От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ

Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.

Екипът на Софийска градска художествена галерия поставя началото на изложбения сезон с изследване на жените художници в българското изкуство от 20-те и 30-те години на ХХ в.
В изложбата могат да се видят събрани над 200 произведения – изящни и декоративно-приложни.
Голяма част от творбите са създадени в периода 1919 – 1939 г. и представят широк спектър от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развитието на Секцията на художнички в България; „женското“ творчество в контекста на организирания художествен живот у нас; жените художници в епохата на модернизма и не на последно място – активната работа в областта на декоративно-приложните изкуства, които допълват представата за дейността на жените художници по отношение на текстила, керамиката и художествената обработка на кожа. С цел обогатяване на историческия разказ са представени архивни документи и специално подбрани книги.
Над 65 художнички са включени в експозицията, като някои от тях са известни и добре познати, между които Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон и пр. А други като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова, Надежда Делева, Цана Иванова-Бояджиева и още много тепърва ще придобиват популярност и сред широката общественост.
Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Национална художествена академия (НХА), Държавна агенция „Архиви“ и Фондация „Св. Пимен Зографски“ – НХА. Реализира се с финансовата подкрепа на Столична община, Национален фонд „Култура“ (Програма за възстановяване и развитие на частни и културни организации), Програмата за научната и художественотворческа дейност на НХА за 2021 г. и 2022 г., „Аурубис България“ АД и частни лица.
В изложбата са включени произведения и архивни материали от: Аукционна къща „Енакор“, Българска народна банка, "Галерия Джуркови" – Пловдив, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Държавна агенция „Архиви“, Исторически музей – Панагюрище, Колекция галерия „Виктория“, Литературно-художествен музей „Чудомир“ – Казанлък, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Национална галерия, Национална художествена академия, Сбирка „Фицови“, Регионален исторически музей – София, Софийска градска художествена галерия, Съюз на българските художници, Художествена галерия „Васка Емануилова“ – София, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Художествена галерия – Стара Загора, Централна библиотека на Българската академия на науките, частни колекции и архиви.

БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.

Авторитетното жури е съставено от утвърдени имена на българската музикална сцена – композитори, диригенти и текстописци.
Всички достигнали до финала на конкурса песни ще получат професионален звукозапис със симфоничен оркестър.
Фестивал "Изкуството на барока", част от Календара на културните събития на Столична община, откри шестнадесетото си издание на 29 септември в Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" (под купола на "Ларгото") с едни от най-въздействащите камерни творби на Г. Ф. Телеман. Концертът "Барок на Балканите" се организира в партньорство с „Дни на бароковата музика“ в град Нови Сад (Сърбия) и събира музиканти от балкански страни, вдъхновени от утвърдилия се в музиката на Европа през 18. век „обединен вкус“.
На 4 октомври под купола на "Ларгото" с концерта „Ангел или демон“ се отбелязват годишнините на композиторите –съвременници с контрастна съдба Николо Паганини и Франц Шуберт. В програмата са струнни квартети и капричии за соло цигулка в изпълнение на виртуозната Лаура Андриани на оригинална италианска цигулка, с кожени струни и лък от епохата.
Третият концерт е на 23 октомври от 11:30 ч. в Софийската градска художествена галерия под надслов „Дами – космополити“. Дамското трио в състав Искрена Йорданова, Зефира Вълова и Линда Манчева – всяка една с впечатляваща международна кариера – премиерно представя творчеството на композиторката от втората половина на 18. век Мадалена Ломбардини-Сирмен, останала в историята с виртуозните си цигулкови концерти и камерни творби. Като съпътстваща проява е предвидена музиколожка беседа от Искрена Йорданова.
Концертът „Съзвездия“ на 29 октомври в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“ представя творби от началото на 17 век – епоха на промени в музикалния език и на научни открития (например благодарение на новоизобретения телескоп са открити непознати дотогава небесни тела).
На музикалния небосклон новите звезди са участниците в младия вокален ансамбъл DAI MONTI VERDI, който представя мадригали и светски творби от франко-фламандските композитори, учили и творили в Италия на прага на 17. век. В същия период се зараждат и ансамбловите инструментални творби, в които се насърчава недостижима виртуозност от инструменталистите. Фестивалният бароков ансамбъл ще отбележи 400-годишнината от края на житейския път на Джовани Чима с изпълнение на негови творби.
На 8 ноември в Аулата на Софийския университет утвърдени български изпълнители на старинен репертоар и млади музиканти – лауреати на конкурси – представят богата програма с творби от Ренесанса и барока. Събитието е със свободен достъп, организира се съвместно с фондация "Синергиа". Включва беседа, подходяща и за аудитория със зрителни нарушения. На 12 ноември в Тържествената зала на БАН младият канадски бас Дейвид МакKюн и Явор Генов (лютня) представят необичаен репертоар за соло бас и басо континуо от Монтеверди, Пърсел и Строци. Проследяват “новите” музикални идеи, дали живот на явлението, наречено много по-късно “музикален барок”.
На 19 ноември в Софийската градска художествена галерия вниманието на меломаните ще привлече рециталът на виола да гамба. Носителят на първа награда от най-престижния конкурс за старинна музика в Брюж (Белгия) Теодоро Бау (Италия) е включил в програмата си емблематични творби от Телеман, Абел, Бах и др.
“Кавалери на виолончелото” е концертът на 21 ноември в СГХГ. За първи път в България ще прозвучат сонатите от римския благородник от епохата на барока Ерменеджилдо дел Чинкуе. Италианските инструменталисти Людовико Минази, Кристина Видони, Теодоро Бау, Симоне Валеротонда и Андреа Букарела представят компактдиска си с премиерен запис на сонати за две и три виолончели с басо континуо. Предвидена е и мултимедийна презентация, вдъхновена от римската архитектура.
На 25 ноември в концертната зала на Общински културен институт „Надежда" обичаният от столичната публика още от първото издание на фестивала и световно признат виртуоз на блокфлейтата Ерик Босграаф ще си партнира със Симфониета "София" с диригент Свилен Симеонов.
Участват Сабина Йорданова (фагот) и Василий Илисавский (чембало). Сред композициите, включени в програмата, са емблематични концерти от Телеман, премиерно за България – сюита от Граупнер, обичаната увертюра “Музика на водата” от Хендел. Обработката за блокфлейта на познатия ла-минорен цигулков концерт от Бах оправдава включването на събитието в създадената преди повече от 5 години тематична линия “Съвременни интерпретатори на Бах“ – за изпълнение на Бахови творби съобразно спецификата на стила, но на модерни инструменти.
Заключителното събитие на тазгодишното издание на фестивала е концерт – спектакъл „Дворцови танци“ на 26 ноември в Аулата на Софийския университет. Като основна водеща сила в музикалния репертоар от 17. и 18. век, танцът ще бъде представен във вид близък до оригиналния от балетна трупа и талантливи млади танцьори от балетна школа „Маша Илиева“. Творби от Рьобел, Льоклер, Бах, Хендел, Люли изпълнява фестивалният бароков ансамбъл, воден от Зефира Вълова. За пореден път ансамбълът привлича изявени български специалисти в областта на старинната музика.
Такава е и София Проданова, лауреат на цигулковия конкурс на името на Йохан Себастиан Бах в Лайпциг през юни 2022 г., която ще солира на ансамбъла.
В програмата на фестивала са предвидени образователни прояви за деца в партньорство с Националния дворец на децата, майсторски класове и уъркшоп за изявени млади инструменталисти.

