Виж карта на събитията

"ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ"
"ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ"
Безплатни творчески занимания за деца на открито
Седмица на танца
Съвместно с "Булекопак" АД и Районна администрация "Искър"

"Любомир Далчев. Продължение на рзказа..."
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

"София Хартиен Арт Фест"
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.

Street Food Fest
Street Food Fest - Вход свободен
Зад музей „Земята и хората“
Web: http://sofiasummerfest.bg

Volleyball Nations League - Women
От 28 юни до 3 юли в "Арена Армеец" България е домакин на мачовете от третата седмица на Волейболната лига на нациите при жените с участието на българските "лъвици", водени от Лоренцо Мичели. Женският национален отбор на България ще изиграе първия си мач от домакинския турнир от Волейболната лига на нациите в "Арена Армеец" на 28 юни срещу Доминиканска република. На 1 юли "лъвиците" се изправят срещу Бразилия - финалистки от последните две издания на Волейболната лига на нациите, сребърни медалисти от олимпийските игри в Токио и №2 в света при жените в момента. На 2 юли родните националки посрещат актуалните европейски шампионки от Италия.
На 3 юли България се изправя срещу Полша. Всички български мачове са от 20 часа.
ПРОГРАМА - ВОЛЕЙБОЛНА ЛИГА НА НАЦИИТЕ - ЖЕНИ
Повече подробности на https://arenaarmeecsofia.net/
Билети на касата на “Арена Армеец”-София
Програма:
28 юни (вторник)
17,00 часа: Тайланд – Република Корея
20,00 часа: Италия – Полша
29 юни (сряда)
17,00 часа: Китай – Бразилия
20,00 часа: Доминиканска република – БЪЛГАРИЯ
30 юни (четвъртък)
13,30 часа: Република Корея – Бразилия
16,30 часа: Тайланд – Доминиканска република
20,00 часа: Полша – Китай
1 юли (петък)
13,30 часа: Тайланд – Италия
16,30 часа: Китай – Република Корея
20,00 часа: Полша – БЪЛГАРИЯ
2 юли (събота)
13,30 часа: Бразилия – Тайланд
16,30 часа: Доминиканска република – Полша
20,00 часа: Италия – БЪЛГАРИЯ
3 юли (неделя)
13,30 часа: Китай – Доминиканска република
16,30 часа: Италия – Република Корея
20,00 часа: Бразилия – БЪЛГАРИЯ

Актьорски курс на прочутото училище за звезди „Лий Страсбърг“
Образователното събитие ще трае пет седмици и ще се проведе в Международното висше бизнес училище. За уъркшопа специално от Лос Анджелис в София пристигна Пол Ръш, преподавател от института и член на престижното „Студио на актьори’’ (The Actors Studio). В момента Ръш подготвя театралната премиера на новата пиеса на носителя на „Оскар“ Джон Патрик Шенли.
През финалната пета седмица Дейвид Страбърг, син на Лий Страсбърг и настоящ директор на института, ще проведе онлайн мастър клас със селектираните участници. Актьорите ще имат възможност да преминат и през специален онлайн мастър клас с Томас Съливан – един от най-значимите кастинг директори на Холивуд, който прави кастинга на спечелилия „Оскар“ филм „Зелената книга“’.
Зад актьорския курс на Лий Страсбърг в България като партньори застават Международното висше бизнес училище , bTV Медиа Груп, Съюзът на артистите в България, списание L’Europeo и фондация ’I Can Too.
https://www.themethodworkshop.com/?fbclid=IwAR28jkuVWhOKMiVvQtCq6HxirbCw1ulaVCMzewvDqTZInT_ce-PnD2GDiyA

Алексей Титаренко - Град на сенките
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.

БОРЯНА РОССА Механиста: 8 портрета на киборги
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.

Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.

Изложба "Исторически паркове и градини на София" в Регионалния исторически музей – София
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.

Изложба “Доспехите на тракийските воини”
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ

Лятна детска академия за изкуства, организирана от Дом на културата "Средец"
Детска академия за изкуства на Общински културен институт Дом на културата "Средец"
6 юни - 1 юли 2022
ОБУЧЕНИЕТО Е БЕЗПЛАТНО. Информация и запивания на тел: 0884 011 068; 0884 343 183; имейл: dksredets@abv.bg и в Дом на културата "Средец" - София, ул. „Кракра“ 2А, стая 108

Лятно кино в София
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa

Нови находки от Цитаделата на Кокалянски Урвич
В проучванията участват студенти от Софийски университет "Св. Климент Охридски", Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий", Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" и Нов български университет.
Още в първите дни на проучването са локализирани останки от християнски храм. Неговото функциониране се отнася към ХV-ХVІІ век. В руините на храма, наред със стотиците стенописни фрагменти се откриха и интересни находки. До момента са открити три тройни, ажурни наушника, изработени от сребро с псевдо филигран и припоени топчета. Предварителната датировка на накитите е ХV-ХVІІ век, а местонамирането им е върху деструктиралите колони от тухли и хоросан, преграждали олтарната ниша. Друг важен акцент сред находките е откритото ритуално погребение на църковна утвар, почти централно пред апсидата, от изток. То е поставено в малка яма, частично оградена с дребни камъни, където са били погребани кръст и кандило. И двата предмета са изработени от желязо, а трезорирането им трябва да бъде отнесено към времето, след края на функциониране на християнската постройка. Това най-вероятно се е случило в самия край на ХVІІ век или по-късно през ХVІІІ-ХІХ век, като трябва да отбележим, че погребението попада във височина над съвременния на сградата терен.
Проучванията и дейностите на обект „Цитаделата на Кокалянски Урвич“ ще продължат до края на месец юли, припомнят от Национален исторически музей, а финансирането е осигурено от Дирекция „Култура“ на Столична Община.

Образът на Майстора, Двореца Майстора и „Родно изкуство”
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

Образът на Майстора, Квадрат 500 Майстора и „Родно изкуство”
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

ПЕЙЗАЖИ
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.

ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.

Първо издание на „Фестивал на лауреатите“
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).

РЕАЛНОСТ И МИСТИКА
СГХГ Проектът на СГХГ „Другото око“ представя периодично експозиции по идея и подбор на външни куратори не-изкуствоведи, да работят с творбите от фондовете на галерията и да създадат своя посока на размисъл в изкуството. По покана на галерията куратор на настоящата изложба е Георги Войнов – икономист и дългогодишен колекционер на съвременно изкуство. Георги Войнов обръща поглед от една страна към дарителството, а от друга към реалността и мистиката в произведенията на конкретни творци в областта на графиката и скулптурата.
Изложбата представя четирима големи български графици и техният поглед към света. Общото което свързва различните по тема и материал творби (печатна графика и скулптура), представени в настоящата изложба, е че всички те са влезли в колекциите на Софийска градска художествена галерия като дарения. В изложбата са включени 82 графики и 15 малки пластики - дело на творци от различни поколения, с различна естетика, житейска философия и стил на изразяване. Експозицията е съставена от работи, подбрани от самите автори измежду собствените им произведения и дарени в графичния и скулптурния фонд на СГХГ, както и творби, дарени на галерията от наследниците на известни наши художници.

Регионален исторически музей - София представя изложбата Fauna
Първа самостоятелна изложба на Faunagraphic - Сара Йейтс в България16 юни - 31 юли 2022
Изложбена зала “Триъгълна кула на Сердика” (бул. "Княгиня Мария Луиза" №16) - филиал на Регионален исторически музей - София
Faunagraphic - Сара Йейтс е родена 1987 г. в Блекбърн, Англия. Нейни графити има в Англия, САЩ, Белгия, България, Кипър, Франция, Германия, Гърция, Румъния и др. Тя е автор на графити на различни места в София, сред които 41. ОУ „Св. Патриарх Евтимий” и др. Сара Йейтс открива вдъхновение в дивата природа и историята на България. През 2020 г. художничката участва с една живописна картина в изложбата "Дивата София", организирана от Регионален исторически музей - София в същата изложбена зала.

Стартира Програма „Ваканция“ на Столична община
Стартира Програма „Ваканция“ на Столична община.
Зам.-кметът на София Мирослав Боршош заяви: „Осигуряваме възможности за спорт със свободен достъп за децата и младите хора на София, през лятото.”
Програма „Ваканция“ 2022 предлага вход свободен за деца и младежи от 6 до 29 г., на над 20 обекта в различни точки на столицата (терени, зали за спорт, музеи и др.). В Програмата са включени 14 вида спорт, водени от професионални треньори.
От 20 юни до 31 юли, участниците ще имат възможност да тренират баскетбол, волейбол, футбол, лека атлетика, бадминтон, тенис на маса, тъч ръгби, летящ диск, народна топка, хандбал, плуване, брейк, BMX, лечебна изправителна гимнастика.
За любителите на разходките сред природата са организирани туристически походи с разнообразни маршрути.
Младите хора на София ще имат безвъзмезден достъп до музеи. Пилотно за 2022, в инициативата са включени и открити уроци по суинг.
Програма „Ваканция“ се организира от Столична община, в партньорство с Център за подкрепа на личностното развитие – Спортна школа „София“, „Спортна София – 2000“ ЕАД, Национални федерации, спортни клубове и Регионален исторически музей – София.
Пълната Програма е тук - https://www.sofia.bg/en/municipal-program-vacation

Фотоизложба показва пред НДК възможностите за спорт на Витоша
„София – европейска столица на спорта“, Природен парк "Витоша" и Столична община представя фотоизложбата „Витоша – планината, която дава живот“. 28 фотографии показват в детайли планината, която е и символ на столицата София, на туризма в България, на активния дух и характер на модерните българи. Наред с красотите и богатствата, поредното издание акцентира и върху възможностите за спорт и туризъм, които предоставя Витоша.
„Част от авторите на фотографиите разказаха за тяхната мотивация и любов към планината, която "не спира да дава живот".
Изложбата съдържа 28 фотоса с автори Иван Зарков, София Георгиева, Юлия Михайлова, Йордан Дамянов, Никола Дойкин, Добрин Керестелиев, Ема Паунова, Николай Кръстев и Тодор Шабански. Всички те показват колко неподозирани красоти и възможности за спорт притежава любимата ни планина Витоша. Голяма част от снимките са от събития и активности на „София – европейска столица на спорта“, чиято програма включва ежегодно над 20 фестивала и надпревари във и около планината.
Нито една снимка или текст обаче не може да се сравни с това да се усети миризмата на гората, на кристално чистия въздух, спокойствето на планиските потоци или предизвикателствата на отвесните скали. Посланието на изложбата е да бъдем повече време в планината, да я обичаме и пазим, като оставяме в нея само това, на което искаме да се радват следващите поколения.
Фотографиите ще бъдат изложени до 24 юли в „Галерия на открито“ НДК, до Кино "Кабана" – това е в градинката пред НДК до паметника с лъвчето при алеята на входа откъм "Кравай".

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.

„Раждането на Луната – геоложка история“
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

ПРОБУЖДАНЕ МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ
Пробуждане – събуждане, съвземане, СПОМНЯНЕ. Да си спомниш кой си и да избереш да пробудиш, събудиш този човек в себе си. Да избереш себе си! Мисията на фондация „Emprove”, без да бъде агресивна и обвиняваща, е да развенчае една тема табу, да привлече към нея вниманието на обществеността и да помогне на жени, намиращи се в токсични връзки. За да достигне до повече хора, фондацията избира изкуството. То помага, вдъхновява и възражда.
ЖенитеSurvivors е първата по рода си българска общност, създадена от жени, успели да се освободят от емоционално или физическо насилие, за жени, поели към промяна и нов живот.
Авторите в изложбата: Адриана “Addminimal” Герасимова, Александра Николова “Al Nik”, Анжела Пенчева, Антония Мечкуева, Ася Колева, Борислава “BORISLAVAMADEIT” Караджова, Венцислав Йосифов “Jermain”, Гергана Станчева, Деяна Старева, Диана Димитрова , Елена Панайотова, Елина Бучукова, Еслица Попова, Калина Мухова, Капка Кънева, Кирил Златков, Людмил Илиев, Милена Цочкова, Мила Табакова, Михаела Караджова, Надежда Илиева, Филип Църов “Trasher”, Юлиян Табаков.

Изложба - „Приказен свят“
Изложбата може да бъде разгледана от 1 юли до 10 юли, от 9:00-17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен

ИСТОРИЯ С ПАТОЦИ, МЕЧО И ЛИСА
Детска опера от Георги Костов

„Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman

A to JazZ 2022
Легендарният китарист и жива джаз легенда Джон Маклафлин открива 11-то издание на A to JazZ – Фестивал за градска култура.
1 юли - Южен парк“ – 2.
18:00 - RED LIGHT DISTRICT PROJECT
19:00 - SPECTRUM VOCAL BAND
20:00 - ADRIEN BRANDEIS QUARTET FEAT. ORLANDO POLEO
21:300 - JOHN MCLAUGHLIN & THE 4TH DIMENSION
A to JazZ се реализира с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития.
За повече информация - www.atojazz.bg https://www.facebook.com/atojazzfestival

КОНЦЕРТ НА СОФИЙСКИЯ ДУХОВ ОРКЕСТЪР
Диригент – ЮЛИ ДАМЯНОВ
В програмата: произведения от Фредерик Шопен, Йоханес Брамс, Йохан Щраус, Арам Хачатурян, Дмитрий Шостакович, Микис Теодоракис, Доменико Модуньо, ЮлиДамянов, Дико Илиев и др.
Съвместно със Столична община – дирекция "Култура"

Камерен концерт | Софийски музикални седмици
Солист/и
Йоанна Каменарска
Надежда Табакова-Димитрова
За събитието
В програмата: Й. С. Бах, Рихард Щраус, Васко Абаджиев

Концерт на Нов симфоничен оркестър
Диригент Петко Димитров
Солист/и Веселин Демирев Дора Димитрова
Състав Нов симфоничен оркестър
Програма
Йохан Себастиан Бах - Концерт за две цигулки и оркестър в ре минор BWV 1043
Йоханес Брамс - Симфония №1 в до минор, оп.68
Лудвиг ван Бетовен - Увертюра "Освещаването на дома", оп. 124

Свободно падащи истории
Свободно падащи истории
Спектакъл за разказване
Дай ми на мене сцена и ми гледай сеира!
Вашето място за смях, разтуха и надежда.

"Любомир Далчев. Продължение на рзказа..."
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

"София Хартиен Арт Фест"
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.

