Български 
English 
简体中文(中国) 
Виж карта на събитията
събота 07 януари 2023
02 януари 2023 - 08 януари 2023
Декември 2023
15.12.2022 - 31.03.2023 "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"
Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
15.12.2022 - 15.02.2023 "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте" - изложба
РЦСИ „Топлоцентрала“ представя изложба, озаглавена по цитат на датския философ-екзистенциалист Сьорен Киркегор. Припознавайки се в теорията на непонятността на заобикалящия ни свят, норвежецът Ларс Нордби намира корените на визуалното изкуство в скандинавската философия, която отвежда човешкото съзнание през полюсните чувства на отричане, ярост и любов.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Изложби
16.08.2022 - 08.01.2023 БОГ КРИШНА
Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Изложби
01.01.2022 - 31.08.2023 Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023 Временна изложба „Метеорити"
Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Гостуваща изложба „Вернисаж на суетата“
От декември 2022 г. в Националния политехнически музей (НПТМ) гостува „Вернисаж на суетата“ – любопитна изложба, подготвена от екипа на Регионален исторически музей – Кърджали (РИМ Кърджали). В нея са представени пощенски картички от началото на XX-ти век. Същите са част от албум, притежание на Катиша Илиева, подарен на РИМ Кърджали през 1987 г. от Недялка Илиева Яневска, пряк наследник на собственичката.
Семейната колекция се състои от 137 броя черно-бели и цветни пощенски картички, обхващащи периода от 1913 до 1931 г. По-голямата част от тях са от времето 1914 – 1918 г., когато бушува Първата световна война. Някои са изпращани от фронта – това са така наречените „войнишки“ картички. С други се честитят празниците – Коледа, Нова година, Възкресение Христово, имени дни, края на войната, настъпилия мир, коронацията на новия цар Борис III и т.н. Текстовете отразяват най-разнообразни човешки радости, неволи, тъги, любовни трепети и всякакви други чувства и преживявания. Изпращането на картичките става по пощата, като открито писмо.
Колекция „Катиша Илиева“ е изключително стойностна, въздействаща и красива. Пощенските картички, създадени и изпратени преди повече от век, са малки произведения на изкуството, автентично отражение на историческата действителност, умален образ на човешкото ежедневие, вкус и суета.
Куратори на изложбата са Светла Михайлова и Лидия Кирилова от РИМ Кърджали. Гостуващата експозиция е по повод инициативите, свързани с 65-тата годишнина от създаването на НПТМ и може да бъде разгледана до март 2023 г.
Семейната колекция се състои от 137 броя черно-бели и цветни пощенски картички, обхващащи периода от 1913 до 1931 г. По-голямата част от тях са от времето 1914 – 1918 г., когато бушува Първата световна война. Някои са изпращани от фронта – това са така наречените „войнишки“ картички. С други се честитят празниците – Коледа, Нова година, Възкресение Христово, имени дни, края на войната, настъпилия мир, коронацията на новия цар Борис III и т.н. Текстовете отразяват най-разнообразни човешки радости, неволи, тъги, любовни трепети и всякакви други чувства и преживявания. Изпращането на картичките става по пощата, като открито писмо.
Колекция „Катиша Илиева“ е изключително стойностна, въздействаща и красива. Пощенските картички, създадени и изпратени преди повече от век, са малки произведения на изкуството, автентично отражение на историческата действителност, умален образ на човешкото ежедневие, вкус и суета.
Куратори на изложбата са Светла Михайлова и Лидия Кирилова от РИМ Кърджали. Гостуващата експозиция е по повод инициативите, свързани с 65-тата годишнина от създаването на НПТМ и може да бъде разгледана до март 2023 г.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023 ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА
Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 15.01.2023 Дебютна изложба „Пътят„ - автор Джоана Маринова
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Дебютна изложба „Път„ - автор Джоана Маринова
Вернисаж 16.12.2022 г. - 19:00 - 21:00 ч.
Вход свободен.
Дебютна изложба „Път„ - автор Джоана Маринова
Вернисаж 16.12.2022 г. - 19:00 - 21:00 ч.
Вход свободен.
Изложби
01.12.2022 - 16.01.2023 До 16 януари се приемат творби в конкурса за есе, посветен на 100-годишния юбилей на писателя Ивайло Петров
Столичната община, Столичната библиотека, Съюзът на българските писатели и семейството на писателя Ивайло Петров организират конкурс за написване на есе, посветен на 100-годишния юбилей на Ивайло Петров.
Целта е насърчаване на младите автори в областта на есеистиката и съхраняване на паметта за личността и творчеството на Ивайло Петров – един от знаковите церемония български белетристи на XX век.
Конкурсът е явен и се провежда под мотото „Преди да се родя и след това“. Темата не обвързва кандидатите с анализ на романа на Ивайло Петров „Преди да се родя и след смъртта ми“, но участниците биха могли да реализират в текста подходящи препратки към романа или да формулират собствена гледна точка към съвремието. Кандидатите изпращат по имейл един прикачен файл, съдържащ едно есе (до 4000 знака с разстоянията), подписано с име или псевдоним, кратка биография, телефон за връзка и имейл.
Творбите се приемат на имейл konkurs_ivailopetrof@abv.bg до 16 януари 2023 г., включително. В полето „Относно“ на имейла кандидатът трябва да отбележи в коя възрастова група участва. Творбите ще бъдат оценявани от 3-членно жури в състав: Недялко Йорданов – председател на журито, д-р Митко Новков и д-р Анжела Димчева – членове на журито. Носителите на наградите ще бъдат обявени публично в печатните и електронни медии.
Тържествената церемония по връчване на наградите в конкурса за есе „Ивайло Петров“ ще се състои в Столичната библиотека на 19 януари 2023 г., когато се навършват 100 години от рождението на писателя.
Целта е насърчаване на младите автори в областта на есеистиката и съхраняване на паметта за личността и творчеството на Ивайло Петров – един от знаковите церемония български белетристи на XX век.
Конкурсът е явен и се провежда под мотото „Преди да се родя и след това“. Темата не обвързва кандидатите с анализ на романа на Ивайло Петров „Преди да се родя и след смъртта ми“, но участниците биха могли да реализират в текста подходящи препратки към романа или да формулират собствена гледна точка към съвремието. Кандидатите изпращат по имейл един прикачен файл, съдържащ едно есе (до 4000 знака с разстоянията), подписано с име или псевдоним, кратка биография, телефон за връзка и имейл.
Творбите се приемат на имейл konkurs_ivailopetrof@abv.bg до 16 януари 2023 г., включително. В полето „Относно“ на имейла кандидатът трябва да отбележи в коя възрастова група участва. Творбите ще бъдат оценявани от 3-членно жури в състав: Недялко Йорданов – председател на журито, д-р Митко Новков и д-р Анжела Димчева – членове на журито. Носителите на наградите ще бъдат обявени публично в печатните и електронни медии.
Тържествената церемония по връчване на наградите в конкурса за есе „Ивайло Петров“ ще се състои в Столичната библиотека на 19 януари 2023 г., когато се навършват 100 години от рождението на писателя.
Фестивали и чествания
16.12.2022 - 19.03.2023 ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ
Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
01.12.2022 - 15.01.2023 Започва конкурсът "Да украсим София за Коледа"
От 1 декември 2022 г. до 15 януари 2023 г. ще се проведе традиционната кампания на Столична община „Да украсим София за Коледа” за външна празнична украса на сграда, балкон, двор и междублоково пространство на територията на Столична община.
До 3 снимки с украса се изпращат на имейл: ukrasi_sofia@mail.bg. Краен срок за участие – 15 януари 2023 г., включително. Трябва да бъдат посочени трите имена на участника/име на организация, адрес на украсения обект и координати за връзка.
На страницата Да украсим София за Коледа ще бъдат публикувани относимите към кампанията фотографии, а трима от авторите (собствениците) на украсите, събрали най-много харесвания, ще получат парични награди.
Подробности: на фейсбук страницата на конкурса Да украсим София за Коледа.
До 3 снимки с украса се изпращат на имейл: ukrasi_sofia@mail.bg. Краен срок за участие – 15 януари 2023 г., включително. Трябва да бъдат посочени трите имена на участника/име на организация, адрес на украсения обект и координати за връзка.
На страницата Да украсим София за Коледа ще бъдат публикувани относимите към кампанията фотографии, а трима от авторите (собствениците) на украсите, събрали най-много харесвания, ще получат парични награди.
Подробности: на фейсбук страницата на конкурса Да украсим София за Коледа.
Фестивали и чествания
08.12.2022 - 12.02.2023 Изложба "Бруто – нето" на Румен Гашаров в Софийската градска художествена галерия
Изложбата „Бруто – нето“ представя творчеството на Румен Гашаров. Проследява промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение – до добре познатите негови знакови мащабни платна. Тя представя на публиката и най-вече на младите зрители тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек. Тема, която последователно защитава и досега в българската живопис.
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Изложби
04.11.2022 - 01.09.2023 Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга.
Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
05.10.2022 - 01.09.2023 Изложба „Разказ за войната“-110 г. Балканска война
Основен акцент в изложбата са поредицата от картички, представящи в хронологичен ред историята от месеците на войната. От мобилизацията през септември 1912 г., победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар, тежките боеве при Чаталджа и трудното ежедневие на българският войник, до обсадата и превземането на считаната за непревземаема Одринска крепост, пощенските картички показват ярка и достоверна картина на военните действия.
Балканската война е паметно събитие в Новата ни история, в което българският офицер и войник показват висок боен дух, патриотизъм и преданост към идеалите, завещани от епохата на Възраждането за национално освобождение и обединение на всички българи. През 1912 г., само 34 години след Освобождението и 4 години след провъзгласяването си за царство, България е готова да осъществи с военни средства основната външнополитическа цел на всички родни патриоти, политици и общественици. Заедно със съюзниците си от Балканите – Сърбия, Гърция и Черна Гора, българската армия се изправя срещу огромния човешки потенциал на владеещата все още територии на три континента Османска империя. И в рамките на по-малко от година – от октомври 1912 до май 1913 г., след поредица от победи по бойните полета на Тракия, Родопите и Македония, целта е постигната.
Всички земи на запад от линията Мидия – Енос са освободени.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път. Лазар Йорданов е роден в Македония, завършва Военното училище в София, а по-късно и Художествената академия. Работи във Военното министерство като офицер – военен художник. В изложбата е представен с картината си „Българските войски пред Чаталджа” и репродукциите „Одрин, Балканската война и плененият турски паша” и „Батареята на капитан Андреев пред Одрин”. Харалампи Тачев е първият български художник-декоратор, ученик на Иван Мърквичка, автор на герба на София, проекти за фасадите и интериорите на много сгради в страната, сред които храм „Александър Невски”, мавзолеят на Александър Батенберг, дворецът „Врана”, Синодалната палата, къщата музей на Христо Ботев в Калофер и други. Негови са представените в изложбата рисунки „В атака” и „Триумфалната арка в Пловдив 1912 – 1913 г.” В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени, принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети, свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Балканската война е паметно събитие в Новата ни история, в което българският офицер и войник показват висок боен дух, патриотизъм и преданост към идеалите, завещани от епохата на Възраждането за национално освобождение и обединение на всички българи. През 1912 г., само 34 години след Освобождението и 4 години след провъзгласяването си за царство, България е готова да осъществи с военни средства основната външнополитическа цел на всички родни патриоти, политици и общественици. Заедно със съюзниците си от Балканите – Сърбия, Гърция и Черна Гора, българската армия се изправя срещу огромния човешки потенциал на владеещата все още територии на три континента Османска империя. И в рамките на по-малко от година – от октомври 1912 до май 1913 г., след поредица от победи по бойните полета на Тракия, Родопите и Македония, целта е постигната.
Всички земи на запад от линията Мидия – Енос са освободени.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път. Лазар Йорданов е роден в Македония, завършва Военното училище в София, а по-късно и Художествената академия. Работи във Военното министерство като офицер – военен художник. В изложбата е представен с картината си „Българските войски пред Чаталджа” и репродукциите „Одрин, Балканската война и плененият турски паша” и „Батареята на капитан Андреев пред Одрин”. Харалампи Тачев е първият български художник-декоратор, ученик на Иван Мърквичка, автор на герба на София, проекти за фасадите и интериорите на много сгради в страната, сред които храм „Александър Невски”, мавзолеят на Александър Батенберг, дворецът „Врана”, Синодалната палата, къщата музей на Христо Ботев в Калофер и други. Негови са представените в изложбата рисунки „В атака” и „Триумфалната арка в Пловдив 1912 – 1913 г.” В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени, принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети, свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Изложби
15.12.2022 - 29.01.2023 Кирил Чолаков FRA/МЕЖДУ
Кирил Чолаков наименува изложбата си в музея МЕЖДУ.
Не само защото авторът живее и работи между две места – Римини в Италия и с. Извор в България, между различни езици и култури, но и защото поставя зрителя в позицията МЕЖДУ личната история на художника, персоналните спомени, приумиците на съзнанието и реалността, в която участваме, колективната памет и общата ни биография; между анекдотите, които се промъкват в дневника му с рисунки, до всеобщите истини; МЕЖДУ гледането и виждането.
В изложбата Кирил Чолаков включва два персонажа – на художника и на героя от книга-фантом. Преди още да са се срещнали, те влизат в странна игра, водена от техния куратор Надежда Джакова. Тя кани писателя Ирина Баткова да създаде текст, който по необичаен начин откликва на творчеството на художника, появявайки се като откъси от книги-фантоми. Освен рисунки, обекти и живопис на Кирил Чолаков и откъси от книги-фантоми на Ирина Баткова, в изложбата може да се види видеопортрет на художника от режисьора Милена Кънева.
В литературните откъси художникът открива визуални образи. Така героят от книгата внезапно се промъква в голямоформатната плетеница от рисунки върху стените в музея. Образът на човека-щъркел, изплел гнездо от мислите и идеите си, крачещ в мъглата и снега, превръщайки се в самотно оголено дърво, следва своя създател, от зала в зала. Авторите в изложбата стават повече от един, а разказът минава в множество наративи, които често нямат начало и край. Героят в книгата-фантом говори за онези места на нови възможности, в които прозира веригата от свързани събития, когато едно нещо преминава в нещо друго. Привидно хаотичните посоки приличат на лабиринт, който след дълго криволичене те извежда отново в началото…
Такава е и рисунката върху стената – място за наблюдение, което при продължително взиране губи ясните си очертания и силуетите на предмети, животни, растения и хора се изпразват от наратив, разпадат се, за да формират една „ нова мрежа“, всепоглъщаща или по-скоро всеобхващаща визия.
МЕЖДУ е особеното пространство на разместване на пластовете, на разграждане и повторно изграждане на образите. Преходно пространство, породено от срещите (претъркванията) на различни светове, гранична точка на разпадане, сбогуване с гледането (на образите от материалния свят) и изграждането на нови. Тази рисунка постепенно ще избледнее, а след приключването на изложбата ще изчезне – така, както се заличават с времето и нашите спомени. Изложбата е шеста от проекта „Автобиография“ от програмата на Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство.
Не само защото авторът живее и работи между две места – Римини в Италия и с. Извор в България, между различни езици и култури, но и защото поставя зрителя в позицията МЕЖДУ личната история на художника, персоналните спомени, приумиците на съзнанието и реалността, в която участваме, колективната памет и общата ни биография; между анекдотите, които се промъкват в дневника му с рисунки, до всеобщите истини; МЕЖДУ гледането и виждането.
В изложбата Кирил Чолаков включва два персонажа – на художника и на героя от книга-фантом. Преди още да са се срещнали, те влизат в странна игра, водена от техния куратор Надежда Джакова. Тя кани писателя Ирина Баткова да създаде текст, който по необичаен начин откликва на творчеството на художника, появявайки се като откъси от книги-фантоми. Освен рисунки, обекти и живопис на Кирил Чолаков и откъси от книги-фантоми на Ирина Баткова, в изложбата може да се види видеопортрет на художника от режисьора Милена Кънева.
В литературните откъси художникът открива визуални образи. Така героят от книгата внезапно се промъква в голямоформатната плетеница от рисунки върху стените в музея. Образът на човека-щъркел, изплел гнездо от мислите и идеите си, крачещ в мъглата и снега, превръщайки се в самотно оголено дърво, следва своя създател, от зала в зала. Авторите в изложбата стават повече от един, а разказът минава в множество наративи, които често нямат начало и край. Героят в книгата-фантом говори за онези места на нови възможности, в които прозира веригата от свързани събития, когато едно нещо преминава в нещо друго. Привидно хаотичните посоки приличат на лабиринт, който след дълго криволичене те извежда отново в началото…
Такава е и рисунката върху стената – място за наблюдение, което при продължително взиране губи ясните си очертания и силуетите на предмети, животни, растения и хора се изпразват от наратив, разпадат се, за да формират една „ нова мрежа“, всепоглъщаща или по-скоро всеобхващаща визия.
МЕЖДУ е особеното пространство на разместване на пластовете, на разграждане и повторно изграждане на образите. Преходно пространство, породено от срещите (претъркванията) на различни светове, гранична точка на разпадане, сбогуване с гледането (на образите от материалния свят) и изграждането на нови. Тази рисунка постепенно ще избледнее, а след приключването на изложбата ще изчезне – така, както се заличават с времето и нашите спомени. Изложбата е шеста от проекта „Автобиография“ от програмата на Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство.
Изложби
18.10.2022 - 12.02.2023 ЛИЛЯНА РУСЕВА (1932 – 2009) | Ретроспективна изложба
Името на Лиляна Русева е добре познато на онези, които са били участници или са следили развитието на изобразителното изкуство в България през втората половина на ХХ век. Творчеството на художничката категорично представлява значим дял сред водещите насоки и тенденции в неговия облик и характер. Настоящата експозиция, чийто повод е 90-годишнината от рождението на авторката, е възможност не само да се докоснем още веднъж до нейния свят в картини, акварели и рисунки, но и да ги осмислим и да ги съпреживеем в нова светлина, по-пълно и цялостно от гледна точка на несъмнения й принос в нашата художествена култура.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Леда Старчева | Свързани корпуси
Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати
Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
27.10.2022 - 21.05.2023 РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“
Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
01.01.2023 Св. Василий Велики (Васильовден)
Новата година започва с Васильовден на 01 януари. Празникът е известен още с наименованията: Васильовден, Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру. В този ден по домовете ходят маскирани мъже - сурвакари, камилари, бабугери, старци и джамали, които благославят за здраве и плодородие.
Църковни празници
01.12.2022 - 01.02.2023 Столична община отново е партньор на Коледната кампания на фондация „Стоян Камбарев“ – Елхи на таланта
София, НДК
Елхи на таланта красят столицата за четвърта поредна година, а Благотворителната екологична кампания сбъдва мечтите на таланти от цяла България.
Приказните ЕЛХИ НА ТАЛАНТА превърнаха за четвърта поредна година, алеята пред НДК в най-красивото празнично място в София. Светлините на живите елхи бяха запалени 1 декември и традиционно ще греят до началото на февруари следващата година, а на пролет ще бъдат подарени на Столична община и залесени в Гората на Таланта, в която вече има близо 100 вечнозелени дръвчета – продължение и символ на каузата на Кампанията.
ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА е поредната фантастична идея на Фондация „Стоян Камбарев“, носеща името на култовия театрален режисьор. Събраните средства отново отиват за стипендии на даровити деца от многодетни семейства в нужда и ще покрият едногодишните им разноски за изкуството, което са избрали. Ще бъдат закупени и много подаръци и ваучери. Благотворителната кампания се осъществява с официалното партньорство на Столична община. Основна заслуга за успеха на инициативата има и лидерът в ландшафния дизайн и озеленяването г-жа Петя Нановска/PROPLANTS, която за четвърта поредна година прави най-голямото дарение, а именно всички красиви живи, двуметрови елхи, които пристигнаха чак от Италия.
Традиционно, благодарение на ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА – единствената засега дарителска Кампания на Фондацията, едногодишни стипендии получават и много от музикалните ѝ таланти и лауреати, както и най-младите носители на Голямата Награда за Полет в Изкуството – основен фокус на културната организация. Средства се насочват и към няколко късометражни филма, а миналата година Фондация „Стоян Камбарев“ успя да финансира и издаде луксозно издание на поемата „Към Нея“ на младия поет и мултиталант Росен Карамфилов само благодарение на тази Коледна акция.
Благотворителната кампания ЕЛХИ НА ТАЛАНТА е активна до края на декември. Всеки, който желае, може да се включи в нея чрез дарение, продукти, подаръци или ваучери и може да се свърже с екипа на Фондация „Стоян Камбарев“ на фейсбук страницата или на мейл: foundationkambarev@gmail.com.
Елхи на таланта красят столицата за четвърта поредна година, а Благотворителната екологична кампания сбъдва мечтите на таланти от цяла България.
Приказните ЕЛХИ НА ТАЛАНТА превърнаха за четвърта поредна година, алеята пред НДК в най-красивото празнично място в София. Светлините на живите елхи бяха запалени 1 декември и традиционно ще греят до началото на февруари следващата година, а на пролет ще бъдат подарени на Столична община и залесени в Гората на Таланта, в която вече има близо 100 вечнозелени дръвчета – продължение и символ на каузата на Кампанията.
ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА е поредната фантастична идея на Фондация „Стоян Камбарев“, носеща името на култовия театрален режисьор. Събраните средства отново отиват за стипендии на даровити деца от многодетни семейства в нужда и ще покрият едногодишните им разноски за изкуството, което са избрали. Ще бъдат закупени и много подаръци и ваучери. Благотворителната кампания се осъществява с официалното партньорство на Столична община. Основна заслуга за успеха на инициативата има и лидерът в ландшафния дизайн и озеленяването г-жа Петя Нановска/PROPLANTS, която за четвърта поредна година прави най-голямото дарение, а именно всички красиви живи, двуметрови елхи, които пристигнаха чак от Италия.
Традиционно, благодарение на ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА – единствената засега дарителска Кампания на Фондацията, едногодишни стипендии получават и много от музикалните ѝ таланти и лауреати, както и най-младите носители на Голямата Награда за Полет в Изкуството – основен фокус на културната организация. Средства се насочват и към няколко късометражни филма, а миналата година Фондация „Стоян Камбарев“ успя да финансира и издаде луксозно издание на поемата „Към Нея“ на младия поет и мултиталант Росен Карамфилов само благодарение на тази Коледна акция.
Благотворителната кампания ЕЛХИ НА ТАЛАНТА е активна до края на декември. Всеки, който желае, може да се включи в нея чрез дарение, продукти, подаръци или ваучери и може да се свърже с екипа на Фондация „Стоян Камбарев“ на фейсбук страницата или на мейл: foundationkambarev@gmail.com.
Фестивали и чествания
15.12.2022 - 05.03.2023 Топография на приятелството | Васка Емануилова и Кирил Петров
Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложби
01.01.2023 - 31.12.2023 УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ
В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
19.10.2022 - 05.02.2023 Художествена галерия "Дечко Узунов": Програма "Срещи отвъд времето" представя изложбата "Дечко Узунов/Васил Абаджиев. Автопортрети"
През новия изложбен сезон в Художествена галерия „Дечко Узунов“ се представя първата експозиция от програмата „Срещи отвъд времето“. За тази поредица, по покана на екипа на галерията, специално ще се подготвят творби от съвременни автори, вдъхновени от творчеството на големия български творец и интелектуалец Дечко Узунов. Новосъздадените произведения на определения художник ще бъдат представени съвместно с творбите „вдъхновители“ в пространството на филиала на Софийската градска художествена галерия – Художествена галерия „Дечко Узунов“.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.
Изложби
15.12.2022 - 28.02.2023 „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“
Временната експозиция разказва за високата образованост, многостранните интереси и дейности на интелектуалеца и твореца Драган Тенев. Представена е неговата биография, личният и професионалният му свят, семейството и домът му, интересите му като читател, създадените от него произведения, архивът му с радио-и телевизионни сценарии, публикации от периодичния печат, фотографии и др.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023 „Първите владетели на Европа“
БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
24.11.2022 - 31.08.2023 „София – 100 лица в Балканската война“, изложба за атмосферата на София преди повече от век
"За ролята на София като център на военната мощ на България и за духа на града преди и по време на войната разказва изложбата на Националния военноисторически музей, която се реализира с финансовата подкрепа на Програма "Култура" на Столична община" – разказа заместник-кметът на София Мирослав Боршош.
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023 Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“
В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
01.01.2023 ПРАЗНИЧЕН НОВОГОДИШЕН КОНЦЕРТ- Музикален фойерверк
НДК - зала 1
ФЕСТИВАЛЕН СИМФОНИЧЕН ОРКЕСТЪР
Диригент: Емил Табаков
Солисти: Светлана Иванова сопран, Георги Султанов тенор, Диана Чаушева цигулка
Програма: Росини, Щраус Лехар, Супе, Делиб, Понкиели, Офенбах и др.
Цени на билетите: редовни цени 30, 40, 50, 60, 80 , 100 и с 20% намаление от всеки ценови пояс.
ФЕСТИВАЛЕН СИМФОНИЧЕН ОРКЕСТЪР
Диригент: Емил Табаков
Солисти: Светлана Иванова сопран, Георги Султанов тенор, Диана Чаушева цигулка
Програма: Росини, Щраус Лехар, Супе, Делиб, Понкиели, Офенбах и др.
Цени на билетите: редовни цени 30, 40, 50, 60, 80 , 100 и с 20% намаление от всеки ценови пояс.
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023 "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"
Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
15.12.2022 - 15.02.2023 "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте" - изложба
РЦСИ „Топлоцентрала“ представя изложба, озаглавена по цитат на датския философ-екзистенциалист Сьорен Киркегор. Припознавайки се в теорията на непонятността на заобикалящия ни свят, норвежецът Ларс Нордби намира корените на визуалното изкуство в скандинавската философия, която отвежда човешкото съзнание през полюсните чувства на отричане, ярост и любов.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Изложби
16.08.2022 - 08.01.2023 БОГ КРИШНА
Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Изложби
01.01.2022 - 31.08.2023 Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023 Временна изложба „Метеорити"
Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Гостуваща изложба „Вернисаж на суетата“
От декември 2022 г. в Националния политехнически музей (НПТМ) гостува „Вернисаж на суетата“ – любопитна изложба, подготвена от екипа на Регионален исторически музей – Кърджали (РИМ Кърджали). В нея са представени пощенски картички от началото на XX-ти век. Същите са част от албум, притежание на Катиша Илиева, подарен на РИМ Кърджали през 1987 г. от Недялка Илиева Яневска, пряк наследник на собственичката.
Семейната колекция се състои от 137 броя черно-бели и цветни пощенски картички, обхващащи периода от 1913 до 1931 г. По-голямата част от тях са от времето 1914 – 1918 г., когато бушува Първата световна война. Някои са изпращани от фронта – това са така наречените „войнишки“ картички. С други се честитят празниците – Коледа, Нова година, Възкресение Христово, имени дни, края на войната, настъпилия мир, коронацията на новия цар Борис III и т.н. Текстовете отразяват най-разнообразни човешки радости, неволи, тъги, любовни трепети и всякакви други чувства и преживявания. Изпращането на картичките става по пощата, като открито писмо.
