имат инженерна мисъл. Място за смели проекти, дизайнерски разработки и творчески работилници по керамика и дърворезба. Ателието е известно със своята продукция в Грузия, Мароко, ЮАР, както и в цяла Европа. И до днес условие за приемане на дадена поръчка е тя да бъде комплексна и да изисква брейнсторминг и креативност. Марката Woood става популярна и покрай работата си за модния гигант Louis Vuitton, за който произвежда различни фасадни и интериорни инсталации за бутиците на марката в Лондон, Париж, Токио и др. В България Woood са широко познати с работата си по редица проекти, свързани с градски каузи – коледната украса с кауза на агенция Imp-Act, скритите букви на фондация „Прочети София“, както и с инициативи, развиващи туристическия имидж на столицата, в партньорство с летище София и независимата платформа за градски символи soSofiа.com.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Куратор: Мартин Косташки
Вход от бул. „Васил Левски“
Петото издание на проекта „Стената“ на Националната галерия представя сайт-спесифик инсталацията „Отражения“ на художничката Филипина Стаменкова.
Огледалото е уникален предмет и аспект на едно много лично преживяване в рамките на мястото, в което се намираме. Това, което виждаме, се променя, докато се движим – подобно на последователността в сцените на филм. Преживяване, основаващо се на принципа на анаморфозата.
Авторката споделя: „Когато посетителите стигнат до тази стена, виждат себе си отразени в огледалото и така заемат централно място в инсталацията. В контекста на архитектурата и екстериора, огледалата запазват магическата способност да огъват, изкривяват, разширяват и преобразуват образите, а чрез тях и нашето възприятие за тях и връзката ни с обитаемото пространство. Понякога приятно, понякога изненадващо или дори успокояващо, често странно и объркващо преживяване, актът на улавяне на себе си в отразяваща повърхност е толкова фундаментален за нашата постоянна оценка. Огледалната повърхност е странно пасивна, но натрапчива и енергична, не само защото отразява околната среда и хората около себе си, но защото поради самото естество на отразяващото си качество трансформира начина, по който виждаме света, който ни заобикаля.“
Когато зрителите видят себе си, отразени в произведение, изкуството незабавно предизвиква особен интерес и създава магично очарование, подобно на мита за Нарцис. Мащабът на огледалната скулптурна инсталация разширява визуалното пространство на атриума в Квадрат 500, което е друг аспект на навлизането му във вътрешния живот на галерията — променя го и създава ново пространство.
Инсталацията е проектирана и изработена от ателие Woood – споделено място за работа на хора с идеи, които умеят да боравят с ръцете си, с инструменти и, които имат инженерна мисъл. Място за смели проекти, дизайнерски разработки и творчески работилници по керамика и дърворезба. Ателието е известно със своята продукция в Грузия, Мароко, ЮАР, както и в цяла Европа. И до днес условие за приемане на дадена поръчка е тя да бъде комплексна и да изисква брейнсторминг и креативност. Марката Woood става популярна и покрай работата си за модния гигант Louis Vuitton, за който произвежда различни фасадни и интериорни инсталации за бутиците на марката в Лондон, Париж, Токио и др. В България Woood са широко познати с работата си по редица проекти, свързани с градски каузи – коледната украса с кауза на агенция Imp-Act, скритите букви на фондация „Прочети София“, както и с инициативи, развиващи туристическия имидж на столицата, в партньорство с летище София и независимата платформа за градски символи soSofiа.com.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби

Стефка Аройо. Морето, празници, танци
СБХ, Шипка 6, 1 B
Живопис и рисунки
Дългоочаквана и съкровена среща с един от синовете ѝ в началото на 2024 изважда Стефка Аройо от творческата летаргия, обхванала я през последните години, и устремно възражда желанието ѝ да рисува. Не за изложба, а да живее като художник, да рисува. (Нейната предходна самостоятелна изложба е през 2014 в столичната галерия „Арте“. И тогава е посрещната с голям интерес заради продължителното ѝ отсъствие от художествената сцена в България.)
„Усетих, че участвам в живото на живота, не знаех, че ще се получи, че ще стигна до тази изложба. Моите пътувания и живота в различни страни ми дадоха основата на този подем от последната година – великолепието на нещо сътворено, не разрушенията и войните, а другата част, която прави човека разумен.“
В изложбата в зала 1В Аройо представя всичките 19 картини, нарисувани от началото на 2024, и 7 по-стари творби. Като свързващо звено между по-далечния период в творчеството ѝ и най-новите картини, тя представя три картини, притежание на Националната галерия – „Натюрморт с ваза“, „Нашите съседи“ и „Нестинарка“.
Живопис и рисунки
Дългоочаквана и съкровена среща с един от синовете ѝ в началото на 2024 изважда Стефка Аройо от творческата летаргия, обхванала я през последните години, и устремно възражда желанието ѝ да рисува. Не за изложба, а да живее като художник, да рисува. (Нейната предходна самостоятелна изложба е през 2014 в столичната галерия „Арте“. И тогава е посрещната с голям интерес заради продължителното ѝ отсъствие от художествената сцена в България.)
„Усетих, че участвам в живото на живота, не знаех, че ще се получи, че ще стигна до тази изложба. Моите пътувания и живота в различни страни ми дадоха основата на този подем от последната година – великолепието на нещо сътворено, не разрушенията и войните, а другата част, която прави човека разумен.“
В изложбата в зала 1В Аройо представя всичките 19 картини, нарисувани от началото на 2024, и 7 по-стари творби. Като свързващо звено между по-далечния период в творчеството ѝ и най-новите картини, тя представя три картини, притежание на Националната галерия – „Натюрморт с ваза“, „Нашите съседи“ и „Нестинарка“.
Изложби

Цар Борис III личност и държавник. 130 години от рождението му
Национален исторически музей
Цар Борис ІІІ управлява България в обстановка на остри политически и социални конфликти, възникнали след две национални катастрофи, изгубени национални идеали и световна стопанска криза. Монархът преодолява трудностите, пред които се изправя и стабилизира държавата. Цар Борис налага разумна и предпазлива външна политика и има безспорни заслуги за връщането на Южна Добруджа в пределите на България през есента на 1940 г.
Националният исторически музей отбелязва 130-та годишнина от рождението на владетеля с изложба „Цар Борис ІІІ. Личност и държавник“, която се осъществява с партньорството на Държавна агенция „Архиви“ и Националния политехнически музей.
Без политизиране на историческия разказ, временната експозиция представя в хронологичен ред значими за родната история оригинални документи и уникални предмети, накити, наградни отличия, униформи и др. Те илюстрират жизнения път на цар Борис – раждане, покръстване, пълнолетие, встъпване на престола, женитба, управление на страната.
Фотографиите – обективно свидетелство на времето, отразяват частния живот и държавническата дейност на монарха, любовта му към природата, науката и техниката, неговата популярност сред народа.
Юбилейната изложба е опит да очертае безпристрастно и достоверно сложната и многостранна личност на цар Борис ІІІ.
Цар Борис ІІІ управлява България в обстановка на остри политически и социални конфликти, възникнали след две национални катастрофи, изгубени национални идеали и световна стопанска криза. Монархът преодолява трудностите, пред които се изправя и стабилизира държавата. Цар Борис налага разумна и предпазлива външна политика и има безспорни заслуги за връщането на Южна Добруджа в пределите на България през есента на 1940 г.
Националният исторически музей отбелязва 130-та годишнина от рождението на владетеля с изложба „Цар Борис ІІІ. Личност и държавник“, която се осъществява с партньорството на Държавна агенция „Архиви“ и Националния политехнически музей.
Без политизиране на историческия разказ, временната експозиция представя в хронологичен ред значими за родната история оригинални документи и уникални предмети, накити, наградни отличия, униформи и др. Те илюстрират жизнения път на цар Борис – раждане, покръстване, пълнолетие, встъпване на престола, женитба, управление на страната.
Фотографиите – обективно свидетелство на времето, отразяват частния живот и държавническата дейност на монарха, любовта му към природата, науката и техниката, неговата популярност сред народа.
Юбилейната изложба е опит да очертае безпристрастно и достоверно сложната и многостранна личност на цар Борис ІІІ.
Изложби

LYUBEN DIMITROV (1904–2000)
Kvadrat 500
Lyuben Dimitrov is not only a figure notable for his rich oeuvre in Bulgarian decoratively monumental sculpture of the 20th century, but also a kind of school for the synthesis between that sculpture and architecture.
Over 60 works produced by the artist between 1929 and 1986 are to be found in Sofia and around Bulgaria: figurative and decorative sculptural decoration of public buildings, monuments, portraits of famous intellectuals. Between 1939 and 1975, he lectured at the National Academy of Arts.
Institutions in Sofia for which the sculptor worked included the Central Cooperative Bank at 2, Ivan Vazov St. (1929); the Seventh Secondary School at 28, Tsar Ivan Shishman St. (1938); the Bulgarian National Bank (1939); the Ministry of the Interior (1939); the Ministry of Defence (1941–42); the Sts Cyril and Methodius Public Library (1942–43); and the building on the junction of Princess Maria Louisa Blvd. and Exarch Joseph Street (1961). For St Kliment Ohridski Sofia University, he designed the pair of lions at the entrance to the library (1932) and the figural cartouches on the southern (1954) and northern (1979–83) wings. During the major reconstruction of the Ivan Vazov National Theatre between 1972 and 1976, he sculpted the bifigural compositions above the four corners of the viewing tract, the figures for the niches in the side façades and two free-standing allegorical figures for the Balcony I foyer. In 1985, six allegorical figures sheltered in niches were installed on the façade of the then National Gallery of Foreign Art (today, Kvadrat 500).
Among Lyuben Dimitrov’s emblematic works is the bifigural composition titled ‘All Quiet on Shipka’, created for the interior of the ossuary on the historic peak (1957). To celebrate the centenary of the heroic events of August 1877, a decorative wall with relief compositions was completed along the steps leading up to Shipka Peak. A monument to Hadji Dimitar (1961) was also erected in the same region of the Balkan Mountains, in the Buzludzha locality. Other works around Bulgaria include ‘The Surrender of Osman Pasha’, a relief at Yasen Railway Station, near Pleven (1965); the allegorical figure on horseback at the entry point to Gabrovo (1966); the figures on the bridge over the Banska River in Kyustendil (1969); the monument to Ivaylo’s Warriors in the Demir Kapia locality near Kotel (1972); and that of Panayot Volov in the centre of Shumen (1978–84).
The exhibition also features seven easel works owned by the National Gallery, the Sofia City Art Gallery, the Kazanlak Art Gallery, and the artist’s heirs. Several of the listed monumental sculptures will be displayed as photographs.
Media Partner: BTA / Bulgarian News Agency
Vessela Christova-Radoeva, exhibition curator
Lyuben Dimitrov is not only a figure notable for his rich oeuvre in Bulgarian decoratively monumental sculpture of the 20th century, but also a kind of school for the synthesis between that sculpture and architecture.
Over 60 works produced by the artist between 1929 and 1986 are to be found in Sofia and around Bulgaria: figurative and decorative sculptural decoration of public buildings, monuments, portraits of famous intellectuals. Between 1939 and 1975, he lectured at the National Academy of Arts.
Institutions in Sofia for which the sculptor worked included the Central Cooperative Bank at 2, Ivan Vazov St. (1929); the Seventh Secondary School at 28, Tsar Ivan Shishman St. (1938); the Bulgarian National Bank (1939); the Ministry of the Interior (1939); the Ministry of Defence (1941–42); the Sts Cyril and Methodius Public Library (1942–43); and the building on the junction of Princess Maria Louisa Blvd. and Exarch Joseph Street (1961). For St Kliment Ohridski Sofia University, he designed the pair of lions at the entrance to the library (1932) and the figural cartouches on the southern (1954) and northern (1979–83) wings. During the major reconstruction of the Ivan Vazov National Theatre between 1972 and 1976, he sculpted the bifigural compositions above the four corners of the viewing tract, the figures for the niches in the side façades and two free-standing allegorical figures for the Balcony I foyer. In 1985, six allegorical figures sheltered in niches were installed on the façade of the then National Gallery of Foreign Art (today, Kvadrat 500).
Among Lyuben Dimitrov’s emblematic works is the bifigural composition titled ‘All Quiet on Shipka’, created for the interior of the ossuary on the historic peak (1957). To celebrate the centenary of the heroic events of August 1877, a decorative wall with relief compositions was completed along the steps leading up to Shipka Peak. A monument to Hadji Dimitar (1961) was also erected in the same region of the Balkan Mountains, in the Buzludzha locality. Other works around Bulgaria include ‘The Surrender of Osman Pasha’, a relief at Yasen Railway Station, near Pleven (1965); the allegorical figure on horseback at the entry point to Gabrovo (1966); the figures on the bridge over the Banska River in Kyustendil (1969); the monument to Ivaylo’s Warriors in the Demir Kapia locality near Kotel (1972); and that of Panayot Volov in the centre of Shumen (1978–84).
The exhibition also features seven easel works owned by the National Gallery, the Sofia City Art Gallery, the Kazanlak Art Gallery, and the artist’s heirs. Several of the listed monumental sculptures will be displayed as photographs.
Media Partner: BTA / Bulgarian News Agency
Vessela Christova-Radoeva, exhibition curator
Exhibitions

ЛЮБЕН ДИМИТРОВ (1904 – 2000)
Квадрат 500
Любен Димитров е не само забележително с богатото си творчество име в декоративно-монументалната българска скулптура през ХХ век, но и своеобразна школа за синтеза между нея и архитектурата.
Над 60 са произведенията на художника в София и страната, реализирани между 1929 и 1986 – фигурална и декоративна скулптурна украса на обществени сгради, паметници, портрети на известни интелектуалци. В продължение на няколко десетилетия – от 1939 до 1975 – той е преподавател в Националната художествена академия.
Сред обектите в София, за които работи скулпторът, са банката на ул. „Иван Вазов“ 2 (1929), 7 ЕСПУ на ул. „Цар Иван Шишман“ 28 (1938), БНБ (1939), МВР (1939), МНО (1941 – 1942), Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1942 – 1943), сградата на ъгъла на бул. „Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“ (1961). За Софийския университет „Св. Климент Охридски“ той създава лъвските фигури пред библиотеката (1932) и фигуралните картуши за южното (1954) и северното крило (1979 – 1983). При основната реконструкция на Народния театър „Иван Вазов“ през 1972 – 1976 изпълнява двуфигурните композиции над четирите ъгъла на зрителния тракт, фигурите за нишите в страничните фасади и две свободностоящи алегорични фигури за фоайето на Първи балкон. През 1985 на фасадата на тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство (днес Квадрат 500) са поставени шест приютени в ниши алегорични фигури.
Емблематично произведение на Любен Димитров е двуфигурната композиция „На Шипка всичко е спокойно“ в костницата на историческия връх (1957). По повод на 100-годишнината от героичните събития през август 1877 е реализирана и декоративна стена с релефни композиции покрай стълбите към връх Шипка.
В същия район на Стара планина, в местността Бузлуджа, се намира и паметникът на Хаджи Димитър (1961). Други творби в страната са релефът „Предаването на Осман паша“ при гара Ясен край Плевен (1965), алегоричната конна фигура на входа на Габрово (1966), фигурите на моста на р. Банска в Кюстендил (1969), паметникът на Ивайловите войни в местността Демиркапия край Котел (1972), паметникът на Панайот Волов в центъра на Шумен (1978 – 1984).
Изложбата включва седем кавалетни произведения, собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък и наследниците на художника. Част от изброените монументални скулптури ще бъдат представени под формата на фотографии.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Весела Христова-Радоева, куратор на изложбата
Любен Димитров е не само забележително с богатото си творчество име в декоративно-монументалната българска скулптура през ХХ век, но и своеобразна школа за синтеза между нея и архитектурата.
Над 60 са произведенията на художника в София и страната, реализирани между 1929 и 1986 – фигурална и декоративна скулптурна украса на обществени сгради, паметници, портрети на известни интелектуалци. В продължение на няколко десетилетия – от 1939 до 1975 – той е преподавател в Националната художествена академия.
Сред обектите в София, за които работи скулпторът, са банката на ул. „Иван Вазов“ 2 (1929), 7 ЕСПУ на ул. „Цар Иван Шишман“ 28 (1938), БНБ (1939), МВР (1939), МНО (1941 – 1942), Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1942 – 1943), сградата на ъгъла на бул. „Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“ (1961). За Софийския университет „Св. Климент Охридски“ той създава лъвските фигури пред библиотеката (1932) и фигуралните картуши за южното (1954) и северното крило (1979 – 1983). При основната реконструкция на Народния театър „Иван Вазов“ през 1972 – 1976 изпълнява двуфигурните композиции над четирите ъгъла на зрителния тракт, фигурите за нишите в страничните фасади и две свободностоящи алегорични фигури за фоайето на Първи балкон. През 1985 на фасадата на тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство (днес Квадрат 500) са поставени шест приютени в ниши алегорични фигури.
Емблематично произведение на Любен Димитров е двуфигурната композиция „На Шипка всичко е спокойно“ в костницата на историческия връх (1957). По повод на 100-годишнината от героичните събития през август 1877 е реализирана и декоративна стена с релефни композиции покрай стълбите към връх Шипка.
В същия район на Стара планина, в местността Бузлуджа, се намира и паметникът на Хаджи Димитър (1961). Други творби в страната са релефът „Предаването на Осман паша“ при гара Ясен край Плевен (1965), алегоричната конна фигура на входа на Габрово (1966), фигурите на моста на р. Банска в Кюстендил (1969), паметникът на Ивайловите войни в местността Демиркапия край Котел (1972), паметникът на Панайот Волов в центъра на Шумен (1978 – 1984).
Изложбата включва седем кавалетни произведения, собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък и наследниците на художника. Част от изброените монументални скулптури ще бъдат представени под формата на фотографии.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Весела Христова-Радоева, куратор на изложбата
Изложби

Concert of Sofia Quartet
Chamber Hall
Solоist/s
Mario Bobotsov
Ensemble
Sofia Quartet
Program
Sergei Rachmaninoff – Trio élégiaque No.1
Giacomo Puccini – “Crisantemi”, SC 65, Elegy for String Quartet/Orchestra
Johann Sebastian Bach – Concerto for Piano and Orchestra No.1 in D minor, BWV 1052
Solоist/s
Mario Bobotsov
Ensemble
Sofia Quartet
Program
Sergei Rachmaninoff – Trio élégiaque No.1
Giacomo Puccini – “Crisantemi”, SC 65, Elegy for String Quartet/Orchestra
Johann Sebastian Bach – Concerto for Piano and Orchestra No.1 in D minor, BWV 1052
Music and Dance Events

Концерт на София квартет
Камерна зала
Солист/и
Марио Бобоцов
Състав
Квартет „София“
Програма
Сергей Рахманинов – Елегично трио
Джакомо Пучини – „Хризантеми“, SC 65, елегия за струнен квартет/оркестър
Йохан Себастиан Бах – Концерт за пиано и оркестър №1 в ре минор, BWV 1052
Солист/и
Марио Бобоцов
Състав
Квартет „София“
Програма
Сергей Рахманинов – Елегично трио
Джакомо Пучини – „Хризантеми“, SC 65, елегия за струнен квартет/оркестър
Йохан Себастиан Бах – Концерт за пиано и оркестър №1 в ре минор, BWV 1052
Музикално и танцово изкуство

Малък градски театър "Зад канала": Спектакъл "Тартюф или лицемерът"
Малък градски театър "Зад канала"
Малък градски театър "Зад канала" представя "Тартюф или лицемерът" от Жан-Батист Молиер
Режисьор – Лилия Абаджиева
Сценография – Васил Абаджиев
Костюми – Васил Абаджиев
Превод – Стоян Бакърджиев
Фотограф – Васил Абаджиев
Сценична версия и музикална картина – Лилия Абаджиева
Продължителност: 2 часа
Участват: Александър Кадиев, Цветина Петрова, Георги Кацарски, Магдалена Бучкова, Богдан Бухалов, Христо Пъдев, Леонид Йовчев, Христина Караиванова, Владимир Димитров, Александър Карасански, Таня Пашанкова, Калина Георгиева
Малък градски театър "Зад канала" представя "Тартюф или лицемерът" от Жан-Батист Молиер
Режисьор – Лилия Абаджиева
Сценография – Васил Абаджиев
Костюми – Васил Абаджиев
Превод – Стоян Бакърджиев
Фотограф – Васил Абаджиев
Сценична версия и музикална картина – Лилия Абаджиева
Продължителност: 2 часа
Участват: Александър Кадиев, Цветина Петрова, Георги Кацарски, Магдалена Бучкова, Богдан Бухалов, Христо Пъдев, Леонид Йовчев, Христина Караиванова, Владимир Димитров, Александър Карасански, Таня Пашанкова, Калина Георгиева
Театри

"ARIA – Опера в Киното"
Cinema City ARIA – Опера в Киното
Сезон 2024 – 2025
Тур из Европа
Пътешествие из най-големите оперни театри в Европа на киноекран в България. От ноември 2024 г. до март 2025 г. най-добрите оперни изпълнения в света идват в поредица от прожекции в Cinema City от престижната Виенска държавна опера и водещите оперни фестивали в Европа, включително фестивал "Арена ди Верона" и Фестивалът в Залцбург.
С превод на български и английски език.
"Тоска"/ Пучини – Фестивал "Арена ди Верона"
Една от най-драматичните и вълнуващи опери на Пучини – "Тоска", пристига на огромната сцена на фестивала "Арена ди Верона". Сопраното Соня Йончева, призната за една от най-добрите изпълнителки на Тоска в нашето време, заедно с харизматичния тенор Виторио Григоло, представят трагичната двойка, заплетена в мрежа от страсти и политически интриги.
Режисьор – Уго де Ана
Диригент – Франческо Иван Чампа
"Отело"/ Верди – Виенска държавна опера
Шекспир среща Верди в това мрачно психологическо произведение. "Отело" е история за разрушителната ревност с тенора Йонас Кауфман в главната роля. Баритонът Лудвиг Тезие блести като злодея Яго, а Рейчъл Уилис-Соренсен впечатлява като нежната и трагична Дездемона. Тази продукция на Виенската държавна опера предава интензивната драма на предателство и отмъщение.
Диригент – Alexander Soddy
Режисьор – Adrian Noble
"Макбет"/ Верди – Фестивал в Залцбург
Власт, амбиция и трагедия оживяват в "Макбет" на Верди, базиран на безсмъртната творба на Шекспир.
Блестящото сопрано Асмик Григорян прави впечатляващ дебют като лейди Макбет, докато Владислав Сулимски създава мощен образ на безмилостния главен герой.
Тази продукция на Фестивала в Залцбург носи модерен и мрачен поглед върху класическата история.
Диригент – Philippe Jordan
Режисьор – Krzysztof Warlikowski
"Любовен Еликсир"/ Доницети – Виенска държавна опера
Тази вълнуваща история разказва за простия селски момък Неморино, който търси начин да спечели сърцето на своята любима с помощта на мистериозен любовен еликсир. Лека мелодична музика и моменти на дълбока емоция правят това представление на Виенската държавна опера истинско удоволствие.
Певци:
Maria Nazarova – Адрина
Bodgan Volkov – Неморино
Alex Esposito – Дулкамара
Диригент – Gianluca Capuano
Режисьор – Otto Schenk "Хофманови разкази"/ Офенбах – Фестивал в Залцбург
"Хофманови разкази" на Офенбах повеждат на магическо пътешествие през трагичните любови на романтичния писател. В уникалната режисура на Мариам Клемон за Фестивала в Залцбург, операта балансира между реалността и фантазията, докато Хофман среща куклата Олимпия, певицата Антония и куртизанката Жулиета.
Под диригентството на Марк Минковски и с участието на Виенската филхармония.
Певци:
Benjamin Bernheim – Хофман
Kathryn Lewek – Стела/ Олимпия/ Антония/ Джулиета
Christian Van Horn – Линдорф/ Копелиус/ Д-р Чудо/ Дапертутто
Сезон 2024 – 2025
Тур из Европа
Пътешествие из най-големите оперни театри в Европа на киноекран в България. От ноември 2024 г. до март 2025 г. най-добрите оперни изпълнения в света идват в поредица от прожекции в Cinema City от престижната Виенска държавна опера и водещите оперни фестивали в Европа, включително фестивал "Арена ди Верона" и Фестивалът в Залцбург.
С превод на български и английски език.
"Тоска"/ Пучини – Фестивал "Арена ди Верона"
Една от най-драматичните и вълнуващи опери на Пучини – "Тоска", пристига на огромната сцена на фестивала "Арена ди Верона". Сопраното Соня Йончева, призната за една от най-добрите изпълнителки на Тоска в нашето време, заедно с харизматичния тенор Виторио Григоло, представят трагичната двойка, заплетена в мрежа от страсти и политически интриги.
Режисьор – Уго де Ана
Диригент – Франческо Иван Чампа
"Отело"/ Верди – Виенска държавна опера
Шекспир среща Верди в това мрачно психологическо произведение. "Отело" е история за разрушителната ревност с тенора Йонас Кауфман в главната роля. Баритонът Лудвиг Тезие блести като злодея Яго, а Рейчъл Уилис-Соренсен впечатлява като нежната и трагична Дездемона. Тази продукция на Виенската държавна опера предава интензивната драма на предателство и отмъщение.
Диригент – Alexander Soddy
Режисьор – Adrian Noble
"Макбет"/ Верди – Фестивал в Залцбург
Власт, амбиция и трагедия оживяват в "Макбет" на Верди, базиран на безсмъртната творба на Шекспир.
Блестящото сопрано Асмик Григорян прави впечатляващ дебют като лейди Макбет, докато Владислав Сулимски създава мощен образ на безмилостния главен герой.
Тази продукция на Фестивала в Залцбург носи модерен и мрачен поглед върху класическата история.
Диригент – Philippe Jordan
Режисьор – Krzysztof Warlikowski
"Любовен Еликсир"/ Доницети – Виенска държавна опера
Тази вълнуваща история разказва за простия селски момък Неморино, който търси начин да спечели сърцето на своята любима с помощта на мистериозен любовен еликсир. Лека мелодична музика и моменти на дълбока емоция правят това представление на Виенската държавна опера истинско удоволствие.
Певци:
Maria Nazarova – Адрина
Bodgan Volkov – Неморино
Alex Esposito – Дулкамара
Диригент – Gianluca Capuano
Режисьор – Otto Schenk "Хофманови разкази"/ Офенбах – Фестивал в Залцбург
"Хофманови разкази" на Офенбах повеждат на магическо пътешествие през трагичните любови на романтичния писател. В уникалната режисура на Мариам Клемон за Фестивала в Залцбург, операта балансира между реалността и фантазията, докато Хофман среща куклата Олимпия, певицата Антония и куртизанката Жулиета.
Под диригентството на Марк Минковски и с участието на Виенската филхармония.
Певци:
Benjamin Bernheim – Хофман
Kathryn Lewek – Стела/ Олимпия/ Антония/ Джулиета
Christian Van Horn – Линдорф/ Копелиус/ Д-р Чудо/ Дапертутто
Фестивали и чествания

"Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век"
Настоящата изложба проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм. Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ „Б. Георгиев“ – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор: Любен Домозетски
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм. Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ „Б. Георгиев“ – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор: Любен Домозетски
Изложби

ALEXANDER DENKOV’S ILLUSTRATIONS FOR HOMER’S ‘THE ILIAD’ BY NARODNA KULTURA PUBLISHING HOUSE, 1969
Kvadrat 500, 4th floor
Alexander Denkov (1925–1972) was an artist with a short lifespan, but an extremely rich, meaningful, and prolific oeuvre. He was most productive in the genres of illustration and book design, although his unabating energy also flowed into cinema and the theatre: he was the scenographer for the theatrical performances ‘The Iron Oil Lamp’ and ‘The Bells of Prespa’; and the production designer of films including ‘The Law of the Sea’, ‘The Sun and the Shadow’, ‘Stars’, and ‘The Five from Moby Dick’. His contribution to the development of science fiction illustration remains significant, while his curiosity for hidden natural beauties and his extreme nature made him one of the pioneers of diving and cave exploration in Bulgaria.
In 1969, Denkov produced his remarkable illustrations for Homer’s epic poem, ‘The Iliad’. Respecting the theory that this art visualised the word, enriching the author’s text, the artist transformed one of the most ancient literary works into images. The illustrations draw the reader into the atmosphere of Hellenic culture. The distinctive iconography and stylistics of the art of that time were interpreted to excellence, yet without being deprived of a personal style and individual expression. Through the contrast of the black lines with the white paper, he built perfect compositions, in which the strokes of differing intensity and density are predominant. This play between airiness and definiteness creates a feeling of dynamics of the image and density of tones and halftones. The works are part of the National Gallery’s extensive graphic stock.
Team
Curator: Dr Tanya Staneva
Restorer: Kristina Beleva
Graphic designer: Dimitrina Nenova
Translation into English: Nigrita Davis
Avgust Spasov
Iliya Shapkaroski
Alexander Denkov (1925–1972) was an artist with a short lifespan, but an extremely rich, meaningful, and prolific oeuvre. He was most productive in the genres of illustration and book design, although his unabating energy also flowed into cinema and the theatre: he was the scenographer for the theatrical performances ‘The Iron Oil Lamp’ and ‘The Bells of Prespa’; and the production designer of films including ‘The Law of the Sea’, ‘The Sun and the Shadow’, ‘Stars’, and ‘The Five from Moby Dick’. His contribution to the development of science fiction illustration remains significant, while his curiosity for hidden natural beauties and his extreme nature made him one of the pioneers of diving and cave exploration in Bulgaria.
In 1969, Denkov produced his remarkable illustrations for Homer’s epic poem, ‘The Iliad’. Respecting the theory that this art visualised the word, enriching the author’s text, the artist transformed one of the most ancient literary works into images. The illustrations draw the reader into the atmosphere of Hellenic culture. The distinctive iconography and stylistics of the art of that time were interpreted to excellence, yet without being deprived of a personal style and individual expression. Through the contrast of the black lines with the white paper, he built perfect compositions, in which the strokes of differing intensity and density are predominant. This play between airiness and definiteness creates a feeling of dynamics of the image and density of tones and halftones. The works are part of the National Gallery’s extensive graphic stock.
Team
Curator: Dr Tanya Staneva
Restorer: Kristina Beleva
Graphic designer: Dimitrina Nenova
Translation into English: Nigrita Davis
Avgust Spasov
Iliya Shapkaroski
Exhibitions

PICASSO | Graphics from the National Gallery Collection
Hall 24, Kvadrat 500
The gallery collection includes twenty-one graphic works by Picasso (1881–1973), thematically linked to his, and other authors’, literary texts, and with personal experiences and insights. They reveal the great artist’s passion for and virtuosity in drawing, achieved through the possibilities of lithography, etching, engraving and aquatint in a free expression of the material, of black and white areas, and strokes.
Between January 1957 and August 1959, adopting the method of automatic writing, Picasso composed the poem, ‘The Burial of the Count of Orgaz’ (El entierro del conde de Orgaz). The title refers to the eponymous painting by the Spanish artist El Greco (1541–1614). At his estate in Mougins, France, in 1966 and 1967, Picasso produced twelve copper plates for etchings to accompany the lyrics. The anthology, with an introduction by Rafael Alberti, was published in 1969 in a limited edition of 263 copies, with 220 containing the original etchings, of which the current exhibition presents seven.
The ‘Sable mouvant’ (Quicksand) Series (1965) includes ten works illustrating a poem of the same title by the poet Pierre Reverdy (1889–1960), of which the gallery possesses four. By participating in this project, Picasso expressed his tribute in memoriam to his great friend and figure in modern literature of the 20th century. The artist destroyed the plates after the print run was completed.
According to Picasso’s biographers, he received an invitation from the poet Louis Aragon to produce a poster for the upcoming World Peace Congress in Paris in April 1949. Thus was born the emblematic dove—one of the brightest symbols of the international peace movement in post-war Europe. This popular colour lithograph, created in 1952, is also exhibited.
The National Gallery is launching a series of exhibitions at Kvadrat 500, with the aim of introducing the public to the richly diverse museum depository for foreign graphics, housing works by Francisco Goya, Eugène Carrière, Auguste Rodin, Henri Fantin-Latour, Auguste Renoir, Henri de Toulouse-Lautrec, Henri Matisse, Marc Chagall, and Roy Lichtenstein, among many others.
The gallery collection includes twenty-one graphic works by Picasso (1881–1973), thematically linked to his, and other authors’, literary texts, and with personal experiences and insights. They reveal the great artist’s passion for and virtuosity in drawing, achieved through the possibilities of lithography, etching, engraving and aquatint in a free expression of the material, of black and white areas, and strokes.
Between January 1957 and August 1959, adopting the method of automatic writing, Picasso composed the poem, ‘The Burial of the Count of Orgaz’ (El entierro del conde de Orgaz). The title refers to the eponymous painting by the Spanish artist El Greco (1541–1614). At his estate in Mougins, France, in 1966 and 1967, Picasso produced twelve copper plates for etchings to accompany the lyrics. The anthology, with an introduction by Rafael Alberti, was published in 1969 in a limited edition of 263 copies, with 220 containing the original etchings, of which the current exhibition presents seven.
The ‘Sable mouvant’ (Quicksand) Series (1965) includes ten works illustrating a poem of the same title by the poet Pierre Reverdy (1889–1960), of which the gallery possesses four. By participating in this project, Picasso expressed his tribute in memoriam to his great friend and figure in modern literature of the 20th century. The artist destroyed the plates after the print run was completed.
According to Picasso’s biographers, he received an invitation from the poet Louis Aragon to produce a poster for the upcoming World Peace Congress in Paris in April 1949. Thus was born the emblematic dove—one of the brightest symbols of the international peace movement in post-war Europe. This popular colour lithograph, created in 1952, is also exhibited.
The National Gallery is launching a series of exhibitions at Kvadrat 500, with the aim of introducing the public to the richly diverse museum depository for foreign graphics, housing works by Francisco Goya, Eugène Carrière, Auguste Rodin, Henri Fantin-Latour, Auguste Renoir, Henri de Toulouse-Lautrec, Henri Matisse, Marc Chagall, and Roy Lichtenstein, among many others.
Exhibitions

The Wall Vol. 5: Filipina Stamenkova REFLECTIONS
Kvadrat 500 Atrium Entrance at 95, Vasil Levski Blvd.
Curator: Martin Kostashki
The fifth edition of the National Gallery project, ‘The Wall’, presents ‘Reflections’, a site-specific installation by artist Filipina Stamenkova.
The mirror is a unique object, and an aspect of a deeply personal experience within the space where we find ourselves. What we see changes as we move—much like the sequence of frames in a film, an experience based on the principle of anamorphosis.
The artist explains: ‘When visitors reach this wall, they see themselves reflected in the mirror and thus occupy a central place in the installation. In the context of architecture and exteriors, mirrors retain the magical ability to bend, distort, expand and transform images and, through them, our perception of those images and our relationship with the living space. A sometimes pleasant, sometimes surprising or even comforting, often strange and confusing experience, the act of capturing oneself in a reflective surface is so fundamental to our continued assessment. The mirrored surface is strangely passive, yet intrusive and energetic, not only because it reflects the environment and the people around but, because of the very nature of its reflective quality, it transforms the way we see the world that surrounds us.’
When viewers see themselves reflected in a work, art immediately inspires a pronounced interest and creates a magical fascination similar to that in the myth of Narcissus.
The scale of the mirrored sculptural installation expands the visual space of the Kvadrat 500 Atrium, adding another aspect to its entry into the inner life of the gallery—by changing it and creating a new space.
The installation was designed and built by Woood Makerspace, a shared workplace for people with ideas who are skilful with their hands, with tools, and who have an aptitude for engineering. A place for bold projects, design developments and creative workshops in ceramics and woodcarving, the atelier is well known for its production in Georgia, Morocco, South Africa, as well as throughout Europe. To this day, a condition for accepting a commission is that it be complex and require brainstorming and creativity. The Woood brand is also popular for its work with the fashion giant Louis Vuitton, for which it has produced various façade and interior installations for the brand’s boutiques in London, Paris, Tokyo, and other cities. In Bulgaria, Woood is widely known for a number of projects relating to urban causes: the Imp-Act Agency’s Christmas decoration, the hidden letters of the Reading Sofia Foundation, as well as for initiatives developing the capital’s tourist image of the, in partnership with Sofia Airport and soSofia.com, the independent platform for city symbols.
The project was made possible with the financial support of the Lachezar Tsotsorkov Foundation.
Media partner: BTA / Bulgarian News Agency.
Curator: Martin Kostashki
The fifth edition of the National Gallery project, ‘The Wall’, presents ‘Reflections’, a site-specific installation by artist Filipina Stamenkova.
The mirror is a unique object, and an aspect of a deeply personal experience within the space where we find ourselves. What we see changes as we move—much like the sequence of frames in a film, an experience based on the principle of anamorphosis.
The artist explains: ‘When visitors reach this wall, they see themselves reflected in the mirror and thus occupy a central place in the installation. In the context of architecture and exteriors, mirrors retain the magical ability to bend, distort, expand and transform images and, through them, our perception of those images and our relationship with the living space. A sometimes pleasant, sometimes surprising or even comforting, often strange and confusing experience, the act of capturing oneself in a reflective surface is so fundamental to our continued assessment. The mirrored surface is strangely passive, yet intrusive and energetic, not only because it reflects the environment and the people around but, because of the very nature of its reflective quality, it transforms the way we see the world that surrounds us.’
When viewers see themselves reflected in a work, art immediately inspires a pronounced interest and creates a magical fascination similar to that in the myth of Narcissus.
The scale of the mirrored sculptural installation expands the visual space of the Kvadrat 500 Atrium, adding another aspect to its entry into the inner life of the gallery—by changing it and creating a new space.
The installation was designed and built by Woood Makerspace, a shared workplace for people with ideas who are skilful with their hands, with tools, and who have an aptitude for engineering. A place for bold projects, design developments and creative workshops in ceramics and woodcarving, the atelier is well known for its production in Georgia, Morocco, South Africa, as well as throughout Europe. To this day, a condition for accepting a commission is that it be complex and require brainstorming and creativity. The Woood brand is also popular for its work with the fashion giant Louis Vuitton, for which it has produced various façade and interior installations for the brand’s boutiques in London, Paris, Tokyo, and other cities. In Bulgaria, Woood is widely known for a number of projects relating to urban causes: the Imp-Act Agency’s Christmas decoration, the hidden letters of the Reading Sofia Foundation, as well as for initiatives developing the capital’s tourist image of the, in partnership with Sofia Airport and soSofia.com, the independent platform for city symbols.
The project was made possible with the financial support of the Lachezar Tsotsorkov Foundation.
Media partner: BTA / Bulgarian News Agency.
Exhibitions

WARS
The Palace
Time and again the world is experiencing armed conflicts; they continue to provide a recurring background for numerous decisions, actions and reactions. So different from the notion of ‘culture’, wars and art have co-existed since the dawn of time. Art is a powerful tool for depicting wars, capable of recreating both their grandeur and their devastating consequences depending on the period, the artist’s point of view and the political context.
For this exhibition, the National Gallery has selected works from its collection that reflect the suffering experienced by everyone: by direct participants in those wars, and by their ‘collateral victims’. In this visual narrative, there is no place for scenes of triumph, heroisation or praise of valour. Nor are there the features of a ‘just war’ or a collective will for victory. ‘The Disasters of War’, Francisco Goya’s great and unbiased cycle, produced more than 200 years ago, is the invisible reference point for the selection now on exhibition.
These artworks were created during different periods: they relate to a number of wars, and the experience of their artists was also diverse. Some had themselves participated in acts of warfare, others had witnessed them closely and in real time; for yet others, war changed their lives or took away what was most precious. Through the language of art, the focus is on specific events; the emphasis is on fear and pain, and the depiction not only of destruction, but also of innermost experience, emotional dissonance, psychological trauma. Mythology and history, abstract compositions and symbolic elements express the horror and confusion caused to every person affected by each war.
The works on display were largely created by artists of reputation, but also by those who had rarely taken part even in exhibitions on historical thematics. The images originate from various geographical locations, while the reasons for their creation may remain almost unknown, even forgotten, but indelibly held in the mind. Ultimately, art possesses the power to shape public perceptions of war, foster empathy, and contribute to a dialogue on its causes, consequences, and morality.
Iaroslava Boubnova and Nikolay Ushtavaliiski, exhibition curators.
Media partner: БТА / Bulgarian News Agency
Time and again the world is experiencing armed conflicts; they continue to provide a recurring background for numerous decisions, actions and reactions. So different from the notion of ‘culture’, wars and art have co-existed since the dawn of time. Art is a powerful tool for depicting wars, capable of recreating both their grandeur and their devastating consequences depending on the period, the artist’s point of view and the political context.
For this exhibition, the National Gallery has selected works from its collection that reflect the suffering experienced by everyone: by direct participants in those wars, and by their ‘collateral victims’. In this visual narrative, there is no place for scenes of triumph, heroisation or praise of valour. Nor are there the features of a ‘just war’ or a collective will for victory. ‘The Disasters of War’, Francisco Goya’s great and unbiased cycle, produced more than 200 years ago, is the invisible reference point for the selection now on exhibition.
These artworks were created during different periods: they relate to a number of wars, and the experience of their artists was also diverse. Some had themselves participated in acts of warfare, others had witnessed them closely and in real time; for yet others, war changed their lives or took away what was most precious. Through the language of art, the focus is on specific events; the emphasis is on fear and pain, and the depiction not only of destruction, but also of innermost experience, emotional dissonance, psychological trauma. Mythology and history, abstract compositions and symbolic elements express the horror and confusion caused to every person affected by each war.
The works on display were largely created by artists of reputation, but also by those who had rarely taken part even in exhibitions on historical thematics. The images originate from various geographical locations, while the reasons for their creation may remain almost unknown, even forgotten, but indelibly held in the mind. Ultimately, art possesses the power to shape public perceptions of war, foster empathy, and contribute to a dialogue on its causes, consequences, and morality.
Iaroslava Boubnova and Nikolay Ushtavaliiski, exhibition curators.
Media partner: БТА / Bulgarian News Agency
Exhibitions

Българо-италианска изложба Vibration. The fluid movement of a human body
До 28 февруари галерия "Мисията" представя българо-италианска изложба Vibration. The fluid movement of a human body. Изложбата е сътрудничество между българския художник Николай Делиянев, който работи и твори в Италия от години, и неговите двама италиански колеги Франческо Патане и Тарим Татусик (истинско име Филипо де Лука).
"Движението е неизменна част от съществуването на човека и света. Чрез него ние комуникираме невербално и се свързваме на едно по-дълбоко вибрационно ниво. В настоящата изложба Vibration. The fluid movement of a human body взаимодействието на трите различни стила на работа на авторите ще ни потопи в едно задълбочено изследване на човешкото тяло и неговите плавни движения. Един разговор за вибрациите, които излъчва човека и изкуството, което може да им придаде видимост. Изкуството е средство за израз на емоции, емоции предизвикващи трепет, отразяващи дълбоки вътрешни състояния, които чрез цвят и техника резонират с публиката." – споделя кураторът на изложбата Доротея Янева, изкуствовед.
Изложбата е част от програмата по отбелязване на 20-годишнината от създаването на Държавния културен институт, може да бъде разгледана от понеделник до петък, от 10.00 ч. до 17.00 ч.
"Движението е неизменна част от съществуването на човека и света. Чрез него ние комуникираме невербално и се свързваме на едно по-дълбоко вибрационно ниво. В настоящата изложба Vibration. The fluid movement of a human body взаимодействието на трите различни стила на работа на авторите ще ни потопи в едно задълбочено изследване на човешкото тяло и неговите плавни движения. Един разговор за вибрациите, които излъчва човека и изкуството, което може да им придаде видимост. Изкуството е средство за израз на емоции, емоции предизвикващи трепет, отразяващи дълбоки вътрешни състояния, които чрез цвят и техника резонират с публиката." – споделя кураторът на изложбата Доротея Янева, изкуствовед.
Изложбата е част от програмата по отбелязване на 20-годишнината от създаването на Държавния културен институт, може да бъде разгледана от понеделник до петък, от 10.00 ч. до 17.00 ч.
Изложби

ВОЙНИ
Двореца
Отново и отново светът преживява военни конфликти, те продължават да бъдат повтарящ се фон на множество видове решения, действия, реакции. Толкова различни по отношение на понятието „култура“, войните и изкуството съществуват още от най-стари времена. Изкуството е мощно средство за изобразяване на войните, умее да пресъздава както величието, така и опустошителните им последици в зависимост от периода, гледната точка на художника и политическия контекст.
За тази изложба Националната галерия е подбрала онези произведенията от колекцията си, в които се говори за страданията, изживявани от всички – и от войните, директни участници, и от „страничните жертви“. В този визуален разказ не намират място сцените на триумф, героизацията и възхвалата на доблестта. Няма ги и характеристиките на „справедливата война“ или колективната воля за победа. „Ужасите на войната“ – великият и справедлив цикъл на Франсиско Гоя, създаден преди повече от 200 години, е незримият ориентир на изложбената селекция.
Представените творби са създадени през различни периоди, свързани са с различни войни, както е различен и опитът на авторите им. Някои от тях сами са участвали в бойни действия, други са ги видели отблизо и в реално време, при трети войната е променила живота им или им е отнела най-скъпото.
Чрез езика на изкуството са фиксирани конкретни събития, акцентира се върху страха и болката, отразени са разрушенията, но и вътрешните преживявания, емоционалният дисонанс, психологическите травми.
Митологията и историята, абстрактните композиции и символните елементи изразяват ужаса и объркването, причинени на всеки засегнат от всяка война.
Включените произведения са създадени и от много известни художници, но и от такива, които рядко са участвали дори в изложбите с историческа тематика.
Образите са родени в различни географски точки, а поводите за създаването им могат да се окажат почти непознати, дори забравени, но неизтриваеми в съзнанието. В крайна сметка изкуството има силата да формира общественото възприятие за войната, да насърчава съпричастността и да допринася за диалога относно нейните причини, последици и морал. Куратори на изложбата са Ярослава Бубнова и Николай Ущавалийски.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Отново и отново светът преживява военни конфликти, те продължават да бъдат повтарящ се фон на множество видове решения, действия, реакции. Толкова различни по отношение на понятието „култура“, войните и изкуството съществуват още от най-стари времена. Изкуството е мощно средство за изобразяване на войните, умее да пресъздава както величието, така и опустошителните им последици в зависимост от периода, гледната точка на художника и политическия контекст.
За тази изложба Националната галерия е подбрала онези произведенията от колекцията си, в които се говори за страданията, изживявани от всички – и от войните, директни участници, и от „страничните жертви“. В този визуален разказ не намират място сцените на триумф, героизацията и възхвалата на доблестта. Няма ги и характеристиките на „справедливата война“ или колективната воля за победа. „Ужасите на войната“ – великият и справедлив цикъл на Франсиско Гоя, създаден преди повече от 200 години, е незримият ориентир на изложбената селекция.
Представените творби са създадени през различни периоди, свързани са с различни войни, както е различен и опитът на авторите им. Някои от тях сами са участвали в бойни действия, други са ги видели отблизо и в реално време, при трети войната е променила живота им или им е отнела най-скъпото.
Чрез езика на изкуството са фиксирани конкретни събития, акцентира се върху страха и болката, отразени са разрушенията, но и вътрешните преживявания, емоционалният дисонанс, психологическите травми.
Митологията и историята, абстрактните композиции и символните елементи изразяват ужаса и объркването, причинени на всеки засегнат от всяка война.
Включените произведения са създадени и от много известни художници, но и от такива, които рядко са участвали дори в изложбите с историческа тематика.
Образите са родени в различни географски точки, а поводите за създаването им могат да се окажат почти непознати, дори забравени, но неизтриваеми в съзнанието. В крайна сметка изкуството има силата да формира общественото възприятие за войната, да насърчава съпричастността и да допринася за диалога относно нейните причини, последици и морал. Куратори на изложбата са Ярослава Бубнова и Николай Ущавалийски.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Изложби

