Български 
English 
简体中文(中国) 
Виж карта на събитията
понеделник 01 август 2022
01 август 2022 - 07 август 2022
Септември 2023
01.08.2022 "ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ"
1, 3, 5 август, 11-13 ч., ДК "Искър" – северен вход
"ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ"
Безплатни творчески занимания за деца на открито
Седмица на изобразителното и приложно изкуство
Съвместно с "Булекопак" АД и Районна администрация "Искър"
"ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ"
Безплатни творчески занимания за деца на открито
Седмица на изобразителното и приложно изкуство
Съвместно с "Булекопак" АД и Районна администрация "Искър"
Музикално и танцово изкуство
15.06.2022 - 06.09.2022 "Любомир Далчев. Продължение на рзказа..."
120 години от рождението на художника
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022 "София Хартиен Арт Фест"
От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
06.07.2022 - 03.08.2022 13-о издание на концертния цикъл "Остров на музиката"
Лятната естрада в "Борисова градина"
13-ото издание на концертния цикъл "Остров на музиката", организиран от Общински културен институт Дом на културата "Средец"
Пет концерта ще се проведат на 6, 13, 20, 27 юли и на 3 август от 19:30 ч. на Лятната естрада в "Борисова градина". При лоши метеорологични условия концертите ще се състоят под купола на Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" ("Ларгото").
6 юли – Джаз формация "София"
13 юли – Софийски духов оркестър
20 юли – BRASS SQUAD
27 юли – Велислав Стоянов/Квартет тромбони
3 август – Вокална група "Спектрум".
"Остров на музиката" е част от Лятната програма в Календара на културните събития на Столична община.
Подробности ще намерите във фейсбук събитието на: https://www.facebook.com/events/402115745200665/402120061866900
13-ото издание на концертния цикъл "Остров на музиката", организиран от Общински културен институт Дом на културата "Средец"
Пет концерта ще се проведат на 6, 13, 20, 27 юли и на 3 август от 19:30 ч. на Лятната естрада в "Борисова градина". При лоши метеорологични условия концертите ще се състоят под купола на Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" ("Ларгото").
6 юли – Джаз формация "София"
13 юли – Софийски духов оркестър
20 юли – BRASS SQUAD
27 юли – Велислав Стоянов/Квартет тромбони
3 август – Вокална група "Спектрум".
"Остров на музиката" е част от Лятната програма в Календара на културните събития на Столична община.
Подробности ще намерите във фейсбук събитието на: https://www.facebook.com/events/402115745200665/402120061866900
Музикално и танцово изкуство
12.07.2022 - 31.08.2022 STATUS DEAD - Арт инсталация на Георги Ямалиев
Галерията на Гьоте-институт България
Дати: 12 юли - 31 август 2022
Проектът Status DEAD на Георги Ямалиев разглежда връзката между виртуалното и физическото измерение на смъртта и задава много актуални въпроси: Съществува ли виртуална смърт или това е нова форма на безсмъртие?
Какво остава след нас – гигабайти информация, свърхдълъг и реалистичен некролог, оживели сенки на нашите мисли и чувства? Какво се случва с нашия профил/аватар, след като се пренесе(м) в небитието? Скоро ли е ще настъпи моментът, когато той ще продължи да броди подобно на цифров призрак и след физическото изчезване на своя създател?
Заповядайте в галерийното пространство на института между 12 юли и 31 август, за да намерите отговорите на поне част от тези въпроси - за себе си.
Значимостта на Status DEAD може да се отнесе и към настоящата ситуация на пандемия и военни действия, при която възприемането на смъртта е доста осезаемо.
Арт инсталацията е замислена като симбиоза между съвременните технологии и традиционните обичаи, свързани с различни погребални практики за почитане на мъртвите по нашите земи, целта на която е създаване на сакрално място, мемориално възпоминателно пространство, в което зрителите ще имат възможността да отдадат почит на хора, които вече не са сред живите, чрез изразните средства на изкуството.
Дати: 12 юли - 31 август 2022
Проектът Status DEAD на Георги Ямалиев разглежда връзката между виртуалното и физическото измерение на смъртта и задава много актуални въпроси: Съществува ли виртуална смърт или това е нова форма на безсмъртие?
Какво остава след нас – гигабайти информация, свърхдълъг и реалистичен некролог, оживели сенки на нашите мисли и чувства? Какво се случва с нашия профил/аватар, след като се пренесе(м) в небитието? Скоро ли е ще настъпи моментът, когато той ще продължи да броди подобно на цифров призрак и след физическото изчезване на своя създател?
Заповядайте в галерийното пространство на института между 12 юли и 31 август, за да намерите отговорите на поне част от тези въпроси - за себе си.
Значимостта на Status DEAD може да се отнесе и към настоящата ситуация на пандемия и военни действия, при която възприемането на смъртта е доста осезаемо.
Арт инсталацията е замислена като симбиоза между съвременните технологии и традиционните обичаи, свързани с различни погребални практики за почитане на мъртвите по нашите земи, целта на която е създаване на сакрално място, мемориално възпоминателно пространство, в което зрителите ще имат възможността да отдадат почит на хора, които вече не са сред живите, чрез изразните средства на изкуството.
Изложби
01.08.2022 - 05.08.2022 АКАДЕМИЯ ЗА ДЕЦА: Потопи се в света на инженерството с Minecraft
зад музей „Земята и хората“
Summer camp in Summer Fest / Лятна академия за деца от 6 до 11 години на открито
Искате ли интересно и ползотворно лято на чист въздух за вашето дете?
Тази година станете част от първата по рода си лятна STEM академия на открито.
Чрез методиката на STEM учениците вземат участие в експерименти, биват насърчавани да споделя идеите си и да допринасят за развитие на групови проекти насочени към опознаване на света около тях. Това позволява на децата да разберат връзките между предметите, които изучават в училище. Да си отговорят на въпроси като: „Защо ми е необходимо това знание?“, „Къде ще използвам, това което уча?“ Програмата ни до обяд включва 9 независими тематични седмици, всяка от тях е посветена на програмирането на игри, разказването на интерактивни истории и програмиране поведението на роботи, а в следобедните часове децата ще се забавляват и придобиват нови знания в тематични седмични ателиета с образователен характер, базирани на STEM обучението и ще играят логически игри. Разбира се, отделили сме и време за спорт и заслужена свободна игра в края на деня. По време на заниманията, участниците ще изследват, изучават, експериментират и изобретяват на съответната седмична тематика.
Summer Camp ще се провежда от понеделник до петък и ще предлага целодневна форма на участие през месеците юли и август на лято 2022 от 09:00 до 18:00 часа. Лятната академия е подходяща за деца от 6 до 11 годишна възраст, като децата ще бъдат разделени по възрасти.
Потопи се в света на инженерството с Minecraft | 01 август – 05 август
Тази седмица сме посветили на инженерството. Децата ще се забавляват творейки свои шедьоври в сферата на инженерството. Ще направят своя собствена вятърна мелница и ще научат как могат да изпълнят всяко домашно, разбивайки го на по-малки стъпки.
Понеделник: Програмиране на роботи – инженери. Какво е хидравлична машина и как да си направим своя собствена?
Вторник: Програмиране на 3D дом с Minecraft. Как да си направим собствен катапулт.
Сряда: Построй своя дигитална фабрика с Minecraft. Майсторим първия си собствен робот.
Четвъртък: Технологично шоу с роботи. Изобрети своя първи хеликоптер с гумена лентаv Петък: Програмирай своя космическа станция с Minecraft. Направи своя самолет от сламка и прашка.
Sofia Summer Fest се провежда с подкрепата на Столична община, Министерство на културата, Национален фонд култура, район Триадица, Lenovo, Български спортен тотализатор, Pepsi, Dolce Gusto, Ozone.bg, Vivacom и Биротерапия.
Summer camp in Summer Fest / Лятна академия за деца от 6 до 11 години на открито
Искате ли интересно и ползотворно лято на чист въздух за вашето дете?
Тази година станете част от първата по рода си лятна STEM академия на открито.
Чрез методиката на STEM учениците вземат участие в експерименти, биват насърчавани да споделя идеите си и да допринасят за развитие на групови проекти насочени към опознаване на света около тях. Това позволява на децата да разберат връзките между предметите, които изучават в училище. Да си отговорят на въпроси като: „Защо ми е необходимо това знание?“, „Къде ще използвам, това което уча?“ Програмата ни до обяд включва 9 независими тематични седмици, всяка от тях е посветена на програмирането на игри, разказването на интерактивни истории и програмиране поведението на роботи, а в следобедните часове децата ще се забавляват и придобиват нови знания в тематични седмични ателиета с образователен характер, базирани на STEM обучението и ще играят логически игри. Разбира се, отделили сме и време за спорт и заслужена свободна игра в края на деня. По време на заниманията, участниците ще изследват, изучават, експериментират и изобретяват на съответната седмична тематика.
Summer Camp ще се провежда от понеделник до петък и ще предлага целодневна форма на участие през месеците юли и август на лято 2022 от 09:00 до 18:00 часа. Лятната академия е подходяща за деца от 6 до 11 годишна възраст, като децата ще бъдат разделени по възрасти.
Потопи се в света на инженерството с Minecraft | 01 август – 05 август
Тази седмица сме посветили на инженерството. Децата ще се забавляват творейки свои шедьоври в сферата на инженерството. Ще направят своя собствена вятърна мелница и ще научат как могат да изпълнят всяко домашно, разбивайки го на по-малки стъпки.
Понеделник: Програмиране на роботи – инженери. Какво е хидравлична машина и как да си направим своя собствена?
Вторник: Програмиране на 3D дом с Minecraft. Как да си направим собствен катапулт.
Сряда: Построй своя дигитална фабрика с Minecraft. Майсторим първия си собствен робот.
Четвъртък: Технологично шоу с роботи. Изобрети своя първи хеликоптер с гумена лентаv Петък: Програмирай своя космическа станция с Minecraft. Направи своя самолет от сламка и прашка.
Sofia Summer Fest се провежда с подкрепата на Столична община, Министерство на културата, Национален фонд култура, район Триадица, Lenovo, Български спортен тотализатор, Pepsi, Dolce Gusto, Ozone.bg, Vivacom и Биротерапия.
Фестивали и чествания
01.06.2022 - 14.08.2022 Алексей Титаренко - Град на сенките
Сборната експозиция „Град на сенките“ включва кадри от едноименната легендарна серия, заснета в Санкт Петербург (1991-1994), Венеция (2001-2008), Хавана (2003-2006) и Ню Йорк (2004-2022). Фотографиите са ръчно проявени от самия Титаренко в личната му лаборатория. Голяма част от принтовете са единствени копия.
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.
Изложби
01.07.2022 - 04.09.2022 БОРЯНА РОССА Механиста: 8 портрета на киборги
Боряна Росса е сред най-колоритните фигури в съвременното изкуство от края на 1990-те и до днес. В основата на концепцията, която тя следва в самостоятелната си изложба в Квадрат 500, е заложено схващането, че технологиите са средство за освобождение, а не за война. “Механиста: 8 портрета на киборги” е кибер-феминистки манифест, представящ идеята за Аз-а, заедно с всички негови идентичностни характеристики като пол, раса, вид, етнос, националност и класова принадлежност като хибридно и пластично понятие, обусловено от нашето постоянно променящо се взаимоотношение с обкръжаващата среда, животните, машините. Не сме изолиран, единичен Аз, а комплексни, синкретични същества. Ние сме в симбиоза с микробите, които живеят в нас, зависими сме от телефоните и компютрите си, някои от нас живеят с изкуствени животоспасяващи електронни импланти. Обкръжаващата среда, включително и тази, която сме създали, може да ни отмъсти за нашите злодейства или просто да не издържи на безцеремонната наглост, с която я третираме като наш слуга.
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.
Изложби
16.02.2022 - 18.09.2022 БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021
Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
01.01.2022 - 31.08.2023 Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022 Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей
Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.06.2022 - 30.10.2022 Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"
Програма „Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложби
23.06.2022 - 25.09.2022 Изложба "Исторически паркове и градини на София" в Регионалния исторически музей – София
Регионален исторически музей – София ще представи изложбата "Исторически паркове и градини на София".
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022 Изложба “Доспехите на тракийските воини”
Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
25.07.2022 - 08.08.2022 Изложба “София по пътя към зелената трансформация”
Галерия на открито в градина “Кристал ”
На 25 юли (понеделник) екипът на “Зелена София” представя изложба в Галерия на открито в градина “Кристал”, която ще разкаже различни факти за прогреса и целите на Столична община, свързани с кандидатурата на града за зелена столица на Европа. През 2022 г. София кандидатства отново за престижната титла „Европейска зелена столица за 2024 г.“, с която Европейската комисия стимулира и отличава развитието на градовете по пътя им към зелената трансформация. Изложбата “София по пътя към зелената трансформация” включва визии и текст на Агенция „Имп-Акт“ и фотографии от „Етюд-и-те на София“ и може да бъде разгледана до 8 август.
Миналата година българската столица зае второ място в надпреварата за носител на титлата през 2023 г., като се състезава на финал с Талин (Естония), Краков (Полша) иХелсингбори (Швеция). Така София стана първият град от Югоизточна Европа, станал финалист в ежегодния конкурс, в чието миналогодишно издание участваха 16 града.
Целта на състезанието за зелена столица е да подкрепя местните власти в Европа в усилията им да намалят негативното влияние на градската среда върху здравето на жителите, както и да прилагат високи екологични стандарти в управлението си. Оценката за титлата на Европейска зелена столица се формира от текущия напредък на кандидатите и предложените мерки за подобрение спрямо 12 екологични индикатора.
Кандидатурите на градовете се оценяват от международна експертна група на база на технически параметри и индикатори, които измерват прогреса на града за последното десетилетие.
Кандидатурата на София за „Европейска зелена столица за 2024 г.“ се подготвя от екипа на организацията „Зелена София“, която стартира по инициатива на кмета на Столична община през октомври 2016 г. като структура на „Асоциация за развитие на София“. Екипът на „Зелена София“ координира политиките и проектите на Столична община, обвързани с устойчивото развитие на града. За новини около конкурса и представянето на София следете Facebook страницата на Зелена София.
На 25 юли (понеделник) екипът на “Зелена София” представя изложба в Галерия на открито в градина “Кристал”, която ще разкаже различни факти за прогреса и целите на Столична община, свързани с кандидатурата на града за зелена столица на Европа. През 2022 г. София кандидатства отново за престижната титла „Европейска зелена столица за 2024 г.“, с която Европейската комисия стимулира и отличава развитието на градовете по пътя им към зелената трансформация. Изложбата “София по пътя към зелената трансформация” включва визии и текст на Агенция „Имп-Акт“ и фотографии от „Етюд-и-те на София“ и може да бъде разгледана до 8 август.
Миналата година българската столица зае второ място в надпреварата за носител на титлата през 2023 г., като се състезава на финал с Талин (Естония), Краков (Полша) иХелсингбори (Швеция). Така София стана първият град от Югоизточна Европа, станал финалист в ежегодния конкурс, в чието миналогодишно издание участваха 16 града.
Целта на състезанието за зелена столица е да подкрепя местните власти в Европа в усилията им да намалят негативното влияние на градската среда върху здравето на жителите, както и да прилагат високи екологични стандарти в управлението си. Оценката за титлата на Европейска зелена столица се формира от текущия напредък на кандидатите и предложените мерки за подобрение спрямо 12 екологични индикатора.
Кандидатурите на градовете се оценяват от международна експертна група на база на технически параметри и индикатори, които измерват прогреса на града за последното десетилетие.
Кандидатурата на София за „Европейска зелена столица за 2024 г.“ се подготвя от екипа на организацията „Зелена София“, която стартира по инициатива на кмета на Столична община през октомври 2016 г. като структура на „Асоциация за развитие на София“. Екипът на „Зелена София“ координира политиките и проектите на Столична община, обвързани с устойчивото развитие на града. За новини около конкурса и представянето на София следете Facebook страницата на Зелена София.
Изложби
02.07.2022 - 27.08.2022 Лятно кино в Банкя 2022
парк "Ротонда" Банкя
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21:30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, една ретро лента, късометражни филми и един документален. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Всяка събота – без 16 юли.
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21:30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, една ретро лента, късометражни филми и един документален. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Всяка събота – без 16 юли.
Фестивали и чествания
16.06.2022 - 10.09.2022 Лятно кино в София
най-различни места из целия град
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa
Фестивали и чествания
20.05.2022 - 25.09.2022 Образът на Майстора, Двореца Майстора и „Родно изкуство”
Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложби
20.05.2022 - 25.09.2022 Образът на Майстора, Квадрат 500 Майстора и „Родно изкуство”
Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложби
24.02.2022 - 24.10.2022 ПЕЙЗАЖИ
Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Изложби
01.06.2022 - 23.10.2022 ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ
Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложби
01.07.2022 - 04.09.2022 ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА
Лятната изложба в САМСИ е в популярната по световните сцени форма на акрошаж (accrochage) – колективно представяне на произведения на различни автори, обвързани единствено от субективния интерес на организаторите на експозицията. Идеята принадлежи на Надежда Джакова, поканила като сътрудници колегите си – куратори на Националната галерия, да представят впечатленията си от арт-сцената ни през миналата година. Боряна Вълчанова, Диана Драганова-Щир, Мартина Йорданова, Николай Ущавалийски, Яна Братанова и Яра Бубнова са подбрали, заедно с инициаторката, произведения, създадени от автори с различни разбирания за изкуството, подчинени на индивидуални концепции и участвали в несходни кураторски проекти.
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.
Изложби
03.05.2022 - 07.09.2022 Първо издание на „Фестивал на лауреатите“
зала БИАД
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).
Фестивали и чествания
13.07.2022 - 01.08.2022 ТРИ ЦВЯТА
По време на война българското знаме се е обръщало
наобратно – с червения цвят в най-горната част. По
време на траур националният флаг се спуска наполовина.
За времена на криза художникът Иван Мудов предлага
флагът да бъде символично разединен и представен в
трите му самостоятелни цвята.
За проекта “Три цвята" Иван Мудов инсталира на всеки
един от трите пилона пред НДК по един флаг – бял, зелен
и червен. Те могат да се четат като своеобразна
“деконструкция” на националното знаме в една негова по-свободна, чисто пластична интерпретация. Жестът е
семпъл и следва от самата формална логика на
трикольора.
“Освобождаването” на всеки един цвят от знаковостта на
трикольора позволява да се разгърне историята и
символиката на отделните елементи и отваря
пространство за размисъл. Какво стои зад конструкта на
националната идентичност, каква е неговата сила днес и
какво всъщност определя идентичността ни сега?
Формата и цветовете на българското национално знаме
са определени още в Търновската конституция от 1879
година. Тя обаче не дава обяснение за символиката на
цветовете. Изборът на цветовете се приписва на Георги
Раковски. Според някои интерпретации самият Раковски
иска да свърже символиката на знамето с индоирански
източници. Смята се, че трите цвята и разположението
им символизират основните съсловия в древното
обществото и тяхната йерархия: бялото е духовенството,
зеленото – работниците и червеното – войниците.
Символиката на цветовете, с която възприемаме
националния флаг в България, е по-абстрактна и
кореспондира с тази на много други европейски
държави – бялото е чистота и свобода, зеленото –
надежда и красивата природа, червеното – кръвта на
загиналите, борбеният дух.
Разделяйки цветовете на българското знаме в три
различни знамена, Иван Мудов не само отразява
разделението на нацията. Той отваря кутията на Пандора
на емоциите, с които натоварваме символите. Трите
отделни цвята в инсталацията за кратко позволяват на
символите да “дишат” в своята абстрактна
потенциалност, а нас като зрители – да усетим днешния резонанс на идеите зад тях.
“Три цвята” е произведение на Иван Мудов, представено
от Регионален център за съвременни изкуства
“Топлоцентрала". Инсталацията ще остане на пилоните
пред НДК до 1 август 2022 г.
наобратно – с червения цвят в най-горната част. По
време на траур националният флаг се спуска наполовина.
За времена на криза художникът Иван Мудов предлага
флагът да бъде символично разединен и представен в
трите му самостоятелни цвята.
За проекта “Три цвята" Иван Мудов инсталира на всеки
един от трите пилона пред НДК по един флаг – бял, зелен
и червен. Те могат да се четат като своеобразна
“деконструкция” на националното знаме в една негова по-свободна, чисто пластична интерпретация. Жестът е
семпъл и следва от самата формална логика на
трикольора.
“Освобождаването” на всеки един цвят от знаковостта на
трикольора позволява да се разгърне историята и
символиката на отделните елементи и отваря
пространство за размисъл. Какво стои зад конструкта на
националната идентичност, каква е неговата сила днес и
какво всъщност определя идентичността ни сега?
Формата и цветовете на българското национално знаме
са определени още в Търновската конституция от 1879
година. Тя обаче не дава обяснение за символиката на
цветовете. Изборът на цветовете се приписва на Георги
Раковски. Според някои интерпретации самият Раковски
иска да свърже символиката на знамето с индоирански
източници. Смята се, че трите цвята и разположението
им символизират основните съсловия в древното
обществото и тяхната йерархия: бялото е духовенството,
зеленото – работниците и червеното – войниците.
Символиката на цветовете, с която възприемаме
националния флаг в България, е по-абстрактна и
кореспондира с тази на много други европейски
държави – бялото е чистота и свобода, зеленото –
надежда и красивата природа, червеното – кръвта на
загиналите, борбеният дух.
Разделяйки цветовете на българското знаме в три
различни знамена, Иван Мудов не само отразява
разделението на нацията. Той отваря кутията на Пандора
на емоциите, с които натоварваме символите. Трите
отделни цвята в инсталацията за кратко позволяват на
символите да “дишат” в своята абстрактна
потенциалност, а нас като зрители – да усетим днешния резонанс на идеите зад тях.
“Три цвята” е произведение на Иван Мудов, представено
от Регионален център за съвременни изкуства
“Топлоцентрала". Инсталацията ще остане на пилоните
пред НДК до 1 август 2022 г.
Фестивали и чествания
08.07.2022 - 04.09.2022 Фестивал "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
на откритата сцена до езерото Панчарево
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
„За трета поредна година в Летния календар на културните събития на столицата поднасяме на почитателите на операта и балета незабравими емоции на откритата сцена до езерото Панчарево. Фестивалът „Музи на водата“ ще представи на фона на красивия градски декор най-доброто от репертоара на Софийската опера и балет, както и две премиери. А спектаклите за деца от Програмата „Опера в парка“ вече очакват най-малките на сцената в парка на Военната академия „Г. С. Раковски“ – каза заместник-кметът по повод началото на Летния фестивал.
На 8 юли "Музи на водата" се открива с премиерата на "Летящият холандец" – най-романтичната опера на Рихард Вагнер. Операта ще се играе и на 9, 10, 14, 15, 16 и 17 юли. В репертоара на фестивала влизат още оперите "Жената от езерото" от Джоакино Росини – на 28, 29 и 30 юли; "Пепеляшка" от Джоакино Росини – на 31 юли; "Кармен" от Жорж Бизе – на 11 и 13 август; "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини – на 12 август; "Евгений Онегин" от Пьотър Чайковски – на 14 август.
В програмата са и балетите "Сън в лятна нощ"от Феликс Менделсон Бартолди (Премиера) – на 21, 22, 23 и 24 юли; "Лебедово езеро" от Пьотър Илич Чайковски – на 4, 5, 6 и 7 август; "Хиляда и една нощ" от Фикрет Амиров – на 19, 20 и 21 август.
Почитателите на мюзикъла ще се насладят на "Мамма Миа!" от Бени Андершон и Бьорн Улвеус – на 25, 26, 27, 28, 31 август, както и на 1, 2, 3, 4 септември.
Програмата за деца през юли в парка на Военната академия "Г. С. Раковски" е публикувана на: https://www.operasofia.bg/repertoire/opera%20v%20parka
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка" се реализира с подкрепата на Столична община и е част от Календара на културните събития на София.
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
„За трета поредна година в Летния календар на културните събития на столицата поднасяме на почитателите на операта и балета незабравими емоции на откритата сцена до езерото Панчарево. Фестивалът „Музи на водата“ ще представи на фона на красивия градски декор най-доброто от репертоара на Софийската опера и балет, както и две премиери. А спектаклите за деца от Програмата „Опера в парка“ вече очакват най-малките на сцената в парка на Военната академия „Г. С. Раковски“ – каза заместник-кметът по повод началото на Летния фестивал.
На 8 юли "Музи на водата" се открива с премиерата на "Летящият холандец" – най-романтичната опера на Рихард Вагнер. Операта ще се играе и на 9, 10, 14, 15, 16 и 17 юли. В репертоара на фестивала влизат още оперите "Жената от езерото" от Джоакино Росини – на 28, 29 и 30 юли; "Пепеляшка" от Джоакино Росини – на 31 юли; "Кармен" от Жорж Бизе – на 11 и 13 август; "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини – на 12 август; "Евгений Онегин" от Пьотър Чайковски – на 14 август.
В програмата са и балетите "Сън в лятна нощ"от Феликс Менделсон Бартолди (Премиера) – на 21, 22, 23 и 24 юли; "Лебедово езеро" от Пьотър Илич Чайковски – на 4, 5, 6 и 7 август; "Хиляда и една нощ" от Фикрет Амиров – на 19, 20 и 21 август.
Почитателите на мюзикъла ще се насладят на "Мамма Миа!" от Бени Андершон и Бьорн Улвеус – на 25, 26, 27, 28, 31 август, както и на 1, 2, 3, 4 септември.
Програмата за деца през юли в парка на Военната академия "Г. С. Раковски" е публикувана на: https://www.operasofia.bg/repertoire/opera%20v%20parka
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка" се реализира с подкрепата на Столична община и е част от Календара на културните събития на София.
Фестивали и чествания
03.07.2022 - 28.08.2022 “Споделете музиката“ – летният сезон на Софийската филхармония на две открити сцени
Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
Концертите се реализират с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития
И тази година Софийската филхармония, подкрепена от Столична община, ще зарадва почитателите на класическата музика със селектирана програма от любими на публиката творби. Две са сцените, на които публиката ще се срещне с Националния оркестрър и неговите камерни състави – Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
На 3 юли от 20:00 ч. в парк-театър „Борисова градина“ ще звучат шедьоври на европейската филмова музика под палката на маестро Григор Паликаров. Концертът „La Dolce Vita” включва творби от Енио Мориконе, Луис Бакалов, Стелвио Чиприани и Нино Рота.
В парк-театър „Борисова градина“ на 10 август концерт-спектакълът „Веберови“ от Феликс Митерер ще разкаже любопитни подробности за живота на Волфганг Амадеус Моцарт. На сцената заедно със Софийската филхармония ще се качат сопраното Вера Гиргинова и актьорите Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов. Режисьор е Борислав Петранов.
Третият концерт в парк-театър „Борисова градина“ е на 4 септември. „Холивуд“ ще ни потопи в света на Джон Уилямс и Вангелис. Емблематични филмови пиеси на двамата гении ще звучат в изпълнение на Националния оркестър и Националния филхармоничен хор.
И тази година красивото открито пространство на атрума на „Квадрат 500“ ще посрещне камерните състави на Филхармонията. Концертите там започват в 18:30 ч., а любезните домакини на Националната галерия предоставят достъп до експозицията на галерията за всеки, закупил билет за събитието от 10:00 до 18:00 ч. в деня на концерта.
„Споделете музиката“ се осъществява с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития. Билети за концертите са налични на касата на зала „България“, на касата на парк-театър „Борисова градина“ и в Ивентим.
Концертите се реализират с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития
И тази година Софийската филхармония, подкрепена от Столична община, ще зарадва почитателите на класическата музика със селектирана програма от любими на публиката творби. Две са сцените, на които публиката ще се срещне с Националния оркестрър и неговите камерни състави – Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
На 3 юли от 20:00 ч. в парк-театър „Борисова градина“ ще звучат шедьоври на европейската филмова музика под палката на маестро Григор Паликаров. Концертът „La Dolce Vita” включва творби от Енио Мориконе, Луис Бакалов, Стелвио Чиприани и Нино Рота.
В парк-театър „Борисова градина“ на 10 август концерт-спектакълът „Веберови“ от Феликс Митерер ще разкаже любопитни подробности за живота на Волфганг Амадеус Моцарт. На сцената заедно със Софийската филхармония ще се качат сопраното Вера Гиргинова и актьорите Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов. Режисьор е Борислав Петранов.