Колекция „Катиша Илиева“ е изключително стойностна, въздействаща и красива. Пощенските картички, създадени и изпратени преди повече от век, са малки произведения на изкуството, автентично отражение на историческата действителност, умален образ на човешкото ежедневие, вкус и суета.
Куратори на изложбата са Светла Михайлова и Лидия Кирилова от РИМ Кърджали. Гостуващата експозиция е по повод инициативите, свързани с 65-тата годишнина от създаването на НПТМ и може да бъде разгледана до март 2023 г.
Семейната колекция се състои от 137 броя черно-бели и цветни пощенски картички, обхващащи периода от 1913 до 1931 г. По-голямата част от тях са от времето 1914 – 1918 г., когато бушува Първата световна война. Някои са изпращани от фронта – това са така наречените „войнишки“ картички. С други се честитят празниците – Коледа, Нова година, Възкресение Христово, имени дни, края на войната, настъпилия мир, коронацията на новия цар Борис III и т.н. Текстовете отразяват най-разнообразни човешки радости, неволи, тъги, любовни трепети и всякакви други чувства и преживявания. Изпращането на картичките става по пощата, като открито писмо.
Колекция „Катиша Илиева“ е изключително стойностна, въздействаща и красива. Пощенските картички, създадени и изпратени преди повече от век, са малки произведения на изкуството, автентично отражение на историческата действителност, умален образ на човешкото ежедневие, вкус и суета.
Куратори на изложбата са Светла Михайлова и Лидия Кирилова от РИМ Кърджали. Гостуващата експозиция е по повод инициативите, свързани с 65-тата годишнина от създаването на НПТМ и може да бъде разгледана до март 2023 г.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023 ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА
Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 15.01.2023 Дебютна изложба „Пътят„ - автор Джоана Маринова
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Дебютна изложба „Път„ - автор Джоана Маринова
Вернисаж 16.12.2022 г. - 19:00 - 21:00 ч.
Вход свободен.
Дебютна изложба „Път„ - автор Джоана Маринова
Вернисаж 16.12.2022 г. - 19:00 - 21:00 ч.
Вход свободен.
Изложби
01.12.2022 - 16.01.2023 До 16 януари се приемат творби в конкурса за есе, посветен на 100-годишния юбилей на писателя Ивайло Петров
Столичната община, Столичната библиотека, Съюзът на българските писатели и семейството на писателя Ивайло Петров организират конкурс за написване на есе, посветен на 100-годишния юбилей на Ивайло Петров.
Целта е насърчаване на младите автори в областта на есеистиката и съхраняване на паметта за личността и творчеството на Ивайло Петров – един от знаковите церемония български белетристи на XX век.
Конкурсът е явен и се провежда под мотото „Преди да се родя и след това“. Темата не обвързва кандидатите с анализ на романа на Ивайло Петров „Преди да се родя и след смъртта ми“, но участниците биха могли да реализират в текста подходящи препратки към романа или да формулират собствена гледна точка към съвремието. Кандидатите изпращат по имейл един прикачен файл, съдържащ едно есе (до 4000 знака с разстоянията), подписано с име или псевдоним, кратка биография, телефон за връзка и имейл.
Творбите се приемат на имейл konkurs_ivailopetrof@abv.bg до 16 януари 2023 г., включително. В полето „Относно“ на имейла кандидатът трябва да отбележи в коя възрастова група участва. Творбите ще бъдат оценявани от 3-членно жури в състав: Недялко Йорданов – председател на журито, д-р Митко Новков и д-р Анжела Димчева – членове на журито. Носителите на наградите ще бъдат обявени публично в печатните и електронни медии.
Тържествената церемония по връчване на наградите в конкурса за есе „Ивайло Петров“ ще се състои в Столичната библиотека на 19 януари 2023 г., когато се навършват 100 години от рождението на писателя.
Целта е насърчаване на младите автори в областта на есеистиката и съхраняване на паметта за личността и творчеството на Ивайло Петров – един от знаковите церемония български белетристи на XX век.
Конкурсът е явен и се провежда под мотото „Преди да се родя и след това“. Темата не обвързва кандидатите с анализ на романа на Ивайло Петров „Преди да се родя и след смъртта ми“, но участниците биха могли да реализират в текста подходящи препратки към романа или да формулират собствена гледна точка към съвремието. Кандидатите изпращат по имейл един прикачен файл, съдържащ едно есе (до 4000 знака с разстоянията), подписано с име или псевдоним, кратка биография, телефон за връзка и имейл.
Творбите се приемат на имейл konkurs_ivailopetrof@abv.bg до 16 януари 2023 г., включително. В полето „Относно“ на имейла кандидатът трябва да отбележи в коя възрастова група участва. Творбите ще бъдат оценявани от 3-членно жури в състав: Недялко Йорданов – председател на журито, д-р Митко Новков и д-р Анжела Димчева – членове на журито. Носителите на наградите ще бъдат обявени публично в печатните и електронни медии.
Тържествената церемония по връчване на наградите в конкурса за есе „Ивайло Петров“ ще се състои в Столичната библиотека на 19 януари 2023 г., когато се навършват 100 години от рождението на писателя.
Фестивали и чествания
16.12.2022 - 19.03.2023 ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ
Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
01.12.2022 - 15.01.2023 Започва конкурсът "Да украсим София за Коледа"
От 1 декември 2022 г. до 15 януари 2023 г. ще се проведе традиционната кампания на Столична община „Да украсим София за Коледа” за външна празнична украса на сграда, балкон, двор и междублоково пространство на територията на Столична община.
До 3 снимки с украса се изпращат на имейл: ukrasi_sofia@mail.bg. Краен срок за участие – 15 януари 2023 г., включително. Трябва да бъдат посочени трите имена на участника/име на организация, адрес на украсения обект и координати за връзка.
На страницата Да украсим София за Коледа ще бъдат публикувани относимите към кампанията фотографии, а трима от авторите (собствениците) на украсите, събрали най-много харесвания, ще получат парични награди.
Подробности: на фейсбук страницата на конкурса Да украсим София за Коледа.
До 3 снимки с украса се изпращат на имейл: ukrasi_sofia@mail.bg. Краен срок за участие – 15 януари 2023 г., включително. Трябва да бъдат посочени трите имена на участника/име на организация, адрес на украсения обект и координати за връзка.
На страницата Да украсим София за Коледа ще бъдат публикувани относимите към кампанията фотографии, а трима от авторите (собствениците) на украсите, събрали най-много харесвания, ще получат парични награди.
Подробности: на фейсбук страницата на конкурса Да украсим София за Коледа.
Фестивали и чествания
08.12.2022 - 12.02.2023 Изложба "Бруто – нето" на Румен Гашаров в Софийската градска художествена галерия
Изложбата „Бруто – нето“ представя творчеството на Румен Гашаров. Проследява промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение – до добре познатите негови знакови мащабни платна. Тя представя на публиката и най-вече на младите зрители тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек. Тема, която последователно защитава и досега в българската живопис.
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Изложби
04.11.2022 - 01.09.2023 Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга.
Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
05.10.2022 - 01.09.2023 Изложба „Разказ за войната“-110 г. Балканска война
Основен акцент в изложбата са поредицата от картички, представящи в хронологичен ред историята от месеците на войната. От мобилизацията през септември 1912 г., победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар, тежките боеве при Чаталджа и трудното ежедневие на българският войник, до обсадата и превземането на считаната за непревземаема Одринска крепост, пощенските картички показват ярка и достоверна картина на военните действия.
Балканската война е паметно събитие в Новата ни история, в което българският офицер и войник показват висок боен дух, патриотизъм и преданост към идеалите, завещани от епохата на Възраждането за национално освобождение и обединение на всички българи. През 1912 г., само 34 години след Освобождението и 4 години след провъзгласяването си за царство, България е готова да осъществи с военни средства основната външнополитическа цел на всички родни патриоти, политици и общественици. Заедно със съюзниците си от Балканите – Сърбия, Гърция и Черна Гора, българската армия се изправя срещу огромния човешки потенциал на владеещата все още територии на три континента Османска империя. И в рамките на по-малко от година – от октомври 1912 до май 1913 г., след поредица от победи по бойните полета на Тракия, Родопите и Македония, целта е постигната.
Всички земи на запад от линията Мидия – Енос са освободени.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път. Лазар Йорданов е роден в Македония, завършва Военното училище в София, а по-късно и Художествената академия. Работи във Военното министерство като офицер – военен художник. В изложбата е представен с картината си „Българските войски пред Чаталджа” и репродукциите „Одрин, Балканската война и плененият турски паша” и „Батареята на капитан Андреев пред Одрин”. Харалампи Тачев е първият български художник-декоратор, ученик на Иван Мърквичка, автор на герба на София, проекти за фасадите и интериорите на много сгради в страната, сред които храм „Александър Невски”, мавзолеят на Александър Батенберг, дворецът „Врана”, Синодалната палата, къщата музей на Христо Ботев в Калофер и други. Негови са представените в изложбата рисунки „В атака” и „Триумфалната арка в Пловдив 1912 – 1913 г.” В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени, принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети, свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Балканската война е паметно събитие в Новата ни история, в което българският офицер и войник показват висок боен дух, патриотизъм и преданост към идеалите, завещани от епохата на Възраждането за национално освобождение и обединение на всички българи. През 1912 г., само 34 години след Освобождението и 4 години след провъзгласяването си за царство, България е готова да осъществи с военни средства основната външнополитическа цел на всички родни патриоти, политици и общественици. Заедно със съюзниците си от Балканите – Сърбия, Гърция и Черна Гора, българската армия се изправя срещу огромния човешки потенциал на владеещата все още територии на три континента Османска империя. И в рамките на по-малко от година – от октомври 1912 до май 1913 г., след поредица от победи по бойните полета на Тракия, Родопите и Македония, целта е постигната.
Всички земи на запад от линията Мидия – Енос са освободени.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път. Лазар Йорданов е роден в Македония, завършва Военното училище в София, а по-късно и Художествената академия. Работи във Военното министерство като офицер – военен художник. В изложбата е представен с картината си „Българските войски пред Чаталджа” и репродукциите „Одрин, Балканската война и плененият турски паша” и „Батареята на капитан Андреев пред Одрин”. Харалампи Тачев е първият български художник-декоратор, ученик на Иван Мърквичка, автор на герба на София, проекти за фасадите и интериорите на много сгради в страната, сред които храм „Александър Невски”, мавзолеят на Александър Батенберг, дворецът „Врана”, Синодалната палата, къщата музей на Христо Ботев в Калофер и други. Негови са представените в изложбата рисунки „В атака” и „Триумфалната арка в Пловдив 1912 – 1913 г.” В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени, принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети, свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Изложби
15.12.2022 - 29.01.2023 Кирил Чолаков FRA/МЕЖДУ
Кирил Чолаков наименува изложбата си в музея МЕЖДУ.
Не само защото авторът живее и работи между две места – Римини в Италия и с. Извор в България, между различни езици и култури, но и защото поставя зрителя в позицията МЕЖДУ личната история на художника, персоналните спомени, приумиците на съзнанието и реалността, в която участваме, колективната памет и общата ни биография; между анекдотите, които се промъкват в дневника му с рисунки, до всеобщите истини; МЕЖДУ гледането и виждането.
В изложбата Кирил Чолаков включва два персонажа – на художника и на героя от книга-фантом. Преди още да са се срещнали, те влизат в странна игра, водена от техния куратор Надежда Джакова. Тя кани писателя Ирина Баткова да създаде текст, който по необичаен начин откликва на творчеството на художника, появявайки се като откъси от книги-фантоми. Освен рисунки, обекти и живопис на Кирил Чолаков и откъси от книги-фантоми на Ирина Баткова, в изложбата може да се види видеопортрет на художника от режисьора Милена Кънева.
В литературните откъси художникът открива визуални образи. Така героят от книгата внезапно се промъква в голямоформатната плетеница от рисунки върху стените в музея. Образът на човека-щъркел, изплел гнездо от мислите и идеите си, крачещ в мъглата и снега, превръщайки се в самотно оголено дърво, следва своя създател, от зала в зала. Авторите в изложбата стават повече от един, а разказът минава в множество наративи, които често нямат начало и край. Героят в книгата-фантом говори за онези места на нови възможности, в които прозира веригата от свързани събития, когато едно нещо преминава в нещо друго. Привидно хаотичните посоки приличат на лабиринт, който след дълго криволичене те извежда отново в началото…
Такава е и рисунката върху стената – място за наблюдение, което при продължително взиране губи ясните си очертания и силуетите на предмети, животни, растения и хора се изпразват от наратив, разпадат се, за да формират една „ нова мрежа“, всепоглъщаща или по-скоро всеобхващаща визия.
МЕЖДУ е особеното пространство на разместване на пластовете, на разграждане и повторно изграждане на образите. Преходно пространство, породено от срещите (претъркванията) на различни светове, гранична точка на разпадане, сбогуване с гледането (на образите от материалния свят) и изграждането на нови. Тази рисунка постепенно ще избледнее, а след приключването на изложбата ще изчезне – така, както се заличават с времето и нашите спомени. Изложбата е шеста от проекта „Автобиография“ от програмата на Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство.
Не само защото авторът живее и работи между две места – Римини в Италия и с. Извор в България, между различни езици и култури, но и защото поставя зрителя в позицията МЕЖДУ личната история на художника, персоналните спомени, приумиците на съзнанието и реалността, в която участваме, колективната памет и общата ни биография; между анекдотите, които се промъкват в дневника му с рисунки, до всеобщите истини; МЕЖДУ гледането и виждането.
В изложбата Кирил Чолаков включва два персонажа – на художника и на героя от книга-фантом. Преди още да са се срещнали, те влизат в странна игра, водена от техния куратор Надежда Джакова. Тя кани писателя Ирина Баткова да създаде текст, който по необичаен начин откликва на творчеството на художника, появявайки се като откъси от книги-фантоми. Освен рисунки, обекти и живопис на Кирил Чолаков и откъси от книги-фантоми на Ирина Баткова, в изложбата може да се види видеопортрет на художника от режисьора Милена Кънева.
В литературните откъси художникът открива визуални образи. Така героят от книгата внезапно се промъква в голямоформатната плетеница от рисунки върху стените в музея. Образът на човека-щъркел, изплел гнездо от мислите и идеите си, крачещ в мъглата и снега, превръщайки се в самотно оголено дърво, следва своя създател, от зала в зала. Авторите в изложбата стават повече от един, а разказът минава в множество наративи, които често нямат начало и край. Героят в книгата-фантом говори за онези места на нови възможности, в които прозира веригата от свързани събития, когато едно нещо преминава в нещо друго. Привидно хаотичните посоки приличат на лабиринт, който след дълго криволичене те извежда отново в началото…
Такава е и рисунката върху стената – място за наблюдение, което при продължително взиране губи ясните си очертания и силуетите на предмети, животни, растения и хора се изпразват от наратив, разпадат се, за да формират една „ нова мрежа“, всепоглъщаща или по-скоро всеобхващаща визия.
МЕЖДУ е особеното пространство на разместване на пластовете, на разграждане и повторно изграждане на образите. Преходно пространство, породено от срещите (претъркванията) на различни светове, гранична точка на разпадане, сбогуване с гледането (на образите от материалния свят) и изграждането на нови. Тази рисунка постепенно ще избледнее, а след приключването на изложбата ще изчезне – така, както се заличават с времето и нашите спомени. Изложбата е шеста от проекта „Автобиография“ от програмата на Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство.
Изложби
18.10.2022 - 12.02.2023 ЛИЛЯНА РУСЕВА (1932 – 2009) | Ретроспективна изложба
Името на Лиляна Русева е добре познато на онези, които са били участници или са следили развитието на изобразителното изкуство в България през втората половина на ХХ век. Творчеството на художничката категорично представлява значим дял сред водещите насоки и тенденции в неговия облик и характер. Настоящата експозиция, чийто повод е 90-годишнината от рождението на авторката, е възможност не само да се докоснем още веднъж до нейния свят в картини, акварели и рисунки, но и да ги осмислим и да ги съпреживеем в нова светлина, по-пълно и цялостно от гледна точка на несъмнения й принос в нашата художествена култура.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Леда Старчева | Свързани корпуси
Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати
Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
27.10.2022 - 21.05.2023 РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“
Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
01.12.2022 - 01.02.2023 Столична община отново е партньор на Коледната кампания на фондация „Стоян Камбарев“ – Елхи на таланта
София, НДК
Елхи на таланта красят столицата за четвърта поредна година, а Благотворителната екологична кампания сбъдва мечтите на таланти от цяла България.
Приказните ЕЛХИ НА ТАЛАНТА превърнаха за четвърта поредна година, алеята пред НДК в най-красивото празнично място в София. Светлините на живите елхи бяха запалени 1 декември и традиционно ще греят до началото на февруари следващата година, а на пролет ще бъдат подарени на Столична община и залесени в Гората на Таланта, в която вече има близо 100 вечнозелени дръвчета – продължение и символ на каузата на Кампанията.
ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА е поредната фантастична идея на Фондация „Стоян Камбарев“, носеща името на култовия театрален режисьор. Събраните средства отново отиват за стипендии на даровити деца от многодетни семейства в нужда и ще покрият едногодишните им разноски за изкуството, което са избрали. Ще бъдат закупени и много подаръци и ваучери. Благотворителната кампания се осъществява с официалното партньорство на Столична община. Основна заслуга за успеха на инициативата има и лидерът в ландшафния дизайн и озеленяването г-жа Петя Нановска/PROPLANTS, която за четвърта поредна година прави най-голямото дарение, а именно всички красиви живи, двуметрови елхи, които пристигнаха чак от Италия.
Традиционно, благодарение на ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА – единствената засега дарителска Кампания на Фондацията, едногодишни стипендии получават и много от музикалните ѝ таланти и лауреати, както и най-младите носители на Голямата Награда за Полет в Изкуството – основен фокус на културната организация. Средства се насочват и към няколко късометражни филма, а миналата година Фондация „Стоян Камбарев“ успя да финансира и издаде луксозно издание на поемата „Към Нея“ на младия поет и мултиталант Росен Карамфилов само благодарение на тази Коледна акция.
Благотворителната кампания ЕЛХИ НА ТАЛАНТА е активна до края на декември. Всеки, който желае, може да се включи в нея чрез дарение, продукти, подаръци или ваучери и може да се свърже с екипа на Фондация „Стоян Камбарев“ на фейсбук страницата или на мейл: foundationkambarev@gmail.com.
Елхи на таланта красят столицата за четвърта поредна година, а Благотворителната екологична кампания сбъдва мечтите на таланти от цяла България.
Приказните ЕЛХИ НА ТАЛАНТА превърнаха за четвърта поредна година, алеята пред НДК в най-красивото празнично място в София. Светлините на живите елхи бяха запалени 1 декември и традиционно ще греят до началото на февруари следващата година, а на пролет ще бъдат подарени на Столична община и залесени в Гората на Таланта, в която вече има близо 100 вечнозелени дръвчета – продължение и символ на каузата на Кампанията.
ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА е поредната фантастична идея на Фондация „Стоян Камбарев“, носеща името на култовия театрален режисьор. Събраните средства отново отиват за стипендии на даровити деца от многодетни семейства в нужда и ще покрият едногодишните им разноски за изкуството, което са избрали. Ще бъдат закупени и много подаръци и ваучери. Благотворителната кампания се осъществява с официалното партньорство на Столична община. Основна заслуга за успеха на инициативата има и лидерът в ландшафния дизайн и озеленяването г-жа Петя Нановска/PROPLANTS, която за четвърта поредна година прави най-голямото дарение, а именно всички красиви живи, двуметрови елхи, които пристигнаха чак от Италия.
Традиционно, благодарение на ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА – единствената засега дарителска Кампания на Фондацията, едногодишни стипендии получават и много от музикалните ѝ таланти и лауреати, както и най-младите носители на Голямата Награда за Полет в Изкуството – основен фокус на културната организация. Средства се насочват и към няколко късометражни филма, а миналата година Фондация „Стоян Камбарев“ успя да финансира и издаде луксозно издание на поемата „Към Нея“ на младия поет и мултиталант Росен Карамфилов само благодарение на тази Коледна акция.
Благотворителната кампания ЕЛХИ НА ТАЛАНТА е активна до края на декември. Всеки, който желае, може да се включи в нея чрез дарение, продукти, подаръци или ваучери и може да се свърже с екипа на Фондация „Стоян Камбарев“ на фейсбук страницата или на мейл: foundationkambarev@gmail.com.
Фестивали и чествания
15.12.2022 - 05.03.2023 Топография на приятелството | Васка Емануилова и Кирил Петров
Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложби
01.01.2023 - 31.12.2023 УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ
В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
19.10.2022 - 05.02.2023 Художествена галерия "Дечко Узунов": Програма "Срещи отвъд времето" представя изложбата "Дечко Узунов/Васил Абаджиев. Автопортрети"
През новия изложбен сезон в Художествена галерия „Дечко Узунов“ се представя първата експозиция от програмата „Срещи отвъд времето“. За тази поредица, по покана на екипа на галерията, специално ще се подготвят творби от съвременни автори, вдъхновени от творчеството на големия български творец и интелектуалец Дечко Узунов. Новосъздадените произведения на определения художник ще бъдат представени съвместно с творбите „вдъхновители“ в пространството на филиала на Софийската градска художествена галерия – Художествена галерия „Дечко Узунов“.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.
Изложби
15.12.2022 - 28.02.2023 „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“
Временната експозиция разказва за високата образованост, многостранните интереси и дейности на интелектуалеца и твореца Драган Тенев. Представена е неговата биография, личният и професионалният му свят, семейството и домът му, интересите му като читател, създадените от него произведения, архивът му с радио-и телевизионни сценарии, публикации от периодичния печат, фотографии и др.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023 „Първите владетели на Европа“
БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
24.11.2022 - 31.08.2023 „София – 100 лица в Балканската война“, изложба за атмосферата на София преди повече от век
"За ролята на София като център на военната мощ на България и за духа на града преди и по време на войната разказва изложбата на Националния военноисторически музей, която се реализира с финансовата подкрепа на Програма "Култура" на Столична община" – разказа заместник-кметът на София Мирослав Боршош.
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023 Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“
В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
15.12.2022 - 31.03.2023 "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"
Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
15.12.2022 - 15.02.2023 "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте" - изложба
РЦСИ „Топлоцентрала“ представя изложба, озаглавена по цитат на датския философ-екзистенциалист Сьорен Киркегор. Припознавайки се в теорията на непонятността на заобикалящия ни свят, норвежецът Ларс Нордби намира корените на визуалното изкуство в скандинавската философия, която отвежда човешкото съзнание през полюсните чувства на отричане, ярост и любов.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Изложби
16.08.2022 - 08.01.2023 БОГ КРИШНА
Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Изложби
01.01.2022 - 31.08.2023 Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023 Временна изложба „Метеорити"
Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Гостуваща изложба „Вернисаж на суетата“
От декември 2022 г. в Националния политехнически музей (НПТМ) гостува „Вернисаж на суетата“ – любопитна изложба, подготвена от екипа на Регионален исторически музей – Кърджали (РИМ Кърджали). В нея са представени пощенски картички от началото на XX-ти век. Същите са част от албум, притежание на Катиша Илиева, подарен на РИМ Кърджали през 1987 г. от Недялка Илиева Яневска, пряк наследник на собственичката.
Семейната колекция се състои от 137 броя черно-бели и цветни пощенски картички, обхващащи периода от 1913 до 1931 г. По-голямата част от тях са от времето 1914 – 1918 г., когато бушува Първата световна война. Някои са изпращани от фронта – това са така наречените „войнишки“ картички. С други се честитят празниците – Коледа, Нова година, Възкресение Христово, имени дни, края на войната, настъпилия мир, коронацията на новия цар Борис III и т.н. Текстовете отразяват най-разнообразни човешки радости, неволи, тъги, любовни трепети и всякакви други чувства и преживявания. Изпращането на картичките става по пощата, като открито писмо.
Колекция „Катиша Илиева“ е изключително стойностна, въздействаща и красива. Пощенските картички, създадени и изпратени преди повече от век, са малки произведения на изкуството, автентично отражение на историческата действителност, умален образ на човешкото ежедневие, вкус и суета.
Куратори на изложбата са Светла Михайлова и Лидия Кирилова от РИМ Кърджали. Гостуващата експозиция е по повод инициативите, свързани с 65-тата годишнина от създаването на НПТМ и може да бъде разгледана до март 2023 г.
Семейната колекция се състои от 137 броя черно-бели и цветни пощенски картички, обхващащи периода от 1913 до 1931 г. По-голямата част от тях са от времето 1914 – 1918 г., когато бушува Първата световна война. Някои са изпращани от фронта – това са така наречените „войнишки“ картички. С други се честитят празниците – Коледа, Нова година, Възкресение Христово, имени дни, края на войната, настъпилия мир, коронацията на новия цар Борис III и т.н. Текстовете отразяват най-разнообразни човешки радости, неволи, тъги, любовни трепети и всякакви други чувства и преживявания. Изпращането на картичките става по пощата, като открито писмо.
Колекция „Катиша Илиева“ е изключително стойностна, въздействаща и красива. Пощенските картички, създадени и изпратени преди повече от век, са малки произведения на изкуството, автентично отражение на историческата действителност, умален образ на човешкото ежедневие, вкус и суета.
Куратори на изложбата са Светла Михайлова и Лидия Кирилова от РИМ Кърджали. Гостуващата експозиция е по повод инициативите, свързани с 65-тата годишнина от създаването на НПТМ и може да бъде разгледана до март 2023 г.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023 ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА
Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 15.01.2023 Дебютна изложба „Пътят„ - автор Джоана Маринова
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Дебютна изложба „Път„ - автор Джоана Маринова
Вернисаж 16.12.2022 г. - 19:00 - 21:00 ч.
Вход свободен.
Дебютна изложба „Път„ - автор Джоана Маринова
Вернисаж 16.12.2022 г. - 19:00 - 21:00 ч.
Вход свободен.
Изложби
01.12.2022 - 16.01.2023 До 16 януари се приемат творби в конкурса за есе, посветен на 100-годишния юбилей на писателя Ивайло Петров
Столичната община, Столичната библиотека, Съюзът на българските писатели и семейството на писателя Ивайло Петров организират конкурс за написване на есе, посветен на 100-годишния юбилей на Ивайло Петров.
Целта е насърчаване на младите автори в областта на есеистиката и съхраняване на паметта за личността и творчеството на Ивайло Петров – един от знаковите церемония български белетристи на XX век.
Конкурсът е явен и се провежда под мотото „Преди да се родя и след това“. Темата не обвързва кандидатите с анализ на романа на Ивайло Петров „Преди да се родя и след смъртта ми“, но участниците биха могли да реализират в текста подходящи препратки към романа или да формулират собствена гледна точка към съвремието. Кандидатите изпращат по имейл един прикачен файл, съдържащ едно есе (до 4000 знака с разстоянията), подписано с име или псевдоним, кратка биография, телефон за връзка и имейл.
Творбите се приемат на имейл konkurs_ivailopetrof@abv.bg до 16 януари 2023 г., включително. В полето „Относно“ на имейла кандидатът трябва да отбележи в коя възрастова група участва. Творбите ще бъдат оценявани от 3-членно жури в състав: Недялко Йорданов – председател на журито, д-р Митко Новков и д-р Анжела Димчева – членове на журито. Носителите на наградите ще бъдат обявени публично в печатните и електронни медии.