Временна изложба „Нови постъпления 2024“
На 19 юни 2024 г. се открива се временна изложба „Нови постъпления“, в която се представят най-добрите образци от дарения и теренни сборове, обогатили фондовете на музея през изтеклата година.
Сред тях са: рубини от Полярен Урал и от България – от района на гр. Джебел, топази от Нигерия, богата колекция ахати, силицизирани дървета и корали от Източните Родопи, изкопаема смола – копал от Индонезия, минерали от Витоша и Плана планина, флуорити от Великобритания, Монголия и България, минерални образци от находища за злато в Зимбабве и на остров Мадагаскар, самородна мед от района на Кюстендил. Експонирани са и новите за музея минерални видове: розенит, новачекит, тосканит, карбонатцианотрихит. Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2025 г.
Сред тях са: рубини от Полярен Урал и от България – от района на гр. Джебел, топази от Нигерия, богата колекция ахати, силицизирани дървета и корали от Източните Родопи, изкопаема смола – копал от Индонезия, минерали от Витоша и Плана планина, флуорити от Великобритания, Монголия и България, минерални образци от находища за злато в Зимбабве и на остров Мадагаскар, самородна мед от района на Кюстендил. Експонирани са и новите за музея минерални видове: розенит, новачекит, тосканит, карбонатцианотрихит. Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2025 г.
Изложби

Галерия "Васка Емануилова": Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
Галерия "Васка Емануилова"
Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
19 ноември 2024 г. – 11 февруари 2025 г.
Откриване: 19 ноември, 18.00 ч.
"Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата" е изложба, която проследява пластичните търсения на автора в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век.
Къпещи се, тоалет, размисъл и свян – голите скулптурни тела в различни състояния непосредствено кореспондират с неговите рисунки от този период.
В експозицията се включват и няколко по-ранни произведения, които дават по-пълна представа за творчеството на художника, учил декоративни изкуства и скулптура в удожествената академия през 30-те години на XX век.
Интересът на автора е фокусиран върху движението на обемите в пространството и третирането на материала.
"Голотата никога не е цел на художника, нито пък стремеж за показване на най-хубавото голо тяло, а средство за изразяване на една нравствена, религиозна или естетична художествена идея в рамките на една идеология и нравственост за дадена епоха или среда.", мотивира своето изкуство художникът в изследването си "Голотата в изкуството" от 1940 г.
В основата на изложбата е дарението от скулптури и рисунки, направено от наследниците и семейството на Николай Владов – Шмиргела. Включени са тридесет и две произведения, като двадесет и четири от тях са дарение от наследниците на СГХГ. Тези произведения обогатяват колекцията на Софийска градска художествена галерия и помагат за нашето разбиране на многостранната личност на Николай Шмиргела – скулптор, изследовател на изкуството, писател, общественик, защитник на редица каузи и колекционер.
Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
19 ноември 2024 г. – 11 февруари 2025 г.
Откриване: 19 ноември, 18.00 ч.
"Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата" е изложба, която проследява пластичните търсения на автора в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век.
Къпещи се, тоалет, размисъл и свян – голите скулптурни тела в различни състояния непосредствено кореспондират с неговите рисунки от този период.
В експозицията се включват и няколко по-ранни произведения, които дават по-пълна представа за творчеството на художника, учил декоративни изкуства и скулптура в удожествената академия през 30-те години на XX век.
Интересът на автора е фокусиран върху движението на обемите в пространството и третирането на материала.
"Голотата никога не е цел на художника, нито пък стремеж за показване на най-хубавото голо тяло, а средство за изразяване на една нравствена, религиозна или естетична художествена идея в рамките на една идеология и нравственост за дадена епоха или среда.", мотивира своето изкуство художникът в изследването си "Голотата в изкуството" от 1940 г.
В основата на изложбата е дарението от скулптури и рисунки, направено от наследниците и семейството на Николай Владов – Шмиргела. Включени са тридесет и две произведения, като двадесет и четири от тях са дарение от наследниците на СГХГ. Тези произведения обогатяват колекцията на Софийска градска художествена галерия и помагат за нашето разбиране на многостранната личност на Николай Шмиргела – скулптор, изследовател на изкуството, писател, общественик, защитник на редица каузи и колекционер.
Изложби

ИЗПОВЕДТА НА АПОСТОЛА
Мултимедийна експозиция, посветена на 150-годишнината от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.
На мащабна видео стена, с използване на холографска технология, се излъчва възстановка на съдебния процес срещу Апостола на свободата и се „съживяват“ важни моменти от неговия живот. В образа на Васил Левски се превъплъщава Веселин Плачков. Участват и актьорите Иван Тренев, Любов Павлова, Румен Иванов, Александър Георгиев, Бисер Маринов и Никола Додов. Сценарист е Нели Димитрова, режисьор – Димитър Гочев, оператори – Симеон Парашкевов и Димитър Гочев, композитор – Атанас Гендов, музикални изпълнители – Пирина Веселинова, Евгени Господинов и Квартет „Светоглас“, анимация и мапинг – senzor studio, аудио миксинг и постпродукция – Христо Карагьозов, креативен продуцент – Иво Милев, изпълнителен продуцент – Цветослав Борисов.
Експозицията е създадена от Националната галерия и Общобългарския комитет „Васил Левски“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата и с дарения от Фондация „Лъчезар Цоцорков”, „Кауфланд България“ ЕООД, „Аурубис България“ АД, „Вазовски машиностроителни заводи“ АД – Сопот и родолюбиви българи.
Квадрат 500, вход от бул. „Васил Левски“ 95
Работно време:
Вторник – неделя, от 10:00 до 18:00 часа
Прожекции – през 30 минути, начало в 10:00 часа
За резервации на групи до 20 души: 0879 834 025
БЕЗПЛАТЕН ВХОД
На мащабна видео стена, с използване на холографска технология, се излъчва възстановка на съдебния процес срещу Апостола на свободата и се „съживяват“ важни моменти от неговия живот. В образа на Васил Левски се превъплъщава Веселин Плачков. Участват и актьорите Иван Тренев, Любов Павлова, Румен Иванов, Александър Георгиев, Бисер Маринов и Никола Додов. Сценарист е Нели Димитрова, режисьор – Димитър Гочев, оператори – Симеон Парашкевов и Димитър Гочев, композитор – Атанас Гендов, музикални изпълнители – Пирина Веселинова, Евгени Господинов и Квартет „Светоглас“, анимация и мапинг – senzor studio, аудио миксинг и постпродукция – Христо Карагьозов, креативен продуцент – Иво Милев, изпълнителен продуцент – Цветослав Борисов.
Експозицията е създадена от Националната галерия и Общобългарския комитет „Васил Левски“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата и с дарения от Фондация „Лъчезар Цоцорков”, „Кауфланд България“ ЕООД, „Аурубис България“ АД, „Вазовски машиностроителни заводи“ АД – Сопот и родолюбиви българи.
Квадрат 500, вход от бул. „Васил Левски“ 95
Работно време:
Вторник – неделя, от 10:00 до 18:00 часа
Прожекции – през 30 минути, начало в 10:00 часа
За резервации на групи до 20 души: 0879 834 025
БЕЗПЛАТЕН ВХОД
Изложби

ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера
Квадрат 500
Националната галерия и a/political представят:
„ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера“ Откриване: 26 ноември, вторник, 18.00 – 20.00 часа
В изложбата „ИЗТОК / ЗАПАД“ Андрей Молодкин и Сантяго Сиера са обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация. И двамата художници са широко известни със сериозни провокации срещу общественото и политическо статукво днес, чрез творби, понякога носещи рискове за самите автори...
Политическото изкуство като това на Молодкин и Сиера има особено значение в критични за обществото моменти, като апелира не толкова към естетически ориентирания поглед на зрителя, колкото към цялото общество в стремеж да го извади от навиците и клишетата. Предизвикателно, шокиращо и агресивно, то е задължителен коректив на демокрацията.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Националната галерия и a/political представят:
„ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера“ Откриване: 26 ноември, вторник, 18.00 – 20.00 часа
В изложбата „ИЗТОК / ЗАПАД“ Андрей Молодкин и Сантяго Сиера са обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация. И двамата художници са широко известни със сериозни провокации срещу общественото и политическо статукво днес, чрез творби, понякога носещи рискове за самите автори...
Политическото изкуство като това на Молодкин и Сиера има особено значение в критични за обществото моменти, като апелира не толкова към естетически ориентирания поглед на зрителя, колкото към цялото общество в стремеж да го извади от навиците и клишетата. Предизвикателно, шокиращо и агресивно, то е задължителен коректив на демокрацията.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Изложби

ИЛЮСТРАЦИИТЕ НА АЛЕКСАНДЪР ДЕНКОВ КЪМ ОМИРОВАТА „ИЛИАДА“ НА ИЗДАТЕЛСТВО „НАРОДНА КУЛТУРА”, 1969
Квадрат 500, 4 етаж
Александър Денков (1925–1972) е сред творците с кратък житейски път, но с изключително богато, смислено и продуктивно творчество. Работи в областта на илюстрацията и книжното оформление, но нестихващата му енергия се влива и в киното и театъра, където е сценограф на постановките „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“, художник-постановчик на филмите „Законът на морето“, „Слънцето и сянката“, „Звезди“, „Петимата от Моби Дик“ и др. Значителен е неговият принос в развитието на научнофантастичната илюстрация. Любопитството към скритите природни красоти и екстремната му натура го превръщат в един от пионерите на водолазния спорт в България и пещерното проучване.
През 1969 Денков създава забележителните си илюстрации към Омировата епическа поема „Илиада”.
Изповядващ убеждението, че това изкуство онагледява словото, обогатявайки авторовия текст, художникът претворява в образи едно от най-древните литературни произведения. Илюстрациите въвличат читателя в атмосферата на елинската култура. Характерната иконография и стилистика на изкуството от онова време са интерпретирани до съвършенство, без да са лишени от личен почерк и индивидуално звучене. Чрез контраста на черните линии върху белия лист са изградени съвършени композиции, в които преобладават щрихите с различен интензитет и плътност. Тази игра между ефирност и категоричност създава усещане за динамика на изображението и богатство на тонове и полутонове.
Творбите са част от богатия графичен фонд на Националната галерия.
Екип:
Куратор: Д-р Таня Станева
Реставратор: Кристина Белева
Графичен дизайнер: Димитрина Ненова
Превод на английски език: Нигрита Дейвис
Август Спасов
Илия Шапкароски
Александър Денков (1925–1972) е сред творците с кратък житейски път, но с изключително богато, смислено и продуктивно творчество. Работи в областта на илюстрацията и книжното оформление, но нестихващата му енергия се влива и в киното и театъра, където е сценограф на постановките „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“, художник-постановчик на филмите „Законът на морето“, „Слънцето и сянката“, „Звезди“, „Петимата от Моби Дик“ и др. Значителен е неговият принос в развитието на научнофантастичната илюстрация. Любопитството към скритите природни красоти и екстремната му натура го превръщат в един от пионерите на водолазния спорт в България и пещерното проучване.
През 1969 Денков създава забележителните си илюстрации към Омировата епическа поема „Илиада”.
Изповядващ убеждението, че това изкуство онагледява словото, обогатявайки авторовия текст, художникът претворява в образи едно от най-древните литературни произведения. Илюстрациите въвличат читателя в атмосферата на елинската култура. Характерната иконография и стилистика на изкуството от онова време са интерпретирани до съвършенство, без да са лишени от личен почерк и индивидуално звучене. Чрез контраста на черните линии върху белия лист са изградени съвършени композиции, в които преобладават щрихите с различен интензитет и плътност. Тази игра между ефирност и категоричност създава усещане за динамика на изображението и богатство на тонове и полутонове.
Творбите са част от богатия графичен фонд на Националната галерия.
Екип:
Куратор: Д-р Таня Станева
Реставратор: Кристина Белева
Графичен дизайнер: Димитрина Ненова
Превод на английски език: Нигрита Дейвис
Август Спасов
Илия Шапкароски
Изложби

Изложба "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век"
Софийска градска художествена галерия
Изложбата може да бъде разгледана до 16 февруари 2025 г. Тя проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм.
Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ "Б. Георгиев" – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век" е Любен Домозетски.
Изложбата може да бъде разгледана до 16 февруари 2025 г. Тя проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм.
Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ "Б. Георгиев" – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век" е Любен Домозетски.
Изложби

Изложбата "Изкуството помага" на Живко Седларски в помощ на недоносените деца
галерия "София" на Столична библиотека
Българският скулптор Живко Седларски, който през последните 33 години живее във Франция, организира благотворителна изложба „Изкуството помага“ в помощ на недоносените деца. Официалното откриване на изложбата с рисунки акрил и пластики е на 29 януари от 16.00 ч. в галерия "София" на Столична библиотека.
Експозицията е отворена за посещения до 9 февруари 2025 г.
Запазена марка на популярния артист са авангардни рокли-скулптури от стомана, за които казва, че са "мода, която не се облича". Приходите от изложбата "Изкуството помага" ще бъдат дарени за Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом" в знак на признателност към екипа за положените грижи за най- малкия внук на Живко Седларски, който се ражда по- рано и се налага да остане в Интензивно отделение на клиниката.
"Моето внуче Боян се роди преждевременно в болница "Майчин дом" през лятото на 2024 г. Много тревоги и безсънни нощи имахме, докато детенцето не събра сили и не качи килограми. Всички ме успокояваха, но притесненията си останаха. Тогава реших с част от творбите, които показахме в галерия "Мисията" на Министерство на външните работи, да направим отделна изложба, като всички картини ще се обявят за продажба и 100% от приходите ще отидат за Клиниката по неонатология в "Майчин дом". Благодарение на грижите и професионализма на неонатолозите в болницата, детето расте и се развива чудесно. Благодарни сме на целия екип от акушер-гинеколози, неонатолози, акушерки.", споделя Живко Седларски.
"Винаги, когато имам възможност, помагам за различни каузи. Миналата година в Рен, Франция, средствата от моя изложба отидоха за отделението в държавната болница, което се бори с ендометриозата.", допълва скулпторът.
"Изключително благодарни сме за инициативата на г-н Живко Седларски и за неговото решение да организира благотворителна изложба в подкрепа на недоносените деца. Средствата, които ще бъдат събрани, ще ни помогнат в нашата ежедневна работа, като ни предоставят възможности за усъвършенстване на грижите за малките пациенти. Благодарим на г-н Седларски за неговата съпричастност и за това, че дава пример за ангажираност към социално отговорни каузи.
Тази изложба е не само израз на благодарност, но и на признателност за професионализма и отдадеността на екипа ни.", коментира доц. д-р Лилия Вакрилова, началник на Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом".
Живко Седларски е български скулптор, роден на 16.09.1958 г. в Елхово. Син е на живописеца Кольо Седларски, началник на студио "Военни художници". Завършва Техникума по керамика и стъкло в София, а после и скулптура в Националната художествена академия. Специализира в Художествената академия в Берлин, Германия. Неговите произведения са в музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Белгия, Германия, Испания, Швейцария, САЩ, Ливан, Китай и други страни по света. През 2019 г. в Монте Карло негови творби са представени редом с произведения на ренесансовите майстори Рубенс, Тинторето и Тиеполо.
Българският скулптор Живко Седларски, който през последните 33 години живее във Франция, организира благотворителна изложба „Изкуството помага“ в помощ на недоносените деца. Официалното откриване на изложбата с рисунки акрил и пластики е на 29 януари от 16.00 ч. в галерия "София" на Столична библиотека.
Експозицията е отворена за посещения до 9 февруари 2025 г.
Запазена марка на популярния артист са авангардни рокли-скулптури от стомана, за които казва, че са "мода, която не се облича". Приходите от изложбата "Изкуството помага" ще бъдат дарени за Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом" в знак на признателност към екипа за положените грижи за най- малкия внук на Живко Седларски, който се ражда по- рано и се налага да остане в Интензивно отделение на клиниката.
"Моето внуче Боян се роди преждевременно в болница "Майчин дом" през лятото на 2024 г. Много тревоги и безсънни нощи имахме, докато детенцето не събра сили и не качи килограми. Всички ме успокояваха, но притесненията си останаха. Тогава реших с част от творбите, които показахме в галерия "Мисията" на Министерство на външните работи, да направим отделна изложба, като всички картини ще се обявят за продажба и 100% от приходите ще отидат за Клиниката по неонатология в "Майчин дом". Благодарение на грижите и професионализма на неонатолозите в болницата, детето расте и се развива чудесно. Благодарни сме на целия екип от акушер-гинеколози, неонатолози, акушерки.", споделя Живко Седларски.
"Винаги, когато имам възможност, помагам за различни каузи. Миналата година в Рен, Франция, средствата от моя изложба отидоха за отделението в държавната болница, което се бори с ендометриозата.", допълва скулпторът.
"Изключително благодарни сме за инициативата на г-н Живко Седларски и за неговото решение да организира благотворителна изложба в подкрепа на недоносените деца. Средствата, които ще бъдат събрани, ще ни помогнат в нашата ежедневна работа, като ни предоставят възможности за усъвършенстване на грижите за малките пациенти. Благодарим на г-н Седларски за неговата съпричастност и за това, че дава пример за ангажираност към социално отговорни каузи.
Тази изложба е не само израз на благодарност, но и на признателност за професионализма и отдадеността на екипа ни.", коментира доц. д-р Лилия Вакрилова, началник на Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом".
Живко Седларски е български скулптор, роден на 16.09.1958 г. в Елхово. Син е на живописеца Кольо Седларски, началник на студио "Военни художници". Завършва Техникума по керамика и стъкло в София, а после и скулптура в Националната художествена академия. Специализира в Художествената академия в Берлин, Германия. Неговите произведения са в музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Белгия, Германия, Испания, Швейцария, САЩ, Ливан, Китай и други страни по света. През 2019 г. в Монте Карло негови творби са представени редом с произведения на ренесансовите майстори Рубенс, Тинторето и Тиеполо.
Изложби

Инсталация Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето
в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей
Започва монтирането на временната арт инсталация „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ на Красимир Терзиев, финансирана по програма "Навън" на Столичната община. Творбата ще бъде разположена в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей. Около инсталацията е предвидена и програма от тематични събития.
Това съобщиха пред медии на 15 април заместник-кметът на София Яна Генова и художникът Красимир Терзиев.
"През тази година продължаваме Програмата "Навън" на Столичната община. На мястото на бившия мавзолей предоставяме възможност за артистични намеси и инсталации в градска среда." – каза заместник-кметът по култура на София Яна Генова. "Инсталацията ще бъде място за събития и няма да е изолирана от живота на преминаващите граждани." – добави тя. Намерението на Красимир Терзиев е да създаде място, на което човек може мислено да се освободи от инерцията на ежедневието. Да седне и да размишлява за миналото, за нерешените проблеми и травми от него, но и да помисли за визия за бъдещето.
"Текстът е свързан както с историческата натовареност на това място – бившия мавзолей, така и с особения момент на съвременността, в който пребиваваме. Едно от основните ми желания беше да не повтарям модела на монумента, който създава дистанция между зрителя и произведението, а по-скоро да привлека и приобщя публиката, за да стане част от проекта." – обясни Красимир Терзиев, който е преподавател по Културна антропология в Софийския университет.
Творбата на Красимир Терзиев е избрана през 2022 г. във второто издание на Програма „Навън“ на Столичната община сред 8 други предложения. В 13-членната комисия за разглеждане на кандидатурите са участвали експерти от Софийската градска художествена галерия, Националната художествена академия, Министерството на културата, Обществено-експертния съвет по устройство на територията, по градски дизайн и реклама и независими външни експерти. Председател на комисията е проф. Георги Янков, а в състава влизат Аделина Филева, арх. Бойка Къдрева, Димитър Стоянович, д-р Илия Мечков, доц. Михаил Груев, Любен Генов, Полина Стефанова, арх. Йоана Петкова, Любен Домозетски, Илинка Чергарова, Гергана Мудова и Лъчезар Бояджиев. Проектът е гласуван и от Столичния общински съвет, след обществено обсъждане с граждани и представители на културната общност.
Програма „Навън“ на Столичната община е създадена през 2018 г. с решение на Столичния общински съвет за подкрепа на временни художествени инсталации в градска среда и в подкрепа на Стратегията за развитие на София. Целта ѝ е да обживи и придаде нов смисъл на едно от историческите "бели петна" в центъра на столицата – площадката на бившия мавзолей.
Инсталацията „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ ще остане част от градската среда на столицата една година.
Започва монтирането на временната арт инсталация „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ на Красимир Терзиев, финансирана по програма "Навън" на Столичната община. Творбата ще бъде разположена в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей. Около инсталацията е предвидена и програма от тематични събития.
Това съобщиха пред медии на 15 април заместник-кметът на София Яна Генова и художникът Красимир Терзиев.
"През тази година продължаваме Програмата "Навън" на Столичната община. На мястото на бившия мавзолей предоставяме възможност за артистични намеси и инсталации в градска среда." – каза заместник-кметът по култура на София Яна Генова. "Инсталацията ще бъде място за събития и няма да е изолирана от живота на преминаващите граждани." – добави тя. Намерението на Красимир Терзиев е да създаде място, на което човек може мислено да се освободи от инерцията на ежедневието. Да седне и да размишлява за миналото, за нерешените проблеми и травми от него, но и да помисли за визия за бъдещето.
"Текстът е свързан както с историческата натовареност на това място – бившия мавзолей, така и с особения момент на съвременността, в който пребиваваме. Едно от основните ми желания беше да не повтарям модела на монумента, който създава дистанция между зрителя и произведението, а по-скоро да привлека и приобщя публиката, за да стане част от проекта." – обясни Красимир Терзиев, който е преподавател по Културна антропология в Софийския университет.
Творбата на Красимир Терзиев е избрана през 2022 г. във второто издание на Програма „Навън“ на Столичната община сред 8 други предложения. В 13-членната комисия за разглеждане на кандидатурите са участвали експерти от Софийската градска художествена галерия, Националната художествена академия, Министерството на културата, Обществено-експертния съвет по устройство на територията, по градски дизайн и реклама и независими външни експерти. Председател на комисията е проф. Георги Янков, а в състава влизат Аделина Филева, арх. Бойка Къдрева, Димитър Стоянович, д-р Илия Мечков, доц. Михаил Груев, Любен Генов, Полина Стефанова, арх. Йоана Петкова, Любен Домозетски, Илинка Чергарова, Гергана Мудова и Лъчезар Бояджиев. Проектът е гласуван и от Столичния общински съвет, след обществено обсъждане с граждани и представители на културната общност.
Програма „Навън“ на Столичната община е създадена през 2018 г. с решение на Столичния общински съвет за подкрепа на временни художествени инсталации в градска среда и в подкрепа на Стратегията за развитие на София. Целта ѝ е да обживи и придаде нов смисъл на едно от историческите "бели петна" в центъра на столицата – площадката на бившия мавзолей.
Инсталацията „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ ще остане част от градската среда на столицата една година.
Изложби

Леденият парк в центъра на София вече работи
Княжеска градина, София
Леденият парк ICE PARK SOFIA вече е открит.
Пързалката е позиционирана отново в центъра на София, в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на тази във Виена, с ледено поле от близо 4 декара, което е половин футболно игрище. Трите големи площадки са свързани с широки заледени алеи с дължина 800 метра и това ще превърне пързалянето в приключение. Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки и придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците. Софийският „Айс Парк“ ще бъде най-голямото такова съоръжение на Балканския полуостров.
Цената е 20 лв. за 2 часа
Цена за наем на кънки за една сесия - 5 лв.
Работното време е всеки ден от 11:00 до 22:00 часа с четири двучасови сесии ежедневно - 11:00–13:00 часа, 14:00–16:00 часа, 17:00–19:00 часа и 20:00–22:00 часа с едночасова почивка за почистване на леда.
Леденият парк ICE PARK SOFIA вече е открит.
Пързалката е позиционирана отново в центъра на София, в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на тази във Виена, с ледено поле от близо 4 декара, което е половин футболно игрище. Трите големи площадки са свързани с широки заледени алеи с дължина 800 метра и това ще превърне пързалянето в приключение. Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки и придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците. Софийският „Айс Парк“ ще бъде най-голямото такова съоръжение на Балканския полуостров.
Цената е 20 лв. за 2 часа
Цена за наем на кънки за една сесия - 5 лв.
Работното време е всеки ден от 11:00 до 22:00 часа с четири двучасови сесии ежедневно - 11:00–13:00 часа, 14:00–16:00 часа, 17:00–19:00 часа и 20:00–22:00 часа с едночасова почивка за почистване на леда.
Спортни събития

ПИКАСО | Графики от колекцията на Националната галерия
Квадрат 500, 24 зала
Колекцията на Националната галерия съдържа двадесет и един графични листа от Пикасо (1881–1973), тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. В тях е разкрита страстта и виртуозността на големия художник към рисунката, постигнати с възможностите на литографията, офорта, гравюрата и акватинтата в свободно изявявяне на материала, на черните и бели пространства и щриха.
Между януари 1957 и август 1959, чрез метода на автоматичното писане, Пикасо създава поемата „Погребението на граф Оргаз“ (El entierro del conde de Orgaz). Заглавието препраща към едноименната картина на испанския художник Ел Греко (1541–1614).
През 1966 и 1967 в имението си в Мужен, Франция, Пикасо изпълнява към текста дванайсет медни плочи за офорт. Книгата, с предговор от Рафаел Алберти, излиза през 1969 в ограничен тираж от 263 екземпляра, от които 220 са придружени от оригиналните гравюри. В настоящата изложба са представени 7 от тях.
Серията „Подвижни пясъци“ (1965), от която галерията притежава 4 листа, включва десет творби към стихотворение със същото заглавие на поета Пиер Реверди (1889 – 1960). С участието си в този проект Пикасо изразява почитта си към паметта на своя голям приятел и личност в модерната литература на ХХ век.
Графичните плочи са били унищожени от художника след отпечатването на тиража.
Според биографите на Пикасо, той получава покана от поета Луи Арагон да създаде плакат за предстоящия в Париж през април 1949 Световен конгрес на мира. Така се ражда емблематичният гълъб – един от най-ярките символи на международното движение за мир в следвоенна Европа. В изложбата е показана популярната цветна литография, създадена през 1952.
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби в Квадрат 500, чиято цел е да запознае публиката с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика, в който се съхраняват произведения на Франсиско Гоя, Йожен Кариер, Огюст Роден, Анри Фантен-Латур, Огюст Реноар, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Анри Матис, Марк Шагал, Рой Лихтенщайн и др.
Колекцията на Националната галерия съдържа двадесет и един графични листа от Пикасо (1881–1973), тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. В тях е разкрита страстта и виртуозността на големия художник към рисунката, постигнати с възможностите на литографията, офорта, гравюрата и акватинтата в свободно изявявяне на материала, на черните и бели пространства и щриха.
Между януари 1957 и август 1959, чрез метода на автоматичното писане, Пикасо създава поемата „Погребението на граф Оргаз“ (El entierro del conde de Orgaz). Заглавието препраща към едноименната картина на испанския художник Ел Греко (1541–1614).
През 1966 и 1967 в имението си в Мужен, Франция, Пикасо изпълнява към текста дванайсет медни плочи за офорт. Книгата, с предговор от Рафаел Алберти, излиза през 1969 в ограничен тираж от 263 екземпляра, от които 220 са придружени от оригиналните гравюри. В настоящата изложба са представени 7 от тях.
Серията „Подвижни пясъци“ (1965), от която галерията притежава 4 листа, включва десет творби към стихотворение със същото заглавие на поета Пиер Реверди (1889 – 1960). С участието си в този проект Пикасо изразява почитта си към паметта на своя голям приятел и личност в модерната литература на ХХ век.
Графичните плочи са били унищожени от художника след отпечатването на тиража.
Според биографите на Пикасо, той получава покана от поета Луи Арагон да създаде плакат за предстоящия в Париж през април 1949 Световен конгрес на мира. Така се ражда емблематичният гълъб – един от най-ярките символи на международното движение за мир в следвоенна Европа. В изложбата е показана популярната цветна литография, създадена през 1952.
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби в Квадрат 500, чиято цел е да запознае публиката с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика, в който се съхраняват произведения на Франсиско Гоя, Йожен Кариер, Огюст Роден, Анри Фантен-Латур, Огюст Реноар, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Анри Матис, Марк Шагал, Рой Лихтенщайн и др.
Изложби

Прием на проектни предложения за разделите "Стратегически събития" и "Значими събития" на програма "Календар на културните събития на Столичната община за 2025 г."
От 00.00 ч. на 18 януари до 24.00 ч. на 10 февруари на 2025 г. (24 календарни дни) се приемат проектни предложения за разделите "Стратегически събития" и "Значими събития" на програма "Календар на културните събития на Столичната община за 2025 г.
Предложенията се приемат само по електронен път тук - https://kultura.sofia.bg/calendar/
Календарът на културните събития обхваща фестивали, прояви, чествания, инициативи и събития, които се реализират на територията и с безвъзмездната финансова и/или логистична подкрепа на Столичната община през 2025 г. Те ще се реализират в раздели:
- „Стратегически събития“,
- „Значими събития“,
- “Лятна програма”,
- „Събития на Столичните райони“,
- „Събития на Столична община“.
Кандидатстващите събития за раздел „Стратегически събития“ трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към три от приоритетите от Стратегията:
- Творческа икономика,
- Творческо развитие,
- Творческа интернационализация,
като съответстват и на поне една от прилежащите към всеки един от тях цели, а ако е приложимо – и към Стратегията „София – творчески град на киното – 2017 – 2027“.
От тях се очаква и да предоставят „План за развитие и дългосрочна перспектива на събитието“. Остава задължителното условието събитието да има реализирани поне 5 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, кандидатстващи за раздел „Значими събития“, трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към поне един от приоритетите от Стратегията – Творческа икономика, Творческо развитие, Творческа интернационализация, като съответстват на поне една от прилежащите към него цели, както и да имат реализирани най-малко 3 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, одобрени за финансиране чрез Календара на културните събития на Столичната община през 2025 г., трябва да демонстрират и докажат ангажимент към поне една от хоризонталните теми на Програмата:
- Екологична съзнателност, устойчивост и „зелени“ подходи при организирането и провеждането на събития;
- Насърчаване на социалното и културно сближаване в общността;
- Насърчаване провеждането на културни събития в периферни райони в столицата;
- Развитие на културната грамотност на деца и младежи и засилване на връзките между културата и образованието.
През 2025 г. раздел „Лятна програма“ ще осигури повече възможности за достъп до културни събития и културна изява в периферни райони с въвеждането на условието за задължителна реализация на събития в локация/иизвън централна градска част с прогнозна максимална сума за проектно финансиране в размер на 10 000.00 лв. „Събития на Столична община“ ще се реализира в три сесии до изчерпване на бюджета на програмата, както следва:
- Сесия I – месец март;
- Сесия II – месец юни;
- Сесия III – месец септември.
Раздел „Открити сцени – логистична и/или финансова подкрепа" отпада от Календара.
Условията, процедурите, изискуемите документи и актуалните формуляри за кандидатстване вижте тук -https://kultura.sofia.bg/calendar/
Предложенията се приемат само по електронен път тук - https://kultura.sofia.bg/calendar/
Календарът на културните събития обхваща фестивали, прояви, чествания, инициативи и събития, които се реализират на територията и с безвъзмездната финансова и/или логистична подкрепа на Столичната община през 2025 г. Те ще се реализират в раздели:
- „Стратегически събития“,
- „Значими събития“,
- “Лятна програма”,
- „Събития на Столичните райони“,
- „Събития на Столична община“.
Кандидатстващите събития за раздел „Стратегически събития“ трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към три от приоритетите от Стратегията:
- Творческа икономика,
- Творческо развитие,
- Творческа интернационализация,
като съответстват и на поне една от прилежащите към всеки един от тях цели, а ако е приложимо – и към Стратегията „София – творчески град на киното – 2017 – 2027“.
От тях се очаква и да предоставят „План за развитие и дългосрочна перспектива на събитието“. Остава задължителното условието събитието да има реализирани поне 5 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, кандидатстващи за раздел „Значими събития“, трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към поне един от приоритетите от Стратегията – Творческа икономика, Творческо развитие, Творческа интернационализация, като съответстват на поне една от прилежащите към него цели, както и да имат реализирани най-малко 3 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, одобрени за финансиране чрез Календара на културните събития на Столичната община през 2025 г., трябва да демонстрират и докажат ангажимент към поне една от хоризонталните теми на Програмата:
- Екологична съзнателност, устойчивост и „зелени“ подходи при организирането и провеждането на събития;
- Насърчаване на социалното и културно сближаване в общността;
- Насърчаване провеждането на културни събития в периферни райони в столицата;
- Развитие на културната грамотност на деца и младежи и засилване на връзките между културата и образованието.
През 2025 г. раздел „Лятна програма“ ще осигури повече възможности за достъп до културни събития и културна изява в периферни райони с въвеждането на условието за задължителна реализация на събития в локация/иизвън централна градска част с прогнозна максимална сума за проектно финансиране в размер на 10 000.00 лв. „Събития на Столична община“ ще се реализира в три сесии до изчерпване на бюджета на програмата, както следва:
- Сесия I – месец март;
- Сесия II – месец юни;
- Сесия III – месец септември.
Раздел „Открити сцени – логистична и/или финансова подкрепа" отпада от Календара.
Условията, процедурите, изискуемите документи и актуалните формуляри за кандидатстване вижте тук -https://kultura.sofia.bg/calendar/
Бизнес събития

Стената Vol. 5: Филипина Стаменкова ОТРАЖЕНИЯ
Квадрат 500, Атриум
Куратор: Мартин Косташки
Вход от бул. „Васил Левски“
Петото издание на проекта „Стената“ на Националната галерия представя сайт-спесифик инсталацията „Отражения“ на художничката Филипина Стаменкова.
Огледалото е уникален предмет и аспект на едно много лично преживяване в рамките на мястото, в което се намираме. Това, което виждаме, се променя, докато се движим – подобно на последователността в сцените на филм. Преживяване, основаващо се на принципа на анаморфозата.
Авторката споделя: „Когато посетителите стигнат до тази стена, виждат себе си отразени в огледалото и така заемат централно място в инсталацията. В контекста на архитектурата и екстериора, огледалата запазват магическата способност да огъват, изкривяват, разширяват и преобразуват образите, а чрез тях и нашето възприятие за тях и връзката ни с обитаемото пространство. Понякога приятно, понякога изненадващо или дори успокояващо, често странно и объркващо преживяване, актът на улавяне на себе си в отразяваща повърхност е толкова фундаментален за нашата постоянна оценка. Огледалната повърхност е странно пасивна, но натрапчива и енергична, не само защото отразява околната среда и хората около себе си, но защото поради самото естество на отразяващото си качество трансформира начина, по който виждаме света, който ни заобикаля.“
Когато зрителите видят себе си, отразени в произведение, изкуството незабавно предизвиква особен интерес и създава магично очарование, подобно на мита за Нарцис. Мащабът на огледалната скулптурна инсталация разширява визуалното пространство на атриума в Квадрат 500, което е друг аспект на навлизането му във вътрешния живот на галерията — променя го и създава ново пространство.
Инсталацията е проектирана и изработена от ателие Woood – споделено място за работа на хора с идеи, които умеят да боравят с ръцете си, с инструменти и, които имат инженерна мисъл. Място за смели проекти, дизайнерски разработки и творчески работилници по керамика и дърворезба. Ателието е известно със своята продукция в Грузия, Мароко, ЮАР, както и в цяла Европа. И до днес условие за приемане на дадена поръчка е тя да бъде комплексна и да изисква брейнсторминг и креативност. Марката Woood става популярна и покрай работата си за модния гигант Louis Vuitton, за който произвежда различни фасадни и интериорни инсталации за бутиците на марката в Лондон, Париж, Токио и др. В България Woood са широко познати с работата си по редица проекти, свързани с градски каузи – коледната украса с кауза на агенция Imp-Act, скритите букви на фондация „Прочети София“, както и с инициативи, развиващи туристическия имидж на столицата, в партньорство с летище София и независимата платформа за градски символи soSofiа.com.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Куратор: Мартин Косташки
Вход от бул. „Васил Левски“
Петото издание на проекта „Стената“ на Националната галерия представя сайт-спесифик инсталацията „Отражения“ на художничката Филипина Стаменкова.
Огледалото е уникален предмет и аспект на едно много лично преживяване в рамките на мястото, в което се намираме. Това, което виждаме, се променя, докато се движим – подобно на последователността в сцените на филм. Преживяване, основаващо се на принципа на анаморфозата.
Авторката споделя: „Когато посетителите стигнат до тази стена, виждат себе си отразени в огледалото и така заемат централно място в инсталацията. В контекста на архитектурата и екстериора, огледалата запазват магическата способност да огъват, изкривяват, разширяват и преобразуват образите, а чрез тях и нашето възприятие за тях и връзката ни с обитаемото пространство. Понякога приятно, понякога изненадващо или дори успокояващо, често странно и объркващо преживяване, актът на улавяне на себе си в отразяваща повърхност е толкова фундаментален за нашата постоянна оценка. Огледалната повърхност е странно пасивна, но натрапчива и енергична, не само защото отразява околната среда и хората около себе си, но защото поради самото естество на отразяващото си качество трансформира начина, по който виждаме света, който ни заобикаля.“
Когато зрителите видят себе си, отразени в произведение, изкуството незабавно предизвиква особен интерес и създава магично очарование, подобно на мита за Нарцис. Мащабът на огледалната скулптурна инсталация разширява визуалното пространство на атриума в Квадрат 500, което е друг аспект на навлизането му във вътрешния живот на галерията — променя го и създава ново пространство.
Инсталацията е проектирана и изработена от ателие Woood – споделено място за работа на хора с идеи, които умеят да боравят с ръцете си, с инструменти и, които имат инженерна мисъл. Място за смели проекти, дизайнерски разработки и творчески работилници по керамика и дърворезба. Ателието е известно със своята продукция в Грузия, Мароко, ЮАР, както и в цяла Европа. И до днес условие за приемане на дадена поръчка е тя да бъде комплексна и да изисква брейнсторминг и креативност. Марката Woood става популярна и покрай работата си за модния гигант Louis Vuitton, за който произвежда различни фасадни и интериорни инсталации за бутиците на марката в Лондон, Париж, Токио и др. В България Woood са широко познати с работата си по редица проекти, свързани с градски каузи – коледната украса с кауза на агенция Imp-Act, скритите букви на фондация „Прочети София“, както и с инициативи, развиващи туристическия имидж на столицата, в партньорство с летище София и независимата платформа за градски символи soSofiа.com.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби

Стефка Аройо. Морето, празници, танци
СБХ, Шипка 6, 1 B
Живопис и рисунки
Дългоочаквана и съкровена среща с един от синовете ѝ в началото на 2024 изважда Стефка Аройо от творческата летаргия, обхванала я през последните години, и устремно възражда желанието ѝ да рисува. Не за изложба, а да живее като художник, да рисува. (Нейната предходна самостоятелна изложба е през 2014 в столичната галерия „Арте“. И тогава е посрещната с голям интерес заради продължителното ѝ отсъствие от художествената сцена в България.)
„Усетих, че участвам в живото на живота, не знаех, че ще се получи, че ще стигна до тази изложба. Моите пътувания и живота в различни страни ми дадоха основата на този подем от последната година – великолепието на нещо сътворено, не разрушенията и войните, а другата част, която прави човека разумен.“
В изложбата в зала 1В Аройо представя всичките 19 картини, нарисувани от началото на 2024, и 7 по-стари творби. Като свързващо звено между по-далечния период в творчеството ѝ и най-новите картини, тя представя три картини, притежание на Националната галерия – „Натюрморт с ваза“, „Нашите съседи“ и „Нестинарка“.
Живопис и рисунки
Дългоочаквана и съкровена среща с един от синовете ѝ в началото на 2024 изважда Стефка Аройо от творческата летаргия, обхванала я през последните години, и устремно възражда желанието ѝ да рисува. Не за изложба, а да живее като художник, да рисува. (Нейната предходна самостоятелна изложба е през 2014 в столичната галерия „Арте“. И тогава е посрещната с голям интерес заради продължителното ѝ отсъствие от художествената сцена в България.)
„Усетих, че участвам в живото на живота, не знаех, че ще се получи, че ще стигна до тази изложба. Моите пътувания и живота в различни страни ми дадоха основата на този подем от последната година – великолепието на нещо сътворено, не разрушенията и войните, а другата част, която прави човека разумен.“
В изложбата в зала 1В Аройо представя всичките 19 картини, нарисувани от началото на 2024, и 7 по-стари творби. Като свързващо звено между по-далечния период в творчеството ѝ и най-новите картини, тя представя три картини, притежание на Националната галерия – „Натюрморт с ваза“, „Нашите съседи“ и „Нестинарка“.
Изложби

Цар Борис III личност и държавник. 130 години от рождението му
Национален исторически музей
Цар Борис ІІІ управлява България в обстановка на остри политически и социални конфликти, възникнали след две национални катастрофи, изгубени национални идеали и световна стопанска криза. Монархът преодолява трудностите, пред които се изправя и стабилизира държавата. Цар Борис налага разумна и предпазлива външна политика и има безспорни заслуги за връщането на Южна Добруджа в пределите на България през есента на 1940 г.
Националният исторически музей отбелязва 130-та годишнина от рождението на владетеля с изложба „Цар Борис ІІІ. Личност и държавник“, която се осъществява с партньорството на Държавна агенция „Архиви“ и Националния политехнически музей.
Без политизиране на историческия разказ, временната експозиция представя в хронологичен ред значими за родната история оригинални документи и уникални предмети, накити, наградни отличия, униформи и др. Те илюстрират жизнения път на цар Борис – раждане, покръстване, пълнолетие, встъпване на престола, женитба, управление на страната.
Фотографиите – обективно свидетелство на времето, отразяват частния живот и държавническата дейност на монарха, любовта му към природата, науката и техниката, неговата популярност сред народа.
Юбилейната изложба е опит да очертае безпристрастно и достоверно сложната и многостранна личност на цар Борис ІІІ.
Цар Борис ІІІ управлява България в обстановка на остри политически и социални конфликти, възникнали след две национални катастрофи, изгубени национални идеали и световна стопанска криза. Монархът преодолява трудностите, пред които се изправя и стабилизира държавата. Цар Борис налага разумна и предпазлива външна политика и има безспорни заслуги за връщането на Южна Добруджа в пределите на България през есента на 1940 г.
Националният исторически музей отбелязва 130-та годишнина от рождението на владетеля с изложба „Цар Борис ІІІ. Личност и държавник“, която се осъществява с партньорството на Държавна агенция „Архиви“ и Националния политехнически музей.
Без политизиране на историческия разказ, временната експозиция представя в хронологичен ред значими за родната история оригинални документи и уникални предмети, накити, наградни отличия, униформи и др. Те илюстрират жизнения път на цар Борис – раждане, покръстване, пълнолетие, встъпване на престола, женитба, управление на страната.
Фотографиите – обективно свидетелство на времето, отразяват частния живот и държавническата дейност на монарха, любовта му към природата, науката и техниката, неговата популярност сред народа.
Юбилейната изложба е опит да очертае безпристрастно и достоверно сложната и многостранна личност на цар Борис ІІІ.
Изложби

LYUBEN DIMITROV (1904–2000)
Kvadrat 500
Lyuben Dimitrov is not only a figure notable for his rich oeuvre in Bulgarian decoratively monumental sculpture of the 20th century, but also a kind of school for the synthesis between that sculpture and architecture.
Over 60 works produced by the artist between 1929 and 1986 are to be found in Sofia and around Bulgaria: figurative and decorative sculptural decoration of public buildings, monuments, portraits of famous intellectuals. Between 1939 and 1975, he lectured at the National Academy of Arts.
Institutions in Sofia for which the sculptor worked included the Central Cooperative Bank at 2, Ivan Vazov St. (1929); the Seventh Secondary School at 28, Tsar Ivan Shishman St. (1938); the Bulgarian National Bank (1939); the Ministry of the Interior (1939); the Ministry of Defence (1941–42); the Sts Cyril and Methodius Public Library (1942–43); and the building on the junction of Princess Maria Louisa Blvd. and Exarch Joseph Street (1961). For St Kliment Ohridski Sofia University, he designed the pair of lions at the entrance to the library (1932) and the figural cartouches on the southern (1954) and northern (1979–83) wings. During the major reconstruction of the Ivan Vazov National Theatre between 1972 and 1976, he sculpted the bifigural compositions above the four corners of the viewing tract, the figures for the niches in the side façades and two free-standing allegorical figures for the Balcony I foyer. In 1985, six allegorical figures sheltered in niches were installed on the façade of the then National Gallery of Foreign Art (today, Kvadrat 500).
Among Lyuben Dimitrov’s emblematic works is the bifigural composition titled ‘All Quiet on Shipka’, created for the interior of the ossuary on the historic peak (1957). To celebrate the centenary of the heroic events of August 1877, a decorative wall with relief compositions was completed along the steps leading up to Shipka Peak. A monument to Hadji Dimitar (1961) was also erected in the same region of the Balkan Mountains, in the Buzludzha locality. Other works around Bulgaria include ‘The Surrender of Osman Pasha’, a relief at Yasen Railway Station, near Pleven (1965); the allegorical figure on horseback at the entry point to Gabrovo (1966); the figures on the bridge over the Banska River in Kyustendil (1969); the monument to Ivaylo’s Warriors in the Demir Kapia locality near Kotel (1972); and that of Panayot Volov in the centre of Shumen (1978–84).
The exhibition also features seven easel works owned by the National Gallery, the Sofia City Art Gallery, the Kazanlak Art Gallery, and the artist’s heirs. Several of the listed monumental sculptures will be displayed as photographs.
Media Partner: BTA / Bulgarian News Agency
Vessela Christova-Radoeva, exhibition curator
Lyuben Dimitrov is not only a figure notable for his rich oeuvre in Bulgarian decoratively monumental sculpture of the 20th century, but also a kind of school for the synthesis between that sculpture and architecture.
Over 60 works produced by the artist between 1929 and 1986 are to be found in Sofia and around Bulgaria: figurative and decorative sculptural decoration of public buildings, monuments, portraits of famous intellectuals. Between 1939 and 1975, he lectured at the National Academy of Arts.
Institutions in Sofia for which the sculptor worked included the Central Cooperative Bank at 2, Ivan Vazov St. (1929); the Seventh Secondary School at 28, Tsar Ivan Shishman St. (1938); the Bulgarian National Bank (1939); the Ministry of the Interior (1939); the Ministry of Defence (1941–42); the Sts Cyril and Methodius Public Library (1942–43); and the building on the junction of Princess Maria Louisa Blvd. and Exarch Joseph Street (1961). For St Kliment Ohridski Sofia University, he designed the pair of lions at the entrance to the library (1932) and the figural cartouches on the southern (1954) and northern (1979–83) wings. During the major reconstruction of the Ivan Vazov National Theatre between 1972 and 1976, he sculpted the bifigural compositions above the four corners of the viewing tract, the figures for the niches in the side façades and two free-standing allegorical figures for the Balcony I foyer. In 1985, six allegorical figures sheltered in niches were installed on the façade of the then National Gallery of Foreign Art (today, Kvadrat 500).
Among Lyuben Dimitrov’s emblematic works is the bifigural composition titled ‘All Quiet on Shipka’, created for the interior of the ossuary on the historic peak (1957). To celebrate the centenary of the heroic events of August 1877, a decorative wall with relief compositions was completed along the steps leading up to Shipka Peak. A monument to Hadji Dimitar (1961) was also erected in the same region of the Balkan Mountains, in the Buzludzha locality. Other works around Bulgaria include ‘The Surrender of Osman Pasha’, a relief at Yasen Railway Station, near Pleven (1965); the allegorical figure on horseback at the entry point to Gabrovo (1966); the figures on the bridge over the Banska River in Kyustendil (1969); the monument to Ivaylo’s Warriors in the Demir Kapia locality near Kotel (1972); and that of Panayot Volov in the centre of Shumen (1978–84).
The exhibition also features seven easel works owned by the National Gallery, the Sofia City Art Gallery, the Kazanlak Art Gallery, and the artist’s heirs. Several of the listed monumental sculptures will be displayed as photographs.
Media Partner: BTA / Bulgarian News Agency
Vessela Christova-Radoeva, exhibition curator
Exhibitions