Третият концерт в парк-театър „Борисова градина“ е на 4 септември. „Холивуд“ ще ни потопи в света на Джон Уилямс и Вангелис. Емблематични филмови пиеси на двамата гении ще звучат в изпълнение на Националния оркестър и Националния филхармоничен хор.
И тази година красивото открито пространство на атрума на „Квадрат 500“ ще посрещне камерните състави на Филхармонията. Концертите там започват в 18:30 ч., а любезните домакини на Националната галерия предоставят достъп до експозицията на галерията за всеки, закупил билет за събитието от 10:00 до 18:00 ч. в деня на концерта.
„Споделете музиката“ се осъществява с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития. Билети за концертите са налични на касата на зала „България“, на касата на парк-театър „Борисова градина“ и в Ивентим.
Музикално и танцово изкуство
19.04.2022 - 11.11.2022 „ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание
С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
30.07.2022 - 28.08.2022 „Зелени библиотеки“ в парковете на София
в парковете на София
Една от най-успешните традиционни инициативи на Столична библиотека – лятната кампания „Зелени библиотеки“ – е утвърден формат за насърчаване на четенето от най-ранна детска възраст, привличане на нови читателски публики и общуване със софиянци през почивните дни. Инициативата, която се провежда вече осма година, включва „Зелена библиотека в парковете на София“ и „Библиотека в планината“, като Столична библиотека постоянно разширява картата на софийските паркови локации на кампанията. В изданията на „Зелени библиотеки“ участват известни български поети, писатели, музиканти, артисти, художници, партньори са популярни издателства, творчески сдружения. Седемте издания на „Зелени библиотеки“ са привлекли над 45 хил. посетители, над 7 хиляди са новозаписаните читатели, а буккросингът „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“, събра за последните 3 години от софиянци за софиянци дарения от близо 3000 нови книги.
Осмото издание на „Зелени библиотеки“ в парковете на София стартира на 30 юли 2022 г. в парк „Гео Милев“. Съвместно с район "Слатина" и сдружение „За Слатина“ там ще бъдат поставени и две къщички за книги, от които всеки посетител на парка ще може да вземе книга за четене и да остави своя. И така към седемте къщички за книги, разположени на знакови места в Природния парк "Витоша" и Зоопарка се прибавят и две нови, които ще се зареждат редовно от Столична библиотека с атрактивни издания.
Тазгодишната артпрограма на „Зелени библиотеки 2022“ включва срещи с любими поети, които ще раздават свои нови книги с автографи, интересни тематични изложби, музикални изпълнения на живо.
Продължава обичаната от софиянци инициатива „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“. Столичната библиотека приканва всички посетители да се включат в споделянето на книги като дарят ново прочетено заглавие от личната си библиотека и вземат различно интересно издание.
Втора поредна година известни издателства като „Хермес, „СофтПрес“, „Весела Люцканова“, „Ина“, „Златно пате“, „Скорпио“ и др. се включват в кампанията и предоставят десетки екземпляри от най-новите си издания за посетителите на „Зелени библиотеки“. Сред тях ще намерите книги за свободното време, класика, любими приказки. За децата сме приготвили подаръци – детски книжки и албуми за оцветяване.
Посетителите на „Зелени библиотеки“ ще имат възможност да разгледат две документални изложби.
„Библиотеката на София разказва“ представя драматичната съдба на библиотечните колекции на видни общественици и писатели (Кирил Христов, Константин Стоилов, Иван Денкоглу), редки и ценни издания от фонда на Столична библиотека, които са живи свидетелства на времето и историята на библиотеката и столицата. Експозицията „Из парковете на София –минало и настояще“ представя любопитни фотоси и документи за историята, изграждането и обновяването на популярни столични паркове и градини. В детската артпрограма очаквайте артистите от парти агенция „Маска“ с ръководител Цветомир Иванов, клоуните от атракционен клуб „Найя“, Боби Мирчев с обичани детски песни, школа за сценични изкуства „Есенс“ – с театрални, певчески и танцови детски състави, фондация „Деца на България“ – игри с мисловни карти и др.
Всички желаещи ще могат да получат безплатна читателска карта. Споделете горещите уикенди в парковете на София със „Зелени библиотеки“ – с книга в ръка, интересни срещи с творци и ведро музикално настроение!
Една от най-успешните традиционни инициативи на Столична библиотека – лятната кампания „Зелени библиотеки“ – е утвърден формат за насърчаване на четенето от най-ранна детска възраст, привличане на нови читателски публики и общуване със софиянци през почивните дни. Инициативата, която се провежда вече осма година, включва „Зелена библиотека в парковете на София“ и „Библиотека в планината“, като Столична библиотека постоянно разширява картата на софийските паркови локации на кампанията. В изданията на „Зелени библиотеки“ участват известни български поети, писатели, музиканти, артисти, художници, партньори са популярни издателства, творчески сдружения. Седемте издания на „Зелени библиотеки“ са привлекли над 45 хил. посетители, над 7 хиляди са новозаписаните читатели, а буккросингът „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“, събра за последните 3 години от софиянци за софиянци дарения от близо 3000 нови книги.
Осмото издание на „Зелени библиотеки“ в парковете на София стартира на 30 юли 2022 г. в парк „Гео Милев“. Съвместно с район "Слатина" и сдружение „За Слатина“ там ще бъдат поставени и две къщички за книги, от които всеки посетител на парка ще може да вземе книга за четене и да остави своя. И така към седемте къщички за книги, разположени на знакови места в Природния парк "Витоша" и Зоопарка се прибавят и две нови, които ще се зареждат редовно от Столична библиотека с атрактивни издания.
Тазгодишната артпрограма на „Зелени библиотеки 2022“ включва срещи с любими поети, които ще раздават свои нови книги с автографи, интересни тематични изложби, музикални изпълнения на живо.
Продължава обичаната от софиянци инициатива „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“. Столичната библиотека приканва всички посетители да се включат в споделянето на книги като дарят ново прочетено заглавие от личната си библиотека и вземат различно интересно издание.
Втора поредна година известни издателства като „Хермес, „СофтПрес“, „Весела Люцканова“, „Ина“, „Златно пате“, „Скорпио“ и др. се включват в кампанията и предоставят десетки екземпляри от най-новите си издания за посетителите на „Зелени библиотеки“. Сред тях ще намерите книги за свободното време, класика, любими приказки. За децата сме приготвили подаръци – детски книжки и албуми за оцветяване.
Посетителите на „Зелени библиотеки“ ще имат възможност да разгледат две документални изложби.
„Библиотеката на София разказва“ представя драматичната съдба на библиотечните колекции на видни общественици и писатели (Кирил Христов, Константин Стоилов, Иван Денкоглу), редки и ценни издания от фонда на Столична библиотека, които са живи свидетелства на времето и историята на библиотеката и столицата. Експозицията „Из парковете на София –минало и настояще“ представя любопитни фотоси и документи за историята, изграждането и обновяването на популярни столични паркове и градини. В детската артпрограма очаквайте артистите от парти агенция „Маска“ с ръководител Цветомир Иванов, клоуните от атракционен клуб „Найя“, Боби Мирчев с обичани детски песни, школа за сценични изкуства „Есенс“ – с театрални, певчески и танцови детски състави, фондация „Деца на България“ – игри с мисловни карти и др.
Всички желаещи ще могат да получат безплатна читателска карта. Споделете горещите уикенди в парковете на София със „Зелени библиотеки“ – с книга в ръка, интересни срещи с творци и ведро музикално настроение!
Фестивали и чествания
28.01.2022 - 07.09.2022 „Раждането на Луната – геоложка история“
На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.
Изложби
14.02.2022 - 07.09.2022 „Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната
От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman
Изложби
01.08.2022 ГОРКАТА ФРАНЦИЯ
зад музей „Земята и хората“
Автор: Жан Ко
Режисьор: Богдан Петканин
Участват: Александър Дойнов, Александър Кадиев, Катерина Евро, Фахрадин Фахрадинов, Анелия Луцинова Една мъглива есенна парижка сутрин,под звуците на стар френски акордеон,шума на Сена и мириса на току що изпечени кроасани,изсвирват спирачки на такси…Виктор Табуре,търговец от френския град Лимож,пристига в Париж да посети сина си Мишел Табуре в квартирата му за да му съобщи,че майка му е избягала с чичо му в Алпите.Едничката надежда на господин Табуре е да получи разбиране от сина си.Но вместо разбиране на Виктор му предстои да получи поредната изненада в живота си-новината,че синът му е хомосексуалист.А запознанството на Виктор с „приятелката” на Мишел-шармантния Жозе Пилет,прави този момент драматичен за героите и два пъти по-комичен за публиката. Това е една комедия за сблъсъка на поколения,сексуална ориентация,ценности,идеали и любов. Любов в различните и форми и измерения…
Sofia Summer Fest се провежда с подкрепата на Столична община, Министерство на културата, Национален фонд култура, район Триадица, Lenovo, Български спортен тотализатор, Pepsi, Dolce Gusto, Ozone.bg, Vivacom и Биротерапия.
Автор: Жан Ко
Режисьор: Богдан Петканин
Участват: Александър Дойнов, Александър Кадиев, Катерина Евро, Фахрадин Фахрадинов, Анелия Луцинова Една мъглива есенна парижка сутрин,под звуците на стар френски акордеон,шума на Сена и мириса на току що изпечени кроасани,изсвирват спирачки на такси…Виктор Табуре,търговец от френския град Лимож,пристига в Париж да посети сина си Мишел Табуре в квартирата му за да му съобщи,че майка му е избягала с чичо му в Алпите.Едничката надежда на господин Табуре е да получи разбиране от сина си.Но вместо разбиране на Виктор му предстои да получи поредната изненада в живота си-новината,че синът му е хомосексуалист.А запознанството на Виктор с „приятелката” на Мишел-шармантния Жозе Пилет,прави този момент драматичен за героите и два пъти по-комичен за публиката. Това е една комедия за сблъсъка на поколения,сексуална ориентация,ценности,идеали и любов. Любов в различните и форми и измерения…
Sofia Summer Fest се провежда с подкрепата на Столична община, Министерство на културата, Национален фонд култура, район Триадица, Lenovo, Български спортен тотализатор, Pepsi, Dolce Gusto, Ozone.bg, Vivacom и Биротерапия.
Театри
15.06.2022 - 06.09.2022 "Любомир Далчев. Продължение на рзказа..."
120 години от рождението на художника
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022 "София Хартиен Арт Фест"
От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
06.07.2022 - 03.08.2022 13-о издание на концертния цикъл "Остров на музиката"
Лятната естрада в "Борисова градина"
13-ото издание на концертния цикъл "Остров на музиката", организиран от Общински културен институт Дом на културата "Средец"
Пет концерта ще се проведат на 6, 13, 20, 27 юли и на 3 август от 19:30 ч. на Лятната естрада в "Борисова градина". При лоши метеорологични условия концертите ще се състоят под купола на Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" ("Ларгото").
6 юли – Джаз формация "София"
13 юли – Софийски духов оркестър
20 юли – BRASS SQUAD
27 юли – Велислав Стоянов/Квартет тромбони
3 август – Вокална група "Спектрум".
"Остров на музиката" е част от Лятната програма в Календара на културните събития на Столична община.
Подробности ще намерите във фейсбук събитието на: https://www.facebook.com/events/402115745200665/402120061866900
13-ото издание на концертния цикъл "Остров на музиката", организиран от Общински културен институт Дом на културата "Средец"
Пет концерта ще се проведат на 6, 13, 20, 27 юли и на 3 август от 19:30 ч. на Лятната естрада в "Борисова градина". При лоши метеорологични условия концертите ще се състоят под купола на Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" ("Ларгото").
6 юли – Джаз формация "София"
13 юли – Софийски духов оркестър
20 юли – BRASS SQUAD
27 юли – Велислав Стоянов/Квартет тромбони
3 август – Вокална група "Спектрум".
"Остров на музиката" е част от Лятната програма в Календара на културните събития на Столична община.
Подробности ще намерите във фейсбук събитието на: https://www.facebook.com/events/402115745200665/402120061866900
Музикално и танцово изкуство
12.07.2022 - 31.08.2022 STATUS DEAD - Арт инсталация на Георги Ямалиев
Галерията на Гьоте-институт България
Дати: 12 юли - 31 август 2022
Проектът Status DEAD на Георги Ямалиев разглежда връзката между виртуалното и физическото измерение на смъртта и задава много актуални въпроси: Съществува ли виртуална смърт или това е нова форма на безсмъртие?
Какво остава след нас – гигабайти информация, свърхдълъг и реалистичен некролог, оживели сенки на нашите мисли и чувства? Какво се случва с нашия профил/аватар, след като се пренесе(м) в небитието? Скоро ли е ще настъпи моментът, когато той ще продължи да броди подобно на цифров призрак и след физическото изчезване на своя създател?
Заповядайте в галерийното пространство на института между 12 юли и 31 август, за да намерите отговорите на поне част от тези въпроси - за себе си.
Значимостта на Status DEAD може да се отнесе и към настоящата ситуация на пандемия и военни действия, при която възприемането на смъртта е доста осезаемо.
Арт инсталацията е замислена като симбиоза между съвременните технологии и традиционните обичаи, свързани с различни погребални практики за почитане на мъртвите по нашите земи, целта на която е създаване на сакрално място, мемориално възпоминателно пространство, в което зрителите ще имат възможността да отдадат почит на хора, които вече не са сред живите, чрез изразните средства на изкуството.
Дати: 12 юли - 31 август 2022
Проектът Status DEAD на Георги Ямалиев разглежда връзката между виртуалното и физическото измерение на смъртта и задава много актуални въпроси: Съществува ли виртуална смърт или това е нова форма на безсмъртие?
Какво остава след нас – гигабайти информация, свърхдълъг и реалистичен некролог, оживели сенки на нашите мисли и чувства? Какво се случва с нашия профил/аватар, след като се пренесе(м) в небитието? Скоро ли е ще настъпи моментът, когато той ще продължи да броди подобно на цифров призрак и след физическото изчезване на своя създател?
Заповядайте в галерийното пространство на института между 12 юли и 31 август, за да намерите отговорите на поне част от тези въпроси - за себе си.
Значимостта на Status DEAD може да се отнесе и към настоящата ситуация на пандемия и военни действия, при която възприемането на смъртта е доста осезаемо.
Арт инсталацията е замислена като симбиоза между съвременните технологии и традиционните обичаи, свързани с различни погребални практики за почитане на мъртвите по нашите земи, целта на която е създаване на сакрално място, мемориално възпоминателно пространство, в което зрителите ще имат възможността да отдадат почит на хора, които вече не са сред живите, чрез изразните средства на изкуството.
Изложби
01.08.2022 - 05.08.2022 АКАДЕМИЯ ЗА ДЕЦА: Потопи се в света на инженерството с Minecraft
зад музей „Земята и хората“
Summer camp in Summer Fest / Лятна академия за деца от 6 до 11 години на открито
Искате ли интересно и ползотворно лято на чист въздух за вашето дете?
Тази година станете част от първата по рода си лятна STEM академия на открито.
Чрез методиката на STEM учениците вземат участие в експерименти, биват насърчавани да споделя идеите си и да допринасят за развитие на групови проекти насочени към опознаване на света около тях. Това позволява на децата да разберат връзките между предметите, които изучават в училище. Да си отговорят на въпроси като: „Защо ми е необходимо това знание?“, „Къде ще използвам, това което уча?“ Програмата ни до обяд включва 9 независими тематични седмици, всяка от тях е посветена на програмирането на игри, разказването на интерактивни истории и програмиране поведението на роботи, а в следобедните часове децата ще се забавляват и придобиват нови знания в тематични седмични ателиета с образователен характер, базирани на STEM обучението и ще играят логически игри. Разбира се, отделили сме и време за спорт и заслужена свободна игра в края на деня. По време на заниманията, участниците ще изследват, изучават, експериментират и изобретяват на съответната седмична тематика.
Summer Camp ще се провежда от понеделник до петък и ще предлага целодневна форма на участие през месеците юли и август на лято 2022 от 09:00 до 18:00 часа. Лятната академия е подходяща за деца от 6 до 11 годишна възраст, като децата ще бъдат разделени по възрасти.
Потопи се в света на инженерството с Minecraft | 01 август – 05 август
Тази седмица сме посветили на инженерството. Децата ще се забавляват творейки свои шедьоври в сферата на инженерството. Ще направят своя собствена вятърна мелница и ще научат как могат да изпълнят всяко домашно, разбивайки го на по-малки стъпки.
Понеделник: Програмиране на роботи – инженери. Какво е хидравлична машина и как да си направим своя собствена?
Вторник: Програмиране на 3D дом с Minecraft. Как да си направим собствен катапулт.
Сряда: Построй своя дигитална фабрика с Minecraft. Майсторим първия си собствен робот.
Четвъртък: Технологично шоу с роботи. Изобрети своя първи хеликоптер с гумена лентаv Петък: Програмирай своя космическа станция с Minecraft. Направи своя самолет от сламка и прашка.
Sofia Summer Fest се провежда с подкрепата на Столична община, Министерство на културата, Национален фонд култура, район Триадица, Lenovo, Български спортен тотализатор, Pepsi, Dolce Gusto, Ozone.bg, Vivacom и Биротерапия.
Summer camp in Summer Fest / Лятна академия за деца от 6 до 11 години на открито
Искате ли интересно и ползотворно лято на чист въздух за вашето дете?
Тази година станете част от първата по рода си лятна STEM академия на открито.
Чрез методиката на STEM учениците вземат участие в експерименти, биват насърчавани да споделя идеите си и да допринасят за развитие на групови проекти насочени към опознаване на света около тях. Това позволява на децата да разберат връзките между предметите, които изучават в училище. Да си отговорят на въпроси като: „Защо ми е необходимо това знание?“, „Къде ще използвам, това което уча?“ Програмата ни до обяд включва 9 независими тематични седмици, всяка от тях е посветена на програмирането на игри, разказването на интерактивни истории и програмиране поведението на роботи, а в следобедните часове децата ще се забавляват и придобиват нови знания в тематични седмични ателиета с образователен характер, базирани на STEM обучението и ще играят логически игри. Разбира се, отделили сме и време за спорт и заслужена свободна игра в края на деня. По време на заниманията, участниците ще изследват, изучават, експериментират и изобретяват на съответната седмична тематика.
Summer Camp ще се провежда от понеделник до петък и ще предлага целодневна форма на участие през месеците юли и август на лято 2022 от 09:00 до 18:00 часа. Лятната академия е подходяща за деца от 6 до 11 годишна възраст, като децата ще бъдат разделени по възрасти.
Потопи се в света на инженерството с Minecraft | 01 август – 05 август
Тази седмица сме посветили на инженерството. Децата ще се забавляват творейки свои шедьоври в сферата на инженерството. Ще направят своя собствена вятърна мелница и ще научат как могат да изпълнят всяко домашно, разбивайки го на по-малки стъпки.
Понеделник: Програмиране на роботи – инженери. Какво е хидравлична машина и как да си направим своя собствена?
Вторник: Програмиране на 3D дом с Minecraft. Как да си направим собствен катапулт.
Сряда: Построй своя дигитална фабрика с Minecraft. Майсторим първия си собствен робот.
Четвъртък: Технологично шоу с роботи. Изобрети своя първи хеликоптер с гумена лентаv Петък: Програмирай своя космическа станция с Minecraft. Направи своя самолет от сламка и прашка.
Sofia Summer Fest се провежда с подкрепата на Столична община, Министерство на културата, Национален фонд култура, район Триадица, Lenovo, Български спортен тотализатор, Pepsi, Dolce Gusto, Ozone.bg, Vivacom и Биротерапия.
Фестивали и чествания
01.06.2022 - 14.08.2022 Алексей Титаренко - Град на сенките
Сборната експозиция „Град на сенките“ включва кадри от едноименната легендарна серия, заснета в Санкт Петербург (1991-1994), Венеция (2001-2008), Хавана (2003-2006) и Ню Йорк (2004-2022). Фотографиите са ръчно проявени от самия Титаренко в личната му лаборатория. Голяма част от принтовете са единствени копия.
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.
Изложби
01.07.2022 - 04.09.2022 БОРЯНА РОССА Механиста: 8 портрета на киборги
Боряна Росса е сред най-колоритните фигури в съвременното изкуство от края на 1990-те и до днес. В основата на концепцията, която тя следва в самостоятелната си изложба в Квадрат 500, е заложено схващането, че технологиите са средство за освобождение, а не за война. “Механиста: 8 портрета на киборги” е кибер-феминистки манифест, представящ идеята за Аз-а, заедно с всички негови идентичностни характеристики като пол, раса, вид, етнос, националност и класова принадлежност като хибридно и пластично понятие, обусловено от нашето постоянно променящо се взаимоотношение с обкръжаващата среда, животните, машините. Не сме изолиран, единичен Аз, а комплексни, синкретични същества. Ние сме в симбиоза с микробите, които живеят в нас, зависими сме от телефоните и компютрите си, някои от нас живеят с изкуствени животоспасяващи електронни импланти. Обкръжаващата среда, включително и тази, която сме създали, може да ни отмъсти за нашите злодейства или просто да не издържи на безцеремонната наглост, с която я третираме като наш слуга.
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.
Изложби
16.02.2022 - 18.09.2022 БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021
Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
01.01.2022 - 31.08.2023 Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022 Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей
Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.06.2022 - 30.10.2022 Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"
Програма „Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложби
23.06.2022 - 25.09.2022 Изложба "Исторически паркове и градини на София" в Регионалния исторически музей – София
Регионален исторически музей – София ще представи изложбата "Исторически паркове и градини на София".
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022 Изложба “Доспехите на тракийските воини”
Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
25.07.2022 - 08.08.2022 Изложба “София по пътя към зелената трансформация”
Галерия на открито в градина “Кристал ”
На 25 юли (понеделник) екипът на “Зелена София” представя изложба в Галерия на открито в градина “Кристал”, която ще разкаже различни факти за прогреса и целите на Столична община, свързани с кандидатурата на града за зелена столица на Европа. През 2022 г. София кандидатства отново за престижната титла „Европейска зелена столица за 2024 г.“, с която Европейската комисия стимулира и отличава развитието на градовете по пътя им към зелената трансформация. Изложбата “София по пътя към зелената трансформация” включва визии и текст на Агенция „Имп-Акт“ и фотографии от „Етюд-и-те на София“ и може да бъде разгледана до 8 август.
Миналата година българската столица зае второ място в надпреварата за носител на титлата през 2023 г., като се състезава на финал с Талин (Естония), Краков (Полша) иХелсингбори (Швеция). Така София стана първият град от Югоизточна Европа, станал финалист в ежегодния конкурс, в чието миналогодишно издание участваха 16 града.
Целта на състезанието за зелена столица е да подкрепя местните власти в Европа в усилията им да намалят негативното влияние на градската среда върху здравето на жителите, както и да прилагат високи екологични стандарти в управлението си. Оценката за титлата на Европейска зелена столица се формира от текущия напредък на кандидатите и предложените мерки за подобрение спрямо 12 екологични индикатора.
Кандидатурите на градовете се оценяват от международна експертна група на база на технически параметри и индикатори, които измерват прогреса на града за последното десетилетие.
Кандидатурата на София за „Европейска зелена столица за 2024 г.“ се подготвя от екипа на организацията „Зелена София“, която стартира по инициатива на кмета на Столична община през октомври 2016 г. като структура на „Асоциация за развитие на София“. Екипът на „Зелена София“ координира политиките и проектите на Столична община, обвързани с устойчивото развитие на града. За новини около конкурса и представянето на София следете Facebook страницата на Зелена София.
На 25 юли (понеделник) екипът на “Зелена София” представя изложба в Галерия на открито в градина “Кристал”, която ще разкаже различни факти за прогреса и целите на Столична община, свързани с кандидатурата на града за зелена столица на Европа. През 2022 г. София кандидатства отново за престижната титла „Европейска зелена столица за 2024 г.“, с която Европейската комисия стимулира и отличава развитието на градовете по пътя им към зелената трансформация. Изложбата “София по пътя към зелената трансформация” включва визии и текст на Агенция „Имп-Акт“ и фотографии от „Етюд-и-те на София“ и може да бъде разгледана до 8 август.
Миналата година българската столица зае второ място в надпреварата за носител на титлата през 2023 г., като се състезава на финал с Талин (Естония), Краков (Полша) иХелсингбори (Швеция). Така София стана първият град от Югоизточна Европа, станал финалист в ежегодния конкурс, в чието миналогодишно издание участваха 16 града.
Целта на състезанието за зелена столица е да подкрепя местните власти в Европа в усилията им да намалят негативното влияние на градската среда върху здравето на жителите, както и да прилагат високи екологични стандарти в управлението си. Оценката за титлата на Европейска зелена столица се формира от текущия напредък на кандидатите и предложените мерки за подобрение спрямо 12 екологични индикатора.
Кандидатурите на градовете се оценяват от международна експертна група на база на технически параметри и индикатори, които измерват прогреса на града за последното десетилетие.
Кандидатурата на София за „Европейска зелена столица за 2024 г.“ се подготвя от екипа на организацията „Зелена София“, която стартира по инициатива на кмета на Столична община през октомври 2016 г. като структура на „Асоциация за развитие на София“. Екипът на „Зелена София“ координира политиките и проектите на Столична община, обвързани с устойчивото развитие на града. За новини около конкурса и представянето на София следете Facebook страницата на Зелена София.
Изложби
02.07.2022 - 27.08.2022 Лятно кино в Банкя 2022
парк "Ротонда" Банкя
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21:30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, една ретро лента, късометражни филми и един документален. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Всяка събота – без 16 юли.
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21:30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, една ретро лента, късометражни филми и един документален. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Всяка събота – без 16 юли.
Фестивали и чествания
16.06.2022 - 10.09.2022 Лятно кино в София
най-различни места из целия град
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa
Фестивали и чествания
20.05.2022 - 25.09.2022 Образът на Майстора, Двореца Майстора и „Родно изкуство”
Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложби
20.05.2022 - 25.09.2022 Образът на Майстора, Квадрат 500 Майстора и „Родно изкуство”
Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложби
24.02.2022 - 24.10.2022 ПЕЙЗАЖИ
Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Изложби
01.06.2022 - 23.10.2022 ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ
Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложби
01.07.2022 - 04.09.2022 ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА
Лятната изложба в САМСИ е в популярната по световните сцени форма на акрошаж (accrochage) – колективно представяне на произведения на различни автори, обвързани единствено от субективния интерес на организаторите на експозицията. Идеята принадлежи на Надежда Джакова, поканила като сътрудници колегите си – куратори на Националната галерия, да представят впечатленията си от арт-сцената ни през миналата година. Боряна Вълчанова, Диана Драганова-Щир, Мартина Йорданова, Николай Ущавалийски, Яна Братанова и Яра Бубнова са подбрали, заедно с инициаторката, произведения, създадени от автори с различни разбирания за изкуството, подчинени на индивидуални концепции и участвали в несходни кураторски проекти.
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.
Изложби
03.05.2022 - 07.09.2022 Първо издание на „Фестивал на лауреатите“
зала БИАД
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).
Фестивали и чествания
08.07.2022 - 04.09.2022 Фестивал "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
на откритата сцена до езерото Панчарево
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
„За трета поредна година в Летния календар на културните събития на столицата поднасяме на почитателите на операта и балета незабравими емоции на откритата сцена до езерото Панчарево. Фестивалът „Музи на водата“ ще представи на фона на красивия градски декор най-доброто от репертоара на Софийската опера и балет, както и две премиери. А спектаклите за деца от Програмата „Опера в парка“ вече очакват най-малките на сцената в парка на Военната академия „Г. С. Раковски“ – каза заместник-кметът по повод началото на Летния фестивал.
На 8 юли "Музи на водата" се открива с премиерата на "Летящият холандец" – най-романтичната опера на Рихард Вагнер. Операта ще се играе и на 9, 10, 14, 15, 16 и 17 юли. В репертоара на фестивала влизат още оперите "Жената от езерото" от Джоакино Росини – на 28, 29 и 30 юли; "Пепеляшка" от Джоакино Росини – на 31 юли; "Кармен" от Жорж Бизе – на 11 и 13 август; "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини – на 12 август; "Евгений Онегин" от Пьотър Чайковски – на 14 август.
В програмата са и балетите "Сън в лятна нощ"от Феликс Менделсон Бартолди (Премиера) – на 21, 22, 23 и 24 юли; "Лебедово езеро" от Пьотър Илич Чайковски – на 4, 5, 6 и 7 август; "Хиляда и една нощ" от Фикрет Амиров – на 19, 20 и 21 август.