Тържествената церемония по връчване на наградите в конкурса за есе „Ивайло Петров“ ще се състои в Столичната библиотека на 19 януари 2023 г., когато се навършват 100 години от рождението на писателя.
Целта е насърчаване на младите автори в областта на есеистиката и съхраняване на паметта за личността и творчеството на Ивайло Петров – един от знаковите церемония български белетристи на XX век.
Конкурсът е явен и се провежда под мотото „Преди да се родя и след това“. Темата не обвързва кандидатите с анализ на романа на Ивайло Петров „Преди да се родя и след смъртта ми“, но участниците биха могли да реализират в текста подходящи препратки към романа или да формулират собствена гледна точка към съвремието. Кандидатите изпращат по имейл един прикачен файл, съдържащ едно есе (до 4000 знака с разстоянията), подписано с име или псевдоним, кратка биография, телефон за връзка и имейл.
Творбите се приемат на имейл konkurs_ivailopetrof@abv.bg до 16 януари 2023 г., включително. В полето „Относно“ на имейла кандидатът трябва да отбележи в коя възрастова група участва. Творбите ще бъдат оценявани от 3-членно жури в състав: Недялко Йорданов – председател на журито, д-р Митко Новков и д-р Анжела Димчева – членове на журито. Носителите на наградите ще бъдат обявени публично в печатните и електронни медии.
Тържествената церемония по връчване на наградите в конкурса за есе „Ивайло Петров“ ще се състои в Столичната библиотека на 19 януари 2023 г., когато се навършват 100 години от рождението на писателя.
Фестивали и чествания
16.12.2022 - 19.03.2023 ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ
Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
01.12.2022 - 15.01.2023 Започва конкурсът "Да украсим София за Коледа"
От 1 декември 2022 г. до 15 януари 2023 г. ще се проведе традиционната кампания на Столична община „Да украсим София за Коледа” за външна празнична украса на сграда, балкон, двор и междублоково пространство на територията на Столична община.
До 3 снимки с украса се изпращат на имейл: ukrasi_sofia@mail.bg. Краен срок за участие – 15 януари 2023 г., включително. Трябва да бъдат посочени трите имена на участника/име на организация, адрес на украсения обект и координати за връзка.
На страницата Да украсим София за Коледа ще бъдат публикувани относимите към кампанията фотографии, а трима от авторите (собствениците) на украсите, събрали най-много харесвания, ще получат парични награди.
Подробности: на фейсбук страницата на конкурса Да украсим София за Коледа.
До 3 снимки с украса се изпращат на имейл: ukrasi_sofia@mail.bg. Краен срок за участие – 15 януари 2023 г., включително. Трябва да бъдат посочени трите имена на участника/име на организация, адрес на украсения обект и координати за връзка.
На страницата Да украсим София за Коледа ще бъдат публикувани относимите към кампанията фотографии, а трима от авторите (собствениците) на украсите, събрали най-много харесвания, ще получат парични награди.
Подробности: на фейсбук страницата на конкурса Да украсим София за Коледа.
Фестивали и чествания
08.12.2022 - 12.02.2023 Изложба "Бруто – нето" на Румен Гашаров в Софийската градска художествена галерия
Изложбата „Бруто – нето“ представя творчеството на Румен Гашаров. Проследява промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение – до добре познатите негови знакови мащабни платна. Тя представя на публиката и най-вече на младите зрители тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек. Тема, която последователно защитава и досега в българската живопис.
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Изложби
04.11.2022 - 01.09.2023 Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга.
Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
05.10.2022 - 01.09.2023 Изложба „Разказ за войната“-110 г. Балканска война
Основен акцент в изложбата са поредицата от картички, представящи в хронологичен ред историята от месеците на войната. От мобилизацията през септември 1912 г., победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар, тежките боеве при Чаталджа и трудното ежедневие на българският войник, до обсадата и превземането на считаната за непревземаема Одринска крепост, пощенските картички показват ярка и достоверна картина на военните действия.
Балканската война е паметно събитие в Новата ни история, в което българският офицер и войник показват висок боен дух, патриотизъм и преданост към идеалите, завещани от епохата на Възраждането за национално освобождение и обединение на всички българи. През 1912 г., само 34 години след Освобождението и 4 години след провъзгласяването си за царство, България е готова да осъществи с военни средства основната външнополитическа цел на всички родни патриоти, политици и общественици. Заедно със съюзниците си от Балканите – Сърбия, Гърция и Черна Гора, българската армия се изправя срещу огромния човешки потенциал на владеещата все още територии на три континента Османска империя. И в рамките на по-малко от година – от октомври 1912 до май 1913 г., след поредица от победи по бойните полета на Тракия, Родопите и Македония, целта е постигната.
Всички земи на запад от линията Мидия – Енос са освободени.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път. Лазар Йорданов е роден в Македония, завършва Военното училище в София, а по-късно и Художествената академия. Работи във Военното министерство като офицер – военен художник. В изложбата е представен с картината си „Българските войски пред Чаталджа” и репродукциите „Одрин, Балканската война и плененият турски паша” и „Батареята на капитан Андреев пред Одрин”. Харалампи Тачев е първият български художник-декоратор, ученик на Иван Мърквичка, автор на герба на София, проекти за фасадите и интериорите на много сгради в страната, сред които храм „Александър Невски”, мавзолеят на Александър Батенберг, дворецът „Врана”, Синодалната палата, къщата музей на Христо Ботев в Калофер и други. Негови са представените в изложбата рисунки „В атака” и „Триумфалната арка в Пловдив 1912 – 1913 г.” В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени, принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети, свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Балканската война е паметно събитие в Новата ни история, в което българският офицер и войник показват висок боен дух, патриотизъм и преданост към идеалите, завещани от епохата на Възраждането за национално освобождение и обединение на всички българи. През 1912 г., само 34 години след Освобождението и 4 години след провъзгласяването си за царство, България е готова да осъществи с военни средства основната външнополитическа цел на всички родни патриоти, политици и общественици. Заедно със съюзниците си от Балканите – Сърбия, Гърция и Черна Гора, българската армия се изправя срещу огромния човешки потенциал на владеещата все още територии на три континента Османска империя. И в рамките на по-малко от година – от октомври 1912 до май 1913 г., след поредица от победи по бойните полета на Тракия, Родопите и Македония, целта е постигната.
Всички земи на запад от линията Мидия – Енос са освободени.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път. Лазар Йорданов е роден в Македония, завършва Военното училище в София, а по-късно и Художествената академия. Работи във Военното министерство като офицер – военен художник. В изложбата е представен с картината си „Българските войски пред Чаталджа” и репродукциите „Одрин, Балканската война и плененият турски паша” и „Батареята на капитан Андреев пред Одрин”. Харалампи Тачев е първият български художник-декоратор, ученик на Иван Мърквичка, автор на герба на София, проекти за фасадите и интериорите на много сгради в страната, сред които храм „Александър Невски”, мавзолеят на Александър Батенберг, дворецът „Врана”, Синодалната палата, къщата музей на Христо Ботев в Калофер и други. Негови са представените в изложбата рисунки „В атака” и „Триумфалната арка в Пловдив 1912 – 1913 г.” В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени, принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети, свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Изложби
15.12.2022 - 29.01.2023 Кирил Чолаков FRA/МЕЖДУ
Кирил Чолаков наименува изложбата си в музея МЕЖДУ.
Не само защото авторът живее и работи между две места – Римини в Италия и с. Извор в България, между различни езици и култури, но и защото поставя зрителя в позицията МЕЖДУ личната история на художника, персоналните спомени, приумиците на съзнанието и реалността, в която участваме, колективната памет и общата ни биография; между анекдотите, които се промъкват в дневника му с рисунки, до всеобщите истини; МЕЖДУ гледането и виждането.
В изложбата Кирил Чолаков включва два персонажа – на художника и на героя от книга-фантом. Преди още да са се срещнали, те влизат в странна игра, водена от техния куратор Надежда Джакова. Тя кани писателя Ирина Баткова да създаде текст, който по необичаен начин откликва на творчеството на художника, появявайки се като откъси от книги-фантоми. Освен рисунки, обекти и живопис на Кирил Чолаков и откъси от книги-фантоми на Ирина Баткова, в изложбата може да се види видеопортрет на художника от режисьора Милена Кънева.
В литературните откъси художникът открива визуални образи. Така героят от книгата внезапно се промъква в голямоформатната плетеница от рисунки върху стените в музея. Образът на човека-щъркел, изплел гнездо от мислите и идеите си, крачещ в мъглата и снега, превръщайки се в самотно оголено дърво, следва своя създател, от зала в зала. Авторите в изложбата стават повече от един, а разказът минава в множество наративи, които често нямат начало и край. Героят в книгата-фантом говори за онези места на нови възможности, в които прозира веригата от свързани събития, когато едно нещо преминава в нещо друго. Привидно хаотичните посоки приличат на лабиринт, който след дълго криволичене те извежда отново в началото…
Такава е и рисунката върху стената – място за наблюдение, което при продължително взиране губи ясните си очертания и силуетите на предмети, животни, растения и хора се изпразват от наратив, разпадат се, за да формират една „ нова мрежа“, всепоглъщаща или по-скоро всеобхващаща визия.
МЕЖДУ е особеното пространство на разместване на пластовете, на разграждане и повторно изграждане на образите. Преходно пространство, породено от срещите (претъркванията) на различни светове, гранична точка на разпадане, сбогуване с гледането (на образите от материалния свят) и изграждането на нови. Тази рисунка постепенно ще избледнее, а след приключването на изложбата ще изчезне – така, както се заличават с времето и нашите спомени. Изложбата е шеста от проекта „Автобиография“ от програмата на Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство.
Не само защото авторът живее и работи между две места – Римини в Италия и с. Извор в България, между различни езици и култури, но и защото поставя зрителя в позицията МЕЖДУ личната история на художника, персоналните спомени, приумиците на съзнанието и реалността, в която участваме, колективната памет и общата ни биография; между анекдотите, които се промъкват в дневника му с рисунки, до всеобщите истини; МЕЖДУ гледането и виждането.
В изложбата Кирил Чолаков включва два персонажа – на художника и на героя от книга-фантом. Преди още да са се срещнали, те влизат в странна игра, водена от техния куратор Надежда Джакова. Тя кани писателя Ирина Баткова да създаде текст, който по необичаен начин откликва на творчеството на художника, появявайки се като откъси от книги-фантоми. Освен рисунки, обекти и живопис на Кирил Чолаков и откъси от книги-фантоми на Ирина Баткова, в изложбата може да се види видеопортрет на художника от режисьора Милена Кънева.
В литературните откъси художникът открива визуални образи. Така героят от книгата внезапно се промъква в голямоформатната плетеница от рисунки върху стените в музея. Образът на човека-щъркел, изплел гнездо от мислите и идеите си, крачещ в мъглата и снега, превръщайки се в самотно оголено дърво, следва своя създател, от зала в зала. Авторите в изложбата стават повече от един, а разказът минава в множество наративи, които често нямат начало и край. Героят в книгата-фантом говори за онези места на нови възможности, в които прозира веригата от свързани събития, когато едно нещо преминава в нещо друго. Привидно хаотичните посоки приличат на лабиринт, който след дълго криволичене те извежда отново в началото…
Такава е и рисунката върху стената – място за наблюдение, което при продължително взиране губи ясните си очертания и силуетите на предмети, животни, растения и хора се изпразват от наратив, разпадат се, за да формират една „ нова мрежа“, всепоглъщаща или по-скоро всеобхващаща визия.
МЕЖДУ е особеното пространство на разместване на пластовете, на разграждане и повторно изграждане на образите. Преходно пространство, породено от срещите (претъркванията) на различни светове, гранична точка на разпадане, сбогуване с гледането (на образите от материалния свят) и изграждането на нови. Тази рисунка постепенно ще избледнее, а след приключването на изложбата ще изчезне – така, както се заличават с времето и нашите спомени. Изложбата е шеста от проекта „Автобиография“ от програмата на Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство.
Изложби
18.10.2022 - 12.02.2023 ЛИЛЯНА РУСЕВА (1932 – 2009) | Ретроспективна изложба
Името на Лиляна Русева е добре познато на онези, които са били участници или са следили развитието на изобразителното изкуство в България през втората половина на ХХ век. Творчеството на художничката категорично представлява значим дял сред водещите насоки и тенденции в неговия облик и характер. Настоящата експозиция, чийто повод е 90-годишнината от рождението на авторката, е възможност не само да се докоснем още веднъж до нейния свят в картини, акварели и рисунки, но и да ги осмислим и да ги съпреживеем в нова светлина, по-пълно и цялостно от гледна точка на несъмнения й принос в нашата художествена култура.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Леда Старчева | Свързани корпуси
Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати
Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
27.10.2022 - 21.05.2023 РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“
Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
01.12.2022 - 01.02.2023 Столична община отново е партньор на Коледната кампания на фондация „Стоян Камбарев“ – Елхи на таланта
София, НДК
Елхи на таланта красят столицата за четвърта поредна година, а Благотворителната екологична кампания сбъдва мечтите на таланти от цяла България.
Приказните ЕЛХИ НА ТАЛАНТА превърнаха за четвърта поредна година, алеята пред НДК в най-красивото празнично място в София. Светлините на живите елхи бяха запалени 1 декември и традиционно ще греят до началото на февруари следващата година, а на пролет ще бъдат подарени на Столична община и залесени в Гората на Таланта, в която вече има близо 100 вечнозелени дръвчета – продължение и символ на каузата на Кампанията.
ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА е поредната фантастична идея на Фондация „Стоян Камбарев“, носеща името на култовия театрален режисьор. Събраните средства отново отиват за стипендии на даровити деца от многодетни семейства в нужда и ще покрият едногодишните им разноски за изкуството, което са избрали. Ще бъдат закупени и много подаръци и ваучери. Благотворителната кампания се осъществява с официалното партньорство на Столична община. Основна заслуга за успеха на инициативата има и лидерът в ландшафния дизайн и озеленяването г-жа Петя Нановска/PROPLANTS, която за четвърта поредна година прави най-голямото дарение, а именно всички красиви живи, двуметрови елхи, които пристигнаха чак от Италия.
Традиционно, благодарение на ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА – единствената засега дарителска Кампания на Фондацията, едногодишни стипендии получават и много от музикалните ѝ таланти и лауреати, както и най-младите носители на Голямата Награда за Полет в Изкуството – основен фокус на културната организация. Средства се насочват и към няколко късометражни филма, а миналата година Фондация „Стоян Камбарев“ успя да финансира и издаде луксозно издание на поемата „Към Нея“ на младия поет и мултиталант Росен Карамфилов само благодарение на тази Коледна акция.
Благотворителната кампания ЕЛХИ НА ТАЛАНТА е активна до края на декември. Всеки, който желае, може да се включи в нея чрез дарение, продукти, подаръци или ваучери и може да се свърже с екипа на Фондация „Стоян Камбарев“ на фейсбук страницата или на мейл: foundationkambarev@gmail.com.
Елхи на таланта красят столицата за четвърта поредна година, а Благотворителната екологична кампания сбъдва мечтите на таланти от цяла България.
Приказните ЕЛХИ НА ТАЛАНТА превърнаха за четвърта поредна година, алеята пред НДК в най-красивото празнично място в София. Светлините на живите елхи бяха запалени 1 декември и традиционно ще греят до началото на февруари следващата година, а на пролет ще бъдат подарени на Столична община и залесени в Гората на Таланта, в която вече има близо 100 вечнозелени дръвчета – продължение и символ на каузата на Кампанията.
ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА е поредната фантастична идея на Фондация „Стоян Камбарев“, носеща името на култовия театрален режисьор. Събраните средства отново отиват за стипендии на даровити деца от многодетни семейства в нужда и ще покрият едногодишните им разноски за изкуството, което са избрали. Ще бъдат закупени и много подаръци и ваучери. Благотворителната кампания се осъществява с официалното партньорство на Столична община. Основна заслуга за успеха на инициативата има и лидерът в ландшафния дизайн и озеленяването г-жа Петя Нановска/PROPLANTS, която за четвърта поредна година прави най-голямото дарение, а именно всички красиви живи, двуметрови елхи, които пристигнаха чак от Италия.
Традиционно, благодарение на ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА – единствената засега дарителска Кампания на Фондацията, едногодишни стипендии получават и много от музикалните ѝ таланти и лауреати, както и най-младите носители на Голямата Награда за Полет в Изкуството – основен фокус на културната организация. Средства се насочват и към няколко късометражни филма, а миналата година Фондация „Стоян Камбарев“ успя да финансира и издаде луксозно издание на поемата „Към Нея“ на младия поет и мултиталант Росен Карамфилов само благодарение на тази Коледна акция.
Благотворителната кампания ЕЛХИ НА ТАЛАНТА е активна до края на декември. Всеки, който желае, може да се включи в нея чрез дарение, продукти, подаръци или ваучери и може да се свърже с екипа на Фондация „Стоян Камбарев“ на фейсбук страницата или на мейл: foundationkambarev@gmail.com.
Фестивали и чествания
03.01.2023 - 31.01.2023 Събития в Дом на културата "Средец" през януари
Общински културен институт Дом на културата "Средец"
Януари 2023 година
Събития https://bg-bg.facebook.com/dksredets/
Януари 2023 година
Събития https://bg-bg.facebook.com/dksredets/
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 05.03.2023 Топография на приятелството | Васка Емануилова и Кирил Петров
Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложби
01.01.2023 - 31.12.2023 УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ
В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
19.10.2022 - 05.02.2023 Художествена галерия "Дечко Узунов": Програма "Срещи отвъд времето" представя изложбата "Дечко Узунов/Васил Абаджиев. Автопортрети"
През новия изложбен сезон в Художествена галерия „Дечко Узунов“ се представя първата експозиция от програмата „Срещи отвъд времето“. За тази поредица, по покана на екипа на галерията, специално ще се подготвят творби от съвременни автори, вдъхновени от творчеството на големия български творец и интелектуалец Дечко Узунов. Новосъздадените произведения на определения художник ще бъдат представени съвместно с творбите „вдъхновители“ в пространството на филиала на Софийската градска художествена галерия – Художествена галерия „Дечко Узунов“.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.
Изложби
15.12.2022 - 28.02.2023 „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“
Временната експозиция разказва за високата образованост, многостранните интереси и дейности на интелектуалеца и твореца Драган Тенев. Представена е неговата биография, личният и професионалният му свят, семейството и домът му, интересите му като читател, създадените от него произведения, архивът му с радио-и телевизионни сценарии, публикации от периодичния печат, фотографии и др.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023 „Първите владетели на Европа“
БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
24.11.2022 - 31.08.2023 „София – 100 лица в Балканската война“, изложба за атмосферата на София преди повече от век
"За ролята на София като център на военната мощ на България и за духа на града преди и по време на войната разказва изложбата на Националния военноисторически музей, която се реализира с финансовата подкрепа на Програма "Култура" на Столична община" – разказа заместник-кметът на София Мирослав Боршош.
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023 Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“
В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
15.12.2022 - 31.03.2023 "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"
Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
15.12.2022 - 15.02.2023 "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте" - изложба
РЦСИ „Топлоцентрала“ представя изложба, озаглавена по цитат на датския философ-екзистенциалист Сьорен Киркегор. Припознавайки се в теорията на непонятността на заобикалящия ни свят, норвежецът Ларс Нордби намира корените на визуалното изкуство в скандинавската философия, която отвежда човешкото съзнание през полюсните чувства на отричане, ярост и любов.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Изложби
16.08.2022 - 08.01.2023 БОГ КРИШНА
Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Изложби
01.01.2022 - 31.08.2023 Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023 Временна изложба „Метеорити"
Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Гостуваща изложба „Вернисаж на суетата“
От декември 2022 г. в Националния политехнически музей (НПТМ) гостува „Вернисаж на суетата“ – любопитна изложба, подготвена от екипа на Регионален исторически музей – Кърджали (РИМ Кърджали). В нея са представени пощенски картички от началото на XX-ти век. Същите са част от албум, притежание на Катиша Илиева, подарен на РИМ Кърджали през 1987 г. от Недялка Илиева Яневска, пряк наследник на собственичката.
Семейната колекция се състои от 137 броя черно-бели и цветни пощенски картички, обхващащи периода от 1913 до 1931 г. По-голямата част от тях са от времето 1914 – 1918 г., когато бушува Първата световна война. Някои са изпращани от фронта – това са така наречените „войнишки“ картички. С други се честитят празниците – Коледа, Нова година, Възкресение Христово, имени дни, края на войната, настъпилия мир, коронацията на новия цар Борис III и т.н. Текстовете отразяват най-разнообразни човешки радости, неволи, тъги, любовни трепети и всякакви други чувства и преживявания. Изпращането на картичките става по пощата, като открито писмо.
Колекция „Катиша Илиева“ е изключително стойностна, въздействаща и красива. Пощенските картички, създадени и изпратени преди повече от век, са малки произведения на изкуството, автентично отражение на историческата действителност, умален образ на човешкото ежедневие, вкус и суета.
Куратори на изложбата са Светла Михайлова и Лидия Кирилова от РИМ Кърджали. Гостуващата експозиция е по повод инициативите, свързани с 65-тата годишнина от създаването на НПТМ и може да бъде разгледана до март 2023 г.
Семейната колекция се състои от 137 броя черно-бели и цветни пощенски картички, обхващащи периода от 1913 до 1931 г. По-голямата част от тях са от времето 1914 – 1918 г., когато бушува Първата световна война. Някои са изпращани от фронта – това са така наречените „войнишки“ картички. С други се честитят празниците – Коледа, Нова година, Възкресение Христово, имени дни, края на войната, настъпилия мир, коронацията на новия цар Борис III и т.н. Текстовете отразяват най-разнообразни човешки радости, неволи, тъги, любовни трепети и всякакви други чувства и преживявания. Изпращането на картичките става по пощата, като открито писмо.
Колекция „Катиша Илиева“ е изключително стойностна, въздействаща и красива. Пощенските картички, създадени и изпратени преди повече от век, са малки произведения на изкуството, автентично отражение на историческата действителност, умален образ на човешкото ежедневие, вкус и суета.
Куратори на изложбата са Светла Михайлова и Лидия Кирилова от РИМ Кърджали. Гостуващата експозиция е по повод инициативите, свързани с 65-тата годишнина от създаването на НПТМ и може да бъде разгледана до март 2023 г.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023 ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА
Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 15.01.2023 Дебютна изложба „Пътят„ - автор Джоана Маринова
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Дебютна изложба „Път„ - автор Джоана Маринова
Вернисаж 16.12.2022 г. - 19:00 - 21:00 ч.
Вход свободен.
Дебютна изложба „Път„ - автор Джоана Маринова
Вернисаж 16.12.2022 г. - 19:00 - 21:00 ч.
Вход свободен.
Изложби
01.12.2022 - 16.01.2023 До 16 януари се приемат творби в конкурса за есе, посветен на 100-годишния юбилей на писателя Ивайло Петров
Столичната община, Столичната библиотека, Съюзът на българските писатели и семейството на писателя Ивайло Петров организират конкурс за написване на есе, посветен на 100-годишния юбилей на Ивайло Петров.
Целта е насърчаване на младите автори в областта на есеистиката и съхраняване на паметта за личността и творчеството на Ивайло Петров – един от знаковите церемония български белетристи на XX век.
Конкурсът е явен и се провежда под мотото „Преди да се родя и след това“. Темата не обвързва кандидатите с анализ на романа на Ивайло Петров „Преди да се родя и след смъртта ми“, но участниците биха могли да реализират в текста подходящи препратки към романа или да формулират собствена гледна точка към съвремието. Кандидатите изпращат по имейл един прикачен файл, съдържащ едно есе (до 4000 знака с разстоянията), подписано с име или псевдоним, кратка биография, телефон за връзка и имейл.
Творбите се приемат на имейл konkurs_ivailopetrof@abv.bg до 16 януари 2023 г., включително. В полето „Относно“ на имейла кандидатът трябва да отбележи в коя възрастова група участва. Творбите ще бъдат оценявани от 3-членно жури в състав: Недялко Йорданов – председател на журито, д-р Митко Новков и д-р Анжела Димчева – членове на журито. Носителите на наградите ще бъдат обявени публично в печатните и електронни медии.
Тържествената церемония по връчване на наградите в конкурса за есе „Ивайло Петров“ ще се състои в Столичната библиотека на 19 януари 2023 г., когато се навършват 100 години от рождението на писателя.
Целта е насърчаване на младите автори в областта на есеистиката и съхраняване на паметта за личността и творчеството на Ивайло Петров – един от знаковите церемония български белетристи на XX век.
Конкурсът е явен и се провежда под мотото „Преди да се родя и след това“. Темата не обвързва кандидатите с анализ на романа на Ивайло Петров „Преди да се родя и след смъртта ми“, но участниците биха могли да реализират в текста подходящи препратки към романа или да формулират собствена гледна точка към съвремието. Кандидатите изпращат по имейл един прикачен файл, съдържащ едно есе (до 4000 знака с разстоянията), подписано с име или псевдоним, кратка биография, телефон за връзка и имейл.
Творбите се приемат на имейл konkurs_ivailopetrof@abv.bg до 16 януари 2023 г., включително. В полето „Относно“ на имейла кандидатът трябва да отбележи в коя възрастова група участва. Творбите ще бъдат оценявани от 3-членно жури в състав: Недялко Йорданов – председател на журито, д-р Митко Новков и д-р Анжела Димчева – членове на журито. Носителите на наградите ще бъдат обявени публично в печатните и електронни медии.
Тържествената церемония по връчване на наградите в конкурса за есе „Ивайло Петров“ ще се състои в Столичната библиотека на 19 януари 2023 г., когато се навършват 100 години от рождението на писателя.
Фестивали и чествания
16.12.2022 - 19.03.2023 ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ
Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
01.12.2022 - 15.01.2023 Започва конкурсът "Да украсим София за Коледа"
От 1 декември 2022 г. до 15 януари 2023 г. ще се проведе традиционната кампания на Столична община „Да украсим София за Коледа” за външна празнична украса на сграда, балкон, двор и междублоково пространство на територията на Столична община.
До 3 снимки с украса се изпращат на имейл: ukrasi_sofia@mail.bg. Краен срок за участие – 15 януари 2023 г., включително. Трябва да бъдат посочени трите имена на участника/име на организация, адрес на украсения обект и координати за връзка.
На страницата Да украсим София за Коледа ще бъдат публикувани относимите към кампанията фотографии, а трима от авторите (собствениците) на украсите, събрали най-много харесвания, ще получат парични награди.
Подробности: на фейсбук страницата на конкурса Да украсим София за Коледа.
До 3 снимки с украса се изпращат на имейл: ukrasi_sofia@mail.bg. Краен срок за участие – 15 януари 2023 г., включително. Трябва да бъдат посочени трите имена на участника/име на организация, адрес на украсения обект и координати за връзка.
На страницата Да украсим София за Коледа ще бъдат публикувани относимите към кампанията фотографии, а трима от авторите (собствениците) на украсите, събрали най-много харесвания, ще получат парични награди.