VIII Витоша Летен Фест и Спортен Празник - пред х. Момина скала

Volleyball Nations League - Women
От 28 юни до 3 юли в "Арена Армеец" България е домакин на мачовете от третата седмица на Волейболната лига на нациите при жените с участието на българските "лъвици", водени от Лоренцо Мичели. Женският национален отбор на България ще изиграе първия си мач от домакинския турнир от Волейболната лига на нациите в "Арена Армеец" на 28 юни срещу Доминиканска република. На 1 юли "лъвиците" се изправят срещу Бразилия - финалистки от последните две издания на Волейболната лига на нациите, сребърни медалисти от олимпийските игри в Токио и №2 в света при жените в момента. На 2 юли родните националки посрещат актуалните европейски шампионки от Италия.
На 3 юли България се изправя срещу Полша. Всички български мачове са от 20 часа.
ПРОГРАМА - ВОЛЕЙБОЛНА ЛИГА НА НАЦИИТЕ - ЖЕНИ
Повече подробности на https://arenaarmeecsofia.net/
Билети на касата на “Арена Армеец”-София
Програма:
28 юни (вторник)
17,00 часа: Тайланд – Република Корея
20,00 часа: Италия – Полша
29 юни (сряда)
17,00 часа: Китай – Бразилия
20,00 часа: Доминиканска република – БЪЛГАРИЯ
30 юни (четвъртък)
13,30 часа: Република Корея – Бразилия
16,30 часа: Тайланд – Доминиканска република
20,00 часа: Полша – Китай
1 юли (петък)
13,30 часа: Тайланд – Италия
16,30 часа: Китай – Република Корея
20,00 часа: Полша – БЪЛГАРИЯ
2 юли (събота)
13,30 часа: Бразилия – Тайланд
16,30 часа: Доминиканска република – Полша
20,00 часа: Италия – БЪЛГАРИЯ
3 юли (неделя)
13,30 часа: Китай – Доминиканска република
16,30 часа: Италия – Република Корея
20,00 часа: Бразилия – БЪЛГАРИЯ

Азиатски фестивал „Съкровища от Изтока“
Азиатски фестивал „Съкровища от Изтока“ – вход свободен
Зад музей „Земята и хората“
Web: http://sofiasummerfest.bg

Актьорски курс на прочутото училище за звезди „Лий Страсбърг“
Образователното събитие ще трае пет седмици и ще се проведе в Международното висше бизнес училище. За уъркшопа специално от Лос Анджелис в София пристигна Пол Ръш, преподавател от института и член на престижното „Студио на актьори’’ (The Actors Studio). В момента Ръш подготвя театралната премиера на новата пиеса на носителя на „Оскар“ Джон Патрик Шенли.
През финалната пета седмица Дейвид Страбърг, син на Лий Страсбърг и настоящ директор на института, ще проведе онлайн мастър клас със селектираните участници. Актьорите ще имат възможност да преминат и през специален онлайн мастър клас с Томас Съливан – един от най-значимите кастинг директори на Холивуд, който прави кастинга на спечелилия „Оскар“ филм „Зелената книга“’.
Зад актьорския курс на Лий Страсбърг в България като партньори застават Международното висше бизнес училище , bTV Медиа Груп, Съюзът на артистите в България, списание L’Europeo и фондация ’I Can Too.
https://www.themethodworkshop.com/?fbclid=IwAR28jkuVWhOKMiVvQtCq6HxirbCw1ulaVCMzewvDqTZInT_ce-PnD2GDiyA

Алексей Титаренко - Град на сенките
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.

БОРЯНА РОССА Механиста: 8 портрета на киборги
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.

Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.

Изложба "Исторически паркове и градини на София" в Регионалния исторически музей – София
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.

Изложба “Доспехите на тракийските воини”
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ

Лятно кино в Банкя 2022
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21:30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, една ретро лента, късометражни филми и един документален. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Всяка събота – без 16 юли.

Лятно кино в София
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa

Нови находки от Цитаделата на Кокалянски Урвич
В проучванията участват студенти от Софийски университет "Св. Климент Охридски", Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий", Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" и Нов български университет.
Още в първите дни на проучването са локализирани останки от християнски храм. Неговото функциониране се отнася към ХV-ХVІІ век. В руините на храма, наред със стотиците стенописни фрагменти се откриха и интересни находки. До момента са открити три тройни, ажурни наушника, изработени от сребро с псевдо филигран и припоени топчета. Предварителната датировка на накитите е ХV-ХVІІ век, а местонамирането им е върху деструктиралите колони от тухли и хоросан, преграждали олтарната ниша. Друг важен акцент сред находките е откритото ритуално погребение на църковна утвар, почти централно пред апсидата, от изток. То е поставено в малка яма, частично оградена с дребни камъни, където са били погребани кръст и кандило. И двата предмета са изработени от желязо, а трезорирането им трябва да бъде отнесено към времето, след края на функциониране на християнската постройка. Това най-вероятно се е случило в самия край на ХVІІ век или по-късно през ХVІІІ-ХІХ век, като трябва да отбележим, че погребението попада във височина над съвременния на сградата терен.
Проучванията и дейностите на обект „Цитаделата на Кокалянски Урвич“ ще продължат до края на месец юли, припомнят от Национален исторически музей, а финансирането е осигурено от Дирекция „Култура“ на Столична Община.

Образът на Майстора, Двореца Майстора и „Родно изкуство”
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

Образът на Майстора, Квадрат 500 Майстора и „Родно изкуство”
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

ПЕЙЗАЖИ
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.

ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.

Първо издание на „Фестивал на лауреатите“
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).

РЕАЛНОСТ И МИСТИКА
СГХГ Проектът на СГХГ „Другото око“ представя периодично експозиции по идея и подбор на външни куратори не-изкуствоведи, да работят с творбите от фондовете на галерията и да създадат своя посока на размисъл в изкуството. По покана на галерията куратор на настоящата изложба е Георги Войнов – икономист и дългогодишен колекционер на съвременно изкуство. Георги Войнов обръща поглед от една страна към дарителството, а от друга към реалността и мистиката в произведенията на конкретни творци в областта на графиката и скулптурата.
Изложбата представя четирима големи български графици и техният поглед към света. Общото което свързва различните по тема и материал творби (печатна графика и скулптура), представени в настоящата изложба, е че всички те са влезли в колекциите на Софийска градска художествена галерия като дарения. В изложбата са включени 82 графики и 15 малки пластики - дело на творци от различни поколения, с различна естетика, житейска философия и стил на изразяване. Експозицията е съставена от работи, подбрани от самите автори измежду собствените им произведения и дарени в графичния и скулптурния фонд на СГХГ, както и творби, дарени на галерията от наследниците на известни наши художници.

Регионален исторически музей - София представя изложбата Fauna
Първа самостоятелна изложба на Faunagraphic - Сара Йейтс в България16 юни - 31 юли 2022
Изложбена зала “Триъгълна кула на Сердика” (бул. "Княгиня Мария Луиза" №16) - филиал на Регионален исторически музей - София
Faunagraphic - Сара Йейтс е родена 1987 г. в Блекбърн, Англия. Нейни графити има в Англия, САЩ, Белгия, България, Кипър, Франция, Германия, Гърция, Румъния и др. Тя е автор на графити на различни места в София, сред които 41. ОУ „Св. Патриарх Евтимий” и др. Сара Йейтс открива вдъхновение в дивата природа и историята на България. През 2020 г. художничката участва с една живописна картина в изложбата "Дивата София", организирана от Регионален исторически музей - София в същата изложбена зала.

Стартира Програма „Ваканция“ на Столична община
Стартира Програма „Ваканция“ на Столична община.
Зам.-кметът на София Мирослав Боршош заяви: „Осигуряваме възможности за спорт със свободен достъп за децата и младите хора на София, през лятото.”
Програма „Ваканция“ 2022 предлага вход свободен за деца и младежи от 6 до 29 г., на над 20 обекта в различни точки на столицата (терени, зали за спорт, музеи и др.). В Програмата са включени 14 вида спорт, водени от професионални треньори.
От 20 юни до 31 юли, участниците ще имат възможност да тренират баскетбол, волейбол, футбол, лека атлетика, бадминтон, тенис на маса, тъч ръгби, летящ диск, народна топка, хандбал, плуване, брейк, BMX, лечебна изправителна гимнастика.
За любителите на разходките сред природата са организирани туристически походи с разнообразни маршрути.
Младите хора на София ще имат безвъзмезден достъп до музеи. Пилотно за 2022, в инициативата са включени и открити уроци по суинг.
Програма „Ваканция“ се организира от Столична община, в партньорство с Център за подкрепа на личностното развитие – Спортна школа „София“, „Спортна София – 2000“ ЕАД, Национални федерации, спортни клубове и Регионален исторически музей – София.
Пълната Програма е тук - https://www.sofia.bg/en/municipal-program-vacation

Фотоизложба показва пред НДК възможностите за спорт на Витоша
„София – европейска столица на спорта“, Природен парк "Витоша" и Столична община представя фотоизложбата „Витоша – планината, която дава живот“. 28 фотографии показват в детайли планината, която е и символ на столицата София, на туризма в България, на активния дух и характер на модерните българи. Наред с красотите и богатствата, поредното издание акцентира и върху възможностите за спорт и туризъм, които предоставя Витоша.
„Част от авторите на фотографиите разказаха за тяхната мотивация и любов към планината, която "не спира да дава живот".
Изложбата съдържа 28 фотоса с автори Иван Зарков, София Георгиева, Юлия Михайлова, Йордан Дамянов, Никола Дойкин, Добрин Керестелиев, Ема Паунова, Николай Кръстев и Тодор Шабански. Всички те показват колко неподозирани красоти и възможности за спорт притежава любимата ни планина Витоша. Голяма част от снимките са от събития и активности на „София – европейска столица на спорта“, чиято програма включва ежегодно над 20 фестивала и надпревари във и около планината.
Нито една снимка или текст обаче не може да се сравни с това да се усети миризмата на гората, на кристално чистия въздух, спокойствето на планиските потоци или предизвикателствата на отвесните скали. Посланието на изложбата е да бъдем повече време в планината, да я обичаме и пазим, като оставяме в нея само това, на което искаме да се радват следващите поколения.
Фотографиите ще бъдат изложени до 24 юли в „Галерия на открито“ НДК, до Кино "Кабана" – това е в градинката пред НДК до паметника с лъвчето при алеята на входа откъм "Кравай".

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.

„Раждането на Луната – геоложка история“
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

ПРОБУЖДАНЕ МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ
Пробуждане – събуждане, съвземане, СПОМНЯНЕ. Да си спомниш кой си и да избереш да пробудиш, събудиш този човек в себе си. Да избереш себе си! Мисията на фондация „Emprove”, без да бъде агресивна и обвиняваща, е да развенчае една тема табу, да привлече към нея вниманието на обществеността и да помогне на жени, намиращи се в токсични връзки. За да достигне до повече хора, фондацията избира изкуството. То помага, вдъхновява и възражда.
ЖенитеSurvivors е първата по рода си българска общност, създадена от жени, успели да се освободят от емоционално или физическо насилие, за жени, поели към промяна и нов живот.
Авторите в изложбата: Адриана “Addminimal” Герасимова, Александра Николова “Al Nik”, Анжела Пенчева, Антония Мечкуева, Ася Колева, Борислава “BORISLAVAMADEIT” Караджова, Венцислав Йосифов “Jermain”, Гергана Станчева, Деяна Старева, Диана Димитрова , Елена Панайотова, Елина Бучукова, Еслица Попова, Калина Мухова, Капка Кънева, Кирил Златков, Людмил Илиев, Милена Цочкова, Мила Табакова, Михаела Караджова, Надежда Илиева, Филип Църов “Trasher”, Юлиян Табаков.

Изложба - „Приказен свят“
Изложбата може да бъде разгледана от 1 юли до 10 юли, от 9:00-17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен

„Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman

"Летни приказки с Музикалния театър" в кино "Кабана"
Музикалният театър отново играе любимите музикални приказки на децата в кино „Кабана” в парка пред НДК.
Събитието се осъществява с подкрепата на Столична община – Лятна програма.
На 2 юли и 3 септември от 11.00 ч. мюзикълът „Зайченцето бяло” на композитора Румен Бояджиев–син очаква младата публика. Той е вдъхновен от любимата на поколения деца популярна детска песничка „Зайченцето бяло”, написана от Леда Милева и Петър Ступел. Този спектакъл ще зарадва не само най-малките, но и техните родители, баби и дядовци. В него се засяга вечната тема за доброто, което е ключ към сърцето на всеки. Светулката казва на загубилия се в тъмната гора Зайо: „На добрите винаги има кой да помогне!“ и му запалва светлинката си, за да намери той пътя към дома...
Билетите за спектаклите се продават на сайта и на касата на Музикалния театър (тел. 02/ 943 19 79), както и в кино „Кабана“ преди всеки спектакъл.

Завръщането на цветята
площадка) на ОКИ ДК „Красно село“, 11:00 - 11:40 ч.
С финансовото съдействие на Столична община,
Календар на културните събития СО, „Лятна програма“
Вход свободен

КОНЦЕРТ ЗА БЕБОЦИ
Подходящо за деца от 0 до 3 годишна възраст!
Участват солисти и оркестър.
Режисьор: Юлия Кръстева

„Сладкодумецът“ - изработване на фигура от върбови клони и хартия, за деца над 14 години
С финансовото съдействие на Столична община, програма „Култура“, направление „Активни публики“
Вход свободен

A to JazZ 2022
2 юли - Южен парк“ – 2.
18:00 JAZZANITZA
19:00 ALEX SIPIAGIN & BNR BIG BAND
20:00 RUTH KOLEVA
21:30 SNARKY PUPPY
A to JazZ се реализира с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития.
За повече информация - www.atojazz.bg https://www.facebook.com/atojazzfestival

„Малката нула“ - спектакъл за деца над 4 години Гостуващо представление
Ще намери ли Малката Нула своето място в редичката от 1 до 9? Тази история поставя на фокус темата за йерархията в обществото и „стойността“ на всеки от нас. Спектакълът е с жив съпровод на акордеон.
Сценарий и режисура: Мила Коларова, Румен Гаванозов
Сценография: Мила Коларова, Румен Гаванозов
Музика: Мартин Любенов
Участват: Мила Коларова, Румен Гаванозов
Зала „Елит”, 18:30 ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход с билети: деца - 4 лв., възрастни - 6 лв.

World Youth Orchestra
Диригент Дамиано Джурана
Солист/и Светлин Русев
Състав World Youth Orchestra
За събитието
В програмата: Бетовен

ВЕЧЕРЯ С ПРИЯТЕЛИ
Асен Блатечки, Ненчо Илчев, Мария Сапунджиева и Кристина Янева в спектакъла
ВЕЧЕРЯ С ПРИЯТЕЛИ режисьор: проф. Ивайло Христов автор: Доналд Маргулис
Продължителност – 90 минути
В пиесата "Вечеря с приятели" Доналд Маргулис разказва историята на две приятелски семейства, които са изправени пред екзистенциалния въпрос - как да продължим живота си, ако ежедневието е надделяло над чувствата?
Разбира се, че няма еднозначен отговор. Всеки има право да постъпи както намери за добре. Едни избират "свободата", други предпочита да "носят кръста", а трети тръгват на уроци по пиано. Като се замисли човек, в това има нещо и смешно, и тъжно, каквото е и пиесата на Маргулис "Вечеря с приятели"

"Любомир Далчев. Продължение на рзказа..."
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

"София Хартиен Арт Фест"
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.