Почитателите на мюзикъла ще се насладят на "Мамма Миа!" от Бени Андершон и Бьорн Улвеус – на 25, 26, 27, 28, 31 август, както и на 1, 2, 3, 4 септември.
Програмата за деца през юли в парка на Военната академия "Г. С. Раковски" е публикувана на: https://www.operasofia.bg/repertoire/opera%20v%20parka
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка" се реализира с подкрепата на Столична община и е част от Календара на културните събития на София.
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
„За трета поредна година в Летния календар на културните събития на столицата поднасяме на почитателите на операта и балета незабравими емоции на откритата сцена до езерото Панчарево. Фестивалът „Музи на водата“ ще представи на фона на красивия градски декор най-доброто от репертоара на Софийската опера и балет, както и две премиери. А спектаклите за деца от Програмата „Опера в парка“ вече очакват най-малките на сцената в парка на Военната академия „Г. С. Раковски“ – каза заместник-кметът по повод началото на Летния фестивал.
На 8 юли "Музи на водата" се открива с премиерата на "Летящият холандец" – най-романтичната опера на Рихард Вагнер. Операта ще се играе и на 9, 10, 14, 15, 16 и 17 юли. В репертоара на фестивала влизат още оперите "Жената от езерото" от Джоакино Росини – на 28, 29 и 30 юли; "Пепеляшка" от Джоакино Росини – на 31 юли; "Кармен" от Жорж Бизе – на 11 и 13 август; "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини – на 12 август; "Евгений Онегин" от Пьотър Чайковски – на 14 август.
В програмата са и балетите "Сън в лятна нощ"от Феликс Менделсон Бартолди (Премиера) – на 21, 22, 23 и 24 юли; "Лебедово езеро" от Пьотър Илич Чайковски – на 4, 5, 6 и 7 август; "Хиляда и една нощ" от Фикрет Амиров – на 19, 20 и 21 август.
Почитателите на мюзикъла ще се насладят на "Мамма Миа!" от Бени Андершон и Бьорн Улвеус – на 25, 26, 27, 28, 31 август, както и на 1, 2, 3, 4 септември.
Програмата за деца през юли в парка на Военната академия "Г. С. Раковски" е публикувана на: https://www.operasofia.bg/repertoire/opera%20v%20parka
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка" се реализира с подкрепата на Столична община и е част от Календара на културните събития на София.
Фестивали и чествания
03.07.2022 - 28.08.2022 “Споделете музиката“ – летният сезон на Софийската филхармония на две открити сцени
Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
Концертите се реализират с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития
И тази година Софийската филхармония, подкрепена от Столична община, ще зарадва почитателите на класическата музика със селектирана програма от любими на публиката творби. Две са сцените, на които публиката ще се срещне с Националния оркестрър и неговите камерни състави – Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
На 3 юли от 20:00 ч. в парк-театър „Борисова градина“ ще звучат шедьоври на европейската филмова музика под палката на маестро Григор Паликаров. Концертът „La Dolce Vita” включва творби от Енио Мориконе, Луис Бакалов, Стелвио Чиприани и Нино Рота.
В парк-театър „Борисова градина“ на 10 август концерт-спектакълът „Веберови“ от Феликс Митерер ще разкаже любопитни подробности за живота на Волфганг Амадеус Моцарт. На сцената заедно със Софийската филхармония ще се качат сопраното Вера Гиргинова и актьорите Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов. Режисьор е Борислав Петранов.
Третият концерт в парк-театър „Борисова градина“ е на 4 септември. „Холивуд“ ще ни потопи в света на Джон Уилямс и Вангелис. Емблематични филмови пиеси на двамата гении ще звучат в изпълнение на Националния оркестър и Националния филхармоничен хор.
И тази година красивото открито пространство на атрума на „Квадрат 500“ ще посрещне камерните състави на Филхармонията. Концертите там започват в 18:30 ч., а любезните домакини на Националната галерия предоставят достъп до експозицията на галерията за всеки, закупил билет за събитието от 10:00 до 18:00 ч. в деня на концерта.
„Споделете музиката“ се осъществява с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития. Билети за концертите са налични на касата на зала „България“, на касата на парк-театър „Борисова градина“ и в Ивентим.
Концертите се реализират с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития
И тази година Софийската филхармония, подкрепена от Столична община, ще зарадва почитателите на класическата музика със селектирана програма от любими на публиката творби. Две са сцените, на които публиката ще се срещне с Националния оркестрър и неговите камерни състави – Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
На 3 юли от 20:00 ч. в парк-театър „Борисова градина“ ще звучат шедьоври на европейската филмова музика под палката на маестро Григор Паликаров. Концертът „La Dolce Vita” включва творби от Енио Мориконе, Луис Бакалов, Стелвио Чиприани и Нино Рота.
В парк-театър „Борисова градина“ на 10 август концерт-спектакълът „Веберови“ от Феликс Митерер ще разкаже любопитни подробности за живота на Волфганг Амадеус Моцарт. На сцената заедно със Софийската филхармония ще се качат сопраното Вера Гиргинова и актьорите Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов. Режисьор е Борислав Петранов.
Третият концерт в парк-театър „Борисова градина“ е на 4 септември. „Холивуд“ ще ни потопи в света на Джон Уилямс и Вангелис. Емблематични филмови пиеси на двамата гении ще звучат в изпълнение на Националния оркестър и Националния филхармоничен хор.
И тази година красивото открито пространство на атрума на „Квадрат 500“ ще посрещне камерните състави на Филхармонията. Концертите там започват в 18:30 ч., а любезните домакини на Националната галерия предоставят достъп до експозицията на галерията за всеки, закупил билет за събитието от 10:00 до 18:00 ч. в деня на концерта.
„Споделете музиката“ се осъществява с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития. Билети за концертите са налични на касата на зала „България“, на касата на парк-театър „Борисова градина“ и в Ивентим.
Музикално и танцово изкуство
19.04.2022 - 11.11.2022 „ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание
С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
30.07.2022 - 28.08.2022 „Зелени библиотеки“ в парковете на София
в парковете на София
Една от най-успешните традиционни инициативи на Столична библиотека – лятната кампания „Зелени библиотеки“ – е утвърден формат за насърчаване на четенето от най-ранна детска възраст, привличане на нови читателски публики и общуване със софиянци през почивните дни. Инициативата, която се провежда вече осма година, включва „Зелена библиотека в парковете на София“ и „Библиотека в планината“, като Столична библиотека постоянно разширява картата на софийските паркови локации на кампанията. В изданията на „Зелени библиотеки“ участват известни български поети, писатели, музиканти, артисти, художници, партньори са популярни издателства, творчески сдружения. Седемте издания на „Зелени библиотеки“ са привлекли над 45 хил. посетители, над 7 хиляди са новозаписаните читатели, а буккросингът „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“, събра за последните 3 години от софиянци за софиянци дарения от близо 3000 нови книги.
Осмото издание на „Зелени библиотеки“ в парковете на София стартира на 30 юли 2022 г. в парк „Гео Милев“. Съвместно с район "Слатина" и сдружение „За Слатина“ там ще бъдат поставени и две къщички за книги, от които всеки посетител на парка ще може да вземе книга за четене и да остави своя. И така към седемте къщички за книги, разположени на знакови места в Природния парк "Витоша" и Зоопарка се прибавят и две нови, които ще се зареждат редовно от Столична библиотека с атрактивни издания.
Тазгодишната артпрограма на „Зелени библиотеки 2022“ включва срещи с любими поети, които ще раздават свои нови книги с автографи, интересни тематични изложби, музикални изпълнения на живо.
Продължава обичаната от софиянци инициатива „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“. Столичната библиотека приканва всички посетители да се включат в споделянето на книги като дарят ново прочетено заглавие от личната си библиотека и вземат различно интересно издание.
Втора поредна година известни издателства като „Хермес, „СофтПрес“, „Весела Люцканова“, „Ина“, „Златно пате“, „Скорпио“ и др. се включват в кампанията и предоставят десетки екземпляри от най-новите си издания за посетителите на „Зелени библиотеки“. Сред тях ще намерите книги за свободното време, класика, любими приказки. За децата сме приготвили подаръци – детски книжки и албуми за оцветяване.
Посетителите на „Зелени библиотеки“ ще имат възможност да разгледат две документални изложби.
„Библиотеката на София разказва“ представя драматичната съдба на библиотечните колекции на видни общественици и писатели (Кирил Христов, Константин Стоилов, Иван Денкоглу), редки и ценни издания от фонда на Столична библиотека, които са живи свидетелства на времето и историята на библиотеката и столицата. Експозицията „Из парковете на София –минало и настояще“ представя любопитни фотоси и документи за историята, изграждането и обновяването на популярни столични паркове и градини. В детската артпрограма очаквайте артистите от парти агенция „Маска“ с ръководител Цветомир Иванов, клоуните от атракционен клуб „Найя“, Боби Мирчев с обичани детски песни, школа за сценични изкуства „Есенс“ – с театрални, певчески и танцови детски състави, фондация „Деца на България“ – игри с мисловни карти и др.
Всички желаещи ще могат да получат безплатна читателска карта. Споделете горещите уикенди в парковете на София със „Зелени библиотеки“ – с книга в ръка, интересни срещи с творци и ведро музикално настроение!
Една от най-успешните традиционни инициативи на Столична библиотека – лятната кампания „Зелени библиотеки“ – е утвърден формат за насърчаване на четенето от най-ранна детска възраст, привличане на нови читателски публики и общуване със софиянци през почивните дни. Инициативата, която се провежда вече осма година, включва „Зелена библиотека в парковете на София“ и „Библиотека в планината“, като Столична библиотека постоянно разширява картата на софийските паркови локации на кампанията. В изданията на „Зелени библиотеки“ участват известни български поети, писатели, музиканти, артисти, художници, партньори са популярни издателства, творчески сдружения. Седемте издания на „Зелени библиотеки“ са привлекли над 45 хил. посетители, над 7 хиляди са новозаписаните читатели, а буккросингът „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“, събра за последните 3 години от софиянци за софиянци дарения от близо 3000 нови книги.
Осмото издание на „Зелени библиотеки“ в парковете на София стартира на 30 юли 2022 г. в парк „Гео Милев“. Съвместно с район "Слатина" и сдружение „За Слатина“ там ще бъдат поставени и две къщички за книги, от които всеки посетител на парка ще може да вземе книга за четене и да остави своя. И така към седемте къщички за книги, разположени на знакови места в Природния парк "Витоша" и Зоопарка се прибавят и две нови, които ще се зареждат редовно от Столична библиотека с атрактивни издания.
Тазгодишната артпрограма на „Зелени библиотеки 2022“ включва срещи с любими поети, които ще раздават свои нови книги с автографи, интересни тематични изложби, музикални изпълнения на живо.
Продължава обичаната от софиянци инициатива „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“. Столичната библиотека приканва всички посетители да се включат в споделянето на книги като дарят ново прочетено заглавие от личната си библиотека и вземат различно интересно издание.
Втора поредна година известни издателства като „Хермес, „СофтПрес“, „Весела Люцканова“, „Ина“, „Златно пате“, „Скорпио“ и др. се включват в кампанията и предоставят десетки екземпляри от най-новите си издания за посетителите на „Зелени библиотеки“. Сред тях ще намерите книги за свободното време, класика, любими приказки. За децата сме приготвили подаръци – детски книжки и албуми за оцветяване.
Посетителите на „Зелени библиотеки“ ще имат възможност да разгледат две документални изложби.
„Библиотеката на София разказва“ представя драматичната съдба на библиотечните колекции на видни общественици и писатели (Кирил Христов, Константин Стоилов, Иван Денкоглу), редки и ценни издания от фонда на Столична библиотека, които са живи свидетелства на времето и историята на библиотеката и столицата. Експозицията „Из парковете на София –минало и настояще“ представя любопитни фотоси и документи за историята, изграждането и обновяването на популярни столични паркове и градини. В детската артпрограма очаквайте артистите от парти агенция „Маска“ с ръководител Цветомир Иванов, клоуните от атракционен клуб „Найя“, Боби Мирчев с обичани детски песни, школа за сценични изкуства „Есенс“ – с театрални, певчески и танцови детски състави, фондация „Деца на България“ – игри с мисловни карти и др.
Всички желаещи ще могат да получат безплатна читателска карта. Споделете горещите уикенди в парковете на София със „Зелени библиотеки“ – с книга в ръка, интересни срещи с творци и ведро музикално настроение!
Фестивали и чествания
28.01.2022 - 07.09.2022 „Раждането на Луната – геоложка история“
На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.
Изложби
14.02.2022 - 07.09.2022 „Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната
От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman
Изложби
03.08.2022 "ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ"
3, 5 август, 11-13 ч., ДК "Искър" – северен вход
"ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ"
Безплатни творчески занимания за деца на открито
Седмица на изобразителното и приложно изкуство
Съвместно с "Булекопак" АД и Районна администрация "Искър"
"ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ"
Безплатни творчески занимания за деца на открито
Седмица на изобразителното и приложно изкуство
Съвместно с "Булекопак" АД и Районна администрация "Искър"
Музикално и танцово изкуство
15.06.2022 - 06.09.2022 "Любомир Далчев. Продължение на рзказа..."
120 години от рождението на художника
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022 "София Хартиен Арт Фест"
От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
06.07.2022 - 03.08.2022 13-о издание на концертния цикъл "Остров на музиката"
Лятната естрада в "Борисова градина"
13-ото издание на концертния цикъл "Остров на музиката", организиран от Общински културен институт Дом на културата "Средец"
Пет концерта ще се проведат на 6, 13, 20, 27 юли и на 3 август от 19:30 ч. на Лятната естрада в "Борисова градина". При лоши метеорологични условия концертите ще се състоят под купола на Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" ("Ларгото").
6 юли – Джаз формация "София"
13 юли – Софийски духов оркестър
20 юли – BRASS SQUAD
27 юли – Велислав Стоянов/Квартет тромбони
3 август – Вокална група "Спектрум".
"Остров на музиката" е част от Лятната програма в Календара на културните събития на Столична община.
Подробности ще намерите във фейсбук събитието на: https://www.facebook.com/events/402115745200665/402120061866900
13-ото издание на концертния цикъл "Остров на музиката", организиран от Общински културен институт Дом на културата "Средец"
Пет концерта ще се проведат на 6, 13, 20, 27 юли и на 3 август от 19:30 ч. на Лятната естрада в "Борисова градина". При лоши метеорологични условия концертите ще се състоят под купола на Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" ("Ларгото").
6 юли – Джаз формация "София"
13 юли – Софийски духов оркестър
20 юли – BRASS SQUAD
27 юли – Велислав Стоянов/Квартет тромбони
3 август – Вокална група "Спектрум".
"Остров на музиката" е част от Лятната програма в Календара на културните събития на Столична община.
Подробности ще намерите във фейсбук събитието на: https://www.facebook.com/events/402115745200665/402120061866900
Музикално и танцово изкуство
12.07.2022 - 31.08.2022 STATUS DEAD - Арт инсталация на Георги Ямалиев
Галерията на Гьоте-институт България
Дати: 12 юли - 31 август 2022
Проектът Status DEAD на Георги Ямалиев разглежда връзката между виртуалното и физическото измерение на смъртта и задава много актуални въпроси: Съществува ли виртуална смърт или това е нова форма на безсмъртие?
Какво остава след нас – гигабайти информация, свърхдълъг и реалистичен некролог, оживели сенки на нашите мисли и чувства? Какво се случва с нашия профил/аватар, след като се пренесе(м) в небитието? Скоро ли е ще настъпи моментът, когато той ще продължи да броди подобно на цифров призрак и след физическото изчезване на своя създател?
Заповядайте в галерийното пространство на института между 12 юли и 31 август, за да намерите отговорите на поне част от тези въпроси - за себе си.
Значимостта на Status DEAD може да се отнесе и към настоящата ситуация на пандемия и военни действия, при която възприемането на смъртта е доста осезаемо.
Арт инсталацията е замислена като симбиоза между съвременните технологии и традиционните обичаи, свързани с различни погребални практики за почитане на мъртвите по нашите земи, целта на която е създаване на сакрално място, мемориално възпоминателно пространство, в което зрителите ще имат възможността да отдадат почит на хора, които вече не са сред живите, чрез изразните средства на изкуството.
Дати: 12 юли - 31 август 2022
Проектът Status DEAD на Георги Ямалиев разглежда връзката между виртуалното и физическото измерение на смъртта и задава много актуални въпроси: Съществува ли виртуална смърт или това е нова форма на безсмъртие?
Какво остава след нас – гигабайти информация, свърхдълъг и реалистичен некролог, оживели сенки на нашите мисли и чувства? Какво се случва с нашия профил/аватар, след като се пренесе(м) в небитието? Скоро ли е ще настъпи моментът, когато той ще продължи да броди подобно на цифров призрак и след физическото изчезване на своя създател?
Заповядайте в галерийното пространство на института между 12 юли и 31 август, за да намерите отговорите на поне част от тези въпроси - за себе си.
Значимостта на Status DEAD може да се отнесе и към настоящата ситуация на пандемия и военни действия, при която възприемането на смъртта е доста осезаемо.
Арт инсталацията е замислена като симбиоза между съвременните технологии и традиционните обичаи, свързани с различни погребални практики за почитане на мъртвите по нашите земи, целта на която е създаване на сакрално място, мемориално възпоминателно пространство, в което зрителите ще имат възможността да отдадат почит на хора, които вече не са сред живите, чрез изразните средства на изкуството.
Изложби
01.08.2022 - 05.08.2022 АКАДЕМИЯ ЗА ДЕЦА: Потопи се в света на инженерството с Minecraft
зад музей „Земята и хората“
Summer camp in Summer Fest / Лятна академия за деца от 6 до 11 години на открито
Искате ли интересно и ползотворно лято на чист въздух за вашето дете?
Тази година станете част от първата по рода си лятна STEM академия на открито.
Чрез методиката на STEM учениците вземат участие в експерименти, биват насърчавани да споделя идеите си и да допринасят за развитие на групови проекти насочени към опознаване на света около тях. Това позволява на децата да разберат връзките между предметите, които изучават в училище. Да си отговорят на въпроси като: „Защо ми е необходимо това знание?“, „Къде ще използвам, това което уча?“ Програмата ни до обяд включва 9 независими тематични седмици, всяка от тях е посветена на програмирането на игри, разказването на интерактивни истории и програмиране поведението на роботи, а в следобедните часове децата ще се забавляват и придобиват нови знания в тематични седмични ателиета с образователен характер, базирани на STEM обучението и ще играят логически игри. Разбира се, отделили сме и време за спорт и заслужена свободна игра в края на деня. По време на заниманията, участниците ще изследват, изучават, експериментират и изобретяват на съответната седмична тематика.
Summer Camp ще се провежда от понеделник до петък и ще предлага целодневна форма на участие през месеците юли и август на лято 2022 от 09:00 до 18:00 часа. Лятната академия е подходяща за деца от 6 до 11 годишна възраст, като децата ще бъдат разделени по възрасти.
Потопи се в света на инженерството с Minecraft | 01 август – 05 август
Тази седмица сме посветили на инженерството. Децата ще се забавляват творейки свои шедьоври в сферата на инженерството. Ще направят своя собствена вятърна мелница и ще научат как могат да изпълнят всяко домашно, разбивайки го на по-малки стъпки.
Понеделник: Програмиране на роботи – инженери. Какво е хидравлична машина и как да си направим своя собствена?
Вторник: Програмиране на 3D дом с Minecraft. Как да си направим собствен катапулт.
Сряда: Построй своя дигитална фабрика с Minecraft. Майсторим първия си собствен робот.
Четвъртък: Технологично шоу с роботи. Изобрети своя първи хеликоптер с гумена лентаv Петък: Програмирай своя космическа станция с Minecraft. Направи своя самолет от сламка и прашка.
Sofia Summer Fest се провежда с подкрепата на Столична община, Министерство на културата, Национален фонд култура, район Триадица, Lenovo, Български спортен тотализатор, Pepsi, Dolce Gusto, Ozone.bg, Vivacom и Биротерапия.
Summer camp in Summer Fest / Лятна академия за деца от 6 до 11 години на открито
Искате ли интересно и ползотворно лято на чист въздух за вашето дете?
Тази година станете част от първата по рода си лятна STEM академия на открито.
Чрез методиката на STEM учениците вземат участие в експерименти, биват насърчавани да споделя идеите си и да допринасят за развитие на групови проекти насочени към опознаване на света около тях. Това позволява на децата да разберат връзките между предметите, които изучават в училище. Да си отговорят на въпроси като: „Защо ми е необходимо това знание?“, „Къде ще използвам, това което уча?“ Програмата ни до обяд включва 9 независими тематични седмици, всяка от тях е посветена на програмирането на игри, разказването на интерактивни истории и програмиране поведението на роботи, а в следобедните часове децата ще се забавляват и придобиват нови знания в тематични седмични ателиета с образователен характер, базирани на STEM обучението и ще играят логически игри. Разбира се, отделили сме и време за спорт и заслужена свободна игра в края на деня. По време на заниманията, участниците ще изследват, изучават, експериментират и изобретяват на съответната седмична тематика.
Summer Camp ще се провежда от понеделник до петък и ще предлага целодневна форма на участие през месеците юли и август на лято 2022 от 09:00 до 18:00 часа. Лятната академия е подходяща за деца от 6 до 11 годишна възраст, като децата ще бъдат разделени по възрасти.
Потопи се в света на инженерството с Minecraft | 01 август – 05 август
Тази седмица сме посветили на инженерството. Децата ще се забавляват творейки свои шедьоври в сферата на инженерството. Ще направят своя собствена вятърна мелница и ще научат как могат да изпълнят всяко домашно, разбивайки го на по-малки стъпки.
Понеделник: Програмиране на роботи – инженери. Какво е хидравлична машина и как да си направим своя собствена?
Вторник: Програмиране на 3D дом с Minecraft. Как да си направим собствен катапулт.
Сряда: Построй своя дигитална фабрика с Minecraft. Майсторим първия си собствен робот.
Четвъртък: Технологично шоу с роботи. Изобрети своя първи хеликоптер с гумена лентаv Петък: Програмирай своя космическа станция с Minecraft. Направи своя самолет от сламка и прашка.
Sofia Summer Fest се провежда с подкрепата на Столична община, Министерство на културата, Национален фонд култура, район Триадица, Lenovo, Български спортен тотализатор, Pepsi, Dolce Gusto, Ozone.bg, Vivacom и Биротерапия.
Фестивали и чествания
01.06.2022 - 14.08.2022 Алексей Титаренко - Град на сенките
Сборната експозиция „Град на сенките“ включва кадри от едноименната легендарна серия, заснета в Санкт Петербург (1991-1994), Венеция (2001-2008), Хавана (2003-2006) и Ню Йорк (2004-2022). Фотографиите са ръчно проявени от самия Титаренко в личната му лаборатория. Голяма част от принтовете са единствени копия.
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.
Изложби
01.07.2022 - 04.09.2022 БОРЯНА РОССА Механиста: 8 портрета на киборги
Боряна Росса е сред най-колоритните фигури в съвременното изкуство от края на 1990-те и до днес. В основата на концепцията, която тя следва в самостоятелната си изложба в Квадрат 500, е заложено схващането, че технологиите са средство за освобождение, а не за война. “Механиста: 8 портрета на киборги” е кибер-феминистки манифест, представящ идеята за Аз-а, заедно с всички негови идентичностни характеристики като пол, раса, вид, етнос, националност и класова принадлежност като хибридно и пластично понятие, обусловено от нашето постоянно променящо се взаимоотношение с обкръжаващата среда, животните, машините. Не сме изолиран, единичен Аз, а комплексни, синкретични същества. Ние сме в симбиоза с микробите, които живеят в нас, зависими сме от телефоните и компютрите си, някои от нас живеят с изкуствени животоспасяващи електронни импланти. Обкръжаващата среда, включително и тази, която сме създали, може да ни отмъсти за нашите злодейства или просто да не издържи на безцеремонната наглост, с която я третираме като наш слуга.
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.
Изложби
16.02.2022 - 18.09.2022 БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021
Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
01.01.2022 - 31.08.2023 Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022 Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей
Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.06.2022 - 30.10.2022 Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"
Програма „Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложби
23.06.2022 - 25.09.2022 Изложба "Исторически паркове и градини на София" в Регионалния исторически музей – София
Регионален исторически музей – София ще представи изложбата "Исторически паркове и градини на София".
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022 Изложба “Доспехите на тракийските воини”
Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
25.07.2022 - 08.08.2022 Изложба “София по пътя към зелената трансформация”
Галерия на открито в градина “Кристал ”
На 25 юли (понеделник) екипът на “Зелена София” представя изложба в Галерия на открито в градина “Кристал”, която ще разкаже различни факти за прогреса и целите на Столична община, свързани с кандидатурата на града за зелена столица на Европа. През 2022 г. София кандидатства отново за престижната титла „Европейска зелена столица за 2024 г.“, с която Европейската комисия стимулира и отличава развитието на градовете по пътя им към зелената трансформация. Изложбата “София по пътя към зелената трансформация” включва визии и текст на Агенция „Имп-Акт“ и фотографии от „Етюд-и-те на София“ и може да бъде разгледана до 8 август.
Миналата година българската столица зае второ място в надпреварата за носител на титлата през 2023 г., като се състезава на финал с Талин (Естония), Краков (Полша) иХелсингбори (Швеция). Така София стана първият град от Югоизточна Европа, станал финалист в ежегодния конкурс, в чието миналогодишно издание участваха 16 града.
Целта на състезанието за зелена столица е да подкрепя местните власти в Европа в усилията им да намалят негативното влияние на градската среда върху здравето на жителите, както и да прилагат високи екологични стандарти в управлението си. Оценката за титлата на Европейска зелена столица се формира от текущия напредък на кандидатите и предложените мерки за подобрение спрямо 12 екологични индикатора.
Кандидатурите на градовете се оценяват от международна експертна група на база на технически параметри и индикатори, които измерват прогреса на града за последното десетилетие.
Кандидатурата на София за „Европейска зелена столица за 2024 г.“ се подготвя от екипа на организацията „Зелена София“, която стартира по инициатива на кмета на Столична община през октомври 2016 г. като структура на „Асоциация за развитие на София“. Екипът на „Зелена София“ координира политиките и проектите на Столична община, обвързани с устойчивото развитие на града. За новини около конкурса и представянето на София следете Facebook страницата на Зелена София.
На 25 юли (понеделник) екипът на “Зелена София” представя изложба в Галерия на открито в градина “Кристал”, която ще разкаже различни факти за прогреса и целите на Столична община, свързани с кандидатурата на града за зелена столица на Европа. През 2022 г. София кандидатства отново за престижната титла „Европейска зелена столица за 2024 г.“, с която Европейската комисия стимулира и отличава развитието на градовете по пътя им към зелената трансформация. Изложбата “София по пътя към зелената трансформация” включва визии и текст на Агенция „Имп-Акт“ и фотографии от „Етюд-и-те на София“ и може да бъде разгледана до 8 август.
Миналата година българската столица зае второ място в надпреварата за носител на титлата през 2023 г., като се състезава на финал с Талин (Естония), Краков (Полша) иХелсингбори (Швеция). Така София стана първият град от Югоизточна Европа, станал финалист в ежегодния конкурс, в чието миналогодишно издание участваха 16 града.
Целта на състезанието за зелена столица е да подкрепя местните власти в Европа в усилията им да намалят негативното влияние на градската среда върху здравето на жителите, както и да прилагат високи екологични стандарти в управлението си. Оценката за титлата на Европейска зелена столица се формира от текущия напредък на кандидатите и предложените мерки за подобрение спрямо 12 екологични индикатора.
Кандидатурите на градовете се оценяват от международна експертна група на база на технически параметри и индикатори, които измерват прогреса на града за последното десетилетие.
Кандидатурата на София за „Европейска зелена столица за 2024 г.“ се подготвя от екипа на организацията „Зелена София“, която стартира по инициатива на кмета на Столична община през октомври 2016 г. като структура на „Асоциация за развитие на София“. Екипът на „Зелена София“ координира политиките и проектите на Столична община, обвързани с устойчивото развитие на града. За новини около конкурса и представянето на София следете Facebook страницата на Зелена София.
Изложби
02.07.2022 - 27.08.2022 Лятно кино в Банкя 2022
парк "Ротонда" Банкя
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21:30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, една ретро лента, късометражни филми и един документален. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Всяка събота – без 16 юли.
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21:30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, една ретро лента, късометражни филми и един документален. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Всяка събота – без 16 юли.