Подробности: на фейсбук страницата на конкурса Да украсим София за Коледа.
Фестивали и чествания
08.12.2022 - 12.02.2023 Изложба "Бруто – нето" на Румен Гашаров в Софийската градска художествена галерия
Изложбата „Бруто – нето“ представя творчеството на Румен Гашаров. Проследява промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение – до добре познатите негови знакови мащабни платна. Тя представя на публиката и най-вече на младите зрители тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек. Тема, която последователно защитава и досега в българската живопис.
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Изложби
04.11.2022 - 01.09.2023 Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга.
Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
05.10.2022 - 01.09.2023 Изложба „Разказ за войната“-110 г. Балканска война
Основен акцент в изложбата са поредицата от картички, представящи в хронологичен ред историята от месеците на войната. От мобилизацията през септември 1912 г., победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар, тежките боеве при Чаталджа и трудното ежедневие на българският войник, до обсадата и превземането на считаната за непревземаема Одринска крепост, пощенските картички показват ярка и достоверна картина на военните действия.
Балканската война е паметно събитие в Новата ни история, в което българският офицер и войник показват висок боен дух, патриотизъм и преданост към идеалите, завещани от епохата на Възраждането за национално освобождение и обединение на всички българи. През 1912 г., само 34 години след Освобождението и 4 години след провъзгласяването си за царство, България е готова да осъществи с военни средства основната външнополитическа цел на всички родни патриоти, политици и общественици. Заедно със съюзниците си от Балканите – Сърбия, Гърция и Черна Гора, българската армия се изправя срещу огромния човешки потенциал на владеещата все още територии на три континента Османска империя. И в рамките на по-малко от година – от октомври 1912 до май 1913 г., след поредица от победи по бойните полета на Тракия, Родопите и Македония, целта е постигната.
Всички земи на запад от линията Мидия – Енос са освободени.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път. Лазар Йорданов е роден в Македония, завършва Военното училище в София, а по-късно и Художествената академия. Работи във Военното министерство като офицер – военен художник. В изложбата е представен с картината си „Българските войски пред Чаталджа” и репродукциите „Одрин, Балканската война и плененият турски паша” и „Батареята на капитан Андреев пред Одрин”. Харалампи Тачев е първият български художник-декоратор, ученик на Иван Мърквичка, автор на герба на София, проекти за фасадите и интериорите на много сгради в страната, сред които храм „Александър Невски”, мавзолеят на Александър Батенберг, дворецът „Врана”, Синодалната палата, къщата музей на Христо Ботев в Калофер и други. Негови са представените в изложбата рисунки „В атака” и „Триумфалната арка в Пловдив 1912 – 1913 г.” В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени, принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети, свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Балканската война е паметно събитие в Новата ни история, в което българският офицер и войник показват висок боен дух, патриотизъм и преданост към идеалите, завещани от епохата на Възраждането за национално освобождение и обединение на всички българи. През 1912 г., само 34 години след Освобождението и 4 години след провъзгласяването си за царство, България е готова да осъществи с военни средства основната външнополитическа цел на всички родни патриоти, политици и общественици. Заедно със съюзниците си от Балканите – Сърбия, Гърция и Черна Гора, българската армия се изправя срещу огромния човешки потенциал на владеещата все още територии на три континента Османска империя. И в рамките на по-малко от година – от октомври 1912 до май 1913 г., след поредица от победи по бойните полета на Тракия, Родопите и Македония, целта е постигната.
Всички земи на запад от линията Мидия – Енос са освободени.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път. Лазар Йорданов е роден в Македония, завършва Военното училище в София, а по-късно и Художествената академия. Работи във Военното министерство като офицер – военен художник. В изложбата е представен с картината си „Българските войски пред Чаталджа” и репродукциите „Одрин, Балканската война и плененият турски паша” и „Батареята на капитан Андреев пред Одрин”. Харалампи Тачев е първият български художник-декоратор, ученик на Иван Мърквичка, автор на герба на София, проекти за фасадите и интериорите на много сгради в страната, сред които храм „Александър Невски”, мавзолеят на Александър Батенберг, дворецът „Врана”, Синодалната палата, къщата музей на Христо Ботев в Калофер и други. Негови са представените в изложбата рисунки „В атака” и „Триумфалната арка в Пловдив 1912 – 1913 г.” В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени, принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети, свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Изложби
15.12.2022 - 29.01.2023 Кирил Чолаков FRA/МЕЖДУ
Кирил Чолаков наименува изложбата си в музея МЕЖДУ.
Не само защото авторът живее и работи между две места – Римини в Италия и с. Извор в България, между различни езици и култури, но и защото поставя зрителя в позицията МЕЖДУ личната история на художника, персоналните спомени, приумиците на съзнанието и реалността, в която участваме, колективната памет и общата ни биография; между анекдотите, които се промъкват в дневника му с рисунки, до всеобщите истини; МЕЖДУ гледането и виждането.
В изложбата Кирил Чолаков включва два персонажа – на художника и на героя от книга-фантом. Преди още да са се срещнали, те влизат в странна игра, водена от техния куратор Надежда Джакова. Тя кани писателя Ирина Баткова да създаде текст, който по необичаен начин откликва на творчеството на художника, появявайки се като откъси от книги-фантоми. Освен рисунки, обекти и живопис на Кирил Чолаков и откъси от книги-фантоми на Ирина Баткова, в изложбата може да се види видеопортрет на художника от режисьора Милена Кънева.
В литературните откъси художникът открива визуални образи. Така героят от книгата внезапно се промъква в голямоформатната плетеница от рисунки върху стените в музея. Образът на човека-щъркел, изплел гнездо от мислите и идеите си, крачещ в мъглата и снега, превръщайки се в самотно оголено дърво, следва своя създател, от зала в зала. Авторите в изложбата стават повече от един, а разказът минава в множество наративи, които често нямат начало и край. Героят в книгата-фантом говори за онези места на нови възможности, в които прозира веригата от свързани събития, когато едно нещо преминава в нещо друго. Привидно хаотичните посоки приличат на лабиринт, който след дълго криволичене те извежда отново в началото…
Такава е и рисунката върху стената – място за наблюдение, което при продължително взиране губи ясните си очертания и силуетите на предмети, животни, растения и хора се изпразват от наратив, разпадат се, за да формират една „ нова мрежа“, всепоглъщаща или по-скоро всеобхващаща визия.
МЕЖДУ е особеното пространство на разместване на пластовете, на разграждане и повторно изграждане на образите. Преходно пространство, породено от срещите (претъркванията) на различни светове, гранична точка на разпадане, сбогуване с гледането (на образите от материалния свят) и изграждането на нови. Тази рисунка постепенно ще избледнее, а след приключването на изложбата ще изчезне – така, както се заличават с времето и нашите спомени. Изложбата е шеста от проекта „Автобиография“ от програмата на Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство.
Не само защото авторът живее и работи между две места – Римини в Италия и с. Извор в България, между различни езици и култури, но и защото поставя зрителя в позицията МЕЖДУ личната история на художника, персоналните спомени, приумиците на съзнанието и реалността, в която участваме, колективната памет и общата ни биография; между анекдотите, които се промъкват в дневника му с рисунки, до всеобщите истини; МЕЖДУ гледането и виждането.
В изложбата Кирил Чолаков включва два персонажа – на художника и на героя от книга-фантом. Преди още да са се срещнали, те влизат в странна игра, водена от техния куратор Надежда Джакова. Тя кани писателя Ирина Баткова да създаде текст, който по необичаен начин откликва на творчеството на художника, появявайки се като откъси от книги-фантоми. Освен рисунки, обекти и живопис на Кирил Чолаков и откъси от книги-фантоми на Ирина Баткова, в изложбата може да се види видеопортрет на художника от режисьора Милена Кънева.
В литературните откъси художникът открива визуални образи. Така героят от книгата внезапно се промъква в голямоформатната плетеница от рисунки върху стените в музея. Образът на човека-щъркел, изплел гнездо от мислите и идеите си, крачещ в мъглата и снега, превръщайки се в самотно оголено дърво, следва своя създател, от зала в зала. Авторите в изложбата стават повече от един, а разказът минава в множество наративи, които често нямат начало и край. Героят в книгата-фантом говори за онези места на нови възможности, в които прозира веригата от свързани събития, когато едно нещо преминава в нещо друго. Привидно хаотичните посоки приличат на лабиринт, който след дълго криволичене те извежда отново в началото…
Такава е и рисунката върху стената – място за наблюдение, което при продължително взиране губи ясните си очертания и силуетите на предмети, животни, растения и хора се изпразват от наратив, разпадат се, за да формират една „ нова мрежа“, всепоглъщаща или по-скоро всеобхващаща визия.
МЕЖДУ е особеното пространство на разместване на пластовете, на разграждане и повторно изграждане на образите. Преходно пространство, породено от срещите (претъркванията) на различни светове, гранична точка на разпадане, сбогуване с гледането (на образите от материалния свят) и изграждането на нови. Тази рисунка постепенно ще избледнее, а след приключването на изложбата ще изчезне – така, както се заличават с времето и нашите спомени. Изложбата е шеста от проекта „Автобиография“ от програмата на Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство.
Изложби
18.10.2022 - 12.02.2023 ЛИЛЯНА РУСЕВА (1932 – 2009) | Ретроспективна изложба
Името на Лиляна Русева е добре познато на онези, които са били участници или са следили развитието на изобразителното изкуство в България през втората половина на ХХ век. Творчеството на художничката категорично представлява значим дял сред водещите насоки и тенденции в неговия облик и характер. Настоящата експозиция, чийто повод е 90-годишнината от рождението на авторката, е възможност не само да се докоснем още веднъж до нейния свят в картини, акварели и рисунки, но и да ги осмислим и да ги съпреживеем в нова светлина, по-пълно и цялостно от гледна точка на несъмнения й принос в нашата художествена култура.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Леда Старчева | Свързани корпуси
Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати
Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
27.10.2022 - 21.05.2023 РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“
Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
01.12.2022 - 01.02.2023 Столична община отново е партньор на Коледната кампания на фондация „Стоян Камбарев“ – Елхи на таланта
София, НДК
Елхи на таланта красят столицата за четвърта поредна година, а Благотворителната екологична кампания сбъдва мечтите на таланти от цяла България.
Приказните ЕЛХИ НА ТАЛАНТА превърнаха за четвърта поредна година, алеята пред НДК в най-красивото празнично място в София. Светлините на живите елхи бяха запалени 1 декември и традиционно ще греят до началото на февруари следващата година, а на пролет ще бъдат подарени на Столична община и залесени в Гората на Таланта, в която вече има близо 100 вечнозелени дръвчета – продължение и символ на каузата на Кампанията.
ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА е поредната фантастична идея на Фондация „Стоян Камбарев“, носеща името на култовия театрален режисьор. Събраните средства отново отиват за стипендии на даровити деца от многодетни семейства в нужда и ще покрият едногодишните им разноски за изкуството, което са избрали. Ще бъдат закупени и много подаръци и ваучери. Благотворителната кампания се осъществява с официалното партньорство на Столична община. Основна заслуга за успеха на инициативата има и лидерът в ландшафния дизайн и озеленяването г-жа Петя Нановска/PROPLANTS, която за четвърта поредна година прави най-голямото дарение, а именно всички красиви живи, двуметрови елхи, които пристигнаха чак от Италия.
Традиционно, благодарение на ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА – единствената засега дарителска Кампания на Фондацията, едногодишни стипендии получават и много от музикалните ѝ таланти и лауреати, както и най-младите носители на Голямата Награда за Полет в Изкуството – основен фокус на културната организация. Средства се насочват и към няколко късометражни филма, а миналата година Фондация „Стоян Камбарев“ успя да финансира и издаде луксозно издание на поемата „Към Нея“ на младия поет и мултиталант Росен Карамфилов само благодарение на тази Коледна акция.
Благотворителната кампания ЕЛХИ НА ТАЛАНТА е активна до края на декември. Всеки, който желае, може да се включи в нея чрез дарение, продукти, подаръци или ваучери и може да се свърже с екипа на Фондация „Стоян Камбарев“ на фейсбук страницата или на мейл: foundationkambarev@gmail.com.
Елхи на таланта красят столицата за четвърта поредна година, а Благотворителната екологична кампания сбъдва мечтите на таланти от цяла България.
Приказните ЕЛХИ НА ТАЛАНТА превърнаха за четвърта поредна година, алеята пред НДК в най-красивото празнично място в София. Светлините на живите елхи бяха запалени 1 декември и традиционно ще греят до началото на февруари следващата година, а на пролет ще бъдат подарени на Столична община и залесени в Гората на Таланта, в която вече има близо 100 вечнозелени дръвчета – продължение и символ на каузата на Кампанията.
ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА е поредната фантастична идея на Фондация „Стоян Камбарев“, носеща името на култовия театрален режисьор. Събраните средства отново отиват за стипендии на даровити деца от многодетни семейства в нужда и ще покрият едногодишните им разноски за изкуството, което са избрали. Ще бъдат закупени и много подаръци и ваучери. Благотворителната кампания се осъществява с официалното партньорство на Столична община. Основна заслуга за успеха на инициативата има и лидерът в ландшафния дизайн и озеленяването г-жа Петя Нановска/PROPLANTS, която за четвърта поредна година прави най-голямото дарение, а именно всички красиви живи, двуметрови елхи, които пристигнаха чак от Италия.
Традиционно, благодарение на ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА – единствената засега дарителска Кампания на Фондацията, едногодишни стипендии получават и много от музикалните ѝ таланти и лауреати, както и най-младите носители на Голямата Награда за Полет в Изкуството – основен фокус на културната организация. Средства се насочват и към няколко късометражни филма, а миналата година Фондация „Стоян Камбарев“ успя да финансира и издаде луксозно издание на поемата „Към Нея“ на младия поет и мултиталант Росен Карамфилов само благодарение на тази Коледна акция.
Благотворителната кампания ЕЛХИ НА ТАЛАНТА е активна до края на декември. Всеки, който желае, може да се включи в нея чрез дарение, продукти, подаръци или ваучери и може да се свърже с екипа на Фондация „Стоян Камбарев“ на фейсбук страницата или на мейл: foundationkambarev@gmail.com.
Фестивали и чествания
15.12.2022 - 05.03.2023 Топография на приятелството | Васка Емануилова и Кирил Петров
Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложби
01.01.2023 - 31.12.2023 УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ
В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
19.10.2022 - 05.02.2023 Художествена галерия "Дечко Узунов": Програма "Срещи отвъд времето" представя изложбата "Дечко Узунов/Васил Абаджиев. Автопортрети"
През новия изложбен сезон в Художествена галерия „Дечко Узунов“ се представя първата експозиция от програмата „Срещи отвъд времето“. За тази поредица, по покана на екипа на галерията, специално ще се подготвят творби от съвременни автори, вдъхновени от творчеството на големия български творец и интелектуалец Дечко Узунов. Новосъздадените произведения на определения художник ще бъдат представени съвместно с творбите „вдъхновители“ в пространството на филиала на Софийската градска художествена галерия – Художествена галерия „Дечко Узунов“.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.
Изложби
15.12.2022 - 28.02.2023 „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“
Временната експозиция разказва за високата образованост, многостранните интереси и дейности на интелектуалеца и твореца Драган Тенев. Представена е неговата биография, личният и професионалният му свят, семейството и домът му, интересите му като читател, създадените от него произведения, архивът му с радио-и телевизионни сценарии, публикации от периодичния печат, фотографии и др.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023 „Първите владетели на Европа“
БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
24.11.2022 - 31.08.2023 „София – 100 лица в Балканската война“, изложба за атмосферата на София преди повече от век
"За ролята на София като център на военната мощ на България и за духа на града преди и по време на войната разказва изложбата на Националния военноисторически музей, която се реализира с финансовата подкрепа на Програма "Култура" на Столична община" – разказа заместник-кметът на София Мирослав Боршош.
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Изложби
04.01.2023 145 години от освобождението на София от османско владичество
храм „Света Неделя“ пред Паметника на българските опълченци
На 4 януари 2023 година честваме 145 години от освобождението на София от османско владичество.
Столичната община ще отбележи годишнината с различни инициативи:
- От 10.00 ч. в митрополитския храм „Света Неделя“ ще бъде отслужен благодарствен молебен в памет на загиналите воини. Камбаните на столичните храмове ще озвучат града
- От 11.00 ч. до 13.00 ч. ще бъдат разположени почетни часови от Националната гвардейска част пред Паметника на българските опълченци
- В Галерия на открито в Градската градина ще бъде представена изложбата „Една млада столица пътува по света“, показваща най-интересните илюстровани литографски картички на София от последните години на XIX век, подбрани от колекцията на сайта stara-sofia.com
- Софийската градска художествена галерия и Регионалният исторически музей – София ще работят с безплатен вход за посетителите.
На 4 януари 2023 година честваме 145 години от освобождението на София от османско владичество.
Столичната община ще отбележи годишнината с различни инициативи:
- От 10.00 ч. в митрополитския храм „Света Неделя“ ще бъде отслужен благодарствен молебен в памет на загиналите воини. Камбаните на столичните храмове ще озвучат града
- От 11.00 ч. до 13.00 ч. ще бъдат разположени почетни часови от Националната гвардейска част пред Паметника на българските опълченци
- В Галерия на открито в Градската градина ще бъде представена изложбата „Една млада столица пътува по света“, показваща най-интересните илюстровани литографски картички на София от последните години на XIX век, подбрани от колекцията на сайта stara-sofia.com
- Софийската градска художествена галерия и Регионалният исторически музей – София ще работят с безплатен вход за посетителите.
Фестивали и чествания
01.01.2023 - 31.03.2023 Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“
В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
15.12.2022 - 31.03.2023 "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"
Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
15.12.2022 - 15.02.2023 "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте" - изложба
РЦСИ „Топлоцентрала“ представя изложба, озаглавена по цитат на датския философ-екзистенциалист Сьорен Киркегор. Припознавайки се в теорията на непонятността на заобикалящия ни свят, норвежецът Ларс Нордби намира корените на визуалното изкуство в скандинавската философия, която отвежда човешкото съзнание през полюсните чувства на отричане, ярост и любов.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Изложби
16.08.2022 - 08.01.2023 БОГ КРИШНА
Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Изложби
01.01.2022 - 31.08.2023 Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023 Временна изложба „Метеорити"
Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Гостуваща изложба „Вернисаж на суетата“
От декември 2022 г. в Националния политехнически музей (НПТМ) гостува „Вернисаж на суетата“ – любопитна изложба, подготвена от екипа на Регионален исторически музей – Кърджали (РИМ Кърджали). В нея са представени пощенски картички от началото на XX-ти век. Същите са част от албум, притежание на Катиша Илиева, подарен на РИМ Кърджали през 1987 г. от Недялка Илиева Яневска, пряк наследник на собственичката.
Семейната колекция се състои от 137 броя черно-бели и цветни пощенски картички, обхващащи периода от 1913 до 1931 г. По-голямата част от тях са от времето 1914 – 1918 г., когато бушува Първата световна война. Някои са изпращани от фронта – това са така наречените „войнишки“ картички. С други се честитят празниците – Коледа, Нова година, Възкресение Христово, имени дни, края на войната, настъпилия мир, коронацията на новия цар Борис III и т.н. Текстовете отразяват най-разнообразни човешки радости, неволи, тъги, любовни трепети и всякакви други чувства и преживявания. Изпращането на картичките става по пощата, като открито писмо.
Колекция „Катиша Илиева“ е изключително стойностна, въздействаща и красива. Пощенските картички, създадени и изпратени преди повече от век, са малки произведения на изкуството, автентично отражение на историческата действителност, умален образ на човешкото ежедневие, вкус и суета.
Куратори на изложбата са Светла Михайлова и Лидия Кирилова от РИМ Кърджали. Гостуващата експозиция е по повод инициативите, свързани с 65-тата годишнина от създаването на НПТМ и може да бъде разгледана до март 2023 г.
Семейната колекция се състои от 137 броя черно-бели и цветни пощенски картички, обхващащи периода от 1913 до 1931 г. По-голямата част от тях са от времето 1914 – 1918 г., когато бушува Първата световна война. Някои са изпращани от фронта – това са така наречените „войнишки“ картички. С други се честитят празниците – Коледа, Нова година, Възкресение Христово, имени дни, края на войната, настъпилия мир, коронацията на новия цар Борис III и т.н. Текстовете отразяват най-разнообразни човешки радости, неволи, тъги, любовни трепети и всякакви други чувства и преживявания. Изпращането на картичките става по пощата, като открито писмо.
Колекция „Катиша Илиева“ е изключително стойностна, въздействаща и красива. Пощенските картички, създадени и изпратени преди повече от век, са малки произведения на изкуството, автентично отражение на историческата действителност, умален образ на човешкото ежедневие, вкус и суета.
Куратори на изложбата са Светла Михайлова и Лидия Кирилова от РИМ Кърджали. Гостуващата експозиция е по повод инициативите, свързани с 65-тата годишнина от създаването на НПТМ и може да бъде разгледана до март 2023 г.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023 ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА
Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 15.01.2023 Дебютна изложба „Пътят„ - автор Джоана Маринова
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Дебютна изложба „Път„ - автор Джоана Маринова
Вернисаж 16.12.2022 г. - 19:00 - 21:00 ч.
Вход свободен.
Дебютна изложба „Път„ - автор Джоана Маринова
Вернисаж 16.12.2022 г. - 19:00 - 21:00 ч.
Вход свободен.
Изложби
01.12.2022 - 16.01.2023 До 16 януари се приемат творби в конкурса за есе, посветен на 100-годишния юбилей на писателя Ивайло Петров
Столичната община, Столичната библиотека, Съюзът на българските писатели и семейството на писателя Ивайло Петров организират конкурс за написване на есе, посветен на 100-годишния юбилей на Ивайло Петров.
Целта е насърчаване на младите автори в областта на есеистиката и съхраняване на паметта за личността и творчеството на Ивайло Петров – един от знаковите церемония български белетристи на XX век.
Конкурсът е явен и се провежда под мотото „Преди да се родя и след това“. Темата не обвързва кандидатите с анализ на романа на Ивайло Петров „Преди да се родя и след смъртта ми“, но участниците биха могли да реализират в текста подходящи препратки към романа или да формулират собствена гледна точка към съвремието. Кандидатите изпращат по имейл един прикачен файл, съдържащ едно есе (до 4000 знака с разстоянията), подписано с име или псевдоним, кратка биография, телефон за връзка и имейл.
Творбите се приемат на имейл konkurs_ivailopetrof@abv.bg до 16 януари 2023 г., включително. В полето „Относно“ на имейла кандидатът трябва да отбележи в коя възрастова група участва. Творбите ще бъдат оценявани от 3-членно жури в състав: Недялко Йорданов – председател на журито, д-р Митко Новков и д-р Анжела Димчева – членове на журито. Носителите на наградите ще бъдат обявени публично в печатните и електронни медии.
Тържествената церемония по връчване на наградите в конкурса за есе „Ивайло Петров“ ще се състои в Столичната библиотека на 19 януари 2023 г., когато се навършват 100 години от рождението на писателя.
Целта е насърчаване на младите автори в областта на есеистиката и съхраняване на паметта за личността и творчеството на Ивайло Петров – един от знаковите церемония български белетристи на XX век.
Конкурсът е явен и се провежда под мотото „Преди да се родя и след това“. Темата не обвързва кандидатите с анализ на романа на Ивайло Петров „Преди да се родя и след смъртта ми“, но участниците биха могли да реализират в текста подходящи препратки към романа или да формулират собствена гледна точка към съвремието. Кандидатите изпращат по имейл един прикачен файл, съдържащ едно есе (до 4000 знака с разстоянията), подписано с име или псевдоним, кратка биография, телефон за връзка и имейл.
Творбите се приемат на имейл konkurs_ivailopetrof@abv.bg до 16 януари 2023 г., включително. В полето „Относно“ на имейла кандидатът трябва да отбележи в коя възрастова група участва. Творбите ще бъдат оценявани от 3-членно жури в състав: Недялко Йорданов – председател на журито, д-р Митко Новков и д-р Анжела Димчева – членове на журито. Носителите на наградите ще бъдат обявени публично в печатните и електронни медии.
Тържествената церемония по връчване на наградите в конкурса за есе „Ивайло Петров“ ще се състои в Столичната библиотека на 19 януари 2023 г., когато се навършват 100 години от рождението на писателя.
Фестивали и чествания
16.12.2022 - 19.03.2023 ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ
Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
01.12.2022 - 15.01.2023 Започва конкурсът "Да украсим София за Коледа"
От 1 декември 2022 г. до 15 януари 2023 г. ще се проведе традиционната кампания на Столична община „Да украсим София за Коледа” за външна празнична украса на сграда, балкон, двор и междублоково пространство на територията на Столична община.
До 3 снимки с украса се изпращат на имейл: ukrasi_sofia@mail.bg. Краен срок за участие – 15 януари 2023 г., включително. Трябва да бъдат посочени трите имена на участника/име на организация, адрес на украсения обект и координати за връзка.
На страницата Да украсим София за Коледа ще бъдат публикувани относимите към кампанията фотографии, а трима от авторите (собствениците) на украсите, събрали най-много харесвания, ще получат парични награди.
Подробности: на фейсбук страницата на конкурса Да украсим София за Коледа.
До 3 снимки с украса се изпращат на имейл: ukrasi_sofia@mail.bg. Краен срок за участие – 15 януари 2023 г., включително. Трябва да бъдат посочени трите имена на участника/име на организация, адрес на украсения обект и координати за връзка.
На страницата Да украсим София за Коледа ще бъдат публикувани относимите към кампанията фотографии, а трима от авторите (собствениците) на украсите, събрали най-много харесвания, ще получат парични награди.
Подробности: на фейсбук страницата на конкурса Да украсим София за Коледа.
Фестивали и чествания
08.12.2022 - 12.02.2023 Изложба "Бруто – нето" на Румен Гашаров в Софийската градска художествена галерия
Изложбата „Бруто – нето“ представя творчеството на Румен Гашаров. Проследява промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение – до добре познатите негови знакови мащабни платна. Тя представя на публиката и най-вече на младите зрители тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек. Тема, която последователно защитава и досега в българската живопис.
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Изложби
04.11.2022 - 01.09.2023 Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга.
Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
05.10.2022 - 01.09.2023 Изложба „Разказ за войната“-110 г. Балканска война
Основен акцент в изложбата са поредицата от картички, представящи в хронологичен ред историята от месеците на войната. От мобилизацията през септември 1912 г., победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар, тежките боеве при Чаталджа и трудното ежедневие на българският войник, до обсадата и превземането на считаната за непревземаема Одринска крепост, пощенските картички показват ярка и достоверна картина на военните действия.
Балканската война е паметно събитие в Новата ни история, в което българският офицер и войник показват висок боен дух, патриотизъм и преданост към идеалите, завещани от епохата на Възраждането за национално освобождение и обединение на всички българи. През 1912 г., само 34 години след Освобождението и 4 години след провъзгласяването си за царство, България е готова да осъществи с военни средства основната външнополитическа цел на всички родни патриоти, политици и общественици. Заедно със съюзниците си от Балканите – Сърбия, Гърция и Черна Гора, българската армия се изправя срещу огромния човешки потенциал на владеещата все още територии на три континента Османска империя. И в рамките на по-малко от година – от октомври 1912 до май 1913 г., след поредица от победи по бойните полета на Тракия, Родопите и Македония, целта е постигната.