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Памет“ – 100 години от приемането на арменските бежанци от българската държава. Откриването е в сградата на Музея на пл. „Бански“ на 4 октомври 2022 г. (вторник) от 18:00 ч. Инициативата е под патронажа на извънредния и пълномощен посланик на Република Армения в Република България Н. Пр. Армен Едигарян.
Историческият разказ отвежда към началото на ХХ в., когато няколко вълни от арменски бежанци последователно пристигат в България. Споменът за нелекия им път до нашата територия, приемът и ежедневието им тук оживява чрез съкровени предмети, съпътстващи семействата в изпитанията и предаващи се през поколенията.
Съхранените артефакти са белег за епохата. Включени са лични аксесоари, оцелели заедно със собствениците през пътя от историческите арменски територии до България: връхна част на сватбена рокля, детски дрешки, незавършена покривка за легло. Показани са и документи: паспорти за временно пребиваване, визитни картички, семейни фотографии и др.
Детайлното предварително изследване на проблематиката разкрива и добавената стойност на предметите. Своеобразни преносители освен на данни за материалната култура, те пазят и емоциите от преживяното. Изложбата представя проучената информация под формата на фамилни истории.
Сред съхраненото и описаното са романтични, за съжаление, останали неизпълнени, пожелания съпругата да чака съпруга си, отиващ на война, близо до море; годеници, донесли с цената на всичко в България, кутията от годежа си в родното място, която тогава била празнично пълна с ягоди; куфар, преминал безброй километри със собствениците си до финалното им установяване в България.
Временната експозиция „Памет“ се организира по инициатива на Координационния съвет на арменските организации в София. Партньор е арменската църква „Сурп Кеворк“, Пловдив. Изложбата е посветена на 30-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между Република Армения и Република България.
Експозицията „Памет“, откриваща се официално на 4 октомври 2022 г. (вторник), 18:00 ч., може да бъде разгледана в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 30 ноември 2022 г.

На 5-и октомври 2022 г, в Централно фоайе на Националния исторически музей беше официално открита изложбата „Разказ за войната“ по повод 110-та годишнина от Балканската война, започнала на 5-и октомври 1912 г.
Основен акцент в изложбата са поредицата от картички представящи в хронологичен ред историята от месеците на войната. От мобилизацията през септември 1912 г., победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар, тежките боеве при Чаталджа и трудното ежедневие на българският войник, до обсадата и превземането на считаната за непревземаема Одринска крепост, пощенските картички показват ярка и достоверна картина на военните действия.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път.
В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.

Изложба "Колите, с които нахлухме в капитализма" на Мисирков/Богданов.
Изложбата е създадена за Европейския месец на фотографията в Братислава през ноември 2021 г. и сега е допълнена специално за пространствата на Национална галерия/ Двореца с нови работи на Мисирков/Богданов.
Филмът "Колите, с които нахлухме в капитализма" (94 мин., субтитри на български и английски език) може да бъде видян в специално пространство в изложбата от 7 октомври до 27 ноември в Национална галерия/Двореца.
Прожекциите са от 14.00 ч. и 16.00 ч.
Рефлексията между минало, настояще и бъдеще естествено прелива в изложбата, комбинираща фотографии, холограми и обекти, които с други средства развиват посоките, зададени във филма.
Изложбата е осъществена със съдействието на: АГИТПРОП, София ДокуМентал, Столична община, Национален фонд "Култура", ИА "Национален филмов център", Централноевропейски дом на фотографията - Братислава, Студио "Ten Dots", Студио "5th Degree", Фактор БГ, Надин Холд ЕООД.