Street Food Fest
Street Food Fest - Вход свободен
Зад музей „Земята и хората“
Web: http://sofiasummerfest.bg

Volleyball Nations League - Women
От 28 юни до 3 юли в "Арена Армеец" България е домакин на мачовете от третата седмица на Волейболната лига на нациите при жените с участието на българските "лъвици", водени от Лоренцо Мичели. Женският национален отбор на България ще изиграе първия си мач от домакинския турнир от Волейболната лига на нациите в "Арена Армеец" на 28 юни срещу Доминиканска република. На 1 юли "лъвиците" се изправят срещу Бразилия - финалистки от последните две издания на Волейболната лига на нациите, сребърни медалисти от олимпийските игри в Токио и №2 в света при жените в момента. На 2 юли родните националки посрещат актуалните европейски шампионки от Италия.
На 3 юли България се изправя срещу Полша. Всички български мачове са от 20 часа.
ПРОГРАМА - ВОЛЕЙБОЛНА ЛИГА НА НАЦИИТЕ - ЖЕНИ
Повече подробности на https://arenaarmeecsofia.net/
Билети на касата на “Арена Армеец”-София
Програма:
28 юни (вторник)
17,00 часа: Тайланд – Република Корея
20,00 часа: Италия – Полша
29 юни (сряда)
17,00 часа: Китай – Бразилия
20,00 часа: Доминиканска република – БЪЛГАРИЯ
30 юни (четвъртък)
13,30 часа: Република Корея – Бразилия
16,30 часа: Тайланд – Доминиканска република
20,00 часа: Полша – Китай
1 юли (петък)
13,30 часа: Тайланд – Италия
16,30 часа: Китай – Република Корея
20,00 часа: Полша – БЪЛГАРИЯ
2 юли (събота)
13,30 часа: Бразилия – Тайланд
16,30 часа: Доминиканска република – Полша
20,00 часа: Италия – БЪЛГАРИЯ
3 юли (неделя)
13,30 часа: Китай – Доминиканска република
16,30 часа: Италия – Република Корея
20,00 часа: Бразилия – БЪЛГАРИЯ

Актьорски курс на прочутото училище за звезди „Лий Страсбърг“
Образователното събитие ще трае пет седмици и ще се проведе в Международното висше бизнес училище. За уъркшопа специално от Лос Анджелис в София пристигна Пол Ръш, преподавател от института и член на престижното „Студио на актьори’’ (The Actors Studio). В момента Ръш подготвя театралната премиера на новата пиеса на носителя на „Оскар“ Джон Патрик Шенли.
През финалната пета седмица Дейвид Страбърг, син на Лий Страсбърг и настоящ директор на института, ще проведе онлайн мастър клас със селектираните участници. Актьорите ще имат възможност да преминат и през специален онлайн мастър клас с Томас Съливан – един от най-значимите кастинг директори на Холивуд, който прави кастинга на спечелилия „Оскар“ филм „Зелената книга“’.
Зад актьорския курс на Лий Страсбърг в България като партньори застават Международното висше бизнес училище , bTV Медиа Груп, Съюзът на артистите в България, списание L’Europeo и фондация ’I Can Too.
https://www.themethodworkshop.com/?fbclid=IwAR28jkuVWhOKMiVvQtCq6HxirbCw1ulaVCMzewvDqTZInT_ce-PnD2GDiyA

Алексей Титаренко - Град на сенките
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.

БОРЯНА РОССА Механиста: 8 портрета на киборги
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.

Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.

Изложба "Исторически паркове и градини на София" в Регионалния исторически музей – София
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.

Изложба “Доспехите на тракийските воини”
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ

Лятно кино в Банкя 2022
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21:30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, една ретро лента, късометражни филми и един документален. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Всяка събота – без 16 юли.

Лятно кино в София
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa

Нови находки от Цитаделата на Кокалянски Урвич
В проучванията участват студенти от Софийски университет "Св. Климент Охридски", Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий", Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" и Нов български университет.
Още в първите дни на проучването са локализирани останки от християнски храм. Неговото функциониране се отнася към ХV-ХVІІ век. В руините на храма, наред със стотиците стенописни фрагменти се откриха и интересни находки. До момента са открити три тройни, ажурни наушника, изработени от сребро с псевдо филигран и припоени топчета. Предварителната датировка на накитите е ХV-ХVІІ век, а местонамирането им е върху деструктиралите колони от тухли и хоросан, преграждали олтарната ниша. Друг важен акцент сред находките е откритото ритуално погребение на църковна утвар, почти централно пред апсидата, от изток. То е поставено в малка яма, частично оградена с дребни камъни, където са били погребани кръст и кандило. И двата предмета са изработени от желязо, а трезорирането им трябва да бъде отнесено към времето, след края на функциониране на християнската постройка. Това най-вероятно се е случило в самия край на ХVІІ век или по-късно през ХVІІІ-ХІХ век, като трябва да отбележим, че погребението попада във височина над съвременния на сградата терен.
Проучванията и дейностите на обект „Цитаделата на Кокалянски Урвич“ ще продължат до края на месец юли, припомнят от Национален исторически музей, а финансирането е осигурено от Дирекция „Култура“ на Столична Община.

Образът на Майстора, Двореца Майстора и „Родно изкуство”
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

Образът на Майстора, Квадрат 500 Майстора и „Родно изкуство”
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

ПЕЙЗАЖИ
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.

ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.

Първо издание на „Фестивал на лауреатите“
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).

РЕАЛНОСТ И МИСТИКА
СГХГ Проектът на СГХГ „Другото око“ представя периодично експозиции по идея и подбор на външни куратори не-изкуствоведи, да работят с творбите от фондовете на галерията и да създадат своя посока на размисъл в изкуството. По покана на галерията куратор на настоящата изложба е Георги Войнов – икономист и дългогодишен колекционер на съвременно изкуство. Георги Войнов обръща поглед от една страна към дарителството, а от друга към реалността и мистиката в произведенията на конкретни творци в областта на графиката и скулптурата.
Изложбата представя четирима големи български графици и техният поглед към света. Общото което свързва различните по тема и материал творби (печатна графика и скулптура), представени в настоящата изложба, е че всички те са влезли в колекциите на Софийска градска художествена галерия като дарения. В изложбата са включени 82 графики и 15 малки пластики - дело на творци от различни поколения, с различна естетика, житейска философия и стил на изразяване. Експозицията е съставена от работи, подбрани от самите автори измежду собствените им произведения и дарени в графичния и скулптурния фонд на СГХГ, както и творби, дарени на галерията от наследниците на известни наши художници.

Регионален исторически музей - София представя изложбата Fauna
Първа самостоятелна изложба на Faunagraphic - Сара Йейтс в България16 юни - 31 юли 2022
Изложбена зала “Триъгълна кула на Сердика” (бул. "Княгиня Мария Луиза" №16) - филиал на Регионален исторически музей - София
Faunagraphic - Сара Йейтс е родена 1987 г. в Блекбърн, Англия. Нейни графити има в Англия, САЩ, Белгия, България, Кипър, Франция, Германия, Гърция, Румъния и др. Тя е автор на графити на различни места в София, сред които 41. ОУ „Св. Патриарх Евтимий” и др. Сара Йейтс открива вдъхновение в дивата природа и историята на България. През 2020 г. художничката участва с една живописна картина в изложбата "Дивата София", организирана от Регионален исторически музей - София в същата изложбена зала.

Стартира Програма „Ваканция“ на Столична община
Стартира Програма „Ваканция“ на Столична община.
Зам.-кметът на София Мирослав Боршош заяви: „Осигуряваме възможности за спорт със свободен достъп за децата и младите хора на София, през лятото.”
Програма „Ваканция“ 2022 предлага вход свободен за деца и младежи от 6 до 29 г., на над 20 обекта в различни точки на столицата (терени, зали за спорт, музеи и др.). В Програмата са включени 14 вида спорт, водени от професионални треньори.
От 20 юни до 31 юли, участниците ще имат възможност да тренират баскетбол, волейбол, футбол, лека атлетика, бадминтон, тенис на маса, тъч ръгби, летящ диск, народна топка, хандбал, плуване, брейк, BMX, лечебна изправителна гимнастика.
За любителите на разходките сред природата са организирани туристически походи с разнообразни маршрути.
Младите хора на София ще имат безвъзмезден достъп до музеи. Пилотно за 2022, в инициативата са включени и открити уроци по суинг.
Програма „Ваканция“ се организира от Столична община, в партньорство с Център за подкрепа на личностното развитие – Спортна школа „София“, „Спортна София – 2000“ ЕАД, Национални федерации, спортни клубове и Регионален исторически музей – София.
Пълната Програма е тук - https://www.sofia.bg/en/municipal-program-vacation

Фотоизложба показва пред НДК възможностите за спорт на Витоша
„София – европейска столица на спорта“, Природен парк "Витоша" и Столична община представя фотоизложбата „Витоша – планината, която дава живот“. 28 фотографии показват в детайли планината, която е и символ на столицата София, на туризма в България, на активния дух и характер на модерните българи. Наред с красотите и богатствата, поредното издание акцентира и върху възможностите за спорт и туризъм, които предоставя Витоша.
„Част от авторите на фотографиите разказаха за тяхната мотивация и любов към планината, която "не спира да дава живот".
Изложбата съдържа 28 фотоса с автори Иван Зарков, София Георгиева, Юлия Михайлова, Йордан Дамянов, Никола Дойкин, Добрин Керестелиев, Ема Паунова, Николай Кръстев и Тодор Шабански. Всички те показват колко неподозирани красоти и възможности за спорт притежава любимата ни планина Витоша. Голяма част от снимките са от събития и активности на „София – европейска столица на спорта“, чиято програма включва ежегодно над 20 фестивала и надпревари във и около планината.
Нито една снимка или текст обаче не може да се сравни с това да се усети миризмата на гората, на кристално чистия въздух, спокойствето на планиските потоци или предизвикателствата на отвесните скали. Посланието на изложбата е да бъдем повече време в планината, да я обичаме и пазим, като оставяме в нея само това, на което искаме да се радват следващите поколения.
Фотографиите ще бъдат изложени до 24 юли в „Галерия на открито“ НДК, до Кино "Кабана" – това е в градинката пред НДК до паметника с лъвчето при алеята на входа откъм "Кравай".

“Споделете музиката“ – летният сезон на Софийската филхармония на две открити сцени
Концертите се реализират с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития
И тази година Софийската филхармония, подкрепена от Столична община, ще зарадва почитателите на класическата музика със селектирана програма от любими на публиката творби. Две са сцените, на които публиката ще се срещне с Националния оркестрър и неговите камерни състави – Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
На 3 юли от 20:00 ч. в парк-театър „Борисова градина“ ще звучат шедьоври на европейската филмова музика под палката на маестро Григор Паликаров. Концертът „La Dolce Vita” включва творби от Енио Мориконе, Луис Бакалов, Стелвио Чиприани и Нино Рота.
В парк-театър „Борисова градина“ на 10 август концерт-спектакълът „Веберови“ от Феликс Митерер ще разкаже любопитни подробности за живота на Волфганг Амадеус Моцарт. На сцената заедно със Софийската филхармония ще се качат сопраното Вера Гиргинова и актьорите Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов. Режисьор е Борислав Петранов.
Третият концерт в парк-театър „Борисова градина“ е на 4 септември. „Холивуд“ ще ни потопи в света на Джон Уилямс и Вангелис. Емблематични филмови пиеси на двамата гении ще звучат в изпълнение на Националния оркестър и Националния филхармоничен хор.
И тази година красивото открито пространство на атрума на „Квадрат 500“ ще посрещне камерните състави на Филхармонията. Концертите там започват в 18:30 ч., а любезните домакини на Националната галерия предоставят достъп до експозицията на галерията за всеки, закупил билет за събитието от 10:00 до 18:00 ч. в деня на концерта.
„Споделете музиката“ се осъществява с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития. Билети за концертите са налични на касата на зала „България“, на касата на парк-театър „Борисова градина“ и в Ивентим.

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.

„Раждането на Луната – геоложка история“
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

ПРОБУЖДАНЕ МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ
Пробуждане – събуждане, съвземане, СПОМНЯНЕ. Да си спомниш кой си и да избереш да пробудиш, събудиш този човек в себе си. Да избереш себе си! Мисията на фондация „Emprove”, без да бъде агресивна и обвиняваща, е да развенчае една тема табу, да привлече към нея вниманието на обществеността и да помогне на жени, намиращи се в токсични връзки. За да достигне до повече хора, фондацията избира изкуството. То помага, вдъхновява и възражда.
ЖенитеSurvivors е първата по рода си българска общност, създадена от жени, успели да се освободят от емоционално или физическо насилие, за жени, поели към промяна и нов живот.
Авторите в изложбата: Адриана “Addminimal” Герасимова, Александра Николова “Al Nik”, Анжела Пенчева, Антония Мечкуева, Ася Колева, Борислава “BORISLAVAMADEIT” Караджова, Венцислав Йосифов “Jermain”, Гергана Станчева, Деяна Старева, Диана Димитрова , Елена Панайотова, Елина Бучукова, Еслица Попова, Калина Мухова, Капка Кънева, Кирил Златков, Людмил Илиев, Милена Цочкова, Мила Табакова, Михаела Караджова, Надежда Илиева, Филип Църов “Trasher”, Юлиян Табаков.

Изложба - „Приказен свят“
Изложбата може да бъде разгледана от 1 юли до 10 юли, от 9:00-17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен

„Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman

ВЪЛШЕБНАТА ГОРА
Детски спектакъл-фентъзи
„ВЪЛШЕБНАТА ГОРА“ от Юлия Кръстева

Маргаритка Мъпет Шоу и Караоке
Куклено Мъпет Шоу и Караоке и много танци за децата с любимите ни Мими, Биби, Маргаритка и Бухалче!
Специален гост, който прави най-гигантските сапунени балони – Коле Китанов! Да пеем, да потанцуваме, да се насладим на магията и много да се усмихваме.
Водещи на шоуто са Тоци и Олег, двама приятели които знаят езика на децата и всеки път ги правят истински щастливи.
Билети са необходими за всеки посетител, както за децата така и за възрастните.
Всеки билет гарантира седящо място!
Деца на възраст под 1 години нямат нужда от билет.
Местата са ограничени.