ЛЮБЕН ДИМИТРОВ (1904 – 2000)
Квадрат 500
Любен Димитров е не само забележително с богатото си творчество име в декоративно-монументалната българска скулптура през ХХ век, но и своеобразна школа за синтеза между нея и архитектурата.
Над 60 са произведенията на художника в София и страната, реализирани между 1929 и 1986 – фигурална и декоративна скулптурна украса на обществени сгради, паметници, портрети на известни интелектуалци. В продължение на няколко десетилетия – от 1939 до 1975 – той е преподавател в Националната художествена академия.
Сред обектите в София, за които работи скулпторът, са банката на ул. „Иван Вазов“ 2 (1929), 7 ЕСПУ на ул. „Цар Иван Шишман“ 28 (1938), БНБ (1939), МВР (1939), МНО (1941 – 1942), Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1942 – 1943), сградата на ъгъла на бул. „Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“ (1961). За Софийския университет „Св. Климент Охридски“ той създава лъвските фигури пред библиотеката (1932) и фигуралните картуши за южното (1954) и северното крило (1979 – 1983). При основната реконструкция на Народния театър „Иван Вазов“ през 1972 – 1976 изпълнява двуфигурните композиции над четирите ъгъла на зрителния тракт, фигурите за нишите в страничните фасади и две свободностоящи алегорични фигури за фоайето на Първи балкон. През 1985 на фасадата на тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство (днес Квадрат 500) са поставени шест приютени в ниши алегорични фигури.
Емблематично произведение на Любен Димитров е двуфигурната композиция „На Шипка всичко е спокойно“ в костницата на историческия връх (1957). По повод на 100-годишнината от героичните събития през август 1877 е реализирана и декоративна стена с релефни композиции покрай стълбите към връх Шипка.
В същия район на Стара планина, в местността Бузлуджа, се намира и паметникът на Хаджи Димитър (1961). Други творби в страната са релефът „Предаването на Осман паша“ при гара Ясен край Плевен (1965), алегоричната конна фигура на входа на Габрово (1966), фигурите на моста на р. Банска в Кюстендил (1969), паметникът на Ивайловите войни в местността Демиркапия край Котел (1972), паметникът на Панайот Волов в центъра на Шумен (1978 – 1984).
Изложбата включва седем кавалетни произведения, собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък и наследниците на художника. Част от изброените монументални скулптури ще бъдат представени под формата на фотографии.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Весела Христова-Радоева, куратор на изложбата
Любен Димитров е не само забележително с богатото си творчество име в декоративно-монументалната българска скулптура през ХХ век, но и своеобразна школа за синтеза между нея и архитектурата.
Над 60 са произведенията на художника в София и страната, реализирани между 1929 и 1986 – фигурална и декоративна скулптурна украса на обществени сгради, паметници, портрети на известни интелектуалци. В продължение на няколко десетилетия – от 1939 до 1975 – той е преподавател в Националната художествена академия.
Сред обектите в София, за които работи скулпторът, са банката на ул. „Иван Вазов“ 2 (1929), 7 ЕСПУ на ул. „Цар Иван Шишман“ 28 (1938), БНБ (1939), МВР (1939), МНО (1941 – 1942), Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1942 – 1943), сградата на ъгъла на бул. „Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“ (1961). За Софийския университет „Св. Климент Охридски“ той създава лъвските фигури пред библиотеката (1932) и фигуралните картуши за южното (1954) и северното крило (1979 – 1983). При основната реконструкция на Народния театър „Иван Вазов“ през 1972 – 1976 изпълнява двуфигурните композиции над четирите ъгъла на зрителния тракт, фигурите за нишите в страничните фасади и две свободностоящи алегорични фигури за фоайето на Първи балкон. През 1985 на фасадата на тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство (днес Квадрат 500) са поставени шест приютени в ниши алегорични фигури.
Емблематично произведение на Любен Димитров е двуфигурната композиция „На Шипка всичко е спокойно“ в костницата на историческия връх (1957). По повод на 100-годишнината от героичните събития през август 1877 е реализирана и декоративна стена с релефни композиции покрай стълбите към връх Шипка.
В същия район на Стара планина, в местността Бузлуджа, се намира и паметникът на Хаджи Димитър (1961). Други творби в страната са релефът „Предаването на Осман паша“ при гара Ясен край Плевен (1965), алегоричната конна фигура на входа на Габрово (1966), фигурите на моста на р. Банска в Кюстендил (1969), паметникът на Ивайловите войни в местността Демиркапия край Котел (1972), паметникът на Панайот Волов в центъра на Шумен (1978 – 1984).
Изложбата включва седем кавалетни произведения, собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък и наследниците на художника. Част от изброените монументални скулптури ще бъдат представени под формата на фотографии.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Весела Христова-Радоева, куратор на изложбата
Изложби

"ARIA – Опера в Киното"
Cinema City ARIA – Опера в Киното
Сезон 2024 – 2025
Тур из Европа
Пътешествие из най-големите оперни театри в Европа на киноекран в България. От ноември 2024 г. до март 2025 г. най-добрите оперни изпълнения в света идват в поредица от прожекции в Cinema City от престижната Виенска държавна опера и водещите оперни фестивали в Европа, включително фестивал "Арена ди Верона" и Фестивалът в Залцбург.
С превод на български и английски език.
"Тоска"/ Пучини – Фестивал "Арена ди Верона"
Една от най-драматичните и вълнуващи опери на Пучини – "Тоска", пристига на огромната сцена на фестивала "Арена ди Верона". Сопраното Соня Йончева, призната за една от най-добрите изпълнителки на Тоска в нашето време, заедно с харизматичния тенор Виторио Григоло, представят трагичната двойка, заплетена в мрежа от страсти и политически интриги.
Режисьор – Уго де Ана
Диригент – Франческо Иван Чампа
"Отело"/ Верди – Виенска държавна опера
Шекспир среща Верди в това мрачно психологическо произведение. "Отело" е история за разрушителната ревност с тенора Йонас Кауфман в главната роля. Баритонът Лудвиг Тезие блести като злодея Яго, а Рейчъл Уилис-Соренсен впечатлява като нежната и трагична Дездемона. Тази продукция на Виенската държавна опера предава интензивната драма на предателство и отмъщение.
Диригент – Alexander Soddy
Режисьор – Adrian Noble
"Макбет"/ Верди – Фестивал в Залцбург
Власт, амбиция и трагедия оживяват в "Макбет" на Верди, базиран на безсмъртната творба на Шекспир.
Блестящото сопрано Асмик Григорян прави впечатляващ дебют като лейди Макбет, докато Владислав Сулимски създава мощен образ на безмилостния главен герой.
Тази продукция на Фестивала в Залцбург носи модерен и мрачен поглед върху класическата история.
Диригент – Philippe Jordan
Режисьор – Krzysztof Warlikowski
"Любовен Еликсир"/ Доницети – Виенска държавна опера
Тази вълнуваща история разказва за простия селски момък Неморино, който търси начин да спечели сърцето на своята любима с помощта на мистериозен любовен еликсир. Лека мелодична музика и моменти на дълбока емоция правят това представление на Виенската държавна опера истинско удоволствие.
Певци:
Maria Nazarova – Адрина
Bodgan Volkov – Неморино
Alex Esposito – Дулкамара
Диригент – Gianluca Capuano
Режисьор – Otto Schenk "Хофманови разкази"/ Офенбах – Фестивал в Залцбург
"Хофманови разкази" на Офенбах повеждат на магическо пътешествие през трагичните любови на романтичния писател. В уникалната режисура на Мариам Клемон за Фестивала в Залцбург, операта балансира между реалността и фантазията, докато Хофман среща куклата Олимпия, певицата Антония и куртизанката Жулиета.
Под диригентството на Марк Минковски и с участието на Виенската филхармония.
Певци:
Benjamin Bernheim – Хофман
Kathryn Lewek – Стела/ Олимпия/ Антония/ Джулиета
Christian Van Horn – Линдорф/ Копелиус/ Д-р Чудо/ Дапертутто
Сезон 2024 – 2025
Тур из Европа
Пътешествие из най-големите оперни театри в Европа на киноекран в България. От ноември 2024 г. до март 2025 г. най-добрите оперни изпълнения в света идват в поредица от прожекции в Cinema City от престижната Виенска държавна опера и водещите оперни фестивали в Европа, включително фестивал "Арена ди Верона" и Фестивалът в Залцбург.
С превод на български и английски език.
"Тоска"/ Пучини – Фестивал "Арена ди Верона"
Една от най-драматичните и вълнуващи опери на Пучини – "Тоска", пристига на огромната сцена на фестивала "Арена ди Верона". Сопраното Соня Йончева, призната за една от най-добрите изпълнителки на Тоска в нашето време, заедно с харизматичния тенор Виторио Григоло, представят трагичната двойка, заплетена в мрежа от страсти и политически интриги.
Режисьор – Уго де Ана
Диригент – Франческо Иван Чампа
"Отело"/ Верди – Виенска държавна опера
Шекспир среща Верди в това мрачно психологическо произведение. "Отело" е история за разрушителната ревност с тенора Йонас Кауфман в главната роля. Баритонът Лудвиг Тезие блести като злодея Яго, а Рейчъл Уилис-Соренсен впечатлява като нежната и трагична Дездемона. Тази продукция на Виенската държавна опера предава интензивната драма на предателство и отмъщение.
Диригент – Alexander Soddy
Режисьор – Adrian Noble
"Макбет"/ Верди – Фестивал в Залцбург
Власт, амбиция и трагедия оживяват в "Макбет" на Верди, базиран на безсмъртната творба на Шекспир.
Блестящото сопрано Асмик Григорян прави впечатляващ дебют като лейди Макбет, докато Владислав Сулимски създава мощен образ на безмилостния главен герой.
Тази продукция на Фестивала в Залцбург носи модерен и мрачен поглед върху класическата история.
Диригент – Philippe Jordan
Режисьор – Krzysztof Warlikowski
"Любовен Еликсир"/ Доницети – Виенска държавна опера
Тази вълнуваща история разказва за простия селски момък Неморино, който търси начин да спечели сърцето на своята любима с помощта на мистериозен любовен еликсир. Лека мелодична музика и моменти на дълбока емоция правят това представление на Виенската държавна опера истинско удоволствие.
Певци:
Maria Nazarova – Адрина
Bodgan Volkov – Неморино
Alex Esposito – Дулкамара
Диригент – Gianluca Capuano
Режисьор – Otto Schenk "Хофманови разкази"/ Офенбах – Фестивал в Залцбург
"Хофманови разкази" на Офенбах повеждат на магическо пътешествие през трагичните любови на романтичния писател. В уникалната режисура на Мариам Клемон за Фестивала в Залцбург, операта балансира между реалността и фантазията, докато Хофман среща куклата Олимпия, певицата Антония и куртизанката Жулиета.
Под диригентството на Марк Минковски и с участието на Виенската филхармония.
Певци:
Benjamin Bernheim – Хофман
Kathryn Lewek – Стела/ Олимпия/ Антония/ Джулиета
Christian Van Horn – Линдорф/ Копелиус/ Д-р Чудо/ Дапертутто
Фестивали и чествания

"Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век"
Настоящата изложба проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм. Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ „Б. Георгиев“ – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор: Любен Домозетски
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм. Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ „Б. Георгиев“ – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор: Любен Домозетски
Изложби

ALEXANDER DENKOV’S ILLUSTRATIONS FOR HOMER’S ‘THE ILIAD’ BY NARODNA KULTURA PUBLISHING HOUSE, 1969
Kvadrat 500, 4th floor
Alexander Denkov (1925–1972) was an artist with a short lifespan, but an extremely rich, meaningful, and prolific oeuvre. He was most productive in the genres of illustration and book design, although his unabating energy also flowed into cinema and the theatre: he was the scenographer for the theatrical performances ‘The Iron Oil Lamp’ and ‘The Bells of Prespa’; and the production designer of films including ‘The Law of the Sea’, ‘The Sun and the Shadow’, ‘Stars’, and ‘The Five from Moby Dick’. His contribution to the development of science fiction illustration remains significant, while his curiosity for hidden natural beauties and his extreme nature made him one of the pioneers of diving and cave exploration in Bulgaria.
In 1969, Denkov produced his remarkable illustrations for Homer’s epic poem, ‘The Iliad’. Respecting the theory that this art visualised the word, enriching the author’s text, the artist transformed one of the most ancient literary works into images. The illustrations draw the reader into the atmosphere of Hellenic culture. The distinctive iconography and stylistics of the art of that time were interpreted to excellence, yet without being deprived of a personal style and individual expression. Through the contrast of the black lines with the white paper, he built perfect compositions, in which the strokes of differing intensity and density are predominant. This play between airiness and definiteness creates a feeling of dynamics of the image and density of tones and halftones. The works are part of the National Gallery’s extensive graphic stock.
Team
Curator: Dr Tanya Staneva
Restorer: Kristina Beleva
Graphic designer: Dimitrina Nenova
Translation into English: Nigrita Davis
Avgust Spasov
Iliya Shapkaroski
Alexander Denkov (1925–1972) was an artist with a short lifespan, but an extremely rich, meaningful, and prolific oeuvre. He was most productive in the genres of illustration and book design, although his unabating energy also flowed into cinema and the theatre: he was the scenographer for the theatrical performances ‘The Iron Oil Lamp’ and ‘The Bells of Prespa’; and the production designer of films including ‘The Law of the Sea’, ‘The Sun and the Shadow’, ‘Stars’, and ‘The Five from Moby Dick’. His contribution to the development of science fiction illustration remains significant, while his curiosity for hidden natural beauties and his extreme nature made him one of the pioneers of diving and cave exploration in Bulgaria.
In 1969, Denkov produced his remarkable illustrations for Homer’s epic poem, ‘The Iliad’. Respecting the theory that this art visualised the word, enriching the author’s text, the artist transformed one of the most ancient literary works into images. The illustrations draw the reader into the atmosphere of Hellenic culture. The distinctive iconography and stylistics of the art of that time were interpreted to excellence, yet without being deprived of a personal style and individual expression. Through the contrast of the black lines with the white paper, he built perfect compositions, in which the strokes of differing intensity and density are predominant. This play between airiness and definiteness creates a feeling of dynamics of the image and density of tones and halftones. The works are part of the National Gallery’s extensive graphic stock.
Team
Curator: Dr Tanya Staneva
Restorer: Kristina Beleva
Graphic designer: Dimitrina Nenova
Translation into English: Nigrita Davis
Avgust Spasov
Iliya Shapkaroski
Exhibitions

Notre Dame de Paris
НДК - зала 1
Оригиналната френска версия на легендарния мюзикъл "Notre Dame de Paris", вписан в Книгата на рекордите на Гинес, ще бъде представена на сцената на Националния дворец на културата от 6 до 11 февруари 2025 г. Това гостуване в София е част от световното турне, посветено на 25-годишнината на мюзикъла, стартирало в Париж през ноември 2023 г. За първи път българската публика ще има възможността да чуе на живо емблематични песни като "Belle", "Danse mon Esmeralda", "Le temps des cathédrales" и други, изпълнени на френски език.
Идеята за възраждането на оригиналната френска версия бе обявена още през 2016 г., а световната премиера се състоя през есента същата година в Palais des Congrès в Париж. Постановката се радва на огромен успех, като 8-седмичната серия от представления беше изцяло разпродадена още месеци преди старта. Оттогава мюзикълът триумфално обикаля света, като наскоро събра 15 000 зрители на стадион в Тирана, Албания, и завладя сцените във Франция, Италия, Швейцария и Югоизточна Азия.
"Notre Dame de Paris", създаден от Рикардо Кочанте и Люк Пламондон по класическия роман на Виктор Юго, дебютира през 1998 г. в Париж и оттогава е гледан от над 12 милиона души. През годините са продадени над 13 милиона копия на албуми и DVD-та, а над 5000 представления са изнесени в 30 държави. Мюзикълът се утвърждава като един от най-големите успехи на френския музикален театър по света. Песента "Belle" става символ на това постижение, като е обявена за песен на века във Франция и за най-добра песен на десетилетието в Европа и Югоизточна Азия.
Техническото изпълнение на спектакъла впечатлява с 200 тона декори, пренасяни с 7 огромни ремаркета, и с екип от над 70 души – изпълнители, танцьори, акробати и технически персонал. Очаква се български поп звезди също да присъстват на това грандиозно събитие, което вече е завладяло световните сцени.
Оригиналната френска версия на легендарния мюзикъл "Notre Dame de Paris", вписан в Книгата на рекордите на Гинес, ще бъде представена на сцената на Националния дворец на културата от 6 до 11 февруари 2025 г. Това гостуване в София е част от световното турне, посветено на 25-годишнината на мюзикъла, стартирало в Париж през ноември 2023 г. За първи път българската публика ще има възможността да чуе на живо емблематични песни като "Belle", "Danse mon Esmeralda", "Le temps des cathédrales" и други, изпълнени на френски език.
Идеята за възраждането на оригиналната френска версия бе обявена още през 2016 г., а световната премиера се състоя през есента същата година в Palais des Congrès в Париж. Постановката се радва на огромен успех, като 8-седмичната серия от представления беше изцяло разпродадена още месеци преди старта. Оттогава мюзикълът триумфално обикаля света, като наскоро събра 15 000 зрители на стадион в Тирана, Албания, и завладя сцените във Франция, Италия, Швейцария и Югоизточна Азия.
"Notre Dame de Paris", създаден от Рикардо Кочанте и Люк Пламондон по класическия роман на Виктор Юго, дебютира през 1998 г. в Париж и оттогава е гледан от над 12 милиона души. През годините са продадени над 13 милиона копия на албуми и DVD-та, а над 5000 представления са изнесени в 30 държави. Мюзикълът се утвърждава като един от най-големите успехи на френския музикален театър по света. Песента "Belle" става символ на това постижение, като е обявена за песен на века във Франция и за най-добра песен на десетилетието в Европа и Югоизточна Азия.
Техническото изпълнение на спектакъла впечатлява с 200 тона декори, пренасяни с 7 огромни ремаркета, и с екип от над 70 души – изпълнители, танцьори, акробати и технически персонал. Очаква се български поп звезди също да присъстват на това грандиозно събитие, което вече е завладяло световните сцени.
Музикално и танцово изкуство

PICASSO | Graphics from the National Gallery Collection
Hall 24, Kvadrat 500
The gallery collection includes twenty-one graphic works by Picasso (1881–1973), thematically linked to his, and other authors’, literary texts, and with personal experiences and insights. They reveal the great artist’s passion for and virtuosity in drawing, achieved through the possibilities of lithography, etching, engraving and aquatint in a free expression of the material, of black and white areas, and strokes.
Between January 1957 and August 1959, adopting the method of automatic writing, Picasso composed the poem, ‘The Burial of the Count of Orgaz’ (El entierro del conde de Orgaz). The title refers to the eponymous painting by the Spanish artist El Greco (1541–1614). At his estate in Mougins, France, in 1966 and 1967, Picasso produced twelve copper plates for etchings to accompany the lyrics. The anthology, with an introduction by Rafael Alberti, was published in 1969 in a limited edition of 263 copies, with 220 containing the original etchings, of which the current exhibition presents seven.
The ‘Sable mouvant’ (Quicksand) Series (1965) includes ten works illustrating a poem of the same title by the poet Pierre Reverdy (1889–1960), of which the gallery possesses four. By participating in this project, Picasso expressed his tribute in memoriam to his great friend and figure in modern literature of the 20th century. The artist destroyed the plates after the print run was completed.
According to Picasso’s biographers, he received an invitation from the poet Louis Aragon to produce a poster for the upcoming World Peace Congress in Paris in April 1949. Thus was born the emblematic dove—one of the brightest symbols of the international peace movement in post-war Europe. This popular colour lithograph, created in 1952, is also exhibited.
The National Gallery is launching a series of exhibitions at Kvadrat 500, with the aim of introducing the public to the richly diverse museum depository for foreign graphics, housing works by Francisco Goya, Eugène Carrière, Auguste Rodin, Henri Fantin-Latour, Auguste Renoir, Henri de Toulouse-Lautrec, Henri Matisse, Marc Chagall, and Roy Lichtenstein, among many others.
The gallery collection includes twenty-one graphic works by Picasso (1881–1973), thematically linked to his, and other authors’, literary texts, and with personal experiences and insights. They reveal the great artist’s passion for and virtuosity in drawing, achieved through the possibilities of lithography, etching, engraving and aquatint in a free expression of the material, of black and white areas, and strokes.
Between January 1957 and August 1959, adopting the method of automatic writing, Picasso composed the poem, ‘The Burial of the Count of Orgaz’ (El entierro del conde de Orgaz). The title refers to the eponymous painting by the Spanish artist El Greco (1541–1614). At his estate in Mougins, France, in 1966 and 1967, Picasso produced twelve copper plates for etchings to accompany the lyrics. The anthology, with an introduction by Rafael Alberti, was published in 1969 in a limited edition of 263 copies, with 220 containing the original etchings, of which the current exhibition presents seven.
The ‘Sable mouvant’ (Quicksand) Series (1965) includes ten works illustrating a poem of the same title by the poet Pierre Reverdy (1889–1960), of which the gallery possesses four. By participating in this project, Picasso expressed his tribute in memoriam to his great friend and figure in modern literature of the 20th century. The artist destroyed the plates after the print run was completed.
According to Picasso’s biographers, he received an invitation from the poet Louis Aragon to produce a poster for the upcoming World Peace Congress in Paris in April 1949. Thus was born the emblematic dove—one of the brightest symbols of the international peace movement in post-war Europe. This popular colour lithograph, created in 1952, is also exhibited.
The National Gallery is launching a series of exhibitions at Kvadrat 500, with the aim of introducing the public to the richly diverse museum depository for foreign graphics, housing works by Francisco Goya, Eugène Carrière, Auguste Rodin, Henri Fantin-Latour, Auguste Renoir, Henri de Toulouse-Lautrec, Henri Matisse, Marc Chagall, and Roy Lichtenstein, among many others.
Exhibitions

The Wall Vol. 5: Filipina Stamenkova REFLECTIONS
Kvadrat 500 Atrium Entrance at 95, Vasil Levski Blvd.
Curator: Martin Kostashki
The fifth edition of the National Gallery project, ‘The Wall’, presents ‘Reflections’, a site-specific installation by artist Filipina Stamenkova.
The mirror is a unique object, and an aspect of a deeply personal experience within the space where we find ourselves. What we see changes as we move—much like the sequence of frames in a film, an experience based on the principle of anamorphosis.
The artist explains: ‘When visitors reach this wall, they see themselves reflected in the mirror and thus occupy a central place in the installation. In the context of architecture and exteriors, mirrors retain the magical ability to bend, distort, expand and transform images and, through them, our perception of those images and our relationship with the living space. A sometimes pleasant, sometimes surprising or even comforting, often strange and confusing experience, the act of capturing oneself in a reflective surface is so fundamental to our continued assessment. The mirrored surface is strangely passive, yet intrusive and energetic, not only because it reflects the environment and the people around but, because of the very nature of its reflective quality, it transforms the way we see the world that surrounds us.’
When viewers see themselves reflected in a work, art immediately inspires a pronounced interest and creates a magical fascination similar to that in the myth of Narcissus.
The scale of the mirrored sculptural installation expands the visual space of the Kvadrat 500 Atrium, adding another aspect to its entry into the inner life of the gallery—by changing it and creating a new space.
The installation was designed and built by Woood Makerspace, a shared workplace for people with ideas who are skilful with their hands, with tools, and who have an aptitude for engineering. A place for bold projects, design developments and creative workshops in ceramics and woodcarving, the atelier is well known for its production in Georgia, Morocco, South Africa, as well as throughout Europe. To this day, a condition for accepting a commission is that it be complex and require brainstorming and creativity. The Woood brand is also popular for its work with the fashion giant Louis Vuitton, for which it has produced various façade and interior installations for the brand’s boutiques in London, Paris, Tokyo, and other cities. In Bulgaria, Woood is widely known for a number of projects relating to urban causes: the Imp-Act Agency’s Christmas decoration, the hidden letters of the Reading Sofia Foundation, as well as for initiatives developing the capital’s tourist image of the, in partnership with Sofia Airport and soSofia.com, the independent platform for city symbols.
The project was made possible with the financial support of the Lachezar Tsotsorkov Foundation.
Media partner: BTA / Bulgarian News Agency.
Curator: Martin Kostashki
The fifth edition of the National Gallery project, ‘The Wall’, presents ‘Reflections’, a site-specific installation by artist Filipina Stamenkova.
The mirror is a unique object, and an aspect of a deeply personal experience within the space where we find ourselves. What we see changes as we move—much like the sequence of frames in a film, an experience based on the principle of anamorphosis.
The artist explains: ‘When visitors reach this wall, they see themselves reflected in the mirror and thus occupy a central place in the installation. In the context of architecture and exteriors, mirrors retain the magical ability to bend, distort, expand and transform images and, through them, our perception of those images and our relationship with the living space. A sometimes pleasant, sometimes surprising or even comforting, often strange and confusing experience, the act of capturing oneself in a reflective surface is so fundamental to our continued assessment. The mirrored surface is strangely passive, yet intrusive and energetic, not only because it reflects the environment and the people around but, because of the very nature of its reflective quality, it transforms the way we see the world that surrounds us.’
When viewers see themselves reflected in a work, art immediately inspires a pronounced interest and creates a magical fascination similar to that in the myth of Narcissus.
The scale of the mirrored sculptural installation expands the visual space of the Kvadrat 500 Atrium, adding another aspect to its entry into the inner life of the gallery—by changing it and creating a new space.
The installation was designed and built by Woood Makerspace, a shared workplace for people with ideas who are skilful with their hands, with tools, and who have an aptitude for engineering. A place for bold projects, design developments and creative workshops in ceramics and woodcarving, the atelier is well known for its production in Georgia, Morocco, South Africa, as well as throughout Europe. To this day, a condition for accepting a commission is that it be complex and require brainstorming and creativity. The Woood brand is also popular for its work with the fashion giant Louis Vuitton, for which it has produced various façade and interior installations for the brand’s boutiques in London, Paris, Tokyo, and other cities. In Bulgaria, Woood is widely known for a number of projects relating to urban causes: the Imp-Act Agency’s Christmas decoration, the hidden letters of the Reading Sofia Foundation, as well as for initiatives developing the capital’s tourist image of the, in partnership with Sofia Airport and soSofia.com, the independent platform for city symbols.
The project was made possible with the financial support of the Lachezar Tsotsorkov Foundation.
Media partner: BTA / Bulgarian News Agency.
Exhibitions

WARS
The Palace
Time and again the world is experiencing armed conflicts; they continue to provide a recurring background for numerous decisions, actions and reactions. So different from the notion of ‘culture’, wars and art have co-existed since the dawn of time. Art is a powerful tool for depicting wars, capable of recreating both their grandeur and their devastating consequences depending on the period, the artist’s point of view and the political context.
For this exhibition, the National Gallery has selected works from its collection that reflect the suffering experienced by everyone: by direct participants in those wars, and by their ‘collateral victims’. In this visual narrative, there is no place for scenes of triumph, heroisation or praise of valour. Nor are there the features of a ‘just war’ or a collective will for victory. ‘The Disasters of War’, Francisco Goya’s great and unbiased cycle, produced more than 200 years ago, is the invisible reference point for the selection now on exhibition.
These artworks were created during different periods: they relate to a number of wars, and the experience of their artists was also diverse. Some had themselves participated in acts of warfare, others had witnessed them closely and in real time; for yet others, war changed their lives or took away what was most precious. Through the language of art, the focus is on specific events; the emphasis is on fear and pain, and the depiction not only of destruction, but also of innermost experience, emotional dissonance, psychological trauma. Mythology and history, abstract compositions and symbolic elements express the horror and confusion caused to every person affected by each war.
The works on display were largely created by artists of reputation, but also by those who had rarely taken part even in exhibitions on historical thematics. The images originate from various geographical locations, while the reasons for their creation may remain almost unknown, even forgotten, but indelibly held in the mind. Ultimately, art possesses the power to shape public perceptions of war, foster empathy, and contribute to a dialogue on its causes, consequences, and morality.
Iaroslava Boubnova and Nikolay Ushtavaliiski, exhibition curators.
Media partner: БТА / Bulgarian News Agency
Time and again the world is experiencing armed conflicts; they continue to provide a recurring background for numerous decisions, actions and reactions. So different from the notion of ‘culture’, wars and art have co-existed since the dawn of time. Art is a powerful tool for depicting wars, capable of recreating both their grandeur and their devastating consequences depending on the period, the artist’s point of view and the political context.
For this exhibition, the National Gallery has selected works from its collection that reflect the suffering experienced by everyone: by direct participants in those wars, and by their ‘collateral victims’. In this visual narrative, there is no place for scenes of triumph, heroisation or praise of valour. Nor are there the features of a ‘just war’ or a collective will for victory. ‘The Disasters of War’, Francisco Goya’s great and unbiased cycle, produced more than 200 years ago, is the invisible reference point for the selection now on exhibition.
These artworks were created during different periods: they relate to a number of wars, and the experience of their artists was also diverse. Some had themselves participated in acts of warfare, others had witnessed them closely and in real time; for yet others, war changed their lives or took away what was most precious. Through the language of art, the focus is on specific events; the emphasis is on fear and pain, and the depiction not only of destruction, but also of innermost experience, emotional dissonance, psychological trauma. Mythology and history, abstract compositions and symbolic elements express the horror and confusion caused to every person affected by each war.
The works on display were largely created by artists of reputation, but also by those who had rarely taken part even in exhibitions on historical thematics. The images originate from various geographical locations, while the reasons for their creation may remain almost unknown, even forgotten, but indelibly held in the mind. Ultimately, art possesses the power to shape public perceptions of war, foster empathy, and contribute to a dialogue on its causes, consequences, and morality.
Iaroslava Boubnova and Nikolay Ushtavaliiski, exhibition curators.
Media partner: БТА / Bulgarian News Agency
Exhibitions

Българо-италианска изложба Vibration. The fluid movement of a human body
До 28 февруари галерия "Мисията" представя българо-италианска изложба Vibration. The fluid movement of a human body. Изложбата е сътрудничество между българския художник Николай Делиянев, който работи и твори в Италия от години, и неговите двама италиански колеги Франческо Патане и Тарим Татусик (истинско име Филипо де Лука).
"Движението е неизменна част от съществуването на човека и света. Чрез него ние комуникираме невербално и се свързваме на едно по-дълбоко вибрационно ниво. В настоящата изложба Vibration. The fluid movement of a human body взаимодействието на трите различни стила на работа на авторите ще ни потопи в едно задълбочено изследване на човешкото тяло и неговите плавни движения. Един разговор за вибрациите, които излъчва човека и изкуството, което може да им придаде видимост. Изкуството е средство за израз на емоции, емоции предизвикващи трепет, отразяващи дълбоки вътрешни състояния, които чрез цвят и техника резонират с публиката." – споделя кураторът на изложбата Доротея Янева, изкуствовед.
Изложбата е част от програмата по отбелязване на 20-годишнината от създаването на Държавния културен институт, може да бъде разгледана от понеделник до петък, от 10.00 ч. до 17.00 ч.
"Движението е неизменна част от съществуването на човека и света. Чрез него ние комуникираме невербално и се свързваме на едно по-дълбоко вибрационно ниво. В настоящата изложба Vibration. The fluid movement of a human body взаимодействието на трите различни стила на работа на авторите ще ни потопи в едно задълбочено изследване на човешкото тяло и неговите плавни движения. Един разговор за вибрациите, които излъчва човека и изкуството, което може да им придаде видимост. Изкуството е средство за израз на емоции, емоции предизвикващи трепет, отразяващи дълбоки вътрешни състояния, които чрез цвят и техника резонират с публиката." – споделя кураторът на изложбата Доротея Янева, изкуствовед.
Изложбата е част от програмата по отбелязване на 20-годишнината от създаването на Държавния културен институт, може да бъде разгледана от понеделник до петък, от 10.00 ч. до 17.00 ч.
Изложби

ВОЙНИ
Двореца
Отново и отново светът преживява военни конфликти, те продължават да бъдат повтарящ се фон на множество видове решения, действия, реакции. Толкова различни по отношение на понятието „култура“, войните и изкуството съществуват още от най-стари времена. Изкуството е мощно средство за изобразяване на войните, умее да пресъздава както величието, така и опустошителните им последици в зависимост от периода, гледната точка на художника и политическия контекст.
За тази изложба Националната галерия е подбрала онези произведенията от колекцията си, в които се говори за страданията, изживявани от всички – и от войните, директни участници, и от „страничните жертви“. В този визуален разказ не намират място сцените на триумф, героизацията и възхвалата на доблестта. Няма ги и характеристиките на „справедливата война“ или колективната воля за победа. „Ужасите на войната“ – великият и справедлив цикъл на Франсиско Гоя, създаден преди повече от 200 години, е незримият ориентир на изложбената селекция.
Представените творби са създадени през различни периоди, свързани са с различни войни, както е различен и опитът на авторите им. Някои от тях сами са участвали в бойни действия, други са ги видели отблизо и в реално време, при трети войната е променила живота им или им е отнела най-скъпото.
Чрез езика на изкуството са фиксирани конкретни събития, акцентира се върху страха и болката, отразени са разрушенията, но и вътрешните преживявания, емоционалният дисонанс, психологическите травми.
Митологията и историята, абстрактните композиции и символните елементи изразяват ужаса и объркването, причинени на всеки засегнат от всяка война.
Включените произведения са създадени и от много известни художници, но и от такива, които рядко са участвали дори в изложбите с историческа тематика.
Образите са родени в различни географски точки, а поводите за създаването им могат да се окажат почти непознати, дори забравени, но неизтриваеми в съзнанието. В крайна сметка изкуството има силата да формира общественото възприятие за войната, да насърчава съпричастността и да допринася за диалога относно нейните причини, последици и морал. Куратори на изложбата са Ярослава Бубнова и Николай Ущавалийски.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Отново и отново светът преживява военни конфликти, те продължават да бъдат повтарящ се фон на множество видове решения, действия, реакции. Толкова различни по отношение на понятието „култура“, войните и изкуството съществуват още от най-стари времена. Изкуството е мощно средство за изобразяване на войните, умее да пресъздава както величието, така и опустошителните им последици в зависимост от периода, гледната точка на художника и политическия контекст.
За тази изложба Националната галерия е подбрала онези произведенията от колекцията си, в които се говори за страданията, изживявани от всички – и от войните, директни участници, и от „страничните жертви“. В този визуален разказ не намират място сцените на триумф, героизацията и възхвалата на доблестта. Няма ги и характеристиките на „справедливата война“ или колективната воля за победа. „Ужасите на войната“ – великият и справедлив цикъл на Франсиско Гоя, създаден преди повече от 200 години, е незримият ориентир на изложбената селекция.
Представените творби са създадени през различни периоди, свързани са с различни войни, както е различен и опитът на авторите им. Някои от тях сами са участвали в бойни действия, други са ги видели отблизо и в реално време, при трети войната е променила живота им или им е отнела най-скъпото.
Чрез езика на изкуството са фиксирани конкретни събития, акцентира се върху страха и болката, отразени са разрушенията, но и вътрешните преживявания, емоционалният дисонанс, психологическите травми.
Митологията и историята, абстрактните композиции и символните елементи изразяват ужаса и объркването, причинени на всеки засегнат от всяка война.
Включените произведения са създадени и от много известни художници, но и от такива, които рядко са участвали дори в изложбите с историческа тематика.
Образите са родени в различни географски точки, а поводите за създаването им могат да се окажат почти непознати, дори забравени, но неизтриваеми в съзнанието. В крайна сметка изкуството има силата да формира общественото възприятие за войната, да насърчава съпричастността и да допринася за диалога относно нейните причини, последици и морал. Куратори на изложбата са Ярослава Бубнова и Николай Ущавалийски.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Изложби

Временна изложба „Нови постъпления 2024“
На 19 юни 2024 г. се открива се временна изложба „Нови постъпления“, в която се представят най-добрите образци от дарения и теренни сборове, обогатили фондовете на музея през изтеклата година.
Сред тях са: рубини от Полярен Урал и от България – от района на гр. Джебел, топази от Нигерия, богата колекция ахати, силицизирани дървета и корали от Източните Родопи, изкопаема смола – копал от Индонезия, минерали от Витоша и Плана планина, флуорити от Великобритания, Монголия и България, минерални образци от находища за злато в Зимбабве и на остров Мадагаскар, самородна мед от района на Кюстендил. Експонирани са и новите за музея минерални видове: розенит, новачекит, тосканит, карбонатцианотрихит. Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2025 г.
Сред тях са: рубини от Полярен Урал и от България – от района на гр. Джебел, топази от Нигерия, богата колекция ахати, силицизирани дървета и корали от Източните Родопи, изкопаема смола – копал от Индонезия, минерали от Витоша и Плана планина, флуорити от Великобритания, Монголия и България, минерални образци от находища за злато в Зимбабве и на остров Мадагаскар, самородна мед от района на Кюстендил. Експонирани са и новите за музея минерални видове: розенит, новачекит, тосканит, карбонатцианотрихит. Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2025 г.
Изложби

Галерия "Васка Емануилова": Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
Галерия "Васка Емануилова"
Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
19 ноември 2024 г. – 11 февруари 2025 г.
Откриване: 19 ноември, 18.00 ч.
"Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата" е изложба, която проследява пластичните търсения на автора в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век.
Къпещи се, тоалет, размисъл и свян – голите скулптурни тела в различни състояния непосредствено кореспондират с неговите рисунки от този период.
В експозицията се включват и няколко по-ранни произведения, които дават по-пълна представа за творчеството на художника, учил декоративни изкуства и скулптура в удожествената академия през 30-те години на XX век.
Интересът на автора е фокусиран върху движението на обемите в пространството и третирането на материала.
"Голотата никога не е цел на художника, нито пък стремеж за показване на най-хубавото голо тяло, а средство за изразяване на една нравствена, религиозна или естетична художествена идея в рамките на една идеология и нравственост за дадена епоха или среда.", мотивира своето изкуство художникът в изследването си "Голотата в изкуството" от 1940 г.
В основата на изложбата е дарението от скулптури и рисунки, направено от наследниците и семейството на Николай Владов – Шмиргела. Включени са тридесет и две произведения, като двадесет и четири от тях са дарение от наследниците на СГХГ. Тези произведения обогатяват колекцията на Софийска градска художествена галерия и помагат за нашето разбиране на многостранната личност на Николай Шмиргела – скулптор, изследовател на изкуството, писател, общественик, защитник на редица каузи и колекционер.
Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
19 ноември 2024 г. – 11 февруари 2025 г.
Откриване: 19 ноември, 18.00 ч.
"Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата" е изложба, която проследява пластичните търсения на автора в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век.
Къпещи се, тоалет, размисъл и свян – голите скулптурни тела в различни състояния непосредствено кореспондират с неговите рисунки от този период.
В експозицията се включват и няколко по-ранни произведения, които дават по-пълна представа за творчеството на художника, учил декоративни изкуства и скулптура в удожествената академия през 30-те години на XX век.
Интересът на автора е фокусиран върху движението на обемите в пространството и третирането на материала.
"Голотата никога не е цел на художника, нито пък стремеж за показване на най-хубавото голо тяло, а средство за изразяване на една нравствена, религиозна или естетична художествена идея в рамките на една идеология и нравственост за дадена епоха или среда.", мотивира своето изкуство художникът в изследването си "Голотата в изкуството" от 1940 г.
В основата на изложбата е дарението от скулптури и рисунки, направено от наследниците и семейството на Николай Владов – Шмиргела. Включени са тридесет и две произведения, като двадесет и четири от тях са дарение от наследниците на СГХГ. Тези произведения обогатяват колекцията на Софийска градска художествена галерия и помагат за нашето разбиране на многостранната личност на Николай Шмиргела – скулптор, изследовател на изкуството, писател, общественик, защитник на редица каузи и колекционер.
Изложби

ИЗПОВЕДТА НА АПОСТОЛА
Мултимедийна експозиция, посветена на 150-годишнината от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.
На мащабна видео стена, с използване на холографска технология, се излъчва възстановка на съдебния процес срещу Апостола на свободата и се „съживяват“ важни моменти от неговия живот. В образа на Васил Левски се превъплъщава Веселин Плачков. Участват и актьорите Иван Тренев, Любов Павлова, Румен Иванов, Александър Георгиев, Бисер Маринов и Никола Додов. Сценарист е Нели Димитрова, режисьор – Димитър Гочев, оператори – Симеон Парашкевов и Димитър Гочев, композитор – Атанас Гендов, музикални изпълнители – Пирина Веселинова, Евгени Господинов и Квартет „Светоглас“, анимация и мапинг – senzor studio, аудио миксинг и постпродукция – Христо Карагьозов, креативен продуцент – Иво Милев, изпълнителен продуцент – Цветослав Борисов.
Експозицията е създадена от Националната галерия и Общобългарския комитет „Васил Левски“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата и с дарения от Фондация „Лъчезар Цоцорков”, „Кауфланд България“ ЕООД, „Аурубис България“ АД, „Вазовски машиностроителни заводи“ АД – Сопот и родолюбиви българи.
Квадрат 500, вход от бул. „Васил Левски“ 95
Работно време:
Вторник – неделя, от 10:00 до 18:00 часа
Прожекции – през 30 минути, начало в 10:00 часа
За резервации на групи до 20 души: 0879 834 025
БЕЗПЛАТЕН ВХОД
На мащабна видео стена, с използване на холографска технология, се излъчва възстановка на съдебния процес срещу Апостола на свободата и се „съживяват“ важни моменти от неговия живот. В образа на Васил Левски се превъплъщава Веселин Плачков. Участват и актьорите Иван Тренев, Любов Павлова, Румен Иванов, Александър Георгиев, Бисер Маринов и Никола Додов. Сценарист е Нели Димитрова, режисьор – Димитър Гочев, оператори – Симеон Парашкевов и Димитър Гочев, композитор – Атанас Гендов, музикални изпълнители – Пирина Веселинова, Евгени Господинов и Квартет „Светоглас“, анимация и мапинг – senzor studio, аудио миксинг и постпродукция – Христо Карагьозов, креативен продуцент – Иво Милев, изпълнителен продуцент – Цветослав Борисов.
Експозицията е създадена от Националната галерия и Общобългарския комитет „Васил Левски“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата и с дарения от Фондация „Лъчезар Цоцорков”, „Кауфланд България“ ЕООД, „Аурубис България“ АД, „Вазовски машиностроителни заводи“ АД – Сопот и родолюбиви българи.
Квадрат 500, вход от бул. „Васил Левски“ 95
Работно време:
Вторник – неделя, от 10:00 до 18:00 часа
Прожекции – през 30 минути, начало в 10:00 часа
За резервации на групи до 20 души: 0879 834 025
БЕЗПЛАТЕН ВХОД
Изложби

ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера
Квадрат 500
Националната галерия и a/political представят:
„ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера“ Откриване: 26 ноември, вторник, 18.00 – 20.00 часа
В изложбата „ИЗТОК / ЗАПАД“ Андрей Молодкин и Сантяго Сиера са обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация. И двамата художници са широко известни със сериозни провокации срещу общественото и политическо статукво днес, чрез творби, понякога носещи рискове за самите автори...
Политическото изкуство като това на Молодкин и Сиера има особено значение в критични за обществото моменти, като апелира не толкова към естетически ориентирания поглед на зрителя, колкото към цялото общество в стремеж да го извади от навиците и клишетата. Предизвикателно, шокиращо и агресивно, то е задължителен коректив на демокрацията.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Националната галерия и a/political представят:
„ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера“ Откриване: 26 ноември, вторник, 18.00 – 20.00 часа
В изложбата „ИЗТОК / ЗАПАД“ Андрей Молодкин и Сантяго Сиера са обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация. И двамата художници са широко известни със сериозни провокации срещу общественото и политическо статукво днес, чрез творби, понякога носещи рискове за самите автори...
Политическото изкуство като това на Молодкин и Сиера има особено значение в критични за обществото моменти, като апелира не толкова към естетически ориентирания поглед на зрителя, колкото към цялото общество в стремеж да го извади от навиците и клишетата. Предизвикателно, шокиращо и агресивно, то е задължителен коректив на демокрацията.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Изложби

ИЛЮСТРАЦИИТЕ НА АЛЕКСАНДЪР ДЕНКОВ КЪМ ОМИРОВАТА „ИЛИАДА“ НА ИЗДАТЕЛСТВО „НАРОДНА КУЛТУРА”, 1969
Квадрат 500, 4 етаж
Александър Денков (1925–1972) е сред творците с кратък житейски път, но с изключително богато, смислено и продуктивно творчество. Работи в областта на илюстрацията и книжното оформление, но нестихващата му енергия се влива и в киното и театъра, където е сценограф на постановките „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“, художник-постановчик на филмите „Законът на морето“, „Слънцето и сянката“, „Звезди“, „Петимата от Моби Дик“ и др. Значителен е неговият принос в развитието на научнофантастичната илюстрация. Любопитството към скритите природни красоти и екстремната му натура го превръщат в един от пионерите на водолазния спорт в България и пещерното проучване.
През 1969 Денков създава забележителните си илюстрации към Омировата епическа поема „Илиада”.
Изповядващ убеждението, че това изкуство онагледява словото, обогатявайки авторовия текст, художникът претворява в образи едно от най-древните литературни произведения. Илюстрациите въвличат читателя в атмосферата на елинската култура. Характерната иконография и стилистика на изкуството от онова време са интерпретирани до съвършенство, без да са лишени от личен почерк и индивидуално звучене. Чрез контраста на черните линии върху белия лист са изградени съвършени композиции, в които преобладават щрихите с различен интензитет и плътност. Тази игра между ефирност и категоричност създава усещане за динамика на изображението и богатство на тонове и полутонове.
Творбите са част от богатия графичен фонд на Националната галерия.
Екип:
Куратор: Д-р Таня Станева
Реставратор: Кристина Белева
Графичен дизайнер: Димитрина Ненова
Превод на английски език: Нигрита Дейвис
Август Спасов
Илия Шапкароски
Александър Денков (1925–1972) е сред творците с кратък житейски път, но с изключително богато, смислено и продуктивно творчество. Работи в областта на илюстрацията и книжното оформление, но нестихващата му енергия се влива и в киното и театъра, където е сценограф на постановките „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“, художник-постановчик на филмите „Законът на морето“, „Слънцето и сянката“, „Звезди“, „Петимата от Моби Дик“ и др. Значителен е неговият принос в развитието на научнофантастичната илюстрация. Любопитството към скритите природни красоти и екстремната му натура го превръщат в един от пионерите на водолазния спорт в България и пещерното проучване.
През 1969 Денков създава забележителните си илюстрации към Омировата епическа поема „Илиада”.
Изповядващ убеждението, че това изкуство онагледява словото, обогатявайки авторовия текст, художникът претворява в образи едно от най-древните литературни произведения. Илюстрациите въвличат читателя в атмосферата на елинската култура. Характерната иконография и стилистика на изкуството от онова време са интерпретирани до съвършенство, без да са лишени от личен почерк и индивидуално звучене. Чрез контраста на черните линии върху белия лист са изградени съвършени композиции, в които преобладават щрихите с различен интензитет и плътност. Тази игра между ефирност и категоричност създава усещане за динамика на изображението и богатство на тонове и полутонове.
Творбите са част от богатия графичен фонд на Националната галерия.
Екип:
Куратор: Д-р Таня Станева
Реставратор: Кристина Белева
Графичен дизайнер: Димитрина Ненова
Превод на английски език: Нигрита Дейвис
Август Спасов
Илия Шапкароски
Изложби