Името на Лиляна Русева е добре познато на онези, които са били участници или са следили развитието на изобразителното изкуство в България през втората половина на ХХ век. Творчеството на художничката категорично представлява значим дял сред водещите насоки и тенденции в неговия облик и характер. Настоящата експозиция, чийто повод е 90-годишнината от рождението на авторката, е възможност не само да се докоснем още веднъж до нейния свят в картини, акварели и рисунки, но и да ги осмислим и да ги съпреживеем в нова светлина, по-пълно и цялостно от гледна точка на несъмнения й принос в нашата художествена култура.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.

В интердисциплинарен проект Йона Тукусер, която работи в стила на метамодернизма, интерпретира в своята живопис трагичните последици от глада през ХХ век и отправя тревожен поглед към настоящето в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Изложбата се реализира c подкрепата на Посолството на Украйна в Република България.
Йона Тукусер е родена през 1986 в българско семейство, в село Главан (Одеска област), което се намира на 70 км до делтата на река Дунав в Украйна. Потомка е на род, който през 1832 се изселва от село Главан, община Гълъбово, област Стара Загора, България.
В продължение на 13 години художничката събира исторически материали за глада на територията на Украйна и Съветския съюз, създаден от умишлени действия в периода 1921 – 1923, 1932 – 1933 и 1946 – 1947, като използва академичен подход при подбора на архивните източници на информация. Особено въздействащи са личните интервюта с хора, оцелели от глада, цитати от които посетителите на изложбата ще имат възможност да прочетат.
„Проектът „Глад” разкрива, че съвременният свят е станал заложник на безнаказаните престъпления на съветския тоталитаризъм и по-специално – на репресивните антиселски прояви, допринесли за масовия глад на населението. Мисълта на философа Джордж Сантаяна, че тези, които не могат да си спомнят миналото, са осъдени да го повторят, трябва да звучи като аларма, чиято мощ ще бъде усилена от историческите картини към проекта”, коментира Йона.

През новия изложбен сезон в Художествена галерия „Дечко Узунов“ се представя първата експозиция от програмата „Срещи отвъд времето“. За тази поредица, по покана на екипа на галерията, специално ще се подготвят творби от съвременни автори, вдъхновени от творчеството на големия български творец и интелектуалец Дечко Узунов. Новосъздадените произведения на определения художник ще бъдат представени съвместно с творбите „вдъхновители“ в пространството на филиала на Софийската градска художествена галерия – Художествена галерия „Дечко Узунов“.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.

Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ (подкуполно пространство на зона Ларго, пл. „Независимост“ №1), филиал на Регионалния исторически музей – София. Фондация "Балканско наследство" представя със съдействието на Регионален исторически музей – София културно-туристическия проект "Маршрут на мозайките в София". Проектът е реализиран с подкрепата на Столична община – Програма "Култура", Направление "Културно наследство и социализация".  Изложба на открито, туристически маршрут до 12 избрани обекта на античното и модерното мозаечно изкуство  в София, както и двуезична интернет страница – на български и английски език – са част от проекта.
На 18 октомври от 11.00 ч. проектът „Маршрут на мозайките в София“ ще бъде официално представен в зала 1 на Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ (подкуполно пространство на зона Ларго, пл. „Независимост“ №1), филиал на Регионалния исторически музей – София.
Проектът представя мозайки в София от различни исторически периоди – от антични до съвременни образци. Сред включените мозайки фигурират и такива, собственост на Регионалния исторически музей – София.
Такива са мозайките в Археологическото ниво на базиликата Света София, експонирани на място.
От 18 октомври до 1 ноември в Галерия на открито в Градската градина може да бъде разгледана постерна изложба. 
По-голямата част от античните мозайки в древна Сердика, украсявали частни и обществени сгради през 3 - 6 век, са разкрити по време строителни дейности през 20 и 21 век и днес са съхранени и експонирани на оригиналното си място на намиране или в музейна среда. Мозайките, създадени в София през 20 век, отразяват тенденциите в модерното българско изкуство при декорацията на религиозни и обществени сгради преди 1944 г., както и на тези, моделирали облика на обществените пространства у нас през 70-те и 80-те години на 20 век.
Подробна информация за маршрутите, мозайките и техните автори е достъпна на сайта www.mosaictoursofia.info.

Зад концепцията на „Концерти с дрескод за деца“ стои каузата на музикантите от „София квартет“ да поставят основите на ранното музикално образование в България.
Проектът стартира успешно още преди 3 години под формата на открити събития за деца и родители със свободен достъп, в които присъстващите не са зрители, а активни участници. „Концерти с дрескод за деца“ се реализира с подкрепата на Столична община – Столична програма „Култура“.
Коронавирусът, причина за смяна на средата от реална в дигитална, доведе до разширяване на аудиторията. Така през 2021 г. са създадени и първите пет клипа с музиката на Хайдн, Моцарт, Моцарт, Бетовен, Шуберт и Менделсон, които достигат до всички детски градини в София.
Интересното съдържание, подчинено на детския език и красивата музика, в дигиталната версия отново способстват за реализирането на целта, а именно – образоване чрез забавление.
Новата серия детски образователни видеа са вече достъпни за гледане и сваляне на официалния YouTube канал на Sofia Quartet. Културният продукт ще бъде разпространен във всички 278 общински детски градини на територията на София с над 44 000 деца.
Проектът се фокусира върху скъсяване на дистанцията между класическата музика и детската аудитория. Или накратко – 5 видеоклипа за 5 композитори с авторски сценарии, професионален актьор и музикални изпълнения на камерния състав. „Концерти с дрескод за деца: дигитално“ си поставя за цел да възпита ново поколение публика в полза на класическата музика, като създаде културни продукти с атрактивно за детската аудитория съдържание.
Продуцент на проекта е Фондация за българска литература.