A to JazZ 2022
3 юли - Южен парк“– 2.
18:00DANIELA BELCHEVA QUARTET
19:00 TROMBOBBY x C-MO & ЕДИНСТВЕНИТЕ ИМ ПРИЯТЕЛИ
20:00 ILHAN ERSAHIN’S ISTANBUL SESSIONS
21:30 ROOSEVELT COLLIER
A to JazZ се реализира с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития.
За повече информация - www.atojazz.bg https://www.facebook.com/atojazzfestival

Гостуващо представление „Защо се карат кучето и котката“ – куклен спектакъл на фондация „Ведна“ за деца над 3 години
по мотиви от приказката „За кучето Кнор което, искало
да стане човек” на Валтер Кан
Кучето и Котката били приятели... Да, да, те били
истински приятели. По цял ден играели заедно и много
си помагали. Един ден Кучето поискало да може да
говори човешки език, за да се разбира по-добре със
стопанина си. Това желание било толкова силно, че на
Котката й станало мъчно за своя приятел и решила да
попита вещицата дали знае как кучето човек да стане...
Вещицата, разбира се, че знаела такава магия, но нищо
не давала дором. Щом Кучето станело човек, трябвало
да я целуне, за да стане тя красива и млада. Съгласила се
Котката на едната целувка, защото не знаела за
користния план на магьосницата, и хукнала към своя
приятел, за да го зарадва, че ще стане човек.
София,
бул. „Цар Борис III” 41
www.oki-krasnoselo.com
И точно когато Кучето станало човек, Котката разбрала
една ужасна новина и с всички сили започнала да го буди
(защото само така можела да спре магията). Щом
отворило очи, Кучето разбрало, че е било човек за малко,
но неговата приятелка е прекъснала мечтата му. Тя се
опитвала да му обясни, той в яростта си, не я чувал, тя му
се разсърдила, той на нея също...
И така от този ден нататък Кучето и Котката станали
врагове. Щом се видят се лаят, хъскат и дерат и никой от
тях двамата не иска да чуе какво му говори някогашния
му приятел. Така е и с хората... Те се карат, сърдят и
обиждат, защото не умеят да се изслушват, да се чуват и
да си прощават.
музика: Павел Васев
авторски спектакъл на: Красимира Методиева, Паолина
Попова и Павел Емилов
консултант сценограф: Антоанета Костова
участват: Паолина Попова и Павел Емилов
Спектакълът е осъществен с финансовата подкрепа на
Национален фонд „Култура“
Зала „Елит“, 18:30 ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход с билети: деца - 4лв., възрастни - 6 лв.

LA DOLCE VITA | Споделете музиката
Състав Национален филхармоничен оркестър
За събитието Творби от Енио Мориконе, Нино Рота, Стелвио Чеприани, Луис Бакалов и др.

"ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ"
"ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ"
Безплатни творчески занимания за деца на открито
Седмица на изобразителното и приложно изкуство
Съвместно с "Булекопак" АД и Районна администрация "Искър"

"Любомир Далчев. Продължение на рзказа..."
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

"София Хартиен Арт Фест"
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.

Актьорски курс на прочутото училище за звезди „Лий Страсбърг“
Образователното събитие ще трае пет седмици и ще се проведе в Международното висше бизнес училище. За уъркшопа специално от Лос Анджелис в София пристигна Пол Ръш, преподавател от института и член на престижното „Студио на актьори’’ (The Actors Studio). В момента Ръш подготвя театралната премиера на новата пиеса на носителя на „Оскар“ Джон Патрик Шенли.
През финалната пета седмица Дейвид Страбърг, син на Лий Страсбърг и настоящ директор на института, ще проведе онлайн мастър клас със селектираните участници. Актьорите ще имат възможност да преминат и през специален онлайн мастър клас с Томас Съливан – един от най-значимите кастинг директори на Холивуд, който прави кастинга на спечелилия „Оскар“ филм „Зелената книга“’.
Зад актьорския курс на Лий Страсбърг в България като партньори застават Международното висше бизнес училище , bTV Медиа Груп, Съюзът на артистите в България, списание L’Europeo и фондация ’I Can Too.
https://www.themethodworkshop.com/?fbclid=IwAR28jkuVWhOKMiVvQtCq6HxirbCw1ulaVCMzewvDqTZInT_ce-PnD2GDiyA

Алексей Титаренко - Град на сенките
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.

БОРЯНА РОССА Механиста: 8 портрета на киборги
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.

Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.

Изложба "Исторически паркове и градини на София" в Регионалния исторически музей – София
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.

Изложба “Доспехите на тракийските воини”
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ

Лятно кино в Банкя 2022
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21:30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, една ретро лента, късометражни филми и един документален. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Всяка събота – без 16 юли.

Лятно кино в София
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa

Нови находки от Цитаделата на Кокалянски Урвич
В проучванията участват студенти от Софийски университет "Св. Климент Охридски", Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий", Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" и Нов български университет.
Още в първите дни на проучването са локализирани останки от християнски храм. Неговото функциониране се отнася към ХV-ХVІІ век. В руините на храма, наред със стотиците стенописни фрагменти се откриха и интересни находки. До момента са открити три тройни, ажурни наушника, изработени от сребро с псевдо филигран и припоени топчета. Предварителната датировка на накитите е ХV-ХVІІ век, а местонамирането им е върху деструктиралите колони от тухли и хоросан, преграждали олтарната ниша. Друг важен акцент сред находките е откритото ритуално погребение на църковна утвар, почти централно пред апсидата, от изток. То е поставено в малка яма, частично оградена с дребни камъни, където са били погребани кръст и кандило. И двата предмета са изработени от желязо, а трезорирането им трябва да бъде отнесено към времето, след края на функциониране на християнската постройка. Това най-вероятно се е случило в самия край на ХVІІ век или по-късно през ХVІІІ-ХІХ век, като трябва да отбележим, че погребението попада във височина над съвременния на сградата терен.
Проучванията и дейностите на обект „Цитаделата на Кокалянски Урвич“ ще продължат до края на месец юли, припомнят от Национален исторически музей, а финансирането е осигурено от Дирекция „Култура“ на Столична Община.

Образът на Майстора, Двореца Майстора и „Родно изкуство”
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

Образът на Майстора, Квадрат 500 Майстора и „Родно изкуство”
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

ПЕЙЗАЖИ
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.

ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.

Първо издание на „Фестивал на лауреатите“
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).

РЕАЛНОСТ И МИСТИКА
СГХГ Проектът на СГХГ „Другото око“ представя периодично експозиции по идея и подбор на външни куратори не-изкуствоведи, да работят с творбите от фондовете на галерията и да създадат своя посока на размисъл в изкуството. По покана на галерията куратор на настоящата изложба е Георги Войнов – икономист и дългогодишен колекционер на съвременно изкуство. Георги Войнов обръща поглед от една страна към дарителството, а от друга към реалността и мистиката в произведенията на конкретни творци в областта на графиката и скулптурата.
Изложбата представя четирима големи български графици и техният поглед към света. Общото което свързва различните по тема и материал творби (печатна графика и скулптура), представени в настоящата изложба, е че всички те са влезли в колекциите на Софийска градска художествена галерия като дарения. В изложбата са включени 82 графики и 15 малки пластики - дело на творци от различни поколения, с различна естетика, житейска философия и стил на изразяване. Експозицията е съставена от работи, подбрани от самите автори измежду собствените им произведения и дарени в графичния и скулптурния фонд на СГХГ, както и творби, дарени на галерията от наследниците на известни наши художници.

Регионален исторически музей - София представя изложбата Fauna
Първа самостоятелна изложба на Faunagraphic - Сара Йейтс в България16 юни - 31 юли 2022
Изложбена зала “Триъгълна кула на Сердика” (бул. "Княгиня Мария Луиза" №16) - филиал на Регионален исторически музей - София
Faunagraphic - Сара Йейтс е родена 1987 г. в Блекбърн, Англия. Нейни графити има в Англия, САЩ, Белгия, България, Кипър, Франция, Германия, Гърция, Румъния и др. Тя е автор на графити на различни места в София, сред които 41. ОУ „Св. Патриарх Евтимий” и др. Сара Йейтс открива вдъхновение в дивата природа и историята на България. През 2020 г. художничката участва с една живописна картина в изложбата "Дивата София", организирана от Регионален исторически музей - София в същата изложбена зала.

Стартира Програма „Ваканция“ на Столична община
Стартира Програма „Ваканция“ на Столична община.
Зам.-кметът на София Мирослав Боршош заяви: „Осигуряваме възможности за спорт със свободен достъп за децата и младите хора на София, през лятото.”
Програма „Ваканция“ 2022 предлага вход свободен за деца и младежи от 6 до 29 г., на над 20 обекта в различни точки на столицата (терени, зали за спорт, музеи и др.). В Програмата са включени 14 вида спорт, водени от професионални треньори.
От 20 юни до 31 юли, участниците ще имат възможност да тренират баскетбол, волейбол, футбол, лека атлетика, бадминтон, тенис на маса, тъч ръгби, летящ диск, народна топка, хандбал, плуване, брейк, BMX, лечебна изправителна гимнастика.
За любителите на разходките сред природата са организирани туристически походи с разнообразни маршрути.
Младите хора на София ще имат безвъзмезден достъп до музеи. Пилотно за 2022, в инициативата са включени и открити уроци по суинг.
Програма „Ваканция“ се организира от Столична община, в партньорство с Център за подкрепа на личностното развитие – Спортна школа „София“, „Спортна София – 2000“ ЕАД, Национални федерации, спортни клубове и Регионален исторически музей – София.
Пълната Програма е тук - https://www.sofia.bg/en/municipal-program-vacation

Фотоизложба показва пред НДК възможностите за спорт на Витоша
„София – европейска столица на спорта“, Природен парк "Витоша" и Столична община представя фотоизложбата „Витоша – планината, която дава живот“. 28 фотографии показват в детайли планината, която е и символ на столицата София, на туризма в България, на активния дух и характер на модерните българи. Наред с красотите и богатствата, поредното издание акцентира и върху възможностите за спорт и туризъм, които предоставя Витоша.
„Част от авторите на фотографиите разказаха за тяхната мотивация и любов към планината, която "не спира да дава живот".
Изложбата съдържа 28 фотоса с автори Иван Зарков, София Георгиева, Юлия Михайлова, Йордан Дамянов, Никола Дойкин, Добрин Керестелиев, Ема Паунова, Николай Кръстев и Тодор Шабански. Всички те показват колко неподозирани красоти и възможности за спорт притежава любимата ни планина Витоша. Голяма част от снимките са от събития и активности на „София – европейска столица на спорта“, чиято програма включва ежегодно над 20 фестивала и надпревари във и около планината.
Нито една снимка или текст обаче не може да се сравни с това да се усети миризмата на гората, на кристално чистия въздух, спокойствето на планиските потоци или предизвикателствата на отвесните скали. Посланието на изложбата е да бъдем повече време в планината, да я обичаме и пазим, като оставяме в нея само това, на което искаме да се радват следващите поколения.
Фотографиите ще бъдат изложени до 24 юли в „Галерия на открито“ НДК, до Кино "Кабана" – това е в градинката пред НДК до паметника с лъвчето при алеята на входа откъм "Кравай".

“Споделете музиката“ – летният сезон на Софийската филхармония на две открити сцени
Концертите се реализират с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития
И тази година Софийската филхармония, подкрепена от Столична община, ще зарадва почитателите на класическата музика със селектирана програма от любими на публиката творби. Две са сцените, на които публиката ще се срещне с Националния оркестрър и неговите камерни състави – Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
На 3 юли от 20:00 ч. в парк-театър „Борисова градина“ ще звучат шедьоври на европейската филмова музика под палката на маестро Григор Паликаров. Концертът „La Dolce Vita” включва творби от Енио Мориконе, Луис Бакалов, Стелвио Чиприани и Нино Рота.
В парк-театър „Борисова градина“ на 10 август концерт-спектакълът „Веберови“ от Феликс Митерер ще разкаже любопитни подробности за живота на Волфганг Амадеус Моцарт. На сцената заедно със Софийската филхармония ще се качат сопраното Вера Гиргинова и актьорите Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов. Режисьор е Борислав Петранов.
Третият концерт в парк-театър „Борисова градина“ е на 4 септември. „Холивуд“ ще ни потопи в света на Джон Уилямс и Вангелис. Емблематични филмови пиеси на двамата гении ще звучат в изпълнение на Националния оркестър и Националния филхармоничен хор.
И тази година красивото открито пространство на атрума на „Квадрат 500“ ще посрещне камерните състави на Филхармонията. Концертите там започват в 18:30 ч., а любезните домакини на Националната галерия предоставят достъп до експозицията на галерията за всеки, закупил билет за събитието от 10:00 до 18:00 ч. в деня на концерта.
„Споделете музиката“ се осъществява с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития. Билети за концертите са налични на касата на зала „България“, на касата на парк-театър „Борисова градина“ и в Ивентим.

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.

„Раждането на Луната – геоложка история“
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

ПРОБУЖДАНЕ МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ
Пробуждане – събуждане, съвземане, СПОМНЯНЕ. Да си спомниш кой си и да избереш да пробудиш, събудиш този човек в себе си. Да избереш себе си! Мисията на фондация „Emprove”, без да бъде агресивна и обвиняваща, е да развенчае една тема табу, да привлече към нея вниманието на обществеността и да помогне на жени, намиращи се в токсични връзки. За да достигне до повече хора, фондацията избира изкуството. То помага, вдъхновява и възражда.
ЖенитеSurvivors е първата по рода си българска общност, създадена от жени, успели да се освободят от емоционално или физическо насилие, за жени, поели към промяна и нов живот.
Авторите в изложбата: Адриана “Addminimal” Герасимова, Александра Николова “Al Nik”, Анжела Пенчева, Антония Мечкуева, Ася Колева, Борислава “BORISLAVAMADEIT” Караджова, Венцислав Йосифов “Jermain”, Гергана Станчева, Деяна Старева, Диана Димитрова , Елена Панайотова, Елина Бучукова, Еслица Попова, Калина Мухова, Капка Кънева, Кирил Златков, Людмил Илиев, Милена Цочкова, Мила Табакова, Михаела Караджова, Надежда Илиева, Филип Църов “Trasher”, Юлиян Табаков.

Изложба - „Приказен свят“
Изложбата може да бъде разгледана от 1 юли до 10 юли, от 9:00-17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен

„Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman

Cinga Manga Funk, концерт
Cinga Manga Funk, концерт
Зад музей „Земята и хората“
Web: http://sofiasummerfest.bg

Място наречено Другаде
Режисьорът Димитър Коцев – Шошо и великолепните актьори Боряна Братоева и Петър Антонов ни въвличат в еднаизключително смешна и покъртително откровена история, разкриваща мъжката и женската гледна точка, когато любовта е някъде наоколо. „Място, наречено Другаде“ е най-новият текст на един от най-нашумелите съвременни драматурзи – Яна Борисова.
Пиесата „Място наречено Другаде“ е съфинансиран от Фондация „Лъчезар Цоцорков“
Режисьор Димитър Коцев – Шошо
Сценография и костюми – Елис Вели
Музика – Милен Кукошаров
С участието на : Боряна Братоева и Петър Антонов

"Любомир Далчев. Продължение на рзказа..."
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

"София Хартиен Арт Фест"
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.