Изложба "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век"
Софийска градска художествена галерия
Изложбата може да бъде разгледана до 16 февруари 2025 г. Тя проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм.
Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ "Б. Георгиев" – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век" е Любен Домозетски.
Изложбата може да бъде разгледана до 16 февруари 2025 г. Тя проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм.
Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ "Б. Георгиев" – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век" е Любен Домозетски.
Изложби

Изложбата "Изкуството помага" на Живко Седларски в помощ на недоносените деца
галерия "София" на Столична библиотека
Българският скулптор Живко Седларски, който през последните 33 години живее във Франция, организира благотворителна изложба „Изкуството помага“ в помощ на недоносените деца. Официалното откриване на изложбата с рисунки акрил и пластики е на 29 януари от 16.00 ч. в галерия "София" на Столична библиотека.
Експозицията е отворена за посещения до 9 февруари 2025 г.
Запазена марка на популярния артист са авангардни рокли-скулптури от стомана, за които казва, че са "мода, която не се облича". Приходите от изложбата "Изкуството помага" ще бъдат дарени за Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом" в знак на признателност към екипа за положените грижи за най- малкия внук на Живко Седларски, който се ражда по- рано и се налага да остане в Интензивно отделение на клиниката.
"Моето внуче Боян се роди преждевременно в болница "Майчин дом" през лятото на 2024 г. Много тревоги и безсънни нощи имахме, докато детенцето не събра сили и не качи килограми. Всички ме успокояваха, но притесненията си останаха. Тогава реших с част от творбите, които показахме в галерия "Мисията" на Министерство на външните работи, да направим отделна изложба, като всички картини ще се обявят за продажба и 100% от приходите ще отидат за Клиниката по неонатология в "Майчин дом". Благодарение на грижите и професионализма на неонатолозите в болницата, детето расте и се развива чудесно. Благодарни сме на целия екип от акушер-гинеколози, неонатолози, акушерки.", споделя Живко Седларски.
"Винаги, когато имам възможност, помагам за различни каузи. Миналата година в Рен, Франция, средствата от моя изложба отидоха за отделението в държавната болница, което се бори с ендометриозата.", допълва скулпторът.
"Изключително благодарни сме за инициативата на г-н Живко Седларски и за неговото решение да организира благотворителна изложба в подкрепа на недоносените деца. Средствата, които ще бъдат събрани, ще ни помогнат в нашата ежедневна работа, като ни предоставят възможности за усъвършенстване на грижите за малките пациенти. Благодарим на г-н Седларски за неговата съпричастност и за това, че дава пример за ангажираност към социално отговорни каузи.
Тази изложба е не само израз на благодарност, но и на признателност за професионализма и отдадеността на екипа ни.", коментира доц. д-р Лилия Вакрилова, началник на Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом".
Живко Седларски е български скулптор, роден на 16.09.1958 г. в Елхово. Син е на живописеца Кольо Седларски, началник на студио "Военни художници". Завършва Техникума по керамика и стъкло в София, а после и скулптура в Националната художествена академия. Специализира в Художествената академия в Берлин, Германия. Неговите произведения са в музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Белгия, Германия, Испания, Швейцария, САЩ, Ливан, Китай и други страни по света. През 2019 г. в Монте Карло негови творби са представени редом с произведения на ренесансовите майстори Рубенс, Тинторето и Тиеполо.
Българският скулптор Живко Седларски, който през последните 33 години живее във Франция, организира благотворителна изложба „Изкуството помага“ в помощ на недоносените деца. Официалното откриване на изложбата с рисунки акрил и пластики е на 29 януари от 16.00 ч. в галерия "София" на Столична библиотека.
Експозицията е отворена за посещения до 9 февруари 2025 г.
Запазена марка на популярния артист са авангардни рокли-скулптури от стомана, за които казва, че са "мода, която не се облича". Приходите от изложбата "Изкуството помага" ще бъдат дарени за Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом" в знак на признателност към екипа за положените грижи за най- малкия внук на Живко Седларски, който се ражда по- рано и се налага да остане в Интензивно отделение на клиниката.
"Моето внуче Боян се роди преждевременно в болница "Майчин дом" през лятото на 2024 г. Много тревоги и безсънни нощи имахме, докато детенцето не събра сили и не качи килограми. Всички ме успокояваха, но притесненията си останаха. Тогава реших с част от творбите, които показахме в галерия "Мисията" на Министерство на външните работи, да направим отделна изложба, като всички картини ще се обявят за продажба и 100% от приходите ще отидат за Клиниката по неонатология в "Майчин дом". Благодарение на грижите и професионализма на неонатолозите в болницата, детето расте и се развива чудесно. Благодарни сме на целия екип от акушер-гинеколози, неонатолози, акушерки.", споделя Живко Седларски.
"Винаги, когато имам възможност, помагам за различни каузи. Миналата година в Рен, Франция, средствата от моя изложба отидоха за отделението в държавната болница, което се бори с ендометриозата.", допълва скулпторът.
"Изключително благодарни сме за инициативата на г-н Живко Седларски и за неговото решение да организира благотворителна изложба в подкрепа на недоносените деца. Средствата, които ще бъдат събрани, ще ни помогнат в нашата ежедневна работа, като ни предоставят възможности за усъвършенстване на грижите за малките пациенти. Благодарим на г-н Седларски за неговата съпричастност и за това, че дава пример за ангажираност към социално отговорни каузи.
Тази изложба е не само израз на благодарност, но и на признателност за професионализма и отдадеността на екипа ни.", коментира доц. д-р Лилия Вакрилова, началник на Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом".
Живко Седларски е български скулптор, роден на 16.09.1958 г. в Елхово. Син е на живописеца Кольо Седларски, началник на студио "Военни художници". Завършва Техникума по керамика и стъкло в София, а после и скулптура в Националната художествена академия. Специализира в Художествената академия в Берлин, Германия. Неговите произведения са в музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Белгия, Германия, Испания, Швейцария, САЩ, Ливан, Китай и други страни по света. През 2019 г. в Монте Карло негови творби са представени редом с произведения на ренесансовите майстори Рубенс, Тинторето и Тиеполо.
Изложби

Инсталация Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето
в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей
Започва монтирането на временната арт инсталация „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ на Красимир Терзиев, финансирана по програма "Навън" на Столичната община. Творбата ще бъде разположена в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей. Около инсталацията е предвидена и програма от тематични събития.
Това съобщиха пред медии на 15 април заместник-кметът на София Яна Генова и художникът Красимир Терзиев.
"През тази година продължаваме Програмата "Навън" на Столичната община. На мястото на бившия мавзолей предоставяме възможност за артистични намеси и инсталации в градска среда." – каза заместник-кметът по култура на София Яна Генова. "Инсталацията ще бъде място за събития и няма да е изолирана от живота на преминаващите граждани." – добави тя. Намерението на Красимир Терзиев е да създаде място, на което човек може мислено да се освободи от инерцията на ежедневието. Да седне и да размишлява за миналото, за нерешените проблеми и травми от него, но и да помисли за визия за бъдещето.
"Текстът е свързан както с историческата натовареност на това място – бившия мавзолей, така и с особения момент на съвременността, в който пребиваваме. Едно от основните ми желания беше да не повтарям модела на монумента, който създава дистанция между зрителя и произведението, а по-скоро да привлека и приобщя публиката, за да стане част от проекта." – обясни Красимир Терзиев, който е преподавател по Културна антропология в Софийския университет.
Творбата на Красимир Терзиев е избрана през 2022 г. във второто издание на Програма „Навън“ на Столичната община сред 8 други предложения. В 13-членната комисия за разглеждане на кандидатурите са участвали експерти от Софийската градска художествена галерия, Националната художествена академия, Министерството на културата, Обществено-експертния съвет по устройство на територията, по градски дизайн и реклама и независими външни експерти. Председател на комисията е проф. Георги Янков, а в състава влизат Аделина Филева, арх. Бойка Къдрева, Димитър Стоянович, д-р Илия Мечков, доц. Михаил Груев, Любен Генов, Полина Стефанова, арх. Йоана Петкова, Любен Домозетски, Илинка Чергарова, Гергана Мудова и Лъчезар Бояджиев. Проектът е гласуван и от Столичния общински съвет, след обществено обсъждане с граждани и представители на културната общност.
Програма „Навън“ на Столичната община е създадена през 2018 г. с решение на Столичния общински съвет за подкрепа на временни художествени инсталации в градска среда и в подкрепа на Стратегията за развитие на София. Целта ѝ е да обживи и придаде нов смисъл на едно от историческите "бели петна" в центъра на столицата – площадката на бившия мавзолей.
Инсталацията „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ ще остане част от градската среда на столицата една година.
Започва монтирането на временната арт инсталация „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ на Красимир Терзиев, финансирана по програма "Навън" на Столичната община. Творбата ще бъде разположена в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей. Около инсталацията е предвидена и програма от тематични събития.
Това съобщиха пред медии на 15 април заместник-кметът на София Яна Генова и художникът Красимир Терзиев.
"През тази година продължаваме Програмата "Навън" на Столичната община. На мястото на бившия мавзолей предоставяме възможност за артистични намеси и инсталации в градска среда." – каза заместник-кметът по култура на София Яна Генова. "Инсталацията ще бъде място за събития и няма да е изолирана от живота на преминаващите граждани." – добави тя. Намерението на Красимир Терзиев е да създаде място, на което човек може мислено да се освободи от инерцията на ежедневието. Да седне и да размишлява за миналото, за нерешените проблеми и травми от него, но и да помисли за визия за бъдещето.
"Текстът е свързан както с историческата натовареност на това място – бившия мавзолей, така и с особения момент на съвременността, в който пребиваваме. Едно от основните ми желания беше да не повтарям модела на монумента, който създава дистанция между зрителя и произведението, а по-скоро да привлека и приобщя публиката, за да стане част от проекта." – обясни Красимир Терзиев, който е преподавател по Културна антропология в Софийския университет.
Творбата на Красимир Терзиев е избрана през 2022 г. във второто издание на Програма „Навън“ на Столичната община сред 8 други предложения. В 13-членната комисия за разглеждане на кандидатурите са участвали експерти от Софийската градска художествена галерия, Националната художествена академия, Министерството на културата, Обществено-експертния съвет по устройство на територията, по градски дизайн и реклама и независими външни експерти. Председател на комисията е проф. Георги Янков, а в състава влизат Аделина Филева, арх. Бойка Къдрева, Димитър Стоянович, д-р Илия Мечков, доц. Михаил Груев, Любен Генов, Полина Стефанова, арх. Йоана Петкова, Любен Домозетски, Илинка Чергарова, Гергана Мудова и Лъчезар Бояджиев. Проектът е гласуван и от Столичния общински съвет, след обществено обсъждане с граждани и представители на културната общност.
Програма „Навън“ на Столичната община е създадена през 2018 г. с решение на Столичния общински съвет за подкрепа на временни художествени инсталации в градска среда и в подкрепа на Стратегията за развитие на София. Целта ѝ е да обживи и придаде нов смисъл на едно от историческите "бели петна" в центъра на столицата – площадката на бившия мавзолей.
Инсталацията „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ ще остане част от градската среда на столицата една година.
Изложби

Леденият парк в центъра на София вече работи
Княжеска градина, София
Леденият парк ICE PARK SOFIA вече е открит.
Пързалката е позиционирана отново в центъра на София, в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на тази във Виена, с ледено поле от близо 4 декара, което е половин футболно игрище. Трите големи площадки са свързани с широки заледени алеи с дължина 800 метра и това ще превърне пързалянето в приключение. Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки и придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците. Софийският „Айс Парк“ ще бъде най-голямото такова съоръжение на Балканския полуостров.
Цената е 20 лв. за 2 часа
Цена за наем на кънки за една сесия - 5 лв.
Работното време е всеки ден от 11:00 до 22:00 часа с четири двучасови сесии ежедневно - 11:00–13:00 часа, 14:00–16:00 часа, 17:00–19:00 часа и 20:00–22:00 часа с едночасова почивка за почистване на леда.
Леденият парк ICE PARK SOFIA вече е открит.
Пързалката е позиционирана отново в центъра на София, в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на тази във Виена, с ледено поле от близо 4 декара, което е половин футболно игрище. Трите големи площадки са свързани с широки заледени алеи с дължина 800 метра и това ще превърне пързалянето в приключение. Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки и придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците. Софийският „Айс Парк“ ще бъде най-голямото такова съоръжение на Балканския полуостров.
Цената е 20 лв. за 2 часа
Цена за наем на кънки за една сесия - 5 лв.
Работното време е всеки ден от 11:00 до 22:00 часа с четири двучасови сесии ежедневно - 11:00–13:00 часа, 14:00–16:00 часа, 17:00–19:00 часа и 20:00–22:00 часа с едночасова почивка за почистване на леда.
Спортни събития

ПИКАСО | Графики от колекцията на Националната галерия
Квадрат 500, 24 зала
Колекцията на Националната галерия съдържа двадесет и един графични листа от Пикасо (1881–1973), тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. В тях е разкрита страстта и виртуозността на големия художник към рисунката, постигнати с възможностите на литографията, офорта, гравюрата и акватинтата в свободно изявявяне на материала, на черните и бели пространства и щриха.
Между януари 1957 и август 1959, чрез метода на автоматичното писане, Пикасо създава поемата „Погребението на граф Оргаз“ (El entierro del conde de Orgaz). Заглавието препраща към едноименната картина на испанския художник Ел Греко (1541–1614).
През 1966 и 1967 в имението си в Мужен, Франция, Пикасо изпълнява към текста дванайсет медни плочи за офорт. Книгата, с предговор от Рафаел Алберти, излиза през 1969 в ограничен тираж от 263 екземпляра, от които 220 са придружени от оригиналните гравюри. В настоящата изложба са представени 7 от тях.
Серията „Подвижни пясъци“ (1965), от която галерията притежава 4 листа, включва десет творби към стихотворение със същото заглавие на поета Пиер Реверди (1889 – 1960). С участието си в този проект Пикасо изразява почитта си към паметта на своя голям приятел и личност в модерната литература на ХХ век.
Графичните плочи са били унищожени от художника след отпечатването на тиража.
Според биографите на Пикасо, той получава покана от поета Луи Арагон да създаде плакат за предстоящия в Париж през април 1949 Световен конгрес на мира. Така се ражда емблематичният гълъб – един от най-ярките символи на международното движение за мир в следвоенна Европа. В изложбата е показана популярната цветна литография, създадена през 1952.
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби в Квадрат 500, чиято цел е да запознае публиката с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика, в който се съхраняват произведения на Франсиско Гоя, Йожен Кариер, Огюст Роден, Анри Фантен-Латур, Огюст Реноар, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Анри Матис, Марк Шагал, Рой Лихтенщайн и др.
Колекцията на Националната галерия съдържа двадесет и един графични листа от Пикасо (1881–1973), тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. В тях е разкрита страстта и виртуозността на големия художник към рисунката, постигнати с възможностите на литографията, офорта, гравюрата и акватинтата в свободно изявявяне на материала, на черните и бели пространства и щриха.
Между януари 1957 и август 1959, чрез метода на автоматичното писане, Пикасо създава поемата „Погребението на граф Оргаз“ (El entierro del conde de Orgaz). Заглавието препраща към едноименната картина на испанския художник Ел Греко (1541–1614).
През 1966 и 1967 в имението си в Мужен, Франция, Пикасо изпълнява към текста дванайсет медни плочи за офорт. Книгата, с предговор от Рафаел Алберти, излиза през 1969 в ограничен тираж от 263 екземпляра, от които 220 са придружени от оригиналните гравюри. В настоящата изложба са представени 7 от тях.
Серията „Подвижни пясъци“ (1965), от която галерията притежава 4 листа, включва десет творби към стихотворение със същото заглавие на поета Пиер Реверди (1889 – 1960). С участието си в този проект Пикасо изразява почитта си към паметта на своя голям приятел и личност в модерната литература на ХХ век.
Графичните плочи са били унищожени от художника след отпечатването на тиража.
Според биографите на Пикасо, той получава покана от поета Луи Арагон да създаде плакат за предстоящия в Париж през април 1949 Световен конгрес на мира. Така се ражда емблематичният гълъб – един от най-ярките символи на международното движение за мир в следвоенна Европа. В изложбата е показана популярната цветна литография, създадена през 1952.
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби в Квадрат 500, чиято цел е да запознае публиката с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика, в който се съхраняват произведения на Франсиско Гоя, Йожен Кариер, Огюст Роден, Анри Фантен-Латур, Огюст Реноар, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Анри Матис, Марк Шагал, Рой Лихтенщайн и др.
Изложби

Прием на проектни предложения за разделите "Стратегически събития" и "Значими събития" на програма "Календар на културните събития на Столичната община за 2025 г."
От 00.00 ч. на 18 януари до 24.00 ч. на 10 февруари на 2025 г. (24 календарни дни) се приемат проектни предложения за разделите "Стратегически събития" и "Значими събития" на програма "Календар на културните събития на Столичната община за 2025 г.
Предложенията се приемат само по електронен път тук - https://kultura.sofia.bg/calendar/
Календарът на културните събития обхваща фестивали, прояви, чествания, инициативи и събития, които се реализират на територията и с безвъзмездната финансова и/или логистична подкрепа на Столичната община през 2025 г. Те ще се реализират в раздели:
- „Стратегически събития“,
- „Значими събития“,
- “Лятна програма”,
- „Събития на Столичните райони“,
- „Събития на Столична община“.
Кандидатстващите събития за раздел „Стратегически събития“ трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към три от приоритетите от Стратегията:
- Творческа икономика,
- Творческо развитие,
- Творческа интернационализация,
като съответстват и на поне една от прилежащите към всеки един от тях цели, а ако е приложимо – и към Стратегията „София – творчески град на киното – 2017 – 2027“.
От тях се очаква и да предоставят „План за развитие и дългосрочна перспектива на събитието“. Остава задължителното условието събитието да има реализирани поне 5 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, кандидатстващи за раздел „Значими събития“, трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към поне един от приоритетите от Стратегията – Творческа икономика, Творческо развитие, Творческа интернационализация, като съответстват на поне една от прилежащите към него цели, както и да имат реализирани най-малко 3 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, одобрени за финансиране чрез Календара на културните събития на Столичната община през 2025 г., трябва да демонстрират и докажат ангажимент към поне една от хоризонталните теми на Програмата:
- Екологична съзнателност, устойчивост и „зелени“ подходи при организирането и провеждането на събития;
- Насърчаване на социалното и културно сближаване в общността;
- Насърчаване провеждането на културни събития в периферни райони в столицата;
- Развитие на културната грамотност на деца и младежи и засилване на връзките между културата и образованието.
През 2025 г. раздел „Лятна програма“ ще осигури повече възможности за достъп до културни събития и културна изява в периферни райони с въвеждането на условието за задължителна реализация на събития в локация/иизвън централна градска част с прогнозна максимална сума за проектно финансиране в размер на 10 000.00 лв. „Събития на Столична община“ ще се реализира в три сесии до изчерпване на бюджета на програмата, както следва:
- Сесия I – месец март;
- Сесия II – месец юни;
- Сесия III – месец септември.
Раздел „Открити сцени – логистична и/или финансова подкрепа" отпада от Календара.
Условията, процедурите, изискуемите документи и актуалните формуляри за кандидатстване вижте тук -https://kultura.sofia.bg/calendar/
Предложенията се приемат само по електронен път тук - https://kultura.sofia.bg/calendar/
Календарът на културните събития обхваща фестивали, прояви, чествания, инициативи и събития, които се реализират на територията и с безвъзмездната финансова и/или логистична подкрепа на Столичната община през 2025 г. Те ще се реализират в раздели:
- „Стратегически събития“,
- „Значими събития“,
- “Лятна програма”,
- „Събития на Столичните райони“,
- „Събития на Столична община“.
Кандидатстващите събития за раздел „Стратегически събития“ трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към три от приоритетите от Стратегията:
- Творческа икономика,
- Творческо развитие,
- Творческа интернационализация,
като съответстват и на поне една от прилежащите към всеки един от тях цели, а ако е приложимо – и към Стратегията „София – творчески град на киното – 2017 – 2027“.
От тях се очаква и да предоставят „План за развитие и дългосрочна перспектива на събитието“. Остава задължителното условието събитието да има реализирани поне 5 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, кандидатстващи за раздел „Значими събития“, трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към поне един от приоритетите от Стратегията – Творческа икономика, Творческо развитие, Творческа интернационализация, като съответстват на поне една от прилежащите към него цели, както и да имат реализирани най-малко 3 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, одобрени за финансиране чрез Календара на културните събития на Столичната община през 2025 г., трябва да демонстрират и докажат ангажимент към поне една от хоризонталните теми на Програмата:
- Екологична съзнателност, устойчивост и „зелени“ подходи при организирането и провеждането на събития;
- Насърчаване на социалното и културно сближаване в общността;
- Насърчаване провеждането на културни събития в периферни райони в столицата;
- Развитие на културната грамотност на деца и младежи и засилване на връзките между културата и образованието.
През 2025 г. раздел „Лятна програма“ ще осигури повече възможности за достъп до културни събития и културна изява в периферни райони с въвеждането на условието за задължителна реализация на събития в локация/иизвън централна градска част с прогнозна максимална сума за проектно финансиране в размер на 10 000.00 лв. „Събития на Столична община“ ще се реализира в три сесии до изчерпване на бюджета на програмата, както следва:
- Сесия I – месец март;
- Сесия II – месец юни;
- Сесия III – месец септември.
Раздел „Открити сцени – логистична и/или финансова подкрепа" отпада от Календара.
Условията, процедурите, изискуемите документи и актуалните формуляри за кандидатстване вижте тук -https://kultura.sofia.bg/calendar/
Бизнес събития

Стената Vol. 5: Филипина Стаменкова ОТРАЖЕНИЯ
Квадрат 500, Атриум
Куратор: Мартин Косташки
Вход от бул. „Васил Левски“
Петото издание на проекта „Стената“ на Националната галерия представя сайт-спесифик инсталацията „Отражения“ на художничката Филипина Стаменкова.
Огледалото е уникален предмет и аспект на едно много лично преживяване в рамките на мястото, в което се намираме. Това, което виждаме, се променя, докато се движим – подобно на последователността в сцените на филм. Преживяване, основаващо се на принципа на анаморфозата.
Авторката споделя: „Когато посетителите стигнат до тази стена, виждат себе си отразени в огледалото и така заемат централно място в инсталацията. В контекста на архитектурата и екстериора, огледалата запазват магическата способност да огъват, изкривяват, разширяват и преобразуват образите, а чрез тях и нашето възприятие за тях и връзката ни с обитаемото пространство. Понякога приятно, понякога изненадващо или дори успокояващо, често странно и объркващо преживяване, актът на улавяне на себе си в отразяваща повърхност е толкова фундаментален за нашата постоянна оценка. Огледалната повърхност е странно пасивна, но натрапчива и енергична, не само защото отразява околната среда и хората около себе си, но защото поради самото естество на отразяващото си качество трансформира начина, по който виждаме света, който ни заобикаля.“
Когато зрителите видят себе си, отразени в произведение, изкуството незабавно предизвиква особен интерес и създава магично очарование, подобно на мита за Нарцис. Мащабът на огледалната скулптурна инсталация разширява визуалното пространство на атриума в Квадрат 500, което е друг аспект на навлизането му във вътрешния живот на галерията — променя го и създава ново пространство.
Инсталацията е проектирана и изработена от ателие Woood – споделено място за работа на хора с идеи, които умеят да боравят с ръцете си, с инструменти и, които имат инженерна мисъл. Място за смели проекти, дизайнерски разработки и творчески работилници по керамика и дърворезба. Ателието е известно със своята продукция в Грузия, Мароко, ЮАР, както и в цяла Европа. И до днес условие за приемане на дадена поръчка е тя да бъде комплексна и да изисква брейнсторминг и креативност. Марката Woood става популярна и покрай работата си за модния гигант Louis Vuitton, за който произвежда различни фасадни и интериорни инсталации за бутиците на марката в Лондон, Париж, Токио и др. В България Woood са широко познати с работата си по редица проекти, свързани с градски каузи – коледната украса с кауза на агенция Imp-Act, скритите букви на фондация „Прочети София“, както и с инициативи, развиващи туристическия имидж на столицата, в партньорство с летище София и независимата платформа за градски символи soSofiа.com.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Куратор: Мартин Косташки
Вход от бул. „Васил Левски“
Петото издание на проекта „Стената“ на Националната галерия представя сайт-спесифик инсталацията „Отражения“ на художничката Филипина Стаменкова.
Огледалото е уникален предмет и аспект на едно много лично преживяване в рамките на мястото, в което се намираме. Това, което виждаме, се променя, докато се движим – подобно на последователността в сцените на филм. Преживяване, основаващо се на принципа на анаморфозата.
Авторката споделя: „Когато посетителите стигнат до тази стена, виждат себе си отразени в огледалото и така заемат централно място в инсталацията. В контекста на архитектурата и екстериора, огледалата запазват магическата способност да огъват, изкривяват, разширяват и преобразуват образите, а чрез тях и нашето възприятие за тях и връзката ни с обитаемото пространство. Понякога приятно, понякога изненадващо или дори успокояващо, често странно и объркващо преживяване, актът на улавяне на себе си в отразяваща повърхност е толкова фундаментален за нашата постоянна оценка. Огледалната повърхност е странно пасивна, но натрапчива и енергична, не само защото отразява околната среда и хората около себе си, но защото поради самото естество на отразяващото си качество трансформира начина, по който виждаме света, който ни заобикаля.“
Когато зрителите видят себе си, отразени в произведение, изкуството незабавно предизвиква особен интерес и създава магично очарование, подобно на мита за Нарцис. Мащабът на огледалната скулптурна инсталация разширява визуалното пространство на атриума в Квадрат 500, което е друг аспект на навлизането му във вътрешния живот на галерията — променя го и създава ново пространство.
Инсталацията е проектирана и изработена от ателие Woood – споделено място за работа на хора с идеи, които умеят да боравят с ръцете си, с инструменти и, които имат инженерна мисъл. Място за смели проекти, дизайнерски разработки и творчески работилници по керамика и дърворезба. Ателието е известно със своята продукция в Грузия, Мароко, ЮАР, както и в цяла Европа. И до днес условие за приемане на дадена поръчка е тя да бъде комплексна и да изисква брейнсторминг и креативност. Марката Woood става популярна и покрай работата си за модния гигант Louis Vuitton, за който произвежда различни фасадни и интериорни инсталации за бутиците на марката в Лондон, Париж, Токио и др. В България Woood са широко познати с работата си по редица проекти, свързани с градски каузи – коледната украса с кауза на агенция Imp-Act, скритите букви на фондация „Прочети София“, както и с инициативи, развиващи туристическия имидж на столицата, в партньорство с летище София и независимата платформа за градски символи soSofiа.com.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби

Стефка Аройо. Морето, празници, танци
СБХ, Шипка 6, 1 B
Живопис и рисунки
Дългоочаквана и съкровена среща с един от синовете ѝ в началото на 2024 изважда Стефка Аройо от творческата летаргия, обхванала я през последните години, и устремно възражда желанието ѝ да рисува. Не за изложба, а да живее като художник, да рисува. (Нейната предходна самостоятелна изложба е през 2014 в столичната галерия „Арте“. И тогава е посрещната с голям интерес заради продължителното ѝ отсъствие от художествената сцена в България.)
„Усетих, че участвам в живото на живота, не знаех, че ще се получи, че ще стигна до тази изложба. Моите пътувания и живота в различни страни ми дадоха основата на този подем от последната година – великолепието на нещо сътворено, не разрушенията и войните, а другата част, която прави човека разумен.“
В изложбата в зала 1В Аройо представя всичките 19 картини, нарисувани от началото на 2024, и 7 по-стари творби. Като свързващо звено между по-далечния период в творчеството ѝ и най-новите картини, тя представя три картини, притежание на Националната галерия – „Натюрморт с ваза“, „Нашите съседи“ и „Нестинарка“.
Живопис и рисунки
Дългоочаквана и съкровена среща с един от синовете ѝ в началото на 2024 изважда Стефка Аройо от творческата летаргия, обхванала я през последните години, и устремно възражда желанието ѝ да рисува. Не за изложба, а да живее като художник, да рисува. (Нейната предходна самостоятелна изложба е през 2014 в столичната галерия „Арте“. И тогава е посрещната с голям интерес заради продължителното ѝ отсъствие от художествената сцена в България.)
„Усетих, че участвам в живото на живота, не знаех, че ще се получи, че ще стигна до тази изложба. Моите пътувания и живота в различни страни ми дадоха основата на този подем от последната година – великолепието на нещо сътворено, не разрушенията и войните, а другата част, която прави човека разумен.“
В изложбата в зала 1В Аройо представя всичките 19 картини, нарисувани от началото на 2024, и 7 по-стари творби. Като свързващо звено между по-далечния период в творчеството ѝ и най-новите картини, тя представя три картини, притежание на Националната галерия – „Натюрморт с ваза“, „Нашите съседи“ и „Нестинарка“.
Изложби

Цар Борис III личност и държавник. 130 години от рождението му
Национален исторически музей
Цар Борис ІІІ управлява България в обстановка на остри политически и социални конфликти, възникнали след две национални катастрофи, изгубени национални идеали и световна стопанска криза. Монархът преодолява трудностите, пред които се изправя и стабилизира държавата. Цар Борис налага разумна и предпазлива външна политика и има безспорни заслуги за връщането на Южна Добруджа в пределите на България през есента на 1940 г.
Националният исторически музей отбелязва 130-та годишнина от рождението на владетеля с изложба „Цар Борис ІІІ. Личност и държавник“, която се осъществява с партньорството на Държавна агенция „Архиви“ и Националния политехнически музей.
Без политизиране на историческия разказ, временната експозиция представя в хронологичен ред значими за родната история оригинални документи и уникални предмети, накити, наградни отличия, униформи и др. Те илюстрират жизнения път на цар Борис – раждане, покръстване, пълнолетие, встъпване на престола, женитба, управление на страната.
Фотографиите – обективно свидетелство на времето, отразяват частния живот и държавническата дейност на монарха, любовта му към природата, науката и техниката, неговата популярност сред народа.
Юбилейната изложба е опит да очертае безпристрастно и достоверно сложната и многостранна личност на цар Борис ІІІ.
Цар Борис ІІІ управлява България в обстановка на остри политически и социални конфликти, възникнали след две национални катастрофи, изгубени национални идеали и световна стопанска криза. Монархът преодолява трудностите, пред които се изправя и стабилизира държавата. Цар Борис налага разумна и предпазлива външна политика и има безспорни заслуги за връщането на Южна Добруджа в пределите на България през есента на 1940 г.
Националният исторически музей отбелязва 130-та годишнина от рождението на владетеля с изложба „Цар Борис ІІІ. Личност и държавник“, която се осъществява с партньорството на Държавна агенция „Архиви“ и Националния политехнически музей.
Без политизиране на историческия разказ, временната експозиция представя в хронологичен ред значими за родната история оригинални документи и уникални предмети, накити, наградни отличия, униформи и др. Те илюстрират жизнения път на цар Борис – раждане, покръстване, пълнолетие, встъпване на престола, женитба, управление на страната.
Фотографиите – обективно свидетелство на времето, отразяват частния живот и държавническата дейност на монарха, любовта му към природата, науката и техниката, неговата популярност сред народа.
Юбилейната изложба е опит да очертае безпристрастно и достоверно сложната и многостранна личност на цар Борис ІІІ.
Изложби

LYUBEN DIMITROV (1904–2000)
Kvadrat 500
Lyuben Dimitrov is not only a figure notable for his rich oeuvre in Bulgarian decoratively monumental sculpture of the 20th century, but also a kind of school for the synthesis between that sculpture and architecture.
Over 60 works produced by the artist between 1929 and 1986 are to be found in Sofia and around Bulgaria: figurative and decorative sculptural decoration of public buildings, monuments, portraits of famous intellectuals. Between 1939 and 1975, he lectured at the National Academy of Arts.
Institutions in Sofia for which the sculptor worked included the Central Cooperative Bank at 2, Ivan Vazov St. (1929); the Seventh Secondary School at 28, Tsar Ivan Shishman St. (1938); the Bulgarian National Bank (1939); the Ministry of the Interior (1939); the Ministry of Defence (1941–42); the Sts Cyril and Methodius Public Library (1942–43); and the building on the junction of Princess Maria Louisa Blvd. and Exarch Joseph Street (1961). For St Kliment Ohridski Sofia University, he designed the pair of lions at the entrance to the library (1932) and the figural cartouches on the southern (1954) and northern (1979–83) wings. During the major reconstruction of the Ivan Vazov National Theatre between 1972 and 1976, he sculpted the bifigural compositions above the four corners of the viewing tract, the figures for the niches in the side façades and two free-standing allegorical figures for the Balcony I foyer. In 1985, six allegorical figures sheltered in niches were installed on the façade of the then National Gallery of Foreign Art (today, Kvadrat 500).
Among Lyuben Dimitrov’s emblematic works is the bifigural composition titled ‘All Quiet on Shipka’, created for the interior of the ossuary on the historic peak (1957). To celebrate the centenary of the heroic events of August 1877, a decorative wall with relief compositions was completed along the steps leading up to Shipka Peak. A monument to Hadji Dimitar (1961) was also erected in the same region of the Balkan Mountains, in the Buzludzha locality. Other works around Bulgaria include ‘The Surrender of Osman Pasha’, a relief at Yasen Railway Station, near Pleven (1965); the allegorical figure on horseback at the entry point to Gabrovo (1966); the figures on the bridge over the Banska River in Kyustendil (1969); the monument to Ivaylo’s Warriors in the Demir Kapia locality near Kotel (1972); and that of Panayot Volov in the centre of Shumen (1978–84).
The exhibition also features seven easel works owned by the National Gallery, the Sofia City Art Gallery, the Kazanlak Art Gallery, and the artist’s heirs. Several of the listed monumental sculptures will be displayed as photographs.
Media Partner: BTA / Bulgarian News Agency
Vessela Christova-Radoeva, exhibition curator
Lyuben Dimitrov is not only a figure notable for his rich oeuvre in Bulgarian decoratively monumental sculpture of the 20th century, but also a kind of school for the synthesis between that sculpture and architecture.
Over 60 works produced by the artist between 1929 and 1986 are to be found in Sofia and around Bulgaria: figurative and decorative sculptural decoration of public buildings, monuments, portraits of famous intellectuals. Between 1939 and 1975, he lectured at the National Academy of Arts.
Institutions in Sofia for which the sculptor worked included the Central Cooperative Bank at 2, Ivan Vazov St. (1929); the Seventh Secondary School at 28, Tsar Ivan Shishman St. (1938); the Bulgarian National Bank (1939); the Ministry of the Interior (1939); the Ministry of Defence (1941–42); the Sts Cyril and Methodius Public Library (1942–43); and the building on the junction of Princess Maria Louisa Blvd. and Exarch Joseph Street (1961). For St Kliment Ohridski Sofia University, he designed the pair of lions at the entrance to the library (1932) and the figural cartouches on the southern (1954) and northern (1979–83) wings. During the major reconstruction of the Ivan Vazov National Theatre between 1972 and 1976, he sculpted the bifigural compositions above the four corners of the viewing tract, the figures for the niches in the side façades and two free-standing allegorical figures for the Balcony I foyer. In 1985, six allegorical figures sheltered in niches were installed on the façade of the then National Gallery of Foreign Art (today, Kvadrat 500).
Among Lyuben Dimitrov’s emblematic works is the bifigural composition titled ‘All Quiet on Shipka’, created for the interior of the ossuary on the historic peak (1957). To celebrate the centenary of the heroic events of August 1877, a decorative wall with relief compositions was completed along the steps leading up to Shipka Peak. A monument to Hadji Dimitar (1961) was also erected in the same region of the Balkan Mountains, in the Buzludzha locality. Other works around Bulgaria include ‘The Surrender of Osman Pasha’, a relief at Yasen Railway Station, near Pleven (1965); the allegorical figure on horseback at the entry point to Gabrovo (1966); the figures on the bridge over the Banska River in Kyustendil (1969); the monument to Ivaylo’s Warriors in the Demir Kapia locality near Kotel (1972); and that of Panayot Volov in the centre of Shumen (1978–84).
The exhibition also features seven easel works owned by the National Gallery, the Sofia City Art Gallery, the Kazanlak Art Gallery, and the artist’s heirs. Several of the listed monumental sculptures will be displayed as photographs.
Media Partner: BTA / Bulgarian News Agency
Vessela Christova-Radoeva, exhibition curator
Exhibitions

ЛЮБЕН ДИМИТРОВ (1904 – 2000)
Квадрат 500
Любен Димитров е не само забележително с богатото си творчество име в декоративно-монументалната българска скулптура през ХХ век, но и своеобразна школа за синтеза между нея и архитектурата.
Над 60 са произведенията на художника в София и страната, реализирани между 1929 и 1986 – фигурална и декоративна скулптурна украса на обществени сгради, паметници, портрети на известни интелектуалци. В продължение на няколко десетилетия – от 1939 до 1975 – той е преподавател в Националната художествена академия.
Сред обектите в София, за които работи скулпторът, са банката на ул. „Иван Вазов“ 2 (1929), 7 ЕСПУ на ул. „Цар Иван Шишман“ 28 (1938), БНБ (1939), МВР (1939), МНО (1941 – 1942), Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1942 – 1943), сградата на ъгъла на бул. „Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“ (1961). За Софийския университет „Св. Климент Охридски“ той създава лъвските фигури пред библиотеката (1932) и фигуралните картуши за южното (1954) и северното крило (1979 – 1983). При основната реконструкция на Народния театър „Иван Вазов“ през 1972 – 1976 изпълнява двуфигурните композиции над четирите ъгъла на зрителния тракт, фигурите за нишите в страничните фасади и две свободностоящи алегорични фигури за фоайето на Първи балкон. През 1985 на фасадата на тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство (днес Квадрат 500) са поставени шест приютени в ниши алегорични фигури.
Емблематично произведение на Любен Димитров е двуфигурната композиция „На Шипка всичко е спокойно“ в костницата на историческия връх (1957). По повод на 100-годишнината от героичните събития през август 1877 е реализирана и декоративна стена с релефни композиции покрай стълбите към връх Шипка.
В същия район на Стара планина, в местността Бузлуджа, се намира и паметникът на Хаджи Димитър (1961). Други творби в страната са релефът „Предаването на Осман паша“ при гара Ясен край Плевен (1965), алегоричната конна фигура на входа на Габрово (1966), фигурите на моста на р. Банска в Кюстендил (1969), паметникът на Ивайловите войни в местността Демиркапия край Котел (1972), паметникът на Панайот Волов в центъра на Шумен (1978 – 1984).
Изложбата включва седем кавалетни произведения, собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък и наследниците на художника. Част от изброените монументални скулптури ще бъдат представени под формата на фотографии.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Весела Христова-Радоева, куратор на изложбата
Любен Димитров е не само забележително с богатото си творчество име в декоративно-монументалната българска скулптура през ХХ век, но и своеобразна школа за синтеза между нея и архитектурата.
Над 60 са произведенията на художника в София и страната, реализирани между 1929 и 1986 – фигурална и декоративна скулптурна украса на обществени сгради, паметници, портрети на известни интелектуалци. В продължение на няколко десетилетия – от 1939 до 1975 – той е преподавател в Националната художествена академия.
Сред обектите в София, за които работи скулпторът, са банката на ул. „Иван Вазов“ 2 (1929), 7 ЕСПУ на ул. „Цар Иван Шишман“ 28 (1938), БНБ (1939), МВР (1939), МНО (1941 – 1942), Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1942 – 1943), сградата на ъгъла на бул. „Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“ (1961). За Софийския университет „Св. Климент Охридски“ той създава лъвските фигури пред библиотеката (1932) и фигуралните картуши за южното (1954) и северното крило (1979 – 1983). При основната реконструкция на Народния театър „Иван Вазов“ през 1972 – 1976 изпълнява двуфигурните композиции над четирите ъгъла на зрителния тракт, фигурите за нишите в страничните фасади и две свободностоящи алегорични фигури за фоайето на Първи балкон. През 1985 на фасадата на тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство (днес Квадрат 500) са поставени шест приютени в ниши алегорични фигури.
Емблематично произведение на Любен Димитров е двуфигурната композиция „На Шипка всичко е спокойно“ в костницата на историческия връх (1957). По повод на 100-годишнината от героичните събития през август 1877 е реализирана и декоративна стена с релефни композиции покрай стълбите към връх Шипка.
В същия район на Стара планина, в местността Бузлуджа, се намира и паметникът на Хаджи Димитър (1961). Други творби в страната са релефът „Предаването на Осман паша“ при гара Ясен край Плевен (1965), алегоричната конна фигура на входа на Габрово (1966), фигурите на моста на р. Банска в Кюстендил (1969), паметникът на Ивайловите войни в местността Демиркапия край Котел (1972), паметникът на Панайот Волов в центъра на Шумен (1978 – 1984).
Изложбата включва седем кавалетни произведения, собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък и наследниците на художника. Част от изброените монументални скулптури ще бъдат представени под формата на фотографии.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Весела Христова-Радоева, куратор на изложбата
Изложби

Julian Rachlin & Nayden Todorov
Conductor
Nayden Todorov
Solоist/s
Julian Rachlin
Ensemble
Sofia Philharmonic Orchestra
National Philharmonic Choir
Program
Sofia Gubaidulina – Offertorium – Concerto for Violin and Orchestra
Gioachino Rossini – “Stabat Mater” for Soloists, Choir and Orchestra
Nayden Todorov
Solоist/s
Julian Rachlin
Ensemble
Sofia Philharmonic Orchestra
National Philharmonic Choir
Program
Sofia Gubaidulina – Offertorium – Concerto for Violin and Orchestra
Gioachino Rossini – “Stabat Mater” for Soloists, Choir and Orchestra
Music and Dance Events

Юлиан Рахлин и Найден Тодоров
Диригент
Найден Тодоров
Солист/и
Юлиан Рахлин
Състав
Национален филхармоничен хор
Национален филхармоничен оркестър
Програма
София Губайдулина – Offertorium – Концерт за цигулка и оркестър
Джоакино Росини – „Stabat Mater“ за солисти, хор и оркестър
Найден Тодоров
Солист/и
Юлиан Рахлин
Състав
Национален филхармоничен хор
Национален филхармоничен оркестър
Програма
София Губайдулина – Offertorium – Концерт за цигулка и оркестър
Джоакино Росини – „Stabat Mater“ за солисти, хор и оркестър
Музикално и танцово изкуство

"ARIA – Опера в Киното"
Cinema City ARIA – Опера в Киното
Сезон 2024 – 2025
Тур из Европа
Пътешествие из най-големите оперни театри в Европа на киноекран в България. От ноември 2024 г. до март 2025 г. най-добрите оперни изпълнения в света идват в поредица от прожекции в Cinema City от престижната Виенска държавна опера и водещите оперни фестивали в Европа, включително фестивал "Арена ди Верона" и Фестивалът в Залцбург.
С превод на български и английски език.
"Тоска"/ Пучини – Фестивал "Арена ди Верона"
Една от най-драматичните и вълнуващи опери на Пучини – "Тоска", пристига на огромната сцена на фестивала "Арена ди Верона". Сопраното Соня Йончева, призната за една от най-добрите изпълнителки на Тоска в нашето време, заедно с харизматичния тенор Виторио Григоло, представят трагичната двойка, заплетена в мрежа от страсти и политически интриги.
Режисьор – Уго де Ана
Диригент – Франческо Иван Чампа
"Отело"/ Верди – Виенска държавна опера
Шекспир среща Верди в това мрачно психологическо произведение. "Отело" е история за разрушителната ревност с тенора Йонас Кауфман в главната роля. Баритонът Лудвиг Тезие блести като злодея Яго, а Рейчъл Уилис-Соренсен впечатлява като нежната и трагична Дездемона. Тази продукция на Виенската държавна опера предава интензивната драма на предателство и отмъщение.
Диригент – Alexander Soddy
Режисьор – Adrian Noble
"Макбет"/ Верди – Фестивал в Залцбург
Власт, амбиция и трагедия оживяват в "Макбет" на Верди, базиран на безсмъртната творба на Шекспир.
Блестящото сопрано Асмик Григорян прави впечатляващ дебют като лейди Макбет, докато Владислав Сулимски създава мощен образ на безмилостния главен герой.
Тази продукция на Фестивала в Залцбург носи модерен и мрачен поглед върху класическата история.
Диригент – Philippe Jordan
Режисьор – Krzysztof Warlikowski
"Любовен Еликсир"/ Доницети – Виенска държавна опера
Тази вълнуваща история разказва за простия селски момък Неморино, който търси начин да спечели сърцето на своята любима с помощта на мистериозен любовен еликсир. Лека мелодична музика и моменти на дълбока емоция правят това представление на Виенската държавна опера истинско удоволствие.
Певци:
Maria Nazarova – Адрина
Bodgan Volkov – Неморино
Alex Esposito – Дулкамара
Диригент – Gianluca Capuano
Режисьор – Otto Schenk "Хофманови разкази"/ Офенбах – Фестивал в Залцбург
"Хофманови разкази" на Офенбах повеждат на магическо пътешествие през трагичните любови на романтичния писател. В уникалната режисура на Мариам Клемон за Фестивала в Залцбург, операта балансира между реалността и фантазията, докато Хофман среща куклата Олимпия, певицата Антония и куртизанката Жулиета.
Под диригентството на Марк Минковски и с участието на Виенската филхармония.
Певци:
Benjamin Bernheim – Хофман
Kathryn Lewek – Стела/ Олимпия/ Антония/ Джулиета
Christian Van Horn – Линдорф/ Копелиус/ Д-р Чудо/ Дапертутто
Сезон 2024 – 2025
Тур из Европа
Пътешествие из най-големите оперни театри в Европа на киноекран в България. От ноември 2024 г. до март 2025 г. най-добрите оперни изпълнения в света идват в поредица от прожекции в Cinema City от престижната Виенска държавна опера и водещите оперни фестивали в Европа, включително фестивал "Арена ди Верона" и Фестивалът в Залцбург.
С превод на български и английски език.
"Тоска"/ Пучини – Фестивал "Арена ди Верона"
Една от най-драматичните и вълнуващи опери на Пучини – "Тоска", пристига на огромната сцена на фестивала "Арена ди Верона". Сопраното Соня Йончева, призната за една от най-добрите изпълнителки на Тоска в нашето време, заедно с харизматичния тенор Виторио Григоло, представят трагичната двойка, заплетена в мрежа от страсти и политически интриги.
Режисьор – Уго де Ана
Диригент – Франческо Иван Чампа
"Отело"/ Верди – Виенска държавна опера
Шекспир среща Верди в това мрачно психологическо произведение. "Отело" е история за разрушителната ревност с тенора Йонас Кауфман в главната роля. Баритонът Лудвиг Тезие блести като злодея Яго, а Рейчъл Уилис-Соренсен впечатлява като нежната и трагична Дездемона. Тази продукция на Виенската държавна опера предава интензивната драма на предателство и отмъщение.
Диригент – Alexander Soddy
Режисьор – Adrian Noble
"Макбет"/ Верди – Фестивал в Залцбург
Власт, амбиция и трагедия оживяват в "Макбет" на Верди, базиран на безсмъртната творба на Шекспир.
Блестящото сопрано Асмик Григорян прави впечатляващ дебют като лейди Макбет, докато Владислав Сулимски създава мощен образ на безмилостния главен герой.
Тази продукция на Фестивала в Залцбург носи модерен и мрачен поглед върху класическата история.
Диригент – Philippe Jordan
Режисьор – Krzysztof Warlikowski
"Любовен Еликсир"/ Доницети – Виенска държавна опера
Тази вълнуваща история разказва за простия селски момък Неморино, който търси начин да спечели сърцето на своята любима с помощта на мистериозен любовен еликсир. Лека мелодична музика и моменти на дълбока емоция правят това представление на Виенската държавна опера истинско удоволствие.
Певци:
Maria Nazarova – Адрина
Bodgan Volkov – Неморино
Alex Esposito – Дулкамара
Диригент – Gianluca Capuano
Режисьор – Otto Schenk "Хофманови разкази"/ Офенбах – Фестивал в Залцбург
"Хофманови разкази" на Офенбах повеждат на магическо пътешествие през трагичните любови на романтичния писател. В уникалната режисура на Мариам Клемон за Фестивала в Залцбург, операта балансира между реалността и фантазията, докато Хофман среща куклата Олимпия, певицата Антония и куртизанката Жулиета.
Под диригентството на Марк Минковски и с участието на Виенската филхармония.
Певци:
Benjamin Bernheim – Хофман
Kathryn Lewek – Стела/ Олимпия/ Антония/ Джулиета
Christian Van Horn – Линдорф/ Копелиус/ Д-р Чудо/ Дапертутто
Фестивали и чествания

"Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век"
Настоящата изложба проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм. Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ „Б. Георгиев“ – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор: Любен Домозетски
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм. Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ „Б. Георгиев“ – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор: Любен Домозетски
Изложби

ALEXANDER DENKOV’S ILLUSTRATIONS FOR HOMER’S ‘THE ILIAD’ BY NARODNA KULTURA PUBLISHING HOUSE, 1969
Kvadrat 500, 4th floor
Alexander Denkov (1925–1972) was an artist with a short lifespan, but an extremely rich, meaningful, and prolific oeuvre. He was most productive in the genres of illustration and book design, although his unabating energy also flowed into cinema and the theatre: he was the scenographer for the theatrical performances ‘The Iron Oil Lamp’ and ‘The Bells of Prespa’; and the production designer of films including ‘The Law of the Sea’, ‘The Sun and the Shadow’, ‘Stars’, and ‘The Five from Moby Dick’. His contribution to the development of science fiction illustration remains significant, while his curiosity for hidden natural beauties and his extreme nature made him one of the pioneers of diving and cave exploration in Bulgaria.
In 1969, Denkov produced his remarkable illustrations for Homer’s epic poem, ‘The Iliad’. Respecting the theory that this art visualised the word, enriching the author’s text, the artist transformed one of the most ancient literary works into images. The illustrations draw the reader into the atmosphere of Hellenic culture. The distinctive iconography and stylistics of the art of that time were interpreted to excellence, yet without being deprived of a personal style and individual expression. Through the contrast of the black lines with the white paper, he built perfect compositions, in which the strokes of differing intensity and density are predominant. This play between airiness and definiteness creates a feeling of dynamics of the image and density of tones and halftones. The works are part of the National Gallery’s extensive graphic stock.
Team
Curator: Dr Tanya Staneva
Restorer: Kristina Beleva
Graphic designer: Dimitrina Nenova
Translation into English: Nigrita Davis
Avgust Spasov
Iliya Shapkaroski
Alexander Denkov (1925–1972) was an artist with a short lifespan, but an extremely rich, meaningful, and prolific oeuvre. He was most productive in the genres of illustration and book design, although his unabating energy also flowed into cinema and the theatre: he was the scenographer for the theatrical performances ‘The Iron Oil Lamp’ and ‘The Bells of Prespa’; and the production designer of films including ‘The Law of the Sea’, ‘The Sun and the Shadow’, ‘Stars’, and ‘The Five from Moby Dick’. His contribution to the development of science fiction illustration remains significant, while his curiosity for hidden natural beauties and his extreme nature made him one of the pioneers of diving and cave exploration in Bulgaria.
In 1969, Denkov produced his remarkable illustrations for Homer’s epic poem, ‘The Iliad’. Respecting the theory that this art visualised the word, enriching the author’s text, the artist transformed one of the most ancient literary works into images. The illustrations draw the reader into the atmosphere of Hellenic culture. The distinctive iconography and stylistics of the art of that time were interpreted to excellence, yet without being deprived of a personal style and individual expression. Through the contrast of the black lines with the white paper, he built perfect compositions, in which the strokes of differing intensity and density are predominant. This play between airiness and definiteness creates a feeling of dynamics of the image and density of tones and halftones. The works are part of the National Gallery’s extensive graphic stock.
Team
Curator: Dr Tanya Staneva
Restorer: Kristina Beleva
Graphic designer: Dimitrina Nenova
Translation into English: Nigrita Davis
Avgust Spasov
Iliya Shapkaroski
Exhibitions

Notre Dame de Paris
НДК - зала 1
Оригиналната френска версия на легендарния мюзикъл "Notre Dame de Paris", вписан в Книгата на рекордите на Гинес, ще бъде представена на сцената на Националния дворец на културата от 6 до 11 февруари 2025 г. Това гостуване в София е част от световното турне, посветено на 25-годишнината на мюзикъла, стартирало в Париж през ноември 2023 г. За първи път българската публика ще има възможността да чуе на живо емблематични песни като "Belle", "Danse mon Esmeralda", "Le temps des cathédrales" и други, изпълнени на френски език.
Идеята за възраждането на оригиналната френска версия бе обявена още през 2016 г., а световната премиера се състоя през есента същата година в Palais des Congrès в Париж. Постановката се радва на огромен успех, като 8-седмичната серия от представления беше изцяло разпродадена още месеци преди старта. Оттогава мюзикълът триумфално обикаля света, като наскоро събра 15 000 зрители на стадион в Тирана, Албания, и завладя сцените във Франция, Италия, Швейцария и Югоизточна Азия.
"Notre Dame de Paris", създаден от Рикардо Кочанте и Люк Пламондон по класическия роман на Виктор Юго, дебютира през 1998 г. в Париж и оттогава е гледан от над 12 милиона души. През годините са продадени над 13 милиона копия на албуми и DVD-та, а над 5000 представления са изнесени в 30 държави. Мюзикълът се утвърждава като един от най-големите успехи на френския музикален театър по света. Песента "Belle" става символ на това постижение, като е обявена за песен на века във Франция и за най-добра песен на десетилетието в Европа и Югоизточна Азия.
Техническото изпълнение на спектакъла впечатлява с 200 тона декори, пренасяни с 7 огромни ремаркета, и с екип от над 70 души – изпълнители, танцьори, акробати и технически персонал. Очаква се български поп звезди също да присъстват на това грандиозно събитие, което вече е завладяло световните сцени.
Оригиналната френска версия на легендарния мюзикъл "Notre Dame de Paris", вписан в Книгата на рекордите на Гинес, ще бъде представена на сцената на Националния дворец на културата от 6 до 11 февруари 2025 г. Това гостуване в София е част от световното турне, посветено на 25-годишнината на мюзикъла, стартирало в Париж през ноември 2023 г. За първи път българската публика ще има възможността да чуе на живо емблематични песни като "Belle", "Danse mon Esmeralda", "Le temps des cathédrales" и други, изпълнени на френски език.
Идеята за възраждането на оригиналната френска версия бе обявена още през 2016 г., а световната премиера се състоя през есента същата година в Palais des Congrès в Париж. Постановката се радва на огромен успех, като 8-седмичната серия от представления беше изцяло разпродадена още месеци преди старта. Оттогава мюзикълът триумфално обикаля света, като наскоро събра 15 000 зрители на стадион в Тирана, Албания, и завладя сцените във Франция, Италия, Швейцария и Югоизточна Азия.
"Notre Dame de Paris", създаден от Рикардо Кочанте и Люк Пламондон по класическия роман на Виктор Юго, дебютира през 1998 г. в Париж и оттогава е гледан от над 12 милиона души. През годините са продадени над 13 милиона копия на албуми и DVD-та, а над 5000 представления са изнесени в 30 държави. Мюзикълът се утвърждава като един от най-големите успехи на френския музикален театър по света. Песента "Belle" става символ на това постижение, като е обявена за песен на века във Франция и за най-добра песен на десетилетието в Европа и Югоизточна Азия.
Техническото изпълнение на спектакъла впечатлява с 200 тона декори, пренасяни с 7 огромни ремаркета, и с екип от над 70 души – изпълнители, танцьори, акробати и технически персонал. Очаква се български поп звезди също да присъстват на това грандиозно събитие, което вече е завладяло световните сцени.
Музикално и танцово изкуство

PICASSO | Graphics from the National Gallery Collection
Hall 24, Kvadrat 500
The gallery collection includes twenty-one graphic works by Picasso (1881–1973), thematically linked to his, and other authors’, literary texts, and with personal experiences and insights. They reveal the great artist’s passion for and virtuosity in drawing, achieved through the possibilities of lithography, etching, engraving and aquatint in a free expression of the material, of black and white areas, and strokes.
Between January 1957 and August 1959, adopting the method of automatic writing, Picasso composed the poem, ‘The Burial of the Count of Orgaz’ (El entierro del conde de Orgaz). The title refers to the eponymous painting by the Spanish artist El Greco (1541–1614). At his estate in Mougins, France, in 1966 and 1967, Picasso produced twelve copper plates for etchings to accompany the lyrics. The anthology, with an introduction by Rafael Alberti, was published in 1969 in a limited edition of 263 copies, with 220 containing the original etchings, of which the current exhibition presents seven.
The ‘Sable mouvant’ (Quicksand) Series (1965) includes ten works illustrating a poem of the same title by the poet Pierre Reverdy (1889–1960), of which the gallery possesses four. By participating in this project, Picasso expressed his tribute in memoriam to his great friend and figure in modern literature of the 20th century. The artist destroyed the plates after the print run was completed.
According to Picasso’s biographers, he received an invitation from the poet Louis Aragon to produce a poster for the upcoming World Peace Congress in Paris in April 1949. Thus was born the emblematic dove—one of the brightest symbols of the international peace movement in post-war Europe. This popular colour lithograph, created in 1952, is also exhibited.
The National Gallery is launching a series of exhibitions at Kvadrat 500, with the aim of introducing the public to the richly diverse museum depository for foreign graphics, housing works by Francisco Goya, Eugène Carrière, Auguste Rodin, Henri Fantin-Latour, Auguste Renoir, Henri de Toulouse-Lautrec, Henri Matisse, Marc Chagall, and Roy Lichtenstein, among many others.
The gallery collection includes twenty-one graphic works by Picasso (1881–1973), thematically linked to his, and other authors’, literary texts, and with personal experiences and insights. They reveal the great artist’s passion for and virtuosity in drawing, achieved through the possibilities of lithography, etching, engraving and aquatint in a free expression of the material, of black and white areas, and strokes.
Between January 1957 and August 1959, adopting the method of automatic writing, Picasso composed the poem, ‘The Burial of the Count of Orgaz’ (El entierro del conde de Orgaz). The title refers to the eponymous painting by the Spanish artist El Greco (1541–1614). At his estate in Mougins, France, in 1966 and 1967, Picasso produced twelve copper plates for etchings to accompany the lyrics. The anthology, with an introduction by Rafael Alberti, was published in 1969 in a limited edition of 263 copies, with 220 containing the original etchings, of which the current exhibition presents seven.
The ‘Sable mouvant’ (Quicksand) Series (1965) includes ten works illustrating a poem of the same title by the poet Pierre Reverdy (1889–1960), of which the gallery possesses four. By participating in this project, Picasso expressed his tribute in memoriam to his great friend and figure in modern literature of the 20th century. The artist destroyed the plates after the print run was completed.
According to Picasso’s biographers, he received an invitation from the poet Louis Aragon to produce a poster for the upcoming World Peace Congress in Paris in April 1949. Thus was born the emblematic dove—one of the brightest symbols of the international peace movement in post-war Europe. This popular colour lithograph, created in 1952, is also exhibited.
The National Gallery is launching a series of exhibitions at Kvadrat 500, with the aim of introducing the public to the richly diverse museum depository for foreign graphics, housing works by Francisco Goya, Eugène Carrière, Auguste Rodin, Henri Fantin-Latour, Auguste Renoir, Henri de Toulouse-Lautrec, Henri Matisse, Marc Chagall, and Roy Lichtenstein, among many others.
Exhibitions

The Wall Vol. 5: Filipina Stamenkova REFLECTIONS
Kvadrat 500 Atrium Entrance at 95, Vasil Levski Blvd.
Curator: Martin Kostashki
The fifth edition of the National Gallery project, ‘The Wall’, presents ‘Reflections’, a site-specific installation by artist Filipina Stamenkova.
The mirror is a unique object, and an aspect of a deeply personal experience within the space where we find ourselves. What we see changes as we move—much like the sequence of frames in a film, an experience based on the principle of anamorphosis.
The artist explains: ‘When visitors reach this wall, they see themselves reflected in the mirror and thus occupy a central place in the installation. In the context of architecture and exteriors, mirrors retain the magical ability to bend, distort, expand and transform images and, through them, our perception of those images and our relationship with the living space. A sometimes pleasant, sometimes surprising or even comforting, often strange and confusing experience, the act of capturing oneself in a reflective surface is so fundamental to our continued assessment. The mirrored surface is strangely passive, yet intrusive and energetic, not only because it reflects the environment and the people around but, because of the very nature of its reflective quality, it transforms the way we see the world that surrounds us.’
When viewers see themselves reflected in a work, art immediately inspires a pronounced interest and creates a magical fascination similar to that in the myth of Narcissus.
The scale of the mirrored sculptural installation expands the visual space of the Kvadrat 500 Atrium, adding another aspect to its entry into the inner life of the gallery—by changing it and creating a new space.
The installation was designed and built by Woood Makerspace, a shared workplace for people with ideas who are skilful with their hands, with tools, and who have an aptitude for engineering. A place for bold projects, design developments and creative workshops in ceramics and woodcarving, the atelier is well known for its production in Georgia, Morocco, South Africa, as well as throughout Europe. To this day, a condition for accepting a commission is that it be complex and require brainstorming and creativity. The Woood brand is also popular for its work with the fashion giant Louis Vuitton, for which it has produced various façade and interior installations for the brand’s boutiques in London, Paris, Tokyo, and other cities. In Bulgaria, Woood is widely known for a number of projects relating to urban causes: the Imp-Act Agency’s Christmas decoration, the hidden letters of the Reading Sofia Foundation, as well as for initiatives developing the capital’s tourist image of the, in partnership with Sofia Airport and soSofia.com, the independent platform for city symbols.
The project was made possible with the financial support of the Lachezar Tsotsorkov Foundation.
Media partner: BTA / Bulgarian News Agency.
Curator: Martin Kostashki
The fifth edition of the National Gallery project, ‘The Wall’, presents ‘Reflections’, a site-specific installation by artist Filipina Stamenkova.
The mirror is a unique object, and an aspect of a deeply personal experience within the space where we find ourselves. What we see changes as we move—much like the sequence of frames in a film, an experience based on the principle of anamorphosis.
The artist explains: ‘When visitors reach this wall, they see themselves reflected in the mirror and thus occupy a central place in the installation. In the context of architecture and exteriors, mirrors retain the magical ability to bend, distort, expand and transform images and, through them, our perception of those images and our relationship with the living space. A sometimes pleasant, sometimes surprising or even comforting, often strange and confusing experience, the act of capturing oneself in a reflective surface is so fundamental to our continued assessment. The mirrored surface is strangely passive, yet intrusive and energetic, not only because it reflects the environment and the people around but, because of the very nature of its reflective quality, it transforms the way we see the world that surrounds us.’
When viewers see themselves reflected in a work, art immediately inspires a pronounced interest and creates a magical fascination similar to that in the myth of Narcissus.
The scale of the mirrored sculptural installation expands the visual space of the Kvadrat 500 Atrium, adding another aspect to its entry into the inner life of the gallery—by changing it and creating a new space.
The installation was designed and built by Woood Makerspace, a shared workplace for people with ideas who are skilful with their hands, with tools, and who have an aptitude for engineering. A place for bold projects, design developments and creative workshops in ceramics and woodcarving, the atelier is well known for its production in Georgia, Morocco, South Africa, as well as throughout Europe. To this day, a condition for accepting a commission is that it be complex and require brainstorming and creativity. The Woood brand is also popular for its work with the fashion giant Louis Vuitton, for which it has produced various façade and interior installations for the brand’s boutiques in London, Paris, Tokyo, and other cities. In Bulgaria, Woood is widely known for a number of projects relating to urban causes: the Imp-Act Agency’s Christmas decoration, the hidden letters of the Reading Sofia Foundation, as well as for initiatives developing the capital’s tourist image of the, in partnership with Sofia Airport and soSofia.com, the independent platform for city symbols.
The project was made possible with the financial support of the Lachezar Tsotsorkov Foundation.
Media partner: BTA / Bulgarian News Agency.
Exhibitions

WARS
The Palace
Time and again the world is experiencing armed conflicts; they continue to provide a recurring background for numerous decisions, actions and reactions. So different from the notion of ‘culture’, wars and art have co-existed since the dawn of time. Art is a powerful tool for depicting wars, capable of recreating both their grandeur and their devastating consequences depending on the period, the artist’s point of view and the political context.
For this exhibition, the National Gallery has selected works from its collection that reflect the suffering experienced by everyone: by direct participants in those wars, and by their ‘collateral victims’. In this visual narrative, there is no place for scenes of triumph, heroisation or praise of valour. Nor are there the features of a ‘just war’ or a collective will for victory. ‘The Disasters of War’, Francisco Goya’s great and unbiased cycle, produced more than 200 years ago, is the invisible reference point for the selection now on exhibition.
These artworks were created during different periods: they relate to a number of wars, and the experience of their artists was also diverse. Some had themselves participated in acts of warfare, others had witnessed them closely and in real time; for yet others, war changed their lives or took away what was most precious. Through the language of art, the focus is on specific events; the emphasis is on fear and pain, and the depiction not only of destruction, but also of innermost experience, emotional dissonance, psychological trauma. Mythology and history, abstract compositions and symbolic elements express the horror and confusion caused to every person affected by each war.
The works on display were largely created by artists of reputation, but also by those who had rarely taken part even in exhibitions on historical thematics. The images originate from various geographical locations, while the reasons for their creation may remain almost unknown, even forgotten, but indelibly held in the mind. Ultimately, art possesses the power to shape public perceptions of war, foster empathy, and contribute to a dialogue on its causes, consequences, and morality.
Iaroslava Boubnova and Nikolay Ushtavaliiski, exhibition curators.
Media partner: БТА / Bulgarian News Agency
Time and again the world is experiencing armed conflicts; they continue to provide a recurring background for numerous decisions, actions and reactions. So different from the notion of ‘culture’, wars and art have co-existed since the dawn of time. Art is a powerful tool for depicting wars, capable of recreating both their grandeur and their devastating consequences depending on the period, the artist’s point of view and the political context.
For this exhibition, the National Gallery has selected works from its collection that reflect the suffering experienced by everyone: by direct participants in those wars, and by their ‘collateral victims’. In this visual narrative, there is no place for scenes of triumph, heroisation or praise of valour. Nor are there the features of a ‘just war’ or a collective will for victory. ‘The Disasters of War’, Francisco Goya’s great and unbiased cycle, produced more than 200 years ago, is the invisible reference point for the selection now on exhibition.
These artworks were created during different periods: they relate to a number of wars, and the experience of their artists was also diverse. Some had themselves participated in acts of warfare, others had witnessed them closely and in real time; for yet others, war changed their lives or took away what was most precious. Through the language of art, the focus is on specific events; the emphasis is on fear and pain, and the depiction not only of destruction, but also of innermost experience, emotional dissonance, psychological trauma. Mythology and history, abstract compositions and symbolic elements express the horror and confusion caused to every person affected by each war.
The works on display were largely created by artists of reputation, but also by those who had rarely taken part even in exhibitions on historical thematics. The images originate from various geographical locations, while the reasons for their creation may remain almost unknown, even forgotten, but indelibly held in the mind. Ultimately, art possesses the power to shape public perceptions of war, foster empathy, and contribute to a dialogue on its causes, consequences, and morality.
Iaroslava Boubnova and Nikolay Ushtavaliiski, exhibition curators.
Media partner: БТА / Bulgarian News Agency
Exhibitions

Българо-италианска изложба Vibration. The fluid movement of a human body
До 28 февруари галерия "Мисията" представя българо-италианска изложба Vibration. The fluid movement of a human body. Изложбата е сътрудничество между българския художник Николай Делиянев, който работи и твори в Италия от години, и неговите двама италиански колеги Франческо Патане и Тарим Татусик (истинско име Филипо де Лука).
"Движението е неизменна част от съществуването на човека и света. Чрез него ние комуникираме невербално и се свързваме на едно по-дълбоко вибрационно ниво. В настоящата изложба Vibration. The fluid movement of a human body взаимодействието на трите различни стила на работа на авторите ще ни потопи в едно задълбочено изследване на човешкото тяло и неговите плавни движения. Един разговор за вибрациите, които излъчва човека и изкуството, което може да им придаде видимост. Изкуството е средство за израз на емоции, емоции предизвикващи трепет, отразяващи дълбоки вътрешни състояния, които чрез цвят и техника резонират с публиката." – споделя кураторът на изложбата Доротея Янева, изкуствовед.
Изложбата е част от програмата по отбелязване на 20-годишнината от създаването на Държавния културен институт, може да бъде разгледана от понеделник до петък, от 10.00 ч. до 17.00 ч.
"Движението е неизменна част от съществуването на човека и света. Чрез него ние комуникираме невербално и се свързваме на едно по-дълбоко вибрационно ниво. В настоящата изложба Vibration. The fluid movement of a human body взаимодействието на трите различни стила на работа на авторите ще ни потопи в едно задълбочено изследване на човешкото тяло и неговите плавни движения. Един разговор за вибрациите, които излъчва човека и изкуството, което може да им придаде видимост. Изкуството е средство за израз на емоции, емоции предизвикващи трепет, отразяващи дълбоки вътрешни състояния, които чрез цвят и техника резонират с публиката." – споделя кураторът на изложбата Доротея Янева, изкуствовед.
Изложбата е част от програмата по отбелязване на 20-годишнината от създаването на Държавния културен институт, може да бъде разгледана от понеделник до петък, от 10.00 ч. до 17.00 ч.
Изложби

ВОЙНИ
Двореца
Отново и отново светът преживява военни конфликти, те продължават да бъдат повтарящ се фон на множество видове решения, действия, реакции. Толкова различни по отношение на понятието „култура“, войните и изкуството съществуват още от най-стари времена. Изкуството е мощно средство за изобразяване на войните, умее да пресъздава както величието, така и опустошителните им последици в зависимост от периода, гледната точка на художника и политическия контекст.
За тази изложба Националната галерия е подбрала онези произведенията от колекцията си, в които се говори за страданията, изживявани от всички – и от войните, директни участници, и от „страничните жертви“. В този визуален разказ не намират място сцените на триумф, героизацията и възхвалата на доблестта. Няма ги и характеристиките на „справедливата война“ или колективната воля за победа. „Ужасите на войната“ – великият и справедлив цикъл на Франсиско Гоя, създаден преди повече от 200 години, е незримият ориентир на изложбената селекция.
Представените творби са създадени през различни периоди, свързани са с различни войни, както е различен и опитът на авторите им. Някои от тях сами са участвали в бойни действия, други са ги видели отблизо и в реално време, при трети войната е променила живота им или им е отнела най-скъпото.
Чрез езика на изкуството са фиксирани конкретни събития, акцентира се върху страха и болката, отразени са разрушенията, но и вътрешните преживявания, емоционалният дисонанс, психологическите травми.
Митологията и историята, абстрактните композиции и символните елементи изразяват ужаса и объркването, причинени на всеки засегнат от всяка война.
Включените произведения са създадени и от много известни художници, но и от такива, които рядко са участвали дори в изложбите с историческа тематика.
Образите са родени в различни географски точки, а поводите за създаването им могат да се окажат почти непознати, дори забравени, но неизтриваеми в съзнанието. В крайна сметка изкуството има силата да формира общественото възприятие за войната, да насърчава съпричастността и да допринася за диалога относно нейните причини, последици и морал. Куратори на изложбата са Ярослава Бубнова и Николай Ущавалийски.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Отново и отново светът преживява военни конфликти, те продължават да бъдат повтарящ се фон на множество видове решения, действия, реакции. Толкова различни по отношение на понятието „култура“, войните и изкуството съществуват още от най-стари времена. Изкуството е мощно средство за изобразяване на войните, умее да пресъздава както величието, така и опустошителните им последици в зависимост от периода, гледната точка на художника и политическия контекст.
За тази изложба Националната галерия е подбрала онези произведенията от колекцията си, в които се говори за страданията, изживявани от всички – и от войните, директни участници, и от „страничните жертви“. В този визуален разказ не намират място сцените на триумф, героизацията и възхвалата на доблестта. Няма ги и характеристиките на „справедливата война“ или колективната воля за победа. „Ужасите на войната“ – великият и справедлив цикъл на Франсиско Гоя, създаден преди повече от 200 години, е незримият ориентир на изложбената селекция.
Представените творби са създадени през различни периоди, свързани са с различни войни, както е различен и опитът на авторите им. Някои от тях сами са участвали в бойни действия, други са ги видели отблизо и в реално време, при трети войната е променила живота им или им е отнела най-скъпото.
Чрез езика на изкуството са фиксирани конкретни събития, акцентира се върху страха и болката, отразени са разрушенията, но и вътрешните преживявания, емоционалният дисонанс, психологическите травми.
Митологията и историята, абстрактните композиции и символните елементи изразяват ужаса и объркването, причинени на всеки засегнат от всяка война.
Включените произведения са създадени и от много известни художници, но и от такива, които рядко са участвали дори в изложбите с историческа тематика.
Образите са родени в различни географски точки, а поводите за създаването им могат да се окажат почти непознати, дори забравени, но неизтриваеми в съзнанието. В крайна сметка изкуството има силата да формира общественото възприятие за войната, да насърчава съпричастността и да допринася за диалога относно нейните причини, последици и морал. Куратори на изложбата са Ярослава Бубнова и Николай Ущавалийски.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Изложби

Временна изложба „Нови постъпления 2024“
На 19 юни 2024 г. се открива се временна изложба „Нови постъпления“, в която се представят най-добрите образци от дарения и теренни сборове, обогатили фондовете на музея през изтеклата година.
Сред тях са: рубини от Полярен Урал и от България – от района на гр. Джебел, топази от Нигерия, богата колекция ахати, силицизирани дървета и корали от Източните Родопи, изкопаема смола – копал от Индонезия, минерали от Витоша и Плана планина, флуорити от Великобритания, Монголия и България, минерални образци от находища за злато в Зимбабве и на остров Мадагаскар, самородна мед от района на Кюстендил. Експонирани са и новите за музея минерални видове: розенит, новачекит, тосканит, карбонатцианотрихит. Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2025 г.
Сред тях са: рубини от Полярен Урал и от България – от района на гр. Джебел, топази от Нигерия, богата колекция ахати, силицизирани дървета и корали от Източните Родопи, изкопаема смола – копал от Индонезия, минерали от Витоша и Плана планина, флуорити от Великобритания, Монголия и България, минерални образци от находища за злато в Зимбабве и на остров Мадагаскар, самородна мед от района на Кюстендил. Експонирани са и новите за музея минерални видове: розенит, новачекит, тосканит, карбонатцианотрихит. Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2025 г.
Изложби

Галерия "Васка Емануилова": Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
Галерия "Васка Емануилова"
Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
19 ноември 2024 г. – 11 февруари 2025 г.
Откриване: 19 ноември, 18.00 ч.
"Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата" е изложба, която проследява пластичните търсения на автора в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век.
Къпещи се, тоалет, размисъл и свян – голите скулптурни тела в различни състояния непосредствено кореспондират с неговите рисунки от този период.
В експозицията се включват и няколко по-ранни произведения, които дават по-пълна представа за творчеството на художника, учил декоративни изкуства и скулптура в удожествената академия през 30-те години на XX век.
Интересът на автора е фокусиран върху движението на обемите в пространството и третирането на материала.
"Голотата никога не е цел на художника, нито пък стремеж за показване на най-хубавото голо тяло, а средство за изразяване на една нравствена, религиозна или естетична художествена идея в рамките на една идеология и нравственост за дадена епоха или среда.", мотивира своето изкуство художникът в изследването си "Голотата в изкуството" от 1940 г.
В основата на изложбата е дарението от скулптури и рисунки, направено от наследниците и семейството на Николай Владов – Шмиргела. Включени са тридесет и две произведения, като двадесет и четири от тях са дарение от наследниците на СГХГ. Тези произведения обогатяват колекцията на Софийска градска художествена галерия и помагат за нашето разбиране на многостранната личност на Николай Шмиргела – скулптор, изследовател на изкуството, писател, общественик, защитник на редица каузи и колекционер.
Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
19 ноември 2024 г. – 11 февруари 2025 г.
Откриване: 19 ноември, 18.00 ч.
"Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата" е изложба, която проследява пластичните търсения на автора в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век.
Къпещи се, тоалет, размисъл и свян – голите скулптурни тела в различни състояния непосредствено кореспондират с неговите рисунки от този период.
В експозицията се включват и няколко по-ранни произведения, които дават по-пълна представа за творчеството на художника, учил декоративни изкуства и скулптура в удожествената академия през 30-те години на XX век.
Интересът на автора е фокусиран върху движението на обемите в пространството и третирането на материала.
"Голотата никога не е цел на художника, нито пък стремеж за показване на най-хубавото голо тяло, а средство за изразяване на една нравствена, религиозна или естетична художествена идея в рамките на една идеология и нравственост за дадена епоха или среда.", мотивира своето изкуство художникът в изследването си "Голотата в изкуството" от 1940 г.
В основата на изложбата е дарението от скулптури и рисунки, направено от наследниците и семейството на Николай Владов – Шмиргела. Включени са тридесет и две произведения, като двадесет и четири от тях са дарение от наследниците на СГХГ. Тези произведения обогатяват колекцията на Софийска градска художествена галерия и помагат за нашето разбиране на многостранната личност на Николай Шмиргела – скулптор, изследовател на изкуството, писател, общественик, защитник на редица каузи и колекционер.
Изложби

ИЗПОВЕДТА НА АПОСТОЛА
Мултимедийна експозиция, посветена на 150-годишнината от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.
На мащабна видео стена, с използване на холографска технология, се излъчва възстановка на съдебния процес срещу Апостола на свободата и се „съживяват“ важни моменти от неговия живот. В образа на Васил Левски се превъплъщава Веселин Плачков. Участват и актьорите Иван Тренев, Любов Павлова, Румен Иванов, Александър Георгиев, Бисер Маринов и Никола Додов. Сценарист е Нели Димитрова, режисьор – Димитър Гочев, оператори – Симеон Парашкевов и Димитър Гочев, композитор – Атанас Гендов, музикални изпълнители – Пирина Веселинова, Евгени Господинов и Квартет „Светоглас“, анимация и мапинг – senzor studio, аудио миксинг и постпродукция – Христо Карагьозов, креативен продуцент – Иво Милев, изпълнителен продуцент – Цветослав Борисов.
Експозицията е създадена от Националната галерия и Общобългарския комитет „Васил Левски“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата и с дарения от Фондация „Лъчезар Цоцорков”, „Кауфланд България“ ЕООД, „Аурубис България“ АД, „Вазовски машиностроителни заводи“ АД – Сопот и родолюбиви българи.
Квадрат 500, вход от бул. „Васил Левски“ 95
Работно време:
Вторник – неделя, от 10:00 до 18:00 часа
Прожекции – през 30 минути, начало в 10:00 часа
За резервации на групи до 20 души: 0879 834 025
БЕЗПЛАТЕН ВХОД
На мащабна видео стена, с използване на холографска технология, се излъчва възстановка на съдебния процес срещу Апостола на свободата и се „съживяват“ важни моменти от неговия живот. В образа на Васил Левски се превъплъщава Веселин Плачков. Участват и актьорите Иван Тренев, Любов Павлова, Румен Иванов, Александър Георгиев, Бисер Маринов и Никола Додов. Сценарист е Нели Димитрова, режисьор – Димитър Гочев, оператори – Симеон Парашкевов и Димитър Гочев, композитор – Атанас Гендов, музикални изпълнители – Пирина Веселинова, Евгени Господинов и Квартет „Светоглас“, анимация и мапинг – senzor studio, аудио миксинг и постпродукция – Христо Карагьозов, креативен продуцент – Иво Милев, изпълнителен продуцент – Цветослав Борисов.
Експозицията е създадена от Националната галерия и Общобългарския комитет „Васил Левски“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата и с дарения от Фондация „Лъчезар Цоцорков”, „Кауфланд България“ ЕООД, „Аурубис България“ АД, „Вазовски машиностроителни заводи“ АД – Сопот и родолюбиви българи.
Квадрат 500, вход от бул. „Васил Левски“ 95
Работно време:
Вторник – неделя, от 10:00 до 18:00 часа
Прожекции – през 30 минути, начало в 10:00 часа
За резервации на групи до 20 души: 0879 834 025
БЕЗПЛАТЕН ВХОД
Изложби

ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера
Квадрат 500
Националната галерия и a/political представят:
„ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера“ Откриване: 26 ноември, вторник, 18.00 – 20.00 часа
В изложбата „ИЗТОК / ЗАПАД“ Андрей Молодкин и Сантяго Сиера са обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация. И двамата художници са широко известни със сериозни провокации срещу общественото и политическо статукво днес, чрез творби, понякога носещи рискове за самите автори...
Политическото изкуство като това на Молодкин и Сиера има особено значение в критични за обществото моменти, като апелира не толкова към естетически ориентирания поглед на зрителя, колкото към цялото общество в стремеж да го извади от навиците и клишетата. Предизвикателно, шокиращо и агресивно, то е задължителен коректив на демокрацията.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Националната галерия и a/political представят:
„ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера“ Откриване: 26 ноември, вторник, 18.00 – 20.00 часа
В изложбата „ИЗТОК / ЗАПАД“ Андрей Молодкин и Сантяго Сиера са обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация. И двамата художници са широко известни със сериозни провокации срещу общественото и политическо статукво днес, чрез творби, понякога носещи рискове за самите автори...
Политическото изкуство като това на Молодкин и Сиера има особено значение в критични за обществото моменти, като апелира не толкова към естетически ориентирания поглед на зрителя, колкото към цялото общество в стремеж да го извади от навиците и клишетата. Предизвикателно, шокиращо и агресивно, то е задължителен коректив на демокрацията.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Изложби

ИЛЮСТРАЦИИТЕ НА АЛЕКСАНДЪР ДЕНКОВ КЪМ ОМИРОВАТА „ИЛИАДА“ НА ИЗДАТЕЛСТВО „НАРОДНА КУЛТУРА”, 1969
Квадрат 500, 4 етаж
Александър Денков (1925–1972) е сред творците с кратък житейски път, но с изключително богато, смислено и продуктивно творчество. Работи в областта на илюстрацията и книжното оформление, но нестихващата му енергия се влива и в киното и театъра, където е сценограф на постановките „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“, художник-постановчик на филмите „Законът на морето“, „Слънцето и сянката“, „Звезди“, „Петимата от Моби Дик“ и др. Значителен е неговият принос в развитието на научнофантастичната илюстрация. Любопитството към скритите природни красоти и екстремната му натура го превръщат в един от пионерите на водолазния спорт в България и пещерното проучване.
През 1969 Денков създава забележителните си илюстрации към Омировата епическа поема „Илиада”.
Изповядващ убеждението, че това изкуство онагледява словото, обогатявайки авторовия текст, художникът претворява в образи едно от най-древните литературни произведения. Илюстрациите въвличат читателя в атмосферата на елинската култура. Характерната иконография и стилистика на изкуството от онова време са интерпретирани до съвършенство, без да са лишени от личен почерк и индивидуално звучене. Чрез контраста на черните линии върху белия лист са изградени съвършени композиции, в които преобладават щрихите с различен интензитет и плътност. Тази игра между ефирност и категоричност създава усещане за динамика на изображението и богатство на тонове и полутонове.
Творбите са част от богатия графичен фонд на Националната галерия.
Екип:
Куратор: Д-р Таня Станева
Реставратор: Кристина Белева
Графичен дизайнер: Димитрина Ненова
Превод на английски език: Нигрита Дейвис
Август Спасов
Илия Шапкароски
Александър Денков (1925–1972) е сред творците с кратък житейски път, но с изключително богато, смислено и продуктивно творчество. Работи в областта на илюстрацията и книжното оформление, но нестихващата му енергия се влива и в киното и театъра, където е сценограф на постановките „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“, художник-постановчик на филмите „Законът на морето“, „Слънцето и сянката“, „Звезди“, „Петимата от Моби Дик“ и др. Значителен е неговият принос в развитието на научнофантастичната илюстрация. Любопитството към скритите природни красоти и екстремната му натура го превръщат в един от пионерите на водолазния спорт в България и пещерното проучване.
През 1969 Денков създава забележителните си илюстрации към Омировата епическа поема „Илиада”.
Изповядващ убеждението, че това изкуство онагледява словото, обогатявайки авторовия текст, художникът претворява в образи едно от най-древните литературни произведения. Илюстрациите въвличат читателя в атмосферата на елинската култура. Характерната иконография и стилистика на изкуството от онова време са интерпретирани до съвършенство, без да са лишени от личен почерк и индивидуално звучене. Чрез контраста на черните линии върху белия лист са изградени съвършени композиции, в които преобладават щрихите с различен интензитет и плътност. Тази игра между ефирност и категоричност създава усещане за динамика на изображението и богатство на тонове и полутонове.
Творбите са част от богатия графичен фонд на Националната галерия.
Екип:
Куратор: Д-р Таня Станева
Реставратор: Кристина Белева
Графичен дизайнер: Димитрина Ненова
Превод на английски език: Нигрита Дейвис
Август Спасов
Илия Шапкароски
Изложби

Изложба "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век"
Софийска градска художествена галерия
Изложбата може да бъде разгледана до 16 февруари 2025 г. Тя проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм.
Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ "Б. Георгиев" – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век" е Любен Домозетски.
Изложбата може да бъде разгледана до 16 февруари 2025 г. Тя проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм.
Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ "Б. Георгиев" – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век" е Любен Домозетски.
Изложби

Изложбата "Изкуството помага" на Живко Седларски в помощ на недоносените деца
галерия "София" на Столична библиотека
Българският скулптор Живко Седларски, който през последните 33 години живее във Франция, организира благотворителна изложба „Изкуството помага“ в помощ на недоносените деца. Официалното откриване на изложбата с рисунки акрил и пластики е на 29 януари от 16.00 ч. в галерия "София" на Столична библиотека.
Експозицията е отворена за посещения до 9 февруари 2025 г.
Запазена марка на популярния артист са авангардни рокли-скулптури от стомана, за които казва, че са "мода, която не се облича". Приходите от изложбата "Изкуството помага" ще бъдат дарени за Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом" в знак на признателност към екипа за положените грижи за най- малкия внук на Живко Седларски, който се ражда по- рано и се налага да остане в Интензивно отделение на клиниката.
"Моето внуче Боян се роди преждевременно в болница "Майчин дом" през лятото на 2024 г. Много тревоги и безсънни нощи имахме, докато детенцето не събра сили и не качи килограми. Всички ме успокояваха, но притесненията си останаха. Тогава реших с част от творбите, които показахме в галерия "Мисията" на Министерство на външните работи, да направим отделна изложба, като всички картини ще се обявят за продажба и 100% от приходите ще отидат за Клиниката по неонатология в "Майчин дом". Благодарение на грижите и професионализма на неонатолозите в болницата, детето расте и се развива чудесно. Благодарни сме на целия екип от акушер-гинеколози, неонатолози, акушерки.", споделя Живко Седларски.
"Винаги, когато имам възможност, помагам за различни каузи. Миналата година в Рен, Франция, средствата от моя изложба отидоха за отделението в държавната болница, което се бори с ендометриозата.", допълва скулпторът.
"Изключително благодарни сме за инициативата на г-н Живко Седларски и за неговото решение да организира благотворителна изложба в подкрепа на недоносените деца. Средствата, които ще бъдат събрани, ще ни помогнат в нашата ежедневна работа, като ни предоставят възможности за усъвършенстване на грижите за малките пациенти. Благодарим на г-н Седларски за неговата съпричастност и за това, че дава пример за ангажираност към социално отговорни каузи.
Тази изложба е не само израз на благодарност, но и на признателност за професионализма и отдадеността на екипа ни.", коментира доц. д-р Лилия Вакрилова, началник на Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом".
Живко Седларски е български скулптор, роден на 16.09.1958 г. в Елхово. Син е на живописеца Кольо Седларски, началник на студио "Военни художници". Завършва Техникума по керамика и стъкло в София, а после и скулптура в Националната художествена академия. Специализира в Художествената академия в Берлин, Германия. Неговите произведения са в музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Белгия, Германия, Испания, Швейцария, САЩ, Ливан, Китай и други страни по света. През 2019 г. в Монте Карло негови творби са представени редом с произведения на ренесансовите майстори Рубенс, Тинторето и Тиеполо.
Българският скулптор Живко Седларски, който през последните 33 години живее във Франция, организира благотворителна изложба „Изкуството помага“ в помощ на недоносените деца. Официалното откриване на изложбата с рисунки акрил и пластики е на 29 януари от 16.00 ч. в галерия "София" на Столична библиотека.
Експозицията е отворена за посещения до 9 февруари 2025 г.
Запазена марка на популярния артист са авангардни рокли-скулптури от стомана, за които казва, че са "мода, която не се облича". Приходите от изложбата "Изкуството помага" ще бъдат дарени за Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом" в знак на признателност към екипа за положените грижи за най- малкия внук на Живко Седларски, който се ражда по- рано и се налага да остане в Интензивно отделение на клиниката.
"Моето внуче Боян се роди преждевременно в болница "Майчин дом" през лятото на 2024 г. Много тревоги и безсънни нощи имахме, докато детенцето не събра сили и не качи килограми. Всички ме успокояваха, но притесненията си останаха. Тогава реших с част от творбите, които показахме в галерия "Мисията" на Министерство на външните работи, да направим отделна изложба, като всички картини ще се обявят за продажба и 100% от приходите ще отидат за Клиниката по неонатология в "Майчин дом". Благодарение на грижите и професионализма на неонатолозите в болницата, детето расте и се развива чудесно. Благодарни сме на целия екип от акушер-гинеколози, неонатолози, акушерки.", споделя Живко Седларски.
"Винаги, когато имам възможност, помагам за различни каузи. Миналата година в Рен, Франция, средствата от моя изложба отидоха за отделението в държавната болница, което се бори с ендометриозата.", допълва скулпторът.
"Изключително благодарни сме за инициативата на г-н Живко Седларски и за неговото решение да организира благотворителна изложба в подкрепа на недоносените деца. Средствата, които ще бъдат събрани, ще ни помогнат в нашата ежедневна работа, като ни предоставят възможности за усъвършенстване на грижите за малките пациенти. Благодарим на г-н Седларски за неговата съпричастност и за това, че дава пример за ангажираност към социално отговорни каузи.
Тази изложба е не само израз на благодарност, но и на признателност за професионализма и отдадеността на екипа ни.", коментира доц. д-р Лилия Вакрилова, началник на Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом".
Живко Седларски е български скулптор, роден на 16.09.1958 г. в Елхово. Син е на живописеца Кольо Седларски, началник на студио "Военни художници". Завършва Техникума по керамика и стъкло в София, а после и скулптура в Националната художествена академия. Специализира в Художествената академия в Берлин, Германия. Неговите произведения са в музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Белгия, Германия, Испания, Швейцария, САЩ, Ливан, Китай и други страни по света. През 2019 г. в Монте Карло негови творби са представени редом с произведения на ренесансовите майстори Рубенс, Тинторето и Тиеполо.
Изложби

Инсталация Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето
в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей
Започва монтирането на временната арт инсталация „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ на Красимир Терзиев, финансирана по програма "Навън" на Столичната община. Творбата ще бъде разположена в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей. Около инсталацията е предвидена и програма от тематични събития.
Това съобщиха пред медии на 15 април заместник-кметът на София Яна Генова и художникът Красимир Терзиев.
"През тази година продължаваме Програмата "Навън" на Столичната община. На мястото на бившия мавзолей предоставяме възможност за артистични намеси и инсталации в градска среда." – каза заместник-кметът по култура на София Яна Генова. "Инсталацията ще бъде място за събития и няма да е изолирана от живота на преминаващите граждани." – добави тя. Намерението на Красимир Терзиев е да създаде място, на което човек може мислено да се освободи от инерцията на ежедневието. Да седне и да размишлява за миналото, за нерешените проблеми и травми от него, но и да помисли за визия за бъдещето.
"Текстът е свързан както с историческата натовареност на това място – бившия мавзолей, така и с особения момент на съвременността, в който пребиваваме. Едно от основните ми желания беше да не повтарям модела на монумента, който създава дистанция между зрителя и произведението, а по-скоро да привлека и приобщя публиката, за да стане част от проекта." – обясни Красимир Терзиев, който е преподавател по Културна антропология в Софийския университет.
Творбата на Красимир Терзиев е избрана през 2022 г. във второто издание на Програма „Навън“ на Столичната община сред 8 други предложения. В 13-членната комисия за разглеждане на кандидатурите са участвали експерти от Софийската градска художествена галерия, Националната художествена академия, Министерството на културата, Обществено-експертния съвет по устройство на територията, по градски дизайн и реклама и независими външни експерти. Председател на комисията е проф. Георги Янков, а в състава влизат Аделина Филева, арх. Бойка Къдрева, Димитър Стоянович, д-р Илия Мечков, доц. Михаил Груев, Любен Генов, Полина Стефанова, арх. Йоана Петкова, Любен Домозетски, Илинка Чергарова, Гергана Мудова и Лъчезар Бояджиев. Проектът е гласуван и от Столичния общински съвет, след обществено обсъждане с граждани и представители на културната общност.
Програма „Навън“ на Столичната община е създадена през 2018 г. с решение на Столичния общински съвет за подкрепа на временни художествени инсталации в градска среда и в подкрепа на Стратегията за развитие на София. Целта ѝ е да обживи и придаде нов смисъл на едно от историческите "бели петна" в центъра на столицата – площадката на бившия мавзолей.
Инсталацията „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ ще остане част от градската среда на столицата една година.
Започва монтирането на временната арт инсталация „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ на Красимир Терзиев, финансирана по програма "Навън" на Столичната община. Творбата ще бъде разположена в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей. Около инсталацията е предвидена и програма от тематични събития.
Това съобщиха пред медии на 15 април заместник-кметът на София Яна Генова и художникът Красимир Терзиев.
"През тази година продължаваме Програмата "Навън" на Столичната община. На мястото на бившия мавзолей предоставяме възможност за артистични намеси и инсталации в градска среда." – каза заместник-кметът по култура на София Яна Генова. "Инсталацията ще бъде място за събития и няма да е изолирана от живота на преминаващите граждани." – добави тя. Намерението на Красимир Терзиев е да създаде място, на което човек може мислено да се освободи от инерцията на ежедневието. Да седне и да размишлява за миналото, за нерешените проблеми и травми от него, но и да помисли за визия за бъдещето.
"Текстът е свързан както с историческата натовареност на това място – бившия мавзолей, така и с особения момент на съвременността, в който пребиваваме. Едно от основните ми желания беше да не повтарям модела на монумента, който създава дистанция между зрителя и произведението, а по-скоро да привлека и приобщя публиката, за да стане част от проекта." – обясни Красимир Терзиев, който е преподавател по Културна антропология в Софийския университет.
Творбата на Красимир Терзиев е избрана през 2022 г. във второто издание на Програма „Навън“ на Столичната община сред 8 други предложения. В 13-членната комисия за разглеждане на кандидатурите са участвали експерти от Софийската градска художествена галерия, Националната художествена академия, Министерството на културата, Обществено-експертния съвет по устройство на територията, по градски дизайн и реклама и независими външни експерти. Председател на комисията е проф. Георги Янков, а в състава влизат Аделина Филева, арх. Бойка Къдрева, Димитър Стоянович, д-р Илия Мечков, доц. Михаил Груев, Любен Генов, Полина Стефанова, арх. Йоана Петкова, Любен Домозетски, Илинка Чергарова, Гергана Мудова и Лъчезар Бояджиев. Проектът е гласуван и от Столичния общински съвет, след обществено обсъждане с граждани и представители на културната общност.
Програма „Навън“ на Столичната община е създадена през 2018 г. с решение на Столичния общински съвет за подкрепа на временни художествени инсталации в градска среда и в подкрепа на Стратегията за развитие на София. Целта ѝ е да обживи и придаде нов смисъл на едно от историческите "бели петна" в центъра на столицата – площадката на бившия мавзолей.
Инсталацията „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ ще остане част от градската среда на столицата една година.
Изложби