Княжеска градина „Заставаме зад каузата на фондация „РеСтарт“ за създаване на център за физическо и психическо възстановяване на хората с онкологични заболявания“, обяви заместник-кметът на Столична община Мирослав Боршош.
На 22 октомври от 11.00 ч. на Сцена-павилион „Контейнер Vox Populi” в Княжеска градина ще бъде даден официален старт на благотворителен търг „Рe: МИСИЯ НОВ ЖИВОТ“. За всеки предмет, предоставен от звездните участници, ще може да се наддава онлайн - от 22 октомври до 23 ноември 2022 г. във фейсбук страницата на фондация „Рестарт“. Петър Стойчев, Тервел Пулев, Мария Петрова, Златните момичета, Тереза Маринова, Невяна Владинова, Владимир Николов и Александър Николов са малка част от известните шампиони, които дариха спортни артикули с колекционерска стойност, за да заработи първият по рода си спортен център за онкоболни, в който преминалите през диагнозата ще могат в защитена среда и под грижите на опитни специалисти да се съсредоточат върху физическото и психическото си възстановяване. Част от дарените предмети, участващи в търга, са топка за снукър от Рони О’ Съливан, специално подписан екземпляр от романа "Остайница" на писателката Рене Карабаш, картини от Иван Яхнаджиев, рисувани с деца и др. Зад каузата застават още и Румяна Нейкова, Ивет Лалова, Ансамбълът по художествена гимнастика, Евгения Раданова, Георги Глушков, Армен Назарян, Таня Богомилова, Йорданка Благоева, Стойка Кръстева, Елица Василева-Атанасиевич, Български футболен съюз - ПФК “Левски”, ПФК “ЦСКА - София”, ПФК “Славия”, ПФК “Локомотив 1929” - София, Дом на киното и други. Три имена стоят зад фондация „РеСтарт“. Основател е Ива Филипова, която преди повече от 7 години чува диагнозата РМЖ. 7 години по-късно Ива не просто побеждава болестта, а е вдъхновение и помага на много онкоболни със специална възстановителна програма с гама от фитнес упражнения. Сертифицира дейността си в Канада от CANFITPRO (Canadian Fitness Professionals) и C.E.T.I (Cancer Exercises Training Institute) като BCRBS (Breast Cancer Recovery BOSU Specialist) и днес е единственият квалифициран специалист в България.
Искрен Зографски е от семейство на знатни лекари, артисти и политици от времето на Царска България. Самият той е поет, успешен консултант по недвижима собственост, увлича се по изкуството и споделя същата съдба като тази на Ива.
Третият член на фондацията е обичаната актриса Стефания Колева, която е и дипломиран арт терапевт. “Тримата мускетари“ казват, че имат нужда от помощта на цялото общество, за да направят център от ново поколение за терапии за душата и тялото. Благотворителната инициатива „Рe: МИСИЯ НОВ ЖИВОТ“ е подкрепена от Столична община и се реализира в партньорство със Студио за документален театър “VOX POPULI”.

Балканско изложение на игралната и развлекателна индустрия.
BEGE e изложението на игралната и развлекателна индустрия за региона на Европа, на което всяка година се събират водещи компании и професионалисти от всички сектори на игралната индустрия, които да представят и разгледат иновативните технологични продукти и решения, както и да се запознаят с предстоящите тенденции в сферата.

В последните няколко години Мартиан Табаков се утвърди като едно от младите имена в съвременната скулптура в България. Той получава класическо академично образование в Националната художествена академия, като развива своята работа в посоката на съвременното изкуство и интерес към обекта, материала, инсталацията. Произведенията му се разгръщат в пространството и създават смислова среда от множество отделни фигури и фрагменти.
Настоящата изложба в галерия „Васка Емануилова“ е свързана с идеята за архитектура на човешкия свят и на човешкото, както и нейните възможни трансформации и превъплъщения. Една част от представените творби авторът представя предварително в своето ателие през месец август тази година. По този начин, той изгражда задълбочена комуникация с публиката и надгражда първоначалната идея. В галерия „Васка Емануилова“ той включва нови твоби, специално създадени за изложбата, като разгръща първоначалната си концепция.
В изложбата виждаме антропоморфни керамични фигури поставени върху китеници или пък вписани в структури от метални кубове; дървета, изградени от жив (дървесен) материал, сглобени от отделни фагменти/парчета в загатнато кубистичен план в пространството; колони, наподобяващи натрупан органичен материал от гипс със солидни квадратни основи от бетон. Макар и хармонично поднесени на зрителя, съчетанията на всички тези елементи са неочаквани и контрастни.
За „Обстоятелствата, които създаваме, са тези, които ни променят“ авторът казва, че „в стремежа си да създадем все по-удобни и по-удобни условия за нашето битие, се отказваме от естествените си способности да се справяме с живота“. Изградената от Мартиан Табаков среда в Галерия „Васка Емануилова“ ни показва едно огледало на човешкото отчуждение и самота, скрити зад концепцията за комфорт.

