ОЩЕ ОТКРИТИЯ В НЕОЛИТНОТО СЕЛИЩЕ В СЛАТИНА

Трето погребение в неолитното селище в кв. „Слатина“ беше открито преди месец. Предполага се, че скелетът е на възрастна жена. Тя е погребана в свита позиция, както са се погребвали мъртвите тогава. До скелета й има и малки останки от детски скелет. И двата са разположени в близост до къща, от която е останало сравнително запазено огнището. Така София продължава разказа си за Неолита. В същото селище на площ от около 300 декара са открити доказателства за много първи стъпки на европейската цивилизация. София има в центъра си неолитно селище, обитавано в продължение на около 500 години в края на седмото до началото на шестото хилядолетие пр. Хр. на Ранния неолит. То е основано от хора, дошли от Предна Азия, и те са първите земеделци и скотовъдци в Европа. Именно българските земи са първите, в които се установява този нов поминък. В неолитна София е направен за пръв път и квасният хляб, а не както се предполагаше, че това е станало чак през желязната епоха. Това е било революция в храненето, защото безквасният хляб трябва да се консумира веднага, докато е топъл - само след няколко часа става твърд като камък. Другата принципна иновация, която е открита тук, е най-старият палешник за рало от камък. В селището в „Слатина“ преди толкова хилядолетия вече са строили и огромни сгради като къща от 117 кв.м, от 142 кв.м. и друга с 300 кв.м. по-голяма.

Предстои превръщането на неолитното селище в археологически резерват, където ще бъде направена възстановка на жилището от 117 кв. м - с истинско огнище, което ще се пали, с всички съдове и инструменти, които са ползвали първите „софиянци“. В проекта се предвижда съвременните хора да усетят живота на праисторическия човек, да направят разликата с днешния начин на живот, да видят как се отцепват кремъчни пластини или как се търкат и се получават каменните сечива, костените сечива. Проектът ще се финансира от Столична община, от БАН, както и ще разчита на спонсори.