Всички земи на запад от линията Мидия – Енос са освободени.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път. Лазар Йорданов е роден в Македония, завършва Военното училище в София, а по-късно и Художествената академия. Работи във Военното министерство като офицер – военен художник. В изложбата е представен с картината си „Българските войски пред Чаталджа” и репродукциите „Одрин, Балканската война и плененият турски паша” и „Батареята на капитан Андреев пред Одрин”. Харалампи Тачев е първият български художник-декоратор, ученик на Иван Мърквичка, автор на герба на София, проекти за фасадите и интериорите на много сгради в страната, сред които храм „Александър Невски”, мавзолеят на Александър Батенберг, дворецът „Врана”, Синодалната палата, къщата музей на Христо Ботев в Калофер и други. Негови са представените в изложбата рисунки „В атака” и „Триумфалната арка в Пловдив 1912 – 1913 г.” В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени, принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети, свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Балканската война е паметно събитие в Новата ни история, в което българският офицер и войник показват висок боен дух, патриотизъм и преданост към идеалите, завещани от епохата на Възраждането за национално освобождение и обединение на всички българи. През 1912 г., само 34 години след Освобождението и 4 години след провъзгласяването си за царство, България е готова да осъществи с военни средства основната външнополитическа цел на всички родни патриоти, политици и общественици. Заедно със съюзниците си от Балканите – Сърбия, Гърция и Черна Гора, българската армия се изправя срещу огромния човешки потенциал на владеещата все още територии на три континента Османска империя. И в рамките на по-малко от година – от октомври 1912 до май 1913 г., след поредица от победи по бойните полета на Тракия, Родопите и Македония, целта е постигната.
Всички земи на запад от линията Мидия – Енос са освободени.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път. Лазар Йорданов е роден в Македония, завършва Военното училище в София, а по-късно и Художествената академия. Работи във Военното министерство като офицер – военен художник. В изложбата е представен с картината си „Българските войски пред Чаталджа” и репродукциите „Одрин, Балканската война и плененият турски паша” и „Батареята на капитан Андреев пред Одрин”. Харалампи Тачев е първият български художник-декоратор, ученик на Иван Мърквичка, автор на герба на София, проекти за фасадите и интериорите на много сгради в страната, сред които храм „Александър Невски”, мавзолеят на Александър Батенберг, дворецът „Врана”, Синодалната палата, къщата музей на Христо Ботев в Калофер и други. Негови са представените в изложбата рисунки „В атака” и „Триумфалната арка в Пловдив 1912 – 1913 г.” В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени, принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети, свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Изложби
15.12.2022 - 29.01.2023 Кирил Чолаков FRA/МЕЖДУ
Кирил Чолаков наименува изложбата си в музея МЕЖДУ.
Не само защото авторът живее и работи между две места – Римини в Италия и с. Извор в България, между различни езици и култури, но и защото поставя зрителя в позицията МЕЖДУ личната история на художника, персоналните спомени, приумиците на съзнанието и реалността, в която участваме, колективната памет и общата ни биография; между анекдотите, които се промъкват в дневника му с рисунки, до всеобщите истини; МЕЖДУ гледането и виждането.
В изложбата Кирил Чолаков включва два персонажа – на художника и на героя от книга-фантом. Преди още да са се срещнали, те влизат в странна игра, водена от техния куратор Надежда Джакова. Тя кани писателя Ирина Баткова да създаде текст, който по необичаен начин откликва на творчеството на художника, появявайки се като откъси от книги-фантоми. Освен рисунки, обекти и живопис на Кирил Чолаков и откъси от книги-фантоми на Ирина Баткова, в изложбата може да се види видеопортрет на художника от режисьора Милена Кънева.
В литературните откъси художникът открива визуални образи. Така героят от книгата внезапно се промъква в голямоформатната плетеница от рисунки върху стените в музея. Образът на човека-щъркел, изплел гнездо от мислите и идеите си, крачещ в мъглата и снега, превръщайки се в самотно оголено дърво, следва своя създател, от зала в зала. Авторите в изложбата стават повече от един, а разказът минава в множество наративи, които често нямат начало и край. Героят в книгата-фантом говори за онези места на нови възможности, в които прозира веригата от свързани събития, когато едно нещо преминава в нещо друго. Привидно хаотичните посоки приличат на лабиринт, който след дълго криволичене те извежда отново в началото…
Такава е и рисунката върху стената – място за наблюдение, което при продължително взиране губи ясните си очертания и силуетите на предмети, животни, растения и хора се изпразват от наратив, разпадат се, за да формират една „ нова мрежа“, всепоглъщаща или по-скоро всеобхващаща визия.
МЕЖДУ е особеното пространство на разместване на пластовете, на разграждане и повторно изграждане на образите. Преходно пространство, породено от срещите (претъркванията) на различни светове, гранична точка на разпадане, сбогуване с гледането (на образите от материалния свят) и изграждането на нови. Тази рисунка постепенно ще избледнее, а след приключването на изложбата ще изчезне – така, както се заличават с времето и нашите спомени. Изложбата е шеста от проекта „Автобиография“ от програмата на Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство.
Не само защото авторът живее и работи между две места – Римини в Италия и с. Извор в България, между различни езици и култури, но и защото поставя зрителя в позицията МЕЖДУ личната история на художника, персоналните спомени, приумиците на съзнанието и реалността, в която участваме, колективната памет и общата ни биография; между анекдотите, които се промъкват в дневника му с рисунки, до всеобщите истини; МЕЖДУ гледането и виждането.
В изложбата Кирил Чолаков включва два персонажа – на художника и на героя от книга-фантом. Преди още да са се срещнали, те влизат в странна игра, водена от техния куратор Надежда Джакова. Тя кани писателя Ирина Баткова да създаде текст, който по необичаен начин откликва на творчеството на художника, появявайки се като откъси от книги-фантоми. Освен рисунки, обекти и живопис на Кирил Чолаков и откъси от книги-фантоми на Ирина Баткова, в изложбата може да се види видеопортрет на художника от режисьора Милена Кънева.
В литературните откъси художникът открива визуални образи. Така героят от книгата внезапно се промъква в голямоформатната плетеница от рисунки върху стените в музея. Образът на човека-щъркел, изплел гнездо от мислите и идеите си, крачещ в мъглата и снега, превръщайки се в самотно оголено дърво, следва своя създател, от зала в зала. Авторите в изложбата стават повече от един, а разказът минава в множество наративи, които често нямат начало и край. Героят в книгата-фантом говори за онези места на нови възможности, в които прозира веригата от свързани събития, когато едно нещо преминава в нещо друго. Привидно хаотичните посоки приличат на лабиринт, който след дълго криволичене те извежда отново в началото…
Такава е и рисунката върху стената – място за наблюдение, което при продължително взиране губи ясните си очертания и силуетите на предмети, животни, растения и хора се изпразват от наратив, разпадат се, за да формират една „ нова мрежа“, всепоглъщаща или по-скоро всеобхващаща визия.
МЕЖДУ е особеното пространство на разместване на пластовете, на разграждане и повторно изграждане на образите. Преходно пространство, породено от срещите (претъркванията) на различни светове, гранична точка на разпадане, сбогуване с гледането (на образите от материалния свят) и изграждането на нови. Тази рисунка постепенно ще избледнее, а след приключването на изложбата ще изчезне – така, както се заличават с времето и нашите спомени. Изложбата е шеста от проекта „Автобиография“ от програмата на Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство.
Изложби
18.10.2022 - 12.02.2023 ЛИЛЯНА РУСЕВА (1932 – 2009) | Ретроспективна изложба
Името на Лиляна Русева е добре познато на онези, които са били участници или са следили развитието на изобразителното изкуство в България през втората половина на ХХ век. Творчеството на художничката категорично представлява значим дял сред водещите насоки и тенденции в неговия облик и характер. Настоящата експозиция, чийто повод е 90-годишнината от рождението на авторката, е възможност не само да се докоснем още веднъж до нейния свят в картини, акварели и рисунки, но и да ги осмислим и да ги съпреживеем в нова светлина, по-пълно и цялостно от гледна точка на несъмнения й принос в нашата художествена култура.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Леда Старчева | Свързани корпуси
Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати
Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
27.10.2022 - 21.05.2023 РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“
Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
01.12.2022 - 01.02.2023 Столична община отново е партньор на Коледната кампания на фондация „Стоян Камбарев“ – Елхи на таланта
София, НДК
Елхи на таланта красят столицата за четвърта поредна година, а Благотворителната екологична кампания сбъдва мечтите на таланти от цяла България.
Приказните ЕЛХИ НА ТАЛАНТА превърнаха за четвърта поредна година, алеята пред НДК в най-красивото празнично място в София. Светлините на живите елхи бяха запалени 1 декември и традиционно ще греят до началото на февруари следващата година, а на пролет ще бъдат подарени на Столична община и залесени в Гората на Таланта, в която вече има близо 100 вечнозелени дръвчета – продължение и символ на каузата на Кампанията.
ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА е поредната фантастична идея на Фондация „Стоян Камбарев“, носеща името на култовия театрален режисьор. Събраните средства отново отиват за стипендии на даровити деца от многодетни семейства в нужда и ще покрият едногодишните им разноски за изкуството, което са избрали. Ще бъдат закупени и много подаръци и ваучери. Благотворителната кампания се осъществява с официалното партньорство на Столична община. Основна заслуга за успеха на инициативата има и лидерът в ландшафния дизайн и озеленяването г-жа Петя Нановска/PROPLANTS, която за четвърта поредна година прави най-голямото дарение, а именно всички красиви живи, двуметрови елхи, които пристигнаха чак от Италия.
Традиционно, благодарение на ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА – единствената засега дарителска Кампания на Фондацията, едногодишни стипендии получават и много от музикалните ѝ таланти и лауреати, както и най-младите носители на Голямата Награда за Полет в Изкуството – основен фокус на културната организация. Средства се насочват и към няколко късометражни филма, а миналата година Фондация „Стоян Камбарев“ успя да финансира и издаде луксозно издание на поемата „Към Нея“ на младия поет и мултиталант Росен Карамфилов само благодарение на тази Коледна акция.
Благотворителната кампания ЕЛХИ НА ТАЛАНТА е активна до края на декември. Всеки, който желае, може да се включи в нея чрез дарение, продукти, подаръци или ваучери и може да се свърже с екипа на Фондация „Стоян Камбарев“ на фейсбук страницата или на мейл: foundationkambarev@gmail.com.
Елхи на таланта красят столицата за четвърта поредна година, а Благотворителната екологична кампания сбъдва мечтите на таланти от цяла България.
Приказните ЕЛХИ НА ТАЛАНТА превърнаха за четвърта поредна година, алеята пред НДК в най-красивото празнично място в София. Светлините на живите елхи бяха запалени 1 декември и традиционно ще греят до началото на февруари следващата година, а на пролет ще бъдат подарени на Столична община и залесени в Гората на Таланта, в която вече има близо 100 вечнозелени дръвчета – продължение и символ на каузата на Кампанията.
ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА е поредната фантастична идея на Фондация „Стоян Камбарев“, носеща името на култовия театрален режисьор. Събраните средства отново отиват за стипендии на даровити деца от многодетни семейства в нужда и ще покрият едногодишните им разноски за изкуството, което са избрали. Ще бъдат закупени и много подаръци и ваучери. Благотворителната кампания се осъществява с официалното партньорство на Столична община. Основна заслуга за успеха на инициативата има и лидерът в ландшафния дизайн и озеленяването г-жа Петя Нановска/PROPLANTS, която за четвърта поредна година прави най-голямото дарение, а именно всички красиви живи, двуметрови елхи, които пристигнаха чак от Италия.
Традиционно, благодарение на ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА – единствената засега дарителска Кампания на Фондацията, едногодишни стипендии получават и много от музикалните ѝ таланти и лауреати, както и най-младите носители на Голямата Награда за Полет в Изкуството – основен фокус на културната организация. Средства се насочват и към няколко късометражни филма, а миналата година Фондация „Стоян Камбарев“ успя да финансира и издаде луксозно издание на поемата „Към Нея“ на младия поет и мултиталант Росен Карамфилов само благодарение на тази Коледна акция.
Благотворителната кампания ЕЛХИ НА ТАЛАНТА е активна до края на декември. Всеки, който желае, може да се включи в нея чрез дарение, продукти, подаръци или ваучери и може да се свърже с екипа на Фондация „Стоян Камбарев“ на фейсбук страницата или на мейл: foundationkambarev@gmail.com.
Фестивали и чествания
15.12.2022 - 05.03.2023 Топография на приятелството | Васка Емануилова и Кирил Петров
Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложби
01.01.2023 - 31.12.2023 УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ
В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
19.10.2022 - 05.02.2023 Художествена галерия "Дечко Узунов": Програма "Срещи отвъд времето" представя изложбата "Дечко Узунов/Васил Абаджиев. Автопортрети"
През новия изложбен сезон в Художествена галерия „Дечко Узунов“ се представя първата експозиция от програмата „Срещи отвъд времето“. За тази поредица, по покана на екипа на галерията, специално ще се подготвят творби от съвременни автори, вдъхновени от творчеството на големия български творец и интелектуалец Дечко Узунов. Новосъздадените произведения на определения художник ще бъдат представени съвместно с творбите „вдъхновители“ в пространството на филиала на Софийската градска художествена галерия – Художествена галерия „Дечко Узунов“.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.
Изложби
15.12.2022 - 28.02.2023 „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“
Временната експозиция разказва за високата образованост, многостранните интереси и дейности на интелектуалеца и твореца Драган Тенев. Представена е неговата биография, личният и професионалният му свят, семейството и домът му, интересите му като читател, създадените от него произведения, архивът му с радио-и телевизионни сценарии, публикации от периодичния печат, фотографии и др.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023 „Първите владетели на Европа“
БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
24.11.2022 - 31.08.2023 „София – 100 лица в Балканската война“, изложба за атмосферата на София преди повече от век
"За ролята на София като център на военната мощ на България и за духа на града преди и по време на войната разказва изложбата на Националния военноисторически музей, която се реализира с финансовата подкрепа на Програма "Култура" на Столична община" – разказа заместник-кметът на София Мирослав Боршош.
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023 Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“
В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
05.01.2023 MAMMA MIA!
Музика и текст Бени Андершон и Бьорн Улвеус, Режисьор Пламен Карталов
Софийска опера и балет
Времетраене 3:00 с 1 антракт
Голяма зрителна зала
Изпълнява са на български език, с английски субтитри
Софийска опера и балет
Времетраене 3:00 с 1 антракт
Голяма зрителна зала
Изпълнява са на български език, с английски субтитри
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023 "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"
Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
15.12.2022 - 15.02.2023 "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте" - изложба
РЦСИ „Топлоцентрала“ представя изложба, озаглавена по цитат на датския философ-екзистенциалист Сьорен Киркегор. Припознавайки се в теорията на непонятността на заобикалящия ни свят, норвежецът Ларс Нордби намира корените на визуалното изкуство в скандинавската философия, която отвежда човешкото съзнание през полюсните чувства на отричане, ярост и любов.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Изложби
16.08.2022 - 08.01.2023 БОГ КРИШНА
Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Изложби
01.01.2022 - 31.08.2023 Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023 Временна изложба „Метеорити"
Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Гостуваща изложба „Вернисаж на суетата“
От декември 2022 г. в Националния политехнически музей (НПТМ) гостува „Вернисаж на суетата“ – любопитна изложба, подготвена от екипа на Регионален исторически музей – Кърджали (РИМ Кърджали). В нея са представени пощенски картички от началото на XX-ти век. Същите са част от албум, притежание на Катиша Илиева, подарен на РИМ Кърджали през 1987 г. от Недялка Илиева Яневска, пряк наследник на собственичката.
Семейната колекция се състои от 137 броя черно-бели и цветни пощенски картички, обхващащи периода от 1913 до 1931 г. По-голямата част от тях са от времето 1914 – 1918 г., когато бушува Първата световна война. Някои са изпращани от фронта – това са така наречените „войнишки“ картички. С други се честитят празниците – Коледа, Нова година, Възкресение Христово, имени дни, края на войната, настъпилия мир, коронацията на новия цар Борис III и т.н. Текстовете отразяват най-разнообразни човешки радости, неволи, тъги, любовни трепети и всякакви други чувства и преживявания. Изпращането на картичките става по пощата, като открито писмо.
Колекция „Катиша Илиева“ е изключително стойностна, въздействаща и красива. Пощенските картички, създадени и изпратени преди повече от век, са малки произведения на изкуството, автентично отражение на историческата действителност, умален образ на човешкото ежедневие, вкус и суета.
Куратори на изложбата са Светла Михайлова и Лидия Кирилова от РИМ Кърджали. Гостуващата експозиция е по повод инициативите, свързани с 65-тата годишнина от създаването на НПТМ и може да бъде разгледана до март 2023 г.
Семейната колекция се състои от 137 броя черно-бели и цветни пощенски картички, обхващащи периода от 1913 до 1931 г. По-голямата част от тях са от времето 1914 – 1918 г., когато бушува Първата световна война. Някои са изпращани от фронта – това са така наречените „войнишки“ картички. С други се честитят празниците – Коледа, Нова година, Възкресение Христово, имени дни, края на войната, настъпилия мир, коронацията на новия цар Борис III и т.н. Текстовете отразяват най-разнообразни човешки радости, неволи, тъги, любовни трепети и всякакви други чувства и преживявания. Изпращането на картичките става по пощата, като открито писмо.
Колекция „Катиша Илиева“ е изключително стойностна, въздействаща и красива. Пощенските картички, създадени и изпратени преди повече от век, са малки произведения на изкуството, автентично отражение на историческата действителност, умален образ на човешкото ежедневие, вкус и суета.
Куратори на изложбата са Светла Михайлова и Лидия Кирилова от РИМ Кърджали. Гостуващата експозиция е по повод инициативите, свързани с 65-тата годишнина от създаването на НПТМ и може да бъде разгледана до март 2023 г.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023 ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА
Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 15.01.2023 Дебютна изложба „Пътят„ - автор Джоана Маринова
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Дебютна изложба „Път„ - автор Джоана Маринова
Вернисаж 16.12.2022 г. - 19:00 - 21:00 ч.
Вход свободен.
Дебютна изложба „Път„ - автор Джоана Маринова
Вернисаж 16.12.2022 г. - 19:00 - 21:00 ч.
Вход свободен.
Изложби
01.12.2022 - 16.01.2023 До 16 януари се приемат творби в конкурса за есе, посветен на 100-годишния юбилей на писателя Ивайло Петров
Столичната община, Столичната библиотека, Съюзът на българските писатели и семейството на писателя Ивайло Петров организират конкурс за написване на есе, посветен на 100-годишния юбилей на Ивайло Петров.
Целта е насърчаване на младите автори в областта на есеистиката и съхраняване на паметта за личността и творчеството на Ивайло Петров – един от знаковите церемония български белетристи на XX век.
Конкурсът е явен и се провежда под мотото „Преди да се родя и след това“. Темата не обвързва кандидатите с анализ на романа на Ивайло Петров „Преди да се родя и след смъртта ми“, но участниците биха могли да реализират в текста подходящи препратки към романа или да формулират собствена гледна точка към съвремието. Кандидатите изпращат по имейл един прикачен файл, съдържащ едно есе (до 4000 знака с разстоянията), подписано с име или псевдоним, кратка биография, телефон за връзка и имейл.
Творбите се приемат на имейл konkurs_ivailopetrof@abv.bg до 16 януари 2023 г., включително. В полето „Относно“ на имейла кандидатът трябва да отбележи в коя възрастова група участва. Творбите ще бъдат оценявани от 3-членно жури в състав: Недялко Йорданов – председател на журито, д-р Митко Новков и д-р Анжела Димчева – членове на журито. Носителите на наградите ще бъдат обявени публично в печатните и електронни медии.
Тържествената церемония по връчване на наградите в конкурса за есе „Ивайло Петров“ ще се състои в Столичната библиотека на 19 януари 2023 г., когато се навършват 100 години от рождението на писателя.
Целта е насърчаване на младите автори в областта на есеистиката и съхраняване на паметта за личността и творчеството на Ивайло Петров – един от знаковите церемония български белетристи на XX век.
Конкурсът е явен и се провежда под мотото „Преди да се родя и след това“. Темата не обвързва кандидатите с анализ на романа на Ивайло Петров „Преди да се родя и след смъртта ми“, но участниците биха могли да реализират в текста подходящи препратки към романа или да формулират собствена гледна точка към съвремието. Кандидатите изпращат по имейл един прикачен файл, съдържащ едно есе (до 4000 знака с разстоянията), подписано с име или псевдоним, кратка биография, телефон за връзка и имейл.
Творбите се приемат на имейл konkurs_ivailopetrof@abv.bg до 16 януари 2023 г., включително. В полето „Относно“ на имейла кандидатът трябва да отбележи в коя възрастова група участва. Творбите ще бъдат оценявани от 3-членно жури в състав: Недялко Йорданов – председател на журито, д-р Митко Новков и д-р Анжела Димчева – членове на журито. Носителите на наградите ще бъдат обявени публично в печатните и електронни медии.
Тържествената церемония по връчване на наградите в конкурса за есе „Ивайло Петров“ ще се състои в Столичната библиотека на 19 януари 2023 г., когато се навършват 100 години от рождението на писателя.
Фестивали и чествания
16.12.2022 - 19.03.2023 ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ
Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
01.12.2022 - 15.01.2023 Започва конкурсът "Да украсим София за Коледа"
От 1 декември 2022 г. до 15 януари 2023 г. ще се проведе традиционната кампания на Столична община „Да украсим София за Коледа” за външна празнична украса на сграда, балкон, двор и междублоково пространство на територията на Столична община.
До 3 снимки с украса се изпращат на имейл: ukrasi_sofia@mail.bg. Краен срок за участие – 15 януари 2023 г., включително. Трябва да бъдат посочени трите имена на участника/име на организация, адрес на украсения обект и координати за връзка.
На страницата Да украсим София за Коледа ще бъдат публикувани относимите към кампанията фотографии, а трима от авторите (собствениците) на украсите, събрали най-много харесвания, ще получат парични награди.
Подробности: на фейсбук страницата на конкурса Да украсим София за Коледа.
До 3 снимки с украса се изпращат на имейл: ukrasi_sofia@mail.bg. Краен срок за участие – 15 януари 2023 г., включително. Трябва да бъдат посочени трите имена на участника/име на организация, адрес на украсения обект и координати за връзка.
На страницата Да украсим София за Коледа ще бъдат публикувани относимите към кампанията фотографии, а трима от авторите (собствениците) на украсите, събрали най-много харесвания, ще получат парични награди.
Подробности: на фейсбук страницата на конкурса Да украсим София за Коледа.
Фестивали и чествания
08.12.2022 - 12.02.2023 Изложба "Бруто – нето" на Румен Гашаров в Софийската градска художествена галерия
Изложбата „Бруто – нето“ представя творчеството на Румен Гашаров. Проследява промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение – до добре познатите негови знакови мащабни платна. Тя представя на публиката и най-вече на младите зрители тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек. Тема, която последователно защитава и досега в българската живопис.
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Изложби
04.11.2022 - 01.09.2023 Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга.
Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
05.10.2022 - 01.09.2023 Изложба „Разказ за войната“-110 г. Балканска война
Основен акцент в изложбата са поредицата от картички, представящи в хронологичен ред историята от месеците на войната. От мобилизацията през септември 1912 г., победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар, тежките боеве при Чаталджа и трудното ежедневие на българският войник, до обсадата и превземането на считаната за непревземаема Одринска крепост, пощенските картички показват ярка и достоверна картина на военните действия.
Балканската война е паметно събитие в Новата ни история, в което българският офицер и войник показват висок боен дух, патриотизъм и преданост към идеалите, завещани от епохата на Възраждането за национално освобождение и обединение на всички българи. През 1912 г., само 34 години след Освобождението и 4 години след провъзгласяването си за царство, България е готова да осъществи с военни средства основната външнополитическа цел на всички родни патриоти, политици и общественици. Заедно със съюзниците си от Балканите – Сърбия, Гърция и Черна Гора, българската армия се изправя срещу огромния човешки потенциал на владеещата все още територии на три континента Османска империя. И в рамките на по-малко от година – от октомври 1912 до май 1913 г., след поредица от победи по бойните полета на Тракия, Родопите и Македония, целта е постигната.
Всички земи на запад от линията Мидия – Енос са освободени.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път. Лазар Йорданов е роден в Македония, завършва Военното училище в София, а по-късно и Художествената академия. Работи във Военното министерство като офицер – военен художник. В изложбата е представен с картината си „Българските войски пред Чаталджа” и репродукциите „Одрин, Балканската война и плененият турски паша” и „Батареята на капитан Андреев пред Одрин”. Харалампи Тачев е първият български художник-декоратор, ученик на Иван Мърквичка, автор на герба на София, проекти за фасадите и интериорите на много сгради в страната, сред които храм „Александър Невски”, мавзолеят на Александър Батенберг, дворецът „Врана”, Синодалната палата, къщата музей на Христо Ботев в Калофер и други. Негови са представените в изложбата рисунки „В атака” и „Триумфалната арка в Пловдив 1912 – 1913 г.” В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени, принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети, свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Балканската война е паметно събитие в Новата ни история, в което българският офицер и войник показват висок боен дух, патриотизъм и преданост към идеалите, завещани от епохата на Възраждането за национално освобождение и обединение на всички българи. През 1912 г., само 34 години след Освобождението и 4 години след провъзгласяването си за царство, България е готова да осъществи с военни средства основната външнополитическа цел на всички родни патриоти, политици и общественици. Заедно със съюзниците си от Балканите – Сърбия, Гърция и Черна Гора, българската армия се изправя срещу огромния човешки потенциал на владеещата все още територии на три континента Османска империя. И в рамките на по-малко от година – от октомври 1912 до май 1913 г., след поредица от победи по бойните полета на Тракия, Родопите и Македония, целта е постигната.
Всички земи на запад от линията Мидия – Енос са освободени.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път. Лазар Йорданов е роден в Македония, завършва Военното училище в София, а по-късно и Художествената академия. Работи във Военното министерство като офицер – военен художник. В изложбата е представен с картината си „Българските войски пред Чаталджа” и репродукциите „Одрин, Балканската война и плененият турски паша” и „Батареята на капитан Андреев пред Одрин”. Харалампи Тачев е първият български художник-декоратор, ученик на Иван Мърквичка, автор на герба на София, проекти за фасадите и интериорите на много сгради в страната, сред които храм „Александър Невски”, мавзолеят на Александър Батенберг, дворецът „Врана”, Синодалната палата, къщата музей на Христо Ботев в Калофер и други. Негови са представените в изложбата рисунки „В атака” и „Триумфалната арка в Пловдив 1912 – 1913 г.” В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени, принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети, свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Изложби
15.12.2022 - 29.01.2023 Кирил Чолаков FRA/МЕЖДУ
Кирил Чолаков наименува изложбата си в музея МЕЖДУ.