Десетото издание се отличава от всички предходни, не само защото юбилеят предразполага към ретроспекции и прогнози, а и защото последните три години подложиха на изпитание гражданската и творческа чувствителност на плакатиста. Мотото на десетото триенале "Силата на плаката" откликва на тези нагласи. Пандемията и войната в Украйна оставят отпечатък върху представените произведения, разширяват обхвата на форума и потвърждават възгледа, че светът е сцена, а плакатът нейно огледало.
Домакин на десетото издание на Триеналето е Националният дворец на културата, а съпътстващите изложби са в Националната галерия – Квадрат 500, в залата на СБХ „Райко Алексиев“ и в новооткритата столична галерия "88".
Акцент са художествените намеси в градската среда (площад „Славейков”, оградите на Центъра за източни езици и култури към Софийския университет, НХА, Националното музикално училище; фасадата на Националната музикална академия и др.), защото връщат плаката на естественото му място – улицата, която е и най-влиятелната галерия за това изкуство.
Първата среща на избрани експонати от колекцията на Триеналето беше с публиката на фестивала „Аполония” в Созопол, последва акцията „Алея на славата“, която преобрази площад „Славейков“ по случай Деня на София – 17 септември, а Международният ден на езиците – 26 септември – беше отбелязан с друга внушителна кампания на открито. 32 широкоформатни винила от серията „От А до Я“ – един от най-успешните проекти на Триеналето, включващ плакати за всяка една от българските букви, дело на известните ни плакатисти Божидар Икономов, проф. Божидар Йонов, Георги Липовански и проф. Людмил Чехларов са експонирани въру оградата на Центъра за източни езици и култури – на ъгъла на булевард „Тодор Александров“ и улица „Опълченска“.
Всички тези външни изложби целят да покажат колко естествено и ефектно плакатът може да се впише и да „оцвети“ градската среда, да ѝ предаде смисъл.

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.

Основна колекция + специално участие, НДК, 1 – 21 ноември;
Изложба на международното и селекционно жури на 10-ото Триенале, галерия на СБХ „Райко Алексиев“, 29 октомври – 12 ноември
Експозицията включва произведения както на българските автори, които селектират плакатите и формират колекцията на Триеналето, така и на чуждестранните гости, които ще определят наградите, непосредствено преди официалното откриване.
Публиката ще види плакати на едни от най-влиятелните световни плакатисти като Щефан Бунди, Швейцария; Гите Кат, Дания, Ришард Кайзер, Полша, Бата Кнежевич, Сърбия, на българските им колеги: Божидар Йонов, Иван Кашлаков, Мила Лозанова, Парашкев Фереджанов, неонови обекти на Георги Янков, живопис на Любен Генов, както и фотографии на самите наградни пластики и на техните създатели – известните скулптури Богомил Николов и Георги Чапкънов;
Право в десетката разказва за Триеналето през избрани плакати и безценни дарения, които се съхраняват в неговата колекция – най-голямата и престижна сбирка на това изкуство у нас. Изложбата включва плакати, знакови не само за историята на Триеналето, но и за развитието на световното плакатно изкуство през последните 3 десетилетия;
Национална галерия/Квадрат 500, 1 ноември – 18 декември;
Памет и плакати, In memoriam – плакати на големите български плакатисти Александър Сертев, Асен Старейшински, Божидар Икономов, Димитър Тасев, Камен Попов, Николай Ковачев, Огнян Фунев и Стефан Десподов, подредени в новооткритата столична галерия "88", ул. „Богатица“ 25;
Публични лекции на членовете на международното жури: Щефан Бунди, Бата Кнежевич и Ришард Кайзер, 31 октомври, 11 часа, НХА, нов учебен корпус, зала 002/003, „Шипка“1;

"AEROWAVES в София" фестивал 2022 се организира от Фондация „Арт линк“ в Календара на културните събития на столицата.

Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство
Самостоятелната изложба на Ленка Клодова представя работи, свързващи пърформативния и скулптурния подход, които авторката развива по своеобразен начин още от 1990-те. Главната тема са джендърните и културните стереотипи. Концепцията възниква през периода от 13 години между две председателства на Чешката република на Съвета на Европейския съюз.
Централната инсталация в изложбата – „Давид черният“, 2009–2022, е авторска рефлексия на „сатиричната“ пластика „Ентропа“ (Entropa) на известния чешки скулптор, която през 2009 по случай първото чешко председателство е експонирана в атриума на сградата Юстус Липсиус (Justus Lipsius) в Брюксел. Нейната реализация получава огромен негативен отзвук в медиите и сред политиците, развълнува водите на европейската културна дипломация, особено във връзка с представянето на България, предизвиква много дискусии и няколко извинения от чешки политици и от самия автор. Настоящото председателство на Чешката република предлага възможността този факт да се използва символично и споменатият политически скандал да придобие нов по-ласкав и смислен контекст.
„Давид черният“ на Ленка Клодова е парафраза на известния „Давид“ на Микеланджело, изработен от полистирен, който авторката постепенно рисува с черна боя. Самият процес на създаване, особено пърформативно замисленото рисуване, е толкова важен, колкото и финалната работа“, обяснява кураторката на изложбата Вера Борозан и добавя: „За посетителите, които няма да успеят да видят пърформанса, представяме серия от снимки, на които можем да наблюдаваме Клодова, която с четка нанася върху бялата повърхност на статуята най-напред окосмяването, косата и брадата, после татуира Давид и постепенно го облича, като през фазата на официален костюм стига до черен монохром“.
Резултатът е травестия на значенията, на популярните културни митове, на стереотипите, от една страна, a от друга страна – намеци за конкретното политическо събитие, конкретната художествена стратегия и конкретния художник. Всичко това е олекотено, дозирано и комбинирано така, че пред зрителя се представя едновременно в многослоен прочит и с освобождаване от капаните на черно-бялото виждане за нещата. Гореописаната статуя „Давид черният“, ще бъде довършена по време на пърформанса в залите на Музея за съвременно изкуство в София.
С това произведение е тясно свързана и втората работа на художничката – „Геохора“, 2012, в която скулптурният подход извиква на преден план противоречието между формата на отделните фигури и тяхната сянка, като по този начин метафорично изразява отношение към телесните стереотипи и общественото положение на мъжете и жените. Пърформативният и скулптурният подход характеризират и третата инсталация – „Торсове“ – торсовете на жени от семейството на авторката със записи на техни пърформанси.