Актьорски курс на прочутото училище за звезди „Лий Страсбърг“
Образователното събитие ще трае пет седмици и ще се проведе в Международното висше бизнес училище. За уъркшопа специално от Лос Анджелис в София пристигна Пол Ръш, преподавател от института и член на престижното „Студио на актьори’’ (The Actors Studio). В момента Ръш подготвя театралната премиера на новата пиеса на носителя на „Оскар“ Джон Патрик Шенли.
През финалната пета седмица Дейвид Страбърг, син на Лий Страсбърг и настоящ директор на института, ще проведе онлайн мастър клас със селектираните участници. Актьорите ще имат възможност да преминат и през специален онлайн мастър клас с Томас Съливан – един от най-значимите кастинг директори на Холивуд, който прави кастинга на спечелилия „Оскар“ филм „Зелената книга“’.
Зад актьорския курс на Лий Страсбърг в България като партньори застават Международното висше бизнес училище , bTV Медиа Груп, Съюзът на артистите в България, списание L’Europeo и фондация ’I Can Too.
https://www.themethodworkshop.com/?fbclid=IwAR28jkuVWhOKMiVvQtCq6HxirbCw1ulaVCMzewvDqTZInT_ce-PnD2GDiyA

Алексей Титаренко - Град на сенките
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.

БОРЯНА РОССА Механиста: 8 портрета на киборги
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.

Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.

Изложба "Исторически паркове и градини на София" в Регионалния исторически музей – София
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.

Изложба “Доспехите на тракийските воини”
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ

Лятно кино в Банкя 2022
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21:30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, една ретро лента, късометражни филми и един документален. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Всяка събота – без 16 юли.

Лятно кино в София
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa

Нови находки от Цитаделата на Кокалянски Урвич
В проучванията участват студенти от Софийски университет "Св. Климент Охридски", Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий", Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" и Нов български университет.
Още в първите дни на проучването са локализирани останки от християнски храм. Неговото функциониране се отнася към ХV-ХVІІ век. В руините на храма, наред със стотиците стенописни фрагменти се откриха и интересни находки. До момента са открити три тройни, ажурни наушника, изработени от сребро с псевдо филигран и припоени топчета. Предварителната датировка на накитите е ХV-ХVІІ век, а местонамирането им е върху деструктиралите колони от тухли и хоросан, преграждали олтарната ниша. Друг важен акцент сред находките е откритото ритуално погребение на църковна утвар, почти централно пред апсидата, от изток. То е поставено в малка яма, частично оградена с дребни камъни, където са били погребани кръст и кандило. И двата предмета са изработени от желязо, а трезорирането им трябва да бъде отнесено към времето, след края на функциониране на християнската постройка. Това най-вероятно се е случило в самия край на ХVІІ век или по-късно през ХVІІІ-ХІХ век, като трябва да отбележим, че погребението попада във височина над съвременния на сградата терен.
Проучванията и дейностите на обект „Цитаделата на Кокалянски Урвич“ ще продължат до края на месец юли, припомнят от Национален исторически музей, а финансирането е осигурено от Дирекция „Култура“ на Столична Община.

Образът на Майстора, Двореца Майстора и „Родно изкуство”
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

Образът на Майстора, Квадрат 500 Майстора и „Родно изкуство”
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

ПЕЙЗАЖИ
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.

ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.

Първо издание на „Фестивал на лауреатите“
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).

РЕАЛНОСТ И МИСТИКА
СГХГ Проектът на СГХГ „Другото око“ представя периодично експозиции по идея и подбор на външни куратори не-изкуствоведи, да работят с творбите от фондовете на галерията и да създадат своя посока на размисъл в изкуството. По покана на галерията куратор на настоящата изложба е Георги Войнов – икономист и дългогодишен колекционер на съвременно изкуство. Георги Войнов обръща поглед от една страна към дарителството, а от друга към реалността и мистиката в произведенията на конкретни творци в областта на графиката и скулптурата.
Изложбата представя четирима големи български графици и техният поглед към света. Общото което свързва различните по тема и материал творби (печатна графика и скулптура), представени в настоящата изложба, е че всички те са влезли в колекциите на Софийска градска художествена галерия като дарения. В изложбата са включени 82 графики и 15 малки пластики - дело на творци от различни поколения, с различна естетика, житейска философия и стил на изразяване. Експозицията е съставена от работи, подбрани от самите автори измежду собствените им произведения и дарени в графичния и скулптурния фонд на СГХГ, както и творби, дарени на галерията от наследниците на известни наши художници.

Регионален исторически музей - София представя изложбата Fauna
Първа самостоятелна изложба на Faunagraphic - Сара Йейтс в България16 юни - 31 юли 2022
Изложбена зала “Триъгълна кула на Сердика” (бул. "Княгиня Мария Луиза" №16) - филиал на Регионален исторически музей - София
Faunagraphic - Сара Йейтс е родена 1987 г. в Блекбърн, Англия. Нейни графити има в Англия, САЩ, Белгия, България, Кипър, Франция, Германия, Гърция, Румъния и др. Тя е автор на графити на различни места в София, сред които 41. ОУ „Св. Патриарх Евтимий” и др. Сара Йейтс открива вдъхновение в дивата природа и историята на България. През 2020 г. художничката участва с една живописна картина в изложбата "Дивата София", организирана от Регионален исторически музей - София в същата изложбена зала.

Стартира Програма „Ваканция“ на Столична община
Стартира Програма „Ваканция“ на Столична община.
Зам.-кметът на София Мирослав Боршош заяви: „Осигуряваме възможности за спорт със свободен достъп за децата и младите хора на София, през лятото.”
Програма „Ваканция“ 2022 предлага вход свободен за деца и младежи от 6 до 29 г., на над 20 обекта в различни точки на столицата (терени, зали за спорт, музеи и др.). В Програмата са включени 14 вида спорт, водени от професионални треньори.
От 20 юни до 31 юли, участниците ще имат възможност да тренират баскетбол, волейбол, футбол, лека атлетика, бадминтон, тенис на маса, тъч ръгби, летящ диск, народна топка, хандбал, плуване, брейк, BMX, лечебна изправителна гимнастика.
За любителите на разходките сред природата са организирани туристически походи с разнообразни маршрути.
Младите хора на София ще имат безвъзмезден достъп до музеи. Пилотно за 2022, в инициативата са включени и открити уроци по суинг.
Програма „Ваканция“ се организира от Столична община, в партньорство с Център за подкрепа на личностното развитие – Спортна школа „София“, „Спортна София – 2000“ ЕАД, Национални федерации, спортни клубове и Регионален исторически музей – София.
Пълната Програма е тук - https://www.sofia.bg/en/municipal-program-vacation

Фотоизложба показва пред НДК възможностите за спорт на Витоша
„София – европейска столица на спорта“, Природен парк "Витоша" и Столична община представя фотоизложбата „Витоша – планината, която дава живот“. 28 фотографии показват в детайли планината, която е и символ на столицата София, на туризма в България, на активния дух и характер на модерните българи. Наред с красотите и богатствата, поредното издание акцентира и върху възможностите за спорт и туризъм, които предоставя Витоша.
„Част от авторите на фотографиите разказаха за тяхната мотивация и любов към планината, която "не спира да дава живот".
Изложбата съдържа 28 фотоса с автори Иван Зарков, София Георгиева, Юлия Михайлова, Йордан Дамянов, Никола Дойкин, Добрин Керестелиев, Ема Паунова, Николай Кръстев и Тодор Шабански. Всички те показват колко неподозирани красоти и възможности за спорт притежава любимата ни планина Витоша. Голяма част от снимките са от събития и активности на „София – европейска столица на спорта“, чиято програма включва ежегодно над 20 фестивала и надпревари във и около планината.
Нито една снимка или текст обаче не може да се сравни с това да се усети миризмата на гората, на кристално чистия въздух, спокойствето на планиските потоци или предизвикателствата на отвесните скали. Посланието на изложбата е да бъдем повече време в планината, да я обичаме и пазим, като оставяме в нея само това, на което искаме да се радват следващите поколения.
Фотографиите ще бъдат изложени до 24 юли в „Галерия на открито“ НДК, до Кино "Кабана" – това е в градинката пред НДК до паметника с лъвчето при алеята на входа откъм "Кравай".

“Споделете музиката“ – летният сезон на Софийската филхармония на две открити сцени
Концертите се реализират с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития
И тази година Софийската филхармония, подкрепена от Столична община, ще зарадва почитателите на класическата музика със селектирана програма от любими на публиката творби. Две са сцените, на които публиката ще се срещне с Националния оркестрър и неговите камерни състави – Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
На 3 юли от 20:00 ч. в парк-театър „Борисова градина“ ще звучат шедьоври на европейската филмова музика под палката на маестро Григор Паликаров. Концертът „La Dolce Vita” включва творби от Енио Мориконе, Луис Бакалов, Стелвио Чиприани и Нино Рота.
В парк-театър „Борисова градина“ на 10 август концерт-спектакълът „Веберови“ от Феликс Митерер ще разкаже любопитни подробности за живота на Волфганг Амадеус Моцарт. На сцената заедно със Софийската филхармония ще се качат сопраното Вера Гиргинова и актьорите Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов. Режисьор е Борислав Петранов.
Третият концерт в парк-театър „Борисова градина“ е на 4 септември. „Холивуд“ ще ни потопи в света на Джон Уилямс и Вангелис. Емблематични филмови пиеси на двамата гении ще звучат в изпълнение на Националния оркестър и Националния филхармоничен хор.
И тази година красивото открито пространство на атрума на „Квадрат 500“ ще посрещне камерните състави на Филхармонията. Концертите там започват в 18:30 ч., а любезните домакини на Националната галерия предоставят достъп до експозицията на галерията за всеки, закупил билет за събитието от 10:00 до 18:00 ч. в деня на концерта.
„Споделете музиката“ се осъществява с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития. Билети за концертите са налични на касата на зала „България“, на касата на парк-театър „Борисова градина“ и в Ивентим.

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.

„Раждането на Луната – геоложка история“
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

ПРОБУЖДАНЕ МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ
Пробуждане – събуждане, съвземане, СПОМНЯНЕ. Да си спомниш кой си и да избереш да пробудиш, събудиш този човек в себе си. Да избереш себе си! Мисията на фондация „Emprove”, без да бъде агресивна и обвиняваща, е да развенчае една тема табу, да привлече към нея вниманието на обществеността и да помогне на жени, намиращи се в токсични връзки. За да достигне до повече хора, фондацията избира изкуството. То помага, вдъхновява и възражда.
ЖенитеSurvivors е първата по рода си българска общност, създадена от жени, успели да се освободят от емоционално или физическо насилие, за жени, поели към промяна и нов живот.
Авторите в изложбата: Адриана “Addminimal” Герасимова, Александра Николова “Al Nik”, Анжела Пенчева, Антония Мечкуева, Ася Колева, Борислава “BORISLAVAMADEIT” Караджова, Венцислав Йосифов “Jermain”, Гергана Станчева, Деяна Старева, Диана Димитрова , Елена Панайотова, Елина Бучукова, Еслица Попова, Калина Мухова, Капка Кънева, Кирил Златков, Людмил Илиев, Милена Цочкова, Мила Табакова, Михаела Караджова, Надежда Илиева, Филип Църов “Trasher”, Юлиян Табаков.

Изложба - „Приказен свят“
Изложбата може да бъде разгледана от 1 юли до 10 юли, от 9:00-17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен

„Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman

„Веселата карета“
„Веселата карета“, от Елин Рахнев. Представление с участието на Димитър Баненкин, Мая Бежанска, Тончо Токмакчиев, Фънки и др.
Зад музей „Земята и хората“
Web: http://sofiasummerfest.bg

НА ЖИВО
„На живо“ е преживяване. На сцената е безпощадно откровената Александра. Самата себе си. Изящна и крехка, борбена и дръзка, ранима и чувствителна. С нейните сила и слабост, щастие и трагедия, тъга и успехи. С незададените въпроси и непотърсени отговори. Отвъд градските легенди и жълтата преса. Много често зрителите се питат „Истина ли са тези истории?“. Истина са. Казана в прав текст, на глас, откровено до болка. Онази болка, която кара сълзите да текат. Същата, която задава въпроси, търси отговорност, провокира към действие. Споделена мъка, която идва не за да провокира съжаление, а за да даде кураж. Да покаже, че силата е в самите нас. В смирението, което често бъркаме с примирение. В мъдростта да извлечем урока и да продължим напред. Въпреки всичко.

Софийски театрални джаз вечери „Под звездите“
В три вечери ще видим и чуем различни погледи към джазовото творчество, което със своята артистичност и импровизация намира любопитна среща с театралното изкуство.
Началото е на 5 юли от 20.30 часа с фолк-джаз спектакъла Another World/Друг свят на Mariya & Boyan. Вход свободен.
Солисти:
Мария Ангелова, Ася Пинчева, Ваня Димитрова – вокали
Боян Ангелов – програминг
Александър Михайлов – кавал
На 8 юли от 20.30 ч. ще бъде представен спектакълът „Юлска импресия“ с участието на Весела Морова – вокал, Любо Денев – пиано, Петър Момчев – саксофон. Вход свободен.
На 9 юли от 20.30 ч. ще бъде представена джаз операта „Вечеря в Манхатън“ от Любо Денев. Участват солистите Христина Пипова, Александър Панайотов, Лидия Кулекова, Симеон Владов и джаз квартет – пиано, саксофон, контрабас, ударни.
Режисьор: Бойко Илиев;
Сценография и костюми: Жанета Иванова;
Хореография: Йоана Стоянова.

"ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ"
"ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ"
Безплатни творчески занимания за деца на открито
Седмица на изобразителното и приложно изкуство
Съвместно с "Булекопак" АД и Районна администрация "Искър"

"Любомир Далчев. Продължение на рзказа..."
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

"София Хартиен Арт Фест"
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.

13-о издание на концертния цикъл "Остров на музиката"
13-ото издание на концертния цикъл "Остров на музиката", организиран от Общински културен институт Дом на културата "Средец"
Пет концерта ще се проведат на 6, 13, 20, 27 юли и на 3 август от 19:30 ч. на Лятната естрада в "Борисова градина". При лоши метеорологични условия концертите ще се състоят под купола на Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" ("Ларгото").
6 юли – Джаз формация "София"
13 юли – Софийски духов оркестър
20 юли – BRASS SQUAD
27 юли – Велислав Стоянов/Квартет тромбони
3 август – Вокална група "Спектрум".
"Остров на музиката" е част от Лятната програма в Календара на културните събития на Столична община.
Подробности ще намерите във фейсбук събитието на: https://www.facebook.com/events/402115745200665/402120061866900

Актьорски курс на прочутото училище за звезди „Лий Страсбърг“
Образователното събитие ще трае пет седмици и ще се проведе в Международното висше бизнес училище. За уъркшопа специално от Лос Анджелис в София пристигна Пол Ръш, преподавател от института и член на престижното „Студио на актьори’’ (The Actors Studio). В момента Ръш подготвя театралната премиера на новата пиеса на носителя на „Оскар“ Джон Патрик Шенли.
През финалната пета седмица Дейвид Страбърг, син на Лий Страсбърг и настоящ директор на института, ще проведе онлайн мастър клас със селектираните участници. Актьорите ще имат възможност да преминат и през специален онлайн мастър клас с Томас Съливан – един от най-значимите кастинг директори на Холивуд, който прави кастинга на спечелилия „Оскар“ филм „Зелената книга“’.
Зад актьорския курс на Лий Страсбърг в България като партньори застават Международното висше бизнес училище , bTV Медиа Груп, Съюзът на артистите в България, списание L’Europeo и фондация ’I Can Too.
https://www.themethodworkshop.com/?fbclid=IwAR28jkuVWhOKMiVvQtCq6HxirbCw1ulaVCMzewvDqTZInT_ce-PnD2GDiyA

Алексей Титаренко - Град на сенките
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.

