Сирни заговезни (Поклади) или Прощална неделя е празник на всеобщото и взаимно опрощение. Той се пада винаги седем седмици преди Великден - последната подготвителна неделя и преди Великия пост. На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.

На трапезата от блажните храни се слагат само млечни и яйчени ястия - затова е наречен Сирни заговезни. Обичаят изисква след вечеря хората на трапезата да си простят, ако нещо нередно са извършили един спрямо друг, за да могат без грях към ближния да започнат постите.

Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това. Маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят между хората. В България е разпространен само в някои краища. Карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО е обичаят „Сурва“ в Перник, който има същата функция.

На 3 март отбелязваме Националния празник на България.На този ден през 1878 г. между Русия и Османската империя е подписан Санстефанският мирен договор, който слага край на Руско-турската война от 1877-1878 г. и полага началото на Третата българска държава.

През 2020 г. ще бъдат тържествено отбелязани 142 години от Освобождението на страната ни от османско владичество. В катедралния храм „Св. Александър Невски“ в столицата след Св. Литургия в 10.00 ч. ще бъдат отслужени панихида и Благодарствен молебен по повод Националния празник. Официалната церемония по издигането на националното знаме и церемония по поднасяне на венци и цветя ще се състои пред паметника на Незнайния войн от 11.00 часа.

Столична община, фондация „Героите на България” и сдружение на приятелите на Русия „Александър Невски” ще организират тържествено честване на Националния празник от 11.45 ч., пред паметника на Българския опълченец в столицата.

В народната традиция Тодоровден е един от първите пролетни празници. В първата събота на Великденските пости се провеждат конски надбягвания /кушии/, откъдето идва и другото име на този обичай - Конски Великден. Мъжете подготвят конете си – сресват ги, закичват ги с мъниста /синци/, пискюли, шарени конци. Празникът е с подчертан колорит. Традиционните конни надбягвания можете да гледате в квартал Драгалевци, в квартал Бенковски, в квартал Факултета и на Национален хиподрум – гр. Банкя. Конни надбягванеия има и в цялата страна. На трапезата на този религиозен празник и народен празник ястията са постни. Задължително се раздава варена царевица.

Благовещение е един от големите пролетни празници. Той е част от Великденския празничен цикъл и винаги се отбелязва на 25 март. Утвърден е в Православната църква през 7 век. Почита се от всички християни - православни, католици и протестанти. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос.

Българите наричат празника още "Благовец" или "половин Великден", защото независимо от Великия пост преди Възкресение Христово, той се празнува изключително тържествено, а обредна трапеза включва риба, шарена пита и лучник. На църква се отива с нова дреха, която става благословена и се носи по време на Великденските празници.

Вярва се, че именно на този ден долитат кукувиците и лястовиците и известяват благата вест за идващата пролет, мечките се събуждат от зимен сън, а змиите и гущерите излизат от леговищата си. Според народните поверия след Благовещение стопаните трябва да излизат от къщи сити и с пара в джоба си, та ако ги закука кукувицата, да са имотни и сити през цялата година, а новата реколта да е изобилна.

На този ден празнуват: Блага, Благовест, Благой, Вангелия и др.