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.

“Топлоцентрала”
На 22 и 23 ноември в Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" ще бъде представен словенският спектакъл “Проклет да е предателят на отечеството!”. Той ще бъде представен за първи път у нас съвместно с инициативата "Нощ на театрите" под режисурата на Оливер Фърлич – "лошото момче на Балканите".
Поставен премиерно в Любляна през 2010 г. в Театър "Словенско Младинско", спектакълът е желан гост на всяка световна сцена и фестивал заради това, че е "истински, ангажиран, важен, груб, политически, постдраматичен, постмодерен театър, занимаващ се с нас и с времето, в което живеем". Зрители на четири континента разбират, че "не историческото събитие на Югославската война е в основата на това силно и блестящо представление, а присъствието на политическия проблем днес: готовността за зверства остава, трябва само да се натисне правилното копче".
Гостуването на “Проклет да е предателят на отечеството!” в България се осъществява от Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала", "Таймлайн Продакшънс" и Фондация "Асоциация Информбюро".
Представлението е с български субтитри.
Участват: Примож Безяк, Олга Град, Урош Каурин, Борис Кос, Урош Мачек, Драга Поточняк, Матей Речер, Романа Шалехар, Дарио Варга, Матия Вастл.

Галерия на открито в градина "Кристал"
Изложбата може да бъде разгледана до 27 ноември.
Лицата на изложбата са популярните актриси Йоана Буковска-Давидова, Десислава Бакърджиева, Биляна Георгиева, Дария Симеонова и Силвия Петкова. Целта на фотографската изложба е да покаже как всъщност изглеждат жертвите на домашно насилие, чиито белези (ментални и физически) често пъти остават скрити от обществото.
Ужасяващата истина е, че домашното насилие над жени се задълбочава както у нас, така и по света. За съжаление, този проблем често остава нечут, неразбран и затворен в рамките на семейството.
Кампанията включва серия от инициативи, чрез които ще запознава потенциални и реални жертви, обществото и институциите за домашното насилие, как то да бъде идентифицирано навреме, как да се работи съвместно и ефективно и с това да се предотвратят бъдещи трагични последствия.

Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“
Официалното откриване на седмото издание на проекта „Поезия в метрото“ ще се състои на 15 ноември (вторник) от 18.30 часа в Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ – под купола на Ларгото. Проф. Амелия Личева – главен редактор на „Литературен вестник“ – и Ивона Якушко-Дудка – и.д. директор на Полския институт ще представят инициативата. Представителите на институциите и посолствата, участващи в тазгодишното издание, както и авторът на българското стихотворение – Георги Господинов, ще четат произведенията в оригинал.
Организатори са Полски институт в София и „Литературен вестник” съвместно с Австрийското посолство, Държавният културен институт към министъра навъншните работи на Република България, Гьоте-институт, Посолството на Гърция, Посолството на Дания, Посолството на Ирланди, Институт "Сервантес", Италианският културен институт, Институт "Камойш", Посолството на Румъния, Посолството на Украйна, Институт "Лист" и Чешкият център. Партньор е Столична община, медийни партньори са Българското национално радио и Българската национална телевизия. В проекта са включени стихотворения от 14 държави членки на EUNIC Cluster Bulgaria и асоциирани институции, включително и българско стихотворение:
Ерих Фрийд (Австрия)
Георги Господинов (България)
Райнер Мария Рилке (Германия)
Янис Рицос (Гърция)
Хенрик Нордбранд (Дания)
Шон Лайсахт (Ирландия)
Рафаел Алберти (Испания)
Валерио Магрели (Италия)
Адам Загаевски (Полша)
Мануел Алегре (Португалия)
Ана Бландиана (Румъния)
Сергий Жадан (Украйна)
Шандор Петьофи (Унгария)
Владимир Холан (Чехия)
Стихотворенията ще бъдат представяни от 14 ноември до 23 декември 2022 г. във вагоните на метрото и метростанциите "Софийски университет", "Стадион Васил Левски", "ИЕЦ - Цариградско шосе", "Ломско шосе", "Бели Дунав", "Лъвов мост", "Сердика II", "НДК", "Европейски съюз", "Витоша", "Надежда", "Княгиня Мария-Луиза".

Галерия "Аросита" (ул. "Врабча" №12 Б)
Остъклена живопис
Галина Шехирян
В продължение на близо 30 години Галина Шехирян рисува върху стъкло. Достигнала до изключително изящество, шеметна звънкост, спонтанност и дълбочина, нейната живопис се родее с постиженията на Миро и Тапиес. И когато са дръзко съчетание на контрастни цветове, и когато са почти монохромни, нейните творби омагьосват със съчетанието между размисъл и игра, между полъха от прастари, неолитни времена (когато древните са гледали на направата и украсата на съда като свещенодействие) и бляскавата модерност на надникналият към детството на цивилизациите homo ludens.