Не само защото авторът живее и работи между две места – Римини в Италия и с. Извор в България, между различни езици и култури, но и защото поставя зрителя в позицията МЕЖДУ личната история на художника, персоналните спомени, приумиците на съзнанието и реалността, в която участваме, колективната памет и общата ни биография; между анекдотите, които се промъкват в дневника му с рисунки, до всеобщите истини; МЕЖДУ гледането и виждането.
В изложбата Кирил Чолаков включва два персонажа – на художника и на героя от книга-фантом. Преди още да са се срещнали, те влизат в странна игра, водена от техния куратор Надежда Джакова. Тя кани писателя Ирина Баткова да създаде текст, който по необичаен начин откликва на творчеството на художника, появявайки се като откъси от книги-фантоми. Освен рисунки, обекти и живопис на Кирил Чолаков и откъси от книги-фантоми на Ирина Баткова, в изложбата може да се види видеопортрет на художника от режисьора Милена Кънева.
В литературните откъси художникът открива визуални образи. Така героят от книгата внезапно се промъква в голямоформатната плетеница от рисунки върху стените в музея. Образът на човека-щъркел, изплел гнездо от мислите и идеите си, крачещ в мъглата и снега, превръщайки се в самотно оголено дърво, следва своя създател, от зала в зала. Авторите в изложбата стават повече от един, а разказът минава в множество наративи, които често нямат начало и край. Героят в книгата-фантом говори за онези места на нови възможности, в които прозира веригата от свързани събития, когато едно нещо преминава в нещо друго. Привидно хаотичните посоки приличат на лабиринт, който след дълго криволичене те извежда отново в началото…
Такава е и рисунката върху стената – място за наблюдение, което при продължително взиране губи ясните си очертания и силуетите на предмети, животни, растения и хора се изпразват от наратив, разпадат се, за да формират една „ нова мрежа“, всепоглъщаща или по-скоро всеобхващаща визия.
МЕЖДУ е особеното пространство на разместване на пластовете, на разграждане и повторно изграждане на образите. Преходно пространство, породено от срещите (претъркванията) на различни светове, гранична точка на разпадане, сбогуване с гледането (на образите от материалния свят) и изграждането на нови. Тази рисунка постепенно ще избледнее, а след приключването на изложбата ще изчезне – така, както се заличават с времето и нашите спомени. Изложбата е шеста от проекта „Автобиография“ от програмата на Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство.
Не само защото авторът живее и работи между две места – Римини в Италия и с. Извор в България, между различни езици и култури, но и защото поставя зрителя в позицията МЕЖДУ личната история на художника, персоналните спомени, приумиците на съзнанието и реалността, в която участваме, колективната памет и общата ни биография; между анекдотите, които се промъкват в дневника му с рисунки, до всеобщите истини; МЕЖДУ гледането и виждането.
В изложбата Кирил Чолаков включва два персонажа – на художника и на героя от книга-фантом. Преди още да са се срещнали, те влизат в странна игра, водена от техния куратор Надежда Джакова. Тя кани писателя Ирина Баткова да създаде текст, който по необичаен начин откликва на творчеството на художника, появявайки се като откъси от книги-фантоми. Освен рисунки, обекти и живопис на Кирил Чолаков и откъси от книги-фантоми на Ирина Баткова, в изложбата може да се види видеопортрет на художника от режисьора Милена Кънева.
В литературните откъси художникът открива визуални образи. Така героят от книгата внезапно се промъква в голямоформатната плетеница от рисунки върху стените в музея. Образът на човека-щъркел, изплел гнездо от мислите и идеите си, крачещ в мъглата и снега, превръщайки се в самотно оголено дърво, следва своя създател, от зала в зала. Авторите в изложбата стават повече от един, а разказът минава в множество наративи, които често нямат начало и край. Героят в книгата-фантом говори за онези места на нови възможности, в които прозира веригата от свързани събития, когато едно нещо преминава в нещо друго. Привидно хаотичните посоки приличат на лабиринт, който след дълго криволичене те извежда отново в началото…
Такава е и рисунката върху стената – място за наблюдение, което при продължително взиране губи ясните си очертания и силуетите на предмети, животни, растения и хора се изпразват от наратив, разпадат се, за да формират една „ нова мрежа“, всепоглъщаща или по-скоро всеобхващаща визия.
МЕЖДУ е особеното пространство на разместване на пластовете, на разграждане и повторно изграждане на образите. Преходно пространство, породено от срещите (претъркванията) на различни светове, гранична точка на разпадане, сбогуване с гледането (на образите от материалния свят) и изграждането на нови. Тази рисунка постепенно ще избледнее, а след приключването на изложбата ще изчезне – така, както се заличават с времето и нашите спомени. Изложбата е шеста от проекта „Автобиография“ от програмата на Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство.
Изложби
18.10.2022 - 12.02.2023 ЛИЛЯНА РУСЕВА (1932 – 2009) | Ретроспективна изложба
Името на Лиляна Русева е добре познато на онези, които са били участници или са следили развитието на изобразителното изкуство в България през втората половина на ХХ век. Творчеството на художничката категорично представлява значим дял сред водещите насоки и тенденции в неговия облик и характер. Настоящата експозиция, чийто повод е 90-годишнината от рождението на авторката, е възможност не само да се докоснем още веднъж до нейния свят в картини, акварели и рисунки, но и да ги осмислим и да ги съпреживеем в нова светлина, по-пълно и цялостно от гледна точка на несъмнения й принос в нашата художествена култура.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Леда Старчева | Свързани корпуси
Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати
Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
27.10.2022 - 21.05.2023 РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“
Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
06.01.2023 Св. Богоявление (Йордановден)
На 06 януари християните празнуват Йордановден - Свето Богоявление. Според християнската религия този ден е посветен на Кръщението на Иисус Христос в река Йордан и е един от най-тържествените църковни празници. Отбелязва се от православния канон с празничен водосвет. Особено атрактивен е моментът след ритуалното кръщаване на водата, когато свещеникът хвърля кръста в реката или в морето. Най-смелите мъже - калени плувци - се спускат да го вземат. Вярва се, че ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът – здрав, а късметът е у този, който пръв намери кръста. В София този ритуал се прави в ледените води на езерото в квартал „Дружба”. Имен ден празнуват: Йордан, Йорданкa, Бистра, Богдан, Богoлюбa, Богомил, Божана, Божидар, Борислава, Боян.
Църковни празници
01.12.2022 - 01.02.2023 Столична община отново е партньор на Коледната кампания на фондация „Стоян Камбарев“ – Елхи на таланта
София, НДК
Елхи на таланта красят столицата за четвърта поредна година, а Благотворителната екологична кампания сбъдва мечтите на таланти от цяла България.
Приказните ЕЛХИ НА ТАЛАНТА превърнаха за четвърта поредна година, алеята пред НДК в най-красивото празнично място в София. Светлините на живите елхи бяха запалени 1 декември и традиционно ще греят до началото на февруари следващата година, а на пролет ще бъдат подарени на Столична община и залесени в Гората на Таланта, в която вече има близо 100 вечнозелени дръвчета – продължение и символ на каузата на Кампанията.
ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА е поредната фантастична идея на Фондация „Стоян Камбарев“, носеща името на култовия театрален режисьор. Събраните средства отново отиват за стипендии на даровити деца от многодетни семейства в нужда и ще покрият едногодишните им разноски за изкуството, което са избрали. Ще бъдат закупени и много подаръци и ваучери. Благотворителната кампания се осъществява с официалното партньорство на Столична община. Основна заслуга за успеха на инициативата има и лидерът в ландшафния дизайн и озеленяването г-жа Петя Нановска/PROPLANTS, която за четвърта поредна година прави най-голямото дарение, а именно всички красиви живи, двуметрови елхи, които пристигнаха чак от Италия.
Традиционно, благодарение на ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА – единствената засега дарителска Кампания на Фондацията, едногодишни стипендии получават и много от музикалните ѝ таланти и лауреати, както и най-младите носители на Голямата Награда за Полет в Изкуството – основен фокус на културната организация. Средства се насочват и към няколко късометражни филма, а миналата година Фондация „Стоян Камбарев“ успя да финансира и издаде луксозно издание на поемата „Към Нея“ на младия поет и мултиталант Росен Карамфилов само благодарение на тази Коледна акция.
Благотворителната кампания ЕЛХИ НА ТАЛАНТА е активна до края на декември. Всеки, който желае, може да се включи в нея чрез дарение, продукти, подаръци или ваучери и може да се свърже с екипа на Фондация „Стоян Камбарев“ на фейсбук страницата или на мейл: foundationkambarev@gmail.com.
Елхи на таланта красят столицата за четвърта поредна година, а Благотворителната екологична кампания сбъдва мечтите на таланти от цяла България.
Приказните ЕЛХИ НА ТАЛАНТА превърнаха за четвърта поредна година, алеята пред НДК в най-красивото празнично място в София. Светлините на живите елхи бяха запалени 1 декември и традиционно ще греят до началото на февруари следващата година, а на пролет ще бъдат подарени на Столична община и залесени в Гората на Таланта, в която вече има близо 100 вечнозелени дръвчета – продължение и символ на каузата на Кампанията.
ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА е поредната фантастична идея на Фондация „Стоян Камбарев“, носеща името на култовия театрален режисьор. Събраните средства отново отиват за стипендии на даровити деца от многодетни семейства в нужда и ще покрият едногодишните им разноски за изкуството, което са избрали. Ще бъдат закупени и много подаръци и ваучери. Благотворителната кампания се осъществява с официалното партньорство на Столична община. Основна заслуга за успеха на инициативата има и лидерът в ландшафния дизайн и озеленяването г-жа Петя Нановска/PROPLANTS, която за четвърта поредна година прави най-голямото дарение, а именно всички красиви живи, двуметрови елхи, които пристигнаха чак от Италия.
Традиционно, благодарение на ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА – единствената засега дарителска Кампания на Фондацията, едногодишни стипендии получават и много от музикалните ѝ таланти и лауреати, както и най-младите носители на Голямата Награда за Полет в Изкуството – основен фокус на културната организация. Средства се насочват и към няколко късометражни филма, а миналата година Фондация „Стоян Камбарев“ успя да финансира и издаде луксозно издание на поемата „Към Нея“ на младия поет и мултиталант Росен Карамфилов само благодарение на тази Коледна акция.
Благотворителната кампания ЕЛХИ НА ТАЛАНТА е активна до края на декември. Всеки, който желае, може да се включи в нея чрез дарение, продукти, подаръци или ваучери и може да се свърже с екипа на Фондация „Стоян Камбарев“ на фейсбук страницата или на мейл: foundationkambarev@gmail.com.
Фестивали и чествания
15.12.2022 - 05.03.2023 Топография на приятелството | Васка Емануилова и Кирил Петров
Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложби
01.01.2023 - 31.12.2023 УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ
В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
19.10.2022 - 05.02.2023 Художествена галерия "Дечко Узунов": Програма "Срещи отвъд времето" представя изложбата "Дечко Узунов/Васил Абаджиев. Автопортрети"
През новия изложбен сезон в Художествена галерия „Дечко Узунов“ се представя първата експозиция от програмата „Срещи отвъд времето“. За тази поредица, по покана на екипа на галерията, специално ще се подготвят творби от съвременни автори, вдъхновени от творчеството на големия български творец и интелектуалец Дечко Узунов. Новосъздадените произведения на определения художник ще бъдат представени съвместно с творбите „вдъхновители“ в пространството на филиала на Софийската градска художествена галерия – Художествена галерия „Дечко Узунов“.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.
Изложби
15.12.2022 - 28.02.2023 „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“
Временната експозиция разказва за високата образованост, многостранните интереси и дейности на интелектуалеца и твореца Драган Тенев. Представена е неговата биография, личният и професионалният му свят, семейството и домът му, интересите му като читател, създадените от него произведения, архивът му с радио-и телевизионни сценарии, публикации от периодичния печат, фотографии и др.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023 „Първите владетели на Европа“
БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
24.11.2022 - 31.08.2023 „София – 100 лица в Балканската война“, изложба за атмосферата на София преди повече от век
"За ролята на София като център на военната мощ на България и за духа на града преди и по време на войната разказва изложбата на Националния военноисторически музей, която се реализира с финансовата подкрепа на Програма "Култура" на Столична община" – разказа заместник-кметът на София Мирослав Боршош.
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023 Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“
В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
06.01.2023 Честваме 175 години от рождението на Христо Ботев
пред бюст-паметника на Христо Ботев в Борисовата градина
На 6 януари 2023 г. (петък) от 13.00 часа пред бюст-паметника на Христо Ботев в Борисовата градина ще се проведе тържествено честване на 175-годишнината от рождението на големия български поет, публицист, общественик и революционер.
В програмата ще участват актрисата Силвия Лулчева, мъжки вокален ансамбъл ”България” с художествен ръководител акад. Валентин Бобевски и Гвардейският представителен духов оркестър.
На 6 януари 2023 г. (петък) от 13.00 часа пред бюст-паметника на Христо Ботев в Борисовата градина ще се проведе тържествено честване на 175-годишнината от рождението на големия български поет, публицист, общественик и революционер.
В програмата ще участват актрисата Силвия Лулчева, мъжки вокален ансамбъл ”България” с художествен ръководител акад. Валентин Бобевски и Гвардейският представителен духов оркестър.
Фестивали и чествания
06.01.2023 Празничния интерактивен спектакъл – ВОДИЦИ, организиран от сдружение „Родов завет“
Божа майка син носи да го кръсти, да го кръсти Св. Йоан Елате заедно да ознаменуваме празника ВОДИЦИ, както нашите предци от века и до века.
За да дойдат Освежителни Времена за Българския род, да умием пътищата и сърцата си с Живите Богоявленски Води.
Зала „Елит“, 19:30 ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход свободен
За да дойдат Освежителни Времена за Българския род, да умием пътищата и сърцата си с Живите Богоявленски Води.
Зала „Елит“, 19:30 ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход свободен
Фестивали и чествания
06.01.2023 MAMMA MIA!
Музика и текст Бени Андершон и Бьорн Улвеус, Режисьор Пламен Карталов
Софийска опера и балет
Времетраене 3:00 с 1 антракт
Голяма зрителна зала
Изпълнява са на български език, с английски субтитри
Софийска опера и балет
Времетраене 3:00 с 1 антракт
Голяма зрителна зала
Изпълнява са на български език, с английски субтитри
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023 "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"
Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
15.12.2022 - 15.02.2023 "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте" - изложба
РЦСИ „Топлоцентрала“ представя изложба, озаглавена по цитат на датския философ-екзистенциалист Сьорен Киркегор. Припознавайки се в теорията на непонятността на заобикалящия ни свят, норвежецът Ларс Нордби намира корените на визуалното изкуство в скандинавската философия, която отвежда човешкото съзнание през полюсните чувства на отричане, ярост и любов.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Изложби
16.08.2022 - 08.01.2023 БОГ КРИШНА
Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Изложби
01.01.2022 - 31.08.2023 Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023 Временна изложба „Метеорити"
Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Гостуваща изложба „Вернисаж на суетата“
От декември 2022 г. в Националния политехнически музей (НПТМ) гостува „Вернисаж на суетата“ – любопитна изложба, подготвена от екипа на Регионален исторически музей – Кърджали (РИМ Кърджали). В нея са представени пощенски картички от началото на XX-ти век. Същите са част от албум, притежание на Катиша Илиева, подарен на РИМ Кърджали през 1987 г. от Недялка Илиева Яневска, пряк наследник на собственичката.
Семейната колекция се състои от 137 броя черно-бели и цветни пощенски картички, обхващащи периода от 1913 до 1931 г. По-голямата част от тях са от времето 1914 – 1918 г., когато бушува Първата световна война. Някои са изпращани от фронта – това са така наречените „войнишки“ картички. С други се честитят празниците – Коледа, Нова година, Възкресение Христово, имени дни, края на войната, настъпилия мир, коронацията на новия цар Борис III и т.н. Текстовете отразяват най-разнообразни човешки радости, неволи, тъги, любовни трепети и всякакви други чувства и преживявания. Изпращането на картичките става по пощата, като открито писмо.
Колекция „Катиша Илиева“ е изключително стойностна, въздействаща и красива. Пощенските картички, създадени и изпратени преди повече от век, са малки произведения на изкуството, автентично отражение на историческата действителност, умален образ на човешкото ежедневие, вкус и суета.
Куратори на изложбата са Светла Михайлова и Лидия Кирилова от РИМ Кърджали. Гостуващата експозиция е по повод инициативите, свързани с 65-тата годишнина от създаването на НПТМ и може да бъде разгледана до март 2023 г.
Семейната колекция се състои от 137 броя черно-бели и цветни пощенски картички, обхващащи периода от 1913 до 1931 г. По-голямата част от тях са от времето 1914 – 1918 г., когато бушува Първата световна война. Някои са изпращани от фронта – това са така наречените „войнишки“ картички. С други се честитят празниците – Коледа, Нова година, Възкресение Христово, имени дни, края на войната, настъпилия мир, коронацията на новия цар Борис III и т.н. Текстовете отразяват най-разнообразни човешки радости, неволи, тъги, любовни трепети и всякакви други чувства и преживявания. Изпращането на картичките става по пощата, като открито писмо.
Колекция „Катиша Илиева“ е изключително стойностна, въздействаща и красива. Пощенските картички, създадени и изпратени преди повече от век, са малки произведения на изкуството, автентично отражение на историческата действителност, умален образ на човешкото ежедневие, вкус и суета.
Куратори на изложбата са Светла Михайлова и Лидия Кирилова от РИМ Кърджали. Гостуващата експозиция е по повод инициативите, свързани с 65-тата годишнина от създаването на НПТМ и може да бъде разгледана до март 2023 г.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023 ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА
Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 15.01.2023 Дебютна изложба „Пътят„ - автор Джоана Маринова
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Дебютна изложба „Път„ - автор Джоана Маринова
Вернисаж 16.12.2022 г. - 19:00 - 21:00 ч.
Вход свободен.
Дебютна изложба „Път„ - автор Джоана Маринова
Вернисаж 16.12.2022 г. - 19:00 - 21:00 ч.
Вход свободен.
Изложби
01.12.2022 - 16.01.2023 До 16 януари се приемат творби в конкурса за есе, посветен на 100-годишния юбилей на писателя Ивайло Петров
Столичната община, Столичната библиотека, Съюзът на българските писатели и семейството на писателя Ивайло Петров организират конкурс за написване на есе, посветен на 100-годишния юбилей на Ивайло Петров.
Целта е насърчаване на младите автори в областта на есеистиката и съхраняване на паметта за личността и творчеството на Ивайло Петров – един от знаковите церемония български белетристи на XX век.
Конкурсът е явен и се провежда под мотото „Преди да се родя и след това“. Темата не обвързва кандидатите с анализ на романа на Ивайло Петров „Преди да се родя и след смъртта ми“, но участниците биха могли да реализират в текста подходящи препратки към романа или да формулират собствена гледна точка към съвремието. Кандидатите изпращат по имейл един прикачен файл, съдържащ едно есе (до 4000 знака с разстоянията), подписано с име или псевдоним, кратка биография, телефон за връзка и имейл.
Творбите се приемат на имейл konkurs_ivailopetrof@abv.bg до 16 януари 2023 г., включително. В полето „Относно“ на имейла кандидатът трябва да отбележи в коя възрастова група участва. Творбите ще бъдат оценявани от 3-членно жури в състав: Недялко Йорданов – председател на журито, д-р Митко Новков и д-р Анжела Димчева – членове на журито. Носителите на наградите ще бъдат обявени публично в печатните и електронни медии.
Тържествената церемония по връчване на наградите в конкурса за есе „Ивайло Петров“ ще се състои в Столичната библиотека на 19 януари 2023 г., когато се навършват 100 години от рождението на писателя.
Целта е насърчаване на младите автори в областта на есеистиката и съхраняване на паметта за личността и творчеството на Ивайло Петров – един от знаковите церемония български белетристи на XX век.
Конкурсът е явен и се провежда под мотото „Преди да се родя и след това“. Темата не обвързва кандидатите с анализ на романа на Ивайло Петров „Преди да се родя и след смъртта ми“, но участниците биха могли да реализират в текста подходящи препратки към романа или да формулират собствена гледна точка към съвремието. Кандидатите изпращат по имейл един прикачен файл, съдържащ едно есе (до 4000 знака с разстоянията), подписано с име или псевдоним, кратка биография, телефон за връзка и имейл.
Творбите се приемат на имейл konkurs_ivailopetrof@abv.bg до 16 януари 2023 г., включително. В полето „Относно“ на имейла кандидатът трябва да отбележи в коя възрастова група участва. Творбите ще бъдат оценявани от 3-членно жури в състав: Недялко Йорданов – председател на журито, д-р Митко Новков и д-р Анжела Димчева – членове на журито. Носителите на наградите ще бъдат обявени публично в печатните и електронни медии.
Тържествената церемония по връчване на наградите в конкурса за есе „Ивайло Петров“ ще се състои в Столичната библиотека на 19 януари 2023 г., когато се навършват 100 години от рождението на писателя.
Фестивали и чествания
16.12.2022 - 19.03.2023 ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ
Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
01.12.2022 - 15.01.2023 Започва конкурсът "Да украсим София за Коледа"
От 1 декември 2022 г. до 15 януари 2023 г. ще се проведе традиционната кампания на Столична община „Да украсим София за Коледа” за външна празнична украса на сграда, балкон, двор и междублоково пространство на територията на Столична община.
До 3 снимки с украса се изпращат на имейл: ukrasi_sofia@mail.bg. Краен срок за участие – 15 януари 2023 г., включително. Трябва да бъдат посочени трите имена на участника/име на организация, адрес на украсения обект и координати за връзка.
На страницата Да украсим София за Коледа ще бъдат публикувани относимите към кампанията фотографии, а трима от авторите (собствениците) на украсите, събрали най-много харесвания, ще получат парични награди.
Подробности: на фейсбук страницата на конкурса Да украсим София за Коледа.
До 3 снимки с украса се изпращат на имейл: ukrasi_sofia@mail.bg. Краен срок за участие – 15 януари 2023 г., включително. Трябва да бъдат посочени трите имена на участника/име на организация, адрес на украсения обект и координати за връзка.
На страницата Да украсим София за Коледа ще бъдат публикувани относимите към кампанията фотографии, а трима от авторите (собствениците) на украсите, събрали най-много харесвания, ще получат парични награди.
Подробности: на фейсбук страницата на конкурса Да украсим София за Коледа.
Фестивали и чествания
08.12.2022 - 12.02.2023 Изложба "Бруто – нето" на Румен Гашаров в Софийската градска художествена галерия
Изложбата „Бруто – нето“ представя творчеството на Румен Гашаров. Проследява промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение – до добре познатите негови знакови мащабни платна. Тя представя на публиката и най-вече на младите зрители тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек. Тема, която последователно защитава и досега в българската живопис.
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Изложби
04.11.2022 - 01.09.2023 Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга.
Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
05.10.2022 - 01.09.2023 Изложба „Разказ за войната“-110 г. Балканска война
Основен акцент в изложбата са поредицата от картички, представящи в хронологичен ред историята от месеците на войната. От мобилизацията през септември 1912 г., победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар, тежките боеве при Чаталджа и трудното ежедневие на българският войник, до обсадата и превземането на считаната за непревземаема Одринска крепост, пощенските картички показват ярка и достоверна картина на военните действия.
Балканската война е паметно събитие в Новата ни история, в което българският офицер и войник показват висок боен дух, патриотизъм и преданост към идеалите, завещани от епохата на Възраждането за национално освобождение и обединение на всички българи. През 1912 г., само 34 години след Освобождението и 4 години след провъзгласяването си за царство, България е готова да осъществи с военни средства основната външнополитическа цел на всички родни патриоти, политици и общественици. Заедно със съюзниците си от Балканите – Сърбия, Гърция и Черна Гора, българската армия се изправя срещу огромния човешки потенциал на владеещата все още територии на три континента Османска империя. И в рамките на по-малко от година – от октомври 1912 до май 1913 г., след поредица от победи по бойните полета на Тракия, Родопите и Македония, целта е постигната.
Всички земи на запад от линията Мидия – Енос са освободени.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път. Лазар Йорданов е роден в Македония, завършва Военното училище в София, а по-късно и Художествената академия. Работи във Военното министерство като офицер – военен художник. В изложбата е представен с картината си „Българските войски пред Чаталджа” и репродукциите „Одрин, Балканската война и плененият турски паша” и „Батареята на капитан Андреев пред Одрин”. Харалампи Тачев е първият български художник-декоратор, ученик на Иван Мърквичка, автор на герба на София, проекти за фасадите и интериорите на много сгради в страната, сред които храм „Александър Невски”, мавзолеят на Александър Батенберг, дворецът „Врана”, Синодалната палата, къщата музей на Христо Ботев в Калофер и други. Негови са представените в изложбата рисунки „В атака” и „Триумфалната арка в Пловдив 1912 – 1913 г.” В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени, принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети, свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Балканската война е паметно събитие в Новата ни история, в което българският офицер и войник показват висок боен дух, патриотизъм и преданост към идеалите, завещани от епохата на Възраждането за национално освобождение и обединение на всички българи. През 1912 г., само 34 години след Освобождението и 4 години след провъзгласяването си за царство, България е готова да осъществи с военни средства основната външнополитическа цел на всички родни патриоти, политици и общественици. Заедно със съюзниците си от Балканите – Сърбия, Гърция и Черна Гора, българската армия се изправя срещу огромния човешки потенциал на владеещата все още територии на три континента Османска империя. И в рамките на по-малко от година – от октомври 1912 до май 1913 г., след поредица от победи по бойните полета на Тракия, Родопите и Македония, целта е постигната.
Всички земи на запад от линията Мидия – Енос са освободени.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път. Лазар Йорданов е роден в Македония, завършва Военното училище в София, а по-късно и Художествената академия. Работи във Военното министерство като офицер – военен художник. В изложбата е представен с картината си „Българските войски пред Чаталджа” и репродукциите „Одрин, Балканската война и плененият турски паша” и „Батареята на капитан Андреев пред Одрин”. Харалампи Тачев е първият български художник-декоратор, ученик на Иван Мърквичка, автор на герба на София, проекти за фасадите и интериорите на много сгради в страната, сред които храм „Александър Невски”, мавзолеят на Александър Батенберг, дворецът „Врана”, Синодалната палата, къщата музей на Христо Ботев в Калофер и други. Негови са представените в изложбата рисунки „В атака” и „Триумфалната арка в Пловдив 1912 – 1913 г.” В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени, принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети, свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Изложби
15.12.2022 - 29.01.2023 Кирил Чолаков FRA/МЕЖДУ
Кирил Чолаков наименува изложбата си в музея МЕЖДУ.
Не само защото авторът живее и работи между две места – Римини в Италия и с. Извор в България, между различни езици и култури, но и защото поставя зрителя в позицията МЕЖДУ личната история на художника, персоналните спомени, приумиците на съзнанието и реалността, в която участваме, колективната памет и общата ни биография; между анекдотите, които се промъкват в дневника му с рисунки, до всеобщите истини; МЕЖДУ гледането и виждането.
