Сирни заговезни

Сирни заговезни (Поклади) или Прощална неделя е празник на всеобщото и взаимно опрощение. Той се пада винаги седем седмици преди Великден - последната подготвителна неделя и преди Великия пост. На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.

На трапезата от блажните храни се слагат само млечни и яйчени ястия - затова е наречен Сирни заговезни. Обичаят изисква след вечеря хората на трапезата да си простят, ако нещо нередно са извършили един спрямо друг, за да могат без грях към ближния да започнат постите.

Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това. Маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят между хората. В България е разпространен само в някои краища. Карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО е обичаят „Сурва“ в Перник, който има същата функция.