Фестивали и чествания
16.06.2022 - 10.09.2022 Лятно кино в София
най-различни места из целия град
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa
Фестивали и чествания
20.05.2022 - 25.09.2022 Образът на Майстора, Двореца Майстора и „Родно изкуство”
Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложби
20.05.2022 - 25.09.2022 Образът на Майстора, Квадрат 500 Майстора и „Родно изкуство”
Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложби
24.02.2022 - 24.10.2022 ПЕЙЗАЖИ
Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Изложби
01.06.2022 - 23.10.2022 ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ
Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложби
01.07.2022 - 04.09.2022 ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА
Лятната изложба в САМСИ е в популярната по световните сцени форма на акрошаж (accrochage) – колективно представяне на произведения на различни автори, обвързани единствено от субективния интерес на организаторите на експозицията. Идеята принадлежи на Надежда Джакова, поканила като сътрудници колегите си – куратори на Националната галерия, да представят впечатленията си от арт-сцената ни през миналата година. Боряна Вълчанова, Диана Драганова-Щир, Мартина Йорданова, Николай Ущавалийски, Яна Братанова и Яра Бубнова са подбрали, заедно с инициаторката, произведения, създадени от автори с различни разбирания за изкуството, подчинени на индивидуални концепции и участвали в несходни кураторски проекти.
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.
Изложби
03.05.2022 - 07.09.2022 Първо издание на „Фестивал на лауреатите“
зала БИАД
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).
Фестивали и чествания
08.07.2022 - 04.09.2022 Фестивал "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
на откритата сцена до езерото Панчарево
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
„За трета поредна година в Летния календар на културните събития на столицата поднасяме на почитателите на операта и балета незабравими емоции на откритата сцена до езерото Панчарево. Фестивалът „Музи на водата“ ще представи на фона на красивия градски декор най-доброто от репертоара на Софийската опера и балет, както и две премиери. А спектаклите за деца от Програмата „Опера в парка“ вече очакват най-малките на сцената в парка на Военната академия „Г. С. Раковски“ – каза заместник-кметът по повод началото на Летния фестивал.
На 8 юли "Музи на водата" се открива с премиерата на "Летящият холандец" – най-романтичната опера на Рихард Вагнер. Операта ще се играе и на 9, 10, 14, 15, 16 и 17 юли. В репертоара на фестивала влизат още оперите "Жената от езерото" от Джоакино Росини – на 28, 29 и 30 юли; "Пепеляшка" от Джоакино Росини – на 31 юли; "Кармен" от Жорж Бизе – на 11 и 13 август; "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини – на 12 август; "Евгений Онегин" от Пьотър Чайковски – на 14 август.
В програмата са и балетите "Сън в лятна нощ"от Феликс Менделсон Бартолди (Премиера) – на 21, 22, 23 и 24 юли; "Лебедово езеро" от Пьотър Илич Чайковски – на 4, 5, 6 и 7 август; "Хиляда и една нощ" от Фикрет Амиров – на 19, 20 и 21 август.
Почитателите на мюзикъла ще се насладят на "Мамма Миа!" от Бени Андершон и Бьорн Улвеус – на 25, 26, 27, 28, 31 август, както и на 1, 2, 3, 4 септември.
Програмата за деца през юли в парка на Военната академия "Г. С. Раковски" е публикувана на: https://www.operasofia.bg/repertoire/opera%20v%20parka
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка" се реализира с подкрепата на Столична община и е част от Календара на културните събития на София.
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
„За трета поредна година в Летния календар на културните събития на столицата поднасяме на почитателите на операта и балета незабравими емоции на откритата сцена до езерото Панчарево. Фестивалът „Музи на водата“ ще представи на фона на красивия градски декор най-доброто от репертоара на Софийската опера и балет, както и две премиери. А спектаклите за деца от Програмата „Опера в парка“ вече очакват най-малките на сцената в парка на Военната академия „Г. С. Раковски“ – каза заместник-кметът по повод началото на Летния фестивал.
На 8 юли "Музи на водата" се открива с премиерата на "Летящият холандец" – най-романтичната опера на Рихард Вагнер. Операта ще се играе и на 9, 10, 14, 15, 16 и 17 юли. В репертоара на фестивала влизат още оперите "Жената от езерото" от Джоакино Росини – на 28, 29 и 30 юли; "Пепеляшка" от Джоакино Росини – на 31 юли; "Кармен" от Жорж Бизе – на 11 и 13 август; "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини – на 12 август; "Евгений Онегин" от Пьотър Чайковски – на 14 август.
В програмата са и балетите "Сън в лятна нощ"от Феликс Менделсон Бартолди (Премиера) – на 21, 22, 23 и 24 юли; "Лебедово езеро" от Пьотър Илич Чайковски – на 4, 5, 6 и 7 август; "Хиляда и една нощ" от Фикрет Амиров – на 19, 20 и 21 август.
Почитателите на мюзикъла ще се насладят на "Мамма Миа!" от Бени Андершон и Бьорн Улвеус – на 25, 26, 27, 28, 31 август, както и на 1, 2, 3, 4 септември.
Програмата за деца през юли в парка на Военната академия "Г. С. Раковски" е публикувана на: https://www.operasofia.bg/repertoire/opera%20v%20parka
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка" се реализира с подкрепата на Столична община и е част от Календара на културните събития на София.
Фестивали и чествания
03.07.2022 - 28.08.2022 “Споделете музиката“ – летният сезон на Софийската филхармония на две открити сцени
Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
Концертите се реализират с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития
И тази година Софийската филхармония, подкрепена от Столична община, ще зарадва почитателите на класическата музика със селектирана програма от любими на публиката творби. Две са сцените, на които публиката ще се срещне с Националния оркестрър и неговите камерни състави – Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
На 3 юли от 20:00 ч. в парк-театър „Борисова градина“ ще звучат шедьоври на европейската филмова музика под палката на маестро Григор Паликаров. Концертът „La Dolce Vita” включва творби от Енио Мориконе, Луис Бакалов, Стелвио Чиприани и Нино Рота.
В парк-театър „Борисова градина“ на 10 август концерт-спектакълът „Веберови“ от Феликс Митерер ще разкаже любопитни подробности за живота на Волфганг Амадеус Моцарт. На сцената заедно със Софийската филхармония ще се качат сопраното Вера Гиргинова и актьорите Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов. Режисьор е Борислав Петранов.
Третият концерт в парк-театър „Борисова градина“ е на 4 септември. „Холивуд“ ще ни потопи в света на Джон Уилямс и Вангелис. Емблематични филмови пиеси на двамата гении ще звучат в изпълнение на Националния оркестър и Националния филхармоничен хор.
И тази година красивото открито пространство на атрума на „Квадрат 500“ ще посрещне камерните състави на Филхармонията. Концертите там започват в 18:30 ч., а любезните домакини на Националната галерия предоставят достъп до експозицията на галерията за всеки, закупил билет за събитието от 10:00 до 18:00 ч. в деня на концерта.
„Споделете музиката“ се осъществява с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития. Билети за концертите са налични на касата на зала „България“, на касата на парк-театър „Борисова градина“ и в Ивентим.
Концертите се реализират с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития
И тази година Софийската филхармония, подкрепена от Столична община, ще зарадва почитателите на класическата музика със селектирана програма от любими на публиката творби. Две са сцените, на които публиката ще се срещне с Националния оркестрър и неговите камерни състави – Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
На 3 юли от 20:00 ч. в парк-театър „Борисова градина“ ще звучат шедьоври на европейската филмова музика под палката на маестро Григор Паликаров. Концертът „La Dolce Vita” включва творби от Енио Мориконе, Луис Бакалов, Стелвио Чиприани и Нино Рота.
В парк-театър „Борисова градина“ на 10 август концерт-спектакълът „Веберови“ от Феликс Митерер ще разкаже любопитни подробности за живота на Волфганг Амадеус Моцарт. На сцената заедно със Софийската филхармония ще се качат сопраното Вера Гиргинова и актьорите Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов. Режисьор е Борислав Петранов.
Третият концерт в парк-театър „Борисова градина“ е на 4 септември. „Холивуд“ ще ни потопи в света на Джон Уилямс и Вангелис. Емблематични филмови пиеси на двамата гении ще звучат в изпълнение на Националния оркестър и Националния филхармоничен хор.
И тази година красивото открито пространство на атрума на „Квадрат 500“ ще посрещне камерните състави на Филхармонията. Концертите там започват в 18:30 ч., а любезните домакини на Националната галерия предоставят достъп до експозицията на галерията за всеки, закупил билет за събитието от 10:00 до 18:00 ч. в деня на концерта.
„Споделете музиката“ се осъществява с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития. Билети за концертите са налични на касата на зала „България“, на касата на парк-театър „Борисова градина“ и в Ивентим.
Музикално и танцово изкуство
19.04.2022 - 11.11.2022 „ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание
С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
30.07.2022 - 28.08.2022 „Зелени библиотеки“ в парковете на София
в парковете на София
Една от най-успешните традиционни инициативи на Столична библиотека – лятната кампания „Зелени библиотеки“ – е утвърден формат за насърчаване на четенето от най-ранна детска възраст, привличане на нови читателски публики и общуване със софиянци през почивните дни. Инициативата, която се провежда вече осма година, включва „Зелена библиотека в парковете на София“ и „Библиотека в планината“, като Столична библиотека постоянно разширява картата на софийските паркови локации на кампанията. В изданията на „Зелени библиотеки“ участват известни български поети, писатели, музиканти, артисти, художници, партньори са популярни издателства, творчески сдружения. Седемте издания на „Зелени библиотеки“ са привлекли над 45 хил. посетители, над 7 хиляди са новозаписаните читатели, а буккросингът „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“, събра за последните 3 години от софиянци за софиянци дарения от близо 3000 нови книги.
Осмото издание на „Зелени библиотеки“ в парковете на София стартира на 30 юли 2022 г. в парк „Гео Милев“. Съвместно с район "Слатина" и сдружение „За Слатина“ там ще бъдат поставени и две къщички за книги, от които всеки посетител на парка ще може да вземе книга за четене и да остави своя. И така към седемте къщички за книги, разположени на знакови места в Природния парк "Витоша" и Зоопарка се прибавят и две нови, които ще се зареждат редовно от Столична библиотека с атрактивни издания.
Тазгодишната артпрограма на „Зелени библиотеки 2022“ включва срещи с любими поети, които ще раздават свои нови книги с автографи, интересни тематични изложби, музикални изпълнения на живо.
Продължава обичаната от софиянци инициатива „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“. Столичната библиотека приканва всички посетители да се включат в споделянето на книги като дарят ново прочетено заглавие от личната си библиотека и вземат различно интересно издание.
Втора поредна година известни издателства като „Хермес, „СофтПрес“, „Весела Люцканова“, „Ина“, „Златно пате“, „Скорпио“ и др. се включват в кампанията и предоставят десетки екземпляри от най-новите си издания за посетителите на „Зелени библиотеки“. Сред тях ще намерите книги за свободното време, класика, любими приказки. За децата сме приготвили подаръци – детски книжки и албуми за оцветяване.
Посетителите на „Зелени библиотеки“ ще имат възможност да разгледат две документални изложби.
„Библиотеката на София разказва“ представя драматичната съдба на библиотечните колекции на видни общественици и писатели (Кирил Христов, Константин Стоилов, Иван Денкоглу), редки и ценни издания от фонда на Столична библиотека, които са живи свидетелства на времето и историята на библиотеката и столицата. Експозицията „Из парковете на София –минало и настояще“ представя любопитни фотоси и документи за историята, изграждането и обновяването на популярни столични паркове и градини. В детската артпрограма очаквайте артистите от парти агенция „Маска“ с ръководител Цветомир Иванов, клоуните от атракционен клуб „Найя“, Боби Мирчев с обичани детски песни, школа за сценични изкуства „Есенс“ – с театрални, певчески и танцови детски състави, фондация „Деца на България“ – игри с мисловни карти и др.
Всички желаещи ще могат да получат безплатна читателска карта. Споделете горещите уикенди в парковете на София със „Зелени библиотеки“ – с книга в ръка, интересни срещи с творци и ведро музикално настроение!
Една от най-успешните традиционни инициативи на Столична библиотека – лятната кампания „Зелени библиотеки“ – е утвърден формат за насърчаване на четенето от най-ранна детска възраст, привличане на нови читателски публики и общуване със софиянци през почивните дни. Инициативата, която се провежда вече осма година, включва „Зелена библиотека в парковете на София“ и „Библиотека в планината“, като Столична библиотека постоянно разширява картата на софийските паркови локации на кампанията. В изданията на „Зелени библиотеки“ участват известни български поети, писатели, музиканти, артисти, художници, партньори са популярни издателства, творчески сдружения. Седемте издания на „Зелени библиотеки“ са привлекли над 45 хил. посетители, над 7 хиляди са новозаписаните читатели, а буккросингът „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“, събра за последните 3 години от софиянци за софиянци дарения от близо 3000 нови книги.
Осмото издание на „Зелени библиотеки“ в парковете на София стартира на 30 юли 2022 г. в парк „Гео Милев“. Съвместно с район "Слатина" и сдружение „За Слатина“ там ще бъдат поставени и две къщички за книги, от които всеки посетител на парка ще може да вземе книга за четене и да остави своя. И така към седемте къщички за книги, разположени на знакови места в Природния парк "Витоша" и Зоопарка се прибавят и две нови, които ще се зареждат редовно от Столична библиотека с атрактивни издания.
Тазгодишната артпрограма на „Зелени библиотеки 2022“ включва срещи с любими поети, които ще раздават свои нови книги с автографи, интересни тематични изложби, музикални изпълнения на живо.
Продължава обичаната от софиянци инициатива „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“. Столичната библиотека приканва всички посетители да се включат в споделянето на книги като дарят ново прочетено заглавие от личната си библиотека и вземат различно интересно издание.
Втора поредна година известни издателства като „Хермес, „СофтПрес“, „Весела Люцканова“, „Ина“, „Златно пате“, „Скорпио“ и др. се включват в кампанията и предоставят десетки екземпляри от най-новите си издания за посетителите на „Зелени библиотеки“. Сред тях ще намерите книги за свободното време, класика, любими приказки. За децата сме приготвили подаръци – детски книжки и албуми за оцветяване.
Посетителите на „Зелени библиотеки“ ще имат възможност да разгледат две документални изложби.
„Библиотеката на София разказва“ представя драматичната съдба на библиотечните колекции на видни общественици и писатели (Кирил Христов, Константин Стоилов, Иван Денкоглу), редки и ценни издания от фонда на Столична библиотека, които са живи свидетелства на времето и историята на библиотеката и столицата. Експозицията „Из парковете на София –минало и настояще“ представя любопитни фотоси и документи за историята, изграждането и обновяването на популярни столични паркове и градини. В детската артпрограма очаквайте артистите от парти агенция „Маска“ с ръководител Цветомир Иванов, клоуните от атракционен клуб „Найя“, Боби Мирчев с обичани детски песни, школа за сценични изкуства „Есенс“ – с театрални, певчески и танцови детски състави, фондация „Деца на България“ – игри с мисловни карти и др.
Всички желаещи ще могат да получат безплатна читателска карта. Споделете горещите уикенди в парковете на София със „Зелени библиотеки“ – с книга в ръка, интересни срещи с творци и ведро музикално настроение!
Фестивали и чествания
28.01.2022 - 07.09.2022 „Раждането на Луната – геоложка история“
На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.
Изложби
14.02.2022 - 07.09.2022 „Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната
От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman
Изложби
03.08.2022 ОФИЦИАЛНА СМЯНА НА КАРАУЛА ПРЕД ПРЕЗИДЕНТСТВОТО
Пред Президентството
С тържествена смяна на гвардейския представителен караул пред сградата на президентската администрация се отбелязват националния и официалните празници в република България. Официална смяна на караула се извършва всяка първа сряда на месеца от 12:00 ч.
Фестивали и чествания
03.08.2022 Вокална група "Спектрум" - 13-о издание на концертния цикъл "Остров на музиката"
Лятната естрада в "Борисова градина"
Вокална група "Спектрум"
13-ото издание на концертния цикъл "Остров на музиката", организиран от Общински културен институт Дом на културата "Средец"
Пет концерта ще се проведат на 6, 13, 20, 27 юли и на 3 август от 19:30 ч. на Лятната естрада в "Борисова градина". При лоши метеорологични условия концертите ще се състоят под купола на Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" ("Ларгото").
3 август – Вокална група "Спектрум".
"Остров на музиката" е част от Лятната програма в Календара на културните събития на Столична община.
Подробности ще намерите във фейсбук събитието на: https://www.facebook.com/events/402115745200665/402120061866900
Вокална група "Спектрум"
13-ото издание на концертния цикъл "Остров на музиката", организиран от Общински културен институт Дом на културата "Средец"
Пет концерта ще се проведат на 6, 13, 20, 27 юли и на 3 август от 19:30 ч. на Лятната естрада в "Борисова градина". При лоши метеорологични условия концертите ще се състоят под купола на Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" ("Ларгото").
3 август – Вокална група "Спектрум".
"Остров на музиката" е част от Лятната програма в Календара на културните събития на Столична община.
Подробности ще намерите във фейсбук събитието на: https://www.facebook.com/events/402115745200665/402120061866900
Музикално и танцово изкуство
03.08.2022 ROSALIA DE SOUZA
зад музей „Земята и хората“
Розалия де Соуза ще донесе тропическия полъх на бразилската музика на сцената на Sofia Summer Fest. Боса нова звездата ще представи своя нов албум “Inspirada”, който беше издаден на 25 март тази година.
В изпълнението на живо на “Inspirada” Розалия де Соуза ще включи най-популярните хитове и неиздадените парчета от новия й проект. С нея на сцената ще излязат страхотните музиканти – Паоло ди Сабатино на пиано, Антонио де Луизе на контрабас, Роберто Роси на барабани и Сандро Дейда на саксофон, които ще направят модерен и динамичен аранжимент на традиционните бразилски ритми.
Розалия е родена в Рио де Жанейро, Бразилия, но на едва 23-годишна възраст заминава за Рим, Италия, където учи теория на музиката и джаз пеене. По това време тя започва да създава песни с различни бразилски музиканти и да ги изпълнява в най-добрите джаз клубове в Рим, докато талантът й не бива забелязан от знаменития италиански джаз продуцент и диджей Никола Конте. Тяхната съвместна работа осигурява международна слава на екзотичната дама.
Sofia Summer Fest се провежда с подкрепата на Столична община, Министерство на културата, Национален фонд култура, район Триадица, Lenovo, Български спортен тотализатор, Pepsi, Dolce Gusto, Ozone.bg, Vivacom и Биротерапия.
Розалия де Соуза ще донесе тропическия полъх на бразилската музика на сцената на Sofia Summer Fest. Боса нова звездата ще представи своя нов албум “Inspirada”, който беше издаден на 25 март тази година.
В изпълнението на живо на “Inspirada” Розалия де Соуза ще включи най-популярните хитове и неиздадените парчета от новия й проект. С нея на сцената ще излязат страхотните музиканти – Паоло ди Сабатино на пиано, Антонио де Луизе на контрабас, Роберто Роси на барабани и Сандро Дейда на саксофон, които ще направят модерен и динамичен аранжимент на традиционните бразилски ритми.
Розалия е родена в Рио де Жанейро, Бразилия, но на едва 23-годишна възраст заминава за Рим, Италия, където учи теория на музиката и джаз пеене. По това време тя започва да създава песни с различни бразилски музиканти и да ги изпълнява в най-добрите джаз клубове в Рим, докато талантът й не бива забелязан от знаменития италиански джаз продуцент и диджей Никола Конте. Тяхната съвместна работа осигурява международна слава на екзотичната дама.
Sofia Summer Fest се провежда с подкрепата на Столична община, Министерство на културата, Национален фонд култура, район Триадица, Lenovo, Български спортен тотализатор, Pepsi, Dolce Gusto, Ozone.bg, Vivacom и Биротерапия.
Музикално и танцово изкуство
15.06.2022 - 06.09.2022 "Любомир Далчев. Продължение на рзказа..."
120 години от рождението на художника
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022 "София Хартиен Арт Фест"
От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
12.07.2022 - 31.08.2022 STATUS DEAD - Арт инсталация на Георги Ямалиев
Галерията на Гьоте-институт България
Дати: 12 юли - 31 август 2022
Проектът Status DEAD на Георги Ямалиев разглежда връзката между виртуалното и физическото измерение на смъртта и задава много актуални въпроси: Съществува ли виртуална смърт или това е нова форма на безсмъртие?
Какво остава след нас – гигабайти информация, свърхдълъг и реалистичен некролог, оживели сенки на нашите мисли и чувства? Какво се случва с нашия профил/аватар, след като се пренесе(м) в небитието? Скоро ли е ще настъпи моментът, когато той ще продължи да броди подобно на цифров призрак и след физическото изчезване на своя създател?
Заповядайте в галерийното пространство на института между 12 юли и 31 август, за да намерите отговорите на поне част от тези въпроси - за себе си.
Значимостта на Status DEAD може да се отнесе и към настоящата ситуация на пандемия и военни действия, при която възприемането на смъртта е доста осезаемо.
Арт инсталацията е замислена като симбиоза между съвременните технологии и традиционните обичаи, свързани с различни погребални практики за почитане на мъртвите по нашите земи, целта на която е създаване на сакрално място, мемориално възпоминателно пространство, в което зрителите ще имат възможността да отдадат почит на хора, които вече не са сред живите, чрез изразните средства на изкуството.
Дати: 12 юли - 31 август 2022
Проектът Status DEAD на Георги Ямалиев разглежда връзката между виртуалното и физическото измерение на смъртта и задава много актуални въпроси: Съществува ли виртуална смърт или това е нова форма на безсмъртие?
Какво остава след нас – гигабайти информация, свърхдълъг и реалистичен некролог, оживели сенки на нашите мисли и чувства? Какво се случва с нашия профил/аватар, след като се пренесе(м) в небитието? Скоро ли е ще настъпи моментът, когато той ще продължи да броди подобно на цифров призрак и след физическото изчезване на своя създател?
Заповядайте в галерийното пространство на института между 12 юли и 31 август, за да намерите отговорите на поне част от тези въпроси - за себе си.
Значимостта на Status DEAD може да се отнесе и към настоящата ситуация на пандемия и военни действия, при която възприемането на смъртта е доста осезаемо.
Арт инсталацията е замислена като симбиоза между съвременните технологии и традиционните обичаи, свързани с различни погребални практики за почитане на мъртвите по нашите земи, целта на която е създаване на сакрално място, мемориално възпоминателно пространство, в което зрителите ще имат възможността да отдадат почит на хора, които вече не са сред живите, чрез изразните средства на изкуството.
Изложби
01.08.2022 - 05.08.2022 АКАДЕМИЯ ЗА ДЕЦА: Потопи се в света на инженерството с Minecraft
зад музей „Земята и хората“
Summer camp in Summer Fest / Лятна академия за деца от 6 до 11 години на открито
Искате ли интересно и ползотворно лято на чист въздух за вашето дете?
Тази година станете част от първата по рода си лятна STEM академия на открито.
Чрез методиката на STEM учениците вземат участие в експерименти, биват насърчавани да споделя идеите си и да допринасят за развитие на групови проекти насочени към опознаване на света около тях. Това позволява на децата да разберат връзките между предметите, които изучават в училище. Да си отговорят на въпроси като: „Защо ми е необходимо това знание?“, „Къде ще използвам, това което уча?“ Програмата ни до обяд включва 9 независими тематични седмици, всяка от тях е посветена на програмирането на игри, разказването на интерактивни истории и програмиране поведението на роботи, а в следобедните часове децата ще се забавляват и придобиват нови знания в тематични седмични ателиета с образователен характер, базирани на STEM обучението и ще играят логически игри. Разбира се, отделили сме и време за спорт и заслужена свободна игра в края на деня. По време на заниманията, участниците ще изследват, изучават, експериментират и изобретяват на съответната седмична тематика.
Summer Camp ще се провежда от понеделник до петък и ще предлага целодневна форма на участие през месеците юли и август на лято 2022 от 09:00 до 18:00 часа. Лятната академия е подходяща за деца от 6 до 11 годишна възраст, като децата ще бъдат разделени по възрасти.
Потопи се в света на инженерството с Minecraft | 01 август – 05 август
Тази седмица сме посветили на инженерството. Децата ще се забавляват творейки свои шедьоври в сферата на инженерството. Ще направят своя собствена вятърна мелница и ще научат как могат да изпълнят всяко домашно, разбивайки го на по-малки стъпки.
Понеделник: Програмиране на роботи – инженери. Какво е хидравлична машина и как да си направим своя собствена?
Вторник: Програмиране на 3D дом с Minecraft. Как да си направим собствен катапулт.
Сряда: Построй своя дигитална фабрика с Minecraft. Майсторим първия си собствен робот.
Четвъртък: Технологично шоу с роботи. Изобрети своя първи хеликоптер с гумена лентаv Петък: Програмирай своя космическа станция с Minecraft. Направи своя самолет от сламка и прашка.
Sofia Summer Fest се провежда с подкрепата на Столична община, Министерство на културата, Национален фонд култура, район Триадица, Lenovo, Български спортен тотализатор, Pepsi, Dolce Gusto, Ozone.bg, Vivacom и Биротерапия.
Summer camp in Summer Fest / Лятна академия за деца от 6 до 11 години на открито
Искате ли интересно и ползотворно лято на чист въздух за вашето дете?
Тази година станете част от първата по рода си лятна STEM академия на открито.
Чрез методиката на STEM учениците вземат участие в експерименти, биват насърчавани да споделя идеите си и да допринасят за развитие на групови проекти насочени към опознаване на света около тях. Това позволява на децата да разберат връзките между предметите, които изучават в училище. Да си отговорят на въпроси като: „Защо ми е необходимо това знание?“, „Къде ще използвам, това което уча?“ Програмата ни до обяд включва 9 независими тематични седмици, всяка от тях е посветена на програмирането на игри, разказването на интерактивни истории и програмиране поведението на роботи, а в следобедните часове децата ще се забавляват и придобиват нови знания в тематични седмични ателиета с образователен характер, базирани на STEM обучението и ще играят логически игри. Разбира се, отделили сме и време за спорт и заслужена свободна игра в края на деня. По време на заниманията, участниците ще изследват, изучават, експериментират и изобретяват на съответната седмична тематика.
Summer Camp ще се провежда от понеделник до петък и ще предлага целодневна форма на участие през месеците юли и август на лято 2022 от 09:00 до 18:00 часа. Лятната академия е подходяща за деца от 6 до 11 годишна възраст, като децата ще бъдат разделени по възрасти.
Потопи се в света на инженерството с Minecraft | 01 август – 05 август
Тази седмица сме посветили на инженерството. Децата ще се забавляват творейки свои шедьоври в сферата на инженерството. Ще направят своя собствена вятърна мелница и ще научат как могат да изпълнят всяко домашно, разбивайки го на по-малки стъпки.
Понеделник: Програмиране на роботи – инженери. Какво е хидравлична машина и как да си направим своя собствена?
Вторник: Програмиране на 3D дом с Minecraft. Как да си направим собствен катапулт.
Сряда: Построй своя дигитална фабрика с Minecraft. Майсторим първия си собствен робот.
Четвъртък: Технологично шоу с роботи. Изобрети своя първи хеликоптер с гумена лентаv Петък: Програмирай своя космическа станция с Minecraft. Направи своя самолет от сламка и прашка.
Sofia Summer Fest се провежда с подкрепата на Столична община, Министерство на културата, Национален фонд култура, район Триадица, Lenovo, Български спортен тотализатор, Pepsi, Dolce Gusto, Ozone.bg, Vivacom и Биротерапия.
Фестивали и чествания
01.06.2022 - 14.08.2022 Алексей Титаренко - Град на сенките
Сборната експозиция „Град на сенките“ включва кадри от едноименната легендарна серия, заснета в Санкт Петербург (1991-1994), Венеция (2001-2008), Хавана (2003-2006) и Ню Йорк (2004-2022). Фотографиите са ръчно проявени от самия Титаренко в личната му лаборатория. Голяма част от принтовете са единствени копия.
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.