БОРЯНА РОССА Механиста: 8 портрета на киборги
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.

Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.

Изложба "Исторически паркове и градини на София" в Регионалния исторически музей – София
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.

Изложба “Доспехите на тракийските воини”
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ

Лятно кино в Банкя 2022
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21:30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, една ретро лента, късометражни филми и един документален. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Всяка събота – без 16 юли.

Лятно кино в София
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa

Нови находки от Цитаделата на Кокалянски Урвич
В проучванията участват студенти от Софийски университет "Св. Климент Охридски", Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий", Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" и Нов български университет.
Още в първите дни на проучването са локализирани останки от християнски храм. Неговото функциониране се отнася към ХV-ХVІІ век. В руините на храма, наред със стотиците стенописни фрагменти се откриха и интересни находки. До момента са открити три тройни, ажурни наушника, изработени от сребро с псевдо филигран и припоени топчета. Предварителната датировка на накитите е ХV-ХVІІ век, а местонамирането им е върху деструктиралите колони от тухли и хоросан, преграждали олтарната ниша. Друг важен акцент сред находките е откритото ритуално погребение на църковна утвар, почти централно пред апсидата, от изток. То е поставено в малка яма, частично оградена с дребни камъни, където са били погребани кръст и кандило. И двата предмета са изработени от желязо, а трезорирането им трябва да бъде отнесено към времето, след края на функциониране на християнската постройка. Това най-вероятно се е случило в самия край на ХVІІ век или по-късно през ХVІІІ-ХІХ век, като трябва да отбележим, че погребението попада във височина над съвременния на сградата терен.
Проучванията и дейностите на обект „Цитаделата на Кокалянски Урвич“ ще продължат до края на месец юли, припомнят от Национален исторически музей, а финансирането е осигурено от Дирекция „Култура“ на Столична Община.

Образът на Майстора, Двореца Майстора и „Родно изкуство”
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

Образът на Майстора, Квадрат 500 Майстора и „Родно изкуство”
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

ПЕЙЗАЖИ
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.

ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.

Първо издание на „Фестивал на лауреатите“
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).

РЕАЛНОСТ И МИСТИКА
СГХГ Проектът на СГХГ „Другото око“ представя периодично експозиции по идея и подбор на външни куратори не-изкуствоведи, да работят с творбите от фондовете на галерията и да създадат своя посока на размисъл в изкуството. По покана на галерията куратор на настоящата изложба е Георги Войнов – икономист и дългогодишен колекционер на съвременно изкуство. Георги Войнов обръща поглед от една страна към дарителството, а от друга към реалността и мистиката в произведенията на конкретни творци в областта на графиката и скулптурата.
Изложбата представя четирима големи български графици и техният поглед към света. Общото което свързва различните по тема и материал творби (печатна графика и скулптура), представени в настоящата изложба, е че всички те са влезли в колекциите на Софийска градска художествена галерия като дарения. В изложбата са включени 82 графики и 15 малки пластики - дело на творци от различни поколения, с различна естетика, житейска философия и стил на изразяване. Експозицията е съставена от работи, подбрани от самите автори измежду собствените им произведения и дарени в графичния и скулптурния фонд на СГХГ, както и творби, дарени на галерията от наследниците на известни наши художници.

Регионален исторически музей - София представя изложбата Fauna
Първа самостоятелна изложба на Faunagraphic - Сара Йейтс в България16 юни - 31 юли 2022
Изложбена зала “Триъгълна кула на Сердика” (бул. "Княгиня Мария Луиза" №16) - филиал на Регионален исторически музей - София
Faunagraphic - Сара Йейтс е родена 1987 г. в Блекбърн, Англия. Нейни графити има в Англия, САЩ, Белгия, България, Кипър, Франция, Германия, Гърция, Румъния и др. Тя е автор на графити на различни места в София, сред които 41. ОУ „Св. Патриарх Евтимий” и др. Сара Йейтс открива вдъхновение в дивата природа и историята на България. През 2020 г. художничката участва с една живописна картина в изложбата "Дивата София", организирана от Регионален исторически музей - София в същата изложбена зала.

Стартира Програма „Ваканция“ на Столична община
Стартира Програма „Ваканция“ на Столична община.
Зам.-кметът на София Мирослав Боршош заяви: „Осигуряваме възможности за спорт със свободен достъп за децата и младите хора на София, през лятото.”
Програма „Ваканция“ 2022 предлага вход свободен за деца и младежи от 6 до 29 г., на над 20 обекта в различни точки на столицата (терени, зали за спорт, музеи и др.). В Програмата са включени 14 вида спорт, водени от професионални треньори.
От 20 юни до 31 юли, участниците ще имат възможност да тренират баскетбол, волейбол, футбол, лека атлетика, бадминтон, тенис на маса, тъч ръгби, летящ диск, народна топка, хандбал, плуване, брейк, BMX, лечебна изправителна гимнастика.
За любителите на разходките сред природата са организирани туристически походи с разнообразни маршрути.
Младите хора на София ще имат безвъзмезден достъп до музеи. Пилотно за 2022, в инициативата са включени и открити уроци по суинг.
Програма „Ваканция“ се организира от Столична община, в партньорство с Център за подкрепа на личностното развитие – Спортна школа „София“, „Спортна София – 2000“ ЕАД, Национални федерации, спортни клубове и Регионален исторически музей – София.
Пълната Програма е тук - https://www.sofia.bg/en/municipal-program-vacation

Фотоизложба показва пред НДК възможностите за спорт на Витоша
„София – европейска столица на спорта“, Природен парк "Витоша" и Столична община представя фотоизложбата „Витоша – планината, която дава живот“. 28 фотографии показват в детайли планината, която е и символ на столицата София, на туризма в България, на активния дух и характер на модерните българи. Наред с красотите и богатствата, поредното издание акцентира и върху възможностите за спорт и туризъм, които предоставя Витоша.
„Част от авторите на фотографиите разказаха за тяхната мотивация и любов към планината, която "не спира да дава живот".
Изложбата съдържа 28 фотоса с автори Иван Зарков, София Георгиева, Юлия Михайлова, Йордан Дамянов, Никола Дойкин, Добрин Керестелиев, Ема Паунова, Николай Кръстев и Тодор Шабански. Всички те показват колко неподозирани красоти и възможности за спорт притежава любимата ни планина Витоша. Голяма част от снимките са от събития и активности на „София – европейска столица на спорта“, чиято програма включва ежегодно над 20 фестивала и надпревари във и около планината.
Нито една снимка или текст обаче не може да се сравни с това да се усети миризмата на гората, на кристално чистия въздух, спокойствето на планиските потоци или предизвикателствата на отвесните скали. Посланието на изложбата е да бъдем повече време в планината, да я обичаме и пазим, като оставяме в нея само това, на което искаме да се радват следващите поколения.
Фотографиите ще бъдат изложени до 24 юли в „Галерия на открито“ НДК, до Кино "Кабана" – това е в градинката пред НДК до паметника с лъвчето при алеята на входа откъм "Кравай".

“Споделете музиката“ – летният сезон на Софийската филхармония на две открити сцени
Концертите се реализират с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития
И тази година Софийската филхармония, подкрепена от Столична община, ще зарадва почитателите на класическата музика със селектирана програма от любими на публиката творби. Две са сцените, на които публиката ще се срещне с Националния оркестрър и неговите камерни състави – Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
На 3 юли от 20:00 ч. в парк-театър „Борисова градина“ ще звучат шедьоври на европейската филмова музика под палката на маестро Григор Паликаров. Концертът „La Dolce Vita” включва творби от Енио Мориконе, Луис Бакалов, Стелвио Чиприани и Нино Рота.
В парк-театър „Борисова градина“ на 10 август концерт-спектакълът „Веберови“ от Феликс Митерер ще разкаже любопитни подробности за живота на Волфганг Амадеус Моцарт. На сцената заедно със Софийската филхармония ще се качат сопраното Вера Гиргинова и актьорите Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов. Режисьор е Борислав Петранов.
Третият концерт в парк-театър „Борисова градина“ е на 4 септември. „Холивуд“ ще ни потопи в света на Джон Уилямс и Вангелис. Емблематични филмови пиеси на двамата гении ще звучат в изпълнение на Националния оркестър и Националния филхармоничен хор.
И тази година красивото открито пространство на атрума на „Квадрат 500“ ще посрещне камерните състави на Филхармонията. Концертите там започват в 18:30 ч., а любезните домакини на Националната галерия предоставят достъп до експозицията на галерията за всеки, закупил билет за събитието от 10:00 до 18:00 ч. в деня на концерта.
„Споделете музиката“ се осъществява с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития. Билети за концертите са налични на касата на зала „България“, на касата на парк-театър „Борисова градина“ и в Ивентим.

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.

„Раждането на Луната – геоложка история“
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

ПРОБУЖДАНЕ МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ
Пробуждане – събуждане, съвземане, СПОМНЯНЕ. Да си спомниш кой си и да избереш да пробудиш, събудиш този човек в себе си. Да избереш себе си! Мисията на фондация „Emprove”, без да бъде агресивна и обвиняваща, е да развенчае една тема табу, да привлече към нея вниманието на обществеността и да помогне на жени, намиращи се в токсични връзки. За да достигне до повече хора, фондацията избира изкуството. То помага, вдъхновява и възражда.
ЖенитеSurvivors е първата по рода си българска общност, създадена от жени, успели да се освободят от емоционално или физическо насилие, за жени, поели към промяна и нов живот.
Авторите в изложбата: Адриана “Addminimal” Герасимова, Александра Николова “Al Nik”, Анжела Пенчева, Антония Мечкуева, Ася Колева, Борислава “BORISLAVAMADEIT” Караджова, Венцислав Йосифов “Jermain”, Гергана Станчева, Деяна Старева, Диана Димитрова , Елена Панайотова, Елина Бучукова, Еслица Попова, Калина Мухова, Капка Кънева, Кирил Златков, Людмил Илиев, Милена Цочкова, Мила Табакова, Михаела Караджова, Надежда Илиева, Филип Църов “Trasher”, Юлиян Табаков.

Изложба - „Приказен свят“
Изложбата може да бъде разгледана от 1 юли до 10 юли, от 9:00-17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен

„Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman

„Дневниците на Адам и Ева“ – спектакъл на фондация „ВЕДНА“ за възрастни по Марк Твен
Спектакълът, сътворен в най-добрите традиции на комедийния жанр, постепенно прелива в поетична импресия, театър и танц на сенки, за да ни изуми и отрезви с финалните философски послания за живота, любовта и за смисъла...
„ДНЕВНИЦИТЕ НА АДАМ И ЕВА“ по Марк Твен на Фондация „ВЕДНА“ е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Дебюти“.
Участват: Павел Емилов и Елица Костова
Зала „Елит“, 19:00 ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход с билети - лица над 18 г. - 15,00 лв., студенти, пенсионери - 10,00 лв.

ЧАМКОРИЯ
„Чамкория“ по романа на Милен Русков е постановката, за която да намериш билет е почти невъзможно.
За първи път на сцената на Théatro в София.
В ролята на главния герой Бае Славе е Захари Бахаров, а представлението е на режисьора Явор Гърдев.
"Качете се на омнибуса за Чамкория, за да се върнете назад във времето, да попътувате до стария планинския курорт и да чуете лично от шофьора Бае Славе всичко по всички лични и интимни въпроси, всичко по всички семейни и родови въпроси, всичко по всички комшийски, квартални и градски въпроси, всичко по всички балкански, регионални, международни и геополитически въпроси, всичко по всички партийни, политически, военни, дипломатически и държавни въпроси, всичко по всички технически, исторически, природонаучни, автомобилостроителни, естествонаучни, философски, животновъдни, кинематографически, културни и обществени въпроси, както и не на последно място – всичко по всички галактически и вселенски въпроси. Спектакълът съдържа и моменти на словесно откровение, поради което не се препоръчва за лица под 16 години."
Анотация на Явор Гърдев

„Пощенска кутия за мръсни приказки“
„Пощенска кутия за мръсни приказки“ с участието на Ваня Щерева, Виктория Терзийска, Камен Алипиев – Кедъра, Цветелина Цекова, Петьо Петков – Шайбата и др.
Зад музей „Земята и хората“
Web: http://sofiasummerfest.bg

"Любомир Далчев. Продължение на рзказа..."
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

"София Хартиен Арт Фест"
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.

13-о издание на концертния цикъл "Остров на музиката"
13-ото издание на концертния цикъл "Остров на музиката", организиран от Общински културен институт Дом на културата "Средец"
Пет концерта ще се проведат на 6, 13, 20, 27 юли и на 3 август от 19:30 ч. на Лятната естрада в "Борисова градина". При лоши метеорологични условия концертите ще се състоят под купола на Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" ("Ларгото").
6 юли – Джаз формация "София"
13 юли – Софийски духов оркестър
20 юли – BRASS SQUAD
27 юли – Велислав Стоянов/Квартет тромбони
3 август – Вокална група "Спектрум".
"Остров на музиката" е част от Лятната програма в Календара на културните събития на Столична община.
Подробности ще намерите във фейсбук събитието на: https://www.facebook.com/events/402115745200665/402120061866900

Актьорски курс на прочутото училище за звезди „Лий Страсбърг“
Образователното събитие ще трае пет седмици и ще се проведе в Международното висше бизнес училище. За уъркшопа специално от Лос Анджелис в София пристигна Пол Ръш, преподавател от института и член на престижното „Студио на актьори’’ (The Actors Studio). В момента Ръш подготвя театралната премиера на новата пиеса на носителя на „Оскар“ Джон Патрик Шенли.
През финалната пета седмица Дейвид Страбърг, син на Лий Страсбърг и настоящ директор на института, ще проведе онлайн мастър клас със селектираните участници. Актьорите ще имат възможност да преминат и през специален онлайн мастър клас с Томас Съливан – един от най-значимите кастинг директори на Холивуд, който прави кастинга на спечелилия „Оскар“ филм „Зелената книга“’.
Зад актьорския курс на Лий Страсбърг в България като партньори застават Международното висше бизнес училище , bTV Медиа Груп, Съюзът на артистите в България, списание L’Europeo и фондация ’I Can Too.
https://www.themethodworkshop.com/?fbclid=IwAR28jkuVWhOKMiVvQtCq6HxirbCw1ulaVCMzewvDqTZInT_ce-PnD2GDiyA

Алексей Титаренко - Град на сенките
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.

