Български 
English 
简体中文(中国)
Виж карта на събитията
вторник 12 януари 2027
11 януари 2027 - 17 януари 2027
Ноември 2026
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
01.01.2026 - 30.01.2027
ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби
16.06.2026 - 19.06.2027
Временна изложба „Нови постъпления“
19 юни 2026 г. – Ден на Дарителя в Национален музей „Земята и хората“
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Преди 39 години на 19 юни Националният музей „Земята и хората“ отваря врати за посетители.
Ежегодно на тази дата честваме Деня на Дарителя.
Връчват се свидетелства за дарение – малък жест към хората, обичащи и подкрепящи музея, а те са 68 за сезон 2025 / 2026. Осем нови за фондовете минерални вида могат да се видят във временна експозиция „Нови постъпления“ наред с други дарения и най-доброто от теренните сборове.
Инфо – Афиш!
Вход с музейни билети
Изложбата може да бъде разгледана до 19 юни 2027 г.
Изложби
11.02.2026 - 03.02.2027
Конкурс за фотография „София: моят град - моят кадър“
Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София (ПИЦ по ПН – София) организира онлайн конкурс за фотография на тема: „София: моят град – моят кадър“.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Конкурсът цели да насърчи младежите да изразят чрез фотография личното си възприятие за градската среда и влиянието ѝ върху емоциите, развитието и вдъхновението. В конкурса могат да участват младежи на възраст от 14 до 29 години, като всеки участник може да изпрати дотри авторски фотографии на имейл info@sofiamca.org до 3 март 2026 г. Снимките следва да бъдат придружени от име и фамилия, възраст, имейл, телефон за връзка и заглавие на всяка фотография.
На 4 март 2026 г. одобрените фотографии ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на ПИЦ по ПН – София (www.facebook.com/PICpoPN/), където ще се проведе онлайн гласуване чрез харесвания. Резултатите ще бъдат отчетени на 11 март 2026 г. в 12:00 ч.
Авторът, събрал най-много харесвания, ще получи ваучер на стойност 150 евро от специализиран фотографски магазин. Най-добрите фотографии ще бъдат представени във финална изложба, като са предвидени и поощрителни награди.
Пълен регламент на конкурса е публикуван на: http://sofiamca.org/Новини-Събития/Регламент-на-конкурс-за-фотография-С/
За допълнителна информация: 0899 154 866.
Изложби
20.10.2026 - 20.10.2027
СТЕНАТА Vol.7 Невелин Иванов - ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
VII-ото издание на „Стената“ представя произведението на Невелин Иванов „Освен разочарование не изпитвам нищо друго“.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Стартиралият през 2020 г. дългосрочен проект на Националната галерия има за цел да популяризира работата на съвременни майстори на тенописта, графити артисти и концептуални художници. На
специално обособена стена в атриума на Квадрат 500 (с внушителните размери 240 х 2 700 см.) авторите създават монументални творби в хармония със скулптурите на Любомир Далчев, Александър Дяков, Павел Койчев, Крум Дамянов, Галин Малакчиев и др., които са част от представителната музейна експозиция. През 2022 г. започва и продължаващото вече пета година партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“. С нейната подкрепа е извършено и цялостното обновление, включително на конструкцията на декоративното пано, което позволява на селектираните художници по-голяма свобода в реализацията на техните идеи.
I действие: „Скъпи колеги,
С няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал.“
Този текст от своята сайт-спесифик инсталация Невелин Иванов изписва върху плексигласови плоскости със специални въжета. Периодично авторът ще добавя по едно ново изречение, създавайки завършен текст.
Изреченията ще бъдат изпълнени от художника в авторовата му техника на „стенно избродирване“, показана за първи път в произведението „Исках да стана художник, но станах батка“ в изложбата на
номинираните за наградата за съвременно изкуство „База“ през 2025 г. в СГХГ.
Невелин Иванов (р. 2002) е български визуален артист.
Мултидисциплинарният подход и нескритият ексхибиционизъм, с който понякога той зследва себе си, своята телесност, желания и натрапчиви мисли, правят работите му силно разпознаваеми. Неговите
самостоятелни изложби: „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023), „Спалнята на Нево“ (2024), „Ще спра да бъда художник, ако започне да вали сняг на закрито“ (2025) демонстрират отличителния му почерк и го нареждат сред най-интересните млади художници в нашата съвременност.
„Стената“ се реализира с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Изложби
29.04.2026 - 31.01.2027
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ (изложба)
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Официалното откриване е в сградата на Музея на пл.„Бански“ 1 на 29 април 2026 г. от 18:00 ч.
Изложбата е достъпна за разглеждане между 30 април 2026 и 31 януари 2027 г.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“ пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944 – 1989 г. Имайки предвид променящите се отговорности на дамите в семейството и обществото, са изведени пет отправни линии.
„Политически опасните жени“ е термин, характерен за социалистическия строй.
Темата разказва за обозначаваните с това понятие дами.
Описват се дейности и прояви, които са считани за противообществени, както и съответните наказания.
Следващите две теми се фокусират върху професионалния и обществения живот на градската жена през периода 1944 – 1989 г. Извън дома дамите са ангажирани в редица нови за тях професии.
Същевременно, участието им в обществени организации е препоръчително.
Личният свят е представен посредством темите за дома и семейството и за свободното време. Индивидуалното пространство и организацията на собственото време са предадени чрез снимков и видеоматериал.
Същевременно са подредени типични за къщата сектори от дневната, кухнята, спалнята и др.
Осъществено е специално изследване за модата от 1944 – 1989 г., представено дигитално. Разгледани са тенденциите от петте десетилетия. Същевременно е обърнато внимание на организационната структура на социалистическата модна индустрия.
Официалното откриване е в централното фоайе на Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) на 29 април 2026 г. (сряда) от 18:00 ч. Изложбата е достъпна за разглеждане в зала „Временни експозиции“ на етаж 1 в периода 30 април 2026 – 31 януари 2027 г.
Партньори: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Българският визуален архив, Българската национална филмотека.
Изложби