Изложби
01.07.2022 - 04.09.2022 БОРЯНА РОССА Механиста: 8 портрета на киборги
Боряна Росса е сред най-колоритните фигури в съвременното изкуство от края на 1990-те и до днес. В основата на концепцията, която тя следва в самостоятелната си изложба в Квадрат 500, е заложено схващането, че технологиите са средство за освобождение, а не за война. “Механиста: 8 портрета на киборги” е кибер-феминистки манифест, представящ идеята за Аз-а, заедно с всички негови идентичностни характеристики като пол, раса, вид, етнос, националност и класова принадлежност като хибридно и пластично понятие, обусловено от нашето постоянно променящо се взаимоотношение с обкръжаващата среда, животните, машините. Не сме изолиран, единичен Аз, а комплексни, синкретични същества. Ние сме в симбиоза с микробите, които живеят в нас, зависими сме от телефоните и компютрите си, някои от нас живеят с изкуствени животоспасяващи електронни импланти. Обкръжаващата среда, включително и тази, която сме създали, може да ни отмъсти за нашите злодейства или просто да не издържи на безцеремонната наглост, с която я третираме като наш слуга.
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.
Изложби
16.02.2022 - 18.09.2022 БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021
Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
01.01.2022 - 31.08.2023 Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022 Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей
Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.06.2022 - 30.10.2022 Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"
Програма „Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложби
23.06.2022 - 25.09.2022 Изложба "Исторически паркове и градини на София" в Регионалния исторически музей – София
Регионален исторически музей – София ще представи изложбата "Исторически паркове и градини на София".
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022 Изложба “Доспехите на тракийските воини”
Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
25.07.2022 - 08.08.2022 Изложба “София по пътя към зелената трансформация”
Галерия на открито в градина “Кристал ”
На 25 юли (понеделник) екипът на “Зелена София” представя изложба в Галерия на открито в градина “Кристал”, която ще разкаже различни факти за прогреса и целите на Столична община, свързани с кандидатурата на града за зелена столица на Европа. През 2022 г. София кандидатства отново за престижната титла „Европейска зелена столица за 2024 г.“, с която Европейската комисия стимулира и отличава развитието на градовете по пътя им към зелената трансформация. Изложбата “София по пътя към зелената трансформация” включва визии и текст на Агенция „Имп-Акт“ и фотографии от „Етюд-и-те на София“ и може да бъде разгледана до 8 август.
Миналата година българската столица зае второ място в надпреварата за носител на титлата през 2023 г., като се състезава на финал с Талин (Естония), Краков (Полша) иХелсингбори (Швеция). Така София стана първият град от Югоизточна Европа, станал финалист в ежегодния конкурс, в чието миналогодишно издание участваха 16 града.
Целта на състезанието за зелена столица е да подкрепя местните власти в Европа в усилията им да намалят негативното влияние на градската среда върху здравето на жителите, както и да прилагат високи екологични стандарти в управлението си. Оценката за титлата на Европейска зелена столица се формира от текущия напредък на кандидатите и предложените мерки за подобрение спрямо 12 екологични индикатора.
Кандидатурите на градовете се оценяват от международна експертна група на база на технически параметри и индикатори, които измерват прогреса на града за последното десетилетие.
Кандидатурата на София за „Европейска зелена столица за 2024 г.“ се подготвя от екипа на организацията „Зелена София“, която стартира по инициатива на кмета на Столична община през октомври 2016 г. като структура на „Асоциация за развитие на София“. Екипът на „Зелена София“ координира политиките и проектите на Столична община, обвързани с устойчивото развитие на града. За новини около конкурса и представянето на София следете Facebook страницата на Зелена София.
На 25 юли (понеделник) екипът на “Зелена София” представя изложба в Галерия на открито в градина “Кристал”, която ще разкаже различни факти за прогреса и целите на Столична община, свързани с кандидатурата на града за зелена столица на Европа. През 2022 г. София кандидатства отново за престижната титла „Европейска зелена столица за 2024 г.“, с която Европейската комисия стимулира и отличава развитието на градовете по пътя им към зелената трансформация. Изложбата “София по пътя към зелената трансформация” включва визии и текст на Агенция „Имп-Акт“ и фотографии от „Етюд-и-те на София“ и може да бъде разгледана до 8 август.
Миналата година българската столица зае второ място в надпреварата за носител на титлата през 2023 г., като се състезава на финал с Талин (Естония), Краков (Полша) иХелсингбори (Швеция). Така София стана първият град от Югоизточна Европа, станал финалист в ежегодния конкурс, в чието миналогодишно издание участваха 16 града.
Целта на състезанието за зелена столица е да подкрепя местните власти в Европа в усилията им да намалят негативното влияние на градската среда върху здравето на жителите, както и да прилагат високи екологични стандарти в управлението си. Оценката за титлата на Европейска зелена столица се формира от текущия напредък на кандидатите и предложените мерки за подобрение спрямо 12 екологични индикатора.
Кандидатурите на градовете се оценяват от международна експертна група на база на технически параметри и индикатори, които измерват прогреса на града за последното десетилетие.
Кандидатурата на София за „Европейска зелена столица за 2024 г.“ се подготвя от екипа на организацията „Зелена София“, която стартира по инициатива на кмета на Столична община през октомври 2016 г. като структура на „Асоциация за развитие на София“. Екипът на „Зелена София“ координира политиките и проектите на Столична община, обвързани с устойчивото развитие на града. За новини около конкурса и представянето на София следете Facebook страницата на Зелена София.
Изложби
02.07.2022 - 27.08.2022 Лятно кино в Банкя 2022
парк "Ротонда" Банкя
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21:30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, една ретро лента, късометражни филми и един документален. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Всяка събота – без 16 юли.
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21:30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, една ретро лента, късометражни филми и един документален. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Всяка събота – без 16 юли.
Фестивали и чествания
16.06.2022 - 10.09.2022 Лятно кино в София
най-различни места из целия град
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa
Фестивали и чествания
20.05.2022 - 25.09.2022 Образът на Майстора, Двореца Майстора и „Родно изкуство”
Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложби
20.05.2022 - 25.09.2022 Образът на Майстора, Квадрат 500 Майстора и „Родно изкуство”
Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложби
24.02.2022 - 24.10.2022 ПЕЙЗАЖИ
Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Изложби
01.06.2022 - 23.10.2022 ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ
Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложби
01.07.2022 - 04.09.2022 ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА
Лятната изложба в САМСИ е в популярната по световните сцени форма на акрошаж (accrochage) – колективно представяне на произведения на различни автори, обвързани единствено от субективния интерес на организаторите на експозицията. Идеята принадлежи на Надежда Джакова, поканила като сътрудници колегите си – куратори на Националната галерия, да представят впечатленията си от арт-сцената ни през миналата година. Боряна Вълчанова, Диана Драганова-Щир, Мартина Йорданова, Николай Ущавалийски, Яна Братанова и Яра Бубнова са подбрали, заедно с инициаторката, произведения, създадени от автори с различни разбирания за изкуството, подчинени на индивидуални концепции и участвали в несходни кураторски проекти.
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.
Изложби
03.05.2022 - 07.09.2022 Първо издание на „Фестивал на лауреатите“
зала БИАД
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).
Фестивали и чествания
08.07.2022 - 04.09.2022 Фестивал "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
на откритата сцена до езерото Панчарево
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
„За трета поредна година в Летния календар на културните събития на столицата поднасяме на почитателите на операта и балета незабравими емоции на откритата сцена до езерото Панчарево. Фестивалът „Музи на водата“ ще представи на фона на красивия градски декор най-доброто от репертоара на Софийската опера и балет, както и две премиери. А спектаклите за деца от Програмата „Опера в парка“ вече очакват най-малките на сцената в парка на Военната академия „Г. С. Раковски“ – каза заместник-кметът по повод началото на Летния фестивал.
На 8 юли "Музи на водата" се открива с премиерата на "Летящият холандец" – най-романтичната опера на Рихард Вагнер. Операта ще се играе и на 9, 10, 14, 15, 16 и 17 юли. В репертоара на фестивала влизат още оперите "Жената от езерото" от Джоакино Росини – на 28, 29 и 30 юли; "Пепеляшка" от Джоакино Росини – на 31 юли; "Кармен" от Жорж Бизе – на 11 и 13 август; "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини – на 12 август; "Евгений Онегин" от Пьотър Чайковски – на 14 август.
В програмата са и балетите "Сън в лятна нощ"от Феликс Менделсон Бартолди (Премиера) – на 21, 22, 23 и 24 юли; "Лебедово езеро" от Пьотър Илич Чайковски – на 4, 5, 6 и 7 август; "Хиляда и една нощ" от Фикрет Амиров – на 19, 20 и 21 август.
Почитателите на мюзикъла ще се насладят на "Мамма Миа!" от Бени Андершон и Бьорн Улвеус – на 25, 26, 27, 28, 31 август, както и на 1, 2, 3, 4 септември.
Програмата за деца през юли в парка на Военната академия "Г. С. Раковски" е публикувана на: https://www.operasofia.bg/repertoire/opera%20v%20parka
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка" се реализира с подкрепата на Столична община и е част от Календара на културните събития на София.
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
„За трета поредна година в Летния календар на културните събития на столицата поднасяме на почитателите на операта и балета незабравими емоции на откритата сцена до езерото Панчарево. Фестивалът „Музи на водата“ ще представи на фона на красивия градски декор най-доброто от репертоара на Софийската опера и балет, както и две премиери. А спектаклите за деца от Програмата „Опера в парка“ вече очакват най-малките на сцената в парка на Военната академия „Г. С. Раковски“ – каза заместник-кметът по повод началото на Летния фестивал.
На 8 юли "Музи на водата" се открива с премиерата на "Летящият холандец" – най-романтичната опера на Рихард Вагнер. Операта ще се играе и на 9, 10, 14, 15, 16 и 17 юли. В репертоара на фестивала влизат още оперите "Жената от езерото" от Джоакино Росини – на 28, 29 и 30 юли; "Пепеляшка" от Джоакино Росини – на 31 юли; "Кармен" от Жорж Бизе – на 11 и 13 август; "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини – на 12 август; "Евгений Онегин" от Пьотър Чайковски – на 14 август.
В програмата са и балетите "Сън в лятна нощ"от Феликс Менделсон Бартолди (Премиера) – на 21, 22, 23 и 24 юли; "Лебедово езеро" от Пьотър Илич Чайковски – на 4, 5, 6 и 7 август; "Хиляда и една нощ" от Фикрет Амиров – на 19, 20 и 21 август.
Почитателите на мюзикъла ще се насладят на "Мамма Миа!" от Бени Андершон и Бьорн Улвеус – на 25, 26, 27, 28, 31 август, както и на 1, 2, 3, 4 септември.
Програмата за деца през юли в парка на Военната академия "Г. С. Раковски" е публикувана на: https://www.operasofia.bg/repertoire/opera%20v%20parka
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка" се реализира с подкрепата на Столична община и е част от Календара на културните събития на София.
Фестивали и чествания
03.07.2022 - 28.08.2022 “Споделете музиката“ – летният сезон на Софийската филхармония на две открити сцени
Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
Концертите се реализират с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития
И тази година Софийската филхармония, подкрепена от Столична община, ще зарадва почитателите на класическата музика със селектирана програма от любими на публиката творби. Две са сцените, на които публиката ще се срещне с Националния оркестрър и неговите камерни състави – Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
На 3 юли от 20:00 ч. в парк-театър „Борисова градина“ ще звучат шедьоври на европейската филмова музика под палката на маестро Григор Паликаров. Концертът „La Dolce Vita” включва творби от Енио Мориконе, Луис Бакалов, Стелвио Чиприани и Нино Рота.
В парк-театър „Борисова градина“ на 10 август концерт-спектакълът „Веберови“ от Феликс Митерер ще разкаже любопитни подробности за живота на Волфганг Амадеус Моцарт. На сцената заедно със Софийската филхармония ще се качат сопраното Вера Гиргинова и актьорите Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов. Режисьор е Борислав Петранов.
Третият концерт в парк-театър „Борисова градина“ е на 4 септември. „Холивуд“ ще ни потопи в света на Джон Уилямс и Вангелис. Емблематични филмови пиеси на двамата гении ще звучат в изпълнение на Националния оркестър и Националния филхармоничен хор.
И тази година красивото открито пространство на атрума на „Квадрат 500“ ще посрещне камерните състави на Филхармонията. Концертите там започват в 18:30 ч., а любезните домакини на Националната галерия предоставят достъп до експозицията на галерията за всеки, закупил билет за събитието от 10:00 до 18:00 ч. в деня на концерта.
„Споделете музиката“ се осъществява с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития. Билети за концертите са налични на касата на зала „България“, на касата на парк-театър „Борисова градина“ и в Ивентим.
Концертите се реализират с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития
И тази година Софийската филхармония, подкрепена от Столична община, ще зарадва почитателите на класическата музика със селектирана програма от любими на публиката творби. Две са сцените, на които публиката ще се срещне с Националния оркестрър и неговите камерни състави – Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
На 3 юли от 20:00 ч. в парк-театър „Борисова градина“ ще звучат шедьоври на европейската филмова музика под палката на маестро Григор Паликаров. Концертът „La Dolce Vita” включва творби от Енио Мориконе, Луис Бакалов, Стелвио Чиприани и Нино Рота.
В парк-театър „Борисова градина“ на 10 август концерт-спектакълът „Веберови“ от Феликс Митерер ще разкаже любопитни подробности за живота на Волфганг Амадеус Моцарт. На сцената заедно със Софийската филхармония ще се качат сопраното Вера Гиргинова и актьорите Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов. Режисьор е Борислав Петранов.
Третият концерт в парк-театър „Борисова градина“ е на 4 септември. „Холивуд“ ще ни потопи в света на Джон Уилямс и Вангелис. Емблематични филмови пиеси на двамата гении ще звучат в изпълнение на Националния оркестър и Националния филхармоничен хор.
И тази година красивото открито пространство на атрума на „Квадрат 500“ ще посрещне камерните състави на Филхармонията. Концертите там започват в 18:30 ч., а любезните домакини на Националната галерия предоставят достъп до експозицията на галерията за всеки, закупил билет за събитието от 10:00 до 18:00 ч. в деня на концерта.
„Споделете музиката“ се осъществява с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития. Билети за концертите са налични на касата на зала „България“, на касата на парк-театър „Борисова градина“ и в Ивентим.
Музикално и танцово изкуство
19.04.2022 - 11.11.2022 „ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание
С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
30.07.2022 - 28.08.2022 „Зелени библиотеки“ в парковете на София
в парковете на София
Една от най-успешните традиционни инициативи на Столична библиотека – лятната кампания „Зелени библиотеки“ – е утвърден формат за насърчаване на четенето от най-ранна детска възраст, привличане на нови читателски публики и общуване със софиянци през почивните дни. Инициативата, която се провежда вече осма година, включва „Зелена библиотека в парковете на София“ и „Библиотека в планината“, като Столична библиотека постоянно разширява картата на софийските паркови локации на кампанията. В изданията на „Зелени библиотеки“ участват известни български поети, писатели, музиканти, артисти, художници, партньори са популярни издателства, творчески сдружения. Седемте издания на „Зелени библиотеки“ са привлекли над 45 хил. посетители, над 7 хиляди са новозаписаните читатели, а буккросингът „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“, събра за последните 3 години от софиянци за софиянци дарения от близо 3000 нови книги.
Осмото издание на „Зелени библиотеки“ в парковете на София стартира на 30 юли 2022 г. в парк „Гео Милев“. Съвместно с район "Слатина" и сдружение „За Слатина“ там ще бъдат поставени и две къщички за книги, от които всеки посетител на парка ще може да вземе книга за четене и да остави своя. И така към седемте къщички за книги, разположени на знакови места в Природния парк "Витоша" и Зоопарка се прибавят и две нови, които ще се зареждат редовно от Столична библиотека с атрактивни издания.
Тазгодишната артпрограма на „Зелени библиотеки 2022“ включва срещи с любими поети, които ще раздават свои нови книги с автографи, интересни тематични изложби, музикални изпълнения на живо.
Продължава обичаната от софиянци инициатива „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“. Столичната библиотека приканва всички посетители да се включат в споделянето на книги като дарят ново прочетено заглавие от личната си библиотека и вземат различно интересно издание.
Втора поредна година известни издателства като „Хермес, „СофтПрес“, „Весела Люцканова“, „Ина“, „Златно пате“, „Скорпио“ и др. се включват в кампанията и предоставят десетки екземпляри от най-новите си издания за посетителите на „Зелени библиотеки“. Сред тях ще намерите книги за свободното време, класика, любими приказки. За децата сме приготвили подаръци – детски книжки и албуми за оцветяване.
Посетителите на „Зелени библиотеки“ ще имат възможност да разгледат две документални изложби.
„Библиотеката на София разказва“ представя драматичната съдба на библиотечните колекции на видни общественици и писатели (Кирил Христов, Константин Стоилов, Иван Денкоглу), редки и ценни издания от фонда на Столична библиотека, които са живи свидетелства на времето и историята на библиотеката и столицата. Експозицията „Из парковете на София –минало и настояще“ представя любопитни фотоси и документи за историята, изграждането и обновяването на популярни столични паркове и градини. В детската артпрограма очаквайте артистите от парти агенция „Маска“ с ръководител Цветомир Иванов, клоуните от атракционен клуб „Найя“, Боби Мирчев с обичани детски песни, школа за сценични изкуства „Есенс“ – с театрални, певчески и танцови детски състави, фондация „Деца на България“ – игри с мисловни карти и др.
Всички желаещи ще могат да получат безплатна читателска карта. Споделете горещите уикенди в парковете на София със „Зелени библиотеки“ – с книга в ръка, интересни срещи с творци и ведро музикално настроение!
Една от най-успешните традиционни инициативи на Столична библиотека – лятната кампания „Зелени библиотеки“ – е утвърден формат за насърчаване на четенето от най-ранна детска възраст, привличане на нови читателски публики и общуване със софиянци през почивните дни. Инициативата, която се провежда вече осма година, включва „Зелена библиотека в парковете на София“ и „Библиотека в планината“, като Столична библиотека постоянно разширява картата на софийските паркови локации на кампанията. В изданията на „Зелени библиотеки“ участват известни български поети, писатели, музиканти, артисти, художници, партньори са популярни издателства, творчески сдружения. Седемте издания на „Зелени библиотеки“ са привлекли над 45 хил. посетители, над 7 хиляди са новозаписаните читатели, а буккросингът „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“, събра за последните 3 години от софиянци за софиянци дарения от близо 3000 нови книги.
Осмото издание на „Зелени библиотеки“ в парковете на София стартира на 30 юли 2022 г. в парк „Гео Милев“. Съвместно с район "Слатина" и сдружение „За Слатина“ там ще бъдат поставени и две къщички за книги, от които всеки посетител на парка ще може да вземе книга за четене и да остави своя. И така към седемте къщички за книги, разположени на знакови места в Природния парк "Витоша" и Зоопарка се прибавят и две нови, които ще се зареждат редовно от Столична библиотека с атрактивни издания.
Тазгодишната артпрограма на „Зелени библиотеки 2022“ включва срещи с любими поети, които ще раздават свои нови книги с автографи, интересни тематични изложби, музикални изпълнения на живо.
Продължава обичаната от софиянци инициатива „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“. Столичната библиотека приканва всички посетители да се включат в споделянето на книги като дарят ново прочетено заглавие от личната си библиотека и вземат различно интересно издание.
Втора поредна година известни издателства като „Хермес, „СофтПрес“, „Весела Люцканова“, „Ина“, „Златно пате“, „Скорпио“ и др. се включват в кампанията и предоставят десетки екземпляри от най-новите си издания за посетителите на „Зелени библиотеки“. Сред тях ще намерите книги за свободното време, класика, любими приказки. За децата сме приготвили подаръци – детски книжки и албуми за оцветяване.
Посетителите на „Зелени библиотеки“ ще имат възможност да разгледат две документални изложби.
„Библиотеката на София разказва“ представя драматичната съдба на библиотечните колекции на видни общественици и писатели (Кирил Христов, Константин Стоилов, Иван Денкоглу), редки и ценни издания от фонда на Столична библиотека, които са живи свидетелства на времето и историята на библиотеката и столицата. Експозицията „Из парковете на София –минало и настояще“ представя любопитни фотоси и документи за историята, изграждането и обновяването на популярни столични паркове и градини. В детската артпрограма очаквайте артистите от парти агенция „Маска“ с ръководител Цветомир Иванов, клоуните от атракционен клуб „Найя“, Боби Мирчев с обичани детски песни, школа за сценични изкуства „Есенс“ – с театрални, певчески и танцови детски състави, фондация „Деца на България“ – игри с мисловни карти и др.
Всички желаещи ще могат да получат безплатна читателска карта. Споделете горещите уикенди в парковете на София със „Зелени библиотеки“ – с книга в ръка, интересни срещи с творци и ведро музикално настроение!
Фестивали и чествания
28.01.2022 - 07.09.2022 „Раждането на Луната – геоложка история“
На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.
Изложби
14.02.2022 - 07.09.2022 „Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната
От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman
Изложби
04.08.2022 ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО Балет от Пьотър Илич Чайковски
Езеро Панчарево / до Национална гребна база „Средец“,
Времетраене 2:00 Антракти 1
Езеро Панчарево / до Национална гребна база
„Средец“, кв. „Панчарево“, бул. „Самоковско
шосе“ 9
Времетраене 2:00 Антракти 1
Езеро Панчарево / до Национална гребна база
„Средец“, кв. „Панчарево“, бул. „Самоковско
шосе“ 9
Музикално и танцово изкуство
05.08.2022 "ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ"
5 август, 11-13 ч., ДК "Искър" – северен вход
"ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ"
Безплатни творчески занимания за деца на открито
Седмица на изобразителното и приложно изкуство
Съвместно с "Булекопак" АД и Районна администрация "Искър"
"ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ"
Безплатни творчески занимания за деца на открито
Седмица на изобразителното и приложно изкуство
Съвместно с "Булекопак" АД и Районна администрация "Искър"
Музикално и танцово изкуство
15.06.2022 - 06.09.2022 "Любомир Далчев. Продължение на рзказа..."
120 години от рождението на художника
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022 "София Хартиен Арт Фест"
От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
12.07.2022 - 31.08.2022 STATUS DEAD - Арт инсталация на Георги Ямалиев
Галерията на Гьоте-институт България
Дати: 12 юли - 31 август 2022
Проектът Status DEAD на Георги Ямалиев разглежда връзката между виртуалното и физическото измерение на смъртта и задава много актуални въпроси: Съществува ли виртуална смърт или това е нова форма на безсмъртие?
Какво остава след нас – гигабайти информация, свърхдълъг и реалистичен некролог, оживели сенки на нашите мисли и чувства? Какво се случва с нашия профил/аватар, след като се пренесе(м) в небитието? Скоро ли е ще настъпи моментът, когато той ще продължи да броди подобно на цифров призрак и след физическото изчезване на своя създател?
Заповядайте в галерийното пространство на института между 12 юли и 31 август, за да намерите отговорите на поне част от тези въпроси - за себе си.
Значимостта на Status DEAD може да се отнесе и към настоящата ситуация на пандемия и военни действия, при която възприемането на смъртта е доста осезаемо.
Арт инсталацията е замислена като симбиоза между съвременните технологии и традиционните обичаи, свързани с различни погребални практики за почитане на мъртвите по нашите земи, целта на която е създаване на сакрално място, мемориално възпоминателно пространство, в което зрителите ще имат възможността да отдадат почит на хора, които вече не са сред живите, чрез изразните средства на изкуството.
Дати: 12 юли - 31 август 2022
Проектът Status DEAD на Георги Ямалиев разглежда връзката между виртуалното и физическото измерение на смъртта и задава много актуални въпроси: Съществува ли виртуална смърт или това е нова форма на безсмъртие?
Какво остава след нас – гигабайти информация, свърхдълъг и реалистичен некролог, оживели сенки на нашите мисли и чувства? Какво се случва с нашия профил/аватар, след като се пренесе(м) в небитието? Скоро ли е ще настъпи моментът, когато той ще продължи да броди подобно на цифров призрак и след физическото изчезване на своя създател?
Заповядайте в галерийното пространство на института между 12 юли и 31 август, за да намерите отговорите на поне част от тези въпроси - за себе си.
Значимостта на Status DEAD може да се отнесе и към настоящата ситуация на пандемия и военни действия, при която възприемането на смъртта е доста осезаемо.
Арт инсталацията е замислена като симбиоза между съвременните технологии и традиционните обичаи, свързани с различни погребални практики за почитане на мъртвите по нашите земи, целта на която е създаване на сакрално място, мемориално възпоминателно пространство, в което зрителите ще имат възможността да отдадат почит на хора, които вече не са сред живите, чрез изразните средства на изкуството.
Изложби
01.08.2022 - 05.08.2022 АКАДЕМИЯ ЗА ДЕЦА: Потопи се в света на инженерството с Minecraft
зад музей „Земята и хората“
Summer camp in Summer Fest / Лятна академия за деца от 6 до 11 години на открито
Искате ли интересно и ползотворно лято на чист въздух за вашето дете?
Тази година станете част от първата по рода си лятна STEM академия на открито.
Чрез методиката на STEM учениците вземат участие в експерименти, биват насърчавани да споделя идеите си и да допринасят за развитие на групови проекти насочени към опознаване на света около тях. Това позволява на децата да разберат връзките между предметите, които изучават в училище. Да си отговорят на въпроси като: „Защо ми е необходимо това знание?“, „Къде ще използвам, това което уча?“ Програмата ни до обяд включва 9 независими тематични седмици, всяка от тях е посветена на програмирането на игри, разказването на интерактивни истории и програмиране поведението на роботи, а в следобедните часове децата ще се забавляват и придобиват нови знания в тематични седмични ателиета с образователен характер, базирани на STEM обучението и ще играят логически игри. Разбира се, отделили сме и време за спорт и заслужена свободна игра в края на деня. По време на заниманията, участниците ще изследват, изучават, експериментират и изобретяват на съответната седмична тематика.
Summer Camp ще се провежда от понеделник до петък и ще предлага целодневна форма на участие през месеците юли и август на лято 2022 от 09:00 до 18:00 часа. Лятната академия е подходяща за деца от 6 до 11 годишна възраст, като децата ще бъдат разделени по възрасти.
Потопи се в света на инженерството с Minecraft | 01 август – 05 август
Тази седмица сме посветили на инженерството. Децата ще се забавляват творейки свои шедьоври в сферата на инженерството. Ще направят своя собствена вятърна мелница и ще научат как могат да изпълнят всяко домашно, разбивайки го на по-малки стъпки.
Понеделник: Програмиране на роботи – инженери. Какво е хидравлична машина и как да си направим своя собствена?
Вторник: Програмиране на 3D дом с Minecraft. Как да си направим собствен катапулт.
Сряда: Построй своя дигитална фабрика с Minecraft. Майсторим първия си собствен робот.
Четвъртък: Технологично шоу с роботи. Изобрети своя първи хеликоптер с гумена лентаv Петък: Програмирай своя космическа станция с Minecraft. Направи своя самолет от сламка и прашка.
Sofia Summer Fest се провежда с подкрепата на Столична община, Министерство на културата, Национален фонд култура, район Триадица, Lenovo, Български спортен тотализатор, Pepsi, Dolce Gusto, Ozone.bg, Vivacom и Биротерапия.
Summer camp in Summer Fest / Лятна академия за деца от 6 до 11 години на открито
Искате ли интересно и ползотворно лято на чист въздух за вашето дете?
Тази година станете част от първата по рода си лятна STEM академия на открито.
Чрез методиката на STEM учениците вземат участие в експерименти, биват насърчавани да споделя идеите си и да допринасят за развитие на групови проекти насочени към опознаване на света около тях. Това позволява на децата да разберат връзките между предметите, които изучават в училище. Да си отговорят на въпроси като: „Защо ми е необходимо това знание?“, „Къде ще използвам, това което уча?“ Програмата ни до обяд включва 9 независими тематични седмици, всяка от тях е посветена на програмирането на игри, разказването на интерактивни истории и програмиране поведението на роботи, а в следобедните часове децата ще се забавляват и придобиват нови знания в тематични седмични ателиета с образователен характер, базирани на STEM обучението и ще играят логически игри. Разбира се, отделили сме и време за спорт и заслужена свободна игра в края на деня. По време на заниманията, участниците ще изследват, изучават, експериментират и изобретяват на съответната седмична тематика.
Summer Camp ще се провежда от понеделник до петък и ще предлага целодневна форма на участие през месеците юли и август на лято 2022 от 09:00 до 18:00 часа. Лятната академия е подходяща за деца от 6 до 11 годишна възраст, като децата ще бъдат разделени по възрасти.