Леденият парк в центъра на София вече работи
Княжеска градина, София
Леденият парк ICE PARK SOFIA вече е открит.
Пързалката е позиционирана отново в центъра на София, в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на тази във Виена, с ледено поле от близо 4 декара, което е половин футболно игрище. Трите големи площадки са свързани с широки заледени алеи с дължина 800 метра и това ще превърне пързалянето в приключение. Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки и придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците. Софийският „Айс Парк“ ще бъде най-голямото такова съоръжение на Балканския полуостров.
Цената е 20 лв. за 2 часа
Цена за наем на кънки за една сесия - 5 лв.
Работното време е всеки ден от 11:00 до 22:00 часа с четири двучасови сесии ежедневно - 11:00–13:00 часа, 14:00–16:00 часа, 17:00–19:00 часа и 20:00–22:00 часа с едночасова почивка за почистване на леда.
Леденият парк ICE PARK SOFIA вече е открит.
Пързалката е позиционирана отново в центъра на София, в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на тази във Виена, с ледено поле от близо 4 декара, което е половин футболно игрище. Трите големи площадки са свързани с широки заледени алеи с дължина 800 метра и това ще превърне пързалянето в приключение. Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки и придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците. Софийският „Айс Парк“ ще бъде най-голямото такова съоръжение на Балканския полуостров.
Цената е 20 лв. за 2 часа
Цена за наем на кънки за една сесия - 5 лв.
Работното време е всеки ден от 11:00 до 22:00 часа с четири двучасови сесии ежедневно - 11:00–13:00 часа, 14:00–16:00 часа, 17:00–19:00 часа и 20:00–22:00 часа с едночасова почивка за почистване на леда.
Спортни събития

ПИКАСО | Графики от колекцията на Националната галерия
Квадрат 500, 24 зала
Колекцията на Националната галерия съдържа двадесет и един графични листа от Пикасо (1881–1973), тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. В тях е разкрита страстта и виртуозността на големия художник към рисунката, постигнати с възможностите на литографията, офорта, гравюрата и акватинтата в свободно изявявяне на материала, на черните и бели пространства и щриха.
Между януари 1957 и август 1959, чрез метода на автоматичното писане, Пикасо създава поемата „Погребението на граф Оргаз“ (El entierro del conde de Orgaz). Заглавието препраща към едноименната картина на испанския художник Ел Греко (1541–1614).
През 1966 и 1967 в имението си в Мужен, Франция, Пикасо изпълнява към текста дванайсет медни плочи за офорт. Книгата, с предговор от Рафаел Алберти, излиза през 1969 в ограничен тираж от 263 екземпляра, от които 220 са придружени от оригиналните гравюри. В настоящата изложба са представени 7 от тях.
Серията „Подвижни пясъци“ (1965), от която галерията притежава 4 листа, включва десет творби към стихотворение със същото заглавие на поета Пиер Реверди (1889 – 1960). С участието си в този проект Пикасо изразява почитта си към паметта на своя голям приятел и личност в модерната литература на ХХ век.
Графичните плочи са били унищожени от художника след отпечатването на тиража.
Според биографите на Пикасо, той получава покана от поета Луи Арагон да създаде плакат за предстоящия в Париж през април 1949 Световен конгрес на мира. Така се ражда емблематичният гълъб – един от най-ярките символи на международното движение за мир в следвоенна Европа. В изложбата е показана популярната цветна литография, създадена през 1952.
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби в Квадрат 500, чиято цел е да запознае публиката с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика, в който се съхраняват произведения на Франсиско Гоя, Йожен Кариер, Огюст Роден, Анри Фантен-Латур, Огюст Реноар, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Анри Матис, Марк Шагал, Рой Лихтенщайн и др.
Колекцията на Националната галерия съдържа двадесет и един графични листа от Пикасо (1881–1973), тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. В тях е разкрита страстта и виртуозността на големия художник към рисунката, постигнати с възможностите на литографията, офорта, гравюрата и акватинтата в свободно изявявяне на материала, на черните и бели пространства и щриха.
Между януари 1957 и август 1959, чрез метода на автоматичното писане, Пикасо създава поемата „Погребението на граф Оргаз“ (El entierro del conde de Orgaz). Заглавието препраща към едноименната картина на испанския художник Ел Греко (1541–1614).
През 1966 и 1967 в имението си в Мужен, Франция, Пикасо изпълнява към текста дванайсет медни плочи за офорт. Книгата, с предговор от Рафаел Алберти, излиза през 1969 в ограничен тираж от 263 екземпляра, от които 220 са придружени от оригиналните гравюри. В настоящата изложба са представени 7 от тях.
Серията „Подвижни пясъци“ (1965), от която галерията притежава 4 листа, включва десет творби към стихотворение със същото заглавие на поета Пиер Реверди (1889 – 1960). С участието си в този проект Пикасо изразява почитта си към паметта на своя голям приятел и личност в модерната литература на ХХ век.
Графичните плочи са били унищожени от художника след отпечатването на тиража.
Според биографите на Пикасо, той получава покана от поета Луи Арагон да създаде плакат за предстоящия в Париж през април 1949 Световен конгрес на мира. Така се ражда емблематичният гълъб – един от най-ярките символи на международното движение за мир в следвоенна Европа. В изложбата е показана популярната цветна литография, създадена през 1952.
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби в Квадрат 500, чиято цел е да запознае публиката с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика, в който се съхраняват произведения на Франсиско Гоя, Йожен Кариер, Огюст Роден, Анри Фантен-Латур, Огюст Реноар, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Анри Матис, Марк Шагал, Рой Лихтенщайн и др.
Изложби

Прием на проектни предложения за разделите "Стратегически събития" и "Значими събития" на програма "Календар на културните събития на Столичната община за 2025 г."
От 00.00 ч. на 18 януари до 24.00 ч. на 10 февруари на 2025 г. (24 календарни дни) се приемат проектни предложения за разделите "Стратегически събития" и "Значими събития" на програма "Календар на културните събития на Столичната община за 2025 г.
Предложенията се приемат само по електронен път тук - https://kultura.sofia.bg/calendar/
Календарът на културните събития обхваща фестивали, прояви, чествания, инициативи и събития, които се реализират на територията и с безвъзмездната финансова и/или логистична подкрепа на Столичната община през 2025 г. Те ще се реализират в раздели:
- „Стратегически събития“,
- „Значими събития“,
- “Лятна програма”,
- „Събития на Столичните райони“,
- „Събития на Столична община“.
Кандидатстващите събития за раздел „Стратегически събития“ трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към три от приоритетите от Стратегията:
- Творческа икономика,
- Творческо развитие,
- Творческа интернационализация,
като съответстват и на поне една от прилежащите към всеки един от тях цели, а ако е приложимо – и към Стратегията „София – творчески град на киното – 2017 – 2027“.
От тях се очаква и да предоставят „План за развитие и дългосрочна перспектива на събитието“. Остава задължителното условието събитието да има реализирани поне 5 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, кандидатстващи за раздел „Значими събития“, трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към поне един от приоритетите от Стратегията – Творческа икономика, Творческо развитие, Творческа интернационализация, като съответстват на поне една от прилежащите към него цели, както и да имат реализирани най-малко 3 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, одобрени за финансиране чрез Календара на културните събития на Столичната община през 2025 г., трябва да демонстрират и докажат ангажимент към поне една от хоризонталните теми на Програмата:
- Екологична съзнателност, устойчивост и „зелени“ подходи при организирането и провеждането на събития;
- Насърчаване на социалното и културно сближаване в общността;
- Насърчаване провеждането на културни събития в периферни райони в столицата;
- Развитие на културната грамотност на деца и младежи и засилване на връзките между културата и образованието.
През 2025 г. раздел „Лятна програма“ ще осигури повече възможности за достъп до културни събития и културна изява в периферни райони с въвеждането на условието за задължителна реализация на събития в локация/иизвън централна градска част с прогнозна максимална сума за проектно финансиране в размер на 10 000.00 лв. „Събития на Столична община“ ще се реализира в три сесии до изчерпване на бюджета на програмата, както следва:
- Сесия I – месец март;
- Сесия II – месец юни;
- Сесия III – месец септември.
Раздел „Открити сцени – логистична и/или финансова подкрепа" отпада от Календара.
Условията, процедурите, изискуемите документи и актуалните формуляри за кандидатстване вижте тук -https://kultura.sofia.bg/calendar/
Предложенията се приемат само по електронен път тук - https://kultura.sofia.bg/calendar/
Календарът на културните събития обхваща фестивали, прояви, чествания, инициативи и събития, които се реализират на територията и с безвъзмездната финансова и/или логистична подкрепа на Столичната община през 2025 г. Те ще се реализират в раздели:
- „Стратегически събития“,
- „Значими събития“,
- “Лятна програма”,
- „Събития на Столичните райони“,
- „Събития на Столична община“.
Кандидатстващите събития за раздел „Стратегически събития“ трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към три от приоритетите от Стратегията:
- Творческа икономика,
- Творческо развитие,
- Творческа интернационализация,
като съответстват и на поне една от прилежащите към всеки един от тях цели, а ако е приложимо – и към Стратегията „София – творчески град на киното – 2017 – 2027“.
От тях се очаква и да предоставят „План за развитие и дългосрочна перспектива на събитието“. Остава задължителното условието събитието да има реализирани поне 5 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, кандидатстващи за раздел „Значими събития“, трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към поне един от приоритетите от Стратегията – Творческа икономика, Творческо развитие, Творческа интернационализация, като съответстват на поне една от прилежащите към него цели, както и да имат реализирани най-малко 3 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, одобрени за финансиране чрез Календара на културните събития на Столичната община през 2025 г., трябва да демонстрират и докажат ангажимент към поне една от хоризонталните теми на Програмата:
- Екологична съзнателност, устойчивост и „зелени“ подходи при организирането и провеждането на събития;
- Насърчаване на социалното и културно сближаване в общността;
- Насърчаване провеждането на културни събития в периферни райони в столицата;
- Развитие на културната грамотност на деца и младежи и засилване на връзките между културата и образованието.
През 2025 г. раздел „Лятна програма“ ще осигури повече възможности за достъп до културни събития и културна изява в периферни райони с въвеждането на условието за задължителна реализация на събития в локация/иизвън централна градска част с прогнозна максимална сума за проектно финансиране в размер на 10 000.00 лв. „Събития на Столична община“ ще се реализира в три сесии до изчерпване на бюджета на програмата, както следва:
- Сесия I – месец март;
- Сесия II – месец юни;
- Сесия III – месец септември.
Раздел „Открити сцени – логистична и/или финансова подкрепа" отпада от Календара.
Условията, процедурите, изискуемите документи и актуалните формуляри за кандидатстване вижте тук -https://kultura.sofia.bg/calendar/
Бизнес събития

Стената Vol. 5: Филипина Стаменкова ОТРАЖЕНИЯ
Квадрат 500, Атриум
Куратор: Мартин Косташки
Вход от бул. „Васил Левски“
Петото издание на проекта „Стената“ на Националната галерия представя сайт-спесифик инсталацията „Отражения“ на художничката Филипина Стаменкова.
Огледалото е уникален предмет и аспект на едно много лично преживяване в рамките на мястото, в което се намираме. Това, което виждаме, се променя, докато се движим – подобно на последователността в сцените на филм. Преживяване, основаващо се на принципа на анаморфозата.
Авторката споделя: „Когато посетителите стигнат до тази стена, виждат себе си отразени в огледалото и така заемат централно място в инсталацията. В контекста на архитектурата и екстериора, огледалата запазват магическата способност да огъват, изкривяват, разширяват и преобразуват образите, а чрез тях и нашето възприятие за тях и връзката ни с обитаемото пространство. Понякога приятно, понякога изненадващо или дори успокояващо, често странно и объркващо преживяване, актът на улавяне на себе си в отразяваща повърхност е толкова фундаментален за нашата постоянна оценка. Огледалната повърхност е странно пасивна, но натрапчива и енергична, не само защото отразява околната среда и хората около себе си, но защото поради самото естество на отразяващото си качество трансформира начина, по който виждаме света, който ни заобикаля.“
Когато зрителите видят себе си, отразени в произведение, изкуството незабавно предизвиква особен интерес и създава магично очарование, подобно на мита за Нарцис. Мащабът на огледалната скулптурна инсталация разширява визуалното пространство на атриума в Квадрат 500, което е друг аспект на навлизането му във вътрешния живот на галерията — променя го и създава ново пространство.
Инсталацията е проектирана и изработена от ателие Woood – споделено място за работа на хора с идеи, които умеят да боравят с ръцете си, с инструменти и, които имат инженерна мисъл. Място за смели проекти, дизайнерски разработки и творчески работилници по керамика и дърворезба. Ателието е известно със своята продукция в Грузия, Мароко, ЮАР, както и в цяла Европа. И до днес условие за приемане на дадена поръчка е тя да бъде комплексна и да изисква брейнсторминг и креативност. Марката Woood става популярна и покрай работата си за модния гигант Louis Vuitton, за който произвежда различни фасадни и интериорни инсталации за бутиците на марката в Лондон, Париж, Токио и др. В България Woood са широко познати с работата си по редица проекти, свързани с градски каузи – коледната украса с кауза на агенция Imp-Act, скритите букви на фондация „Прочети София“, както и с инициативи, развиващи туристическия имидж на столицата, в партньорство с летище София и независимата платформа за градски символи soSofiа.com.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Куратор: Мартин Косташки
Вход от бул. „Васил Левски“
Петото издание на проекта „Стената“ на Националната галерия представя сайт-спесифик инсталацията „Отражения“ на художничката Филипина Стаменкова.
Огледалото е уникален предмет и аспект на едно много лично преживяване в рамките на мястото, в което се намираме. Това, което виждаме, се променя, докато се движим – подобно на последователността в сцените на филм. Преживяване, основаващо се на принципа на анаморфозата.
Авторката споделя: „Когато посетителите стигнат до тази стена, виждат себе си отразени в огледалото и така заемат централно място в инсталацията. В контекста на архитектурата и екстериора, огледалата запазват магическата способност да огъват, изкривяват, разширяват и преобразуват образите, а чрез тях и нашето възприятие за тях и връзката ни с обитаемото пространство. Понякога приятно, понякога изненадващо или дори успокояващо, често странно и объркващо преживяване, актът на улавяне на себе си в отразяваща повърхност е толкова фундаментален за нашата постоянна оценка. Огледалната повърхност е странно пасивна, но натрапчива и енергична, не само защото отразява околната среда и хората около себе си, но защото поради самото естество на отразяващото си качество трансформира начина, по който виждаме света, който ни заобикаля.“
Когато зрителите видят себе си, отразени в произведение, изкуството незабавно предизвиква особен интерес и създава магично очарование, подобно на мита за Нарцис. Мащабът на огледалната скулптурна инсталация разширява визуалното пространство на атриума в Квадрат 500, което е друг аспект на навлизането му във вътрешния живот на галерията — променя го и създава ново пространство.
Инсталацията е проектирана и изработена от ателие Woood – споделено място за работа на хора с идеи, които умеят да боравят с ръцете си, с инструменти и, които имат инженерна мисъл. Място за смели проекти, дизайнерски разработки и творчески работилници по керамика и дърворезба. Ателието е известно със своята продукция в Грузия, Мароко, ЮАР, както и в цяла Европа. И до днес условие за приемане на дадена поръчка е тя да бъде комплексна и да изисква брейнсторминг и креативност. Марката Woood става популярна и покрай работата си за модния гигант Louis Vuitton, за който произвежда различни фасадни и интериорни инсталации за бутиците на марката в Лондон, Париж, Токио и др. В България Woood са широко познати с работата си по редица проекти, свързани с градски каузи – коледната украса с кауза на агенция Imp-Act, скритите букви на фондация „Прочети София“, както и с инициативи, развиващи туристическия имидж на столицата, в партньорство с летище София и независимата платформа за градски символи soSofiа.com.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби

Стефка Аройо. Морето, празници, танци
СБХ, Шипка 6, 1 B
Живопис и рисунки
Дългоочаквана и съкровена среща с един от синовете ѝ в началото на 2024 изважда Стефка Аройо от творческата летаргия, обхванала я през последните години, и устремно възражда желанието ѝ да рисува. Не за изложба, а да живее като художник, да рисува. (Нейната предходна самостоятелна изложба е през 2014 в столичната галерия „Арте“. И тогава е посрещната с голям интерес заради продължителното ѝ отсъствие от художествената сцена в България.)
„Усетих, че участвам в живото на живота, не знаех, че ще се получи, че ще стигна до тази изложба. Моите пътувания и живота в различни страни ми дадоха основата на този подем от последната година – великолепието на нещо сътворено, не разрушенията и войните, а другата част, която прави човека разумен.“
В изложбата в зала 1В Аройо представя всичките 19 картини, нарисувани от началото на 2024, и 7 по-стари творби. Като свързващо звено между по-далечния период в творчеството ѝ и най-новите картини, тя представя три картини, притежание на Националната галерия – „Натюрморт с ваза“, „Нашите съседи“ и „Нестинарка“.
Живопис и рисунки
Дългоочаквана и съкровена среща с един от синовете ѝ в началото на 2024 изважда Стефка Аройо от творческата летаргия, обхванала я през последните години, и устремно възражда желанието ѝ да рисува. Не за изложба, а да живее като художник, да рисува. (Нейната предходна самостоятелна изложба е през 2014 в столичната галерия „Арте“. И тогава е посрещната с голям интерес заради продължителното ѝ отсъствие от художествената сцена в България.)
„Усетих, че участвам в живото на живота, не знаех, че ще се получи, че ще стигна до тази изложба. Моите пътувания и живота в различни страни ми дадоха основата на този подем от последната година – великолепието на нещо сътворено, не разрушенията и войните, а другата част, която прави човека разумен.“
В изложбата в зала 1В Аройо представя всичките 19 картини, нарисувани от началото на 2024, и 7 по-стари творби. Като свързващо звено между по-далечния период в творчеството ѝ и най-новите картини, тя представя три картини, притежание на Националната галерия – „Натюрморт с ваза“, „Нашите съседи“ и „Нестинарка“.
Изложби

Цар Борис III личност и държавник. 130 години от рождението му
Национален исторически музей
Цар Борис ІІІ управлява България в обстановка на остри политически и социални конфликти, възникнали след две национални катастрофи, изгубени национални идеали и световна стопанска криза. Монархът преодолява трудностите, пред които се изправя и стабилизира държавата. Цар Борис налага разумна и предпазлива външна политика и има безспорни заслуги за връщането на Южна Добруджа в пределите на България през есента на 1940 г.
Националният исторически музей отбелязва 130-та годишнина от рождението на владетеля с изложба „Цар Борис ІІІ. Личност и държавник“, която се осъществява с партньорството на Държавна агенция „Архиви“ и Националния политехнически музей.
Без политизиране на историческия разказ, временната експозиция представя в хронологичен ред значими за родната история оригинални документи и уникални предмети, накити, наградни отличия, униформи и др. Те илюстрират жизнения път на цар Борис – раждане, покръстване, пълнолетие, встъпване на престола, женитба, управление на страната.
Фотографиите – обективно свидетелство на времето, отразяват частния живот и държавническата дейност на монарха, любовта му към природата, науката и техниката, неговата популярност сред народа.
Юбилейната изложба е опит да очертае безпристрастно и достоверно сложната и многостранна личност на цар Борис ІІІ.
Цар Борис ІІІ управлява България в обстановка на остри политически и социални конфликти, възникнали след две национални катастрофи, изгубени национални идеали и световна стопанска криза. Монархът преодолява трудностите, пред които се изправя и стабилизира държавата. Цар Борис налага разумна и предпазлива външна политика и има безспорни заслуги за връщането на Южна Добруджа в пределите на България през есента на 1940 г.
Националният исторически музей отбелязва 130-та годишнина от рождението на владетеля с изложба „Цар Борис ІІІ. Личност и държавник“, която се осъществява с партньорството на Държавна агенция „Архиви“ и Националния политехнически музей.
Без политизиране на историческия разказ, временната експозиция представя в хронологичен ред значими за родната история оригинални документи и уникални предмети, накити, наградни отличия, униформи и др. Те илюстрират жизнения път на цар Борис – раждане, покръстване, пълнолетие, встъпване на престола, женитба, управление на страната.
Фотографиите – обективно свидетелство на времето, отразяват частния живот и държавническата дейност на монарха, любовта му към природата, науката и техниката, неговата популярност сред народа.
Юбилейната изложба е опит да очертае безпристрастно и достоверно сложната и многостранна личност на цар Борис ІІІ.
Изложби

LYUBEN DIMITROV (1904–2000)
Kvadrat 500
Lyuben Dimitrov is not only a figure notable for his rich oeuvre in Bulgarian decoratively monumental sculpture of the 20th century, but also a kind of school for the synthesis between that sculpture and architecture.
Over 60 works produced by the artist between 1929 and 1986 are to be found in Sofia and around Bulgaria: figurative and decorative sculptural decoration of public buildings, monuments, portraits of famous intellectuals. Between 1939 and 1975, he lectured at the National Academy of Arts.
Institutions in Sofia for which the sculptor worked included the Central Cooperative Bank at 2, Ivan Vazov St. (1929); the Seventh Secondary School at 28, Tsar Ivan Shishman St. (1938); the Bulgarian National Bank (1939); the Ministry of the Interior (1939); the Ministry of Defence (1941–42); the Sts Cyril and Methodius Public Library (1942–43); and the building on the junction of Princess Maria Louisa Blvd. and Exarch Joseph Street (1961). For St Kliment Ohridski Sofia University, he designed the pair of lions at the entrance to the library (1932) and the figural cartouches on the southern (1954) and northern (1979–83) wings. During the major reconstruction of the Ivan Vazov National Theatre between 1972 and 1976, he sculpted the bifigural compositions above the four corners of the viewing tract, the figures for the niches in the side façades and two free-standing allegorical figures for the Balcony I foyer. In 1985, six allegorical figures sheltered in niches were installed on the façade of the then National Gallery of Foreign Art (today, Kvadrat 500).
Among Lyuben Dimitrov’s emblematic works is the bifigural composition titled ‘All Quiet on Shipka’, created for the interior of the ossuary on the historic peak (1957). To celebrate the centenary of the heroic events of August 1877, a decorative wall with relief compositions was completed along the steps leading up to Shipka Peak. A monument to Hadji Dimitar (1961) was also erected in the same region of the Balkan Mountains, in the Buzludzha locality. Other works around Bulgaria include ‘The Surrender of Osman Pasha’, a relief at Yasen Railway Station, near Pleven (1965); the allegorical figure on horseback at the entry point to Gabrovo (1966); the figures on the bridge over the Banska River in Kyustendil (1969); the monument to Ivaylo’s Warriors in the Demir Kapia locality near Kotel (1972); and that of Panayot Volov in the centre of Shumen (1978–84).
The exhibition also features seven easel works owned by the National Gallery, the Sofia City Art Gallery, the Kazanlak Art Gallery, and the artist’s heirs. Several of the listed monumental sculptures will be displayed as photographs.
Media Partner: BTA / Bulgarian News Agency
Vessela Christova-Radoeva, exhibition curator
Lyuben Dimitrov is not only a figure notable for his rich oeuvre in Bulgarian decoratively monumental sculpture of the 20th century, but also a kind of school for the synthesis between that sculpture and architecture.
Over 60 works produced by the artist between 1929 and 1986 are to be found in Sofia and around Bulgaria: figurative and decorative sculptural decoration of public buildings, monuments, portraits of famous intellectuals. Between 1939 and 1975, he lectured at the National Academy of Arts.
Institutions in Sofia for which the sculptor worked included the Central Cooperative Bank at 2, Ivan Vazov St. (1929); the Seventh Secondary School at 28, Tsar Ivan Shishman St. (1938); the Bulgarian National Bank (1939); the Ministry of the Interior (1939); the Ministry of Defence (1941–42); the Sts Cyril and Methodius Public Library (1942–43); and the building on the junction of Princess Maria Louisa Blvd. and Exarch Joseph Street (1961). For St Kliment Ohridski Sofia University, he designed the pair of lions at the entrance to the library (1932) and the figural cartouches on the southern (1954) and northern (1979–83) wings. During the major reconstruction of the Ivan Vazov National Theatre between 1972 and 1976, he sculpted the bifigural compositions above the four corners of the viewing tract, the figures for the niches in the side façades and two free-standing allegorical figures for the Balcony I foyer. In 1985, six allegorical figures sheltered in niches were installed on the façade of the then National Gallery of Foreign Art (today, Kvadrat 500).
Among Lyuben Dimitrov’s emblematic works is the bifigural composition titled ‘All Quiet on Shipka’, created for the interior of the ossuary on the historic peak (1957). To celebrate the centenary of the heroic events of August 1877, a decorative wall with relief compositions was completed along the steps leading up to Shipka Peak. A monument to Hadji Dimitar (1961) was also erected in the same region of the Balkan Mountains, in the Buzludzha locality. Other works around Bulgaria include ‘The Surrender of Osman Pasha’, a relief at Yasen Railway Station, near Pleven (1965); the allegorical figure on horseback at the entry point to Gabrovo (1966); the figures on the bridge over the Banska River in Kyustendil (1969); the monument to Ivaylo’s Warriors in the Demir Kapia locality near Kotel (1972); and that of Panayot Volov in the centre of Shumen (1978–84).
The exhibition also features seven easel works owned by the National Gallery, the Sofia City Art Gallery, the Kazanlak Art Gallery, and the artist’s heirs. Several of the listed monumental sculptures will be displayed as photographs.
Media Partner: BTA / Bulgarian News Agency
Vessela Christova-Radoeva, exhibition curator
Exhibitions

Изложба на личната колекция от картини на български художници на фамилия Вакаро – Константин Трингов, Радослав Стаматов, Васил Стоилов, Хилда Харитинова
Изложбата може да бъде разгледана от 7 - 15 февруари от 9:00-19:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село”
Вход свободен
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село”
Вход свободен
Изложби

ЛЮБЕН ДИМИТРОВ (1904 – 2000)
Квадрат 500
Любен Димитров е не само забележително с богатото си творчество име в декоративно-монументалната българска скулптура през ХХ век, но и своеобразна школа за синтеза между нея и архитектурата.
Над 60 са произведенията на художника в София и страната, реализирани между 1929 и 1986 – фигурална и декоративна скулптурна украса на обществени сгради, паметници, портрети на известни интелектуалци. В продължение на няколко десетилетия – от 1939 до 1975 – той е преподавател в Националната художествена академия.
Сред обектите в София, за които работи скулпторът, са банката на ул. „Иван Вазов“ 2 (1929), 7 ЕСПУ на ул. „Цар Иван Шишман“ 28 (1938), БНБ (1939), МВР (1939), МНО (1941 – 1942), Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1942 – 1943), сградата на ъгъла на бул. „Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“ (1961). За Софийския университет „Св. Климент Охридски“ той създава лъвските фигури пред библиотеката (1932) и фигуралните картуши за южното (1954) и северното крило (1979 – 1983). При основната реконструкция на Народния театър „Иван Вазов“ през 1972 – 1976 изпълнява двуфигурните композиции над четирите ъгъла на зрителния тракт, фигурите за нишите в страничните фасади и две свободностоящи алегорични фигури за фоайето на Първи балкон. През 1985 на фасадата на тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство (днес Квадрат 500) са поставени шест приютени в ниши алегорични фигури.
Емблематично произведение на Любен Димитров е двуфигурната композиция „На Шипка всичко е спокойно“ в костницата на историческия връх (1957). По повод на 100-годишнината от героичните събития през август 1877 е реализирана и декоративна стена с релефни композиции покрай стълбите към връх Шипка.
В същия район на Стара планина, в местността Бузлуджа, се намира и паметникът на Хаджи Димитър (1961). Други творби в страната са релефът „Предаването на Осман паша“ при гара Ясен край Плевен (1965), алегоричната конна фигура на входа на Габрово (1966), фигурите на моста на р. Банска в Кюстендил (1969), паметникът на Ивайловите войни в местността Демиркапия край Котел (1972), паметникът на Панайот Волов в центъра на Шумен (1978 – 1984).
Изложбата включва седем кавалетни произведения, собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък и наследниците на художника. Част от изброените монументални скулптури ще бъдат представени под формата на фотографии.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Весела Христова-Радоева, куратор на изложбата
Любен Димитров е не само забележително с богатото си творчество име в декоративно-монументалната българска скулптура през ХХ век, но и своеобразна школа за синтеза между нея и архитектурата.
Над 60 са произведенията на художника в София и страната, реализирани между 1929 и 1986 – фигурална и декоративна скулптурна украса на обществени сгради, паметници, портрети на известни интелектуалци. В продължение на няколко десетилетия – от 1939 до 1975 – той е преподавател в Националната художествена академия.
Сред обектите в София, за които работи скулпторът, са банката на ул. „Иван Вазов“ 2 (1929), 7 ЕСПУ на ул. „Цар Иван Шишман“ 28 (1938), БНБ (1939), МВР (1939), МНО (1941 – 1942), Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1942 – 1943), сградата на ъгъла на бул. „Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“ (1961). За Софийския университет „Св. Климент Охридски“ той създава лъвските фигури пред библиотеката (1932) и фигуралните картуши за южното (1954) и северното крило (1979 – 1983). При основната реконструкция на Народния театър „Иван Вазов“ през 1972 – 1976 изпълнява двуфигурните композиции над четирите ъгъла на зрителния тракт, фигурите за нишите в страничните фасади и две свободностоящи алегорични фигури за фоайето на Първи балкон. През 1985 на фасадата на тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство (днес Квадрат 500) са поставени шест приютени в ниши алегорични фигури.
Емблематично произведение на Любен Димитров е двуфигурната композиция „На Шипка всичко е спокойно“ в костницата на историческия връх (1957). По повод на 100-годишнината от героичните събития през август 1877 е реализирана и декоративна стена с релефни композиции покрай стълбите към връх Шипка.
В същия район на Стара планина, в местността Бузлуджа, се намира и паметникът на Хаджи Димитър (1961). Други творби в страната са релефът „Предаването на Осман паша“ при гара Ясен край Плевен (1965), алегоричната конна фигура на входа на Габрово (1966), фигурите на моста на р. Банска в Кюстендил (1969), паметникът на Ивайловите войни в местността Демиркапия край Котел (1972), паметникът на Панайот Волов в центъра на Шумен (1978 – 1984).
Изложбата включва седем кавалетни произведения, собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък и наследниците на художника. Част от изброените монументални скулптури ще бъдат представени под формата на фотографии.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Весела Христова-Радоева, куратор на изложбата
Изложби

THE THREE PIGGIES
Musical by Alexandar Raichev
Duration 1:00
Chamber hall
Performed in Bulgarian.
Duration 1:00
Chamber hall
Performed in Bulgarian.
Music and Dance Events

ТРИТЕ ПРАСЕНЦА
Мюзикъл от Александър Райчев
Времетраене: 01:00
Камерна зала
Изпълнява се на български език.
Времетраене: 01:00
Камерна зала
Изпълнява се на български език.
Музикално и танцово изкуство

DIE ZAUBERFLÖTE
Opera by Wolfgang Amadeus Mozart
Duration 2:50 with 1 intermission
Main Hall
Performed in German, with Bulgarian and English subtitles
Duration 2:50 with 1 intermission
Main Hall
Performed in German, with Bulgarian and English subtitles
Music and Dance Events

ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА
Опера от Волфганг Амадеус Моцарт
Времетраене 2:50 Антракти 1
Голяма зрителна зала
Изпълнява се на немски език, с български и английски субтитри
Времетраене 2:50 Антракти 1
Голяма зрителна зала
Изпълнява се на немски език, с български и английски субтитри
Музикално и танцово изкуство

"ARIA – Опера в Киното"
Cinema City ARIA – Опера в Киното
Сезон 2024 – 2025
Тур из Европа
Пътешествие из най-големите оперни театри в Европа на киноекран в България. От ноември 2024 г. до март 2025 г. най-добрите оперни изпълнения в света идват в поредица от прожекции в Cinema City от престижната Виенска държавна опера и водещите оперни фестивали в Европа, включително фестивал "Арена ди Верона" и Фестивалът в Залцбург.
С превод на български и английски език.
"Тоска"/ Пучини – Фестивал "Арена ди Верона"
Една от най-драматичните и вълнуващи опери на Пучини – "Тоска", пристига на огромната сцена на фестивала "Арена ди Верона". Сопраното Соня Йончева, призната за една от най-добрите изпълнителки на Тоска в нашето време, заедно с харизматичния тенор Виторио Григоло, представят трагичната двойка, заплетена в мрежа от страсти и политически интриги.
Режисьор – Уго де Ана
Диригент – Франческо Иван Чампа
"Отело"/ Верди – Виенска държавна опера
Шекспир среща Верди в това мрачно психологическо произведение. "Отело" е история за разрушителната ревност с тенора Йонас Кауфман в главната роля. Баритонът Лудвиг Тезие блести като злодея Яго, а Рейчъл Уилис-Соренсен впечатлява като нежната и трагична Дездемона. Тази продукция на Виенската държавна опера предава интензивната драма на предателство и отмъщение.
Диригент – Alexander Soddy
Режисьор – Adrian Noble
"Макбет"/ Верди – Фестивал в Залцбург
Власт, амбиция и трагедия оживяват в "Макбет" на Верди, базиран на безсмъртната творба на Шекспир.
Блестящото сопрано Асмик Григорян прави впечатляващ дебют като лейди Макбет, докато Владислав Сулимски създава мощен образ на безмилостния главен герой.
Тази продукция на Фестивала в Залцбург носи модерен и мрачен поглед върху класическата история.
Диригент – Philippe Jordan
Режисьор – Krzysztof Warlikowski
"Любовен Еликсир"/ Доницети – Виенска държавна опера
Тази вълнуваща история разказва за простия селски момък Неморино, който търси начин да спечели сърцето на своята любима с помощта на мистериозен любовен еликсир. Лека мелодична музика и моменти на дълбока емоция правят това представление на Виенската държавна опера истинско удоволствие.
Певци:
Maria Nazarova – Адрина
Bodgan Volkov – Неморино
Alex Esposito – Дулкамара
Диригент – Gianluca Capuano
Режисьор – Otto Schenk "Хофманови разкази"/ Офенбах – Фестивал в Залцбург
"Хофманови разкази" на Офенбах повеждат на магическо пътешествие през трагичните любови на романтичния писател. В уникалната режисура на Мариам Клемон за Фестивала в Залцбург, операта балансира между реалността и фантазията, докато Хофман среща куклата Олимпия, певицата Антония и куртизанката Жулиета.
Под диригентството на Марк Минковски и с участието на Виенската филхармония.
Певци:
Benjamin Bernheim – Хофман
Kathryn Lewek – Стела/ Олимпия/ Антония/ Джулиета
Christian Van Horn – Линдорф/ Копелиус/ Д-р Чудо/ Дапертутто
Сезон 2024 – 2025
Тур из Европа
Пътешествие из най-големите оперни театри в Европа на киноекран в България. От ноември 2024 г. до март 2025 г. най-добрите оперни изпълнения в света идват в поредица от прожекции в Cinema City от престижната Виенска държавна опера и водещите оперни фестивали в Европа, включително фестивал "Арена ди Верона" и Фестивалът в Залцбург.
С превод на български и английски език.
"Тоска"/ Пучини – Фестивал "Арена ди Верона"
Една от най-драматичните и вълнуващи опери на Пучини – "Тоска", пристига на огромната сцена на фестивала "Арена ди Верона". Сопраното Соня Йончева, призната за една от най-добрите изпълнителки на Тоска в нашето време, заедно с харизматичния тенор Виторио Григоло, представят трагичната двойка, заплетена в мрежа от страсти и политически интриги.
Режисьор – Уго де Ана
Диригент – Франческо Иван Чампа
"Отело"/ Верди – Виенска държавна опера
Шекспир среща Верди в това мрачно психологическо произведение. "Отело" е история за разрушителната ревност с тенора Йонас Кауфман в главната роля. Баритонът Лудвиг Тезие блести като злодея Яго, а Рейчъл Уилис-Соренсен впечатлява като нежната и трагична Дездемона. Тази продукция на Виенската държавна опера предава интензивната драма на предателство и отмъщение.
Диригент – Alexander Soddy
Режисьор – Adrian Noble
"Макбет"/ Верди – Фестивал в Залцбург
Власт, амбиция и трагедия оживяват в "Макбет" на Верди, базиран на безсмъртната творба на Шекспир.
Блестящото сопрано Асмик Григорян прави впечатляващ дебют като лейди Макбет, докато Владислав Сулимски създава мощен образ на безмилостния главен герой.
Тази продукция на Фестивала в Залцбург носи модерен и мрачен поглед върху класическата история.
Диригент – Philippe Jordan
Режисьор – Krzysztof Warlikowski
"Любовен Еликсир"/ Доницети – Виенска държавна опера
Тази вълнуваща история разказва за простия селски момък Неморино, който търси начин да спечели сърцето на своята любима с помощта на мистериозен любовен еликсир. Лека мелодична музика и моменти на дълбока емоция правят това представление на Виенската държавна опера истинско удоволствие.
Певци:
Maria Nazarova – Адрина
Bodgan Volkov – Неморино
Alex Esposito – Дулкамара
Диригент – Gianluca Capuano
Режисьор – Otto Schenk "Хофманови разкази"/ Офенбах – Фестивал в Залцбург
"Хофманови разкази" на Офенбах повеждат на магическо пътешествие през трагичните любови на романтичния писател. В уникалната режисура на Мариам Клемон за Фестивала в Залцбург, операта балансира между реалността и фантазията, докато Хофман среща куклата Олимпия, певицата Антония и куртизанката Жулиета.
Под диригентството на Марк Минковски и с участието на Виенската филхармония.
Певци:
Benjamin Bernheim – Хофман
Kathryn Lewek – Стела/ Олимпия/ Антония/ Джулиета
Christian Van Horn – Линдорф/ Копелиус/ Д-р Чудо/ Дапертутто
Фестивали и чествания

"Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век"
Настоящата изложба проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм. Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ „Б. Георгиев“ – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор: Любен Домозетски
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм. Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ „Б. Георгиев“ – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор: Любен Домозетски
Изложби

ALEXANDER DENKOV’S ILLUSTRATIONS FOR HOMER’S ‘THE ILIAD’ BY NARODNA KULTURA PUBLISHING HOUSE, 1969
Kvadrat 500, 4th floor
Alexander Denkov (1925–1972) was an artist with a short lifespan, but an extremely rich, meaningful, and prolific oeuvre. He was most productive in the genres of illustration and book design, although his unabating energy also flowed into cinema and the theatre: he was the scenographer for the theatrical performances ‘The Iron Oil Lamp’ and ‘The Bells of Prespa’; and the production designer of films including ‘The Law of the Sea’, ‘The Sun and the Shadow’, ‘Stars’, and ‘The Five from Moby Dick’. His contribution to the development of science fiction illustration remains significant, while his curiosity for hidden natural beauties and his extreme nature made him one of the pioneers of diving and cave exploration in Bulgaria.
In 1969, Denkov produced his remarkable illustrations for Homer’s epic poem, ‘The Iliad’. Respecting the theory that this art visualised the word, enriching the author’s text, the artist transformed one of the most ancient literary works into images. The illustrations draw the reader into the atmosphere of Hellenic culture. The distinctive iconography and stylistics of the art of that time were interpreted to excellence, yet without being deprived of a personal style and individual expression. Through the contrast of the black lines with the white paper, he built perfect compositions, in which the strokes of differing intensity and density are predominant. This play between airiness and definiteness creates a feeling of dynamics of the image and density of tones and halftones. The works are part of the National Gallery’s extensive graphic stock.
Team
Curator: Dr Tanya Staneva
Restorer: Kristina Beleva
Graphic designer: Dimitrina Nenova
Translation into English: Nigrita Davis
Avgust Spasov
Iliya Shapkaroski
Alexander Denkov (1925–1972) was an artist with a short lifespan, but an extremely rich, meaningful, and prolific oeuvre. He was most productive in the genres of illustration and book design, although his unabating energy also flowed into cinema and the theatre: he was the scenographer for the theatrical performances ‘The Iron Oil Lamp’ and ‘The Bells of Prespa’; and the production designer of films including ‘The Law of the Sea’, ‘The Sun and the Shadow’, ‘Stars’, and ‘The Five from Moby Dick’. His contribution to the development of science fiction illustration remains significant, while his curiosity for hidden natural beauties and his extreme nature made him one of the pioneers of diving and cave exploration in Bulgaria.
In 1969, Denkov produced his remarkable illustrations for Homer’s epic poem, ‘The Iliad’. Respecting the theory that this art visualised the word, enriching the author’s text, the artist transformed one of the most ancient literary works into images. The illustrations draw the reader into the atmosphere of Hellenic culture. The distinctive iconography and stylistics of the art of that time were interpreted to excellence, yet without being deprived of a personal style and individual expression. Through the contrast of the black lines with the white paper, he built perfect compositions, in which the strokes of differing intensity and density are predominant. This play between airiness and definiteness creates a feeling of dynamics of the image and density of tones and halftones. The works are part of the National Gallery’s extensive graphic stock.
Team
Curator: Dr Tanya Staneva
Restorer: Kristina Beleva
Graphic designer: Dimitrina Nenova
Translation into English: Nigrita Davis
Avgust Spasov
Iliya Shapkaroski
Exhibitions

Notre Dame de Paris
НДК - зала 1
Оригиналната френска версия на легендарния мюзикъл "Notre Dame de Paris", вписан в Книгата на рекордите на Гинес, ще бъде представена на сцената на Националния дворец на културата от 6 до 11 февруари 2025 г. Това гостуване в София е част от световното турне, посветено на 25-годишнината на мюзикъла, стартирало в Париж през ноември 2023 г. За първи път българската публика ще има възможността да чуе на живо емблематични песни като "Belle", "Danse mon Esmeralda", "Le temps des cathédrales" и други, изпълнени на френски език.
Идеята за възраждането на оригиналната френска версия бе обявена още през 2016 г., а световната премиера се състоя през есента същата година в Palais des Congrès в Париж. Постановката се радва на огромен успех, като 8-седмичната серия от представления беше изцяло разпродадена още месеци преди старта. Оттогава мюзикълът триумфално обикаля света, като наскоро събра 15 000 зрители на стадион в Тирана, Албания, и завладя сцените във Франция, Италия, Швейцария и Югоизточна Азия.
"Notre Dame de Paris", създаден от Рикардо Кочанте и Люк Пламондон по класическия роман на Виктор Юго, дебютира през 1998 г. в Париж и оттогава е гледан от над 12 милиона души. През годините са продадени над 13 милиона копия на албуми и DVD-та, а над 5000 представления са изнесени в 30 държави. Мюзикълът се утвърждава като един от най-големите успехи на френския музикален театър по света. Песента "Belle" става символ на това постижение, като е обявена за песен на века във Франция и за най-добра песен на десетилетието в Европа и Югоизточна Азия.
Техническото изпълнение на спектакъла впечатлява с 200 тона декори, пренасяни с 7 огромни ремаркета, и с екип от над 70 души – изпълнители, танцьори, акробати и технически персонал. Очаква се български поп звезди също да присъстват на това грандиозно събитие, което вече е завладяло световните сцени.
Оригиналната френска версия на легендарния мюзикъл "Notre Dame de Paris", вписан в Книгата на рекордите на Гинес, ще бъде представена на сцената на Националния дворец на културата от 6 до 11 февруари 2025 г. Това гостуване в София е част от световното турне, посветено на 25-годишнината на мюзикъла, стартирало в Париж през ноември 2023 г. За първи път българската публика ще има възможността да чуе на живо емблематични песни като "Belle", "Danse mon Esmeralda", "Le temps des cathédrales" и други, изпълнени на френски език.
Идеята за възраждането на оригиналната френска версия бе обявена още през 2016 г., а световната премиера се състоя през есента същата година в Palais des Congrès в Париж. Постановката се радва на огромен успех, като 8-седмичната серия от представления беше изцяло разпродадена още месеци преди старта. Оттогава мюзикълът триумфално обикаля света, като наскоро събра 15 000 зрители на стадион в Тирана, Албания, и завладя сцените във Франция, Италия, Швейцария и Югоизточна Азия.
"Notre Dame de Paris", създаден от Рикардо Кочанте и Люк Пламондон по класическия роман на Виктор Юго, дебютира през 1998 г. в Париж и оттогава е гледан от над 12 милиона души. През годините са продадени над 13 милиона копия на албуми и DVD-та, а над 5000 представления са изнесени в 30 държави. Мюзикълът се утвърждава като един от най-големите успехи на френския музикален театър по света. Песента "Belle" става символ на това постижение, като е обявена за песен на века във Франция и за най-добра песен на десетилетието в Европа и Югоизточна Азия.
Техническото изпълнение на спектакъла впечатлява с 200 тона декори, пренасяни с 7 огромни ремаркета, и с екип от над 70 души – изпълнители, танцьори, акробати и технически персонал. Очаква се български поп звезди също да присъстват на това грандиозно събитие, което вече е завладяло световните сцени.
Музикално и танцово изкуство

PICASSO | Graphics from the National Gallery Collection
Hall 24, Kvadrat 500
The gallery collection includes twenty-one graphic works by Picasso (1881–1973), thematically linked to his, and other authors’, literary texts, and with personal experiences and insights. They reveal the great artist’s passion for and virtuosity in drawing, achieved through the possibilities of lithography, etching, engraving and aquatint in a free expression of the material, of black and white areas, and strokes.
Between January 1957 and August 1959, adopting the method of automatic writing, Picasso composed the poem, ‘The Burial of the Count of Orgaz’ (El entierro del conde de Orgaz). The title refers to the eponymous painting by the Spanish artist El Greco (1541–1614). At his estate in Mougins, France, in 1966 and 1967, Picasso produced twelve copper plates for etchings to accompany the lyrics. The anthology, with an introduction by Rafael Alberti, was published in 1969 in a limited edition of 263 copies, with 220 containing the original etchings, of which the current exhibition presents seven.
The ‘Sable mouvant’ (Quicksand) Series (1965) includes ten works illustrating a poem of the same title by the poet Pierre Reverdy (1889–1960), of which the gallery possesses four. By participating in this project, Picasso expressed his tribute in memoriam to his great friend and figure in modern literature of the 20th century. The artist destroyed the plates after the print run was completed.
According to Picasso’s biographers, he received an invitation from the poet Louis Aragon to produce a poster for the upcoming World Peace Congress in Paris in April 1949. Thus was born the emblematic dove—one of the brightest symbols of the international peace movement in post-war Europe. This popular colour lithograph, created in 1952, is also exhibited.
The National Gallery is launching a series of exhibitions at Kvadrat 500, with the aim of introducing the public to the richly diverse museum depository for foreign graphics, housing works by Francisco Goya, Eugène Carrière, Auguste Rodin, Henri Fantin-Latour, Auguste Renoir, Henri de Toulouse-Lautrec, Henri Matisse, Marc Chagall, and Roy Lichtenstein, among many others.
The gallery collection includes twenty-one graphic works by Picasso (1881–1973), thematically linked to his, and other authors’, literary texts, and with personal experiences and insights. They reveal the great artist’s passion for and virtuosity in drawing, achieved through the possibilities of lithography, etching, engraving and aquatint in a free expression of the material, of black and white areas, and strokes.
Between January 1957 and August 1959, adopting the method of automatic writing, Picasso composed the poem, ‘The Burial of the Count of Orgaz’ (El entierro del conde de Orgaz). The title refers to the eponymous painting by the Spanish artist El Greco (1541–1614). At his estate in Mougins, France, in 1966 and 1967, Picasso produced twelve copper plates for etchings to accompany the lyrics. The anthology, with an introduction by Rafael Alberti, was published in 1969 in a limited edition of 263 copies, with 220 containing the original etchings, of which the current exhibition presents seven.
The ‘Sable mouvant’ (Quicksand) Series (1965) includes ten works illustrating a poem of the same title by the poet Pierre Reverdy (1889–1960), of which the gallery possesses four. By participating in this project, Picasso expressed his tribute in memoriam to his great friend and figure in modern literature of the 20th century. The artist destroyed the plates after the print run was completed.
According to Picasso’s biographers, he received an invitation from the poet Louis Aragon to produce a poster for the upcoming World Peace Congress in Paris in April 1949. Thus was born the emblematic dove—one of the brightest symbols of the international peace movement in post-war Europe. This popular colour lithograph, created in 1952, is also exhibited.
The National Gallery is launching a series of exhibitions at Kvadrat 500, with the aim of introducing the public to the richly diverse museum depository for foreign graphics, housing works by Francisco Goya, Eugène Carrière, Auguste Rodin, Henri Fantin-Latour, Auguste Renoir, Henri de Toulouse-Lautrec, Henri Matisse, Marc Chagall, and Roy Lichtenstein, among many others.
Exhibitions