БОРЯНА РОССА Механиста: 8 портрета на киборги
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.

Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.

Изложба "Исторически паркове и градини на София" в Регионалния исторически музей – София
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.

Изложба “Доспехите на тракийските воини”
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ

Лятно кино в Банкя 2022
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21:30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, една ретро лента, късометражни филми и един документален. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Всяка събота – без 16 юли.

Лятно кино в София
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa

Нови находки от Цитаделата на Кокалянски Урвич
В проучванията участват студенти от Софийски университет "Св. Климент Охридски", Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий", Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" и Нов български университет.
Още в първите дни на проучването са локализирани останки от християнски храм. Неговото функциониране се отнася към ХV-ХVІІ век. В руините на храма, наред със стотиците стенописни фрагменти се откриха и интересни находки. До момента са открити три тройни, ажурни наушника, изработени от сребро с псевдо филигран и припоени топчета. Предварителната датировка на накитите е ХV-ХVІІ век, а местонамирането им е върху деструктиралите колони от тухли и хоросан, преграждали олтарната ниша. Друг важен акцент сред находките е откритото ритуално погребение на църковна утвар, почти централно пред апсидата, от изток. То е поставено в малка яма, частично оградена с дребни камъни, където са били погребани кръст и кандило. И двата предмета са изработени от желязо, а трезорирането им трябва да бъде отнесено към времето, след края на функциониране на християнската постройка. Това най-вероятно се е случило в самия край на ХVІІ век или по-късно през ХVІІІ-ХІХ век, като трябва да отбележим, че погребението попада във височина над съвременния на сградата терен.
Проучванията и дейностите на обект „Цитаделата на Кокалянски Урвич“ ще продължат до края на месец юли, припомнят от Национален исторически музей, а финансирането е осигурено от Дирекция „Култура“ на Столична Община.

Образът на Майстора, Двореца Майстора и „Родно изкуство”
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

Образът на Майстора, Квадрат 500 Майстора и „Родно изкуство”
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

ПЕЙЗАЖИ
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.

ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.

Първо издание на „Фестивал на лауреатите“
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).

РЕАЛНОСТ И МИСТИКА
СГХГ Проектът на СГХГ „Другото око“ представя периодично експозиции по идея и подбор на външни куратори не-изкуствоведи, да работят с творбите от фондовете на галерията и да създадат своя посока на размисъл в изкуството. По покана на галерията куратор на настоящата изложба е Георги Войнов – икономист и дългогодишен колекционер на съвременно изкуство. Георги Войнов обръща поглед от една страна към дарителството, а от друга към реалността и мистиката в произведенията на конкретни творци в областта на графиката и скулптурата.
Изложбата представя четирима големи български графици и техният поглед към света. Общото което свързва различните по тема и материал творби (печатна графика и скулптура), представени в настоящата изложба, е че всички те са влезли в колекциите на Софийска градска художествена галерия като дарения. В изложбата са включени 82 графики и 15 малки пластики - дело на творци от различни поколения, с различна естетика, житейска философия и стил на изразяване. Експозицията е съставена от работи, подбрани от самите автори измежду собствените им произведения и дарени в графичния и скулптурния фонд на СГХГ, както и творби, дарени на галерията от наследниците на известни наши художници.

Регионален исторически музей - София представя изложбата Fauna
Първа самостоятелна изложба на Faunagraphic - Сара Йейтс в България16 юни - 31 юли 2022
Изложбена зала “Триъгълна кула на Сердика” (бул. "Княгиня Мария Луиза" №16) - филиал на Регионален исторически музей - София
Faunagraphic - Сара Йейтс е родена 1987 г. в Блекбърн, Англия. Нейни графити има в Англия, САЩ, Белгия, България, Кипър, Франция, Германия, Гърция, Румъния и др. Тя е автор на графити на различни места в София, сред които 41. ОУ „Св. Патриарх Евтимий” и др. Сара Йейтс открива вдъхновение в дивата природа и историята на България. През 2020 г. художничката участва с една живописна картина в изложбата "Дивата София", организирана от Регионален исторически музей - София в същата изложбена зала.

Стартира Програма „Ваканция“ на Столична община
Стартира Програма „Ваканция“ на Столична община.
Зам.-кметът на София Мирослав Боршош заяви: „Осигуряваме възможности за спорт със свободен достъп за децата и младите хора на София, през лятото.”
Програма „Ваканция“ 2022 предлага вход свободен за деца и младежи от 6 до 29 г., на над 20 обекта в различни точки на столицата (терени, зали за спорт, музеи и др.). В Програмата са включени 14 вида спорт, водени от професионални треньори.
От 20 юни до 31 юли, участниците ще имат възможност да тренират баскетбол, волейбол, футбол, лека атлетика, бадминтон, тенис на маса, тъч ръгби, летящ диск, народна топка, хандбал, плуване, брейк, BMX, лечебна изправителна гимнастика.
За любителите на разходките сред природата са организирани туристически походи с разнообразни маршрути.
Младите хора на София ще имат безвъзмезден достъп до музеи. Пилотно за 2022, в инициативата са включени и открити уроци по суинг.
Програма „Ваканция“ се организира от Столична община, в партньорство с Център за подкрепа на личностното развитие – Спортна школа „София“, „Спортна София – 2000“ ЕАД, Национални федерации, спортни клубове и Регионален исторически музей – София.
Пълната Програма е тук - https://www.sofia.bg/en/municipal-program-vacation

Фотоизложба показва пред НДК възможностите за спорт на Витоша
„София – европейска столица на спорта“, Природен парк "Витоша" и Столична община представя фотоизложбата „Витоша – планината, която дава живот“. 28 фотографии показват в детайли планината, която е и символ на столицата София, на туризма в България, на активния дух и характер на модерните българи. Наред с красотите и богатствата, поредното издание акцентира и върху възможностите за спорт и туризъм, които предоставя Витоша.
„Част от авторите на фотографиите разказаха за тяхната мотивация и любов към планината, която "не спира да дава живот".
Изложбата съдържа 28 фотоса с автори Иван Зарков, София Георгиева, Юлия Михайлова, Йордан Дамянов, Никола Дойкин, Добрин Керестелиев, Ема Паунова, Николай Кръстев и Тодор Шабански. Всички те показват колко неподозирани красоти и възможности за спорт притежава любимата ни планина Витоша. Голяма част от снимките са от събития и активности на „София – европейска столица на спорта“, чиято програма включва ежегодно над 20 фестивала и надпревари във и около планината.
Нито една снимка или текст обаче не може да се сравни с това да се усети миризмата на гората, на кристално чистия въздух, спокойствето на планиските потоци или предизвикателствата на отвесните скали. Посланието на изложбата е да бъдем повече време в планината, да я обичаме и пазим, като оставяме в нея само това, на което искаме да се радват следващите поколения.
Фотографиите ще бъдат изложени до 24 юли в „Галерия на открито“ НДК, до Кино "Кабана" – това е в градинката пред НДК до паметника с лъвчето при алеята на входа откъм "Кравай".

“Споделете музиката“ – летният сезон на Софийската филхармония на две открити сцени
Концертите се реализират с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития
И тази година Софийската филхармония, подкрепена от Столична община, ще зарадва почитателите на класическата музика със селектирана програма от любими на публиката творби. Две са сцените, на които публиката ще се срещне с Националния оркестрър и неговите камерни състави – Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
На 3 юли от 20:00 ч. в парк-театър „Борисова градина“ ще звучат шедьоври на европейската филмова музика под палката на маестро Григор Паликаров. Концертът „La Dolce Vita” включва творби от Енио Мориконе, Луис Бакалов, Стелвио Чиприани и Нино Рота.
В парк-театър „Борисова градина“ на 10 август концерт-спектакълът „Веберови“ от Феликс Митерер ще разкаже любопитни подробности за живота на Волфганг Амадеус Моцарт. На сцената заедно със Софийската филхармония ще се качат сопраното Вера Гиргинова и актьорите Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов. Режисьор е Борислав Петранов.
Третият концерт в парк-театър „Борисова градина“ е на 4 септември. „Холивуд“ ще ни потопи в света на Джон Уилямс и Вангелис. Емблематични филмови пиеси на двамата гении ще звучат в изпълнение на Националния оркестър и Националния филхармоничен хор.
И тази година красивото открито пространство на атрума на „Квадрат 500“ ще посрещне камерните състави на Филхармонията. Концертите там започват в 18:30 ч., а любезните домакини на Националната галерия предоставят достъп до експозицията на галерията за всеки, закупил билет за събитието от 10:00 до 18:00 ч. в деня на концерта.
„Споделете музиката“ се осъществява с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития. Билети за концертите са налични на касата на зала „България“, на касата на парк-театър „Борисова градина“ и в Ивентим.

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.

„Раждането на Луната – геоложка история“
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

ПРОБУЖДАНЕ МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ
Пробуждане – събуждане, съвземане, СПОМНЯНЕ. Да си спомниш кой си и да избереш да пробудиш, събудиш този човек в себе си. Да избереш себе си! Мисията на фондация „Emprove”, без да бъде агресивна и обвиняваща, е да развенчае една тема табу, да привлече към нея вниманието на обществеността и да помогне на жени, намиращи се в токсични връзки. За да достигне до повече хора, фондацията избира изкуството. То помага, вдъхновява и възражда.
ЖенитеSurvivors е първата по рода си българска общност, създадена от жени, успели да се освободят от емоционално или физическо насилие, за жени, поели към промяна и нов живот.
Авторите в изложбата: Адриана “Addminimal” Герасимова, Александра Николова “Al Nik”, Анжела Пенчева, Антония Мечкуева, Ася Колева, Борислава “BORISLAVAMADEIT” Караджова, Венцислав Йосифов “Jermain”, Гергана Станчева, Деяна Старева, Диана Димитрова , Елена Панайотова, Елина Бучукова, Еслица Попова, Калина Мухова, Капка Кънева, Кирил Златков, Людмил Илиев, Милена Цочкова, Мила Табакова, Михаела Караджова, Надежда Илиева, Филип Църов “Trasher”, Юлиян Табаков.

Изложба - „Приказен свят“
Изложбата може да бъде разгледана от 1 юли до 10 юли, от 9:00-17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен

„Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman

КОНЦЕРТ НА СОФИЙСКИЯ ДУХОВ ОРКЕСТЪР
Диригент – ЮЛИ ДАМЯНОВ
В програмата: произведения от Джоакино Росини, Йохан Щраус, Имре Калман, Бени Гудман, Милчо Левиев, Христофон Раданов и др.
Съвместно със Столична община – дирекция
"Култура"

Детски радио хор, концерт
Детски радио хор, концерт
Зад музей „Земята и хората“
Web: http://sofiasummerfest.bg

"ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ"
"ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ"
Безплатни творчески занимания за деца на открито
Седмица на изобразителното и приложно изкуство
Съвместно с "Булекопак" АД и Районна администрация "Искър"

"Любомир Далчев. Продължение на рзказа..."
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

"София Хартиен Арт Фест"
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.

13-о издание на концертния цикъл "Остров на музиката"
13-ото издание на концертния цикъл "Остров на музиката", организиран от Общински културен институт Дом на културата "Средец"
Пет концерта ще се проведат на 6, 13, 20, 27 юли и на 3 август от 19:30 ч. на Лятната естрада в "Борисова градина". При лоши метеорологични условия концертите ще се състоят под купола на Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" ("Ларгото").
6 юли – Джаз формация "София"
13 юли – Софийски духов оркестър
20 юли – BRASS SQUAD
27 юли – Велислав Стоянов/Квартет тромбони
3 август – Вокална група "Спектрум".
"Остров на музиката" е част от Лятната програма в Календара на културните събития на Столична община.
Подробности ще намерите във фейсбук събитието на: https://www.facebook.com/events/402115745200665/402120061866900

Актьорски курс на прочутото училище за звезди „Лий Страсбърг“
Образователното събитие ще трае пет седмици и ще се проведе в Международното висше бизнес училище. За уъркшопа специално от Лос Анджелис в София пристигна Пол Ръш, преподавател от института и член на престижното „Студио на актьори’’ (The Actors Studio). В момента Ръш подготвя театралната премиера на новата пиеса на носителя на „Оскар“ Джон Патрик Шенли.
През финалната пета седмица Дейвид Страбърг, син на Лий Страсбърг и настоящ директор на института, ще проведе онлайн мастър клас със селектираните участници. Актьорите ще имат възможност да преминат и през специален онлайн мастър клас с Томас Съливан – един от най-значимите кастинг директори на Холивуд, който прави кастинга на спечелилия „Оскар“ филм „Зелената книга“’.
Зад актьорския курс на Лий Страсбърг в България като партньори застават Международното висше бизнес училище , bTV Медиа Груп, Съюзът на артистите в България, списание L’Europeo и фондация ’I Can Too.
https://www.themethodworkshop.com/?fbclid=IwAR28jkuVWhOKMiVvQtCq6HxirbCw1ulaVCMzewvDqTZInT_ce-PnD2GDiyA

Алексей Титаренко - Град на сенките
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.

БОРЯНА РОССА Механиста: 8 портрета на киборги
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.

Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.

Изложба "Исторически паркове и градини на София" в Регионалния исторически музей – София
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.

Изложба “Доспехите на тракийските воини”
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ

Лятно кино в Банкя 2022
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21:30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, една ретро лента, късометражни филми и един документален. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Всяка събота – без 16 юли.

Лятно кино в София
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa

Нови находки от Цитаделата на Кокалянски Урвич
В проучванията участват студенти от Софийски университет "Св. Климент Охридски", Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий", Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" и Нов български университет.
Още в първите дни на проучването са локализирани останки от християнски храм. Неговото функциониране се отнася към ХV-ХVІІ век. В руините на храма, наред със стотиците стенописни фрагменти се откриха и интересни находки. До момента са открити три тройни, ажурни наушника, изработени от сребро с псевдо филигран и припоени топчета. Предварителната датировка на накитите е ХV-ХVІІ век, а местонамирането им е върху деструктиралите колони от тухли и хоросан, преграждали олтарната ниша. Друг важен акцент сред находките е откритото ритуално погребение на църковна утвар, почти централно пред апсидата, от изток. То е поставено в малка яма, частично оградена с дребни камъни, където са били погребани кръст и кандило. И двата предмета са изработени от желязо, а трезорирането им трябва да бъде отнесено към времето, след края на функциониране на християнската постройка. Това най-вероятно се е случило в самия край на ХVІІ век или по-късно през ХVІІІ-ХІХ век, като трябва да отбележим, че погребението попада във височина над съвременния на сградата терен.
Проучванията и дейностите на обект „Цитаделата на Кокалянски Урвич“ ще продължат до края на месец юли, припомнят от Национален исторически музей, а финансирането е осигурено от Дирекция „Култура“ на Столична Община.