Националния дворец на културата - пред зала 6
Софийски коледен фестивал ще се проведе от 18 ноември до 18 декември в пространството зад Националния дворец на културата - пред зала 6. Ще предложи забавления, ароматни напитки, кулинарни преживявания, концерти, представления и пъстра програма, къкто и емоции със  световно първенство по футбол. Посетителите ще могат да се насладят на различни театрални постановки, Pop Up и земеделски базари, кабаре спектакли и много събития за деца! Фестивалът ще отваря в 12.00 ч. от понеделник до петък, през уикендите - от 11:00 ч.
Официалното откриване е на 18 ноември от 18:00 ч.
Гостите ще могат да се насладят на огнено шоу и въздушна акробатика от артистите на „Нов цирк“, приятна музика и много коледно настроение.
На 19 ноември от 11:00 ч. ще се проведе детско цирково представление, последвано от детска циркова академия, където най-малките ще могат да се забавляват и да усвоят тънкостите на цирковата акробатика. DJ Стефан Попов ще вдигне градусите на настроението в часовете между 16:00 ч. и 19:30 ч., а от 20:00 ч. ще се проведе акустичен концерт с любими поп парчета с джаз акцент от Дани Стойкова и Цветелин Пенков.
Неделният 20 ноември ще зарадва малчуганите със спектакли - „Самодивата“ и „Аладин и вълшебната лампа“.
Билети за всички събития могат да се закупят на място или през Eventim. Програмата на събитията следете тук - https://www.facebook.com/sofiachristmasfest
Акцент в програмата ще бъде и Мондиал 2022, футболните срещи ще се излъчват на два екрана. 
Организаторите на фестива отправят апел да се подпомогне дейността на фондация за „Нашите деца“ и организират дарителска кампания и „Елха на Доброто“. Със събраните средства ще се осигури безвъзмездна подкрепа за деца в нужда от квалифицирани логопеди, рехабилитатори, детегледачи и др.
Организатор на Sofia Christmas Fest e BSG Media.
Фестивалъ тсе реализира с логистичната подкрепа на Столична община, с подкрепата на район "Триадица" на Столична община, Министерство на земеделието, Министерство на културата, Министерство на туризма и пазари "Възраждане" ЕАД.
https://www.facebook.com/sofiachristmasfest

Съюз на българските художници, Шипка 6, 1 А
„Драматургия на пространството“ представя творби на над 30 художници: сценографски реализации, произведения – части от театралния спектакъл, чиито качества преминават сценичната рампа и имат самостоятелен живот на творби на изобразителното изкуство.
Инсталации, мапинг, деструктуриране, различни пърформативни форми, видеоефекти и т.н. днес са част от изобразителните средства на художника сценограф и неизменна част от съвременното театрално представление.
Творческата работа на художниците сценографи е характерна със своя специфичен изобразително-пластичен език в сценично пространство, а често след появата на модерния театър – и извън неговите предели.
Този език е традиционно подчинен на работата върху определени драматургични текстове. Тези текстовете извеждат изконни човешки ценности, като се започне от класическата световна драматургия. Днес работата на сценографите най-често е концентрирана върху текстове с остра, насочена към проблемите на съвременния свят драматургия.

София прес
По идея на: Борис Колев
Куратор: Камен Симов
Участници
Живопис: Дарина Цурева, Борис Колев
Графика: Елена Панайотова, Христофор Кръстев
Пластика: Камен Симов, Николай Златанов – Кайо
Размиването на границите е толкова характерно за нашето съвремие, че то се приема за аксиома.
Жанровите и стилови определения, както и традиционните форми и практики се размиват и създават една различна мозайка със свои нови принципи, структура и характер. Смяната на едни граници разбираемо създава нови такива, както промяната на светлината води до промяна на формата, цвета, средата, а оттам се променя внушението на художественото произведение.
Погледът от различен ракурс помага за по-доброто овладяване на даден художествен жанр, предпазва го от леността на рутината. Тази промяна дава различна възможност за израз във форма, материал, медия, различно светоусещане и го съотнася към вътрешния му натюрел. Така се съпоставят вече традиционните пластични художествени подходи с пластичните похвати и формираните ценности в нас. Тясното профилиране дава професионална дълбочина, но често лишава и ограничава широчината на другия поглед – на различното, необичайното.
Идеята на проекта е да се ротират колегите: графиците в живопис, живописците в пластика, пластиците в графика.
По този начин ще се изправим пред чисто професионалната провокация и различния творчески процес, излизайки от комфорта на художествена специфика, като си „разменим местата”.
Участниците ще бъдат освободени от условностите и ограниченията на техника, стил, материал, тематика, всеки ще има възможност за индивидуален избор. Изискването е творбата, която авторът представя, да е в друг художествен вид, различен от този, в който работи. Броят на работите и размерът им са съобразени с конкретното пространство на залата.

Съюз на българските художници СБХ, Шипка 6, 1 B
Ивайло Цветков е сред най-активно работещите художници карикатуристи в България, със светкавична реакция на политическите събития у нас и по света, изразена в шаржови портрети и карикатури. Въпреки това и въпреки многобройните му участия в годишните изложби на българската карикатура в СБХ и десетки международни конкурси „Проверка на зрението“ е първата му самостоятелна изложба в България. В нея той показва над 200 портретни карикатури (шаржове) на герои от различни области и времена. Творбите са рисувани през последните три-четири години за различни печатни издания, изложби и конкурси. Идеята на автора е зрителят да започне „проверката на зрението си“, като разглежда изложбата от най-големите формати (70 х 50 см), през размер 50 х 35 см и продължи към най-малките, съвсем миниатюрни творби – „като при очен лекар, с всичките Ш и Е на таблото“, казва той. – „Надявам се дженкът да се получи!“

Съюз на българските художници - Шипка 6, 1 C
За своята своеобразна ретроспекция авторът споделя:
Всяка картина е породена от мой спомен. Интересува ме чисто „живописния момент“. Оставям се да ме води интуицията, импровизирам, старая се да не се намесвам грубо в процеса. Рисуването за мен е вълнение и радост, а често и резултатът ме изненадва… Надявам се това усещане да предам на тези, които съзерцават картината.