The Wall Vol. 5: Filipina Stamenkova REFLECTIONS
Kvadrat 500 Atrium Entrance at 95, Vasil Levski Blvd.
Curator: Martin Kostashki
The fifth edition of the National Gallery project, ‘The Wall’, presents ‘Reflections’, a site-specific installation by artist Filipina Stamenkova.
The mirror is a unique object, and an aspect of a deeply personal experience within the space where we find ourselves. What we see changes as we move—much like the sequence of frames in a film, an experience based on the principle of anamorphosis.
The artist explains: ‘When visitors reach this wall, they see themselves reflected in the mirror and thus occupy a central place in the installation. In the context of architecture and exteriors, mirrors retain the magical ability to bend, distort, expand and transform images and, through them, our perception of those images and our relationship with the living space. A sometimes pleasant, sometimes surprising or even comforting, often strange and confusing experience, the act of capturing oneself in a reflective surface is so fundamental to our continued assessment. The mirrored surface is strangely passive, yet intrusive and energetic, not only because it reflects the environment and the people around but, because of the very nature of its reflective quality, it transforms the way we see the world that surrounds us.’
When viewers see themselves reflected in a work, art immediately inspires a pronounced interest and creates a magical fascination similar to that in the myth of Narcissus.
The scale of the mirrored sculptural installation expands the visual space of the Kvadrat 500 Atrium, adding another aspect to its entry into the inner life of the gallery—by changing it and creating a new space.
The installation was designed and built by Woood Makerspace, a shared workplace for people with ideas who are skilful with their hands, with tools, and who have an aptitude for engineering. A place for bold projects, design developments and creative workshops in ceramics and woodcarving, the atelier is well known for its production in Georgia, Morocco, South Africa, as well as throughout Europe. To this day, a condition for accepting a commission is that it be complex and require brainstorming and creativity. The Woood brand is also popular for its work with the fashion giant Louis Vuitton, for which it has produced various façade and interior installations for the brand’s boutiques in London, Paris, Tokyo, and other cities. In Bulgaria, Woood is widely known for a number of projects relating to urban causes: the Imp-Act Agency’s Christmas decoration, the hidden letters of the Reading Sofia Foundation, as well as for initiatives developing the capital’s tourist image of the, in partnership with Sofia Airport and soSofia.com, the independent platform for city symbols.
The project was made possible with the financial support of the Lachezar Tsotsorkov Foundation.
Media partner: BTA / Bulgarian News Agency.
Curator: Martin Kostashki
The fifth edition of the National Gallery project, ‘The Wall’, presents ‘Reflections’, a site-specific installation by artist Filipina Stamenkova.
The mirror is a unique object, and an aspect of a deeply personal experience within the space where we find ourselves. What we see changes as we move—much like the sequence of frames in a film, an experience based on the principle of anamorphosis.
The artist explains: ‘When visitors reach this wall, they see themselves reflected in the mirror and thus occupy a central place in the installation. In the context of architecture and exteriors, mirrors retain the magical ability to bend, distort, expand and transform images and, through them, our perception of those images and our relationship with the living space. A sometimes pleasant, sometimes surprising or even comforting, often strange and confusing experience, the act of capturing oneself in a reflective surface is so fundamental to our continued assessment. The mirrored surface is strangely passive, yet intrusive and energetic, not only because it reflects the environment and the people around but, because of the very nature of its reflective quality, it transforms the way we see the world that surrounds us.’
When viewers see themselves reflected in a work, art immediately inspires a pronounced interest and creates a magical fascination similar to that in the myth of Narcissus.
The scale of the mirrored sculptural installation expands the visual space of the Kvadrat 500 Atrium, adding another aspect to its entry into the inner life of the gallery—by changing it and creating a new space.
The installation was designed and built by Woood Makerspace, a shared workplace for people with ideas who are skilful with their hands, with tools, and who have an aptitude for engineering. A place for bold projects, design developments and creative workshops in ceramics and woodcarving, the atelier is well known for its production in Georgia, Morocco, South Africa, as well as throughout Europe. To this day, a condition for accepting a commission is that it be complex and require brainstorming and creativity. The Woood brand is also popular for its work with the fashion giant Louis Vuitton, for which it has produced various façade and interior installations for the brand’s boutiques in London, Paris, Tokyo, and other cities. In Bulgaria, Woood is widely known for a number of projects relating to urban causes: the Imp-Act Agency’s Christmas decoration, the hidden letters of the Reading Sofia Foundation, as well as for initiatives developing the capital’s tourist image of the, in partnership with Sofia Airport and soSofia.com, the independent platform for city symbols.
The project was made possible with the financial support of the Lachezar Tsotsorkov Foundation.
Media partner: BTA / Bulgarian News Agency.
Exhibitions

WARS
The Palace
Time and again the world is experiencing armed conflicts; they continue to provide a recurring background for numerous decisions, actions and reactions. So different from the notion of ‘culture’, wars and art have co-existed since the dawn of time. Art is a powerful tool for depicting wars, capable of recreating both their grandeur and their devastating consequences depending on the period, the artist’s point of view and the political context.
For this exhibition, the National Gallery has selected works from its collection that reflect the suffering experienced by everyone: by direct participants in those wars, and by their ‘collateral victims’. In this visual narrative, there is no place for scenes of triumph, heroisation or praise of valour. Nor are there the features of a ‘just war’ or a collective will for victory. ‘The Disasters of War’, Francisco Goya’s great and unbiased cycle, produced more than 200 years ago, is the invisible reference point for the selection now on exhibition.
These artworks were created during different periods: they relate to a number of wars, and the experience of their artists was also diverse. Some had themselves participated in acts of warfare, others had witnessed them closely and in real time; for yet others, war changed their lives or took away what was most precious. Through the language of art, the focus is on specific events; the emphasis is on fear and pain, and the depiction not only of destruction, but also of innermost experience, emotional dissonance, psychological trauma. Mythology and history, abstract compositions and symbolic elements express the horror and confusion caused to every person affected by each war.
The works on display were largely created by artists of reputation, but also by those who had rarely taken part even in exhibitions on historical thematics. The images originate from various geographical locations, while the reasons for their creation may remain almost unknown, even forgotten, but indelibly held in the mind. Ultimately, art possesses the power to shape public perceptions of war, foster empathy, and contribute to a dialogue on its causes, consequences, and morality.
Iaroslava Boubnova and Nikolay Ushtavaliiski, exhibition curators.
Media partner: БТА / Bulgarian News Agency
Time and again the world is experiencing armed conflicts; they continue to provide a recurring background for numerous decisions, actions and reactions. So different from the notion of ‘culture’, wars and art have co-existed since the dawn of time. Art is a powerful tool for depicting wars, capable of recreating both their grandeur and their devastating consequences depending on the period, the artist’s point of view and the political context.
For this exhibition, the National Gallery has selected works from its collection that reflect the suffering experienced by everyone: by direct participants in those wars, and by their ‘collateral victims’. In this visual narrative, there is no place for scenes of triumph, heroisation or praise of valour. Nor are there the features of a ‘just war’ or a collective will for victory. ‘The Disasters of War’, Francisco Goya’s great and unbiased cycle, produced more than 200 years ago, is the invisible reference point for the selection now on exhibition.
These artworks were created during different periods: they relate to a number of wars, and the experience of their artists was also diverse. Some had themselves participated in acts of warfare, others had witnessed them closely and in real time; for yet others, war changed their lives or took away what was most precious. Through the language of art, the focus is on specific events; the emphasis is on fear and pain, and the depiction not only of destruction, but also of innermost experience, emotional dissonance, psychological trauma. Mythology and history, abstract compositions and symbolic elements express the horror and confusion caused to every person affected by each war.
The works on display were largely created by artists of reputation, but also by those who had rarely taken part even in exhibitions on historical thematics. The images originate from various geographical locations, while the reasons for their creation may remain almost unknown, even forgotten, but indelibly held in the mind. Ultimately, art possesses the power to shape public perceptions of war, foster empathy, and contribute to a dialogue on its causes, consequences, and morality.
Iaroslava Boubnova and Nikolay Ushtavaliiski, exhibition curators.
Media partner: БТА / Bulgarian News Agency
Exhibitions

Българо-италианска изложба Vibration. The fluid movement of a human body
До 28 февруари галерия "Мисията" представя българо-италианска изложба Vibration. The fluid movement of a human body. Изложбата е сътрудничество между българския художник Николай Делиянев, който работи и твори в Италия от години, и неговите двама италиански колеги Франческо Патане и Тарим Татусик (истинско име Филипо де Лука).
"Движението е неизменна част от съществуването на човека и света. Чрез него ние комуникираме невербално и се свързваме на едно по-дълбоко вибрационно ниво. В настоящата изложба Vibration. The fluid movement of a human body взаимодействието на трите различни стила на работа на авторите ще ни потопи в едно задълбочено изследване на човешкото тяло и неговите плавни движения. Един разговор за вибрациите, които излъчва човека и изкуството, което може да им придаде видимост. Изкуството е средство за израз на емоции, емоции предизвикващи трепет, отразяващи дълбоки вътрешни състояния, които чрез цвят и техника резонират с публиката." – споделя кураторът на изложбата Доротея Янева, изкуствовед.
Изложбата е част от програмата по отбелязване на 20-годишнината от създаването на Държавния културен институт, може да бъде разгледана от понеделник до петък, от 10.00 ч. до 17.00 ч.
"Движението е неизменна част от съществуването на човека и света. Чрез него ние комуникираме невербално и се свързваме на едно по-дълбоко вибрационно ниво. В настоящата изложба Vibration. The fluid movement of a human body взаимодействието на трите различни стила на работа на авторите ще ни потопи в едно задълбочено изследване на човешкото тяло и неговите плавни движения. Един разговор за вибрациите, които излъчва човека и изкуството, което може да им придаде видимост. Изкуството е средство за израз на емоции, емоции предизвикващи трепет, отразяващи дълбоки вътрешни състояния, които чрез цвят и техника резонират с публиката." – споделя кураторът на изложбата Доротея Янева, изкуствовед.
Изложбата е част от програмата по отбелязване на 20-годишнината от създаването на Държавния културен институт, може да бъде разгледана от понеделник до петък, от 10.00 ч. до 17.00 ч.
Изложби

ВОЙНИ
Двореца
Отново и отново светът преживява военни конфликти, те продължават да бъдат повтарящ се фон на множество видове решения, действия, реакции. Толкова различни по отношение на понятието „култура“, войните и изкуството съществуват още от най-стари времена. Изкуството е мощно средство за изобразяване на войните, умее да пресъздава както величието, така и опустошителните им последици в зависимост от периода, гледната точка на художника и политическия контекст.
За тази изложба Националната галерия е подбрала онези произведенията от колекцията си, в които се говори за страданията, изживявани от всички – и от войните, директни участници, и от „страничните жертви“. В този визуален разказ не намират място сцените на триумф, героизацията и възхвалата на доблестта. Няма ги и характеристиките на „справедливата война“ или колективната воля за победа. „Ужасите на войната“ – великият и справедлив цикъл на Франсиско Гоя, създаден преди повече от 200 години, е незримият ориентир на изложбената селекция.
Представените творби са създадени през различни периоди, свързани са с различни войни, както е различен и опитът на авторите им. Някои от тях сами са участвали в бойни действия, други са ги видели отблизо и в реално време, при трети войната е променила живота им или им е отнела най-скъпото.
Чрез езика на изкуството са фиксирани конкретни събития, акцентира се върху страха и болката, отразени са разрушенията, но и вътрешните преживявания, емоционалният дисонанс, психологическите травми.
Митологията и историята, абстрактните композиции и символните елементи изразяват ужаса и объркването, причинени на всеки засегнат от всяка война.
Включените произведения са създадени и от много известни художници, но и от такива, които рядко са участвали дори в изложбите с историческа тематика.
Образите са родени в различни географски точки, а поводите за създаването им могат да се окажат почти непознати, дори забравени, но неизтриваеми в съзнанието. В крайна сметка изкуството има силата да формира общественото възприятие за войната, да насърчава съпричастността и да допринася за диалога относно нейните причини, последици и морал. Куратори на изложбата са Ярослава Бубнова и Николай Ущавалийски.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Отново и отново светът преживява военни конфликти, те продължават да бъдат повтарящ се фон на множество видове решения, действия, реакции. Толкова различни по отношение на понятието „култура“, войните и изкуството съществуват още от най-стари времена. Изкуството е мощно средство за изобразяване на войните, умее да пресъздава както величието, така и опустошителните им последици в зависимост от периода, гледната точка на художника и политическия контекст.
За тази изложба Националната галерия е подбрала онези произведенията от колекцията си, в които се говори за страданията, изживявани от всички – и от войните, директни участници, и от „страничните жертви“. В този визуален разказ не намират място сцените на триумф, героизацията и възхвалата на доблестта. Няма ги и характеристиките на „справедливата война“ или колективната воля за победа. „Ужасите на войната“ – великият и справедлив цикъл на Франсиско Гоя, създаден преди повече от 200 години, е незримият ориентир на изложбената селекция.
Представените творби са създадени през различни периоди, свързани са с различни войни, както е различен и опитът на авторите им. Някои от тях сами са участвали в бойни действия, други са ги видели отблизо и в реално време, при трети войната е променила живота им или им е отнела най-скъпото.
Чрез езика на изкуството са фиксирани конкретни събития, акцентира се върху страха и болката, отразени са разрушенията, но и вътрешните преживявания, емоционалният дисонанс, психологическите травми.
Митологията и историята, абстрактните композиции и символните елементи изразяват ужаса и объркването, причинени на всеки засегнат от всяка война.
Включените произведения са създадени и от много известни художници, но и от такива, които рядко са участвали дори в изложбите с историческа тематика.
Образите са родени в различни географски точки, а поводите за създаването им могат да се окажат почти непознати, дори забравени, но неизтриваеми в съзнанието. В крайна сметка изкуството има силата да формира общественото възприятие за войната, да насърчава съпричастността и да допринася за диалога относно нейните причини, последици и морал. Куратори на изложбата са Ярослава Бубнова и Николай Ущавалийски.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Изложби

Временна изложба „Нови постъпления 2024“
На 19 юни 2024 г. се открива се временна изложба „Нови постъпления“, в която се представят най-добрите образци от дарения и теренни сборове, обогатили фондовете на музея през изтеклата година.
Сред тях са: рубини от Полярен Урал и от България – от района на гр. Джебел, топази от Нигерия, богата колекция ахати, силицизирани дървета и корали от Източните Родопи, изкопаема смола – копал от Индонезия, минерали от Витоша и Плана планина, флуорити от Великобритания, Монголия и България, минерални образци от находища за злато в Зимбабве и на остров Мадагаскар, самородна мед от района на Кюстендил. Експонирани са и новите за музея минерални видове: розенит, новачекит, тосканит, карбонатцианотрихит. Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2025 г.
Сред тях са: рубини от Полярен Урал и от България – от района на гр. Джебел, топази от Нигерия, богата колекция ахати, силицизирани дървета и корали от Източните Родопи, изкопаема смола – копал от Индонезия, минерали от Витоша и Плана планина, флуорити от Великобритания, Монголия и България, минерални образци от находища за злато в Зимбабве и на остров Мадагаскар, самородна мед от района на Кюстендил. Експонирани са и новите за музея минерални видове: розенит, новачекит, тосканит, карбонатцианотрихит. Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2025 г.
Изложби

Галерия "Васка Емануилова": Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
Галерия "Васка Емануилова"
Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
19 ноември 2024 г. – 11 февруари 2025 г.
Откриване: 19 ноември, 18.00 ч.
"Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата" е изложба, която проследява пластичните търсения на автора в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век.
Къпещи се, тоалет, размисъл и свян – голите скулптурни тела в различни състояния непосредствено кореспондират с неговите рисунки от този период.
В експозицията се включват и няколко по-ранни произведения, които дават по-пълна представа за творчеството на художника, учил декоративни изкуства и скулптура в удожествената академия през 30-те години на XX век.
Интересът на автора е фокусиран върху движението на обемите в пространството и третирането на материала.
"Голотата никога не е цел на художника, нито пък стремеж за показване на най-хубавото голо тяло, а средство за изразяване на една нравствена, религиозна или естетична художествена идея в рамките на една идеология и нравственост за дадена епоха или среда.", мотивира своето изкуство художникът в изследването си "Голотата в изкуството" от 1940 г.
В основата на изложбата е дарението от скулптури и рисунки, направено от наследниците и семейството на Николай Владов – Шмиргела. Включени са тридесет и две произведения, като двадесет и четири от тях са дарение от наследниците на СГХГ. Тези произведения обогатяват колекцията на Софийска градска художествена галерия и помагат за нашето разбиране на многостранната личност на Николай Шмиргела – скулптор, изследовател на изкуството, писател, общественик, защитник на редица каузи и колекционер.
Изложба "Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата"
19 ноември 2024 г. – 11 февруари 2025 г.
Откриване: 19 ноември, 18.00 ч.
"Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата" е изложба, която проследява пластичните търсения на автора в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век.
Къпещи се, тоалет, размисъл и свян – голите скулптурни тела в различни състояния непосредствено кореспондират с неговите рисунки от този период.
В експозицията се включват и няколко по-ранни произведения, които дават по-пълна представа за творчеството на художника, учил декоративни изкуства и скулптура в удожествената академия през 30-те години на XX век.
Интересът на автора е фокусиран върху движението на обемите в пространството и третирането на материала.
"Голотата никога не е цел на художника, нито пък стремеж за показване на най-хубавото голо тяло, а средство за изразяване на една нравствена, религиозна или естетична художествена идея в рамките на една идеология и нравственост за дадена епоха или среда.", мотивира своето изкуство художникът в изследването си "Голотата в изкуството" от 1940 г.
В основата на изложбата е дарението от скулптури и рисунки, направено от наследниците и семейството на Николай Владов – Шмиргела. Включени са тридесет и две произведения, като двадесет и четири от тях са дарение от наследниците на СГХГ. Тези произведения обогатяват колекцията на Софийска градска художествена галерия и помагат за нашето разбиране на многостранната личност на Николай Шмиргела – скулптор, изследовател на изкуството, писател, общественик, защитник на редица каузи и колекционер.
Изложби

ИЗПОВЕДТА НА АПОСТОЛА
Мултимедийна експозиция, посветена на 150-годишнината от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.
На мащабна видео стена, с използване на холографска технология, се излъчва възстановка на съдебния процес срещу Апостола на свободата и се „съживяват“ важни моменти от неговия живот. В образа на Васил Левски се превъплъщава Веселин Плачков. Участват и актьорите Иван Тренев, Любов Павлова, Румен Иванов, Александър Георгиев, Бисер Маринов и Никола Додов. Сценарист е Нели Димитрова, режисьор – Димитър Гочев, оператори – Симеон Парашкевов и Димитър Гочев, композитор – Атанас Гендов, музикални изпълнители – Пирина Веселинова, Евгени Господинов и Квартет „Светоглас“, анимация и мапинг – senzor studio, аудио миксинг и постпродукция – Христо Карагьозов, креативен продуцент – Иво Милев, изпълнителен продуцент – Цветослав Борисов.
Експозицията е създадена от Националната галерия и Общобългарския комитет „Васил Левски“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата и с дарения от Фондация „Лъчезар Цоцорков”, „Кауфланд България“ ЕООД, „Аурубис България“ АД, „Вазовски машиностроителни заводи“ АД – Сопот и родолюбиви българи.
Квадрат 500, вход от бул. „Васил Левски“ 95
Работно време:
Вторник – неделя, от 10:00 до 18:00 часа
Прожекции – през 30 минути, начало в 10:00 часа
За резервации на групи до 20 души: 0879 834 025
БЕЗПЛАТЕН ВХОД
На мащабна видео стена, с използване на холографска технология, се излъчва възстановка на съдебния процес срещу Апостола на свободата и се „съживяват“ важни моменти от неговия живот. В образа на Васил Левски се превъплъщава Веселин Плачков. Участват и актьорите Иван Тренев, Любов Павлова, Румен Иванов, Александър Георгиев, Бисер Маринов и Никола Додов. Сценарист е Нели Димитрова, режисьор – Димитър Гочев, оператори – Симеон Парашкевов и Димитър Гочев, композитор – Атанас Гендов, музикални изпълнители – Пирина Веселинова, Евгени Господинов и Квартет „Светоглас“, анимация и мапинг – senzor studio, аудио миксинг и постпродукция – Христо Карагьозов, креативен продуцент – Иво Милев, изпълнителен продуцент – Цветослав Борисов.
Експозицията е създадена от Националната галерия и Общобългарския комитет „Васил Левски“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата и с дарения от Фондация „Лъчезар Цоцорков”, „Кауфланд България“ ЕООД, „Аурубис България“ АД, „Вазовски машиностроителни заводи“ АД – Сопот и родолюбиви българи.
Квадрат 500, вход от бул. „Васил Левски“ 95
Работно време:
Вторник – неделя, от 10:00 до 18:00 часа
Прожекции – през 30 минути, начало в 10:00 часа
За резервации на групи до 20 души: 0879 834 025
БЕЗПЛАТЕН ВХОД
Изложби

ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера
Квадрат 500
Националната галерия и a/political представят:
„ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера“ Откриване: 26 ноември, вторник, 18.00 – 20.00 часа
В изложбата „ИЗТОК / ЗАПАД“ Андрей Молодкин и Сантяго Сиера са обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация. И двамата художници са широко известни със сериозни провокации срещу общественото и политическо статукво днес, чрез творби, понякога носещи рискове за самите автори...
Политическото изкуство като това на Молодкин и Сиера има особено значение в критични за обществото моменти, като апелира не толкова към естетически ориентирания поглед на зрителя, колкото към цялото общество в стремеж да го извади от навиците и клишетата. Предизвикателно, шокиращо и агресивно, то е задължителен коректив на демокрацията.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Националната галерия и a/political представят:
„ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера“ Откриване: 26 ноември, вторник, 18.00 – 20.00 часа
В изложбата „ИЗТОК / ЗАПАД“ Андрей Молодкин и Сантяго Сиера са обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация. И двамата художници са широко известни със сериозни провокации срещу общественото и политическо статукво днес, чрез творби, понякога носещи рискове за самите автори...
Политическото изкуство като това на Молодкин и Сиера има особено значение в критични за обществото моменти, като апелира не толкова към естетически ориентирания поглед на зрителя, колкото към цялото общество в стремеж да го извади от навиците и клишетата. Предизвикателно, шокиращо и агресивно, то е задължителен коректив на демокрацията.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
Изложби

ИЛЮСТРАЦИИТЕ НА АЛЕКСАНДЪР ДЕНКОВ КЪМ ОМИРОВАТА „ИЛИАДА“ НА ИЗДАТЕЛСТВО „НАРОДНА КУЛТУРА”, 1969
Квадрат 500, 4 етаж
Александър Денков (1925–1972) е сред творците с кратък житейски път, но с изключително богато, смислено и продуктивно творчество. Работи в областта на илюстрацията и книжното оформление, но нестихващата му енергия се влива и в киното и театъра, където е сценограф на постановките „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“, художник-постановчик на филмите „Законът на морето“, „Слънцето и сянката“, „Звезди“, „Петимата от Моби Дик“ и др. Значителен е неговият принос в развитието на научнофантастичната илюстрация. Любопитството към скритите природни красоти и екстремната му натура го превръщат в един от пионерите на водолазния спорт в България и пещерното проучване.
През 1969 Денков създава забележителните си илюстрации към Омировата епическа поема „Илиада”.
Изповядващ убеждението, че това изкуство онагледява словото, обогатявайки авторовия текст, художникът претворява в образи едно от най-древните литературни произведения. Илюстрациите въвличат читателя в атмосферата на елинската култура. Характерната иконография и стилистика на изкуството от онова време са интерпретирани до съвършенство, без да са лишени от личен почерк и индивидуално звучене. Чрез контраста на черните линии върху белия лист са изградени съвършени композиции, в които преобладават щрихите с различен интензитет и плътност. Тази игра между ефирност и категоричност създава усещане за динамика на изображението и богатство на тонове и полутонове.
Творбите са част от богатия графичен фонд на Националната галерия.
Екип:
Куратор: Д-р Таня Станева
Реставратор: Кристина Белева
Графичен дизайнер: Димитрина Ненова
Превод на английски език: Нигрита Дейвис
Август Спасов
Илия Шапкароски
Александър Денков (1925–1972) е сред творците с кратък житейски път, но с изключително богато, смислено и продуктивно творчество. Работи в областта на илюстрацията и книжното оформление, но нестихващата му енергия се влива и в киното и театъра, където е сценограф на постановките „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“, художник-постановчик на филмите „Законът на морето“, „Слънцето и сянката“, „Звезди“, „Петимата от Моби Дик“ и др. Значителен е неговият принос в развитието на научнофантастичната илюстрация. Любопитството към скритите природни красоти и екстремната му натура го превръщат в един от пионерите на водолазния спорт в България и пещерното проучване.
През 1969 Денков създава забележителните си илюстрации към Омировата епическа поема „Илиада”.
Изповядващ убеждението, че това изкуство онагледява словото, обогатявайки авторовия текст, художникът претворява в образи едно от най-древните литературни произведения. Илюстрациите въвличат читателя в атмосферата на елинската култура. Характерната иконография и стилистика на изкуството от онова време са интерпретирани до съвършенство, без да са лишени от личен почерк и индивидуално звучене. Чрез контраста на черните линии върху белия лист са изградени съвършени композиции, в които преобладават щрихите с различен интензитет и плътност. Тази игра между ефирност и категоричност създава усещане за динамика на изображението и богатство на тонове и полутонове.
Творбите са част от богатия графичен фонд на Националната галерия.
Екип:
Куратор: Д-р Таня Станева
Реставратор: Кристина Белева
Графичен дизайнер: Димитрина Ненова
Превод на английски език: Нигрита Дейвис
Август Спасов
Илия Шапкароски
Изложби

Изложба "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век"
Софийска градска художествена галерия
Изложбата може да бъде разгледана до 16 февруари 2025 г. Тя проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм.
Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ "Б. Георгиев" – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век" е Любен Домозетски.
Изложбата може да бъде разгледана до 16 февруари 2025 г. Тя проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм.
Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ "Б. Георгиев" – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на XX век" е Любен Домозетски.
Изложби

Изложбата "Изкуството помага" на Живко Седларски в помощ на недоносените деца
галерия "София" на Столична библиотека
Българският скулптор Живко Седларски, който през последните 33 години живее във Франция, организира благотворителна изложба „Изкуството помага“ в помощ на недоносените деца. Официалното откриване на изложбата с рисунки акрил и пластики е на 29 януари от 16.00 ч. в галерия "София" на Столична библиотека.
Експозицията е отворена за посещения до 9 февруари 2025 г.
Запазена марка на популярния артист са авангардни рокли-скулптури от стомана, за които казва, че са "мода, която не се облича". Приходите от изложбата "Изкуството помага" ще бъдат дарени за Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом" в знак на признателност към екипа за положените грижи за най- малкия внук на Живко Седларски, който се ражда по- рано и се налага да остане в Интензивно отделение на клиниката.
"Моето внуче Боян се роди преждевременно в болница "Майчин дом" през лятото на 2024 г. Много тревоги и безсънни нощи имахме, докато детенцето не събра сили и не качи килограми. Всички ме успокояваха, но притесненията си останаха. Тогава реших с част от творбите, които показахме в галерия "Мисията" на Министерство на външните работи, да направим отделна изложба, като всички картини ще се обявят за продажба и 100% от приходите ще отидат за Клиниката по неонатология в "Майчин дом". Благодарение на грижите и професионализма на неонатолозите в болницата, детето расте и се развива чудесно. Благодарни сме на целия екип от акушер-гинеколози, неонатолози, акушерки.", споделя Живко Седларски.
"Винаги, когато имам възможност, помагам за различни каузи. Миналата година в Рен, Франция, средствата от моя изложба отидоха за отделението в държавната болница, което се бори с ендометриозата.", допълва скулпторът.
"Изключително благодарни сме за инициативата на г-н Живко Седларски и за неговото решение да организира благотворителна изложба в подкрепа на недоносените деца. Средствата, които ще бъдат събрани, ще ни помогнат в нашата ежедневна работа, като ни предоставят възможности за усъвършенстване на грижите за малките пациенти. Благодарим на г-н Седларски за неговата съпричастност и за това, че дава пример за ангажираност към социално отговорни каузи.
Тази изложба е не само израз на благодарност, но и на признателност за професионализма и отдадеността на екипа ни.", коментира доц. д-р Лилия Вакрилова, началник на Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом".
Живко Седларски е български скулптор, роден на 16.09.1958 г. в Елхово. Син е на живописеца Кольо Седларски, началник на студио "Военни художници". Завършва Техникума по керамика и стъкло в София, а после и скулптура в Националната художествена академия. Специализира в Художествената академия в Берлин, Германия. Неговите произведения са в музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Белгия, Германия, Испания, Швейцария, САЩ, Ливан, Китай и други страни по света. През 2019 г. в Монте Карло негови творби са представени редом с произведения на ренесансовите майстори Рубенс, Тинторето и Тиеполо.
Българският скулптор Живко Седларски, който през последните 33 години живее във Франция, организира благотворителна изложба „Изкуството помага“ в помощ на недоносените деца. Официалното откриване на изложбата с рисунки акрил и пластики е на 29 януари от 16.00 ч. в галерия "София" на Столична библиотека.
Експозицията е отворена за посещения до 9 февруари 2025 г.
Запазена марка на популярния артист са авангардни рокли-скулптури от стомана, за които казва, че са "мода, която не се облича". Приходите от изложбата "Изкуството помага" ще бъдат дарени за Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом" в знак на признателност към екипа за положените грижи за най- малкия внук на Живко Седларски, който се ражда по- рано и се налага да остане в Интензивно отделение на клиниката.
"Моето внуче Боян се роди преждевременно в болница "Майчин дом" през лятото на 2024 г. Много тревоги и безсънни нощи имахме, докато детенцето не събра сили и не качи килограми. Всички ме успокояваха, но притесненията си останаха. Тогава реших с част от творбите, които показахме в галерия "Мисията" на Министерство на външните работи, да направим отделна изложба, като всички картини ще се обявят за продажба и 100% от приходите ще отидат за Клиниката по неонатология в "Майчин дом". Благодарение на грижите и професионализма на неонатолозите в болницата, детето расте и се развива чудесно. Благодарни сме на целия екип от акушер-гинеколози, неонатолози, акушерки.", споделя Живко Седларски.
"Винаги, когато имам възможност, помагам за различни каузи. Миналата година в Рен, Франция, средствата от моя изложба отидоха за отделението в държавната болница, което се бори с ендометриозата.", допълва скулпторът.
"Изключително благодарни сме за инициативата на г-н Живко Седларски и за неговото решение да организира благотворителна изложба в подкрепа на недоносените деца. Средствата, които ще бъдат събрани, ще ни помогнат в нашата ежедневна работа, като ни предоставят възможности за усъвършенстване на грижите за малките пациенти. Благодарим на г-н Седларски за неговата съпричастност и за това, че дава пример за ангажираност към социално отговорни каузи.
Тази изложба е не само израз на благодарност, но и на признателност за професионализма и отдадеността на екипа ни.", коментира доц. д-р Лилия Вакрилова, началник на Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом".
Живко Седларски е български скулптор, роден на 16.09.1958 г. в Елхово. Син е на живописеца Кольо Седларски, началник на студио "Военни художници". Завършва Техникума по керамика и стъкло в София, а после и скулптура в Националната художествена академия. Специализира в Художествената академия в Берлин, Германия. Неговите произведения са в музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Белгия, Германия, Испания, Швейцария, САЩ, Ливан, Китай и други страни по света. През 2019 г. в Монте Карло негови творби са представени редом с произведения на ренесансовите майстори Рубенс, Тинторето и Тиеполо.
Изложби

Инсталация Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето
в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей
Започва монтирането на временната арт инсталация „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ на Красимир Терзиев, финансирана по програма "Навън" на Столичната община. Творбата ще бъде разположена в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей. Около инсталацията е предвидена и програма от тематични събития.
Това съобщиха пред медии на 15 април заместник-кметът на София Яна Генова и художникът Красимир Терзиев.
"През тази година продължаваме Програмата "Навън" на Столичната община. На мястото на бившия мавзолей предоставяме възможност за артистични намеси и инсталации в градска среда." – каза заместник-кметът по култура на София Яна Генова. "Инсталацията ще бъде място за събития и няма да е изолирана от живота на преминаващите граждани." – добави тя. Намерението на Красимир Терзиев е да създаде място, на което човек може мислено да се освободи от инерцията на ежедневието. Да седне и да размишлява за миналото, за нерешените проблеми и травми от него, но и да помисли за визия за бъдещето.
"Текстът е свързан както с историческата натовареност на това място – бившия мавзолей, така и с особения момент на съвременността, в който пребиваваме. Едно от основните ми желания беше да не повтарям модела на монумента, който създава дистанция между зрителя и произведението, а по-скоро да привлека и приобщя публиката, за да стане част от проекта." – обясни Красимир Терзиев, който е преподавател по Културна антропология в Софийския университет.
Творбата на Красимир Терзиев е избрана през 2022 г. във второто издание на Програма „Навън“ на Столичната община сред 8 други предложения. В 13-членната комисия за разглеждане на кандидатурите са участвали експерти от Софийската градска художествена галерия, Националната художествена академия, Министерството на културата, Обществено-експертния съвет по устройство на територията, по градски дизайн и реклама и независими външни експерти. Председател на комисията е проф. Георги Янков, а в състава влизат Аделина Филева, арх. Бойка Къдрева, Димитър Стоянович, д-р Илия Мечков, доц. Михаил Груев, Любен Генов, Полина Стефанова, арх. Йоана Петкова, Любен Домозетски, Илинка Чергарова, Гергана Мудова и Лъчезар Бояджиев. Проектът е гласуван и от Столичния общински съвет, след обществено обсъждане с граждани и представители на културната общност.
Програма „Навън“ на Столичната община е създадена през 2018 г. с решение на Столичния общински съвет за подкрепа на временни художествени инсталации в градска среда и в подкрепа на Стратегията за развитие на София. Целта ѝ е да обживи и придаде нов смисъл на едно от историческите "бели петна" в центъра на столицата – площадката на бившия мавзолей.
Инсталацията „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ ще остане част от градската среда на столицата една година.
Започва монтирането на временната арт инсталация „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ на Красимир Терзиев, финансирана по програма "Навън" на Столичната община. Творбата ще бъде разположена в Градската градина в София, на мястото на бившия мавзолей. Около инсталацията е предвидена и програма от тематични събития.
Това съобщиха пред медии на 15 април заместник-кметът на София Яна Генова и художникът Красимир Терзиев.
"През тази година продължаваме Програмата "Навън" на Столичната община. На мястото на бившия мавзолей предоставяме възможност за артистични намеси и инсталации в градска среда." – каза заместник-кметът по култура на София Яна Генова. "Инсталацията ще бъде място за събития и няма да е изолирана от живота на преминаващите граждани." – добави тя. Намерението на Красимир Терзиев е да създаде място, на което човек може мислено да се освободи от инерцията на ежедневието. Да седне и да размишлява за миналото, за нерешените проблеми и травми от него, но и да помисли за визия за бъдещето.
"Текстът е свързан както с историческата натовареност на това място – бившия мавзолей, така и с особения момент на съвременността, в който пребиваваме. Едно от основните ми желания беше да не повтарям модела на монумента, който създава дистанция между зрителя и произведението, а по-скоро да привлека и приобщя публиката, за да стане част от проекта." – обясни Красимир Терзиев, който е преподавател по Културна антропология в Софийския университет.
Творбата на Красимир Терзиев е избрана през 2022 г. във второто издание на Програма „Навън“ на Столичната община сред 8 други предложения. В 13-членната комисия за разглеждане на кандидатурите са участвали експерти от Софийската градска художествена галерия, Националната художествена академия, Министерството на културата, Обществено-експертния съвет по устройство на територията, по градски дизайн и реклама и независими външни експерти. Председател на комисията е проф. Георги Янков, а в състава влизат Аделина Филева, арх. Бойка Къдрева, Димитър Стоянович, д-р Илия Мечков, доц. Михаил Груев, Любен Генов, Полина Стефанова, арх. Йоана Петкова, Любен Домозетски, Илинка Чергарова, Гергана Мудова и Лъчезар Бояджиев. Проектът е гласуван и от Столичния общински съвет, след обществено обсъждане с граждани и представители на културната общност.
Програма „Навън“ на Столичната община е създадена през 2018 г. с решение на Столичния общински съвет за подкрепа на временни художествени инсталации в градска среда и в подкрепа на Стратегията за развитие на София. Целта ѝ е да обживи и придаде нов смисъл на едно от историческите "бели петна" в центъра на столицата – площадката на бившия мавзолей.
Инсталацията „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ ще остане част от градската среда на столицата една година.
Изложби

Леденият парк в центъра на София вече работи
Княжеска градина, София
Леденият парк ICE PARK SOFIA вече е открит.
Пързалката е позиционирана отново в центъра на София, в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на тази във Виена, с ледено поле от близо 4 декара, което е половин футболно игрище. Трите големи площадки са свързани с широки заледени алеи с дължина 800 метра и това ще превърне пързалянето в приключение. Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки и придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците. Софийският „Айс Парк“ ще бъде най-голямото такова съоръжение на Балканския полуостров.
Цената е 20 лв. за 2 часа
Цена за наем на кънки за една сесия - 5 лв.
Работното време е всеки ден от 11:00 до 22:00 часа с четири двучасови сесии ежедневно - 11:00–13:00 часа, 14:00–16:00 часа, 17:00–19:00 часа и 20:00–22:00 часа с едночасова почивка за почистване на леда.
Леденият парк ICE PARK SOFIA вече е открит.
Пързалката е позиционирана отново в центъра на София, в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на тази във Виена, с ледено поле от близо 4 декара, което е половин футболно игрище. Трите големи площадки са свързани с широки заледени алеи с дължина 800 метра и това ще превърне пързалянето в приключение. Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки и придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците. Софийският „Айс Парк“ ще бъде най-голямото такова съоръжение на Балканския полуостров.
Цената е 20 лв. за 2 часа
Цена за наем на кънки за една сесия - 5 лв.
Работното време е всеки ден от 11:00 до 22:00 часа с четири двучасови сесии ежедневно - 11:00–13:00 часа, 14:00–16:00 часа, 17:00–19:00 часа и 20:00–22:00 часа с едночасова почивка за почистване на леда.
Спортни събития

ПИКАСО | Графики от колекцията на Националната галерия
Квадрат 500, 24 зала
Колекцията на Националната галерия съдържа двадесет и един графични листа от Пикасо (1881–1973), тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. В тях е разкрита страстта и виртуозността на големия художник към рисунката, постигнати с възможностите на литографията, офорта, гравюрата и акватинтата в свободно изявявяне на материала, на черните и бели пространства и щриха.
Между януари 1957 и август 1959, чрез метода на автоматичното писане, Пикасо създава поемата „Погребението на граф Оргаз“ (El entierro del conde de Orgaz). Заглавието препраща към едноименната картина на испанския художник Ел Греко (1541–1614).
През 1966 и 1967 в имението си в Мужен, Франция, Пикасо изпълнява към текста дванайсет медни плочи за офорт. Книгата, с предговор от Рафаел Алберти, излиза през 1969 в ограничен тираж от 263 екземпляра, от които 220 са придружени от оригиналните гравюри. В настоящата изложба са представени 7 от тях.
Серията „Подвижни пясъци“ (1965), от която галерията притежава 4 листа, включва десет творби към стихотворение със същото заглавие на поета Пиер Реверди (1889 – 1960). С участието си в този проект Пикасо изразява почитта си към паметта на своя голям приятел и личност в модерната литература на ХХ век.
Графичните плочи са били унищожени от художника след отпечатването на тиража.
Според биографите на Пикасо, той получава покана от поета Луи Арагон да създаде плакат за предстоящия в Париж през април 1949 Световен конгрес на мира. Така се ражда емблематичният гълъб – един от най-ярките символи на международното движение за мир в следвоенна Европа. В изложбата е показана популярната цветна литография, създадена през 1952.
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби в Квадрат 500, чиято цел е да запознае публиката с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика, в който се съхраняват произведения на Франсиско Гоя, Йожен Кариер, Огюст Роден, Анри Фантен-Латур, Огюст Реноар, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Анри Матис, Марк Шагал, Рой Лихтенщайн и др.
Колекцията на Националната галерия съдържа двадесет и един графични листа от Пикасо (1881–1973), тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. В тях е разкрита страстта и виртуозността на големия художник към рисунката, постигнати с възможностите на литографията, офорта, гравюрата и акватинтата в свободно изявявяне на материала, на черните и бели пространства и щриха.
Между януари 1957 и август 1959, чрез метода на автоматичното писане, Пикасо създава поемата „Погребението на граф Оргаз“ (El entierro del conde de Orgaz). Заглавието препраща към едноименната картина на испанския художник Ел Греко (1541–1614).
През 1966 и 1967 в имението си в Мужен, Франция, Пикасо изпълнява към текста дванайсет медни плочи за офорт. Книгата, с предговор от Рафаел Алберти, излиза през 1969 в ограничен тираж от 263 екземпляра, от които 220 са придружени от оригиналните гравюри. В настоящата изложба са представени 7 от тях.
Серията „Подвижни пясъци“ (1965), от която галерията притежава 4 листа, включва десет творби към стихотворение със същото заглавие на поета Пиер Реверди (1889 – 1960). С участието си в този проект Пикасо изразява почитта си към паметта на своя голям приятел и личност в модерната литература на ХХ век.
Графичните плочи са били унищожени от художника след отпечатването на тиража.
Според биографите на Пикасо, той получава покана от поета Луи Арагон да създаде плакат за предстоящия в Париж през април 1949 Световен конгрес на мира. Така се ражда емблематичният гълъб – един от най-ярките символи на международното движение за мир в следвоенна Европа. В изложбата е показана популярната цветна литография, създадена през 1952.
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби в Квадрат 500, чиято цел е да запознае публиката с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика, в който се съхраняват произведения на Франсиско Гоя, Йожен Кариер, Огюст Роден, Анри Фантен-Латур, Огюст Реноар, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Анри Матис, Марк Шагал, Рой Лихтенщайн и др.
Изложби

Прием на проектни предложения за разделите "Стратегически събития" и "Значими събития" на програма "Календар на културните събития на Столичната община за 2025 г."
От 00.00 ч. на 18 януари до 24.00 ч. на 10 февруари на 2025 г. (24 календарни дни) се приемат проектни предложения за разделите "Стратегически събития" и "Значими събития" на програма "Календар на културните събития на Столичната община за 2025 г.
Предложенията се приемат само по електронен път тук - https://kultura.sofia.bg/calendar/
Календарът на културните събития обхваща фестивали, прояви, чествания, инициативи и събития, които се реализират на територията и с безвъзмездната финансова и/или логистична подкрепа на Столичната община през 2025 г. Те ще се реализират в раздели:
- „Стратегически събития“,
- „Значими събития“,
- “Лятна програма”,
- „Събития на Столичните райони“,
- „Събития на Столична община“.
Кандидатстващите събития за раздел „Стратегически събития“ трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към три от приоритетите от Стратегията:
- Творческа икономика,
- Творческо развитие,
- Творческа интернационализация,
като съответстват и на поне една от прилежащите към всеки един от тях цели, а ако е приложимо – и към Стратегията „София – творчески град на киното – 2017 – 2027“.
От тях се очаква и да предоставят „План за развитие и дългосрочна перспектива на събитието“. Остава задължителното условието събитието да има реализирани поне 5 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, кандидатстващи за раздел „Значими събития“, трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към поне един от приоритетите от Стратегията – Творческа икономика, Творческо развитие, Творческа интернационализация, като съответстват на поне една от прилежащите към него цели, както и да имат реализирани най-малко 3 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, одобрени за финансиране чрез Календара на културните събития на Столичната община през 2025 г., трябва да демонстрират и докажат ангажимент към поне една от хоризонталните теми на Програмата:
- Екологична съзнателност, устойчивост и „зелени“ подходи при организирането и провеждането на събития;
- Насърчаване на социалното и културно сближаване в общността;
- Насърчаване провеждането на културни събития в периферни райони в столицата;
- Развитие на културната грамотност на деца и младежи и засилване на връзките между културата и образованието.
През 2025 г. раздел „Лятна програма“ ще осигури повече възможности за достъп до културни събития и културна изява в периферни райони с въвеждането на условието за задължителна реализация на събития в локация/иизвън централна градска част с прогнозна максимална сума за проектно финансиране в размер на 10 000.00 лв. „Събития на Столична община“ ще се реализира в три сесии до изчерпване на бюджета на програмата, както следва:
- Сесия I – месец март;
- Сесия II – месец юни;
- Сесия III – месец септември.
Раздел „Открити сцени – логистична и/или финансова подкрепа" отпада от Календара.
Условията, процедурите, изискуемите документи и актуалните формуляри за кандидатстване вижте тук -https://kultura.sofia.bg/calendar/
Предложенията се приемат само по електронен път тук - https://kultura.sofia.bg/calendar/
Календарът на културните събития обхваща фестивали, прояви, чествания, инициативи и събития, които се реализират на територията и с безвъзмездната финансова и/или логистична подкрепа на Столичната община през 2025 г. Те ще се реализират в раздели:
- „Стратегически събития“,
- „Значими събития“,
- “Лятна програма”,
- „Събития на Столичните райони“,
- „Събития на Столична община“.
Кандидатстващите събития за раздел „Стратегически събития“ трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към три от приоритетите от Стратегията:
- Творческа икономика,
- Творческо развитие,
- Творческа интернационализация,
като съответстват и на поне една от прилежащите към всеки един от тях цели, а ако е приложимо – и към Стратегията „София – творчески град на киното – 2017 – 2027“.
От тях се очаква и да предоставят „План за развитие и дългосрочна перспектива на събитието“. Остава задължителното условието събитието да има реализирани поне 5 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, кандидатстващи за раздел „Значими събития“, трябва да допринасят за изпълнение на визията, приоритетите и целите на Стратегията „Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София“ 2023 – 2033 г. Организациите трябва да представят изчерпателна, конкретна и аргументирана информация за съответствието на събитието към поне един от приоритетите от Стратегията – Творческа икономика, Творческо развитие, Творческа интернационализация, като съответстват на поне една от прилежащите към него цели, както и да имат реализирани най-малко 3 последователни успешни издания на територията на Столичната община.
Събитията, одобрени за финансиране чрез Календара на културните събития на Столичната община през 2025 г., трябва да демонстрират и докажат ангажимент към поне една от хоризонталните теми на Програмата:
- Екологична съзнателност, устойчивост и „зелени“ подходи при организирането и провеждането на събития;
- Насърчаване на социалното и културно сближаване в общността;
- Насърчаване провеждането на културни събития в периферни райони в столицата;
- Развитие на културната грамотност на деца и младежи и засилване на връзките между културата и образованието.
През 2025 г. раздел „Лятна програма“ ще осигури повече възможности за достъп до културни събития и културна изява в периферни райони с въвеждането на условието за задължителна реализация на събития в локация/иизвън централна градска част с прогнозна максимална сума за проектно финансиране в размер на 10 000.00 лв. „Събития на Столична община“ ще се реализира в три сесии до изчерпване на бюджета на програмата, както следва:
- Сесия I – месец март;
- Сесия II – месец юни;
- Сесия III – месец септември.
Раздел „Открити сцени – логистична и/или финансова подкрепа" отпада от Календара.
Условията, процедурите, изискуемите документи и актуалните формуляри за кандидатстване вижте тук -https://kultura.sofia.bg/calendar/
Бизнес събития