Потопи се в света на инженерството с Minecraft | 01 август – 05 август
Тази седмица сме посветили на инженерството. Децата ще се забавляват творейки свои шедьоври в сферата на инженерството. Ще направят своя собствена вятърна мелница и ще научат как могат да изпълнят всяко домашно, разбивайки го на по-малки стъпки.
Понеделник: Програмиране на роботи – инженери. Какво е хидравлична машина и как да си направим своя собствена?
Вторник: Програмиране на 3D дом с Minecraft. Как да си направим собствен катапулт.
Сряда: Построй своя дигитална фабрика с Minecraft. Майсторим първия си собствен робот.
Четвъртък: Технологично шоу с роботи. Изобрети своя първи хеликоптер с гумена лентаv Петък: Програмирай своя космическа станция с Minecraft. Направи своя самолет от сламка и прашка.
Sofia Summer Fest се провежда с подкрепата на Столична община, Министерство на културата, Национален фонд култура, район Триадица, Lenovo, Български спортен тотализатор, Pepsi, Dolce Gusto, Ozone.bg, Vivacom и Биротерапия.
Фестивали и чествания
01.06.2022 - 14.08.2022 Алексей Титаренко - Град на сенките
Сборната експозиция „Град на сенките“ включва кадри от едноименната легендарна серия, заснета в Санкт Петербург (1991-1994), Венеция (2001-2008), Хавана (2003-2006) и Ню Йорк (2004-2022). Фотографиите са ръчно проявени от самия Титаренко в личната му лаборатория. Голяма част от принтовете са единствени копия.
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.
Изложби
01.07.2022 - 04.09.2022 БОРЯНА РОССА Механиста: 8 портрета на киборги
Боряна Росса е сред най-колоритните фигури в съвременното изкуство от края на 1990-те и до днес. В основата на концепцията, която тя следва в самостоятелната си изложба в Квадрат 500, е заложено схващането, че технологиите са средство за освобождение, а не за война. “Механиста: 8 портрета на киборги” е кибер-феминистки манифест, представящ идеята за Аз-а, заедно с всички негови идентичностни характеристики като пол, раса, вид, етнос, националност и класова принадлежност като хибридно и пластично понятие, обусловено от нашето постоянно променящо се взаимоотношение с обкръжаващата среда, животните, машините. Не сме изолиран, единичен Аз, а комплексни, синкретични същества. Ние сме в симбиоза с микробите, които живеят в нас, зависими сме от телефоните и компютрите си, някои от нас живеят с изкуствени животоспасяващи електронни импланти. Обкръжаващата среда, включително и тази, която сме създали, може да ни отмъсти за нашите злодейства или просто да не издържи на безцеремонната наглост, с която я третираме като наш слуга.
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.
Изложби
16.02.2022 - 18.09.2022 БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021
Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
01.01.2022 - 31.08.2023 Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022 Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей
Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.06.2022 - 30.10.2022 Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"
Програма „Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложби
23.06.2022 - 25.09.2022 Изложба "Исторически паркове и градини на София" в Регионалния исторически музей – София
Регионален исторически музей – София ще представи изложбата "Исторически паркове и градини на София".
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022 Изложба “Доспехите на тракийските воини”
Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
25.07.2022 - 08.08.2022 Изложба “София по пътя към зелената трансформация”
Галерия на открито в градина “Кристал ”
На 25 юли (понеделник) екипът на “Зелена София” представя изложба в Галерия на открито в градина “Кристал”, която ще разкаже различни факти за прогреса и целите на Столична община, свързани с кандидатурата на града за зелена столица на Европа. През 2022 г. София кандидатства отново за престижната титла „Европейска зелена столица за 2024 г.“, с която Европейската комисия стимулира и отличава развитието на градовете по пътя им към зелената трансформация. Изложбата “София по пътя към зелената трансформация” включва визии и текст на Агенция „Имп-Акт“ и фотографии от „Етюд-и-те на София“ и може да бъде разгледана до 8 август.
Миналата година българската столица зае второ място в надпреварата за носител на титлата през 2023 г., като се състезава на финал с Талин (Естония), Краков (Полша) иХелсингбори (Швеция). Така София стана първият град от Югоизточна Европа, станал финалист в ежегодния конкурс, в чието миналогодишно издание участваха 16 града.
Целта на състезанието за зелена столица е да подкрепя местните власти в Европа в усилията им да намалят негативното влияние на градската среда върху здравето на жителите, както и да прилагат високи екологични стандарти в управлението си. Оценката за титлата на Европейска зелена столица се формира от текущия напредък на кандидатите и предложените мерки за подобрение спрямо 12 екологични индикатора.
Кандидатурите на градовете се оценяват от международна експертна група на база на технически параметри и индикатори, които измерват прогреса на града за последното десетилетие.
Кандидатурата на София за „Европейска зелена столица за 2024 г.“ се подготвя от екипа на организацията „Зелена София“, която стартира по инициатива на кмета на Столична община през октомври 2016 г. като структура на „Асоциация за развитие на София“. Екипът на „Зелена София“ координира политиките и проектите на Столична община, обвързани с устойчивото развитие на града. За новини около конкурса и представянето на София следете Facebook страницата на Зелена София.
На 25 юли (понеделник) екипът на “Зелена София” представя изложба в Галерия на открито в градина “Кристал”, която ще разкаже различни факти за прогреса и целите на Столична община, свързани с кандидатурата на града за зелена столица на Европа. През 2022 г. София кандидатства отново за престижната титла „Европейска зелена столица за 2024 г.“, с която Европейската комисия стимулира и отличава развитието на градовете по пътя им към зелената трансформация. Изложбата “София по пътя към зелената трансформация” включва визии и текст на Агенция „Имп-Акт“ и фотографии от „Етюд-и-те на София“ и може да бъде разгледана до 8 август.
Миналата година българската столица зае второ място в надпреварата за носител на титлата през 2023 г., като се състезава на финал с Талин (Естония), Краков (Полша) иХелсингбори (Швеция). Така София стана първият град от Югоизточна Европа, станал финалист в ежегодния конкурс, в чието миналогодишно издание участваха 16 града.
Целта на състезанието за зелена столица е да подкрепя местните власти в Европа в усилията им да намалят негативното влияние на градската среда върху здравето на жителите, както и да прилагат високи екологични стандарти в управлението си. Оценката за титлата на Европейска зелена столица се формира от текущия напредък на кандидатите и предложените мерки за подобрение спрямо 12 екологични индикатора.
Кандидатурите на градовете се оценяват от международна експертна група на база на технически параметри и индикатори, които измерват прогреса на града за последното десетилетие.
Кандидатурата на София за „Европейска зелена столица за 2024 г.“ се подготвя от екипа на организацията „Зелена София“, която стартира по инициатива на кмета на Столична община през октомври 2016 г. като структура на „Асоциация за развитие на София“. Екипът на „Зелена София“ координира политиките и проектите на Столична община, обвързани с устойчивото развитие на града. За новини около конкурса и представянето на София следете Facebook страницата на Зелена София.
Изложби
02.07.2022 - 27.08.2022 Лятно кино в Банкя 2022
парк "Ротонда" Банкя
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21:30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, една ретро лента, късометражни филми и един документален. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Всяка събота – без 16 юли.
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21:30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, една ретро лента, късометражни филми и един документален. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Всяка събота – без 16 юли.
Фестивали и чествания
16.06.2022 - 10.09.2022 Лятно кино в София
най-различни места из целия град
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa
Фестивали и чествания
20.05.2022 - 25.09.2022 Образът на Майстора, Двореца Майстора и „Родно изкуство”
Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложби
20.05.2022 - 25.09.2022 Образът на Майстора, Квадрат 500 Майстора и „Родно изкуство”
Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложби
24.02.2022 - 24.10.2022 ПЕЙЗАЖИ
Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Изложби
01.06.2022 - 23.10.2022 ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ
Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложби
01.07.2022 - 04.09.2022 ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА
Лятната изложба в САМСИ е в популярната по световните сцени форма на акрошаж (accrochage) – колективно представяне на произведения на различни автори, обвързани единствено от субективния интерес на организаторите на експозицията. Идеята принадлежи на Надежда Джакова, поканила като сътрудници колегите си – куратори на Националната галерия, да представят впечатленията си от арт-сцената ни през миналата година. Боряна Вълчанова, Диана Драганова-Щир, Мартина Йорданова, Николай Ущавалийски, Яна Братанова и Яра Бубнова са подбрали, заедно с инициаторката, произведения, създадени от автори с различни разбирания за изкуството, подчинени на индивидуални концепции и участвали в несходни кураторски проекти.
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.
Изложби
03.05.2022 - 07.09.2022 Първо издание на „Фестивал на лауреатите“
зала БИАД
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).
Фестивали и чествания
08.07.2022 - 04.09.2022 Фестивал "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
на откритата сцена до езерото Панчарево
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
„За трета поредна година в Летния календар на културните събития на столицата поднасяме на почитателите на операта и балета незабравими емоции на откритата сцена до езерото Панчарево. Фестивалът „Музи на водата“ ще представи на фона на красивия градски декор най-доброто от репертоара на Софийската опера и балет, както и две премиери. А спектаклите за деца от Програмата „Опера в парка“ вече очакват най-малките на сцената в парка на Военната академия „Г. С. Раковски“ – каза заместник-кметът по повод началото на Летния фестивал.
На 8 юли "Музи на водата" се открива с премиерата на "Летящият холандец" – най-романтичната опера на Рихард Вагнер. Операта ще се играе и на 9, 10, 14, 15, 16 и 17 юли. В репертоара на фестивала влизат още оперите "Жената от езерото" от Джоакино Росини – на 28, 29 и 30 юли; "Пепеляшка" от Джоакино Росини – на 31 юли; "Кармен" от Жорж Бизе – на 11 и 13 август; "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини – на 12 август; "Евгений Онегин" от Пьотър Чайковски – на 14 август.
В програмата са и балетите "Сън в лятна нощ"от Феликс Менделсон Бартолди (Премиера) – на 21, 22, 23 и 24 юли; "Лебедово езеро" от Пьотър Илич Чайковски – на 4, 5, 6 и 7 август; "Хиляда и една нощ" от Фикрет Амиров – на 19, 20 и 21 август.
Почитателите на мюзикъла ще се насладят на "Мамма Миа!" от Бени Андершон и Бьорн Улвеус – на 25, 26, 27, 28, 31 август, както и на 1, 2, 3, 4 септември.
Програмата за деца през юли в парка на Военната академия "Г. С. Раковски" е публикувана на: https://www.operasofia.bg/repertoire/opera%20v%20parka
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка" се реализира с подкрепата на Столична община и е част от Календара на културните събития на София.
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
„За трета поредна година в Летния календар на културните събития на столицата поднасяме на почитателите на операта и балета незабравими емоции на откритата сцена до езерото Панчарево. Фестивалът „Музи на водата“ ще представи на фона на красивия градски декор най-доброто от репертоара на Софийската опера и балет, както и две премиери. А спектаклите за деца от Програмата „Опера в парка“ вече очакват най-малките на сцената в парка на Военната академия „Г. С. Раковски“ – каза заместник-кметът по повод началото на Летния фестивал.
На 8 юли "Музи на водата" се открива с премиерата на "Летящият холандец" – най-романтичната опера на Рихард Вагнер. Операта ще се играе и на 9, 10, 14, 15, 16 и 17 юли. В репертоара на фестивала влизат още оперите "Жената от езерото" от Джоакино Росини – на 28, 29 и 30 юли; "Пепеляшка" от Джоакино Росини – на 31 юли; "Кармен" от Жорж Бизе – на 11 и 13 август; "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини – на 12 август; "Евгений Онегин" от Пьотър Чайковски – на 14 август.
В програмата са и балетите "Сън в лятна нощ"от Феликс Менделсон Бартолди (Премиера) – на 21, 22, 23 и 24 юли; "Лебедово езеро" от Пьотър Илич Чайковски – на 4, 5, 6 и 7 август; "Хиляда и една нощ" от Фикрет Амиров – на 19, 20 и 21 август.
Почитателите на мюзикъла ще се насладят на "Мамма Миа!" от Бени Андершон и Бьорн Улвеус – на 25, 26, 27, 28, 31 август, както и на 1, 2, 3, 4 септември.
Програмата за деца през юли в парка на Военната академия "Г. С. Раковски" е публикувана на: https://www.operasofia.bg/repertoire/opera%20v%20parka
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка" се реализира с подкрепата на Столична община и е част от Календара на културните събития на София.
Фестивали и чествания
03.07.2022 - 28.08.2022 “Споделете музиката“ – летният сезон на Софийската филхармония на две открити сцени
Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
Концертите се реализират с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития
И тази година Софийската филхармония, подкрепена от Столична община, ще зарадва почитателите на класическата музика със селектирана програма от любими на публиката творби. Две са сцените, на които публиката ще се срещне с Националния оркестрър и неговите камерни състави – Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
На 3 юли от 20:00 ч. в парк-театър „Борисова градина“ ще звучат шедьоври на европейската филмова музика под палката на маестро Григор Паликаров. Концертът „La Dolce Vita” включва творби от Енио Мориконе, Луис Бакалов, Стелвио Чиприани и Нино Рота.
В парк-театър „Борисова градина“ на 10 август концерт-спектакълът „Веберови“ от Феликс Митерер ще разкаже любопитни подробности за живота на Волфганг Амадеус Моцарт. На сцената заедно със Софийската филхармония ще се качат сопраното Вера Гиргинова и актьорите Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов. Режисьор е Борислав Петранов.
Третият концерт в парк-театър „Борисова градина“ е на 4 септември. „Холивуд“ ще ни потопи в света на Джон Уилямс и Вангелис. Емблематични филмови пиеси на двамата гении ще звучат в изпълнение на Националния оркестър и Националния филхармоничен хор.
И тази година красивото открито пространство на атрума на „Квадрат 500“ ще посрещне камерните състави на Филхармонията. Концертите там започват в 18:30 ч., а любезните домакини на Националната галерия предоставят достъп до експозицията на галерията за всеки, закупил билет за събитието от 10:00 до 18:00 ч. в деня на концерта.
„Споделете музиката“ се осъществява с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития. Билети за концертите са налични на касата на зала „България“, на касата на парк-театър „Борисова градина“ и в Ивентим.
Концертите се реализират с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития
И тази година Софийската филхармония, подкрепена от Столична община, ще зарадва почитателите на класическата музика със селектирана програма от любими на публиката творби. Две са сцените, на които публиката ще се срещне с Националния оркестрър и неговите камерни състави – Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
На 3 юли от 20:00 ч. в парк-театър „Борисова градина“ ще звучат шедьоври на европейската филмова музика под палката на маестро Григор Паликаров. Концертът „La Dolce Vita” включва творби от Енио Мориконе, Луис Бакалов, Стелвио Чиприани и Нино Рота.
В парк-театър „Борисова градина“ на 10 август концерт-спектакълът „Веберови“ от Феликс Митерер ще разкаже любопитни подробности за живота на Волфганг Амадеус Моцарт. На сцената заедно със Софийската филхармония ще се качат сопраното Вера Гиргинова и актьорите Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов. Режисьор е Борислав Петранов.
Третият концерт в парк-театър „Борисова градина“ е на 4 септември. „Холивуд“ ще ни потопи в света на Джон Уилямс и Вангелис. Емблематични филмови пиеси на двамата гении ще звучат в изпълнение на Националния оркестър и Националния филхармоничен хор.
И тази година красивото открито пространство на атрума на „Квадрат 500“ ще посрещне камерните състави на Филхармонията. Концертите там започват в 18:30 ч., а любезните домакини на Националната галерия предоставят достъп до експозицията на галерията за всеки, закупил билет за събитието от 10:00 до 18:00 ч. в деня на концерта.
„Споделете музиката“ се осъществява с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития. Билети за концертите са налични на касата на зала „България“, на касата на парк-театър „Борисова градина“ и в Ивентим.
Музикално и танцово изкуство
19.04.2022 - 11.11.2022 „ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание
С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
30.07.2022 - 28.08.2022 „Зелени библиотеки“ в парковете на София
в парковете на София
Една от най-успешните традиционни инициативи на Столична библиотека – лятната кампания „Зелени библиотеки“ – е утвърден формат за насърчаване на четенето от най-ранна детска възраст, привличане на нови читателски публики и общуване със софиянци през почивните дни. Инициативата, която се провежда вече осма година, включва „Зелена библиотека в парковете на София“ и „Библиотека в планината“, като Столична библиотека постоянно разширява картата на софийските паркови локации на кампанията. В изданията на „Зелени библиотеки“ участват известни български поети, писатели, музиканти, артисти, художници, партньори са популярни издателства, творчески сдружения. Седемте издания на „Зелени библиотеки“ са привлекли над 45 хил. посетители, над 7 хиляди са новозаписаните читатели, а буккросингът „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“, събра за последните 3 години от софиянци за софиянци дарения от близо 3000 нови книги.
Осмото издание на „Зелени библиотеки“ в парковете на София стартира на 30 юли 2022 г. в парк „Гео Милев“. Съвместно с район "Слатина" и сдружение „За Слатина“ там ще бъдат поставени и две къщички за книги, от които всеки посетител на парка ще може да вземе книга за четене и да остави своя. И така към седемте къщички за книги, разположени на знакови места в Природния парк "Витоша" и Зоопарка се прибавят и две нови, които ще се зареждат редовно от Столична библиотека с атрактивни издания.
Тазгодишната артпрограма на „Зелени библиотеки 2022“ включва срещи с любими поети, които ще раздават свои нови книги с автографи, интересни тематични изложби, музикални изпълнения на живо.
Продължава обичаната от софиянци инициатива „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“. Столичната библиотека приканва всички посетители да се включат в споделянето на книги като дарят ново прочетено заглавие от личната си библиотека и вземат различно интересно издание.
Втора поредна година известни издателства като „Хермес, „СофтПрес“, „Весела Люцканова“, „Ина“, „Златно пате“, „Скорпио“ и др. се включват в кампанията и предоставят десетки екземпляри от най-новите си издания за посетителите на „Зелени библиотеки“. Сред тях ще намерите книги за свободното време, класика, любими приказки. За децата сме приготвили подаръци – детски книжки и албуми за оцветяване.
Посетителите на „Зелени библиотеки“ ще имат възможност да разгледат две документални изложби.
„Библиотеката на София разказва“ представя драматичната съдба на библиотечните колекции на видни общественици и писатели (Кирил Христов, Константин Стоилов, Иван Денкоглу), редки и ценни издания от фонда на Столична библиотека, които са живи свидетелства на времето и историята на библиотеката и столицата. Експозицията „Из парковете на София –минало и настояще“ представя любопитни фотоси и документи за историята, изграждането и обновяването на популярни столични паркове и градини. В детската артпрограма очаквайте артистите от парти агенция „Маска“ с ръководител Цветомир Иванов, клоуните от атракционен клуб „Найя“, Боби Мирчев с обичани детски песни, школа за сценични изкуства „Есенс“ – с театрални, певчески и танцови детски състави, фондация „Деца на България“ – игри с мисловни карти и др.
Всички желаещи ще могат да получат безплатна читателска карта. Споделете горещите уикенди в парковете на София със „Зелени библиотеки“ – с книга в ръка, интересни срещи с творци и ведро музикално настроение!
Една от най-успешните традиционни инициативи на Столична библиотека – лятната кампания „Зелени библиотеки“ – е утвърден формат за насърчаване на четенето от най-ранна детска възраст, привличане на нови читателски публики и общуване със софиянци през почивните дни. Инициативата, която се провежда вече осма година, включва „Зелена библиотека в парковете на София“ и „Библиотека в планината“, като Столична библиотека постоянно разширява картата на софийските паркови локации на кампанията. В изданията на „Зелени библиотеки“ участват известни български поети, писатели, музиканти, артисти, художници, партньори са популярни издателства, творчески сдружения. Седемте издания на „Зелени библиотеки“ са привлекли над 45 хил. посетители, над 7 хиляди са новозаписаните читатели, а буккросингът „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“, събра за последните 3 години от софиянци за софиянци дарения от близо 3000 нови книги.
Осмото издание на „Зелени библиотеки“ в парковете на София стартира на 30 юли 2022 г. в парк „Гео Милев“. Съвместно с район "Слатина" и сдружение „За Слатина“ там ще бъдат поставени и две къщички за книги, от които всеки посетител на парка ще може да вземе книга за четене и да остави своя. И така към седемте къщички за книги, разположени на знакови места в Природния парк "Витоша" и Зоопарка се прибавят и две нови, които ще се зареждат редовно от Столична библиотека с атрактивни издания.
Тазгодишната артпрограма на „Зелени библиотеки 2022“ включва срещи с любими поети, които ще раздават свои нови книги с автографи, интересни тематични изложби, музикални изпълнения на живо.
Продължава обичаната от софиянци инициатива „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“. Столичната библиотека приканва всички посетители да се включат в споделянето на книги като дарят ново прочетено заглавие от личната си библиотека и вземат различно интересно издание.
Втора поредна година известни издателства като „Хермес, „СофтПрес“, „Весела Люцканова“, „Ина“, „Златно пате“, „Скорпио“ и др. се включват в кампанията и предоставят десетки екземпляри от най-новите си издания за посетителите на „Зелени библиотеки“. Сред тях ще намерите книги за свободното време, класика, любими приказки. За децата сме приготвили подаръци – детски книжки и албуми за оцветяване.
Посетителите на „Зелени библиотеки“ ще имат възможност да разгледат две документални изложби.
„Библиотеката на София разказва“ представя драматичната съдба на библиотечните колекции на видни общественици и писатели (Кирил Христов, Константин Стоилов, Иван Денкоглу), редки и ценни издания от фонда на Столична библиотека, които са живи свидетелства на времето и историята на библиотеката и столицата. Експозицията „Из парковете на София –минало и настояще“ представя любопитни фотоси и документи за историята, изграждането и обновяването на популярни столични паркове и градини. В детската артпрограма очаквайте артистите от парти агенция „Маска“ с ръководител Цветомир Иванов, клоуните от атракционен клуб „Найя“, Боби Мирчев с обичани детски песни, школа за сценични изкуства „Есенс“ – с театрални, певчески и танцови детски състави, фондация „Деца на България“ – игри с мисловни карти и др.
Всички желаещи ще могат да получат безплатна читателска карта. Споделете горещите уикенди в парковете на София със „Зелени библиотеки“ – с книга в ръка, интересни срещи с творци и ведро музикално настроение!
Фестивали и чествания
28.01.2022 - 07.09.2022 „Раждането на Луната – геоложка история“
На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.
Изложби
14.02.2022 - 07.09.2022 „Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната
От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman
Изложби
05.08.2022 Вечер на Лъчезар Аврамов: „Снимка с Юки“ и „Жълт Олеандър“
Заповядайте на вечерта на режисьора Лъчезар Аврамов на Sofia Summer Fest. От 18:00 може да гледате филма „Снимка с Юки“, а в 20:30 започва последният му филм „Жълт Олеандър“.
„СНИМКА С ЮКИ“ – 18 ч.
По рaзказ от сборника „На Изток от Запада“ на Мирослав Пенков
Сценарий: Лъчезар Аврамов, Димитър Стоянович
Режисьор: Лъчезар Аврамов
Оператор: Торстен Липсток
Музика: Стефан Димитров
В ролите: Кики Сугино, Руши Видинлиев, Димитър Маринов, Серафим Тодоров, Весела Бабинова, Мариана Крумова, Рашко Младенов, Радосвета Василева, Адама Сотиров, Красимира Иванова
Продукция: Братя Чучкови /Chouchkov Brothers/
Продуценти: Борислав Чучков, Виктор Чучков, Георги Абрашев
Млада семейна двойка пътува към българско село и прави снимки. Една от тях е фатална…
„ЖЪЛТ ОЛЕАНДЪР“- 20.30 ч.
Перфектният план на съмнителен български политик за висок пост в Брюксел, е свързан с красивата му млада съпруга, бивш италиански премиер и една тайна среща, която трябва да реши всичко. В сметката обаче не влизат появата на бивш любовник и бездиханно тяло, които ще объркат всичко.
Режисьор: Лъчезар Аврамов
Сценарист: Димитър Стоянович
Актьорски състав: Китодар Тодоров, Стефани Ивайло, Мариан Вълев, Себастиано Сома, Леонид Йовчев и др.
„СНИМКА С ЮКИ“ – 18 ч.
По рaзказ от сборника „На Изток от Запада“ на Мирослав Пенков
Сценарий: Лъчезар Аврамов, Димитър Стоянович
Режисьор: Лъчезар Аврамов
Оператор: Торстен Липсток
Музика: Стефан Димитров
В ролите: Кики Сугино, Руши Видинлиев, Димитър Маринов, Серафим Тодоров, Весела Бабинова, Мариана Крумова, Рашко Младенов, Радосвета Василева, Адама Сотиров, Красимира Иванова
Продукция: Братя Чучкови /Chouchkov Brothers/
Продуценти: Борислав Чучков, Виктор Чучков, Георги Абрашев
Млада семейна двойка пътува към българско село и прави снимки. Една от тях е фатална…
„ЖЪЛТ ОЛЕАНДЪР“- 20.30 ч.
Перфектният план на съмнителен български политик за висок пост в Брюксел, е свързан с красивата му млада съпруга, бивш италиански премиер и една тайна среща, която трябва да реши всичко. В сметката обаче не влизат появата на бивш любовник и бездиханно тяло, които ще объркат всичко.
Режисьор: Лъчезар Аврамов
Сценарист: Димитър Стоянович
Актьорски състав: Китодар Тодоров, Стефани Ивайло, Мариан Вълев, Себастиано Сома, Леонид Йовчев и др.
Музикално и танцово изкуство
05.08.2022 ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО Балет от Пьотър Илич Чайковски
Езеро Панчарево / до Национална гребна база „Средец“,
Времетраене 2:00 Антракти 1
Езеро Панчарево / до Национална гребна база
„Средец“, кв. „Панчарево“, бул. „Самоковско
шосе“ 9
Времетраене 2:00 Антракти 1
Езеро Панчарево / до Национална гребна база
„Средец“, кв. „Панчарево“, бул. „Самоковско
шосе“ 9
Музикално и танцово изкуство
05.08.2022 НАБУКО Опера от Джузепе Верди
Открита сцена пред Белоградчишки скали, гр.Белоградчик
Времетраене - 2:30 Антракти - 1
"Опера на върховете" Белоградчик Открита
сцена пред Белоградчишки скали, гр.Белоградчик
Изпълнява се на италиански език, с български и английски субтитри
Времетраене - 2:30 Антракти - 1
"Опера на върховете" Белоградчик Открита
сцена пред Белоградчишки скали, гр.Белоградчик
Изпълнява се на италиански език, с български и английски субтитри
Музикално и танцово изкуство
15.06.2022 - 06.09.2022 "Любомир Далчев. Продължение на рзказа..."
120 години от рождението на художника
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022 "София Хартиен Арт Фест"
От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
12.07.2022 - 31.08.2022 STATUS DEAD - Арт инсталация на Георги Ямалиев
Галерията на Гьоте-институт България
Дати: 12 юли - 31 август 2022
Проектът Status DEAD на Георги Ямалиев разглежда връзката между виртуалното и физическото измерение на смъртта и задава много актуални въпроси: Съществува ли виртуална смърт или това е нова форма на безсмъртие?
Какво остава след нас – гигабайти информация, свърхдълъг и реалистичен некролог, оживели сенки на нашите мисли и чувства? Какво се случва с нашия профил/аватар, след като се пренесе(м) в небитието? Скоро ли е ще настъпи моментът, когато той ще продължи да броди подобно на цифров призрак и след физическото изчезване на своя създател?
Заповядайте в галерийното пространство на института между 12 юли и 31 август, за да намерите отговорите на поне част от тези въпроси - за себе си.
Значимостта на Status DEAD може да се отнесе и към настоящата ситуация на пандемия и военни действия, при която възприемането на смъртта е доста осезаемо.
Арт инсталацията е замислена като симбиоза между съвременните технологии и традиционните обичаи, свързани с различни погребални практики за почитане на мъртвите по нашите земи, целта на която е създаване на сакрално място, мемориално възпоминателно пространство, в което зрителите ще имат възможността да отдадат почит на хора, които вече не са сред живите, чрез изразните средства на изкуството.
Дати: 12 юли - 31 август 2022
Проектът Status DEAD на Георги Ямалиев разглежда връзката между виртуалното и физическото измерение на смъртта и задава много актуални въпроси: Съществува ли виртуална смърт или това е нова форма на безсмъртие?