В изложбата Кирил Чолаков включва два персонажа – на художника и на героя от книга-фантом. Преди още да са се срещнали, те влизат в странна игра, водена от техния куратор Надежда Джакова. Тя кани писателя Ирина Баткова да създаде текст, който по необичаен начин откликва на творчеството на художника, появявайки се като откъси от книги-фантоми. Освен рисунки, обекти и живопис на Кирил Чолаков и откъси от книги-фантоми на Ирина Баткова, в изложбата може да се види видеопортрет на художника от режисьора Милена Кънева.
В литературните откъси художникът открива визуални образи. Така героят от книгата внезапно се промъква в голямоформатната плетеница от рисунки върху стените в музея. Образът на човека-щъркел, изплел гнездо от мислите и идеите си, крачещ в мъглата и снега, превръщайки се в самотно оголено дърво, следва своя създател, от зала в зала. Авторите в изложбата стават повече от един, а разказът минава в множество наративи, които често нямат начало и край. Героят в книгата-фантом говори за онези места на нови възможности, в които прозира веригата от свързани събития, когато едно нещо преминава в нещо друго. Привидно хаотичните посоки приличат на лабиринт, който след дълго криволичене те извежда отново в началото…
Такава е и рисунката върху стената – място за наблюдение, което при продължително взиране губи ясните си очертания и силуетите на предмети, животни, растения и хора се изпразват от наратив, разпадат се, за да формират една „ нова мрежа“, всепоглъщаща или по-скоро всеобхващаща визия.
МЕЖДУ е особеното пространство на разместване на пластовете, на разграждане и повторно изграждане на образите. Преходно пространство, породено от срещите (претъркванията) на различни светове, гранична точка на разпадане, сбогуване с гледането (на образите от материалния свят) и изграждането на нови. Тази рисунка постепенно ще избледнее, а след приключването на изложбата ще изчезне – така, както се заличават с времето и нашите спомени. Изложбата е шеста от проекта „Автобиография“ от програмата на Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство.
Не само защото авторът живее и работи между две места – Римини в Италия и с. Извор в България, между различни езици и култури, но и защото поставя зрителя в позицията МЕЖДУ личната история на художника, персоналните спомени, приумиците на съзнанието и реалността, в която участваме, колективната памет и общата ни биография; между анекдотите, които се промъкват в дневника му с рисунки, до всеобщите истини; МЕЖДУ гледането и виждането.
В изложбата Кирил Чолаков включва два персонажа – на художника и на героя от книга-фантом. Преди още да са се срещнали, те влизат в странна игра, водена от техния куратор Надежда Джакова. Тя кани писателя Ирина Баткова да създаде текст, който по необичаен начин откликва на творчеството на художника, появявайки се като откъси от книги-фантоми. Освен рисунки, обекти и живопис на Кирил Чолаков и откъси от книги-фантоми на Ирина Баткова, в изложбата може да се види видеопортрет на художника от режисьора Милена Кънева.
В литературните откъси художникът открива визуални образи. Така героят от книгата внезапно се промъква в голямоформатната плетеница от рисунки върху стените в музея. Образът на човека-щъркел, изплел гнездо от мислите и идеите си, крачещ в мъглата и снега, превръщайки се в самотно оголено дърво, следва своя създател, от зала в зала. Авторите в изложбата стават повече от един, а разказът минава в множество наративи, които често нямат начало и край. Героят в книгата-фантом говори за онези места на нови възможности, в които прозира веригата от свързани събития, когато едно нещо преминава в нещо друго. Привидно хаотичните посоки приличат на лабиринт, който след дълго криволичене те извежда отново в началото…
Такава е и рисунката върху стената – място за наблюдение, което при продължително взиране губи ясните си очертания и силуетите на предмети, животни, растения и хора се изпразват от наратив, разпадат се, за да формират една „ нова мрежа“, всепоглъщаща или по-скоро всеобхващаща визия.
МЕЖДУ е особеното пространство на разместване на пластовете, на разграждане и повторно изграждане на образите. Преходно пространство, породено от срещите (претъркванията) на различни светове, гранична точка на разпадане, сбогуване с гледането (на образите от материалния свят) и изграждането на нови. Тази рисунка постепенно ще избледнее, а след приключването на изложбата ще изчезне – така, както се заличават с времето и нашите спомени. Изложбата е шеста от проекта „Автобиография“ от програмата на Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство.
Изложби
18.10.2022 - 12.02.2023 ЛИЛЯНА РУСЕВА (1932 – 2009) | Ретроспективна изложба
Името на Лиляна Русева е добре познато на онези, които са били участници или са следили развитието на изобразителното изкуство в България през втората половина на ХХ век. Творчеството на художничката категорично представлява значим дял сред водещите насоки и тенденции в неговия облик и характер. Настоящата експозиция, чийто повод е 90-годишнината от рождението на авторката, е възможност не само да се докоснем още веднъж до нейния свят в картини, акварели и рисунки, но и да ги осмислим и да ги съпреживеем в нова светлина, по-пълно и цялостно от гледна точка на несъмнения й принос в нашата художествена култура.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Леда Старчева | Свързани корпуси
Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати
Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
27.10.2022 - 21.05.2023 РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“
Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
07.01.2023 Св. Йоан Кръстител (Ивановден)
На 07 януари празнуваме Ивановден - Св. Йоан Кръстител. Християнската църква отрежда този ден на най-великия от пророците, който ревностно проповядва идването на Христос сред хората - на Йоан Кръстител или Предтеча. Светецът се почита като покровител на кумството и побратимството. На Ивановден продължават обичаите и обредите, свързани с вярата в чудодейната оздравителна сила на водата. Къпят се булките и младоженците, които са се оженили през тази зима до Ивановден; къпят се всички именици; къпят се годените моми и ергени. На Ивановден на обяд младоженците отиват на гости в дома на своите кумове и им носят кравай, млин, ракия и вино. Кумовете ги канят на тържествена трапеза. Младите гостуват и на девера. Имен ден празнуват: Иван, Ивана, Иванкa, Ваньо, Bаня, Еньо, Енчо, Ивелина, Ивета, Иво, Йоан, Йовка, Йончо, Йото, Калоян.
Църковни празници
01.12.2022 - 01.02.2023 Столична община отново е партньор на Коледната кампания на фондация „Стоян Камбарев“ – Елхи на таланта
София, НДК
Елхи на таланта красят столицата за четвърта поредна година, а Благотворителната екологична кампания сбъдва мечтите на таланти от цяла България.
Приказните ЕЛХИ НА ТАЛАНТА превърнаха за четвърта поредна година, алеята пред НДК в най-красивото празнично място в София. Светлините на живите елхи бяха запалени 1 декември и традиционно ще греят до началото на февруари следващата година, а на пролет ще бъдат подарени на Столична община и залесени в Гората на Таланта, в която вече има близо 100 вечнозелени дръвчета – продължение и символ на каузата на Кампанията.
ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА е поредната фантастична идея на Фондация „Стоян Камбарев“, носеща името на култовия театрален режисьор. Събраните средства отново отиват за стипендии на даровити деца от многодетни семейства в нужда и ще покрият едногодишните им разноски за изкуството, което са избрали. Ще бъдат закупени и много подаръци и ваучери. Благотворителната кампания се осъществява с официалното партньорство на Столична община. Основна заслуга за успеха на инициативата има и лидерът в ландшафния дизайн и озеленяването г-жа Петя Нановска/PROPLANTS, която за четвърта поредна година прави най-голямото дарение, а именно всички красиви живи, двуметрови елхи, които пристигнаха чак от Италия.
Традиционно, благодарение на ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА – единствената засега дарителска Кампания на Фондацията, едногодишни стипендии получават и много от музикалните ѝ таланти и лауреати, както и най-младите носители на Голямата Награда за Полет в Изкуството – основен фокус на културната организация. Средства се насочват и към няколко късометражни филма, а миналата година Фондация „Стоян Камбарев“ успя да финансира и издаде луксозно издание на поемата „Към Нея“ на младия поет и мултиталант Росен Карамфилов само благодарение на тази Коледна акция.
Благотворителната кампания ЕЛХИ НА ТАЛАНТА е активна до края на декември. Всеки, който желае, може да се включи в нея чрез дарение, продукти, подаръци или ваучери и може да се свърже с екипа на Фондация „Стоян Камбарев“ на фейсбук страницата или на мейл: foundationkambarev@gmail.com.
Елхи на таланта красят столицата за четвърта поредна година, а Благотворителната екологична кампания сбъдва мечтите на таланти от цяла България.
Приказните ЕЛХИ НА ТАЛАНТА превърнаха за четвърта поредна година, алеята пред НДК в най-красивото празнично място в София. Светлините на живите елхи бяха запалени 1 декември и традиционно ще греят до началото на февруари следващата година, а на пролет ще бъдат подарени на Столична община и залесени в Гората на Таланта, в която вече има близо 100 вечнозелени дръвчета – продължение и символ на каузата на Кампанията.
ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА е поредната фантастична идея на Фондация „Стоян Камбарев“, носеща името на култовия театрален режисьор. Събраните средства отново отиват за стипендии на даровити деца от многодетни семейства в нужда и ще покрият едногодишните им разноски за изкуството, което са избрали. Ще бъдат закупени и много подаръци и ваучери. Благотворителната кампания се осъществява с официалното партньорство на Столична община. Основна заслуга за успеха на инициативата има и лидерът в ландшафния дизайн и озеленяването г-жа Петя Нановска/PROPLANTS, която за четвърта поредна година прави най-голямото дарение, а именно всички красиви живи, двуметрови елхи, които пристигнаха чак от Италия.
Традиционно, благодарение на ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА – единствената засега дарителска Кампания на Фондацията, едногодишни стипендии получават и много от музикалните ѝ таланти и лауреати, както и най-младите носители на Голямата Награда за Полет в Изкуството – основен фокус на културната организация. Средства се насочват и към няколко късометражни филма, а миналата година Фондация „Стоян Камбарев“ успя да финансира и издаде луксозно издание на поемата „Към Нея“ на младия поет и мултиталант Росен Карамфилов само благодарение на тази Коледна акция.
Благотворителната кампания ЕЛХИ НА ТАЛАНТА е активна до края на декември. Всеки, който желае, може да се включи в нея чрез дарение, продукти, подаръци или ваучери и може да се свърже с екипа на Фондация „Стоян Камбарев“ на фейсбук страницата или на мейл: foundationkambarev@gmail.com.
Фестивали и чествания
15.12.2022 - 05.03.2023 Топография на приятелството | Васка Емануилова и Кирил Петров
Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложби
01.01.2023 - 31.12.2023 УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ
В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
19.10.2022 - 05.02.2023 Художествена галерия "Дечко Узунов": Програма "Срещи отвъд времето" представя изложбата "Дечко Узунов/Васил Абаджиев. Автопортрети"
През новия изложбен сезон в Художествена галерия „Дечко Узунов“ се представя първата експозиция от програмата „Срещи отвъд времето“. За тази поредица, по покана на екипа на галерията, специално ще се подготвят творби от съвременни автори, вдъхновени от творчеството на големия български творец и интелектуалец Дечко Узунов. Новосъздадените произведения на определения художник ще бъдат представени съвместно с творбите „вдъхновители“ в пространството на филиала на Софийската градска художествена галерия – Художествена галерия „Дечко Узунов“.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.
Изложби
15.12.2022 - 28.02.2023 „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“
Временната експозиция разказва за високата образованост, многостранните интереси и дейности на интелектуалеца и твореца Драган Тенев. Представена е неговата биография, личният и професионалният му свят, семейството и домът му, интересите му като читател, създадените от него произведения, архивът му с радио-и телевизионни сценарии, публикации от периодичния печат, фотографии и др.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023 „Първите владетели на Европа“
БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
24.11.2022 - 31.08.2023 „София – 100 лица в Балканската война“, изложба за атмосферата на София преди повече от век
"За ролята на София като център на военната мощ на България и за духа на града преди и по време на войната разказва изложбата на Националния военноисторически музей, която се реализира с финансовата подкрепа на Програма "Култура" на Столична община" – разказа заместник-кметът на София Мирослав Боршош.
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023 Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“
В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
07.01.2023 MAMMA MIA!
Музика и текст Бени Андершон и Бьорн Улвеус, Режисьор Пламен Карталов
Софийска опера и балет
Времетраене 3:00 с 1 антракт
Голяма зрителна зала
Изпълнява са на български език, с английски субтитри
Софийска опера и балет
Времетраене 3:00 с 1 антракт
Голяма зрителна зала
Изпълнява са на български език, с английски субтитри
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023 "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"
Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
15.12.2022 - 15.02.2023 "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте" - изложба
РЦСИ „Топлоцентрала“ представя изложба, озаглавена по цитат на датския философ-екзистенциалист Сьорен Киркегор. Припознавайки се в теорията на непонятността на заобикалящия ни свят, норвежецът Ларс Нордби намира корените на визуалното изкуство в скандинавската философия, която отвежда човешкото съзнание през полюсните чувства на отричане, ярост и любов.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Изложби
16.08.2022 - 08.01.2023 БОГ КРИШНА
Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Изложби
08.01.2023 Бабинден
Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" – жените, които помагат при раждане, на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Празникът е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и в християнството. А по време на Възраждането е бил изключително почитан. От 1951 година 8 януари е обявен за Ден на българската родилна помощ и на акушерките и гинеколозите.
Църковни празници
01.01.2022 - 31.08.2023 Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023 Временна изложба „Метеорити"
Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Гостуваща изложба „Вернисаж на суетата“
От декември 2022 г. в Националния политехнически музей (НПТМ) гостува „Вернисаж на суетата“ – любопитна изложба, подготвена от екипа на Регионален исторически музей – Кърджали (РИМ Кърджали). В нея са представени пощенски картички от началото на XX-ти век. Същите са част от албум, притежание на Катиша Илиева, подарен на РИМ Кърджали през 1987 г. от Недялка Илиева Яневска, пряк наследник на собственичката.
Семейната колекция се състои от 137 броя черно-бели и цветни пощенски картички, обхващащи периода от 1913 до 1931 г. По-голямата част от тях са от времето 1914 – 1918 г., когато бушува Първата световна война. Някои са изпращани от фронта – това са така наречените „войнишки“ картички. С други се честитят празниците – Коледа, Нова година, Възкресение Христово, имени дни, края на войната, настъпилия мир, коронацията на новия цар Борис III и т.н. Текстовете отразяват най-разнообразни човешки радости, неволи, тъги, любовни трепети и всякакви други чувства и преживявания. Изпращането на картичките става по пощата, като открито писмо.
Колекция „Катиша Илиева“ е изключително стойностна, въздействаща и красива. Пощенските картички, създадени и изпратени преди повече от век, са малки произведения на изкуството, автентично отражение на историческата действителност, умален образ на човешкото ежедневие, вкус и суета.
Куратори на изложбата са Светла Михайлова и Лидия Кирилова от РИМ Кърджали. Гостуващата експозиция е по повод инициативите, свързани с 65-тата годишнина от създаването на НПТМ и може да бъде разгледана до март 2023 г.
Семейната колекция се състои от 137 броя черно-бели и цветни пощенски картички, обхващащи периода от 1913 до 1931 г. По-голямата част от тях са от времето 1914 – 1918 г., когато бушува Първата световна война. Някои са изпращани от фронта – това са така наречените „войнишки“ картички. С други се честитят празниците – Коледа, Нова година, Възкресение Христово, имени дни, края на войната, настъпилия мир, коронацията на новия цар Борис III и т.н. Текстовете отразяват най-разнообразни човешки радости, неволи, тъги, любовни трепети и всякакви други чувства и преживявания. Изпращането на картичките става по пощата, като открито писмо.
Колекция „Катиша Илиева“ е изключително стойностна, въздействаща и красива. Пощенските картички, създадени и изпратени преди повече от век, са малки произведения на изкуството, автентично отражение на историческата действителност, умален образ на човешкото ежедневие, вкус и суета.
Куратори на изложбата са Светла Михайлова и Лидия Кирилова от РИМ Кърджали. Гостуващата експозиция е по повод инициативите, свързани с 65-тата годишнина от създаването на НПТМ и може да бъде разгледана до март 2023 г.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023 ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА
Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 15.01.2023 Дебютна изложба „Пътят„ - автор Джоана Маринова
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Дебютна изложба „Път„ - автор Джоана Маринова
Вернисаж 16.12.2022 г. - 19:00 - 21:00 ч.
Вход свободен.
Дебютна изложба „Път„ - автор Джоана Маринова
Вернисаж 16.12.2022 г. - 19:00 - 21:00 ч.
Вход свободен.
Изложби
01.12.2022 - 16.01.2023 До 16 януари се приемат творби в конкурса за есе, посветен на 100-годишния юбилей на писателя Ивайло Петров
Столичната община, Столичната библиотека, Съюзът на българските писатели и семейството на писателя Ивайло Петров организират конкурс за написване на есе, посветен на 100-годишния юбилей на Ивайло Петров.
Целта е насърчаване на младите автори в областта на есеистиката и съхраняване на паметта за личността и творчеството на Ивайло Петров – един от знаковите церемония български белетристи на XX век.
Конкурсът е явен и се провежда под мотото „Преди да се родя и след това“. Темата не обвързва кандидатите с анализ на романа на Ивайло Петров „Преди да се родя и след смъртта ми“, но участниците биха могли да реализират в текста подходящи препратки към романа или да формулират собствена гледна точка към съвремието. Кандидатите изпращат по имейл един прикачен файл, съдържащ едно есе (до 4000 знака с разстоянията), подписано с име или псевдоним, кратка биография, телефон за връзка и имейл.
Творбите се приемат на имейл konkurs_ivailopetrof@abv.bg до 16 януари 2023 г., включително. В полето „Относно“ на имейла кандидатът трябва да отбележи в коя възрастова група участва. Творбите ще бъдат оценявани от 3-членно жури в състав: Недялко Йорданов – председател на журито, д-р Митко Новков и д-р Анжела Димчева – членове на журито. Носителите на наградите ще бъдат обявени публично в печатните и електронни медии.
Тържествената церемония по връчване на наградите в конкурса за есе „Ивайло Петров“ ще се състои в Столичната библиотека на 19 януари 2023 г., когато се навършват 100 години от рождението на писателя.
Целта е насърчаване на младите автори в областта на есеистиката и съхраняване на паметта за личността и творчеството на Ивайло Петров – един от знаковите церемония български белетристи на XX век.
Конкурсът е явен и се провежда под мотото „Преди да се родя и след това“. Темата не обвързва кандидатите с анализ на романа на Ивайло Петров „Преди да се родя и след смъртта ми“, но участниците биха могли да реализират в текста подходящи препратки към романа или да формулират собствена гледна точка към съвремието. Кандидатите изпращат по имейл един прикачен файл, съдържащ едно есе (до 4000 знака с разстоянията), подписано с име или псевдоним, кратка биография, телефон за връзка и имейл.
Творбите се приемат на имейл konkurs_ivailopetrof@abv.bg до 16 януари 2023 г., включително. В полето „Относно“ на имейла кандидатът трябва да отбележи в коя възрастова група участва. Творбите ще бъдат оценявани от 3-членно жури в състав: Недялко Йорданов – председател на журито, д-р Митко Новков и д-р Анжела Димчева – членове на журито. Носителите на наградите ще бъдат обявени публично в печатните и електронни медии.
Тържествената церемония по връчване на наградите в конкурса за есе „Ивайло Петров“ ще се състои в Столичната библиотека на 19 януари 2023 г., когато се навършват 100 години от рождението на писателя.
Фестивали и чествания
16.12.2022 - 19.03.2023 ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ
Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
01.12.2022 - 15.01.2023 Започва конкурсът "Да украсим София за Коледа"
От 1 декември 2022 г. до 15 януари 2023 г. ще се проведе традиционната кампания на Столична община „Да украсим София за Коледа” за външна празнична украса на сграда, балкон, двор и междублоково пространство на територията на Столична община.
До 3 снимки с украса се изпращат на имейл: ukrasi_sofia@mail.bg. Краен срок за участие – 15 януари 2023 г., включително. Трябва да бъдат посочени трите имена на участника/име на организация, адрес на украсения обект и координати за връзка.
На страницата Да украсим София за Коледа ще бъдат публикувани относимите към кампанията фотографии, а трима от авторите (собствениците) на украсите, събрали най-много харесвания, ще получат парични награди.
Подробности: на фейсбук страницата на конкурса Да украсим София за Коледа.
До 3 снимки с украса се изпращат на имейл: ukrasi_sofia@mail.bg. Краен срок за участие – 15 януари 2023 г., включително. Трябва да бъдат посочени трите имена на участника/име на организация, адрес на украсения обект и координати за връзка.
На страницата Да украсим София за Коледа ще бъдат публикувани относимите към кампанията фотографии, а трима от авторите (собствениците) на украсите, събрали най-много харесвания, ще получат парични награди.
Подробности: на фейсбук страницата на конкурса Да украсим София за Коледа.
Фестивали и чествания
08.12.2022 - 12.02.2023 Изложба "Бруто – нето" на Румен Гашаров в Софийската градска художествена галерия
Изложбата „Бруто – нето“ представя творчеството на Румен Гашаров. Проследява промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение – до добре познатите негови знакови мащабни платна. Тя представя на публиката и най-вече на младите зрители тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек. Тема, която последователно защитава и досега в българската живопис.
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Изложби
04.11.2022 - 01.09.2023 Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга.
Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
05.10.2022 - 01.09.2023 Изложба „Разказ за войната“-110 г. Балканска война
Основен акцент в изложбата са поредицата от картички, представящи в хронологичен ред историята от месеците на войната. От мобилизацията през септември 1912 г., победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар, тежките боеве при Чаталджа и трудното ежедневие на българският войник, до обсадата и превземането на считаната за непревземаема Одринска крепост, пощенските картички показват ярка и достоверна картина на военните действия.
Балканската война е паметно събитие в Новата ни история, в което българският офицер и войник показват висок боен дух, патриотизъм и преданост към идеалите, завещани от епохата на Възраждането за национално освобождение и обединение на всички българи. През 1912 г., само 34 години след Освобождението и 4 години след провъзгласяването си за царство, България е готова да осъществи с военни средства основната външнополитическа цел на всички родни патриоти, политици и общественици. Заедно със съюзниците си от Балканите – Сърбия, Гърция и Черна Гора, българската армия се изправя срещу огромния човешки потенциал на владеещата все още територии на три континента Османска империя. И в рамките на по-малко от година – от октомври 1912 до май 1913 г., след поредица от победи по бойните полета на Тракия, Родопите и Македония, целта е постигната.
Всички земи на запад от линията Мидия – Енос са освободени.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път. Лазар Йорданов е роден в Македония, завършва Военното училище в София, а по-късно и Художествената академия. Работи във Военното министерство като офицер – военен художник. В изложбата е представен с картината си „Българските войски пред Чаталджа” и репродукциите „Одрин, Балканската война и плененият турски паша” и „Батареята на капитан Андреев пред Одрин”. Харалампи Тачев е първият български художник-декоратор, ученик на Иван Мърквичка, автор на герба на София, проекти за фасадите и интериорите на много сгради в страната, сред които храм „Александър Невски”, мавзолеят на Александър Батенберг, дворецът „Врана”, Синодалната палата, къщата музей на Христо Ботев в Калофер и други. Негови са представените в изложбата рисунки „В атака” и „Триумфалната арка в Пловдив 1912 – 1913 г.” В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени, принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети, свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Балканската война е паметно събитие в Новата ни история, в което българският офицер и войник показват висок боен дух, патриотизъм и преданост към идеалите, завещани от епохата на Възраждането за национално освобождение и обединение на всички българи. През 1912 г., само 34 години след Освобождението и 4 години след провъзгласяването си за царство, България е готова да осъществи с военни средства основната външнополитическа цел на всички родни патриоти, политици и общественици. Заедно със съюзниците си от Балканите – Сърбия, Гърция и Черна Гора, българската армия се изправя срещу огромния човешки потенциал на владеещата все още територии на три континента Османска империя. И в рамките на по-малко от година – от октомври 1912 до май 1913 г., след поредица от победи по бойните полета на Тракия, Родопите и Македония, целта е постигната.
Всички земи на запад от линията Мидия – Енос са освободени.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път. Лазар Йорданов е роден в Македония, завършва Военното училище в София, а по-късно и Художествената академия. Работи във Военното министерство като офицер – военен художник. В изложбата е представен с картината си „Българските войски пред Чаталджа” и репродукциите „Одрин, Балканската война и плененият турски паша” и „Батареята на капитан Андреев пред Одрин”. Харалампи Тачев е първият български художник-декоратор, ученик на Иван Мърквичка, автор на герба на София, проекти за фасадите и интериорите на много сгради в страната, сред които храм „Александър Невски”, мавзолеят на Александър Батенберг, дворецът „Врана”, Синодалната палата, къщата музей на Христо Ботев в Калофер и други. Негови са представените в изложбата рисунки „В атака” и „Триумфалната арка в Пловдив 1912 – 1913 г.” В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени, принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети, свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Изложби
15.12.2022 - 29.01.2023 Кирил Чолаков FRA/МЕЖДУ
Кирил Чолаков наименува изложбата си в музея МЕЖДУ.
Не само защото авторът живее и работи между две места – Римини в Италия и с. Извор в България, между различни езици и култури, но и защото поставя зрителя в позицията МЕЖДУ личната история на художника, персоналните спомени, приумиците на съзнанието и реалността, в която участваме, колективната памет и общата ни биография; между анекдотите, които се промъкват в дневника му с рисунки, до всеобщите истини; МЕЖДУ гледането и виждането.
В изложбата Кирил Чолаков включва два персонажа – на художника и на героя от книга-фантом. Преди още да са се срещнали, те влизат в странна игра, водена от техния куратор Надежда Джакова. Тя кани писателя Ирина Баткова да създаде текст, който по необичаен начин откликва на творчеството на художника, появявайки се като откъси от книги-фантоми. Освен рисунки, обекти и живопис на Кирил Чолаков и откъси от книги-фантоми на Ирина Баткова, в изложбата може да се види видеопортрет на художника от режисьора Милена Кънева.
В литературните откъси художникът открива визуални образи. Така героят от книгата внезапно се промъква в голямоформатната плетеница от рисунки върху стените в музея. Образът на човека-щъркел, изплел гнездо от мислите и идеите си, крачещ в мъглата и снега, превръщайки се в самотно оголено дърво, следва своя създател, от зала в зала. Авторите в изложбата стават повече от един, а разказът минава в множество наративи, които често нямат начало и край. Героят в книгата-фантом говори за онези места на нови възможности, в които прозира веригата от свързани събития, когато едно нещо преминава в нещо друго. Привидно хаотичните посоки приличат на лабиринт, който след дълго криволичене те извежда отново в началото…
Такава е и рисунката върху стената – място за наблюдение, което при продължително взиране губи ясните си очертания и силуетите на предмети, животни, растения и хора се изпразват от наратив, разпадат се, за да формират една „ нова мрежа“, всепоглъщаща или по-скоро всеобхващаща визия.
МЕЖДУ е особеното пространство на разместване на пластовете, на разграждане и повторно изграждане на образите. Преходно пространство, породено от срещите (претъркванията) на различни светове, гранична точка на разпадане, сбогуване с гледането (на образите от материалния свят) и изграждането на нови. Тази рисунка постепенно ще избледнее, а след приключването на изложбата ще изчезне – така, както се заличават с времето и нашите спомени. Изложбата е шеста от проекта „Автобиография“ от програмата на Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство.