Зала Райко Алексиев
проф. д-р Чавдар Попов: Изложба живопис на Николай Тодоров
Показаните картини представляват специфична комбинация между няколко основни начала: строго обмислена, уравновесена композиция; изчистени геометрични и опростени фигуративни знаци; аскетични живописни тоналности, оживени от богата релефна фактура, при които цветът е редуциран и като правило„дехроматизиран“.
Художникът се стреми да намери съответната пластическа формула на мирогледни, екзистенциални проблеми, които отвеждат вниманието на зрителя далеч отвъд индивидуалното и субективното начало, тъй като имат значение за културната и родовата идентичност, за историческата памет. По същество става дума за твърде своеобразни образни притчи в материал, които имат отношение към най-същностните аспекти на битието, на живота ни като човешки същества тук, на Земята.
Съчетанието на цветовата маса и на графизираните акценти придава на платната известна двойственост: те са едновременно и живописни творби, създадени от автор, изцяло потопен в съвременното изкуство, и заедно с това напомнят асоциативно за някакви странни петроглифи, руни или кой знае какви графеми, които се разполагат в полето на дописмената култура, като по този начин не само допълват, но и обогатяват пластическата проблематика на самата картина.

Всяка година на 19 юни - Деня на дарителя се открива временна изложба с новите постъпления от дарения и теренни сборове през изминалия сезон.
Вход с музейни билети.

София- Градската Градина – пл. Княз Александър първи
За поредна година НЕМСКИ КОЛЕДЕН БАЗАР отваря врати, за да те зарадва с:
Празнична музика и вкусни изкушения.
Ръчноизработени изделия и тематични подаръци.
Безброй забавления за малки и големи.
Очакваме те, за да споделим заедно много вълшебни мометни и да се заредим с коледно настроение!

Изложбата Право в десетката е акцент в програмата на десетото юбилейно издание на Международното триенале на сценичния плакат – София. Експонатите в нея – плакати на едни от най-прочутите имена в света на съвременния графичен дизайн са подбрани специално за пространството на панорамната зала (етаж 6.) на Квадрат 500.
Право в десетката разказва за историята на Триеналето чрез избрани плакати и безценни дарения, които се съхраняват в неговата колекция – най-голямата и престижна сбирка на това изкуство у нас.
Изложбата включва плакати, знакови не само за историята на Триеналето, но и за развитието на световното плакатно изкуство през последните 3 десетилетия.
А имена на автори-легенди като: Шигео Фукуда, Икко Танака, Казумаса Нагай, Япония; Валдемар Швежи, Полша; Жоао Машадо, Португалия; Пол Дейвис, САЩ; Ален Льо Кернек, Франция, включително и на носителите на двете равностойни награди от тазгодишното Триенале – Мишел Буве, Франция и Лекс Древински, Полша/Германия са още една основателна причина изложбата да бъде посетена до 18 декември.

Софийската градска художествена галерия и в студио The Neighbours.
Изложба "Съседите: форми на травмата (1945-1989)"
Куратори: Джулиан Шехирян, Красимира Буцева и Лилия Топузова
3 ноември – 4 декември, Софийска градска художествена галерия
„Съседите: форми на травмата (1945-1989)“ е инсталация, която е плод на близо 20 години проучвания и 8 години сътрудничество, изследваща паметта за политическото насилие, завещана ни от комунистическото минало.  Джулиан Шехирян, Красимира Буцева и Лилия Топузова пресъздават чрез модифицирани предмети, видео и звуков дизайн спомените на хора, преминали през българския Гулаг и затвори, съществували между 1945 и 1989 г.
Експозицията представя над 40 интервюта с оцелели от репресиите на режима. В изложбата са пресъздадени жизнените пространства, в които са проведени интервютата. Към тях са добавени откъси от разказите на оцелелите, звуци и видеа от местата, където някога са се намирали лагерите в Белене и Ловеч.
Заличени още преди краха на комунистическия режим, за живота в лагерите има много свидетелства, но само частичен документален материал. Със средствата на съвременното изкуството, изложбата обединява в едно потапящо преживяване тези трудни за слушане, но важни за самоосъзнаването ни разкази.
Изложбата се разгръща в две локации: в Софийската градска художествена галерия и в студио The Neighbours.
*Съпътстваща програма от дискусии, срещи с авторите, образователни турове и работилница в двете пространства ще бъде обявена допълнително.

Литературен салон с участието на: Йордан Каменов, Красимира Казанджиева, Любомир Бъчваров, Валентин Стамов.
Зала „Сириус“, 18:00 ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход свободен.

Зала „България“
Диригент
Цветан Крумов
Солист/и
Състав
Национален филхармоничен хор

НДК - зала 1
“Скъпи почитатели, много съм щастлив да ви поканя на юбилейните ми концерти "40 години на сцена".
Те са сбъдната мечта за мен, защото от април 2022 г. пътувам из цялата страна със собствен оркестър, с който направихме повече от 50 концерта и апотеозът на това турне ще бъдат двата концерта в емблематичната Зала 1 на НДК.
Очаквам повече от два часа да пеем заедно най-обичаните ми песни.”
Веселин Маринов