Какво остава след нас – гигабайти информация, свърхдълъг и реалистичен некролог, оживели сенки на нашите мисли и чувства? Какво се случва с нашия профил/аватар, след като се пренесе(м) в небитието? Скоро ли е ще настъпи моментът, когато той ще продължи да броди подобно на цифров призрак и след физическото изчезване на своя създател?
Заповядайте в галерийното пространство на института между 12 юли и 31 август, за да намерите отговорите на поне част от тези въпроси - за себе си.
Значимостта на Status DEAD може да се отнесе и към настоящата ситуация на пандемия и военни действия, при която възприемането на смъртта е доста осезаемо.
Арт инсталацията е замислена като симбиоза между съвременните технологии и традиционните обичаи, свързани с различни погребални практики за почитане на мъртвите по нашите земи, целта на която е създаване на сакрално място, мемориално възпоминателно пространство, в което зрителите ще имат възможността да отдадат почит на хора, които вече не са сред живите, чрез изразните средства на изкуството.
Изложби
01.06.2022 - 14.08.2022 Алексей Титаренко - Град на сенките
Сборната експозиция „Град на сенките“ включва кадри от едноименната легендарна серия, заснета в Санкт Петербург (1991-1994), Венеция (2001-2008), Хавана (2003-2006) и Ню Йорк (2004-2022). Фотографиите са ръчно проявени от самия Титаренко в личната му лаборатория. Голяма част от принтовете са единствени копия.
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.
Изложби
01.07.2022 - 04.09.2022 БОРЯНА РОССА Механиста: 8 портрета на киборги
Боряна Росса е сред най-колоритните фигури в съвременното изкуство от края на 1990-те и до днес. В основата на концепцията, която тя следва в самостоятелната си изложба в Квадрат 500, е заложено схващането, че технологиите са средство за освобождение, а не за война. “Механиста: 8 портрета на киборги” е кибер-феминистки манифест, представящ идеята за Аз-а, заедно с всички негови идентичностни характеристики като пол, раса, вид, етнос, националност и класова принадлежност като хибридно и пластично понятие, обусловено от нашето постоянно променящо се взаимоотношение с обкръжаващата среда, животните, машините. Не сме изолиран, единичен Аз, а комплексни, синкретични същества. Ние сме в симбиоза с микробите, които живеят в нас, зависими сме от телефоните и компютрите си, някои от нас живеят с изкуствени животоспасяващи електронни импланти. Обкръжаващата среда, включително и тази, която сме създали, може да ни отмъсти за нашите злодейства или просто да не издържи на безцеремонната наглост, с която я третираме като наш слуга.
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.
Изложби
16.02.2022 - 18.09.2022 БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021
Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
01.01.2022 - 31.08.2023 Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022 Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей
Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.06.2022 - 30.10.2022 Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"
Програма „Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложби
23.06.2022 - 25.09.2022 Изложба "Исторически паркове и градини на София" в Регионалния исторически музей – София
Регионален исторически музей – София ще представи изложбата "Исторически паркове и градини на София".
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022 Изложба “Доспехите на тракийските воини”
Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
25.07.2022 - 08.08.2022 Изложба “София по пътя към зелената трансформация”
Галерия на открито в градина “Кристал ”
На 25 юли (понеделник) екипът на “Зелена София” представя изложба в Галерия на открито в градина “Кристал”, която ще разкаже различни факти за прогреса и целите на Столична община, свързани с кандидатурата на града за зелена столица на Европа. През 2022 г. София кандидатства отново за престижната титла „Европейска зелена столица за 2024 г.“, с която Европейската комисия стимулира и отличава развитието на градовете по пътя им към зелената трансформация. Изложбата “София по пътя към зелената трансформация” включва визии и текст на Агенция „Имп-Акт“ и фотографии от „Етюд-и-те на София“ и може да бъде разгледана до 8 август.
Миналата година българската столица зае второ място в надпреварата за носител на титлата през 2023 г., като се състезава на финал с Талин (Естония), Краков (Полша) иХелсингбори (Швеция). Така София стана първият град от Югоизточна Европа, станал финалист в ежегодния конкурс, в чието миналогодишно издание участваха 16 града.
Целта на състезанието за зелена столица е да подкрепя местните власти в Европа в усилията им да намалят негативното влияние на градската среда върху здравето на жителите, както и да прилагат високи екологични стандарти в управлението си. Оценката за титлата на Европейска зелена столица се формира от текущия напредък на кандидатите и предложените мерки за подобрение спрямо 12 екологични индикатора.
Кандидатурите на градовете се оценяват от международна експертна група на база на технически параметри и индикатори, които измерват прогреса на града за последното десетилетие.
Кандидатурата на София за „Европейска зелена столица за 2024 г.“ се подготвя от екипа на организацията „Зелена София“, която стартира по инициатива на кмета на Столична община през октомври 2016 г. като структура на „Асоциация за развитие на София“. Екипът на „Зелена София“ координира политиките и проектите на Столична община, обвързани с устойчивото развитие на града. За новини около конкурса и представянето на София следете Facebook страницата на Зелена София.
На 25 юли (понеделник) екипът на “Зелена София” представя изложба в Галерия на открито в градина “Кристал”, която ще разкаже различни факти за прогреса и целите на Столична община, свързани с кандидатурата на града за зелена столица на Европа. През 2022 г. София кандидатства отново за престижната титла „Европейска зелена столица за 2024 г.“, с която Европейската комисия стимулира и отличава развитието на градовете по пътя им към зелената трансформация. Изложбата “София по пътя към зелената трансформация” включва визии и текст на Агенция „Имп-Акт“ и фотографии от „Етюд-и-те на София“ и може да бъде разгледана до 8 август.
Миналата година българската столица зае второ място в надпреварата за носител на титлата през 2023 г., като се състезава на финал с Талин (Естония), Краков (Полша) иХелсингбори (Швеция). Така София стана първият град от Югоизточна Европа, станал финалист в ежегодния конкурс, в чието миналогодишно издание участваха 16 града.
Целта на състезанието за зелена столица е да подкрепя местните власти в Европа в усилията им да намалят негативното влияние на градската среда върху здравето на жителите, както и да прилагат високи екологични стандарти в управлението си. Оценката за титлата на Европейска зелена столица се формира от текущия напредък на кандидатите и предложените мерки за подобрение спрямо 12 екологични индикатора.
Кандидатурите на градовете се оценяват от международна експертна група на база на технически параметри и индикатори, които измерват прогреса на града за последното десетилетие.
Кандидатурата на София за „Европейска зелена столица за 2024 г.“ се подготвя от екипа на организацията „Зелена София“, която стартира по инициатива на кмета на Столична община през октомври 2016 г. като структура на „Асоциация за развитие на София“. Екипът на „Зелена София“ координира политиките и проектите на Столична община, обвързани с устойчивото развитие на града. За новини около конкурса и представянето на София следете Facebook страницата на Зелена София.
Изложби
02.07.2022 - 27.08.2022 Лятно кино в Банкя 2022
парк "Ротонда" Банкя
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21:30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, една ретро лента, късометражни филми и един документален. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Всяка събота – без 16 юли.
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21:30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, една ретро лента, късометражни филми и един документален. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Всяка събота – без 16 юли.
Фестивали и чествания
06.08.2022 Лятно кино в Банкя 2022 - „ЗАСУКАН СВЯТ“
парк "Ротонда" Банкя
„ЗАСУКАН СВЯТ“, реж. Мариус Куркински“
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21.30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, едно ретро заглавие, късометражни и един документален филми. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Организаторите си запазват правото да правят промени.
„ЗАСУКАН СВЯТ“, реж. Мариус Куркински“
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21.30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, едно ретро заглавие, късометражни и един документален филми. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Организаторите си запазват правото да правят промени.
Фестивали и чествания
16.06.2022 - 10.09.2022 Лятно кино в София
най-различни места из целия град
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa
Фестивали и чествания
20.05.2022 - 25.09.2022 Образът на Майстора, Двореца Майстора и „Родно изкуство”
Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложби
20.05.2022 - 25.09.2022 Образът на Майстора, Квадрат 500 Майстора и „Родно изкуство”
Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложби
24.02.2022 - 24.10.2022 ПЕЙЗАЖИ
Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Изложби
01.06.2022 - 23.10.2022 ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ
Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложби
01.07.2022 - 04.09.2022 ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА
Лятната изложба в САМСИ е в популярната по световните сцени форма на акрошаж (accrochage) – колективно представяне на произведения на различни автори, обвързани единствено от субективния интерес на организаторите на експозицията. Идеята принадлежи на Надежда Джакова, поканила като сътрудници колегите си – куратори на Националната галерия, да представят впечатленията си от арт-сцената ни през миналата година. Боряна Вълчанова, Диана Драганова-Щир, Мартина Йорданова, Николай Ущавалийски, Яна Братанова и Яра Бубнова са подбрали, заедно с инициаторката, произведения, създадени от автори с различни разбирания за изкуството, подчинени на индивидуални концепции и участвали в несходни кураторски проекти.
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.
Изложби
03.05.2022 - 07.09.2022 Първо издание на „Фестивал на лауреатите“
зала БИАД
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).
Фестивали и чествания
08.07.2022 - 04.09.2022 Фестивал "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
на откритата сцена до езерото Панчарево
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
„За трета поредна година в Летния календар на културните събития на столицата поднасяме на почитателите на операта и балета незабравими емоции на откритата сцена до езерото Панчарево. Фестивалът „Музи на водата“ ще представи на фона на красивия градски декор най-доброто от репертоара на Софийската опера и балет, както и две премиери. А спектаклите за деца от Програмата „Опера в парка“ вече очакват най-малките на сцената в парка на Военната академия „Г. С. Раковски“ – каза заместник-кметът по повод началото на Летния фестивал.
На 8 юли "Музи на водата" се открива с премиерата на "Летящият холандец" – най-романтичната опера на Рихард Вагнер. Операта ще се играе и на 9, 10, 14, 15, 16 и 17 юли. В репертоара на фестивала влизат още оперите "Жената от езерото" от Джоакино Росини – на 28, 29 и 30 юли; "Пепеляшка" от Джоакино Росини – на 31 юли; "Кармен" от Жорж Бизе – на 11 и 13 август; "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини – на 12 август; "Евгений Онегин" от Пьотър Чайковски – на 14 август.
В програмата са и балетите "Сън в лятна нощ"от Феликс Менделсон Бартолди (Премиера) – на 21, 22, 23 и 24 юли; "Лебедово езеро" от Пьотър Илич Чайковски – на 4, 5, 6 и 7 август; "Хиляда и една нощ" от Фикрет Амиров – на 19, 20 и 21 август.
Почитателите на мюзикъла ще се насладят на "Мамма Миа!" от Бени Андершон и Бьорн Улвеус – на 25, 26, 27, 28, 31 август, както и на 1, 2, 3, 4 септември.
Програмата за деца през юли в парка на Военната академия "Г. С. Раковски" е публикувана на: https://www.operasofia.bg/repertoire/opera%20v%20parka
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка" се реализира с подкрепата на Столична община и е част от Календара на културните събития на София.
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
„За трета поредна година в Летния календар на културните събития на столицата поднасяме на почитателите на операта и балета незабравими емоции на откритата сцена до езерото Панчарево. Фестивалът „Музи на водата“ ще представи на фона на красивия градски декор най-доброто от репертоара на Софийската опера и балет, както и две премиери. А спектаклите за деца от Програмата „Опера в парка“ вече очакват най-малките на сцената в парка на Военната академия „Г. С. Раковски“ – каза заместник-кметът по повод началото на Летния фестивал.
На 8 юли "Музи на водата" се открива с премиерата на "Летящият холандец" – най-романтичната опера на Рихард Вагнер. Операта ще се играе и на 9, 10, 14, 15, 16 и 17 юли. В репертоара на фестивала влизат още оперите "Жената от езерото" от Джоакино Росини – на 28, 29 и 30 юли; "Пепеляшка" от Джоакино Росини – на 31 юли; "Кармен" от Жорж Бизе – на 11 и 13 август; "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини – на 12 август; "Евгений Онегин" от Пьотър Чайковски – на 14 август.
В програмата са и балетите "Сън в лятна нощ"от Феликс Менделсон Бартолди (Премиера) – на 21, 22, 23 и 24 юли; "Лебедово езеро" от Пьотър Илич Чайковски – на 4, 5, 6 и 7 август; "Хиляда и една нощ" от Фикрет Амиров – на 19, 20 и 21 август.
Почитателите на мюзикъла ще се насладят на "Мамма Миа!" от Бени Андершон и Бьорн Улвеус – на 25, 26, 27, 28, 31 август, както и на 1, 2, 3, 4 септември.
Програмата за деца през юли в парка на Военната академия "Г. С. Раковски" е публикувана на: https://www.operasofia.bg/repertoire/opera%20v%20parka
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка" се реализира с подкрепата на Столична община и е част от Календара на културните събития на София.
Фестивали и чествания
03.07.2022 - 28.08.2022 “Споделете музиката“ – летният сезон на Софийската филхармония на две открити сцени
Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
Концертите се реализират с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития
И тази година Софийската филхармония, подкрепена от Столична община, ще зарадва почитателите на класическата музика със селектирана програма от любими на публиката творби. Две са сцените, на които публиката ще се срещне с Националния оркестрър и неговите камерни състави – Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
На 3 юли от 20:00 ч. в парк-театър „Борисова градина“ ще звучат шедьоври на европейската филмова музика под палката на маестро Григор Паликаров. Концертът „La Dolce Vita” включва творби от Енио Мориконе, Луис Бакалов, Стелвио Чиприани и Нино Рота.
В парк-театър „Борисова градина“ на 10 август концерт-спектакълът „Веберови“ от Феликс Митерер ще разкаже любопитни подробности за живота на Волфганг Амадеус Моцарт. На сцената заедно със Софийската филхармония ще се качат сопраното Вера Гиргинова и актьорите Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов. Режисьор е Борислав Петранов.
Третият концерт в парк-театър „Борисова градина“ е на 4 септември. „Холивуд“ ще ни потопи в света на Джон Уилямс и Вангелис. Емблематични филмови пиеси на двамата гении ще звучат в изпълнение на Националния оркестър и Националния филхармоничен хор.
И тази година красивото открито пространство на атрума на „Квадрат 500“ ще посрещне камерните състави на Филхармонията. Концертите там започват в 18:30 ч., а любезните домакини на Националната галерия предоставят достъп до експозицията на галерията за всеки, закупил билет за събитието от 10:00 до 18:00 ч. в деня на концерта.
„Споделете музиката“ се осъществява с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития. Билети за концертите са налични на касата на зала „България“, на касата на парк-театър „Борисова градина“ и в Ивентим.
Концертите се реализират с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития
И тази година Софийската филхармония, подкрепена от Столична община, ще зарадва почитателите на класическата музика със селектирана програма от любими на публиката творби. Две са сцените, на които публиката ще се срещне с Националния оркестрър и неговите камерни състави – Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
На 3 юли от 20:00 ч. в парк-театър „Борисова градина“ ще звучат шедьоври на европейската филмова музика под палката на маестро Григор Паликаров. Концертът „La Dolce Vita” включва творби от Енио Мориконе, Луис Бакалов, Стелвио Чиприани и Нино Рота.
В парк-театър „Борисова градина“ на 10 август концерт-спектакълът „Веберови“ от Феликс Митерер ще разкаже любопитни подробности за живота на Волфганг Амадеус Моцарт. На сцената заедно със Софийската филхармония ще се качат сопраното Вера Гиргинова и актьорите Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов. Режисьор е Борислав Петранов.
Третият концерт в парк-театър „Борисова градина“ е на 4 септември. „Холивуд“ ще ни потопи в света на Джон Уилямс и Вангелис. Емблематични филмови пиеси на двамата гении ще звучат в изпълнение на Националния оркестър и Националния филхармоничен хор.
И тази година красивото открито пространство на атрума на „Квадрат 500“ ще посрещне камерните състави на Филхармонията. Концертите там започват в 18:30 ч., а любезните домакини на Националната галерия предоставят достъп до експозицията на галерията за всеки, закупил билет за събитието от 10:00 до 18:00 ч. в деня на концерта.
„Споделете музиката“ се осъществява с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития. Билети за концертите са налични на касата на зала „България“, на касата на парк-театър „Борисова градина“ и в Ивентим.
Музикално и танцово изкуство
19.04.2022 - 11.11.2022 „ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание
С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
30.07.2022 - 28.08.2022 „Зелени библиотеки“ в парковете на София
в парковете на София
Една от най-успешните традиционни инициативи на Столична библиотека – лятната кампания „Зелени библиотеки“ – е утвърден формат за насърчаване на четенето от най-ранна детска възраст, привличане на нови читателски публики и общуване със софиянци през почивните дни. Инициативата, която се провежда вече осма година, включва „Зелена библиотека в парковете на София“ и „Библиотека в планината“, като Столична библиотека постоянно разширява картата на софийските паркови локации на кампанията. В изданията на „Зелени библиотеки“ участват известни български поети, писатели, музиканти, артисти, художници, партньори са популярни издателства, творчески сдружения. Седемте издания на „Зелени библиотеки“ са привлекли над 45 хил. посетители, над 7 хиляди са новозаписаните читатели, а буккросингът „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“, събра за последните 3 години от софиянци за софиянци дарения от близо 3000 нови книги.
Осмото издание на „Зелени библиотеки“ в парковете на София стартира на 30 юли 2022 г. в парк „Гео Милев“. Съвместно с район "Слатина" и сдружение „За Слатина“ там ще бъдат поставени и две къщички за книги, от които всеки посетител на парка ще може да вземе книга за четене и да остави своя. И така към седемте къщички за книги, разположени на знакови места в Природния парк "Витоша" и Зоопарка се прибавят и две нови, които ще се зареждат редовно от Столична библиотека с атрактивни издания.
Тазгодишната артпрограма на „Зелени библиотеки 2022“ включва срещи с любими поети, които ще раздават свои нови книги с автографи, интересни тематични изложби, музикални изпълнения на живо.
Продължава обичаната от софиянци инициатива „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“. Столичната библиотека приканва всички посетители да се включат в споделянето на книги като дарят ново прочетено заглавие от личната си библиотека и вземат различно интересно издание.
Втора поредна година известни издателства като „Хермес, „СофтПрес“, „Весела Люцканова“, „Ина“, „Златно пате“, „Скорпио“ и др. се включват в кампанията и предоставят десетки екземпляри от най-новите си издания за посетителите на „Зелени библиотеки“. Сред тях ще намерите книги за свободното време, класика, любими приказки. За децата сме приготвили подаръци – детски книжки и албуми за оцветяване.
Посетителите на „Зелени библиотеки“ ще имат възможност да разгледат две документални изложби.
„Библиотеката на София разказва“ представя драматичната съдба на библиотечните колекции на видни общественици и писатели (Кирил Христов, Константин Стоилов, Иван Денкоглу), редки и ценни издания от фонда на Столична библиотека, които са живи свидетелства на времето и историята на библиотеката и столицата. Експозицията „Из парковете на София –минало и настояще“ представя любопитни фотоси и документи за историята, изграждането и обновяването на популярни столични паркове и градини. В детската артпрограма очаквайте артистите от парти агенция „Маска“ с ръководител Цветомир Иванов, клоуните от атракционен клуб „Найя“, Боби Мирчев с обичани детски песни, школа за сценични изкуства „Есенс“ – с театрални, певчески и танцови детски състави, фондация „Деца на България“ – игри с мисловни карти и др.
Всички желаещи ще могат да получат безплатна читателска карта. Споделете горещите уикенди в парковете на София със „Зелени библиотеки“ – с книга в ръка, интересни срещи с творци и ведро музикално настроение!
Една от най-успешните традиционни инициативи на Столична библиотека – лятната кампания „Зелени библиотеки“ – е утвърден формат за насърчаване на четенето от най-ранна детска възраст, привличане на нови читателски публики и общуване със софиянци през почивните дни. Инициативата, която се провежда вече осма година, включва „Зелена библиотека в парковете на София“ и „Библиотека в планината“, като Столична библиотека постоянно разширява картата на софийските паркови локации на кампанията. В изданията на „Зелени библиотеки“ участват известни български поети, писатели, музиканти, артисти, художници, партньори са популярни издателства, творчески сдружения. Седемте издания на „Зелени библиотеки“ са привлекли над 45 хил. посетители, над 7 хиляди са новозаписаните читатели, а буккросингът „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“, събра за последните 3 години от софиянци за софиянци дарения от близо 3000 нови книги.
Осмото издание на „Зелени библиотеки“ в парковете на София стартира на 30 юли 2022 г. в парк „Гео Милев“. Съвместно с район "Слатина" и сдружение „За Слатина“ там ще бъдат поставени и две къщички за книги, от които всеки посетител на парка ще може да вземе книга за четене и да остави своя. И така към седемте къщички за книги, разположени на знакови места в Природния парк "Витоша" и Зоопарка се прибавят и две нови, които ще се зареждат редовно от Столична библиотека с атрактивни издания.
Тазгодишната артпрограма на „Зелени библиотеки 2022“ включва срещи с любими поети, които ще раздават свои нови книги с автографи, интересни тематични изложби, музикални изпълнения на живо.
Продължава обичаната от софиянци инициатива „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“. Столичната библиотека приканва всички посетители да се включат в споделянето на книги като дарят ново прочетено заглавие от личната си библиотека и вземат различно интересно издание.
Втора поредна година известни издателства като „Хермес, „СофтПрес“, „Весела Люцканова“, „Ина“, „Златно пате“, „Скорпио“ и др. се включват в кампанията и предоставят десетки екземпляри от най-новите си издания за посетителите на „Зелени библиотеки“. Сред тях ще намерите книги за свободното време, класика, любими приказки. За децата сме приготвили подаръци – детски книжки и албуми за оцветяване.
Посетителите на „Зелени библиотеки“ ще имат възможност да разгледат две документални изложби.
„Библиотеката на София разказва“ представя драматичната съдба на библиотечните колекции на видни общественици и писатели (Кирил Христов, Константин Стоилов, Иван Денкоглу), редки и ценни издания от фонда на Столична библиотека, които са живи свидетелства на времето и историята на библиотеката и столицата. Експозицията „Из парковете на София –минало и настояще“ представя любопитни фотоси и документи за историята, изграждането и обновяването на популярни столични паркове и градини. В детската артпрограма очаквайте артистите от парти агенция „Маска“ с ръководител Цветомир Иванов, клоуните от атракционен клуб „Найя“, Боби Мирчев с обичани детски песни, школа за сценични изкуства „Есенс“ – с театрални, певчески и танцови детски състави, фондация „Деца на България“ – игри с мисловни карти и др.
Всички желаещи ще могат да получат безплатна читателска карта. Споделете горещите уикенди в парковете на София със „Зелени библиотеки“ – с книга в ръка, интересни срещи с творци и ведро музикално настроение!
Фестивали и чествания
28.01.2022 - 07.09.2022 „Раждането на Луната – геоложка история“
На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.
Изложби
14.02.2022 - 07.09.2022 „Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната
От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman
Изложби
06.08.2022 АИДА Опера от Джузепе Верди
Открита сцена пред Белоградчишки скали, гр.Белоградчик
Времетраене 3:00 Антракти 1
"Опера на върховете" Белоградчик Открита сцена пред Белоградчишки скали, гр.Белоградчик
КУПИ БИЛЕТИ
Времетраене 3:00 Антракти 1
"Опера на върховете" Белоградчик Открита сцена пред Белоградчишки скали, гр.Белоградчик
КУПИ БИЛЕТИ
Музикално и танцово изкуство
06.08.2022 ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО Балет от Пьотър Илич Чайковски
Езеро Панчарево / до Национална гребна база „Средец“,
Времетраене 2:00 Антракти 1
Езеро Панчарево / до Национална гребна база „Средец“, кв. „Панчарево“, бул. „Самоковско шосе“ 9
Времетраене 2:00 Антракти 1
Езеро Панчарево / до Национална гребна база „Средец“, кв. „Панчарево“, бул. „Самоковско шосе“ 9
Музикално и танцово изкуство
06.08.2022 НА ЖИВО
Парк-театър „Борисова градина“
„На живо“ е преживяване. На сцената е безпощадно откровената Александра. Самата себе си. Изящна и крехка, борбена и дръзка, ранима и чувствителна. С нейните сила и слабост, щастие и трагедия, тъга и успехи. С незададените въпроси и непотърсени отговори. Отвъд градските легенди и жълтата преса. Много често зрителите се питат „Истина ли са тези истории?“. Истина са. Казана в прав текст, на глас, откровено до болка. Онази болка, която кара сълзите да текат. Същата, която задава въпроси, търси отговорност, провокира към действие. Споделена мъка, която идва не за да провокира съжаление, а за да даде кураж. Да покаже, че силата е в самите нас. В смирението, което често бъркаме с примирение. В мъдростта да извлечем урока и да продължим напред. Въпреки всичко.
„На живо“ е преживяване. На сцената е безпощадно откровената Александра. Самата себе си. Изящна и крехка, борбена и дръзка, ранима и чувствителна. С нейните сила и слабост, щастие и трагедия, тъга и успехи. С незададените въпроси и непотърсени отговори. Отвъд градските легенди и жълтата преса. Много често зрителите се питат „Истина ли са тези истории?“. Истина са. Казана в прав текст, на глас, откровено до болка. Онази болка, която кара сълзите да текат. Същата, която задава въпроси, търси отговорност, провокира към действие. Споделена мъка, която идва не за да провокира съжаление, а за да даде кураж. Да покаже, че силата е в самите нас. В смирението, което често бъркаме с примирение. В мъдростта да извлечем урока и да продължим напред. Въпреки всичко.
Театри
06.08.2022 MAMMA MIA!
Античен театър - Пловдив ул. "Цар Ивайло" 4, 4000 Център, Пловдив
Музика и текст Бени Андершон и Бьорн Улвеус / Режисьор Пламен Карталов
Времетраене 3:00 с 1 антракт
Античен театър - Пловдив ул. "Цар Ивайло" 4, 4000 Център, Пловдив
Изпълнява са на български език, с английски субтитри
Музика и текст Бени Андершон и Бьорн Улвеус / Режисьор Пламен Карталов
Времетраене 3:00 с 1 антракт
Античен театър - Пловдив ул. "Цар Ивайло" 4, 4000 Център, Пловдив
Изпълнява са на български език, с английски субтитри
Музикално и танцово изкуство
15.06.2022 - 06.09.2022 "Любомир Далчев. Продължение на рзказа..."
120 години от рождението на художника
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022 "София Хартиен Арт Фест"
От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
12.07.2022 - 31.08.2022 STATUS DEAD - Арт инсталация на Георги Ямалиев
Галерията на Гьоте-институт България
Дати: 12 юли - 31 август 2022
Проектът Status DEAD на Георги Ямалиев разглежда връзката между виртуалното и физическото измерение на смъртта и задава много актуални въпроси: Съществува ли виртуална смърт или това е нова форма на безсмъртие?
Какво остава след нас – гигабайти информация, свърхдълъг и реалистичен некролог, оживели сенки на нашите мисли и чувства? Какво се случва с нашия профил/аватар, след като се пренесе(м) в небитието? Скоро ли е ще настъпи моментът, когато той ще продължи да броди подобно на цифров призрак и след физическото изчезване на своя създател?
Заповядайте в галерийното пространство на института между 12 юли и 31 август, за да намерите отговорите на поне част от тези въпроси - за себе си.
Значимостта на Status DEAD може да се отнесе и към настоящата ситуация на пандемия и военни действия, при която възприемането на смъртта е доста осезаемо.
Арт инсталацията е замислена като симбиоза между съвременните технологии и традиционните обичаи, свързани с различни погребални практики за почитане на мъртвите по нашите земи, целта на която е създаване на сакрално място, мемориално възпоминателно пространство, в което зрителите ще имат възможността да отдадат почит на хора, които вече не са сред живите, чрез изразните средства на изкуството.
Дати: 12 юли - 31 август 2022
Проектът Status DEAD на Георги Ямалиев разглежда връзката между виртуалното и физическото измерение на смъртта и задава много актуални въпроси: Съществува ли виртуална смърт или това е нова форма на безсмъртие?
Какво остава след нас – гигабайти информация, свърхдълъг и реалистичен некролог, оживели сенки на нашите мисли и чувства? Какво се случва с нашия профил/аватар, след като се пренесе(м) в небитието? Скоро ли е ще настъпи моментът, когато той ще продължи да броди подобно на цифров призрак и след физическото изчезване на своя създател?