Не само защото авторът живее и работи между две места – Римини в Италия и с. Извор в България, между различни езици и култури, но и защото поставя зрителя в позицията МЕЖДУ личната история на художника, персоналните спомени, приумиците на съзнанието и реалността, в която участваме, колективната памет и общата ни биография; между анекдотите, които се промъкват в дневника му с рисунки, до всеобщите истини; МЕЖДУ гледането и виждането.
В изложбата Кирил Чолаков включва два персонажа – на художника и на героя от книга-фантом. Преди още да са се срещнали, те влизат в странна игра, водена от техния куратор Надежда Джакова. Тя кани писателя Ирина Баткова да създаде текст, който по необичаен начин откликва на творчеството на художника, появявайки се като откъси от книги-фантоми. Освен рисунки, обекти и живопис на Кирил Чолаков и откъси от книги-фантоми на Ирина Баткова, в изложбата може да се види видеопортрет на художника от режисьора Милена Кънева.
В литературните откъси художникът открива визуални образи. Така героят от книгата внезапно се промъква в голямоформатната плетеница от рисунки върху стените в музея. Образът на човека-щъркел, изплел гнездо от мислите и идеите си, крачещ в мъглата и снега, превръщайки се в самотно оголено дърво, следва своя създател, от зала в зала. Авторите в изложбата стават повече от един, а разказът минава в множество наративи, които често нямат начало и край. Героят в книгата-фантом говори за онези места на нови възможности, в които прозира веригата от свързани събития, когато едно нещо преминава в нещо друго. Привидно хаотичните посоки приличат на лабиринт, който след дълго криволичене те извежда отново в началото…
Такава е и рисунката върху стената – място за наблюдение, което при продължително взиране губи ясните си очертания и силуетите на предмети, животни, растения и хора се изпразват от наратив, разпадат се, за да формират една „ нова мрежа“, всепоглъщаща или по-скоро всеобхващаща визия.
МЕЖДУ е особеното пространство на разместване на пластовете, на разграждане и повторно изграждане на образите. Преходно пространство, породено от срещите (претъркванията) на различни светове, гранична точка на разпадане, сбогуване с гледането (на образите от материалния свят) и изграждането на нови. Тази рисунка постепенно ще избледнее, а след приключването на изложбата ще изчезне – така, както се заличават с времето и нашите спомени. Изложбата е шеста от проекта „Автобиография“ от програмата на Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство.
Изложби
18.10.2022 - 12.02.2023 ЛИЛЯНА РУСЕВА (1932 – 2009) | Ретроспективна изложба
Името на Лиляна Русева е добре познато на онези, които са били участници или са следили развитието на изобразителното изкуство в България през втората половина на ХХ век. Творчеството на художничката категорично представлява значим дял сред водещите насоки и тенденции в неговия облик и характер. Настоящата експозиция, чийто повод е 90-годишнината от рождението на авторката, е възможност не само да се докоснем още веднъж до нейния свят в картини, акварели и рисунки, но и да ги осмислим и да ги съпреживеем в нова светлина, по-пълно и цялостно от гледна точка на несъмнения й принос в нашата художествена култура.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Леда Старчева | Свързани корпуси
Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати
Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
27.10.2022 - 21.05.2023 РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“
Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
01.12.2022 - 01.02.2023 Столична община отново е партньор на Коледната кампания на фондация „Стоян Камбарев“ – Елхи на таланта
София, НДК
Елхи на таланта красят столицата за четвърта поредна година, а Благотворителната екологична кампания сбъдва мечтите на таланти от цяла България.
Приказните ЕЛХИ НА ТАЛАНТА превърнаха за четвърта поредна година, алеята пред НДК в най-красивото празнично място в София. Светлините на живите елхи бяха запалени 1 декември и традиционно ще греят до началото на февруари следващата година, а на пролет ще бъдат подарени на Столична община и залесени в Гората на Таланта, в която вече има близо 100 вечнозелени дръвчета – продължение и символ на каузата на Кампанията.
ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА е поредната фантастична идея на Фондация „Стоян Камбарев“, носеща името на култовия театрален режисьор. Събраните средства отново отиват за стипендии на даровити деца от многодетни семейства в нужда и ще покрият едногодишните им разноски за изкуството, което са избрали. Ще бъдат закупени и много подаръци и ваучери. Благотворителната кампания се осъществява с официалното партньорство на Столична община. Основна заслуга за успеха на инициативата има и лидерът в ландшафния дизайн и озеленяването г-жа Петя Нановска/PROPLANTS, която за четвърта поредна година прави най-голямото дарение, а именно всички красиви живи, двуметрови елхи, които пристигнаха чак от Италия.
Традиционно, благодарение на ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА – единствената засега дарителска Кампания на Фондацията, едногодишни стипендии получават и много от музикалните ѝ таланти и лауреати, както и най-младите носители на Голямата Награда за Полет в Изкуството – основен фокус на културната организация. Средства се насочват и към няколко късометражни филма, а миналата година Фондация „Стоян Камбарев“ успя да финансира и издаде луксозно издание на поемата „Към Нея“ на младия поет и мултиталант Росен Карамфилов само благодарение на тази Коледна акция.
Благотворителната кампания ЕЛХИ НА ТАЛАНТА е активна до края на декември. Всеки, който желае, може да се включи в нея чрез дарение, продукти, подаръци или ваучери и може да се свърже с екипа на Фондация „Стоян Камбарев“ на фейсбук страницата или на мейл: foundationkambarev@gmail.com.
Елхи на таланта красят столицата за четвърта поредна година, а Благотворителната екологична кампания сбъдва мечтите на таланти от цяла България.
Приказните ЕЛХИ НА ТАЛАНТА превърнаха за четвърта поредна година, алеята пред НДК в най-красивото празнично място в София. Светлините на живите елхи бяха запалени 1 декември и традиционно ще греят до началото на февруари следващата година, а на пролет ще бъдат подарени на Столична община и залесени в Гората на Таланта, в която вече има близо 100 вечнозелени дръвчета – продължение и символ на каузата на Кампанията.
ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА е поредната фантастична идея на Фондация „Стоян Камбарев“, носеща името на култовия театрален режисьор. Събраните средства отново отиват за стипендии на даровити деца от многодетни семейства в нужда и ще покрият едногодишните им разноски за изкуството, което са избрали. Ще бъдат закупени и много подаръци и ваучери. Благотворителната кампания се осъществява с официалното партньорство на Столична община. Основна заслуга за успеха на инициативата има и лидерът в ландшафния дизайн и озеленяването г-жа Петя Нановска/PROPLANTS, която за четвърта поредна година прави най-голямото дарение, а именно всички красиви живи, двуметрови елхи, които пристигнаха чак от Италия.
Традиционно, благодарение на ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА – единствената засега дарителска Кампания на Фондацията, едногодишни стипендии получават и много от музикалните ѝ таланти и лауреати, както и най-младите носители на Голямата Награда за Полет в Изкуството – основен фокус на културната организация. Средства се насочват и към няколко късометражни филма, а миналата година Фондация „Стоян Камбарев“ успя да финансира и издаде луксозно издание на поемата „Към Нея“ на младия поет и мултиталант Росен Карамфилов само благодарение на тази Коледна акция.
Благотворителната кампания ЕЛХИ НА ТАЛАНТА е активна до края на декември. Всеки, който желае, може да се включи в нея чрез дарение, продукти, подаръци или ваучери и може да се свърже с екипа на Фондация „Стоян Камбарев“ на фейсбук страницата или на мейл: foundationkambarev@gmail.com.
Фестивали и чествания
15.12.2022 - 05.03.2023 Топография на приятелството | Васка Емануилова и Кирил Петров
Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложби
01.01.2023 - 31.12.2023 УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ
В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
19.10.2022 - 05.02.2023 Художествена галерия "Дечко Узунов": Програма "Срещи отвъд времето" представя изложбата "Дечко Узунов/Васил Абаджиев. Автопортрети"
През новия изложбен сезон в Художествена галерия „Дечко Узунов“ се представя първата експозиция от програмата „Срещи отвъд времето“. За тази поредица, по покана на екипа на галерията, специално ще се подготвят творби от съвременни автори, вдъхновени от творчеството на големия български творец и интелектуалец Дечко Узунов. Новосъздадените произведения на определения художник ще бъдат представени съвместно с творбите „вдъхновители“ в пространството на филиала на Софийската градска художествена галерия – Художествена галерия „Дечко Узунов“.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.
Изложби
15.12.2022 - 28.02.2023 „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“
Временната експозиция разказва за високата образованост, многостранните интереси и дейности на интелектуалеца и твореца Драган Тенев. Представена е неговата биография, личният и професионалният му свят, семейството и домът му, интересите му като читател, създадените от него произведения, архивът му с радио-и телевизионни сценарии, публикации от периодичния печат, фотографии и др.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023 „Първите владетели на Европа“
БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
24.11.2022 - 31.08.2023 „София – 100 лица в Балканската война“, изложба за атмосферата на София преди повече от век
"За ролята на София като център на военната мощ на България и за духа на града преди и по време на войната разказва изложбата на Националния военноисторически музей, която се реализира с финансовата подкрепа на Програма "Култура" на Столична община" – разказа заместник-кметът на София Мирослав Боршош.
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023 Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“
В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
08.01.2023 MAMMA MIA!
Музика и текст Бени Андершон и Бьорн Улвеус, Режисьор Пламен Карталов
Софийска опера и балет
Времетраене 3:00 с 1 антракт
Голяма зрителна зала
Изпълнява са на български език, с английски субтитри
Софийска опера и балет
Времетраене 3:00 с 1 антракт
Голяма зрителна зала
Изпълнява са на български език, с английски субтитри
Музикално и танцово изкуство
08.01.2023 Фестивалът "Сурва" гостува в Борисовата градина
в Борисовата градина
На 8 януари от 12.00 ч. в Борисовата градина за втора поредна година ще гостува фестивалът "Сурва". В събитието ще вземат участие над 200 дефилиращи сурвакари, майстори на маски, ще има кулинарна изложба.
Маскарадната обредност по "Сурова" се изпълнява по традиция всяка година в Перник и селата около него. Изпълнителите на тази новогодишна обредност са сурвакарските маскарадни групи - сурвакари, които играят и обхождат селищата. Народният празник "Сурова" ("Сурва") включва в себе си традиционни маскарадни игри и свързаните с тях обреди.
Автентичният маскарад включва различни персонажи.
Основно обредно лице е многобройната група мъже с маски и звънци, придвижваща се със специфична ритмична стъпка. Със сурвакарското пожелание "Да бъде!" се утвърждава новото начало и желанието за плодовитост, благоденствие и благополучие.
На 2 декември 2015 г. Междуправителственият комитет за нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО включи народния празник „Сурва” от района на Перник в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството.
На 8 януари от 12.00 ч. в Борисовата градина за втора поредна година ще гостува фестивалът "Сурва". В събитието ще вземат участие над 200 дефилиращи сурвакари, майстори на маски, ще има кулинарна изложба.
Маскарадната обредност по "Сурова" се изпълнява по традиция всяка година в Перник и селата около него. Изпълнителите на тази новогодишна обредност са сурвакарските маскарадни групи - сурвакари, които играят и обхождат селищата. Народният празник "Сурова" ("Сурва") включва в себе си традиционни маскарадни игри и свързаните с тях обреди.
Автентичният маскарад включва различни персонажи.
Основно обредно лице е многобройната група мъже с маски и звънци, придвижваща се със специфична ритмична стъпка. Със сурвакарското пожелание "Да бъде!" се утвърждава новото начало и желанието за плодовитост, благоденствие и благополучие.
На 2 декември 2015 г. Междуправителственият комитет за нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО включи народния празник „Сурва” от района на Перник в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството.
Фестивали и чествания
08.01.2023 „Игра на театър”
Как се прави театър? Кои участват в него? Какво е необходимо за създаването на един спектакъл?
Отговорите са поднесени по забавен и игрови начин.
Режисьор: Анета Танева
Сценография: Димитър Димитров
Участват: Анета Танева и Илиян Стоилов
Зала „Елит“, 18:30 ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход с билети: деца до 6 г. - 2 лв., деца от 6 г. - 4 лв., възрастни - 6 лв.
Отговорите са поднесени по забавен и игрови начин.
Режисьор: Анета Танева
Сценография: Димитър Димитров
Участват: Анета Танева и Илиян Стоилов
Зала „Елит“, 18:30 ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход с билети: деца до 6 г. - 2 лв., деца от 6 г. - 4 лв., възрастни - 6 лв.
Театри
08.01.2023 MAMMA MIA!
Музика и текст Бени Андершон и Бьорн Улвеус, Режисьор Пламен Карталов
Софийска опера и балет
Времетраене 3:00 с 1 антракт
Голяма зрителна зала
Изпълнява са на български език, с английски субтитри
Софийска опера и балет
Времетраене 3:00 с 1 антракт
Голяма зрителна зала
Изпълнява са на български език, с английски субтитри
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023 "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"
Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
15.12.2022 - 15.02.2023 "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте" - изложба
РЦСИ „Топлоцентрала“ представя изложба, озаглавена по цитат на датския философ-екзистенциалист Сьорен Киркегор. Припознавайки се в теорията на непонятността на заобикалящия ни свят, норвежецът Ларс Нордби намира корените на визуалното изкуство в скандинавската философия, която отвежда човешкото съзнание през полюсните чувства на отричане, ярост и любов.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Изложби
01.01.2022 - 31.08.2023 Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023 Временна изложба „Метеорити"
Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023 Гостуваща изложба „Вернисаж на суетата“
От декември 2022 г. в Националния политехнически музей (НПТМ) гостува „Вернисаж на суетата“ – любопитна изложба, подготвена от екипа на Регионален исторически музей – Кърджали (РИМ Кърджали). В нея са представени пощенски картички от началото на XX-ти век. Същите са част от албум, притежание на Катиша Илиева, подарен на РИМ Кърджали през 1987 г. от Недялка Илиева Яневска, пряк наследник на собственичката.
Семейната колекция се състои от 137 броя черно-бели и цветни пощенски картички, обхващащи периода от 1913 до 1931 г. По-голямата част от тях са от времето 1914 – 1918 г., когато бушува Първата световна война. Някои са изпращани от фронта – това са така наречените „войнишки“ картички. С други се честитят празниците – Коледа, Нова година, Възкресение Христово, имени дни, края на войната, настъпилия мир, коронацията на новия цар Борис III и т.н. Текстовете отразяват най-разнообразни човешки радости, неволи, тъги, любовни трепети и всякакви други чувства и преживявания. Изпращането на картичките става по пощата, като открито писмо.
Колекция „Катиша Илиева“ е изключително стойностна, въздействаща и красива. Пощенските картички, създадени и изпратени преди повече от век, са малки произведения на изкуството, автентично отражение на историческата действителност, умален образ на човешкото ежедневие, вкус и суета.
Куратори на изложбата са Светла Михайлова и Лидия Кирилова от РИМ Кърджали. Гостуващата експозиция е по повод инициативите, свързани с 65-тата годишнина от създаването на НПТМ и може да бъде разгледана до март 2023 г.
Семейната колекция се състои от 137 броя черно-бели и цветни пощенски картички, обхващащи периода от 1913 до 1931 г. По-голямата част от тях са от времето 1914 – 1918 г., когато бушува Първата световна война. Някои са изпращани от фронта – това са така наречените „войнишки“ картички. С други се честитят празниците – Коледа, Нова година, Възкресение Христово, имени дни, края на войната, настъпилия мир, коронацията на новия цар Борис III и т.н. Текстовете отразяват най-разнообразни човешки радости, неволи, тъги, любовни трепети и всякакви други чувства и преживявания. Изпращането на картичките става по пощата, като открито писмо.
Колекция „Катиша Илиева“ е изключително стойностна, въздействаща и красива. Пощенските картички, създадени и изпратени преди повече от век, са малки произведения на изкуството, автентично отражение на историческата действителност, умален образ на човешкото ежедневие, вкус и суета.
Куратори на изложбата са Светла Михайлова и Лидия Кирилова от РИМ Кърджали. Гостуващата експозиция е по повод инициативите, свързани с 65-тата годишнина от създаването на НПТМ и може да бъде разгледана до март 2023 г.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023 ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА
Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 15.01.2023 Дебютна изложба „Пътят„ - автор Джоана Маринова
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Дебютна изложба „Път„ - автор Джоана Маринова
Вернисаж 16.12.2022 г. - 19:00 - 21:00 ч.
Вход свободен.
Дебютна изложба „Път„ - автор Джоана Маринова
Вернисаж 16.12.2022 г. - 19:00 - 21:00 ч.
Вход свободен.
Изложби
01.12.2022 - 16.01.2023 До 16 януари се приемат творби в конкурса за есе, посветен на 100-годишния юбилей на писателя Ивайло Петров
Столичната община, Столичната библиотека, Съюзът на българските писатели и семейството на писателя Ивайло Петров организират конкурс за написване на есе, посветен на 100-годишния юбилей на Ивайло Петров.
Целта е насърчаване на младите автори в областта на есеистиката и съхраняване на паметта за личността и творчеството на Ивайло Петров – един от знаковите церемония български белетристи на XX век.
Конкурсът е явен и се провежда под мотото „Преди да се родя и след това“. Темата не обвързва кандидатите с анализ на романа на Ивайло Петров „Преди да се родя и след смъртта ми“, но участниците биха могли да реализират в текста подходящи препратки към романа или да формулират собствена гледна точка към съвремието. Кандидатите изпращат по имейл един прикачен файл, съдържащ едно есе (до 4000 знака с разстоянията), подписано с име или псевдоним, кратка биография, телефон за връзка и имейл.
Творбите се приемат на имейл konkurs_ivailopetrof@abv.bg до 16 януари 2023 г., включително. В полето „Относно“ на имейла кандидатът трябва да отбележи в коя възрастова група участва. Творбите ще бъдат оценявани от 3-членно жури в състав: Недялко Йорданов – председател на журито, д-р Митко Новков и д-р Анжела Димчева – членове на журито. Носителите на наградите ще бъдат обявени публично в печатните и електронни медии.
Тържествената церемония по връчване на наградите в конкурса за есе „Ивайло Петров“ ще се състои в Столичната библиотека на 19 януари 2023 г., когато се навършват 100 години от рождението на писателя.
Целта е насърчаване на младите автори в областта на есеистиката и съхраняване на паметта за личността и творчеството на Ивайло Петров – един от знаковите церемония български белетристи на XX век.
Конкурсът е явен и се провежда под мотото „Преди да се родя и след това“. Темата не обвързва кандидатите с анализ на романа на Ивайло Петров „Преди да се родя и след смъртта ми“, но участниците биха могли да реализират в текста подходящи препратки към романа или да формулират собствена гледна точка към съвремието. Кандидатите изпращат по имейл един прикачен файл, съдържащ едно есе (до 4000 знака с разстоянията), подписано с име или псевдоним, кратка биография, телефон за връзка и имейл.
Творбите се приемат на имейл konkurs_ivailopetrof@abv.bg до 16 януари 2023 г., включително. В полето „Относно“ на имейла кандидатът трябва да отбележи в коя възрастова група участва. Творбите ще бъдат оценявани от 3-членно жури в състав: Недялко Йорданов – председател на журито, д-р Митко Новков и д-р Анжела Димчева – членове на журито. Носителите на наградите ще бъдат обявени публично в печатните и електронни медии.
Тържествената церемония по връчване на наградите в конкурса за есе „Ивайло Петров“ ще се състои в Столичната библиотека на 19 януари 2023 г., когато се навършват 100 години от рождението на писателя.
Фестивали и чествания
16.12.2022 - 19.03.2023 ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ
Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
01.12.2022 - 15.01.2023 Започва конкурсът "Да украсим София за Коледа"
От 1 декември 2022 г. до 15 януари 2023 г. ще се проведе традиционната кампания на Столична община „Да украсим София за Коледа” за външна празнична украса на сграда, балкон, двор и междублоково пространство на територията на Столична община.
До 3 снимки с украса се изпращат на имейл: ukrasi_sofia@mail.bg. Краен срок за участие – 15 януари 2023 г., включително. Трябва да бъдат посочени трите имена на участника/име на организация, адрес на украсения обект и координати за връзка.
На страницата Да украсим София за Коледа ще бъдат публикувани относимите към кампанията фотографии, а трима от авторите (собствениците) на украсите, събрали най-много харесвания, ще получат парични награди.
Подробности: на фейсбук страницата на конкурса Да украсим София за Коледа.
До 3 снимки с украса се изпращат на имейл: ukrasi_sofia@mail.bg. Краен срок за участие – 15 януари 2023 г., включително. Трябва да бъдат посочени трите имена на участника/име на организация, адрес на украсения обект и координати за връзка.
На страницата Да украсим София за Коледа ще бъдат публикувани относимите към кампанията фотографии, а трима от авторите (собствениците) на украсите, събрали най-много харесвания, ще получат парични награди.
Подробности: на фейсбук страницата на конкурса Да украсим София за Коледа.
Фестивали и чествания
08.12.2022 - 12.02.2023 Изложба "Бруто – нето" на Румен Гашаров в Софийската градска художествена галерия
Изложбата „Бруто – нето“ представя творчеството на Румен Гашаров. Проследява промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение – до добре познатите негови знакови мащабни платна. Тя представя на публиката и най-вече на младите зрители тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек. Тема, която последователно защитава и досега в българската живопис.
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Изложби
04.11.2022 - 01.09.2023 Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга.
Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
05.10.2022 - 01.09.2023 Изложба „Разказ за войната“-110 г. Балканска война
Основен акцент в изложбата са поредицата от картички, представящи в хронологичен ред историята от месеците на войната. От мобилизацията през септември 1912 г., победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар, тежките боеве при Чаталджа и трудното ежедневие на българският войник, до обсадата и превземането на считаната за непревземаема Одринска крепост, пощенските картички показват ярка и достоверна картина на военните действия.
Балканската война е паметно събитие в Новата ни история, в което българският офицер и войник показват висок боен дух, патриотизъм и преданост към идеалите, завещани от епохата на Възраждането за национално освобождение и обединение на всички българи. През 1912 г., само 34 години след Освобождението и 4 години след провъзгласяването си за царство, България е готова да осъществи с военни средства основната външнополитическа цел на всички родни патриоти, политици и общественици. Заедно със съюзниците си от Балканите – Сърбия, Гърция и Черна Гора, българската армия се изправя срещу огромния човешки потенциал на владеещата все още територии на три континента Османска империя. И в рамките на по-малко от година – от октомври 1912 до май 1913 г., след поредица от победи по бойните полета на Тракия, Родопите и Македония, целта е постигната.
Всички земи на запад от линията Мидия – Енос са освободени.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път. Лазар Йорданов е роден в Македония, завършва Военното училище в София, а по-късно и Художествената академия. Работи във Военното министерство като офицер – военен художник. В изложбата е представен с картината си „Българските войски пред Чаталджа” и репродукциите „Одрин, Балканската война и плененият турски паша” и „Батареята на капитан Андреев пред Одрин”. Харалампи Тачев е първият български художник-декоратор, ученик на Иван Мърквичка, автор на герба на София, проекти за фасадите и интериорите на много сгради в страната, сред които храм „Александър Невски”, мавзолеят на Александър Батенберг, дворецът „Врана”, Синодалната палата, къщата музей на Христо Ботев в Калофер и други. Негови са представените в изложбата рисунки „В атака” и „Триумфалната арка в Пловдив 1912 – 1913 г.” В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени, принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети, свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Балканската война е паметно събитие в Новата ни история, в което българският офицер и войник показват висок боен дух, патриотизъм и преданост към идеалите, завещани от епохата на Възраждането за национално освобождение и обединение на всички българи. През 1912 г., само 34 години след Освобождението и 4 години след провъзгласяването си за царство, България е готова да осъществи с военни средства основната външнополитическа цел на всички родни патриоти, политици и общественици. Заедно със съюзниците си от Балканите – Сърбия, Гърция и Черна Гора, българската армия се изправя срещу огромния човешки потенциал на владеещата все още територии на три континента Османска империя. И в рамките на по-малко от година – от октомври 1912 до май 1913 г., след поредица от победи по бойните полета на Тракия, Родопите и Македония, целта е постигната.
Всички земи на запад от линията Мидия – Енос са освободени.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път. Лазар Йорданов е роден в Македония, завършва Военното училище в София, а по-късно и Художествената академия. Работи във Военното министерство като офицер – военен художник. В изложбата е представен с картината си „Българските войски пред Чаталджа” и репродукциите „Одрин, Балканската война и плененият турски паша” и „Батареята на капитан Андреев пред Одрин”. Харалампи Тачев е първият български художник-декоратор, ученик на Иван Мърквичка, автор на герба на София, проекти за фасадите и интериорите на много сгради в страната, сред които храм „Александър Невски”, мавзолеят на Александър Батенберг, дворецът „Врана”, Синодалната палата, къщата музей на Христо Ботев в Калофер и други. Негови са представените в изложбата рисунки „В атака” и „Триумфалната арка в Пловдив 1912 – 1913 г.” В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени, принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети, свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Изложби
15.12.2022 - 29.01.2023 Кирил Чолаков FRA/МЕЖДУ
Кирил Чолаков наименува изложбата си в музея МЕЖДУ.
Не само защото авторът живее и работи между две места – Римини в Италия и с. Извор в България, между различни езици и култури, но и защото поставя зрителя в позицията МЕЖДУ личната история на художника, персоналните спомени, приумиците на съзнанието и реалността, в която участваме, колективната памет и общата ни биография; между анекдотите, които се промъкват в дневника му с рисунки, до всеобщите истини; МЕЖДУ гледането и виждането.
В изложбата Кирил Чолаков включва два персонажа – на художника и на героя от книга-фантом. Преди още да са се срещнали, те влизат в странна игра, водена от техния куратор Надежда Джакова. Тя кани писателя Ирина Баткова да създаде текст, който по необичаен начин откликва на творчеството на художника, появявайки се като откъси от книги-фантоми. Освен рисунки, обекти и живопис на Кирил Чолаков и откъси от книги-фантоми на Ирина Баткова, в изложбата може да се види видеопортрет на художника от режисьора Милена Кънева.
В литературните откъси х
Не само защото авторът живее и работи между две места – Римини в Италия и с. Извор в България, между различни езици и култури, но и защото поставя зрителя в позицията МЕЖДУ личната история на художника, персоналните спомени, приумиците на съзнанието и реалността, в която участваме, колективната памет и общата ни биография; между анекдотите, които се промъкват в дневника му с рисунки, до всеобщите истини; МЕЖДУ гледането и виждането.
В изложбата Кирил Чолаков включва два персонажа – на художника и на героя от книга-фантом. Преди още да са се срещнали, те влизат в странна игра, водена от техния куратор Надежда Джакова. Тя кани писателя Ирина Баткова да създаде текст, който по необичаен начин откликва на творчеството на художника, появявайки се като откъси от книги-фантоми. Освен рисунки, обекти и живопис на Кирил Чолаков и откъси от книги-фантоми на Ирина Баткова, в изложбата може да се види видеопортрет на художника от режисьора Милена Кънева.
В литературните откъси х