Образът на Майстора, Двореца Майстора и „Родно изкуство”
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

Образът на Майстора, Квадрат 500 Майстора и „Родно изкуство”
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

ПЕЙЗАЖИ
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.

ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.

Първо издание на „Фестивал на лауреатите“
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).

РЕАЛНОСТ И МИСТИКА
СГХГ Проектът на СГХГ „Другото око“ представя периодично експозиции по идея и подбор на външни куратори не-изкуствоведи, да работят с творбите от фондовете на галерията и да създадат своя посока на размисъл в изкуството. По покана на галерията куратор на настоящата изложба е Георги Войнов – икономист и дългогодишен колекционер на съвременно изкуство. Георги Войнов обръща поглед от една страна към дарителството, а от друга към реалността и мистиката в произведенията на конкретни творци в областта на графиката и скулптурата.
Изложбата представя четирима големи български графици и техният поглед към света. Общото което свързва различните по тема и материал творби (печатна графика и скулптура), представени в настоящата изложба, е че всички те са влезли в колекциите на Софийска градска художествена галерия като дарения. В изложбата са включени 82 графики и 15 малки пластики - дело на творци от различни поколения, с различна естетика, житейска философия и стил на изразяване. Експозицията е съставена от работи, подбрани от самите автори измежду собствените им произведения и дарени в графичния и скулптурния фонд на СГХГ, както и творби, дарени на галерията от наследниците на известни наши художници.

Регионален исторически музей - София представя изложбата Fauna
Първа самостоятелна изложба на Faunagraphic - Сара Йейтс в България16 юни - 31 юли 2022
Изложбена зала “Триъгълна кула на Сердика” (бул. "Княгиня Мария Луиза" №16) - филиал на Регионален исторически музей - София
Faunagraphic - Сара Йейтс е родена 1987 г. в Блекбърн, Англия. Нейни графити има в Англия, САЩ, Белгия, България, Кипър, Франция, Германия, Гърция, Румъния и др. Тя е автор на графити на различни места в София, сред които 41. ОУ „Св. Патриарх Евтимий” и др. Сара Йейтс открива вдъхновение в дивата природа и историята на България. През 2020 г. художничката участва с една живописна картина в изложбата "Дивата София", организирана от Регионален исторически музей - София в същата изложбена зала.

Стартира Програма „Ваканция“ на Столична община
Стартира Програма „Ваканция“ на Столична община.
Зам.-кметът на София Мирослав Боршош заяви: „Осигуряваме възможности за спорт със свободен достъп за децата и младите хора на София, през лятото.”
Програма „Ваканция“ 2022 предлага вход свободен за деца и младежи от 6 до 29 г., на над 20 обекта в различни точки на столицата (терени, зали за спорт, музеи и др.). В Програмата са включени 14 вида спорт, водени от професионални треньори.
От 20 юни до 31 юли, участниците ще имат възможност да тренират баскетбол, волейбол, футбол, лека атлетика, бадминтон, тенис на маса, тъч ръгби, летящ диск, народна топка, хандбал, плуване, брейк, BMX, лечебна изправителна гимнастика.
За любителите на разходките сред природата са организирани туристически походи с разнообразни маршрути.
Младите хора на София ще имат безвъзмезден достъп до музеи. Пилотно за 2022, в инициативата са включени и открити уроци по суинг.
Програма „Ваканция“ се организира от Столична община, в партньорство с Център за подкрепа на личностното развитие – Спортна школа „София“, „Спортна София – 2000“ ЕАД, Национални федерации, спортни клубове и Регионален исторически музей – София.
Пълната Програма е тук - https://www.sofia.bg/en/municipal-program-vacation

Фестивал "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
„За трета поредна година в Летния календар на културните събития на столицата поднасяме на почитателите на операта и балета незабравими емоции на откритата сцена до езерото Панчарево. Фестивалът „Музи на водата“ ще представи на фона на красивия градски декор най-доброто от репертоара на Софийската опера и балет, както и две премиери. А спектаклите за деца от Програмата „Опера в парка“ вече очакват най-малките на сцената в парка на Военната академия „Г. С. Раковски“ – каза заместник-кметът по повод началото на Летния фестивал.
На 8 юли "Музи на водата" се открива с премиерата на "Летящият холандец" – най-романтичната опера на Рихард Вагнер. Операта ще се играе и на 9, 10, 14, 15, 16 и 17 юли. В репертоара на фестивала влизат още оперите "Жената от езерото" от Джоакино Росини – на 28, 29 и 30 юли; "Пепеляшка" от Джоакино Росини – на 31 юли; "Кармен" от Жорж Бизе – на 11 и 13 август; "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини – на 12 август; "Евгений Онегин" от Пьотър Чайковски – на 14 август.
В програмата са и балетите "Сън в лятна нощ"от Феликс Менделсон Бартолди (Премиера) – на 21, 22, 23 и 24 юли; "Лебедово езеро" от Пьотър Илич Чайковски – на 4, 5, 6 и 7 август; "Хиляда и една нощ" от Фикрет Амиров – на 19, 20 и 21 август.
Почитателите на мюзикъла ще се насладят на "Мамма Миа!" от Бени Андершон и Бьорн Улвеус – на 25, 26, 27, 28, 31 август, както и на 1, 2, 3, 4 септември.
Програмата за деца през юли в парка на Военната академия "Г. С. Раковски" е публикувана на: https://www.operasofia.bg/repertoire/opera%20v%20parka
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка" се реализира с подкрепата на Столична община и е част от Календара на културните събития на София.

Фотоизложба показва пред НДК възможностите за спорт на Витоша
„София – европейска столица на спорта“, Природен парк "Витоша" и Столична община представя фотоизложбата „Витоша – планината, която дава живот“. 28 фотографии показват в детайли планината, която е и символ на столицата София, на туризма в България, на активния дух и характер на модерните българи. Наред с красотите и богатствата, поредното издание акцентира и върху възможностите за спорт и туризъм, които предоставя Витоша.
„Част от авторите на фотографиите разказаха за тяхната мотивация и любов към планината, която "не спира да дава живот".
Изложбата съдържа 28 фотоса с автори Иван Зарков, София Георгиева, Юлия Михайлова, Йордан Дамянов, Никола Дойкин, Добрин Керестелиев, Ема Паунова, Николай Кръстев и Тодор Шабански. Всички те показват колко неподозирани красоти и възможности за спорт притежава любимата ни планина Витоша. Голяма част от снимките са от събития и активности на „София – европейска столица на спорта“, чиято програма включва ежегодно над 20 фестивала и надпревари във и около планината.
Нито една снимка или текст обаче не може да се сравни с това да се усети миризмата на гората, на кристално чистия въздух, спокойствето на планиските потоци или предизвикателствата на отвесните скали. Посланието на изложбата е да бъдем повече време в планината, да я обичаме и пазим, като оставяме в нея само това, на което искаме да се радват следващите поколения.
Фотографиите ще бъдат изложени до 24 юли в „Галерия на открито“ НДК, до Кино "Кабана" – това е в градинката пред НДК до паметника с лъвчето при алеята на входа откъм "Кравай".

“Споделете музиката“ – летният сезон на Софийската филхармония на две открити сцени
Концертите се реализират с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития
И тази година Софийската филхармония, подкрепена от Столична община, ще зарадва почитателите на класическата музика със селектирана програма от любими на публиката творби. Две са сцените, на които публиката ще се срещне с Националния оркестрър и неговите камерни състави – Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
На 3 юли от 20:00 ч. в парк-театър „Борисова градина“ ще звучат шедьоври на европейската филмова музика под палката на маестро Григор Паликаров. Концертът „La Dolce Vita” включва творби от Енио Мориконе, Луис Бакалов, Стелвио Чиприани и Нино Рота.
В парк-театър „Борисова градина“ на 10 август концерт-спектакълът „Веберови“ от Феликс Митерер ще разкаже любопитни подробности за живота на Волфганг Амадеус Моцарт. На сцената заедно със Софийската филхармония ще се качат сопраното Вера Гиргинова и актьорите Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов. Режисьор е Борислав Петранов.
Третият концерт в парк-театър „Борисова градина“ е на 4 септември. „Холивуд“ ще ни потопи в света на Джон Уилямс и Вангелис. Емблематични филмови пиеси на двамата гении ще звучат в изпълнение на Националния оркестър и Националния филхармоничен хор.
И тази година красивото открито пространство на атрума на „Квадрат 500“ ще посрещне камерните състави на Филхармонията. Концертите там започват в 18:30 ч., а любезните домакини на Националната галерия предоставят достъп до експозицията на галерията за всеки, закупил билет за събитието от 10:00 до 18:00 ч. в деня на концерта.
„Споделете музиката“ се осъществява с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития. Билети за концертите са налични на касата на зала „България“, на касата на парк-театър „Борисова градина“ и в Ивентим.

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.

„Раждането на Луната – геоложка история“
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

ПРОБУЖДАНЕ МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ
Пробуждане – събуждане, съвземане, СПОМНЯНЕ. Да си спомниш кой си и да избереш да пробудиш, събудиш този човек в себе си. Да избереш себе си! Мисията на фондация „Emprove”, без да бъде агресивна и обвиняваща, е да развенчае една тема табу, да привлече към нея вниманието на обществеността и да помогне на жени, намиращи се в токсични връзки. За да достигне до повече хора, фондацията избира изкуството. То помага, вдъхновява и възражда.
ЖенитеSurvivors е първата по рода си българска общност, създадена от жени, успели да се освободят от емоционално или физическо насилие, за жени, поели към промяна и нов живот.
Авторите в изложбата: Адриана “Addminimal” Герасимова, Александра Николова “Al Nik”, Анжела Пенчева, Антония Мечкуева, Ася Колева, Борислава “BORISLAVAMADEIT” Караджова, Венцислав Йосифов “Jermain”, Гергана Станчева, Деяна Старева, Диана Димитрова , Елена Панайотова, Елина Бучукова, Еслица Попова, Калина Мухова, Капка Кънева, Кирил Златков, Людмил Илиев, Милена Цочкова, Мила Табакова, Михаела Караджова, Надежда Илиева, Филип Църов “Trasher”, Юлиян Табаков.

Изложба - „Приказен свят“
Изложбата може да бъде разгледана от 1 юли до 10 юли, от 9:00-17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен

ВЪЛШЕБНАТА ГОРА
Детски спектакъл-фентъзи
„ВЪЛШЕБНАТА ГОРА“ от Юлия Кръстева

„Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman

Концерт на група „Сигнал“
Вход свободен

ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ
Рихард Вагнер - премиера

„Министър на щастието“
„Министър на щастието“, моноспектакъл с участието на Оля Малинова. Премиера.
Зад музей „Земята и хората“
Web: http://sofiasummerfest.bg

Софийски театрални джаз вечери „Под звездите“
Събитието дава различни погледи към джазовото творчество, което със своята артистичност и импровизация намира любопитна среща с театралното изкуство. На 8 юли от 20.30 ч. ще бъде представен спектакълът „Юлска импресия“ с участието на Весела Морова – вокал, Любо Денев – пиано, Петър Момчев – саксофон. Вход свободен.

#лъжи ме #обичам те от Алън Ейкбърн
от Алън Ейкбърн
преводач Златна Костова
художник Николай Николов
режисьор Малин Кръстев
участват: Герасим Георгиев ГЕРО, Стефания Колева, Светлана Бонин, София Бобчева, Димитър Живков, Христо Бонин
Алън Ейкбърн е известен като "най-жлъчният съвременен комедиограф", с многопластова ирония, хумор и тъга, вплетени в над 75-те му пиеси, които го правят един от най - успешните и популярни драматурзи в страната и по света.
#лъжи ме #обичам те е перфектна поредица от ситуации представени от силен актьорски състав, който ще предизвика публиката да се наслади на тази комедия.
Създадена през 60-те години на миналия век, днес тя ще ви накара да осъзнаете колко е трудно да имате извънбрачна афера, преди появата на мобилните технологии, разчитайки на стационарни телефони за тайните си авантюри.
Това, което следва, е смешна последователност от събития, при които никой не знае кой какво прави и с кого, с добро, старомодно класическо британско чувство за хумор.
В крайна сметка, малките лъжи са простими в името на любовта.
Спектакълът е осъществен с подкрепата на МБАЛ „НАДЕЖДА”

"Любомир Далчев. Продължение на рзказа..."
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

"София Хартиен Арт Фест"
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.

13-о издание на концертния цикъл "Остров на музиката"
13-ото издание на концертния цикъл "Остров на музиката", организиран от Общински културен институт Дом на културата "Средец"
Пет концерта ще се проведат на 6, 13, 20, 27 юли и на 3 август от 19:30 ч. на Лятната естрада в "Борисова градина". При лоши метеорологични условия концертите ще се състоят под купола на Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" ("Ларгото").
6 юли – Джаз формация "София"
13 юли – Софийски духов оркестър
20 юли – BRASS SQUAD
27 юли – Велислав Стоянов/Квартет тромбони
3 август – Вокална група "Спектрум".
"Остров на музиката" е част от Лятната програма в Календара на културните събития на Столична община.
Подробности ще намерите във фейсбук събитието на: https://www.facebook.com/events/402115745200665/402120061866900

Актьорски курс на прочутото училище за звезди „Лий Страсбърг“
Образователното събитие ще трае пет седмици и ще се проведе в Международното висше бизнес училище. За уъркшопа специално от Лос Анджелис в София пристигна Пол Ръш, преподавател от института и член на престижното „Студио на актьори’’ (The Actors Studio). В момента Ръш подготвя театралната премиера на новата пиеса на носителя на „Оскар“ Джон Патрик Шенли.
През финалната пета седмица Дейвид Страбърг, син на Лий Страсбърг и настоящ директор на института, ще проведе онлайн мастър клас със селектираните участници. Актьорите ще имат възможност да преминат и през специален онлайн мастър клас с Томас Съливан – един от най-значимите кастинг директори на Холивуд, който прави кастинга на спечелилия „Оскар“ филм „Зелената книга“’.
Зад актьорския курс на Лий Страсбърг в България като партньори застават Международното висше бизнес училище , bTV Медиа Груп, Съюзът на артистите в България, списание L’Europeo и фондация ’I Can Too.
https://www.themethodworkshop.com/?fbclid=IwAR28jkuVWhOKMiVvQtCq6HxirbCw1ulaVCMzewvDqTZInT_ce-PnD2GDiyA

Алексей Титаренко - Град на сенките
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.

БОРЯНА РОССА Механиста: 8 портрета на киборги
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.

Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.

Изложба "Исторически паркове и градини на София" в Регионалния исторически музей – София
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.