Заповядайте в галерийното пространство на института между 12 юли и 31 август, за да намерите отговорите на поне част от тези въпроси - за себе си.
Значимостта на Status DEAD може да се отнесе и към настоящата ситуация на пандемия и военни действия, при която възприемането на смъртта е доста осезаемо.
Арт инсталацията е замислена като симбиоза между съвременните технологии и традиционните обичаи, свързани с различни погребални практики за почитане на мъртвите по нашите земи, целта на която е създаване на сакрално място, мемориално възпоминателно пространство, в което зрителите ще имат възможността да отдадат почит на хора, които вече не са сред живите, чрез изразните средства на изкуството.
Изложби
01.06.2022 - 14.08.2022 Алексей Титаренко - Град на сенките
Сборната експозиция „Град на сенките“ включва кадри от едноименната легендарна серия, заснета в Санкт Петербург (1991-1994), Венеция (2001-2008), Хавана (2003-2006) и Ню Йорк (2004-2022). Фотографиите са ръчно проявени от самия Титаренко в личната му лаборатория. Голяма част от принтовете са единствени копия.
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.
Изложби
01.07.2022 - 04.09.2022 БОРЯНА РОССА Механиста: 8 портрета на киборги
Боряна Росса е сред най-колоритните фигури в съвременното изкуство от края на 1990-те и до днес. В основата на концепцията, която тя следва в самостоятелната си изложба в Квадрат 500, е заложено схващането, че технологиите са средство за освобождение, а не за война. “Механиста: 8 портрета на киборги” е кибер-феминистки манифест, представящ идеята за Аз-а, заедно с всички негови идентичностни характеристики като пол, раса, вид, етнос, националност и класова принадлежност като хибридно и пластично понятие, обусловено от нашето постоянно променящо се взаимоотношение с обкръжаващата среда, животните, машините. Не сме изолиран, единичен Аз, а комплексни, синкретични същества. Ние сме в симбиоза с микробите, които живеят в нас, зависими сме от телефоните и компютрите си, някои от нас живеят с изкуствени животоспасяващи електронни импланти. Обкръжаващата среда, включително и тази, която сме създали, може да ни отмъсти за нашите злодейства или просто да не издържи на безцеремонната наглост, с която я третираме като наш слуга.
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.
Изложби
16.02.2022 - 18.09.2022 БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021
Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
01.01.2022 - 31.08.2023 Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022 Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей
Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.06.2022 - 30.10.2022 Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"
Програма „Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложби
23.06.2022 - 25.09.2022 Изложба "Исторически паркове и градини на София" в Регионалния исторически музей – София
Регионален исторически музей – София ще представи изложбата "Исторически паркове и градини на София".
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022 Изложба “Доспехите на тракийските воини”
Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
25.07.2022 - 08.08.2022 Изложба “София по пътя към зелената трансформация”
Галерия на открито в градина “Кристал ”
На 25 юли (понеделник) екипът на “Зелена София” представя изложба в Галерия на открито в градина “Кристал”, която ще разкаже различни факти за прогреса и целите на Столична община, свързани с кандидатурата на града за зелена столица на Европа. През 2022 г. София кандидатства отново за престижната титла „Европейска зелена столица за 2024 г.“, с която Европейската комисия стимулира и отличава развитието на градовете по пътя им към зелената трансформация. Изложбата “София по пътя към зелената трансформация” включва визии и текст на Агенция „Имп-Акт“ и фотографии от „Етюд-и-те на София“ и може да бъде разгледана до 8 август.
Миналата година българската столица зае второ място в надпреварата за носител на титлата през 2023 г., като се състезава на финал с Талин (Естония), Краков (Полша) иХелсингбори (Швеция). Така София стана първият град от Югоизточна Европа, станал финалист в ежегодния конкурс, в чието миналогодишно издание участваха 16 града.
Целта на състезанието за зелена столица е да подкрепя местните власти в Европа в усилията им да намалят негативното влияние на градската среда върху здравето на жителите, както и да прилагат високи екологични стандарти в управлението си. Оценката за титлата на Европейска зелена столица се формира от текущия напредък на кандидатите и предложените мерки за подобрение спрямо 12 екологични индикатора.
Кандидатурите на градовете се оценяват от международна експертна група на база на технически параметри и индикатори, които измерват прогреса на града за последното десетилетие.
Кандидатурата на София за „Европейска зелена столица за 2024 г.“ се подготвя от екипа на организацията „Зелена София“, която стартира по инициатива на кмета на Столична община през октомври 2016 г. като структура на „Асоциация за развитие на София“. Екипът на „Зелена София“ координира политиките и проектите на Столична община, обвързани с устойчивото развитие на града. За новини около конкурса и представянето на София следете Facebook страницата на Зелена София.
На 25 юли (понеделник) екипът на “Зелена София” представя изложба в Галерия на открито в градина “Кристал”, която ще разкаже различни факти за прогреса и целите на Столична община, свързани с кандидатурата на града за зелена столица на Европа. През 2022 г. София кандидатства отново за престижната титла „Европейска зелена столица за 2024 г.“, с която Европейската комисия стимулира и отличава развитието на градовете по пътя им към зелената трансформация. Изложбата “София по пътя към зелената трансформация” включва визии и текст на Агенция „Имп-Акт“ и фотографии от „Етюд-и-те на София“ и може да бъде разгледана до 8 август.
Миналата година българската столица зае второ място в надпреварата за носител на титлата през 2023 г., като се състезава на финал с Талин (Естония), Краков (Полша) иХелсингбори (Швеция). Така София стана първият град от Югоизточна Европа, станал финалист в ежегодния конкурс, в чието миналогодишно издание участваха 16 града.
Целта на състезанието за зелена столица е да подкрепя местните власти в Европа в усилията им да намалят негативното влияние на градската среда върху здравето на жителите, както и да прилагат високи екологични стандарти в управлението си. Оценката за титлата на Европейска зелена столица се формира от текущия напредък на кандидатите и предложените мерки за подобрение спрямо 12 екологични индикатора.
Кандидатурите на градовете се оценяват от международна експертна група на база на технически параметри и индикатори, които измерват прогреса на града за последното десетилетие.
Кандидатурата на София за „Европейска зелена столица за 2024 г.“ се подготвя от екипа на организацията „Зелена София“, която стартира по инициатива на кмета на Столична община през октомври 2016 г. като структура на „Асоциация за развитие на София“. Екипът на „Зелена София“ координира политиките и проектите на Столична община, обвързани с устойчивото развитие на града. За новини около конкурса и представянето на София следете Facebook страницата на Зелена София.
Изложби
02.07.2022 - 27.08.2022 Лятно кино в Банкя 2022
парк "Ротонда" Банкя
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21:30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, една ретро лента, късометражни филми и един документален. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Всяка събота – без 16 юли.
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21:30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, една ретро лента, късометражни филми и един документален. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Всяка събота – без 16 юли.
Фестивали и чествания
16.06.2022 - 10.09.2022 Лятно кино в София
най-различни места из целия град
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa
Фестивали и чествания
20.05.2022 - 25.09.2022 Образът на Майстора, Двореца Майстора и „Родно изкуство”
Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложби
20.05.2022 - 25.09.2022 Образът на Майстора, Квадрат 500 Майстора и „Родно изкуство”
Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.
Изложби
24.02.2022 - 24.10.2022 ПЕЙЗАЖИ
Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Изложби
01.06.2022 - 23.10.2022 ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ
Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложби
01.07.2022 - 04.09.2022 ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА
Лятната изложба в САМСИ е в популярната по световните сцени форма на акрошаж (accrochage) – колективно представяне на произведения на различни автори, обвързани единствено от субективния интерес на организаторите на експозицията. Идеята принадлежи на Надежда Джакова, поканила като сътрудници колегите си – куратори на Националната галерия, да представят впечатленията си от арт-сцената ни през миналата година. Боряна Вълчанова, Диана Драганова-Щир, Мартина Йорданова, Николай Ущавалийски, Яна Братанова и Яра Бубнова са подбрали, заедно с инициаторката, произведения, създадени от автори с различни разбирания за изкуството, подчинени на индивидуални концепции и участвали в несходни кураторски проекти.
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.
Изложби
03.05.2022 - 07.09.2022 Първо издание на „Фестивал на лауреатите“
зала БИАД
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).
Фестивали и чествания
08.07.2022 - 04.09.2022 Фестивал "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
на откритата сцена до езерото Панчарево
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
„За трета поредна година в Летния календар на културните събития на столицата поднасяме на почитателите на операта и балета незабравими емоции на откритата сцена до езерото Панчарево. Фестивалът „Музи на водата“ ще представи на фона на красивия градски декор най-доброто от репертоара на Софийската опера и балет, както и две премиери. А спектаклите за деца от Програмата „Опера в парка“ вече очакват най-малките на сцената в парка на Военната академия „Г. С. Раковски“ – каза заместник-кметът по повод началото на Летния фестивал.
На 8 юли "Музи на водата" се открива с премиерата на "Летящият холандец" – най-романтичната опера на Рихард Вагнер. Операта ще се играе и на 9, 10, 14, 15, 16 и 17 юли. В репертоара на фестивала влизат още оперите "Жената от езерото" от Джоакино Росини – на 28, 29 и 30 юли; "Пепеляшка" от Джоакино Росини – на 31 юли; "Кармен" от Жорж Бизе – на 11 и 13 август; "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини – на 12 август; "Евгений Онегин" от Пьотър Чайковски – на 14 август.
В програмата са и балетите "Сън в лятна нощ"от Феликс Менделсон Бартолди (Премиера) – на 21, 22, 23 и 24 юли; "Лебедово езеро" от Пьотър Илич Чайковски – на 4, 5, 6 и 7 август; "Хиляда и една нощ" от Фикрет Амиров – на 19, 20 и 21 август.
Почитателите на мюзикъла ще се насладят на "Мамма Миа!" от Бени Андершон и Бьорн Улвеус – на 25, 26, 27, 28, 31 август, както и на 1, 2, 3, 4 септември.
Програмата за деца през юли в парка на Военната академия "Г. С. Раковски" е публикувана на: https://www.operasofia.bg/repertoire/opera%20v%20parka
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка" се реализира с подкрепата на Столична община и е част от Календара на културните събития на София.
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
„За трета поредна година в Летния календар на културните събития на столицата поднасяме на почитателите на операта и балета незабравими емоции на откритата сцена до езерото Панчарево. Фестивалът „Музи на водата“ ще представи на фона на красивия градски декор най-доброто от репертоара на Софийската опера и балет, както и две премиери. А спектаклите за деца от Програмата „Опера в парка“ вече очакват най-малките на сцената в парка на Военната академия „Г. С. Раковски“ – каза заместник-кметът по повод началото на Летния фестивал.
На 8 юли "Музи на водата" се открива с премиерата на "Летящият холандец" – най-романтичната опера на Рихард Вагнер. Операта ще се играе и на 9, 10, 14, 15, 16 и 17 юли. В репертоара на фестивала влизат още оперите "Жената от езерото" от Джоакино Росини – на 28, 29 и 30 юли; "Пепеляшка" от Джоакино Росини – на 31 юли; "Кармен" от Жорж Бизе – на 11 и 13 август; "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини – на 12 август; "Евгений Онегин" от Пьотър Чайковски – на 14 август.
В програмата са и балетите "Сън в лятна нощ"от Феликс Менделсон Бартолди (Премиера) – на 21, 22, 23 и 24 юли; "Лебедово езеро" от Пьотър Илич Чайковски – на 4, 5, 6 и 7 август; "Хиляда и една нощ" от Фикрет Амиров – на 19, 20 и 21 август.
Почитателите на мюзикъла ще се насладят на "Мамма Миа!" от Бени Андершон и Бьорн Улвеус – на 25, 26, 27, 28, 31 август, както и на 1, 2, 3, 4 септември.
Програмата за деца през юли в парка на Военната академия "Г. С. Раковски" е публикувана на: https://www.operasofia.bg/repertoire/opera%20v%20parka
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка" се реализира с подкрепата на Столична община и е част от Календара на културните събития на София.
Фестивали и чествания
03.07.2022 - 28.08.2022 “Споделете музиката“ – летният сезон на Софийската филхармония на две открити сцени
Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
Концертите се реализират с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития
И тази година Софийската филхармония, подкрепена от Столична община, ще зарадва почитателите на класическата музика със селектирана програма от любими на публиката творби. Две са сцените, на които публиката ще се срещне с Националния оркестрър и неговите камерни състави – Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
На 3 юли от 20:00 ч. в парк-театър „Борисова градина“ ще звучат шедьоври на европейската филмова музика под палката на маестро Григор Паликаров. Концертът „La Dolce Vita” включва творби от Енио Мориконе, Луис Бакалов, Стелвио Чиприани и Нино Рота.
В парк-театър „Борисова градина“ на 10 август концерт-спектакълът „Веберови“ от Феликс Митерер ще разкаже любопитни подробности за живота на Волфганг Амадеус Моцарт. На сцената заедно със Софийската филхармония ще се качат сопраното Вера Гиргинова и актьорите Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов. Режисьор е Борислав Петранов.
Третият концерт в парк-театър „Борисова градина“ е на 4 септември. „Холивуд“ ще ни потопи в света на Джон Уилямс и Вангелис. Емблематични филмови пиеси на двамата гении ще звучат в изпълнение на Националния оркестър и Националния филхармоничен хор.
И тази година красивото открито пространство на атрума на „Квадрат 500“ ще посрещне камерните състави на Филхармонията. Концертите там започват в 18:30 ч., а любезните домакини на Националната галерия предоставят достъп до експозицията на галерията за всеки, закупил билет за събитието от 10:00 до 18:00 ч. в деня на концерта.
„Споделете музиката“ се осъществява с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития. Билети за концертите са налични на касата на зала „България“, на касата на парк-театър „Борисова градина“ и в Ивентим.
Концертите се реализират с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития
И тази година Софийската филхармония, подкрепена от Столична община, ще зарадва почитателите на класическата музика със селектирана програма от любими на публиката творби. Две са сцените, на които публиката ще се срещне с Националния оркестрър и неговите камерни състави – Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
На 3 юли от 20:00 ч. в парк-театър „Борисова градина“ ще звучат шедьоври на европейската филмова музика под палката на маестро Григор Паликаров. Концертът „La Dolce Vita” включва творби от Енио Мориконе, Луис Бакалов, Стелвио Чиприани и Нино Рота.
В парк-театър „Борисова градина“ на 10 август концерт-спектакълът „Веберови“ от Феликс Митерер ще разкаже любопитни подробности за живота на Волфганг Амадеус Моцарт. На сцената заедно със Софийската филхармония ще се качат сопраното Вера Гиргинова и актьорите Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов. Режисьор е Борислав Петранов.
Третият концерт в парк-театър „Борисова градина“ е на 4 септември. „Холивуд“ ще ни потопи в света на Джон Уилямс и Вангелис. Емблематични филмови пиеси на двамата гении ще звучат в изпълнение на Националния оркестър и Националния филхармоничен хор.
И тази година красивото открито пространство на атрума на „Квадрат 500“ ще посрещне камерните състави на Филхармонията. Концертите там започват в 18:30 ч., а любезните домакини на Националната галерия предоставят достъп до експозицията на галерията за всеки, закупил билет за събитието от 10:00 до 18:00 ч. в деня на концерта.
„Споделете музиката“ се осъществява с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития. Билети за концертите са налични на касата на зала „България“, на касата на парк-театър „Борисова градина“ и в Ивентим.
Музикално и танцово изкуство
19.04.2022 - 11.11.2022 „ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание
С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
30.07.2022 - 28.08.2022 „Зелени библиотеки“ в парковете на София
в парковете на София
Една от най-успешните традиционни инициативи на Столична библиотека – лятната кампания „Зелени библиотеки“ – е утвърден формат за насърчаване на четенето от най-ранна детска възраст, привличане на нови читателски публики и общуване със софиянци през почивните дни. Инициативата, която се провежда вече осма година, включва „Зелена библиотека в парковете на София“ и „Библиотека в планината“, като Столична библиотека постоянно разширява картата на софийските паркови локации на кампанията. В изданията на „Зелени библиотеки“ участват известни български поети, писатели, музиканти, артисти, художници, партньори са популярни издателства, творчески сдружения. Седемте издания на „Зелени библиотеки“ са привлекли над 45 хил. посетители, над 7 хиляди са новозаписаните читатели, а буккросингът „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“, събра за последните 3 години от софиянци за софиянци дарения от близо 3000 нови книги.
Осмото издание на „Зелени библиотеки“ в парковете на София стартира на 30 юли 2022 г. в парк „Гео Милев“. Съвместно с район "Слатина" и сдружение „За Слатина“ там ще бъдат поставени и две къщички за книги, от които всеки посетител на парка ще може да вземе книга за четене и да остави своя. И така към седемте къщички за книги, разположени на знакови места в Природния парк "Витоша" и Зоопарка се прибавят и две нови, които ще се зареждат редовно от Столична библиотека с атрактивни издания.
Тазгодишната артпрограма на „Зелени библиотеки 2022“ включва срещи с любими поети, които ще раздават свои нови книги с автографи, интересни тематични изложби, музикални изпълнения на живо.
Продължава обичаната от софиянци инициатива „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“. Столичната библиотека приканва всички посетители да се включат в споделянето на книги като дарят ново прочетено заглавие от личната си библиотека и вземат различно интересно издание.
Втора поредна година известни издателства като „Хермес, „СофтПрес“, „Весела Люцканова“, „Ина“, „Златно пате“, „Скорпио“ и др. се включват в кампанията и предоставят десетки екземпляри от най-новите си издания за посетителите на „Зелени библиотеки“. Сред тях ще намерите книги за свободното време, класика, любими приказки. За децата сме приготвили подаръци – детски книжки и албуми за оцветяване.
Посетителите на „Зелени библиотеки“ ще имат възможност да разгледат две документални изложби.
„Библиотеката на София разказва“ представя драматичната съдба на библиотечните колекции на видни общественици и писатели (Кирил Христов, Константин Стоилов, Иван Денкоглу), редки и ценни издания от фонда на Столична библиотека, които са живи свидетелства на времето и историята на библиотеката и столицата. Експозицията „Из парковете на София –минало и настояще“ представя любопитни фотоси и документи за историята, изграждането и обновяването на популярни столични паркове и градини. В детската артпрограма очаквайте артистите от парти агенция „Маска“ с ръководител Цветомир Иванов, клоуните от атракционен клуб „Найя“, Боби Мирчев с обичани детски песни, школа за сценични изкуства „Есенс“ – с театрални, певчески и танцови детски състави, фондация „Деца на България“ – игри с мисловни карти и др.
Всички желаещи ще могат да получат безплатна читателска карта. Споделете горещите уикенди в парковете на София със „Зелени библиотеки“ – с книга в ръка, интересни срещи с творци и ведро музикално настроение!
Една от най-успешните традиционни инициативи на Столична библиотека – лятната кампания „Зелени библиотеки“ – е утвърден формат за насърчаване на четенето от най-ранна детска възраст, привличане на нови читателски публики и общуване със софиянци през почивните дни. Инициативата, която се провежда вече осма година, включва „Зелена библиотека в парковете на София“ и „Библиотека в планината“, като Столична библиотека постоянно разширява картата на софийските паркови локации на кампанията. В изданията на „Зелени библиотеки“ участват известни български поети, писатели, музиканти, артисти, художници, партньори са популярни издателства, творчески сдружения. Седемте издания на „Зелени библиотеки“ са привлекли над 45 хил. посетители, над 7 хиляди са новозаписаните читатели, а буккросингът „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“, събра за последните 3 години от софиянци за софиянци дарения от близо 3000 нови книги.
Осмото издание на „Зелени библиотеки“ в парковете на София стартира на 30 юли 2022 г. в парк „Гео Милев“. Съвместно с район "Слатина" и сдружение „За Слатина“ там ще бъдат поставени и две къщички за книги, от които всеки посетител на парка ще може да вземе книга за четене и да остави своя. И така към седемте къщички за книги, разположени на знакови места в Природния парк "Витоша" и Зоопарка се прибавят и две нови, които ще се зареждат редовно от Столична библиотека с атрактивни издания.
Тазгодишната артпрограма на „Зелени библиотеки 2022“ включва срещи с любими поети, които ще раздават свои нови книги с автографи, интересни тематични изложби, музикални изпълнения на живо.
Продължава обичаната от софиянци инициатива „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“. Столичната библиотека приканва всички посетители да се включат в споделянето на книги като дарят ново прочетено заглавие от личната си библиотека и вземат различно интересно издание.
Втора поредна година известни издателства като „Хермес, „СофтПрес“, „Весела Люцканова“, „Ина“, „Златно пате“, „Скорпио“ и др. се включват в кампанията и предоставят десетки екземпляри от най-новите си издания за посетителите на „Зелени библиотеки“. Сред тях ще намерите книги за свободното време, класика, любими приказки. За децата сме приготвили подаръци – детски книжки и албуми за оцветяване.
Посетителите на „Зелени библиотеки“ ще имат възможност да разгледат две документални изложби.
„Библиотеката на София разказва“ представя драматичната съдба на библиотечните колекции на видни общественици и писатели (Кирил Христов, Константин Стоилов, Иван Денкоглу), редки и ценни издания от фонда на Столична библиотека, които са живи свидетелства на времето и историята на библиотеката и столицата. Експозицията „Из парковете на София –минало и настояще“ представя любопитни фотоси и документи за историята, изграждането и обновяването на популярни столични паркове и градини. В детската артпрограма очаквайте артистите от парти агенция „Маска“ с ръководител Цветомир Иванов, клоуните от атракционен клуб „Найя“, Боби Мирчев с обичани детски песни, школа за сценични изкуства „Есенс“ – с театрални, певчески и танцови детски състави, фондация „Деца на България“ – игри с мисловни карти и др.
Всички желаещи ще могат да получат безплатна читателска карта. Споделете горещите уикенди в парковете на София със „Зелени библиотеки“ – с книга в ръка, интересни срещи с творци и ведро музикално настроение!
Фестивали и чествания
28.01.2022 - 07.09.2022 „Раждането на Луната – геоложка история“
На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.
Изложби
14.02.2022 - 07.09.2022 „Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната
От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman
Изложби
07.08.2022 Вечер на Виктор Божинов: „Голата истина за група Жигули“ и „Бягство“
Заповявайте на вечерта на режисьора Виктор Божинов с двата филма „Голата истина за група Жигули“ от 19 часа и „Бягство“ от 21 часа!
Билети: 14 лв за един филм, 20 лв за двата!
„Голата истина за група Жигули“ разказва историята на българска рок група от 80-те години, която се разпада точно, когато е на върха на славата си. С времето вкусовете на публиката се променят, а бандата е напълно забравена. В настоящия момент членовете ѝ са изпокарани помежду си до смърт, всеки от тях живее съвсем различен живот и тъне в неизвестност. Неочаквано телефонно обаждане ги принуждава да загърбят враждите и да се съберат отново, почти насила. Лидерът на групата Фори (Михаил Билалов) се нагърбва със сложната задача да поведе „Жигули“ отново към успеха, но с всеки изминал ден мисията започва да изглежда все по-невъзможна, като това води до множество комични обрати.
В останалите роли Филип Аврамов (в ролята на Васо), Димитър Рачков (Киша), Герасим Георгиев – Геро (Пухи), Лилия Маравиля (Дарин Дардо) и Ирини Жамбонас (Соня). Звездният каст се допълва още от Август Попов, Параскева Джукелова, Илияна Лазарова и младата Климентина Фърцова.
Режисьор: Виктор Божинов
Оператор: Антон Бакарски
Сценаристи: Ваня Николова и Нели Димитрова
Продуцент: Кръстьо Ламбев
„БЯГСТВО“
Докато някои търсят щастие и свобода в изоставено планинско село, други се опитват, с почти безмилостен ред и дисциплина, да освободят група наркозависими от техните проблеми. Когато един младеж бяга от рехабилитацията, възниква тежък конфликт, който заплашва да унищожи всичко.
Продуценти – Галина Тонева, Кирил Кирилов
Режисьор – Виктор Божинов
Сценарий – Деляна Манева
Оператор – Антон Бакарски
Художник – Росица Бакева
Композитор – Петър Дундаков и специалното участие на Лиса Джерард
В ролите: Диана Димитрова, Христо Петков, Снежана Макавеева, Иван Савов, Александър Кендеров, Венцислав Сариев, Цветан Апостолов, Беноа Марешал и др.
Билети: 14 лв за един филм, 20 лв за двата!
„Голата истина за група Жигули“ разказва историята на българска рок група от 80-те години, която се разпада точно, когато е на върха на славата си. С времето вкусовете на публиката се променят, а бандата е напълно забравена. В настоящия момент членовете ѝ са изпокарани помежду си до смърт, всеки от тях живее съвсем различен живот и тъне в неизвестност. Неочаквано телефонно обаждане ги принуждава да загърбят враждите и да се съберат отново, почти насила. Лидерът на групата Фори (Михаил Билалов) се нагърбва със сложната задача да поведе „Жигули“ отново към успеха, но с всеки изминал ден мисията започва да изглежда все по-невъзможна, като това води до множество комични обрати.
В останалите роли Филип Аврамов (в ролята на Васо), Димитър Рачков (Киша), Герасим Георгиев – Геро (Пухи), Лилия Маравиля (Дарин Дардо) и Ирини Жамбонас (Соня). Звездният каст се допълва още от Август Попов, Параскева Джукелова, Илияна Лазарова и младата Климентина Фърцова.
Режисьор: Виктор Божинов
Оператор: Антон Бакарски
Сценаристи: Ваня Николова и Нели Димитрова
Продуцент: Кръстьо Ламбев
„БЯГСТВО“
Докато някои търсят щастие и свобода в изоставено планинско село, други се опитват, с почти безмилостен ред и дисциплина, да освободят група наркозависими от техните проблеми. Когато един младеж бяга от рехабилитацията, възниква тежък конфликт, който заплашва да унищожи всичко.
Продуценти – Галина Тонева, Кирил Кирилов
Режисьор – Виктор Божинов
Сценарий – Деляна Манева
Оператор – Антон Бакарски
Художник – Росица Бакева
Композитор – Петър Дундаков и специалното участие на Лиса Джерард
В ролите: Диана Димитрова, Христо Петков, Снежана Макавеева, Иван Савов, Александър Кендеров, Венцислав Сариев, Цветан Апостолов, Беноа Марешал и др.
Музикално и танцово изкуство
07.08.2022 ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО Балет от Пьотър Илич Чайковски
Езеро Панчарево / до Национална гребна база „Средец“,
Времетраене 2:00 Антракти 1
Езеро Панчарево / до Национална гребна база „Средец“, кв. „Панчарево“, бул. „Самоковско шосе“ 9
Времетраене 2:00 Антракти 1
Езеро Панчарево / до Национална гребна база „Средец“, кв. „Панчарево“, бул. „Самоковско шосе“ 9
Музикално и танцово изкуство
07.08.2022 НОРМА Опера от Винченцо Белини
Открита сцена пред Белоградчишки скали, гр.Белоградчик
Времетраене: 3:00 с един антракт
"Опера на върховете" Белоградчик Открита сцена пред Белоградчишки скали, гр.Белоградчик
Изпълнява се на италиански език, с български и английски субтитри
Времетраене: 3:00 с един антракт
"Опера на върховете" Белоградчик Открита сцена пред Белоградчишки скали, гр.Белоградчик
Изпълнява се на италиански език, с български и английски субтитри
Музикално и танцово изкуство
07.08.2022 „ВЕБЕРОВИ“ ОТ ФЕЛИКС МИТЕРЕР | Споделете музиката
Концерт-спектакъл за Моцарт
С участието на артистите: Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов.
Режисьор: Борислав Петранов
С участието на артистите: Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов.
Режисьор: Борислав Петранов
Музикално и танцово изкуство
07.08.2022 MAMMA MIA!
Античен театър - Пловдив ул. "Цар Ивайло" 4, 4000 Център, Пловдив
Музика и текст Бени Андершон и Бьорн Улвеус / Режисьор Пламен Карталов
Времетраене 3:00 с 1 антракт
Античен театър - Пловдив ул. "Цар Ивайло" 4, 4000 Център, Пловдив
Изпълнява са на български език, с английски субтитри
Музика и текст Бени Андершон и Бьорн Улвеус / Режисьор Пламен Карталов
Времетраене 3:00 с 1 антракт
Античен театър - Пловдив ул. "Цар Ивайло" 4, 4000 Център, Пловдив
Изпълнява са на български език, с английски субтитри
Музикално и танцово изкуство