Стената Vol. 5: Филипина Стаменкова ОТРАЖЕНИЯ
Квадрат 500, Атриум
Куратор: Мартин Косташки
Вход от бул. „Васил Левски“
Петото издание на проекта „Стената“ на Националната галерия представя сайт-спесифик инсталацията „Отражения“ на художничката Филипина Стаменкова.
Огледалото е уникален предмет и аспект на едно много лично преживяване в рамките на мястото, в което се намираме. Това, което виждаме, се променя, докато се движим – подобно на последователността в сцените на филм. Преживяване, основаващо се на принципа на анаморфозата.
Авторката споделя: „Когато посетителите стигнат до тази стена, виждат себе си отразени в огледалото и така заемат централно място в инсталацията. В контекста на архитектурата и екстериора, огледалата запазват магическата способност да огъват, изкривяват, разширяват и преобразуват образите, а чрез тях и нашето възприятие за тях и връзката ни с обитаемото пространство. Понякога приятно, понякога изненадващо или дори успокояващо, често странно и объркващо преживяване, актът на улавяне на себе си в отразяваща повърхност е толкова фундаментален за нашата постоянна оценка. Огледалната повърхност е странно пасивна, но натрапчива и енергична, не само защото отразява околната среда и хората около себе си, но защото поради самото естество на отразяващото си качество трансформира начина, по който виждаме света, който ни заобикаля.“
Когато зрителите видят себе си, отразени в произведение, изкуството незабавно предизвиква особен интерес и създава магично очарование, подобно на мита за Нарцис. Мащабът на огледалната скулптурна инсталация разширява визуалното пространство на атриума в Квадрат 500, което е друг аспект на навлизането му във вътрешния живот на галерията — променя го и създава ново пространство.
Инсталацията е проектирана и изработена от ателие Woood – споделено място за работа на хора с идеи, които умеят да боравят с ръцете си, с инструменти и, които имат инженерна мисъл. Място за смели проекти, дизайнерски разработки и творчески работилници по керамика и дърворезба. Ателието е известно със своята продукция в Грузия, Мароко, ЮАР, както и в цяла Европа. И до днес условие за приемане на дадена поръчка е тя да бъде комплексна и да изисква брейнсторминг и креативност. Марката Woood става популярна и покрай работата си за модния гигант Louis Vuitton, за който произвежда различни фасадни и интериорни инсталации за бутиците на марката в Лондон, Париж, Токио и др. В България Woood са широко познати с работата си по редица проекти, свързани с градски каузи – коледната украса с кауза на агенция Imp-Act, скритите букви на фондация „Прочети София“, както и с инициативи, развиващи туристическия имидж на столицата, в партньорство с летище София и независимата платформа за градски символи soSofiа.com.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Куратор: Мартин Косташки
Вход от бул. „Васил Левски“
Петото издание на проекта „Стената“ на Националната галерия представя сайт-спесифик инсталацията „Отражения“ на художничката Филипина Стаменкова.
Огледалото е уникален предмет и аспект на едно много лично преживяване в рамките на мястото, в което се намираме. Това, което виждаме, се променя, докато се движим – подобно на последователността в сцените на филм. Преживяване, основаващо се на принципа на анаморфозата.
Авторката споделя: „Когато посетителите стигнат до тази стена, виждат себе си отразени в огледалото и така заемат централно място в инсталацията. В контекста на архитектурата и екстериора, огледалата запазват магическата способност да огъват, изкривяват, разширяват и преобразуват образите, а чрез тях и нашето възприятие за тях и връзката ни с обитаемото пространство. Понякога приятно, понякога изненадващо или дори успокояващо, често странно и объркващо преживяване, актът на улавяне на себе си в отразяваща повърхност е толкова фундаментален за нашата постоянна оценка. Огледалната повърхност е странно пасивна, но натрапчива и енергична, не само защото отразява околната среда и хората около себе си, но защото поради самото естество на отразяващото си качество трансформира начина, по който виждаме света, който ни заобикаля.“
Когато зрителите видят себе си, отразени в произведение, изкуството незабавно предизвиква особен интерес и създава магично очарование, подобно на мита за Нарцис. Мащабът на огледалната скулптурна инсталация разширява визуалното пространство на атриума в Квадрат 500, което е друг аспект на навлизането му във вътрешния живот на галерията — променя го и създава ново пространство.
Инсталацията е проектирана и изработена от ателие Woood – споделено място за работа на хора с идеи, които умеят да боравят с ръцете си, с инструменти и, които имат инженерна мисъл. Място за смели проекти, дизайнерски разработки и творчески работилници по керамика и дърворезба. Ателието е известно със своята продукция в Грузия, Мароко, ЮАР, както и в цяла Европа. И до днес условие за приемане на дадена поръчка е тя да бъде комплексна и да изисква брейнсторминг и креативност. Марката Woood става популярна и покрай работата си за модния гигант Louis Vuitton, за който произвежда различни фасадни и интериорни инсталации за бутиците на марката в Лондон, Париж, Токио и др. В България Woood са широко познати с работата си по редица проекти, свързани с градски каузи – коледната украса с кауза на агенция Imp-Act, скритите букви на фондация „Прочети София“, както и с инициативи, развиващи туристическия имидж на столицата, в партньорство с летище София и независимата платформа за градски символи soSofiа.com.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби

Стефка Аройо. Морето, празници, танци
СБХ, Шипка 6, 1 B
Живопис и рисунки
Дългоочаквана и съкровена среща с един от синовете ѝ в началото на 2024 изважда Стефка Аройо от творческата летаргия, обхванала я през последните години, и устремно възражда желанието ѝ да рисува. Не за изложба, а да живее като художник, да рисува. (Нейната предходна самостоятелна изложба е през 2014 в столичната галерия „Арте“. И тогава е посрещната с голям интерес заради продължителното ѝ отсъствие от художествената сцена в България.)
„Усетих, че участвам в живото на живота, не знаех, че ще се получи, че ще стигна до тази изложба. Моите пътувания и живота в различни страни ми дадоха основата на този подем от последната година – великолепието на нещо сътворено, не разрушенията и войните, а другата част, която прави човека разумен.“
В изложбата в зала 1В Аройо представя всичките 19 картини, нарисувани от началото на 2024, и 7 по-стари творби. Като свързващо звено между по-далечния период в творчеството ѝ и най-новите картини, тя представя три картини, притежание на Националната галерия – „Натюрморт с ваза“, „Нашите съседи“ и „Нестинарка“.
Живопис и рисунки
Дългоочаквана и съкровена среща с един от синовете ѝ в началото на 2024 изважда Стефка Аройо от творческата летаргия, обхванала я през последните години, и устремно възражда желанието ѝ да рисува. Не за изложба, а да живее като художник, да рисува. (Нейната предходна самостоятелна изложба е през 2014 в столичната галерия „Арте“. И тогава е посрещната с голям интерес заради продължителното ѝ отсъствие от художествената сцена в България.)
„Усетих, че участвам в живото на живота, не знаех, че ще се получи, че ще стигна до тази изложба. Моите пътувания и живота в различни страни ми дадоха основата на този подем от последната година – великолепието на нещо сътворено, не разрушенията и войните, а другата част, която прави човека разумен.“
В изложбата в зала 1В Аройо представя всичките 19 картини, нарисувани от началото на 2024, и 7 по-стари творби. Като свързващо звено между по-далечния период в творчеството ѝ и най-новите картини, тя представя три картини, притежание на Националната галерия – „Натюрморт с ваза“, „Нашите съседи“ и „Нестинарка“.
Изложби

Цар Борис III личност и държавник. 130 години от рождението му
Национален исторически музей
Цар Борис ІІІ управлява България в обстановка на остри политически и социални конфликти, възникнали след две национални катастрофи, изгубени национални идеали и световна стопанска криза. Монархът преодолява трудностите, пред които се изправя и стабилизира държавата. Цар Борис налага разумна и предпазлива външна политика и има безспорни заслуги за връщането на Южна Добруджа в пределите на България през есента на 1940 г.
Националният исторически музей отбелязва 130-та годишнина от рождението на владетеля с изложба „Цар Борис ІІІ. Личност и държавник“, която се осъществява с партньорството на Държавна агенция „Архиви“ и Националния политехнически музей.
Без политизиране на историческия разказ, временната експозиция представя в хронологичен ред значими за родната история оригинални документи и уникални предмети, накити, наградни отличия, униформи и др. Те илюстрират жизнения път на цар Борис – раждане, покръстване, пълнолетие, встъпване на престола, женитба, управление на страната.
Фотографиите – обективно свидетелство на времето, отразяват частния живот и държавническата дейност на монарха, любовта му към природата, науката и техниката, неговата популярност сред народа.
Юбилейната изложба е опит да очертае безпристрастно и достоверно сложната и многостранна личност на цар Борис ІІІ.
Цар Борис ІІІ управлява България в обстановка на остри политически и социални конфликти, възникнали след две национални катастрофи, изгубени национални идеали и световна стопанска криза. Монархът преодолява трудностите, пред които се изправя и стабилизира държавата. Цар Борис налага разумна и предпазлива външна политика и има безспорни заслуги за връщането на Южна Добруджа в пределите на България през есента на 1940 г.
Националният исторически музей отбелязва 130-та годишнина от рождението на владетеля с изложба „Цар Борис ІІІ. Личност и държавник“, която се осъществява с партньорството на Държавна агенция „Архиви“ и Националния политехнически музей.
Без политизиране на историческия разказ, временната експозиция представя в хронологичен ред значими за родната история оригинални документи и уникални предмети, накити, наградни отличия, униформи и др. Те илюстрират жизнения път на цар Борис – раждане, покръстване, пълнолетие, встъпване на престола, женитба, управление на страната.
Фотографиите – обективно свидетелство на времето, отразяват частния живот и държавническата дейност на монарха, любовта му към природата, науката и техниката, неговата популярност сред народа.
Юбилейната изложба е опит да очертае безпристрастно и достоверно сложната и многостранна личност на цар Борис ІІІ.
Изложби

LYUBEN DIMITROV (1904–2000)
Kvadrat 500
Lyuben Dimitrov is not only a figure notable for his rich oeuvre in Bulgarian decoratively monumental sculpture of the 20th century, but also a kind of school for the synthesis between that sculpture and architecture.
Over 60 works produced by the artist between 1929 and 1986 are to be found in Sofia and around Bulgaria: figurative and decorative sculptural decoration of public buildings, monuments, portraits of famous intellectuals. Between 1939 and 1975, he lectured at the National Academy of Arts.
Institutions in Sofia for which the sculptor worked included the Central Cooperative Bank at 2, Ivan Vazov St. (1929); the Seventh Secondary School at 28, Tsar Ivan Shishman St. (1938); the Bulgarian National Bank (1939); the Ministry of the Interior (1939); the Ministry of Defence (1941–42); the Sts Cyril and Methodius Public Library (1942–43); and the building on the junction of Princess Maria Louisa Blvd. and Exarch Joseph Street (1961). For St Kliment Ohridski Sofia University, he designed the pair of lions at the entrance to the library (1932) and the figural cartouches on the southern (1954) and northern (1979–83) wings. During the major reconstruction of the Ivan Vazov National Theatre between 1972 and 1976, he sculpted the bifigural compositions above the four corners of the viewing tract, the figures for the niches in the side façades and two free-standing allegorical figures for the Balcony I foyer. In 1985, six allegorical figures sheltered in niches were installed on the façade of the then National Gallery of Foreign Art (today, Kvadrat 500).
Among Lyuben Dimitrov’s emblematic works is the bifigural composition titled ‘All Quiet on Shipka’, created for the interior of the ossuary on the historic peak (1957). To celebrate the centenary of the heroic events of August 1877, a decorative wall with relief compositions was completed along the steps leading up to Shipka Peak. A monument to Hadji Dimitar (1961) was also erected in the same region of the Balkan Mountains, in the Buzludzha locality. Other works around Bulgaria include ‘The Surrender of Osman Pasha’, a relief at Yasen Railway Station, near Pleven (1965); the allegorical figure on horseback at the entry point to Gabrovo (1966); the figures on the bridge over the Banska River in Kyustendil (1969); the monument to Ivaylo’s Warriors in the Demir Kapia locality near Kotel (1972); and that of Panayot Volov in the centre of Shumen (1978–84).
The exhibition also features seven easel works owned by the National Gallery, the Sofia City Art Gallery, the Kazanlak Art Gallery, and the artist’s heirs. Several of the listed monumental sculptures will be displayed as photographs.
Media Partner: BTA / Bulgarian News Agency
Vessela Christova-Radoeva, exhibition curator
Lyuben Dimitrov is not only a figure notable for his rich oeuvre in Bulgarian decoratively monumental sculpture of the 20th century, but also a kind of school for the synthesis between that sculpture and architecture.
Over 60 works produced by the artist between 1929 and 1986 are to be found in Sofia and around Bulgaria: figurative and decorative sculptural decoration of public buildings, monuments, portraits of famous intellectuals. Between 1939 and 1975, he lectured at the National Academy of Arts.
Institutions in Sofia for which the sculptor worked included the Central Cooperative Bank at 2, Ivan Vazov St. (1929); the Seventh Secondary School at 28, Tsar Ivan Shishman St. (1938); the Bulgarian National Bank (1939); the Ministry of the Interior (1939); the Ministry of Defence (1941–42); the Sts Cyril and Methodius Public Library (1942–43); and the building on the junction of Princess Maria Louisa Blvd. and Exarch Joseph Street (1961). For St Kliment Ohridski Sofia University, he designed the pair of lions at the entrance to the library (1932) and the figural cartouches on the southern (1954) and northern (1979–83) wings. During the major reconstruction of the Ivan Vazov National Theatre between 1972 and 1976, he sculpted the bifigural compositions above the four corners of the viewing tract, the figures for the niches in the side façades and two free-standing allegorical figures for the Balcony I foyer. In 1985, six allegorical figures sheltered in niches were installed on the façade of the then National Gallery of Foreign Art (today, Kvadrat 500).
Among Lyuben Dimitrov’s emblematic works is the bifigural composition titled ‘All Quiet on Shipka’, created for the interior of the ossuary on the historic peak (1957). To celebrate the centenary of the heroic events of August 1877, a decorative wall with relief compositions was completed along the steps leading up to Shipka Peak. A monument to Hadji Dimitar (1961) was also erected in the same region of the Balkan Mountains, in the Buzludzha locality. Other works around Bulgaria include ‘The Surrender of Osman Pasha’, a relief at Yasen Railway Station, near Pleven (1965); the allegorical figure on horseback at the entry point to Gabrovo (1966); the figures on the bridge over the Banska River in Kyustendil (1969); the monument to Ivaylo’s Warriors in the Demir Kapia locality near Kotel (1972); and that of Panayot Volov in the centre of Shumen (1978–84).
The exhibition also features seven easel works owned by the National Gallery, the Sofia City Art Gallery, the Kazanlak Art Gallery, and the artist’s heirs. Several of the listed monumental sculptures will be displayed as photographs.
Media Partner: BTA / Bulgarian News Agency
Vessela Christova-Radoeva, exhibition curator
Exhibitions

Изложба на личната колекция от картини на български художници на фамилия Вакаро – Константин Трингов, Радослав Стаматов, Васил Стоилов, Хилда Харитинова
Изложбата може да бъде разгледана от 7 - 15 февруари от 9:00-19:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село”
Вход свободен
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село”
Вход свободен
Изложби

ЛЮБЕН ДИМИТРОВ (1904 – 2000)
Квадрат 500
Любен Димитров е не само забележително с богатото си творчество име в декоративно-монументалната българска скулптура през ХХ век, но и своеобразна школа за синтеза между нея и архитектурата.
Над 60 са произведенията на художника в София и страната, реализирани между 1929 и 1986 – фигурална и декоративна скулптурна украса на обществени сгради, паметници, портрети на известни интелектуалци. В продължение на няколко десетилетия – от 1939 до 1975 – той е преподавател в Националната художествена академия.
Сред обектите в София, за които работи скулпторът, са банката на ул. „Иван Вазов“ 2 (1929), 7 ЕСПУ на ул. „Цар Иван Шишман“ 28 (1938), БНБ (1939), МВР (1939), МНО (1941 – 1942), Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1942 – 1943), сградата на ъгъла на бул. „Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“ (1961). За Софийския университет „Св. Климент Охридски“ той създава лъвските фигури пред библиотеката (1932) и фигуралните картуши за южното (1954) и северното крило (1979 – 1983). При основната реконструкция на Народния театър „Иван Вазов“ през 1972 – 1976 изпълнява двуфигурните композиции над четирите ъгъла на зрителния тракт, фигурите за нишите в страничните фасади и две свободностоящи алегорични фигури за фоайето на Първи балкон. През 1985 на фасадата на тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство (днес Квадрат 500) са поставени шест приютени в ниши алегорични фигури.
Емблематично произведение на Любен Димитров е двуфигурната композиция „На Шипка всичко е спокойно“ в костницата на историческия връх (1957). По повод на 100-годишнината от героичните събития през август 1877 е реализирана и декоративна стена с релефни композиции покрай стълбите към връх Шипка.
В същия район на Стара планина, в местността Бузлуджа, се намира и паметникът на Хаджи Димитър (1961). Други творби в страната са релефът „Предаването на Осман паша“ при гара Ясен край Плевен (1965), алегоричната конна фигура на входа на Габрово (1966), фигурите на моста на р. Банска в Кюстендил (1969), паметникът на Ивайловите войни в местността Демиркапия край Котел (1972), паметникът на Панайот Волов в центъра на Шумен (1978 – 1984).
Изложбата включва седем кавалетни произведения, собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък и наследниците на художника. Част от изброените монументални скулптури ще бъдат представени под формата на фотографии.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Весела Христова-Радоева, куратор на изложбата
Любен Димитров е не само забележително с богатото си творчество име в декоративно-монументалната българска скулптура през ХХ век, но и своеобразна школа за синтеза между нея и архитектурата.
Над 60 са произведенията на художника в София и страната, реализирани между 1929 и 1986 – фигурална и декоративна скулптурна украса на обществени сгради, паметници, портрети на известни интелектуалци. В продължение на няколко десетилетия – от 1939 до 1975 – той е преподавател в Националната художествена академия.
Сред обектите в София, за които работи скулпторът, са банката на ул. „Иван Вазов“ 2 (1929), 7 ЕСПУ на ул. „Цар Иван Шишман“ 28 (1938), БНБ (1939), МВР (1939), МНО (1941 – 1942), Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1942 – 1943), сградата на ъгъла на бул. „Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“ (1961). За Софийския университет „Св. Климент Охридски“ той създава лъвските фигури пред библиотеката (1932) и фигуралните картуши за южното (1954) и северното крило (1979 – 1983). При основната реконструкция на Народния театър „Иван Вазов“ през 1972 – 1976 изпълнява двуфигурните композиции над четирите ъгъла на зрителния тракт, фигурите за нишите в страничните фасади и две свободностоящи алегорични фигури за фоайето на Първи балкон. През 1985 на фасадата на тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство (днес Квадрат 500) са поставени шест приютени в ниши алегорични фигури.
Емблематично произведение на Любен Димитров е двуфигурната композиция „На Шипка всичко е спокойно“ в костницата на историческия връх (1957). По повод на 100-годишнината от героичните събития през август 1877 е реализирана и декоративна стена с релефни композиции покрай стълбите към връх Шипка.
В същия район на Стара планина, в местността Бузлуджа, се намира и паметникът на Хаджи Димитър (1961). Други творби в страната са релефът „Предаването на Осман паша“ при гара Ясен край Плевен (1965), алегоричната конна фигура на входа на Габрово (1966), фигурите на моста на р. Банска в Кюстендил (1969), паметникът на Ивайловите войни в местността Демиркапия край Котел (1972), паметникът на Панайот Волов в центъра на Шумен (1978 – 1984).
Изложбата включва седем кавалетни произведения, собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък и наследниците на художника. Част от изброените монументални скулптури ще бъдат представени под формата на фотографии.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Весела Христова-Радоева, куратор на изложбата
Изложби

THE THREE PIGGIES
Musical by Alexandar Raichev
Duration 1:00
Chamber hall
Performed in Bulgarian.
Duration 1:00
Chamber hall
Performed in Bulgarian.
Music and Dance Events

ТРИТЕ ПРАСЕНЦА
Мюзикъл от Александър Райчев
Времетраене: 01:00
Камерна зала
Изпълнява се на български език.
Времетраене: 01:00
Камерна зала
Изпълнява се на български език.
Музикално и танцово изкуство

„Зимен сън“- куклен спектакъл на театър „Сириус“ за деца над 4 г.
Импресия от образи и звуци, кукли, светлини и сенки, разкриващи красотата на зимата
Режисьор: Илиян Стоилов
Сценография и кукли: Хана Шварц и Евгения Лачева
Участват: Анета Танева, Елена Арсова, Мария Анастасова, Илиян Стоилов
Зала „Сириус“, 18:30 ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход с билети: деца - 5 лв., възрастни - 8 лв.
Режисьор: Илиян Стоилов
Сценография и кукли: Хана Шварц и Евгения Лачева
Участват: Анета Танева, Елена Арсова, Мария Анастасова, Илиян Стоилов
Зала „Сириус“, 18:30 ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход с билети: деца - 5 лв., възрастни - 8 лв.
Театри

DIE ZAUBERFLÖTE
Opera by Wolfgang Amadeus Mozart
Duration 2:50 with 1 intermission
Main Hall
Performed in German, with Bulgarian and English subtitles
Duration 2:50 with 1 intermission
Main Hall
Performed in German, with Bulgarian and English subtitles
Music and Dance Events

ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА
Опера от Волфганг Амадеус Моцарт
Времетраене 2:50 Антракти 1
Голяма зрителна зала
Изпълнява се на немски език, с български и английски субтитри
Времетраене 2:50 Антракти 1
Голяма зрителна зала
Изпълнява се на немски език, с български и английски субтитри
Музикално и танцово изкуство

"ARIA – Опера в Киното"
Cinema City ARIA – Опера в Киното
Сезон 2024 – 2025
Тур из Европа
Пътешествие из най-големите оперни театри в Европа на киноекран в България. От ноември 2024 г. до март 2025 г. най-добрите оперни изпълнения в света идват в поредица от прожекции в Cinema City от престижната Виенска държавна опера и водещите оперни фестивали в Европа, включително фестивал "Арена ди Верона" и Фестивалът в Залцбург.
С превод на български и английски език.
"Тоска"/ Пучини – Фестивал "Арена ди Верона"
Една от най-драматичните и вълнуващи опери на Пучини – "Тоска", пристига на огромната сцена на фестивала "Арена ди Верона". Сопраното Соня Йончева, призната за една от най-добрите изпълнителки на Тоска в нашето време, заедно с харизматичния тенор Виторио Григоло, представят трагичната двойка, заплетена в мрежа от страсти и политически интриги.
Режисьор – Уго де Ана
Диригент – Франческо Иван Чампа
"Отело"/ Верди – Виенска държавна опера
Шекспир среща Верди в това мрачно психологическо произведение. "Отело" е история за разрушителната ревност с тенора Йонас Кауфман в главната роля. Баритонът Лудвиг Тезие блести като злодея Яго, а Рейчъл Уилис-Соренсен впечатлява като нежната и трагична Дездемона. Тази продукция на Виенската държавна опера предава интензивната драма на предателство и отмъщение.
Диригент – Alexander Soddy
Режисьор – Adrian Noble
"Макбет"/ Верди – Фестивал в Залцбург
Власт, амбиция и трагедия оживяват в "Макбет" на Верди, базиран на безсмъртната творба на Шекспир.
Блестящото сопрано Асмик Григорян прави впечатляващ дебют като лейди Макбет, докато Владислав Сулимски създава мощен образ на безмилостния главен герой.
Тази продукция на Фестивала в Залцбург носи модерен и мрачен поглед върху класическата история.
Диригент – Philippe Jordan
Режисьор – Krzysztof Warlikowski
"Любовен Еликсир"/ Доницети – Виенска държавна опера
Тази вълнуваща история разказва за простия селски момък Неморино, който търси начин да спечели сърцето на своята любима с помощта на мистериозен любовен еликсир. Лека мелодична музика и моменти на дълбока емоция правят това представление на Виенската държавна опера истинско удоволствие.
Певци:
Maria Nazarova – Адрина
Bodgan Volkov – Неморино
Alex Esposito – Дулкамара
Диригент – Gianluca Capuano
Режисьор – Otto Schenk "Хофманови разкази"/ Офенбах – Фестивал в Залцбург
"Хофманови разкази" на Офенбах повеждат на магическо пътешествие през трагичните любови на романтичния писател. В уникалната режисура на Мариам Клемон за Фестивала в Залцбург, операта балансира между реалността и фантазията, докато Хофман среща куклата Олимпия, певицата Антония и куртизанката Жулиета.
Под диригентството на Марк Минковски и с участието на Виенската филхармония.
Певци:
Benjamin Bernheim – Хофман
Kathryn Lewek – Стела/ Олимпия/ Антония/ Джулиета
Christian Van Horn – Линдорф/ Копелиус/ Д-р Чудо/ Дапертутто
Сезон 2024 – 2025
Тур из Европа
Пътешествие из най-големите оперни театри в Европа на киноекран в България. От ноември 2024 г. до март 2025 г. най-добрите оперни изпълнения в света идват в поредица от прожекции в Cinema City от престижната Виенска държавна опера и водещите оперни фестивали в Европа, включително фестивал "Арена ди Верона" и Фестивалът в Залцбург.
С превод на български и английски език.
"Тоска"/ Пучини – Фестивал "Арена ди Верона"
Една от най-драматичните и вълнуващи опери на Пучини – "Тоска", пристига на огромната сцена на фестивала "Арена ди Верона". Сопраното Соня Йончева, призната за една от най-добрите изпълнителки на Тоска в нашето време, заедно с харизматичния тенор Виторио Григоло, представят трагичната двойка, заплетена в мрежа от страсти и политически интриги.
Режисьор – Уго де Ана
Диригент – Франческо Иван Чампа
"Отело"/ Верди – Виенска държавна опера
Шекспир среща Верди в това мрачно психологическо произведение. "Отело" е история за разрушителната ревност с тенора Йонас Кауфман в главната роля. Баритонът Лудвиг Тезие блести като злодея Яго, а Рейчъл Уилис-Соренсен впечатлява като нежната и трагична Дездемона. Тази продукция на Виенската държавна опера предава интензивната драма на предателство и отмъщение.
Диригент – Alexander Soddy
Режисьор – Adrian Noble
"Макбет"/ Верди – Фестивал в Залцбург
Власт, амбиция и трагедия оживяват в "Макбет" на Верди, базиран на безсмъртната творба на Шекспир.
Блестящото сопрано Асмик Григорян прави впечатляващ дебют като лейди Макбет, докато Владислав Сулимски създава мощен образ на безмилостния главен герой.
Тази продукция на Фестивала в Залцбург носи модерен и мрачен поглед върху класическата история.
Диригент – Philippe Jordan
Режисьор – Krzysztof Warlikowski
"Любовен Еликсир"/ Доницети – Виенска държавна опера
Тази вълнуваща история разказва за простия селски момък Неморино, който търси начин да спечели сърцето на своята любима с помощта на мистериозен любовен еликсир. Лека мелодична музика и моменти на дълбока емоция правят това представление на Виенската държавна опера истинско удоволствие.
Певци:
Maria Nazarova – Адрина
Bodgan Volkov – Неморино
Alex Esposito – Дулкамара
Диригент – Gianluca Capuano
Режисьор – Otto Schenk "Хофманови разкази"/ Офенбах – Фестивал в Залцбург
"Хофманови разкази" на Офенбах повеждат на магическо пътешествие през трагичните любови на романтичния писател. В уникалната режисура на Мариам Клемон за Фестивала в Залцбург, операта балансира между реалността и фантазията, докато Хофман среща куклата Олимпия, певицата Антония и куртизанката Жулиета.
Под диригентството на Марк Минковски и с участието на Виенската филхармония.
Певци:
Benjamin Bernheim – Хофман
Kathryn Lewek – Стела/ Олимпия/ Антония/ Джулиета
Christian Van Horn – Линдорф/ Копелиус/ Д-р Чудо/ Дапертутто
Фестивали и чествания

"Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век"
Настоящата изложба проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм. Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ „Б. Георгиев“ – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор: Любен Домозетски
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм. Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ „Б. Георгиев“ – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
Куратор: Любен Домозетски
Изложби

ALEXANDER DENKOV’S ILLUSTRATIONS FOR HOMER’S ‘THE ILIAD’ BY NARODNA KULTURA PUBLISHING HOUSE, 1969
Kvadrat 500, 4th floor
Alexander Denkov (1925–1972) was an artist with a short lifespan, but an extremely rich, meaningful, and prolific oeuvre. He was most productive in the genres of illustration and book design, although his unabating energy also flowed into cinema and the theatre: he was the scenographer for the theatrical performances ‘The Iron Oil Lamp’ and ‘The Bells of Prespa’; and the production designer of films including ‘The Law of the Sea’, ‘The Sun and the Shadow’, ‘Stars’, and ‘The Five from Moby Dick’. His contribution to the development of science fiction illustration remains significant, while his curiosity for hidden natural beauties and his extreme nature made him one of the pioneers of diving and cave exploration in Bulgaria.
In 1969, Denkov produced his remarkable illustrations for Homer’s epic poem, ‘The Iliad’. Respecting the theory that this art visualised the word, enriching the author’s text, the artist transformed one of the most ancient literary works into images. The illustrations draw the reader into the atmosphere of Hellenic culture. The distinctive iconography and stylistics of the art of that time were interpreted to excellence, yet without being deprived of a personal style and individual expression. Through the contrast of the black lines with the white paper, he built perfect compositions, in which the strokes of differing intensity and density are predominant. This play between airiness and definiteness creates a feeling of dynamics of the image and density of tones and halftones. The works are part of the National Gallery’s extensive graphic stock.
Team
Curator: Dr Tanya Staneva
Restorer: Kristina Beleva
Graphic designer: Dimitrina Nenova
Translation into English: Nigrita Davis
Avgust Spasov
Iliya Shapkaroski
Alexander Denkov (1925–1972) was an artist with a short lifespan, but an extremely rich, meaningful, and prolific oeuvre. He was most productive in the genres of illustration and book design, although his unabating energy also flowed into cinema and the theatre: he was the scenographer for the theatrical performances ‘The Iron Oil Lamp’ and ‘The Bells of Prespa’; and the production designer of films including ‘The Law of the Sea’, ‘The Sun and the Shadow’, ‘Stars’, and ‘The Five from Moby Dick’. His contribution to the development of science fiction illustration remains significant, while his curiosity for hidden natural beauties and his extreme nature made him one of the pioneers of diving and cave exploration in Bulgaria.
In 1969, Denkov produced his remarkable illustrations for Homer’s epic poem, ‘The Iliad’. Respecting the theory that this art visualised the word, enriching the author’s text, the artist transformed one of the most ancient literary works into images. The illustrations draw the reader into the atmosphere of Hellenic culture. The distinctive iconography and stylistics of the art of that time were interpreted to excellence, yet without being deprived of a personal style and individual expression. Through the contrast of the black lines with the white paper, he built perfect compositions, in which the strokes of differing intensity and density are predominant. This play between airiness and definiteness creates a feeling of dynamics of the image and density of tones and halftones. The works are part of the National Gallery’s extensive graphic stock.
Team
Curator: Dr Tanya Staneva
Restorer: Kristina Beleva
Graphic designer: Dimitrina Nenova
Translation into English: Nigrita Davis
Avgust Spasov
Iliya Shapkaroski
Exhibitions

Notre Dame de Paris
НДК - зала 1
Оригиналната френска версия на легендарния мюзикъл "Notre Dame de Paris", вписан в Книгата на рекордите на Гинес, ще бъде представена на сцената на Националния дворец на културата от 6 до 11 февруари 2025 г. Това гостуване в София е част от световното турне, посветено на 25-годишнината на мюзикъла, стартирало в Париж през ноември 2023 г. За първи път българската публика ще има възможността да чуе на живо емблематични песни като "Belle", "Danse mon Esmeralda", "Le temps des cathédrales" и други, изпълнени на френски език.
Идеята за възраждането на оригиналната френска версия бе обявена още през 2016 г., а световната премиера се състоя през есента същата година в Palais des Congrès в Париж. Постановката се радва на огромен успех, като 8-седмичната серия от представления беше изцяло разпродадена още месеци преди старта. Оттогава мюзикълът триумфално обикаля света, като наскоро събра 15 000 зрители на стадион в Тирана, Албания, и завладя сцените във Франция, Италия, Швейцария и Югоизточна Азия.
"Notre Dame de Paris", създаден от Рикардо Кочанте и Люк Пламондон по класическия роман на Виктор Юго, дебютира през 1998 г. в Париж и оттогава е гледан от над 12 милиона души. През годините са продадени над 13 милиона копия на албуми и DVD-та, а над 5000 представления са изнесени в 30 държави. Мюзикълът се утвърждава като един от най-големите успехи на френския музикален театър по света. Песента "Belle" става символ на това постижение, като е обявена за песен на века във Франция и за най-добра песен на десетилетието в Европа и Югоизточна Азия.
Техническото изпълнение на спектакъла впечатлява с 200 тона декори, пренасяни с 7 огромни ремаркета, и с екип от над 70 души – изпълнители, танцьори, акробати и технически персонал. Очаква се български поп звезди също да присъстват на това грандиозно събитие, което вече е завладяло световните сцени.
Оригиналната френска версия на легендарния мюзикъл "Notre Dame de Paris", вписан в Книгата на рекордите на Гинес, ще бъде представена на сцената на Националния дворец на културата от 6 до 11 февруари 2025 г. Това гостуване в София е част от световното турне, посветено на 25-годишнината на мюзикъла, стартирало в Париж през ноември 2023 г. За първи път българската публика ще има възможността да чуе на живо емблематични песни като "Belle", "Danse mon Esmeralda", "Le temps des cathédrales" и други, изпълнени на френски език.
Идеята за възраждането на оригиналната френска версия бе обявена още през 2016 г., а световната премиера се състоя през есента същата година в Palais des Congrès в Париж. Постановката се радва на огромен успех, като 8-седмичната серия от представления беше изцяло разпродадена още месеци преди старта. Оттогава мюзикълът триумфално обикаля света, като наскоро събра 15 000 зрители на стадион в Тирана, Албания, и завладя сцените във Франция, Италия, Швейцария и Югоизточна Азия.
"Notre Dame de Paris", създаден от Рикардо Кочанте и Люк Пламондон по класическия роман на Виктор Юго, дебютира през 1998 г. в Париж и оттогава е гледан от над 12 милиона души. През годините са продадени над 13 милиона копия на албуми и DVD-та, а над 5000 представления са изнесени в 30 държави. Мюзикълът се утвърждава като един от най-големите успехи на френския музикален театър по света. Песента "Belle" става символ на това постижение, като е обявена за песен на века във Франция и за най-добра песен на десетилетието в Европа и Югоизточна Азия.
Техническото изпълнение на спектакъла впечатлява с 200 тона декори, пренасяни с 7 огромни ремаркета, и с екип от над 70 души – изпълнители, танцьори, акробати и технически персонал. Очаква се български поп звезди също да присъстват на това грандиозно събитие, което вече е завладяло световните сцени.
Музикално и танцово изкуство

PICASSO | Graphics from the National Gallery Collection
Hall 24, Kvadrat 500
The gallery collection includes twenty-one graphic works by Picasso (1881–1973), thematically linked to his, and other authors’, literary texts, and with personal experiences and insights. They reveal the great artist’s passion for and virtuosity in drawing, achieved through the possibilities of lithography, etching, engraving and aquatint in a free expression of the material, of black and white areas, and strokes.
Between January 1957 and August 1959, adopting the method of automatic writing, Picasso composed the poem, ‘The Burial of the Count of Orgaz’ (El entierro del conde de Orgaz). The title refers to the eponymous painting by the Spanish artist El Greco (1541–1614). At his estate in Mougins, France, in 1966 and 1967, Picasso produced twelve copper plates for etchings to accompany the lyrics. The anthology, with an introduction by Rafael Alberti, was published in 1969 in a limited edition of 263 copies, with 220 containing the original etchings, of which the current exhibition presents seven.
The ‘Sable mouvant’ (Quicksand) Series (1965) includes ten works illustrating a poem of the same title by the poet Pierre Reverdy (1889–1960), of which the gallery possesses four. By participating in this project, Picasso expressed his tribute in memoriam to his great friend and figure in modern literature of the 20th century. The artist destroyed the plates after the print run was completed.
According to Picasso’s biographers, he received an invitation from the poet Louis Aragon to produce a poster for the upcoming World Peace Congress in Paris in April 1949. Thus was born the emblematic dove—one of the brightest symbols of the international peace movement in post-war Europe. This popular colour lithograph, created in 1952, is also exhibited.
The National Gallery is launching a series of exhibitions at Kvadrat 500, with the aim of introducing the public to the richly diverse museum depository for foreign graphics, housing works by Francisco Goya, Eugène Carrière, Auguste Rodin, Henri Fantin-Latour, Auguste Renoir, Henri de Toulouse-Lautrec, Henri Matisse, Marc Chagall, and Roy Lichtenstein, among many others.
The gallery collection includes twenty-one graphic works by Picasso (1881–1973), thematically linked to his, and other authors’, literary texts, and with personal experiences and insights. They reveal the great artist’s passion for and virtuosity in drawing, achieved through the possibilities of lithography, etching, engraving and aquatint in a free expression of the material, of black and white areas, and strokes.
Between January 1957 and August 1959, adopting the method of automatic writing, Picasso composed the poem, ‘The Burial of the Count of Orgaz’ (El entierro del conde de Orgaz). The title refers to the eponymous painting by the Spanish artist El Greco (1541–1614). At his estate in Mougins, France, in 1966 and 1967, Picasso produced twelve copper plates for etchings to accompany the lyrics. The anthology, with an introduction by Rafael Alberti, was published in 1969 in a limited edition of 263 copies, with 220 containing the original etchings, of which the current exhibition presents seven.
The ‘Sable mouvant’ (Quicksand) Series (1965) includes ten works illustrating a poem of the same title by the poet Pierre Reverdy (1889–1960), of which the gallery possesses four. By participating in this project, Picasso expressed his tribute in memoriam to his great friend and figure in modern literature of the 20th century. The artist destroyed the plates after the print run was completed.
According to Picasso’s biographers, he received an invitation from the poet Louis Aragon to produce a poster for the upcoming World Peace Congress in Paris in April 1949. Thus was born the emblematic dove—one of the brightest symbols of the international peace movement in post-war Europe. This popular colour lithograph, created in 1952, is also exhibited.
The National Gallery is launching a series of exhibitions at Kvadrat 500, with the aim of introducing the public to the richly diverse museum depository for foreign graphics, housing works by Francisco Goya, Eugène Carrière, Auguste Rodin, Henri Fantin-Latour, Auguste Renoir, Henri de Toulouse-Lautrec, Henri Matisse, Marc Chagall, and Roy Lichtenstein, among many others.
Exhibitions

The Wall Vol. 5: Filipina Stamenkova REFLECTIONS
Kvadrat 500 Atrium Entrance at 95, Vasil Levski Blvd.
Curator: Martin Kostashki
The fifth edition of the National Gallery project, ‘The Wall’, presents ‘Reflections’, a site-specific installation by artist Filipina Stamenkova.
The mirror is a unique object, and an aspect of a deeply personal experience within the space where we find ourselves. What we see changes as we move—much like the sequence of frames in a film, an experience based on the principle of anamorphosis.
The artist explains: ‘When visitors reach this wall, they see themselves reflected in the mirror and thus occupy a central place in the installation. In the context of architecture and exteriors, mirrors retain the magical ability to bend, distort, expand and transform images and, through them, our perception of those images and our relationship with the living space. A sometimes pleasant, sometimes surprising or even comforting, often strange and confusing experience, the act of capturing oneself in a reflective surface is so fundamental to our continued assessment. The mirrored surface is strangely passive, yet intrusive and energetic, not only because it reflects the environment and the people around but, because of the very nature of its reflective quality, it transforms the way we see the world that surrounds us.’
When viewers see themselves reflected in a work, art immediately inspires a pronounced interest and creates a magical fascination similar to that in the myth of Narcissus.
The scale of the mirrored sculptural installation expands the visual space of the Kvadrat 500 Atrium, adding another aspect to its entry into the inner life of the gallery—by changing it and creating a new space.
The installation was designed and built by Woood Makerspace, a shared workplace for people with ideas who are skilful with their hands, with tools, and who have an aptitude for engineering. A place for bold projects, design developments and creative workshops in ceramics and woodcarving, the atelier is well known for its production in Georgia, Morocco, South Africa, as well as throughout Europe. To this day, a condition for accepting a commission is that it be complex and require brainstorming and creativity. The Woood brand is also popular for its work with the fashion giant Louis Vuitton, for which it has produced various façade and interior installations for the brand’s boutiques in London, Paris, Tokyo, and other cities. In Bulgaria, Woood is widely known for a number of projects relating to urban causes: the Imp-Act Agency’s Christmas decoration, the hidden letters of the Reading Sofia Foundation, as well as for initiatives developing the capital’s tourist image of the, in partnership with Sofia Airport and soSofia.com, the independent platform for city symbols.
The project was made possible with the financial support of the Lachezar Tsotsorkov Foundation.
Media partner: BTA / Bulgarian News Agency.
Curator: Martin Kostashki
The fifth edition of the National Gallery project, ‘The Wall’, presents ‘Reflections’, a site-specific installation by artist Filipina Stamenkova.
The mirror is a unique object, and an aspect of a deeply personal experience within the space where we find ourselves. What we see changes as we move—much like the sequence of frames in a film, an experience based on the principle of anamorphosis.
The artist explains: ‘When visitors reach this wall, they see themselves reflected in the mirror and thus occupy a central place in the installation. In the context of architecture and exteriors, mirrors retain the magical ability to bend, distort, expand and transform images and, through them, our perception of those images and our relationship with the living space. A sometimes pleasant, sometimes surprising or even comforting, often strange and confusing experience, the act of capturing oneself in a reflective surface is so fundamental to our continued assessment. The mirrored surface is strangely passive, yet intrusive and energetic, not only because it reflects the environment and the people around but, because of the very nature of its reflective quality, it transforms the way we see the world that surrounds us.’
When viewers see themselves reflected in a work, art immediately inspires a pronounced interest and creates a magical fascination similar to that in the myth of Narcissus.
The scale of the mirrored sculptural installation expands the visual space of the Kvadrat 500 Atrium, adding another aspect to its entry into the inner life of the gallery—by changing it and creating a new space.
The installation was designed and built by Woood Makerspace, a shared workplace for people with ideas who are skilful with their hands, with tools, and who have an aptitude for engineering. A place for bold projects, design developments and creative workshops in ceramics and woodcarving, the atelier is well known for its production in Georgia, Morocco, South Africa, as well as throughout Europe. To this day, a condition for accepting a commission is that it be complex and require brainstorming and creativity. The Woood brand is also popular for its work with the fashion giant Louis Vuitton, for which it has produced various façade and interior installations for the brand’s boutiques in London, Paris, Tokyo, and other cities. In Bulgaria, Woood is widely known for a number of projects relating to urban causes: the Imp-Act Agency’s Christmas decoration, the hidden letters of the Reading Sofia Foundation, as well as for initiatives developing the capital’s tourist image of the, in partnership with Sofia Airport and soSofia.com, the independent platform for city symbols.
The project was made possible with the financial support of the Lachezar Tsotsorkov Foundation.
Media partner: BTA / Bulgarian News Agency.
Exhibitions

WARS
The Palace
Time and again the world is experiencing armed conflicts; they continue to provide a recurring background for numerous decisions, actions and reactions. So different from the notion of ‘culture’, wars and art have co-existed since the dawn of time. Art is a powerful tool for depicting wars, capable of recreating both their grandeur and their devastating consequences depending on the period, the artist’s point of view and the political context.
For this exhibition, the National Gallery has selected works from its collection that reflect the suffering experienced by everyone: by direct participants in those wars, and by their ‘collateral victims’. In this visual narrative, there is no place for scenes of triumph, heroisation or praise of valour. Nor are there the features of a ‘just war’ or a collective will for victory. ‘The Disasters of War’, Francisco Goya’s great and unbiased cycle, produced more than 200 years ago, is the invisible reference point for the selection now on exhibition.
These artworks were created during different periods: they relate to a number of wars, and the experience of their artists was also diverse. Some had themselves participated in acts of warfare, others had witnessed them closely and in real time; for yet others, war changed their lives or took away what was most precious. Through the language of art, the focus is on specific events; the emphasis is on fear and pain, and the depiction not only of destruction, but also of innermost experience, emotional dissonance, psychological trauma. Mythology and history, abstract compositions and symbolic elements express the horror and confusion caused to every person affected by each war.
The works on display were largely created by artists of reputation, but also by those who had rarely taken part even in exhibitions on historical thematics. The images originate from various geographical locations, while the reasons for their creation may remain almost unknown, even forgotten, but indelibly held in the mind. Ultimately, art possesses the power to shape public perceptions of war, foster empathy, and contribute to a dialogue on its causes, consequences, and morality.
Iaroslava Boubnova and Nikolay Ushtavaliiski, exhibition curators.
Media partner: БТА / Bulgarian News Agency
Time and again the world is experiencing armed conflicts; they continue to provide a recurring background for numerous decisions, actions and reactions. So different from the notion of ‘culture’, wars and art have co-existed since the dawn of time. Art is a powerful tool for depicting wars, capable of recreating both their grandeur and their devastating consequences depending on the period, the artist’s point of view and the political context.
For this exhibition, the National Gallery has selected works from its collection that reflect the suffering experienced by everyone: by direct participants in those wars, and by their ‘collateral victims’. In this visual narrative, there is no place for scenes of triumph, heroisation or praise of valour. Nor are there the features of a ‘just war’ or a collective will for victory. ‘The Disasters of War’, Francisco Goya’s great and unbiased cycle, produced more than 200 years ago, is the invisible reference point for the selection now on exhibition.
These artworks were created during different periods: they relate to a number of wars, and the experience of their artists was also diverse. Some had themselves participated in acts of warfare, others had witnessed them closely and in real time; for yet others, war changed their lives or took away what was most precious. Through the language of art, the focus is on specific events; the emphasis is on fear and pain, and the depiction not only of destruction, but also of innermost experience, emotional dissonance, psychological trauma. Mythology and history, abstract compositions and symbolic elements express the horror and confusion caused to every person affected by each war.
The works on display were largely created by artists of reputation, but also by those who had rarely taken part even in exhibitions on historical thematics. The images originate from various geographical locations, while the reasons for their creation may remain almost unknown, even forgotten, but indelibly held in the mind. Ultimately, art possesses the power to shape public perceptions of war, foster empathy, and contribute to a dialogue on its causes, consequences, and morality.
Iaroslava Boubnova and Nikolay Ushtavaliiski, exhibition curators.
Media partner: БТА / Bulgarian News Agency
Exhibitions